Какво представлява тройната ангелска вест от Откр. 14: 6, 7


Глава 5. Плодовете на тройната ангелска вест - Откр.14:12,13



страница4/5
Дата14.01.2018
Размер0.72 Mb.
#46010
1   2   3   4   5
Глава 5.
Плодовете на тройната ангелска вест - Откр.14:12,13.
Откровение 14 глава ни съобщава, че когато тройната ангелска вест бъде провъзгласена в цялата си пълнота, човечеството ще бъде разделено на два лагера, вярващи и невярващи, верни и неверни. В резултат на това ще има две жетви.

В Откровение 14:12,13 се дава описание на плода, който тройната ангелска вест произвежда във верните. Изучаването на това е важно, защото всеки от нас иска да бъде всред верните.

«Тук е търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса». Плодовете на вечното евангелие приложени в живота на верните ще произведе троен плод:

1. Търпение

2. Съблюдаване на заповедите (и)

3. Вяра в Исус

Частицата «и» ни указва, че те не само ще пазят заповедите, но ще съхраняват вярата в Исуса. Обичайно думата «търпение» означава някой който притежава реално самообладание. Гръцката дума включва това, но тя също може да означава издържливост, сила на духа, упорство или настойчивост. В Римляни 2:7 се използва същата гръцка дума, където се говори за «тези, които постоянстват в добрите дела». Тук думата «търпение» се използва в смисъл да постоянстваме във вършене на добри дела. Леко е да вършиш доброто, когато хората ни ценят, когато виждаме резултатите, но е трудно, когато хората не ни ценят и работиш в области, където не се виждат никакви резултати. В 2 Коринтяни 1:6 се използва същата гръцка дума: «Но, ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние».

Затова, когато в Откровение 14:12 се казва: «тук е търпението на светиите», ние ще се обърнем към 2 Тимотей 3:12, за да видим това, което означава. Ние трябва ясно да разберем, че когато в този свят бъде забелязана силата на евангелието, това ще повлече след себе си последствия. «Да и всички, които желаят да живеят благочестиво в Христос Исус (това е, което ще произведе тройната ангелска вест), ще бъдат гонени».

В Иоан 7:7 Исус, казва на иудеите за причината, поради която светът ще ни мрази: «Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви». Исус ни казва, че докато светът гледа, че християните вършат същото, което и света, те ще бъдат приети. Но когато светът види християните, да не вършат онова, което върши света, той ще бъде разгневен. Иудеите бяха разгневени на Христос, защото те не можеха да вършат това, което вършеше Той. Ако ние сравняваме, вземайки за образец човешката праведност, то няма никакви проблем. Но когато праведността на Бога се сравни или противопостави на човешската праведност, човешката праведност изглежда, като мръсни дрипи. Това ще нарани човешката гордост и резултата ще бъде проява на гняв. Затова, когато света види в нас Христос, ще ни преследва.

Съхранявайки това в паметта си, ние ще намерим много важна информация, имаща отношение към нашето изучаване на «търпението на светиите» в Иаков 1:2-4: «Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък». И така, когато Бог позволи да се сблъскаме с изпитанията, Той няма да ги създаде специално, но Той ще ги допусне с цел да укрепи нашата вяра. Той знае, че голямата скръб е съвсем близко и желае да подготови хора, които ще са способни да издържат. Не трябва никога да роптаем, когато преживяваме изпитания.

Бог знае, че Неговият народ не може да понесе скръбта, ако Той не го подготви. Това е част от Неговата очистваща дейност. Именно затова Иаков ни съветва да се радваме, не защото е приятно да страдаме, но заради това, че страданието ще произведе в нас търпение. Когато не използваме нашите мускули, ние ставаме слаби. Затова трябва да помним, че Бог позволява ние лично и корпоративно да преминем изпитания, за да ни укрепи.

В Римляни 5:1-2 ни е казано за тройния плод на оправданието чрез вяра: «мир с Бога», «благодат, в която стоим» и «надежда за Божията слава». Стъпката към възпроизвеждане на плода «надежда за Божията слава» намираме в стихове 3 и 4: «И не само това, но нека се хвалим (думата «хвалим» означава също и радваме се, защото ние се радваме в нещастия и изпитания) и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда». Надеждата ще произведе хора, които няма да се срамуват че са християни, защото Божията любов ще е изляна в сърцата им.

Исус казва: «Тук е търпението на светиите» Това произвежда тройната ангелска вест. Той заявява пред Вселената, света, сатана и неговите ангели, пред всички: «Те са моя народ». И сатана ще попита: «Мога ли да ги изпитам?» Бог ще каже: «Да, но ти не можеш да ги убиеш». Това е времето на скръбта; в началото време на неголяма скръб и след това време на голяма скръб.

Ранната църква преживя период на гонение, защото първите християни изявиха на света живата на Христа. Ако ние живеем благочестиво в Христа Исуса, ни са гарантирани преследвания и гонения. В Матея 10 Исус предупреди Своите ученици за това и същото е приложимо и за нас. Матея 10:16-22: «Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци»; Това ще бъде ситуация, когато верните ще бъдат всред неверните, като овци сред вълци. «Бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите». Ние ще понесем преследване, но никогда не трябва да предприемаме ответни мерки; гълъбите не предприемат ответни мерки. Така е по Божиите правила. «А пазете се от човеците защото ще ви предават на събори, и в синагогите си ще ви бият. Да! и пред управители и царе ще ви извеждат, поради Мене, за да свидетелствувате на тях и на народите». Това имаше своето место в ранната църква и това отново ще се повтори в края на времето, при това по по-лош начин. «А когато ви предадат, не се безпокойте, как или какво да говорите,» Когато се намираме в каквато и да е ситуация, ние ще се доверяваме на Бога, позволявайки Му Той да ни води в това време. Предварителното обмисляне на това, какво да правим в това време, няма да даде никакъв резултат. Ние трябва да останем верни на Христос. Исус е обещал: «защото в същия час ще ви се даде какво да говорите». Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас. Брат брата ще предаде на смърт и баща чадо; и чада ще се подигат против родителите си и ще ги умъртвят». Когато Исус, заяви в Матея 10:34: «Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож.» Той говори, че евангелието ще раздели на два лагера, не само човешката раса, но и семейството. Един брат може да е единия лагер и друг в другия и във времето на скръбта, те ще се повдигнат един срещу друг. В това е трудно да се повярва, но това ще се случи.

Матея 10:22: « Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои (това е същата гръцка дума, коята означава търпение) до край, той ще бъде спасен». Бог може да произведе хора, които да се срещнат лице с лици с цялата сила на сатана и да издържат във всичко до край. Когато изучаваме въпроса за 144000, ние питаме: «Кой ще бъде способен да устои?» В Лука 18:8 Исус задава въпроса: «Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?» Отговорът е: «Да». Затова фактически Откровение 14:12 описва 144000 упоменати в Откровение 14:1-5.

Тези хора имат търпение, но търпението не е на хората, а на светиите; търпение, което ще понесе всичко. Ние не можем сами да произведем това. Това ще дойде чрез вяра, чрез отношения с Исус Христос.

Втория плод – това е съблюдаване на заповедите. Библията ни представя два начина за съблюдаване на заповедите. Евреите в своите собствени очи смятали, че са съблюдавали заповедите. В Филипяни 3 глава апостол Павел описва себе си, като фарисй. В последната част на стих 5 той заявява: «досежно закона фарисей». Фарисея е човек, който е бил много ревностен в съблюдаването на закона. Този човек е бил готов да понесе всичко, за да спази закона; плащайки десятък от джожена, копъра и магданоза. Павел бил съвършен фарисей. Стих 6: «По правдата, която е от закона, непорочен». Той е могъл да заяви и го заявява, като иудеин: «Аз съблюдавам закона», но това не е това за което ни говори Бог в Откровение 14:12.

Един от текстовете, който обяснява тези два начина за съблюдаване на закона – това е Римляни 7:6: «но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква». Ако мислите, че това е церемониялния закон, прочетете стих 7, където е разкрита идеята, за която говори апостол Павел. Нашето изучаване не е за това, какво означава да бъдеш освободен от закона, но нещо повече, че да живееш под закон – това е да живееш под страх, защото всеки път, когато съгрешаваме, законът ни заявява, че трябва да умрем. Това е същото, което изпитваме от срещата с полицая, след като сме превишили скоростта по пътищата. Да живееш под благодат е да живееш в отношение на любов. Ние трябва да разберем, че християнин е този, който живее под благодат. Това означава, че ние служим на Бога по дух, а не по буква. Да служиш на Бога по буква, значи да съблюдаваш закона от страх или от желание за награда. «Любовта към Бога – това е основата на истинската религия. Религията на християнина, който служи на Бог, съблюдавайки заповедите от страх от наказание или от желание за награда, нищо не струва».

Ние трябва да изясним, какво означава да съблюдаваш заповедите по дух. Евреите съблюдавали закона механически; за тях законът бил поредица от правила – какво да правя и какво да не правя. В значителна степен, ние също представяме закона на нашите младежи, като списък от правила, какво да правят и какво да не правят и те са уморени и отекчени от това. Затова желая да ви представя, какво означава да съблюдаваш закона по дух. Външно тези два начина може да си приличат, но ние няма да имаме работа с външната им проява. Ние ще ги погледнем от вътре. За законниците законът – това е необходимото изискване. Те питат: «Длъжни ли сме да правим това?» И си отговарят: «Да, иначе, небето ще е затворено за вас» или «Бог няма да ви обича». Това става необходимост и когато разбират, че потъват, те се предават. «Това е бесполезно», - заявяват те.

Павел говори за Галатяните, които се отвърнали от оправданието чрез вяра към праведност чрез от закон или дела в Галатяни 4:10,11: «Вие пазите дните, месеците, времената и годините. Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви». «Аз ви доведах при Христос и сега вие се отвърнахте от евангелието и започвате да съблюдавате дни и месеци». Той не е бил против съблюдаването на дните и месеците, но той е против начина, по който те са ги съблюдавали.

В контраст на това ще прочетем Галатяни 5:1: «Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго». Игото на робството е законничеството – съблюдаването на закона от страх от наказание или от желание да получим награда. Но Павел знае, че може да заблуди хората в противоположния лагер, който е антиномианизъм и затова в стих 13 и 14 той казва: «Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг. Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч, в тая "Да обичаш ближния си както себе си"». Това е съблюдаване на закона по дух, за което Павел ни насърчава.

Павел разоблачава иудействащите в Галатяни 6:12: «Ония, които желаят да покажат добра представа в плътския живот, те ви заставят да се обрязвате».

Павел ни казва тук, че тези законници учили, какво трябва и какво не трябва да правим, за да се похвалят, какво те са направили в галатийската църква. Павел съобщава, че когато човек дойде при кръста, той вече няма нищо с което да се похвали. В стих 14 той казва: «А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света». Част, която има отношение към последните дни е споменатото в 2 Тимотей 3:5 описание на съблюдаването на закона по буква: «Имащи вид на благочестие, но отречени от силата му».

В контраст с това, има текстове за съблюдаване на закона по Дух. Павел напълно поддържа съблюдаването на закона, но по дух, а не по буква. Съблюдаването на закона по дух е описано в Римляни 13:8-10. Това е същия закон; разликата не се състои в закона, на в нашата мотивация: «Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона. Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си"». Павел цитира част от десетте заповеди, които имат отношение с нашите взаимоотношения. Погледнете стих 10: «Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона». Тук Павел проповядва духа закона. Друг човек, който е много силен в духа на закона – това е Иоан. 1 Иоаново 3:24 четем: «И който пази неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него: и по това познаваме, че той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал».

Когато човек истински е обърнат, Бог му дава Светия Дух, Духът носи със Себе Си любовта Агапе и тази любов ни мотивира във взаимоотношенията ни с ближните. Всички ще видят любовта на Бога, проявена чрез Духа, живеещ в нас. Това е «любовта на Бога, за която няма граници». В 1 Иоаново 4:7 е представено отношението между съблюдаването на закона и любовта: «Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога». Стих 12: «Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас».

1 Иоаново 5:3: «защото ето що е любов към Бога:» Това не е най-добрия превод от оригинала. Този текст действително ни казва: «Това е свидетелство за това, че имате Божията любов», «да пазим Неговите заповеди (обърнете внимание на последната част) и заповедите Му не са тежки» – това е за тези които, живеят по дух. За плътта заповедите са бреме.

Ще ви дам една илюстрация от Африка. Един от проблемите, пред които стои Африка – това е връщането на десятъка. Този проблем може да е навсякъде, но най-зле нещата стоят там. Проблемът се състои в това, че много африканци и особено възрастните, не са разбрали евангелието. В Африка те гледат на връщането на десятъка, като на изискване на Бога, за да заслужат своя билет за небето и за да бъдат благословени от Бога. В Малахия 3 глава е записано: «Дали не ще ви разкрия небесните отвори и да излея благословение върху вас». Културата на африканца е основана на търговията, затова той казва на Бога: «Аз разбирам, че ти желаеш 10 %, но тази дреболия за Теб е твърде голяма за мен». Той започва да се пазари с Бога, казвайки: «Аз не мога да си позволя да ти върна 10 %. Зная, че тези мисионери и чужденци, които имат повече средства, могат да си го позволят, но аз не мога. Ти знаеш, че имам 10 деца, с които Ти ме благослови и аз трябва да ги изпратя на училище, но и стойността на образованието се повиши, цената на продуктите расте. Затова, съжалявам Боже, прости ми, че не мога да ти възвърна 10 %. Аз знам, че Ти Си любов; Ти разбираш моята ситуация и аз оценявам това, но аз ще ти върна десятък какъвто имам – само едно пени». Така, че той дава едно пени. Всички те дават десятък, но само едно пени.

Затова е бедна африканската църква и моли Америка за помощ. Ние изпращаме средства, за да помогнем на църквата там. Такива сделки с Бога, разбира се не правят всички, но повечето възвръщат десятъка по този начин. Средното количество десятъци в Африка не са повече от 500 шилинга, равни приблизително на 10000 $ на година, но това е само един долар в големите области и петдесет цента в най-лошите области за година. Те всички дават десятък, но в това ли се заключава сделката по дух. Ако им бяхме предложили спасението даром, те биха казали: «Аз не съм длъжен повече да давам десятък».

От тази илюстрация ние виждаме, че законът е бреме за тези, които го съблюдават по буква, а не от истинско християнско възхищение от Божия закон. За такъв човек на духа, законът е удивително нещо. Той го съблюдава от любов. И когато неговата плът го повали, той се укорява: «Окаян аз човек! Така във вътрешния човек намирам удоволствие в Божия закон, кой ще ме избави от този закон на плътта?» Христос казва: «Само Аз мога да те избавя от господството на плътта».

Помнете, че когато Откровение 14:12 ни казва: «тия, които пазят Божиите заповеди», там се споменава за хора, които проявяват любов към Бога. В Матея 22 човек дошъл при Исус и го попитал: «Учителю, коя е голямата заповед в закона?» Исус не казал, че това е съботата или не убивай, или каквото и да е друго. Той казал, че най-голямата заповед е да възлюбиш Бога и втората е да възлюбиш ближния, както себе си. Той заявил: «На тия две заповеди стоят целият закон и пророците».

Помнете, че истинското съблюдаване на закона – това е плод на Светия Дух принасян от вярващите, които живеят оправдани чрез вяра.

Сега ние достигнахме до третия плод. Те не само пазят заповедите, но също имат и вяра в Исуса. Самата фраза се намира в Откровение 12:17: «които пазят Божиите заповеди», но втората половина на стиха, ни казва: «и държат свидетелството за Исуса». Обикновено свидетелсвото за Исуса съгласно Откровение 19:10, се идентифицира, като Духа на пророчеството, но има други текстове, които ясно доказват пророческия дар. Ние трябва да използваме Откровение 19:10 в неговия контекст. Да имат вяра в Исуса – това е същото, да държат свидетелството за Исуса, затова те се използват синонимно. Откровение 19:10: «Тогава аз паднах пред нозете му да му се поклоня; но той ми рече: Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исуса; поклони се Богу; защото духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исуса». Има няколко превода на този текст от гръцки:

«Тези, които държат свидетелството за Исуса, вдъхновени подобно на пророците» New English Bible

«Понеже да държиш свидетелството за Исуса, е необходимо вдъхновението на пророците» Tyndale Bible

«Тъй като истината, открита в Христос – това е вдъхновението на всички пророчества» Weymouth Bible

«Тъй като истината, която е показал Исус – тя е, която е вдъхновило пророците» Todays English Bible

«Това е истината за Исус, която е вдъхновявала всички пророчества» Goodspeed Bible

Самият смисъл на пророчеството говори, че свидетелството за Исуса – това е, че вие имате Духа управляващ живота, както това е било с пророците. Пророците са били мъже и жени, които Бог е управлявал, затова те са били безстрашни. Те желаели да застанат сами против най-силната опозиция. Пророк Иеремия, Илия и Исаия били хора, които застанали за истината, даже ако небесата се продънят. Именно в този контекст Откровение 14:12 ни казва, че ще има такива, които ще имат «вяра в Исуса».

Христос е преследван от иудеите. То е бил изоставен от Бога на кръста, но Неговата вяра издържала до края. Чрез вярата Той победил! Ето какво значи да имаме вярата Исусова. Това означава да бъдеш способен да защитиш правдата, защото си управлявян от Божия Дух; това е същия Дух, Който е управлявал пророците. Бог приготвя хора, които ще се намират под управлението на Духа до края. Независимо от това, какво се случва, те ще понесат всичко. Те ще имат търпение; те ще отразяват характера на Христа. Те не ще използват ответни мерки; те ще обичат и стоят твърдо на страната на правдата. И Бог ще каже: «Ето Моя народ».



Когато Божият народ бъде изпитан както Христос, той ще изяви силата на евангелието. Само, когато сатана не е в състояние да промени тяхната позиция и да ги отклони от пътя, той ще се разяри и ще издаде смъртен указ. Но Бог ще се застъпи и ще каже: «Не». Бог също знае, че ще има някои, деца и старци, които не ще бъдат способни да понесат това. Затова в Откровение 14:13 е казано: «И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях».

Некои ще си починат, но нашето най-голямо желание не е да се успокоим, но да потвърдим, че евангелието е сила Божия. Във времето на скръбта ние ще се радваме на страданията, не защото ще им се наслаждаваме, а защото ще искаме, Христос да бъде оправдан. И Неговото евангелие ще направи това. Може ли Неговото евангелие да приготви хора, които да бъдат способни да застанат срещу цялата сила на сатана и неговите зли ангели? Да, Бог е способен да приготви такъв народ. Отговорът на Бога на въпроса: «Кой може да устои», е: «Ето тези». Бог заповядва на ангелите: «Задръжте ветровете, докато ги запечатам». Той запечатва нашата вяра така, че тя да стане непоколебима. Нека Бог да ни благослови, да можем да принадлежим към тази група, която ще докаже силата на евангелието и Бог ще ни каже: «Благодаря, че Ми разрешихте да ви използвам за да просветлите земята с Моята слава!» Даже ако не се окажем в тази група, не трябва да съжаляваме. Ние все едно няма да бъдем оставени, а ще бъдем възкресени и възнесени с Него в небесата.



Глава 6.
Две жътви на тройната ангелска вести - Откр. 14:14-20.
Тази последна глава има връзка с двете жътви на тройната ангелска вест от Откровение 14:14-20. Когато тройната ангелска вест бъде провъзгласена на всяка нация, племе, език и народ, когато изпълни своята мисия, тя ще раздели света на два лагера. Не можем да чуем тази вест, да я приемем и повече нищо да не направим. Всеки човек ще трябва да направи своя избор - за Христос или против Него.

Тези два лагера ще бъдат разделени на вярващи и невярващи. Тези два лагера ще достигнат зрелост, единия лагер във вяра и другия - в неверие. Ето защо хората в тези два лагера ще бъдат запечатани. Тези, които достигнат зрелост в лагера на вярата, ще бъдат запечатани с Божия печат, а тези, които достигнат зрелост в лагера на неверието, ще бъдат запечатани с белега на звяра. Когато зрелостта достигне до край, резултатът ще бъде жътва.

В Свещеното Писание са упоменати две жътви – жътва за вярващи и невярващи. Писанието не разделя тези две жътви, но други текстове, отбелязват разлика във времето. Жътвата на вярващите ще бъде при второто пришествие на Христа, а жътвата за невярващите ще бъде в края на милениума. Тъй като Бог живее във вечността, то времето за Него нищо не означава. За Него хиляда години са подобни на дни. «Подобно на мгновение на око». Когато мигнем, така именно, от гледна точка на вечности, Бог гледа на на времето.

Откровение 14:14-16: «И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп. И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жетва е презряла. Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната». Това е първата жътва.

Втората жътва е представена в Откровение 14:17-20: «И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп». Забележете разликата. В първата жътва този, който държи сърпа е Синът Човешки, във втората жътва, това е ангела. «Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този който държеше острия сърп; и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло». (Двата лагера са достигнали зрелостта). «И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв». (Помнете, че Откровение 14:10, заявява, че това ще бъде направено без милост). И линът бе изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница