Какво представлява тройната ангелска вест от Откр. 14: 6, 7

Евангелието, което ще бъде проповедано, това е същото вечно евангелие, тройната ангелская вест.

Притчата, която най-добре хармонира с идеята на тройната ангелска вест се намира в Матея 13:24-30: «Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим? А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми».

Това беше притча, която Исус разказа, но по-нататък, в стихове 36-40 ние четем: «Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века».

В Откровение 14:14 ние четем за пришествието на Христос. Но забележете, че Христос ще дойде тук не, за да разреши проблема с греха. Той ще дойде, за да прибере Своята собственост на небето. Евреи 9:28 обяснява това: «така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват». Той вече е разрешил проблема за греха в Своята земна служба,чрез Своя свят живот и кръстна смърт. С други думи, в Своята земна служба Той е придобил за нас едно пълно и съвършено завършено спасение. Няма никакво оправдание за тези, които ще погинат. Всичко, което човек трябва да направи е да се запознае с евангелието и да го приеме. Затова, когато Христос дойде втори път, ще дойде не за да спаси човечеството, защото Той вече е направил това, но ще дойде за да даде наградата на тези, които вярват.

Има проблем, пред който ние може да се изправим, когато свидетелстваме за евангелието. Библията ни учи, че изследователния съд ще завърши преди пришествието. Когато Христос дойде, Той няма да дойде като посредник. Той ще дойде като Цар на славата с венец на главата. Затова, ако има съд над вярващите след второто пришествие на Христа, възниква въпросът – кой ще бъде техния посредник в съда? Христос вече е имал работа с проблема на греха. Когато Той дойде втори път, присъдата ще е била вече произнесена на небето преди Той да дойде. Присъдата се намира в Откровение 22:11: «Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет».

Тези два лагера са били запечатани, единия с печата на Бога, а другия с белега на звяра. Затова, когато Той дойде, Той няма да дойде, за да даде на човека втори шанс, както учат някои хора или да съди вярващите. Участта на вярващите е вече решена и сега е времето, когато ние трябва да приемем евангелието. Бог няма да даде на евреина или на езичника втори шанс, защото последня шанс – това е проповедта на тройната ангелска вест; заключителния призив на Бога.

Откровение 14:20: «И линът бе изтъпкан вън от града». Града – това е Новия Иерусалим, който слиза от небето. Откровение 21:2-8 описва този град: «Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина. И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни. И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син. А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт».

Тук ние отново виждаме двата лагера, вярващите от една страна, които са запечатани с праведността на Христа, и невярващите в другия лагер, които имат белега на звяра. Ние се нуждаем тук нещо да разберем. Врагът – това е света, а не другите християнини. Когато тази вест извърши своята работа, тя ще премахне различията. Ще има место за една вяра, едно кръщение, една събота. Сега ние имаме определени различия и първо ние трябва да разберем отношението на съботата към евангелието. Съботата – това е външния знак за това, че ние почиваме в Господната събота. Той е нашата праведност, Той е всичко за нас.

Съботата се установява като печат с формулата на евангелието «Не аз, но Христос». Неделята е печат на човека и двата са дни на почивка. Разликата е в това, че съботата е Божия ден за почивка. Бог завърши Своето дело на сътворение в продължение на шест дни и след това Си почина. Христос се труди в продължение на 33 години и след това, Той Си почина след като заяви на кръста: «Свърши се». Сега ние влизаме в Неговата почивка. Неделята представя човека, както човешки ден за почивка. Забележете, че когато човек съблюдава неделята, това не е поради това, че неговата работа е завършена; не поради това, че неговата работа е съвършена, а затова, че той желае прекъсване на работата за почивка. Той желае да се обърне и да погледне, какво е направил, въпреки, че неговия труд все още не е завършен до край.

Съботата символизира оправданието чрез вяра, а неделята – оправданието чрез дела. Това са два различни пътя за спасение, които преминават през целия Нов завет. Ние трябва много ясно да разберем, към кой лагер принадлежим, защото дявола е много изкусен. Пример за група хора, които са се оказали в лагера на сатана, мислейки, че са били в лагера на Бога, намираме в Римляни 9 и 10 глави. Римляни 10:2,3: «Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание. Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога».

За да видим, какво апостол Павел е разбирал под «праведност Божия» нека да прочетем Римляни 1:16,17, където той представя предмета на своето послание: «Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее"». Ако разгледаме Римляни 10:3, ние ще видим, че иудеите са били неведущи в Божията праведност. Възможно е думата “невежи” да смущава някои от вас. Те били невежи, не защото не знаели истината, а защото са се отказали да я приемат такава, каквато тя е и започнали да я извръщават и да я подменят според собствените си желания. Римляни 10:19-21: «Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? ? (Те знаели евангелието). Разбрал е, защото първо Моисей казва: -"Аз ще ви раздразня до ревнуване с тия, които не са народ; С народ несмислен ще ви разгневя";а Исаия се осмелява да каже: -"Намерен бях от ония, които не Ме търсеха; Явен станах на тия, които не питаха за Мене; (Това се отнася за езичниците. Той не дошъл при тях първия път, но те Го принели). А за Израиля казва: -"Простирах ръцете Си цял ден към люде непокорни и опаки"».

В Римляни 10:3 ние виждаме, че тяхното невежество – това не липса на знания. То било преднамерено: «Ние не желаем да знаем». Имено за това говори тук апостол Павел.

«Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога». Ние не можем да я притежаваме по двата пътя. Ние не можем да кажем: «Аз и Христос». Праведността Божия – това е «Не аз, но Христос». Независимо дали говорим за оправданието или за освещението - винаги праведността на Христос е тази, която трябва да бъде проявена. Римляни 10:3 – това е обяснение на Римляни 9:30-33.

Римляни 9:30: «И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване». Ние можем да приложим това днес. Когато тройната ангелска вест извърши своето дело, възможно е голям брой хора от света да дойдат в църквата, отколкото хора, които вече са в християнските църкви. Днес осемдесет процента от световното население не са християни. Това, което ще ги докосне и промени е славата на Христа, изявена чрез силата на евангелието. Имено затова делото на тройната ангелска вест все още не направила минималното в света. Причина за това е, че ние – хората, на които Бог даде пълномщие да направим това, притърпяхме неуспех. Помнете, че това, което се случи с Израил, може да се случи и с християнската църква, че повечето от тези, които ще бъдат запечатани, може да дойдат от света, а не от християнските църкви. Евреите станали толкова закостенели в своето мислене, че когато дошъл Христос и радикално се отнесъл към тяхното учение, те Го отхвърлили.

Ние можем да кажем: «Павел имаше сложни взаимоотношения с иудеите», но в Иоан 8:41 ние виждаме, че Този, на Който Му беше още по-трудно с тях, отколкото с Павел е Христос. В последната част на стих 41, иудейските ръководители казват на Христос: «Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.». Това заявиха те, но в 42-44 стихове Исус им казва: «Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати. Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение. Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща».

В Римляни 10:2,3 имаме признанието на човека, който не е принадлежал към този лагер, който е имал ревност по Бога, но който открил своята грешка и намерил достатъчно мъжество, за да заяви: «Не бях прав, ще се променя». Павел, говори за своето необърнато състояние в Филипяни 3:6. Той ни казва две неща: «По ревност (той използва същата дума, която използва и в Римляни 10 глава, когато говори за иудеите) - гонител на Божията църква». Когато Павел преследвал църквата, той вярвал, че служи на Бога. Имено затова той казва на друго място: «Аз вършех това от незнание. Аз не разбирах». «По правда на закона бях непорочен».

Тук ние виждаме човек, който има ревност по Бога; който мислел, че е заслужил небето, защото бил праведен чрез своите собствени дела. Христос се срещнал с Павел по пътя за Дамаск и му казал: «Ти не служиш на Бога, ти Ме преследваш». Това бил жесток удар за него. Когато разбрал истината, той заявил: «Но това, което бе за мен придобивка, сметнах го за измет само Христа да придобия». Павел избрал: «Не аз, но Христос».

«А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия, и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра». Филипяни 3:8,9.

Моята молитва е всички да пожелаем да бъдим намерени “в Христа”. Това означава, че ще страдаме и че действително ще ни преследват. Но когато при пришествието на Христос започне жетвата, ще бъдем заедно с тези, които ще кажат: «Благодарим ти, Боже, че дочакахме този момент».