Какво представлява тройната ангелска вест от Откр. 14: 6, 7



страница2/5
Дата14.01.2018
Размер0.72 Mb.
#46010
1   2   3   4   5

В анкета за общественото мнения, запитали, какво хората желаят от християнските църкви. Главната мисъл на всички била: «Не желаем доктрини. Желаем това, което може да ни донесе надежда и мир» и тази тройна вест от Бога ни дава всичко това.


В предшестващата глава ние видяхме, че тройната ангелска вест не са три вести, а една вест в три фази. Видяхме, че тази вест се явява вечното и неизменно евангелие. Думата «вечно» означава «от начало до края». Бог има само един начин за спасение на човека.

В Откровении 13:8 ние узнаваме, че Христос е Агнецът Божий, заклан от основанието на света. В Ефесяни 1:4 четем, че Бог ни е избрал от основанието на света. Дадената вест трябва да бъде вечното евангелие, което се определя като оправдание чрез вяра. Думата «евангелие» означава «блага вест». В Римляни 1:16:17 и 3:21 Павел ни казва, че вечното евангелие се явява Божията праведност, реализирана чрез въплъщението, святия живот, кръстната смърт и възкресението на Исуса Христа, достъпна за цялата човешка раса и ставаща ефективна чрез вяра. Ето защо евангелието се явява блага вест!

В тази глава ние ще съсредоточим вниманието си на първия ангел. В Откровении 14:6 ние откриваме, че първия ангел проповядва вечното евангелие в контекста на Божия съд: «И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше вечното Евангелие, за да благовести на жителите земни, на всяко племе и коляно, език и народ».

Бог е имал една вест през всички времена и за всички хора. Откровение 14:7: «И казваше с висок глас: бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът на Неговия съд и поклонете се на Оногова, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори».

Сега ние ще разгледаме първата ангелска вест в детайли. В началото Иоан видял ангела, което означава вестител, който летял посрд небето. Този вестител е Божий. Това не е хоризонтална, а вертикална вест от Бога. Бог поръчал на ангела: «Иди и прогласи тази вест». Този ангел не извършва това дело самостоятелно, но чрез църквата. Но тази вест призхожда от Бога и тя се явява вечното евангелие, праведността Божия, приемана чрез вяра. Ето защо тя се явява вест за праведност чрез вяра. Тя трябва да бъде проповядвана на всяка нация, племе, език и народ. Тази вест се явява изпълнение на Матея 24:14. Тук Исус каза, че едно от събитията, който ще се извършат преди да дойде края, ще бъде проповедта на «Евангелието на царството по цялата вселена, за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде краят». Това е последната молба на Бога за приемане на дара за спасение.

Огромно число христиани са калвинисти, които вярват, че евангелието не е за всеки човек, но само за избрани и че Бог вече е определил тези, които ще бъдат спасени и тези, които ще погинат. Основание за тaзи доктрина – това е Божия суверенитет - каквото Бог реши, това и осъществява. И така, ако Бог реши да спаси всички хора, тогава всички хора ще бъдат спасени. Но ние знаем от Новия завет, че не всички хора ще бъдат спасени. Защо, те са дошли до извода, че Бог не ще вземе решение да спаси всички хора; че Той е избрал някои да бъдат спасени, а други да бъдат изгубени. Ние назоваваме това ограничено изкупление или двойно предопределение.

Писанието никъде не ни учи на това. Тази вест е дадена на всички хора, от малките до великите, но тъй като Бог е любов, Той няма да насили хората да приемат този дар. Те са свободни до го приемат или отхвърлят. Отделни текстове от Новия завет ясно учат, че този дар има отношение към всеки човек. Първо ние се срещаме с заявлението в Иоан 3:16: «Защото Бог толкова възлюби света (не избирателно), че даде Своя Единороден Син». Той отдал Своя Син за целия свят, но не всички хора ще бъдат спасени, защото е добавено: ще бъдат спасен само «всеки, който вярва в Него».

Поръчението, дадено от Исус Христос на учениците в Марко 16:15, е: «Идете по целия свят и проповядвайте Евангелието на всяка твар (всички хора). Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден».

Исус разяснява в Иоан 3:17,18,36, че причината, поради която хората ще погинат, не е, че те са лоши, а защото са отхвърлили Божия дар. Иоан 12:32,47: «И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при себе Си». Силата, която ни привлича се съдържа в проповедта на евангелието, в проповедта за Исуса Христа и Неговото разпятие. Иоан 12:33 обяснява това, което Исус е имал предвид, когато казва: «И когато Аз бъда издигнат»: «А като каза това, Той посочи от каква смърт щеше да умре».



Евангелие привлича всеки човек, но то не насилва хората. Святият Дух убеждава хората като им говори: «Не бъдете глупави, това е вашата единствена надежда! Приемете Него!» Аз съм убеден в това, което ви казвам, защото имам личен опит. Господ ме превличаше към Себе Си, но аз се борих срещу това влияние. При приключване на евангелизационна серия, говорителя поиска, тези, които са приели Христа, да се изправят. Аз казах: «Боже, ако желаеш, аз да приема тази вест, Ти трябва да ме изправиш». След като взех решение, почувствах колосална сила. Аз бях повдигнат и никога няма да забравя, как Бог ми даде сила за да се изправя. На мене ми беше неудобно, защото още нито един човек не беше се изправил. Много трудно е да се изправиш сам, особенно когато си затворен и необщителен човек. В Иоан 12:47 нашия Спасител казва: «Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света».

Контекстта на 2 Коринтяни 5:14 – това е вечното евангелие за всеки човек: «Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че понеже един е умрял за всички, то всички са умрели». Това не е било извършено просто избирателно; но всички са умряли в Христос, за да бъдат оправдани. Стих 19: «сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението».

Бог ни казва: «Умолявам ви, отидете и кажете на света, че Аз вече съм направил това – законно съм оправдал всички хора». След това апостол Павел добавя в 20 стих: «И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога».

Когато Иоан Кръстител се е готовил за своята мисия, той поучавал народа и знаел, как най-добре може да му свидетелства. Има ключови текстове, за тези, на които ние желаем да свидетелстваме. Един от тях е 1 Тимотей 2:5,6: «Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, Който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички». Христос не дойде да проповядва евангелието на света, Той дойде за да бъде евангелието. Той представи Себе Си само на иудеите, но Неговата мисия не беше само за иудеите, но за всички хора. Той поръча това дело на църквата. «Вие трябва да направите това за целия свят. Аз дойдох тук, за да бъде проповядвана благата вест» и това е, което е било поръчано на църквата.

Бог ни е предопределил да проповядваме, не от амвони, но чрез лично свидетелство. Когато проповядваме, когато свидетелстваме, ние ще срещаме опозиция, защото проповядваме благата вест на вражеска територия. Този свят е ръководен от зла личност. Затова в 1 Тимотей 4:10 четем: «понеже за това се трудим (т. е. работим) и се подвизаваме, защото се надяваме на живия Бог (не на нашите дела), Който е Спасител на всичките човеци, а най-вече на вярващите». В Тит 2:11 четем: «Защото се яви Божията благодат (обратите внимание на миналото време на глагола, благодатта е вече тук) спасителна за всички човеци». Трагедията е в това, че всички хора не знаят това, тъй като ние не успяхме да дадем едно истинско свидетелство, какво значи да живееш под Божията благодат.

Обърнете внимание на нашия следващ текст, много хора, когато го четат, не утчитат контекстта на цялата глава. Затова те неправилно разбират този текст. Евангелието има двама врагове. Единия от тях е легализма – законничеството, което се явява имитация. Въшно то изглежда правилно, но това е заблуда. Другия враг е антиномианизма - либерализма, който казва, че Христос е направил всичко и няма значение, как ние постъпваме. Иоан в своето първо послание и Иаков в своето, осъждат това вражеско евангелие.

В 1 Иоаново 1:7 Иоан заявява: «Но ако ходим в светлината». Светлината – това е Исус Христос. Ако приемем Исус Христос, за свой Спасител, тогава имаме две неща: «Общение един с друг, и кръвта на Исус Христос, Неговия Син ни очиства от всеки грях». Законниците не изповядват своите грехове; те казват: «Благодаря на Бога, че не съм, като този митар. Аз съм достатъчно добър човек». Но човек, който вярва в евангелието казва: «Христос дойде да спаси грешните, от които аз съм най-големия» 1 Тимотей 1:15.

В 1 Иоан 2:1, Иоан започва: «Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите». С други думи, евангелието не ни позволява да флиртуваме с греха. Съвсем същото потвърждение прави и апостол Павел в Римляни 6:1: «Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?» Затова Иоан заявява: «Християни, напомням ви за добрите новини, които вие вече знаете, за да не притворствате с греха».

Но той осъзнава, че християните имат греховна природа и участват в борба с нея и за това той заявява: «но ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца - Исус Христос Праведния». В 1 Иоан 2:2 Иоан продължава: «Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят».

Павел прави разлика между вярващи и невярващи. Разликата разбира се е в това, че вярващите знаят това. Невярващите не знаят. Те виждат бурята, но не допускат, че вече има приготвен заслон, под който те могат да се скрият.

Тройната ангелская вест ни казва, че Бог е приготовил пълно и завършено спасение за цялото човечество. Тази вест не трябва да бъде смесвана с човешки философии, тя цялата е от Бога. Ето защо ангела слиза от небето. Ние ще се върнем назад към Откровению 14:7 и ще насочим вниманието си на още нещо: «Той каза със силен глас». Тази вест трабва да бъде прогласена със силен глас. Когато разглеждаме израза «силен глас», не трябва да разбираме тази дума буквално, защото Откровение – това е символична книга. Думата «силен» означава тържествен, защото това е тържествена вест. Това просто означава: «Това е тържествена вест. Погледнете на нея внимателно и не отнасяйте към нея безотговорно».

Тази тържествена вест ни казва: «Бойте се от Бога». Този текст не се разбира правилно, защото думата «бойте се» - не означава «страхувайте се». Тя означава две неща, че Бог е сериозен и е необходимо ние да Го възприемаме сериозно. Трябва да знаем, какво значи да се боим от Бога. Текстът, който може да ни помогне за това е в - Притчи 8:13: «Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, лош път и опаки уста».

Бог ненавижда злото, защото ни обича. Бог не може да ни обича и да не ненавижда злото, защото злото ни причинява вреда; грехът ни убива. Всичко, което убива нашите любими, ние го ненавиждаме.

Ние също трябва да ненавиждаме злото, защото то причинява болка на Бога. Бог не може да каже: «Аз съм повелител на вселената и мога да правя, каквото си поискам. Никой не може да спори с Мене. Аз ви прощавам». Не, Бог е също и праведен Бог. Когато Христос се моли три пъти: «Ако е възможно, нека ме отмине тази чаша», Бог каза: «Не». В Римляни 8:32 апостол Павел ни казва: «Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?»

Когато тройната ангелская вест ни казва: «Бойте се от зло», тя има предвид, че злото, което може да ни даде минутно удоволствие, в краят ще бъде подобно на огън. Не позволявайте на дявола и греха да ви измамят. Грехът и дяволът са лъжци. Смисълът на страха от Бога е в това, че ние трябва да ненавиждаме злото, защото Бог го ненавижда.

В Откровение 14:7 ние откриваме две противоположни неща. Ако се боим от злото, това означава, че ненавиждаме греха за това, което той е – той е нещо негативно. Но позитивното е: «Въздайте Богу слава». «Бойте се от Бога и Му въздайте слава». В 1 Коринтяни 1:30, ни е казано, какво значи да въздадем слава на Бога: «А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление». Всичко това е от Бога. Стих 31: «тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"».

Евангелието трябва да означава всичко за нас. То е нашата единствена надежда. Въздайте Богу слава и помнете, че тази слава е за Бога, а не за нас. Много трудно разбрах думите на една песен озаглавена: «Това ще бъде слава за мен». Вероятно авторът на песента не е имал предвид това, което коментираме, но след като прочетах съдържанието й разбрах, какво е искал да каже авторът. Аз ще снема своя венец, ще го положа при нозете на Христос и ще му кажа: «Ти единствен си достоен за слава». В Филипяни 2:6-8 Павел говори, че за нашето спасение Исус напълно се е смирил до смърт. Филипяни 2:10,11: «така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца».

Ние трябва да помним, че Отец е на наша страна. Той толкова е възлюбил света, че е дал Своя Син. Исус не трябвало да умолява Своя Отец: «Моля Те, мога ли да отида?» Борбата не е била, защото Отец не е обичал Своя Син, а защото Той е възлюбил този свят, повече от Него. Това е било много мъчително за Бог Отец. Но Той казал: «Сине, Аз обичам този свят, така, както и Ти го обичаш. Ние сме за това и със Светия Дух в тази мисия. Иди и да пребъдва с Теб Моето благословение». Когато Исус дошъл и изпълнил тази мисия, напълно и успешно, Бог Го превъзнесе. Ние благодарим на Бога и Му въздаваме слава.

Ние четем в Откровение 5:11,12: «И видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества и старците; (и числото им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди)». Тук ние виждаме ангели, с някои живи същества и старци. Христос не спаси ангели; Той спаси нас, но ние четем, какво правят ангелите в Откровение 5:12: «и казваха с висок глас: Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение». «Исус е единствен, Който е достоен за поклонения. Само Бог е достоен за поклонение; няма никой друг». Въздайте Нему слава.

Ето това е, което ще стане, когато разберем, че евангелието, това е вечната Божия радостна вест, че в Своя Син Той ни е изкупил. Той не ни моли да Му съдействаме за тази праведност. Тя е дар от началото до края. Тя изцяло е от Бога..

Връщаме се към Откровение14:7: «Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът на Неговия съд». Думата «настана» означава, че «това е заключителна вест». Евангелието е проповядвано много време, но това е заключителния призив към света. Ние обикновено взимаме фразата «настъпи часът на Неговия съд» и я прилагаме към изследователния съд. Това създава проблем, защото изследователния съд е за вяващи, а не за невярващи. Този текст ни казва: «Моля ви, не отхвърляйте тази вест, защото изпитанието приключва».

В този момент евангелието трябва да се проповядва в своята чистота и всеки човек трябва да вземе решение за Бога или против Него. Когато ни се налага да присъстваме на съдебен процес, ние призоваваме свидетели и съдии и на основание на свидетелските показания се установява, действително ли има вина. При Бога няма свидетели в съда. Той е само един, както ще видим в Матея 24:14: «И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цялата вселена, за свидетелство на всичките народи». На този съд Бог възнамерява да запита невярващите: «Какво направихте с дара, който ви подарих в лицето на Моя Син?» Това евангелие ще осъди невярващите, защото евангелието ще заключи: «На вас е бил предложен дар и вие съзнателно и преднамерено сте отговорили: «Не!» И Бог ще каже: «Какво Аз бих могъл повече да сторя? Аз направих за вас всичко. За това Аз ви оставям». Това е тройната ангелская вест. Ако отхвърлим това евангелие, ние ще изпитаме Божия гняв без милост (което означава, без каквато и да е защита). Бог заявява: «Единственият щит, който Аз ви дадох е това евангелие и вие отказахте. То е единственото, което би могло да ви спаси и вие го отхвърлихте».

Докато евангелието не бъде проповядвано ясно, часът на съда за невярващият свят няма да настъпи. Ако ние им казваме: «За да бъдете спасени, вие трябва да съблюдавате съботата», ние не проповядваме евангелието. Съблюдаването на съботата – това е следствие на приемане на евангелието; това е плод.

Текста, който разяснява това се намира в Иоан 16. Работата на Светия Дух в Новия завет се заключава в това, чрез нашата проповед да обвиним света за три неща. В Иоан 16:8 ние виждаме, че Бог трябва да обвини света за грях, за правда и за съд. В стих 9 е казано «за грях» не защото света нарушава закона, а защото той «не вярва в Мене». Евангелието прощава всеки грях, извършен срещу закона. Няма такъв грях, който да сме извършели против закона и който Бог да не може да прости, иначе евангелието не би могло да «утвърди закона». Но евангелието не прощава греха неверие. Този грях е непростителен. Светът трябва да знае, че ще погине, не защото е достаточно лош, а защото той е останал без Христа. «За грях, защото не вярват в Мене».

Когато хората чули първата проповед, проповядвана от християнската църква, те запитали: «Какво да сторим?» Трябва ли да заплатим с пари, за да възстановим това, което направихме, разпъвайки Спасителя? Не, те били длъжни да се покаят, те трябвало да повярват и да се кръсят. В Деяния 7:51 Светият Дух, говорейки чрез Стефан на невяващите иудеи, казал: «Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, така и вие». Какво да сторим, за да се спасим? Повярвайте в Господа Исуса Христа.

Иоан 16:10: «за правда, защото отивам при Отца Си». Бог изпрати Своя Син, за да стане наша праведност. Христос не би могъл да се завърне, ако не бе изпълнил съвършено Своята мисия. Когато заяви: «Отче, Аз завърших делото, което Ти Ми възложи» и когато каза на кръста: «Свърши се», тогава Отец казал: «Сине, Ти можеш да се върнеш у дома. Твоето дело е завършено, защото Ти придоби спасение за целия свят».

Иоан 16:11: «А за съд, защото князът на този свят е осъден». На кръста сатана и неговото царство получили присъда за вечна смърт. Невярващите не са получили присъда на кръста, но сатана и неговите ангели са я получили. Матея 25:41 ни съобщава, какво ще каже Бог, ако ние отхвърлим този дар: «Идете от Мене, проклети, в огъня вечни (огън, който ще ви унищожи за винаги, без остатък) приготвен за дявола и неговите ангели (той не беше приготвен за вас, но вие сами сте избрали да бъдете в неговия лагер).

Светът трябва дабъде предупреден с тази тържествена вест: «Моля ви обърнете гръб на този, който ви унищожава. Бог е извършил пълно спасение. Въздайте Нему слава. Часът на Неговия съд е настанал; това е заключителна вест». Откровение 14:7: «И поклонете се на Този Който е направил небето и земята, морето и водните извори». Тази фраза означава да се поклони на истинския Бог вместо на лъжливия.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница