Глава 3. Вторият ангел - Откр. 14:8

Глава 3.

Вторият ангел - Откр. 14:8.

В тази глава ние ще изучим вестта на втория ангел. Нашият текст – това е Откровение 14:8: «И друг Ангел следваше след него и казваше: Падна, падна Вавилон, великият град, защото напои всички народи с яростното вино на блудството си». Ключ към този стих – това е «великият град». Тук Иоан използва падането на великия древен град Вавилон, като символ на падането на съвременния духовен Вавилон. Проблемът е не толкова в неговото падение, но и това, че той е напоил всички народи с яростното вино на своето блудодеяние.

Това е неговото свидетелство, но в Даниил 4 глава, той говори за това, как е бил обърнат. Това е удивителна история. В стихове 1-15 той описва съня, който е сънувал. Сънят имал отношение към огромно дърво. Стих 7 и 8: «И виденията на главата ми върху леглото ми бяха такива: видях – ето, сред земята дърво твърде високо. Голямо беше това дърво и яко, и височината му достигаше до небето, и видеше се то до краищата на цялата земя». Той описва това дърво, но не е знаел, какво означава този сън. В Даниил 4:19, бил извикан Даниил и го помолили да изтълкува съня така, както той беше изтълкувал предишния сън на царя в Даниил 2 глава.

Обърнете внимание, какво е казано в стих 19: «Тогава Даниил, чието име бе Валтасасар, остана смаян за малко, и размишленията му го смущаваха». Даниил знаел, че обяснението на този сън на Новохудоносор може да му създаде проблем, защото това е бил лош сън. Той си казал: «Как ще мога да открия на царя значението на това видение?» Но Даниил бил предан слуга и затова в 19 стих той започва да обяснява този сън. Стих 22: «това дърво си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето, и владичеството ти до края на света».

Дървото представлявало Навуходоносор. Той се издигнал, издигнала се неговата империя, сега той е велик, неговото царство достигнало до небето и владичеството му до края на земята. Но имало един проблем, поради който силата, която дошла при Новохудоносор го обезглавила. И Бог съобщава на Даниил чрез този сън, че, ако Новохудоносор не се смири сам, ще има ужасен опит. Той ще загуби своето царство. Царството не пада, но пада царя. Той ще бъде изгонен на полето, за да се храни с трева, подобно на животните. Даниил 4:25: «да бъдеш изгонен измежду човеците, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата, и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, догдето познаеш, че Всевишният владее в царството на човеците и го дава комуто ще». Навуходоносор е трябвало да въздаде на Бога слава, защото той не е достигнал до тази слава със своята собствена сила; тя му е била дадена от Бога.

В стих 27, Даниил умолява царя: «Затова, царю, нека ти бъде благоугоден моят съвет: изкупи греховете си с правда и беззаконията си - с милосърдие към бедните; ето с какво може да се продължи твоят мир». Трябва Навуходоносор да е станал послушен за известен период, приблизително за дванадесет месеца. Но в стих 27, в края на дванадесетия месец той забравил съвета. Той влезъл в двореца на Вавилонското царство. Послушайте това, което той говори в Даниил 4:30: «не е ли това величественият Вавилон, който съградих за дом на царството със силата на моята мощ и за слава на моето величие!» Тоест той въздал слава на себе си.

Даниил 4:28: «Тая дума беше още в устата на царя и от небето биде глас: `тебе думат, царю Навуходоносоре: царството ти побегна от тебе!» Помнете, че е паднал не Вавилон; паднал е царя. Даниил 4:30: «Веднага се изпълни тази дума над Навуходоносора». Всички ние познаваме тази история. Той бива отлъчен от хората и трябвало да се храни с трева подобно на животните, докато не дошъл на себе си. Стих 33: «В това време разумът ми се възвърна в мене, и към славата на моето царство ми се възвърна величавост и предишният вид; тогава ме подириха велможите ми, и аз бях възстановен на царството си, и величието ми още повече се възвиси». В стих 31 той разбрал: «След свършване на ония дни аз, Навуходоносор, дигнах очи към небето, и разумът ми се възвърна в мене; и благослових Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието владичество е владичество вечно, и Чието царство е из рода в род». Навуходоносор е смирен, покаян човек. Той завършва своята история в стих 37: «Сега аз, Навуходоносор, славя, превъзнасям и величая Царя Небесни, Чийто всички дела са истински и пътищата Му праведни, и Който е силен да смири ония, които ходят гордо».

Тридесет и две години по-късно и Валтасар, внукът на Навуходоносор седи на трона. Навуходоносор е умрял. Даниил 5:1: «Цар Валтасар даде голям пир на хиляда свои велможи и пред очите на хилядата пи вино». Той празднува. Вероятно това е неговата първа вечер след коронацията. Стих 2: «Като вкуси от виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърни съдове, които Навуходоносор, бе изнесъл от храма в Иерусалим, за да пият от тях царът, велможите му, жените му и наложниците му».

Историята за това, което се е случило е представена в Даниил 5:3 и по-нататък. Стих 5: «В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха, срещу светилника, по мазилката на стената на царския палат; и царят видя тая част от ръката, която пишеше». Тук Бог пише следните думи: «Мене, мене, текел, упарсин». Това потресло царя и князете. Те не знаели, какво означавали тези слова, защото те не били написани на техния език. В Даниил 5:11 на нас отново ни е казано за Даниил: «Има човек в царството ти, в когото е духът на светите богове; и в дните на дядо ти, в него се намериха светлина, разум и мъдрост като мъдростта на боговете; и дядо ти, казвам, царю, - го постави началник на врачовете, на вражарите, на халдейците и на астролозите, защото превъзходен дух и знание, разум за тълкуване сънища, изясняване на гатанки и разрешаване на недоумения се намираха в тоя Даниил, когото царят преименува Валтасасар».

С други думи, тук има един, който може да ти помогне да разбереш значението на тези думи. Затова Даниил се представил пред царя. В стих 14 ни се казва, какво е казал царя: «Чух за тебе, че духът на боговете бил в тебе, и че светлина, разум и превъзходна мъдрост се намирали в тебе». Стих 16: «Но аз чух за тебе, че си могъл да тълкуваш, и да разрешаваш недоумения; прочее, ако можеш да прочетеш написаното и да ми явиш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията ти, и ти ще бъдеш един от тримата, които ще владеят царството».

Това е била една чудесна възможност за Даниил да се издигне в света, но забележете, как пророкът реагирал на това предизвикателство - Даниил 5:18-19: «Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносора царство и величие, сила и чест; и поради величието, което му даде, всичките племена, народи, и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше убиваше, и когото искаше опазваше жив, когото искаше възвишаваше, и когото искаше унижаваше».

Даниил напомнил на Валтасар за това, как е бил обърнат неговия дядо. Стих 20: «Но когато се надигна сърцето му, и духът му закоравя та да постъпва гордо, той биде свален от царския си престол, славата му се отне от него». След това той обяснява, как Навуходоносор е бил обърнат. В стих 22 и 23 той казва: « А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеше всичко това, но си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти, и в Чиято власт са всичките твои пътища, не си възвеличил».

Первият ангел прогласява: «Въздайте слава на Бога». Навуходоносор въздаде слава на Бога, след като преживя своя печален опит за собствено възвеличаване. Валтасар не направи това. Даниил продължава: «Ти знаеше, но въпреки това игнорира тези факт. Опитността на твоя дядо е била достатъчна за това, за да те увери, да не си играеш с небесния Бог. Ти оскверни Неговите съдове. Затова, тъй като ти преднамерено, осъзнато и постоянно си отхвърлял небесния Бог и не си Му въздал слава, ще ти се случат три неща:

1. Стих 26: «\М'не\, Бог е преброил дните на твоето царство, и го е свършил».

2. Стих 27: «\Т'кел,\ Претеглен си на везните, и си бил намерен недостатъчен». Часът на съда е настанал, така, че твоята гордост и твоето отношение към Божието царство, не може да бъдат оставени без внимание. Ти направи това преднамерено, след като знаеше истината.

3. Стих 28: «\П'рес,\ Раздели се царството ти, и се даде на мидяните и персите».

Стих 30 и 31: «В същата нощ царят на халдейците Валтасар биде убит. И мидянинът Дарий, който бе около на шестдесет и две години, взе царството».

За да видим проблема по-подробно, ние ще се обърнем към Откровение 13 глава, където е представена извънбрачната връзка на Вавилон. В Откровение 13:1-6 намираме историята за звяра. Забележете, че символите, използвани в стих 2, са взети от книгата на пророк Даниил: «И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв - (това са езическите нации); и змеят (сатана) даде нему силата си, престола си и голяма власт».

Познатото заявление в Откровение 13:3 ни съобщава за оздравяване на раната и в последната част на този стих: «и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра». Тук отстъпилото християнство, убеждава света да не приема вечното евангелие. С други думи, отстъпилото христианство заявява: «Не гледайте на небесния Бог. Аз съм този, който ще ви осигуря спасение. Елате при мене. Славата, силата и авторитета са в моите ръцех». Именно това е богохулство. Стих 6: «И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата (също, както направи Валтасар)».

В Исаия 14 глава точно е определена основната причина за падането на Вавилон. Исаия 14:4: «Ще употребиш това иносказание против вавилонския цар». Забележете, какво е казано в Исаия 14:12: «Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората!» А ето и заявлението в Good News Bible: «Царят на Вавилон, светлата утренна звезда, как ти падна от небесата. В миналото ти владееше народите. Но сега си хвърлен на земята. А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата и ще възвиша престола си над Божиите звезди, и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния. Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, до най-долните дълбочини на рова».

В сърцето на падането на Вавилон е «Азът». Превъзнасяне на своето «Аз» вместо Бога. Помнете, че вечното евангелие – това е «Не аз, но Христос». Вечното евангелие – това е праведността на Христос и оправданието чрез вяра. Тази вест трябва да постави човешеката слава в прахта. Формулата на евангелието е: «Не аз, но Христос» и най-трудната част за нас е да кажем: «Не аз». Най-голямата пречка за изява на силата на евангелието в църквата – това е човешкото «Аз». Вторият ангел прогласява: «Погледнете на историята на Вавилон. Това беше най-великата нация на света в древността и тя падна, защото възвеличи себе си».

Затова втория ангел предупреждава всеки, който не се смири сам и не приеме Бога и Неговото евангелие и не въздаде на Него слава. Откровение 13:8: «Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване». Това означава, че Вавилон ще застави целия свят да превъзнесе себе си, вместо да въздаде слава на Бога. Така пред нас се разкрива прокрадващия се хуманизъм - Човек мисли, че е способен да разреши своя проблем, че разрешението се намира в неговите ръце. Гордостта взема връх и именно затова ние сме длъжни да разберем, че тройната ангелска вест има двойна цел:

1. Тя трабва да ни подтикне да въздадем слава на Бога, защото Той е единствената ни надежда.

2. Тя трябва да отнеме от нас човешката ни славата и да я захвърли в прахта.

Вторият ангел използва падането на Вавилон, като символ за предупреждение. Ако най-голямата нация в света в древността е паднала, то ние също можем да паднем. Помнете, какво е казал Даниил на Валтасар: «Ти си знаел всичко това и не си се смирил». Вторият ангел провъзгласява: «Вие знаете за падането на Вавилон; това е история. Моля ви, научете се от нея и се смирете, за да не паднете и вие по същия начин».

В края на времето светът ще бъде разделен само на два лагера – в първия ще са тези, които ще въздадат славата на Бога и няма да уповават на плътта и втория, в който ще бъдат тези, които имат огромно доверие в плътта и не ще въздават славата на Бога. Ние трябва да бъдем внимателни, защото това е последното предупреждение на Бога. «Не бъдете глупави!», ни казва втория ангел, «погледнете в историята на Вавилон; той падна». Той беше голям град, но днес той е в руини. Много години бяха посветени, за разкопки във Вавилон, но той все още е руини. Беше открито, че той наистина е бил голям град с висящи градини на Семерамида, едно от седемте чудеса на света, но това е град в руини. Това е предупреждение за нас, защото именно това ще се случи с всеки, който се присъедини към този лагер.

Както видяхме, думата Вавилон се състои от две думи; «Баб» - «врата» и «Ел» – «Бог». Археологическите сведения представени от британския учен, който е работил на разкопките във Вавилон през 1899-1913 год. са , че: «Откритията във Вавилон са били не по-малко от феноменални. Сред най-важните е било откриването в града на основите и схемата на кула, известна като Етаминаки. Счита се, че това е, така наричания дом свързващ земята с небето, е бил разрушената и злополучна Вавилонска кула описана в Библията».

Вавилонската кула е била човешкия опит за достигане на небесните врати. Именно затова в Халдея тя е назована «Бабел». Навуходоносор се възвисил, но Бог го смирил и обърнл. Валтасар, знаейки това, се отказал да научи урока и се опитал да възвеличи себе си до Бога на небесата. И Бог казал: «Того е достатъчно. Ти направи това преднамерено и осъзнато; За тебе няма прошка, ти възвишения си намерен твърде лек».

Обръщането на Навуходоносор е било свидетелство за Валтасар. Навуходоносор, който е бил езически цар, е имал оправдание, защото се е учил от собствения си опит. Но когато Бог ясно е показал, че Той е небесният Бог, Навуходоносор се покаял и обърнал. Той казал: «Боже, признавам, че Ти си единствения, който заслужаваш слава». Валтасар не е имал никакво оправдание. Той е знаел за тези неща, но се е отказал да се покори.

Когато евангелието бъде възcтановено и представено ясно на целия свят и човек преднамерено и съзнател го отхвърли, Христос ще каже това, което казал за земнния Иерусалим, който отстъпил: «Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом се оставя пуст».

Най-голямото доказателство, което Бог е дал на евреите, че Исус е Месия, било Неговото възкресение. Той дори бил готов да им прости за разпятието на Своя Син. Но когато гробът на Сина, който те запечатали, бил разпечатан и Исус бил възкресен и римските войници казали на иудейските ръководители: «Това трябва да е бил Месия. Той възкръсна», те имаха два избора: да се смирят и да признаят, че те не са били прави и че са разпънали Божия Син или да продължат с отхвърлянето Му.

Ние знаем, какво са направили. Когато убили с камъни дякон Стефан, те самите са засвидетелствали за явното, преднамерено и осъзнато отхвърляне на Месия. Бог казал: «Ето, вашият дом се оставя пуст». Това се случило малко време преди Иерусалим да бъде разрушен и превърнат в развалини. В тези дни те викали към Бога: «Молим те, пожали нашия храм». Нито Иерусалимския храм, нито Израил, като Божий народ вече никога няма да бъдат отново възстановени, защото Бог отнел от тях светлината и я дал на християнската църква.

Но днес ние повтаряме същата история, и Бог възнамерява да ни даде последния шанс. Не пренебрегвайте евангелието. Не смесвайте себе си с евангелието. «Не аз, но Христос». В хуманизма няма спасение. Цялото спасение е единствено от Бога. Божията праведност е извън нас. Това е дар и всичко, което ние можем да направим е просто да кажем: «Благодаря!»

Моята молитва е за това, всички ние да сме в лагера, в който беше Навуходоносор. Ще бъде забележително да го видим на небето и да чуем, как той се бе смирил пред Бога и по какъв жесток начин той разбрал, че в небето има Бог, Който господства над Вселената. Ние имаме преимущество. Ние имаме свидетелството на миналото в историята; историята на Навуходоносор; историята за падането на Вавилон; историята на иудеите и все още правим същата грешка. За нас не е необходимо да преминаваме през същете опитности отново, за да узнаем това. Моята молитва е за това, да не се окажем сред тези, които се присъединяват към Вавилон.

Може да сме членове на църкрквата и все още до сме част от Вавилон. Където има «Аз», там съществува принадлежност към Вавилон. Именно затова ние трябва самостоятелно да се смирим и да кажем: «Господи, в мене, в моята човешка природа, няма нищо с което да се похваля. Но благодаря Ти Отче наш, че в Твоя Сине аз имам всичко - имам спасение, сила и мир и това не е от мен».

Както го е казал апостол Павел в 1 Коринтяни: «Ако някой иска да се хвали, то нека да се хвали с това, което е направил Бог». Нека Бог да ни избави от гордостта. Нека Той да ни избави от индивидуалната и църковната гордост. Бог казал на Павел: «При теб има опасност да се въгордееш от многото откровения, които Аз ти дадох, така че Аз ще ти дам трън в плътта за да те държи в смирение». Ние не знаем, какъв трън в плътта Той ще ни даде, но когато Бог ни приведе през горнилото на страданието и ни смири, това не ще е защото Той не ни обича. Той знае, че човешкото «Аз» - това е най-големият враг на нашето спасение. Затова, когато Той прави това, благодарете Му и кажете заедно с апостол Павел: «И затова аз по-добре да се хваля със своите немощи, за да обитава в мене силата Христова». Нека Бог да ни благослови, да познаем тази истина и тя да ни освободи от гордостта и нашето «Аз», така, както съкруши и великия Вавилон.

Глава 4.
Третият ангел - Откр. 14:9-11.
Вестта на третия ангел е записана в Откровение 14:9-11: «И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваши със силен глас: Ако ниакой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му».

Това е пълната вест и ние ще я разгледаме подробно. Първото, на което ние ще обърнем внимание в стих 9 – това е, че тук е идентифициран духовния Вавилон. Във вестта на втория ангел на нас просто ни е казано, че Вавилон е паднал, но тук са указани две неща, които представят духовния Вавилон - звяра и неговия образ. В Откровении 13:1-10 ние намираме, кой е този звяр и какво представлява неговия образ. Ние разбираме, че звяра представя отстъпилото християнство, което е възникнало в стария свят. Стихове 11-18 ни представят, образа на звара – това е отстъпилото християнство, което се появява в новия свят.

Ние определихме звяра, като папската система, при това не обезателно римо-католическото християнство, а образът, като отстъпилия протестантизъм в САЩ. Но забележете, че и двете сили, тези два агента, са получили власт от змея, който е представен в Откровение 12:9, като сатана. Затова, звярът и образът на звяра – това са агентите на сатана на земята, които в тези последни дни ще бъдат използвани от сатана, за да се противопоставят на вечното евангелие и да преследват тези, които го приемат и го провъзгласяват.

В стих 9 за образа на звяра е казано: «Който се поклони (въздава му уважение, слуша го) на звяра и на образа му и приеме белег на челото си или на ръката си». Този белег ще получи всеки, освен 144000, които ще получат Божия печат и за които се споменава в Откровение 7:3,4 и Откровении 14:1. И така има два знака или два печата; единият е Божия печат, който ще получат вярващите, а другият – белега на звяра, който ще бъде знак или печат на звяра и неговия образ.

Тези, които приемат Христос за своя праведност и които не се доверяват на плътта, ще бъдат запечатани с Божия печат. Тези, които преднамерено и съзнателно отхвърлят вечното евангелие и остават в своя собствен път, получава белега на звяра. Този, който получи белега на звяра, Откровение 14:10: «той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му».

Може да възникне въпросът: «А какво отношение има съботата и неделята?» Ние говорихме за съботата, като печат на Бога и неделята, като белега на звяра. Има няколко факта, които трябва ясно да се разберат. Тези два дни представляват две различни системи и ние трябва да разберем, че днес тези две системи още ясно не разделят света. За обяснение позволете ми нещо да ви кажа. Ние видяхме, че оправдание чрез вяра – това е Божия път за спасение. Оправдание чрез дела – това е човешкия път. Съботата - това още не е печат на Бога и неделята - още не е белега на звяра, защото тези два дни все още не са свързани с тези две концепции. По този въпрос, все още съществува неразбиране.

Днес има много съблюдаващи неделята християни, които почиват в Христос. Има също съблюдаващи съботата хора, които в делото на спасение, уповават на своите дела, но когато тройната ангелска вест бъде ясно представена и свързана с тези два дни, само тогава тези два дни ще представят тези две системи. Първо, никога не обвинявайте съблюдаващите днес неделята хора, в това, че те са получили белега на звяра. Второ, помнете, че тези два дни просто представят различното разбиране на истината.

Но преди да настъпи краят, съботата ще бъде ясно свързана с оправданието чрез вяра и неделята ясно ще представи тези, които уповават на собствените си дела. Днес това още не се явява изпитваща истина, защото днес съществува объркване и недоразумение. Откровение 14:10: «той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му». Когато това се случи, когато тези две представени концепции, които представят двата дни, бъдат ясно представени, всеки човек ще трябва да направи своя избор - или за Христос или против Него. Само два избора. Никой няма да бъде в неведение. Решението трябва да се приеме осъзнато. Помнете Вавилон падна, защото преднамерено и осъзнато отхвърли истината за небесния Бог.

Когато евангелието бъде толкова ясно представено, че няма никакво недоразумение и всеки направи своя съзнателен избор, тогава тези, които преднамерено отхвърлят Бога и Неговата благодат, ще направят това по собствен избор. Тогава те фактически затварят за себе си вратата на милостта. Те избират смъртта, вместо живота. На това ни учи Новия Завет. В контекста на Иоан 3:16: «Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, та всеки който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот». Стих 17 продължава да ни говори, че Бог е изпратил Своя Син не за да съди света, но да го спаси. Стих 18: «Който вярва в Него не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Син Божий». Стих 36: «Който вярва в Сина има вечен живот, а който не вярва в Сина не ще види живот, но гневът Божий пребъдва върху него». Когато вечното евангелие бъде ясно представено, ще има само два избора, вяра и неверие. Двете преднамерени; двете приети съзнателно.

Посланието към евреите много ясно говори за това. В Евреи 10:26 четем следния израз «своеволно грешим». Обърнете внимание на думата «своеволно» или други думи «преднамерено». Това е, което се случи с Валтасар, който преднамерено отхвърли Бога, ще се случи и с тези, които ще получат белега на звяра. В Новия завет има две главни определения за греха. Типичното определение, за което ние знаем – това е нарушение на закона, но в контекстта на Новия завет, грях – това е неверие. «Ако ние вече сме получили познание на истината». Стих 14 ни съобщава, че това е истината: «Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги». Истината – това е жертвата на Исус Христос. Исус заяви: «Аз съм пътя, истината и живота» Иоан 14:6.

Ако след получаване на познание, истината е била преднамерено отхвърлена, тогава повече не остава жертва за грях. Спомнете си, какво каза Даниил на Валтасар: «Ти знаеше всичко това, но ти преднамерено отхвърли всичко». Това е същото. Евангелието е слушано, то е било ясно представено, неговата сила е била очевидна, но е било преднамерено отхвърлено. Изкупва греха ни не жертвената кръв на овни и козли, но жертвената кръв на Христос. Ако жертвата е преднамерено отхвърлена, то няма повече жертви за грях. Което тогава остава, се намира в стих 27: «Но някакво страшно очакване на съд и яростен оъг, който ще погълне противниците».

Това е белегът на звяра - преднамерено отхвърляне на евангелието. Това символизира разбира се, неделята. Забележете, че не в денят е проблема. Зад този ден стои самонадеяността, а не зависимостта от Бога. Спомняте си формулата на евангелието – «Не аз, но Христос». Неделята представя човешкото "Аз", а съботата – «Христос». Но днес тази истина все още не се явява изпитваща, защото днес все еще съществува заблуждение.

При изучаване на посланието към Евреите, ние откриваме, че едно от главните безпокойства на автора е това, че ние сме отхвърлили евангелието. В Евреи 2:3 е казано: «как ние ще избегнем (гнева на Бога, който ще бъде излят без милост), ако занемарим такова велико спасение, което отначало било проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които бяха чули от Него».

Исус каза в Матея 24:14: «И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цялата вселена, за свидетелство на всички народи». Свидетел в съда ще бъде евангелието и Бог ще зададе само един въпрос на всеки: «Какво направихте с Моя подарък, който ви подарих?» Те не ще могат да прехвърлят вината върху Адам, защото Христос е отстранил провала на Адам. Те ще могат до обвинят единствено себе си, защото те преднамерено са отхвърлили дара на Бога.

Третия ангел провъзгласява, че, ако някой се присъедини към Вавилон; преднамерено и осъзнато приема отхвърленото от Бога Вавилонско евангелие, тогава те трябва и да пият от виното на Божия гняв, което е налята в чашата, без милост.

Думата «чаша» има в дадения случай важно значение. Спомнете си, че в Римляни 8:32, Павел ни съобщава, че Бог не е пожалил Своя собствен Сина, но Го дал за всички нас.

В Матея 26:38-42 ни представя, че чашата е била символ на страдания, символ за това, че Бог не пожалил Своя собствен Син. Обърнете внимание на това, което Христос казва в Гетсиманя на Своите ученици в стих 38 и 39: «Тогава им каза Исус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене. И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша; обаче не както Аз искам, но както Ти». Тук ние откриваме думата «чаша». Чашата, за която Той говори, не е физическата болка на кръста – това е Божият гняв, не примесен с милост. Той повтаря същите думи в стих 42: «Пак, като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може да Ме отмине тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля».

Той се помолил за това също и в стих 44. Ние виждаме, че тази чаша е била раздялата Му с Бога. Матей 27:46 ни казва: «А около деветия час Исус извика със силен глас: \Или, Или, лама савахтани?\ сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?» Вие си спомняте, че както при въплъщението, така и в Своя живот, смърт и възкресение, Христос напълно зависеше от Своя Отец. Изоставен от Бога на кръста, Исус е вкусил втората смърт за всеки човек – гневът на Бога без милост.

Сега въпросът е, защо Бог не спаси Своя собствен Син? Той обичаше ли Го? Да, но причината е в това, че Той е възлюбил и нас. Той казал: «Сине, Аз желая, Ти да преживееш тази смърт, за да стане възможно те да получат дара на вечния живот». Но когато този дар преднамерено се отхвърля, то тези, които го правят все едно казват: «Боже, аз искам да изпитам това сам».

Във Второзаконие, Моисей представи на евреите благословението и проклятието. Галатяни 3:13 ни казва, че Христос ни е изкупил от проклятията на закона, като стана проклятие за нас. Това е гневът на Бога. Неговото желание е никой да не погине и затова Той желае, евангелието да бъде ясно представено. На тези, които преднамерено отхвърлят евангелието, като казват: «Боже, аз не желая Твоето спасение», Бог ще им каже, това, което бе казал на Валтасар: «Ти си се възвишил, но си намерен твърде лек».

Откровение 14:10 ни казва: «и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето». Ние знаем, че градовете Содом и Гомор са били разрушени с огън и сяра. Нека да погледнем на израза «светите ангели». В Марко 8:38, Исус прави много интересно заявление: «Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели». Ние виждаме, че в заключителния съд ангелите ще бъдат свидетели за това, че невярващите, грешниците и погиващите, преднамерено и съзнателно са отхвърлили спасението. Те ще бъдат унищожени, изпитвайки Божието наказание и гняв и ще бъдат изпепелени в огън и сяра в присътствието на Агнеца.

След това в стих 11: «И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му». Ние ще трябва да се спрем на този стих по- подробно. Забележете, че «димът на мъчение» има отношение към огъня и сярата от стих 10. Аз обсъждах това с баптистки учени в Кения. Те бяха профессори по Новия Завет в голяма семинария и те ме доведоха до Откровение 14:11, за да ми докажат, че грешникът ще гори вечно в ада.

Аз им показах Иуда 7: «както и Содом, Гомор и околните им градове, които, подобно на тях, се предадоха на блудство и изпадваха в противоестествени пороци, са поставени за пример като носят наказанието на вечния огън (други текстове ни съобщават, че това е било огън и сяра)» и им казах: «Ако този термин “вечния огън” се разбира буквално, то Содом и Гомор трябва да горят и сега». Като учени те знаеха не повече от средно статистическия еснаф и аз казах: «Вие знаете, че в Содом и Гомор са направени разкопки. В Мъртво море са били намерени дванадесет фута пепел. Там, където са се правили разкопките, почвата е била изгорена до дванадесет фута. Затова, какво може да означава да гориш во веки веков?»

В стих 11 думата «дим» символизират «вик»: «И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му». За да обясним това, ние ще разгледаме противоположното. В Евреи 3:18,19 четем: «На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни? И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат». «Почивка» тук означава мир с Бога, надеждата за небесния Ханаан, небето, което е обещано на тези, които вярват. Тези два стиха ни говорят за евреите при Изхода, които умряха в пустинята. Евреи 4:2,3: «Защото на нас се донесе едно благовестие». Тук има две групи хора. «Нас» - това се отнася за евреите в дните на апостол Павел и «тях» - за евреите при Изхода. И двете групи са слушали евангелието, но то не им донесло полза както и на тях; « но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха». (това означава, че те преднамерено и съзнателно са отхвърлили спасителната благодат на Бога)» Стих 3 ни говори за тези, които вярват. «Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог: -"Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"»

Какво е почивката? – това е мир с Бога посредством оправданието чрез вяра. Исус каза на Своите ученици: «Мирът, който Аз ви давам, този свят не може да ви го даде. Аз ви давам покой». Съботата е знамение за този свят. Не всеки, който съблюдава съботата, има този мир, защото съблюдаването на правилния ден не ни гарантира получаването на този мир. Господарят на този ден е Този, Който дава този мир.

За да видим контраста, ще се обърнем към Откровени 20 глава, за да получим пълната картина. Исус е със светиите в Новия Иерусалим; който се спуска от небето. Невярващите са възкресени. Те виждатт своите приятели, те виждат светиите намиращи се в този красив град, а те – вън от него. Те знаят, че са направили най-голямата грешка в своя живот. Изпитанието е приключило. Сега те виждат пришествието на Христос. Започва процеса за осъждане на нечестивите. Сатана ги събира и ги подготвя за нападение (ние не знаем, колко дълго това ще продължи, текстът ни казва «ден и нощ»). През цялото това време те няма да имат покой, никаквва гаранция за спасение, никаква надежда ни денем ни нощем.

При потопа, когато се затворила вратата на Ноевия ковчег и започнал да вали пороен дъжд, не знаем, колко време е било необходимо, водата да покрие и най високото място на света. Необходимо и било нясколко дни и те нямали покой ни денем ни нощем. Думите во веки и веков на иврит и на гръцки могат да означават както време, така и резултат. Содом и Гомор са били изгорени «на веки и веков» в смисъл, че те никога не ще бъдат възстановени и че тяхното разрушение ще бъде завинаги. Бог говори в посланието към Иуда: «са поставени за пример».

Например, при потопа дърветата и растителността, които са изчезнали под водата, след това са се възстановили. Спомняте ли си, че гълъбът, пуснат от Ной, се върнал със свежо клонче от маслиново дърво? Но при унищожителния огън няма да остане някакъв живот. В 2 Петрово 3:10: «А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат». Стих 13: «А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда».

Ще има две групи хора. Едната група няма да има покой ни денм ни нощем, но в това време всеки ще признае: «грехът – за това не е виновен Адам; това не е Божия грешка; това е нашия избор. Ние преднамерено и съзнателно сме съгрешили». Ние виждаме, че това е една много тържествена вест.

Когато евангелието бъде представено ясно, всеки от нас ще трябва да направи своя избор - или за Христос, или против Него. Но да направиш избор, това не означава просто да кажеш: «Аз вярвам в Христос». Това е нещо много по-дълбоко, отколкото просто да кажеш тизи думи. Реалния избор се заключава в това - или трябва да бъдем разпънати с Христос или ние трябва да разпнем Христос. Това са двата избора. Павел заявява: «Съразпнах се с Христа» и това означава, че целия оставащ наш живот, трябва да го предадем на Този, Който ни е изкупил. Тези, които застават против евангелието, сега може да се окажат процъвтяващи; те могат да ни преследват, но в края резултатът на нашия избор ще бъде по-добрия.

Друг текст, който ни помога да разберем значението «во веки веков» - това е книгата на пророк Иона 2 глава. Тук е описано това, за което е мислил Иона, когато е бил в корема на кита. Стих 6: «Слязох до дъното на планините; Земните лостове ме затвориха за винаги». Той не е бил там цял век, но той се е чувствал така, все едно, че е бил там цяла вечност. И когато нечестивите се срещнат с Божия гняв без милост, те ще знаят, че това означава прощаване с живота завинаги. Това е възмездието за греха. Те няма да горят вечно, но във времето, когато изпитат Божия гняв, те няма да имат покой ни денем ни нощем. Когато това се случи, те ще се чувстват така, като че ли това ще продължи цяла вечност.

В течение на тези три дни Иона се е чувствал, че е бил на дъното на земята. Точно така се е чувствал и Христос след Гетсимания. «В сърцето на земята» има отношение към чувствата, а не към гроба. Тъй като Бог е оттеглил Своята защита от Христос, от момента, когато Той е в Гетсимания, Той изпитал същото, което и Иона изпитал в корема на рибата, лишен от надежда и мир.

Когато евангелието преднамерено е отхвърлено и когато дойде кризата, когато настъпи съда, тогава няма вече нищо, освен пламенното негодувание на Божия гняв. Бог прави това не защото го желае. Човекът прави своя съзнателен избор и Бог му дава това, което той е избрал. Това е и проклятието.

Тази тържествена вест трябва да бъде представена на света. Това касае не не просто моя и вашия избор. Целият свят трябва да бъде поставен пред избор. Всичко, което трябва да направим сега е да сеем семената на евангелието. Когато проблема бъде видян ясно, когато дойде кризата, ние няма да представяме проблема за съботата и неделята; това вече ще е направено. Тогава всички ще разберат в какво се състои проблема и мнозина ще излезнат за да се присъединят към хората, съблюдаващи съботата, а също и много - към тези, които съблюдават неделята; който в сърцето си отхвърли евангелието, ще се присъединят към света.

Запомнете, че основният проблем е между Христос - нашата праведност и самоправедността. Днес този проблем не е така явен, но той ще бъде представен до толкова, че да се видят неговите ясни граници, така че, напълно съзнателно да направим нашия избор. Моята молитва е за това, всеки да направи правилния избор. Трябва да кажем заедно с Исус Навин: «Колкото се отнася до мен и моят дом, то ние ще служим на Господа». Трябва да направим този избор сега, защото когато дойде кризата, ние вече да сме взели своето решение.