Какво се крие зад ирландското икономическо чудо и приложим ли е ирландският икономически модел в българия?



страница1/4
Дата13.09.2016
Размер0.69 Mb.
#9712
  1   2   3   4


КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД ИРЛАНДСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ЧУДО И ПРИЛОЖИМ ЛИ Е ИРЛАНДСКИЯТ ИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ В БЪЛГАРИЯ?



  1. Въведение. Ирландското икономическо чудо във факти и цифри.



  1. Причини за успеха – кое направи възможен “икономическия бум” в Ирландия?

1. Правителствени политики и развитие на икономиката на Ирландия

1.1. 1932 – 1957 - Протекционистични политики и икономическа стагнация

1.2. 1957 – 1973 - Политики подпомагащи свободната търговия и първи признаци на растеж

1.3. 1973 – 1987 - Фискална криза и изнемогваща икономика

1.4. 1987 – 2000 - Раждане и растеж на “Келтския Тигър”


2. Правителствени политики, икономическа свобода и икономически растеж
3. Глобални влияния: експанзия на американската икономика и създаване на единния европейски пазар
4. Други обяснения на икономическия растеж

4.1. Членство в ЕС

4.2. Конвергенция на икономиката

5. Съвременен облик на ирландската икономика
6. Предизвикателства пред ирландската икономика днес

III. Приложим ли е ирландският икономически модел в България


1. Поуки за България на база ирландския опит
2. Къде е България и какви би следвало да бъдат по- нататъшните стъпки

I. Въведение. Ирландското икономическо чудо във факти и цифри

Ирландия е малка островна страна в периферията на Западна Европа. В продължение на около два века тя е една от най-бедните страни в Европа. С население от едва 4 млн. души (между другото това е най-високата стойност за последните 130 години), от което под 2 млн. икономически активно, до преди петнайсетина години “най-бедната сред богатите”, както The Economist я нарича в свое иаследване от 1988г., не изглежда като най-вероятния кандидат за следващия “икономически тигър”. Но през 90-те години на ХХ век се случва “икономическо чудо” и от “болния човек” на Европа, Ирландия се превръща в една от най-проспериращите икономики не само в Европа, но и в света, с изключителния среден прираст на БВП от 9.9% за периода 1996г. – 2000г. (виж Фигура 1), сравнен със средния за страните от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) от 3.5% за същия период1.



Фигура 1: Растеж на БВП за периода 1991г. – 2002г.

Източник: www.finfacts.com/econ2000.htm

Докато през 1990г. доходът на глава от населението (изчислен по паритет на покупателна способност) е все още 64% от средния за ЕС – ниво, което се запазва почти непроменено през предходните 70 години, то през 1999г. той е вече 111% от средния за ЕС.2 Според изследване на ОИСР за 2001г., Ирландия се нарежда на 4-то място в света по БВП на глава от населението, възлизащ на US$ 30 000 (изчислен по паритет на покупателна способност) след САЩ, Норвегия и Люксембург.3


Индексът на Икономическата свобода за 2004г., съставен от the Wall Street Journal и The Heritage Foundation, подрежда Ирландия на 5-то място като най-свободна икономика в света, от изследваните 155 страни. А според the Economist Intelligence Unit Business Environment Rankings, Ирландия ще остане една от най-атрактивните бизнес дестинации в света и през периода 2004г. – 2008г.4
Когато през 1994г. Morgan Stanley пръв използва метафората “Келтския Тигър”, това изглежда малко преждевременна оценка, но както времето ще покаже напълно оправдана. От тогава тя влиза в речника на коментатори и анализатори, опитващи се да обяснят ирландското икономическо чудо. Икономическо представяне на Ирландия след 1994г. надминава дори това на “Азиатските Тигри” (ново-индустриализираните икономики от Югоизточна Азия) и на водещите индустриални икономики в света (Виж Фигура 2).


Фигура 2: Сравнителни темпове на растеж на БВП

Ирландия Азиатските Тигри Държавите от Г-7
Източник: Tallon, Kraemer (1999), based on EIU data

Благодарение на ускорения икономически растеж от 90-те години, ирландската икономика успява да се превърне в богата, базирана на знанието, високо-технологична и експортно ориентирана икономика.


Може би най-видимият признак за огромния икономически успех на Ирландия е имиграционната вълна, която залива страната през втората половина на 90-те години. “Зеленият остров” почти през цялата си история е страдал от отлив на населението си, но този тренд се обръща в средата на 90-те години, когато ирландските емигранти започват да се завръщат у дома, а освен това хора от редица други националности избират Ирландия като място за живеене. Между 1996г. и 1999г. средният годишен прираст на населението е 1.1%, който е по-висок от този на всички други страни от ЕС за същия период.
Други осезаеми ефекти, съпътстващи това забележително икономическо представяне, са:

- Изключително силен растеж на заетостта - Броят на работните места нараства с 44% от 1993г. до 2001г.5 Създаването на работни места през 90-те години задминава дори нивата, постигнати от САЩ, традиционно световният “генератор на работни места”. Като следствие, равнището на безработица пада от почти 18% през 1987г. до исторически ниски нива от около 4% през последните няколко години (виж Фигура 3).





Фигура 3: Ниво на безработицата за периода 1991г. – 2002г.

Източник: www.finfacts.com/econ2000.htm

- Възраждане на местната индустрия, която от средата на 60-те до средата на 80-те години губи пазарен дял както вътре в страната, така и на външните пазари. И двете тенденции се обръщат в края на 80-те години, като заетостта в ирландските производствени фирми нараства от тогава.

Но как се стига до това “чудо за една нощ”, има ли рецепта за чудеса и приложима ли е тя за други икономики?
Много водещи икономисти по света се опитват да обяснят невероятната трансформация на ирландската икономика, но няма единна позиция по въпроса. Една от причините за това разминаване на мненията е едновременното действие на поредица от фактори, чието влияние е трудно да бъде изолирано и измерено поотделно, а друга е разликата във времето от момента на появяването на определен фактор на сцената до момента на проявлението му, което в някои случаи е доста забавено във времето, поради взаимозависимостта му с други фактори, които още не са настъпили.
За да се получи най-обща представа за какво става въпрос, по-долу са изброени някои от основните фактори, които анализатори и коментатори разглеждат като довели до икономическия бум:

- отвореността на икономиката;

- преките чужди инвестиции;

- ниските ставки по данък печалба;

- политиките на свободна търговия;

- затягането на фискалната политика в края на 80-те години;

- ниската степен на бюрокрация и регулации;

- законовата сигурност и правото на закона;

- стабилността на политическите институции;

- високо образованата, квалифицирана и англо-говоряща работна ръка;

- създаването на единния европейски пазар;

- субсидиите и структурните фондове на ЕС;

- стабилизирането на индустриалните отношения между правителство, синдикати и работодатели;

- повишаването на международната конкуренто-способност;

- конвергирането на икономиката към тези на останалите страни от ЕС;

- ефектите от глобализацията



Тези, а вероятно и други фактори са изиграли някаква роля за възникването на ирландския феномен, но както вече беше отбелязано, проблемът е в сложността на измерването на реалния ефект на всеки един от тях поотделно и от тук в даването на рецепта за “икономически чудеса”.
И все пак при един по-задълбочен анализ се открояват фактори, които изглеждат по-вероятни претенденти за истински генератори на ускорен икономическия растеж в сравнение с останалите. Без да има претенции за “последна инстанция”, в този анализ се застъпва тезата, че причините за икономическия бум се крият в синхронното действие на благоприятни вътрешни и външни фактори, които взимно се подсилват и така създават среда, подходяща за ускорен икомически растеж. От една страна това са правителствените политики, за които би могло да се каже, че едва след 1987г.са про-бизнес ориентирани, в резултат на което се увеличава свободата на икономическите агенти да преследват собствените си интереси. А от друга, това е глобализацията на икономиката и по-конкретно най-силната експанзия на американската икономика от II Световна война насам и създаването на единния европейски пазар, процеси, които съвпадат по време със създалата се благоприятна бизнес среда в Ирландия. Така в точния момент Ирландия се оказва най-подходящото място, където да се осъществи “срещата” между двете икономически сили, в следствие на която се ражда “Келтския Тигър”.
В този анализ се прави опит да проследят промените на правителствените политики във времето и как това се отразява върху икономическото развитие на страната и икономическата свобода на тези, които са двигател на икономическия растеж – частните предприемачи и инвеститорите. След това се разглежда как феноменът на глобализацията позволява на Ирландия да се възползва в пълна степен от своите конкурентни предимства. Отделя се и внимание на други фактори, които често се визират като едни от причините за икономическия бум, но които според настоящия анализ имат твърде ограничено въздействие, за да могат да се приемат като източници на ускорен икономически растеж. И накрая, на базата на направените изводи за причините, лежащи в основата на забележителната трансформация на ирландската икономика, се прави опит да се извлекат някои полезни уроци за развитието на нашата икономика и да се отговори на въпроса дали е възможно ирландският икономически модел да бъде приложен в България.

II. Причини за успеха –

Кое направи възможен “икономическия бум” в Ирландия?

1. Правителствени политики и икономическо развитие
За да може по-добре да се разбере съвременното икономическо представяне на Ирландия и как се стига до трансформацията на икономиката, ще бъде необходимо да се проследят основните периоди на икономическато развитие на страната и доминиращите управленски политики, от създаването на ирландската република през 1922г. до днешни дни. За целта, периодите на икономическо развитие условно са разделени на четири, тъй като всеки от тях е белязан със съществена промяна на правителствените политики. Няма да бъде отделено специално внимание на първите години след придобиването на независимостта, тъй като те се характеризират предимно с продължение на наследените от Великобритания политики.

1.1. 1932 – 1957

Протекционистични политики и икономическа стагнация
След придобиването на независимостта си, Ирландия е бедна страна с икономика, основана на селското стопанство, без индустриална база. и с малък експорт. По това време половината от работната сила е заета в селското стопанство, а селско-стопанският експорт съставлява 90% от целия износ на страната. Над 90% от износа на Ирландия е предназначен за британския пазар, а страната е силно зависима от Обединеното Кралство за внос на индустриални продукти. През 1932г. в опит да се изгради местна индустриална база се въвеждат мита върху вноса, вариращи от 15% до 75%, които на практика водят до затваряне на икономиката.6 Тези развития съвпадат и със световната икономическа депресия и с т. нар. “икономическа война” с Великобритания, която продължава от 1932г. до 1938г. С цел да запази вътрешния пазар за ирландския капитал, управляващата партия прокарва закон, който забранява се на чуждестранни лица да притежават мажоритарна собственост в производствени предприятия, който акт ефективно държи чуждия капитал извън икономиката на Ирландия.
По време на II Световна война (в която Ирландия остава неутрална) и след края на войната, последователните правителства продължават протекционистичните политики, държавната намеса в икономиката е висока, а забраната върху чуждестранните инвестиции продължава да е в сила. Към края на 50-те години ирландската икономика е все още предимно аграрна (2/3 от експорта е съставен от селско-стопанска продукция) и силно зависима от главния си търговски партньор – Великобритания (3/4 от общия експорт отива в Обединеното Кралство)
През този период не може да се говори и за образователна политика или по-точно такава не съществува. След войната се наблюдава експанзия на образованието в страните от Западна Европа, с изключение на Ирландия. До началото на 60-те години образованието в Ирландия е изцяло частно и по правило недостъпно за голяма част от населението.
Резултатът от неправилните политики е икономическа стагнация и пропускане на следвоенния бум на другите западно-европейски икономики. Средният растеж на икономиката през 50-те години е 2%, което е доста под нивото на другите следвоенни икономики в Европа. Лошата икономическа обстановка води до масова емиграция, която през 50-те съставлява 1/7 от населението на страната.7

1.2. 1957 – 1973

Политики подпомагащи свободната търговия и първи признаци на растеж
Към края на 50-те години става ясно, че протекционистичните политики, следвани повече от 20 години не могат да осигурят икономически растеж. Правителството осъзнава, че единственият начин за малка и бедна на природни ресурси икономика като ирландската да просперира, е да осигури широк достъп до външните пазари и да подобри конкурентоспособността на икономиката като я изложи на конкурентен внос.

През 1957г. започва нов период на отваряне на ирландската икономика с отпадане на забраната чуждестранни лица да притежават мажоритарна собственост в производствени предприятия и освобождаването на печалбите от експорт в промишления сектор от данък печалба. Промените продължават като в средата на 60-те години са премахнати и митата и квотите върху вноса и се подписва споразумение за свободна търговия с Англия.


Възприетият курс на промяна намира отражение и в изработената от правителството

нова стратегия за икономическото развитие на Ирландия. Тази стратегия поствя за цел трансформирането на Ирландия в модерна, високо-технологична нация, активен участник в международната търговия. За постигането на тази амбициозна задача се отчита, че ще бъде необходимо значително да нарастнат инвестициите в икономиката и да се осигури достъп до най-съвременните постижения в глобалната индустрия. А това, имайки предвид липсата на местна индустриална база, както и на индустриална експертиза и опит на ирландските фирми, би могло да бъде постигнато само чрез привличане на водещите компании с достъп до нови технологии и производство на световно ниво, които да инвестират в ирландската икономика.


Така е поставено началото на политика на “индустриализация чрез иновация”. За осъществяването на тази политика отговаря IDA Ireland (Industrial Development Authority) - независима агенция на ирландското правителство. Още през 60-те години IDA Ireland правилно идентифицира някои от основните бъдещи индустрии с висока добавена стойност като компютърната, софтуерната, телекомуникационната, фармацевтиката и медицинската апаратура и предприема целенасочена и последователна политика на привличане на компании от тези сектори още в началната фаза на тяхното развитие.
За целенасочена политика в областта на образованието може да се говори едва от 1967г., когато се осигурява безплатен достъп до средно образование, което води до експанзия на образователната система. В края на 60-те години се създава и система от регионални технически колежи, които предлагат практическо обучение в няколко области на електрониката и инженерните науки. Но като цяло образователната система през тази фаза на икономическо развитие е под средното ниво на другите западно-европейски страни.
Но с отварянето на икономиката и даването път на експортно-базиран растеж, резултатите не закъсняват. Структурата на икономиката постепенно започва да се променя. През 1960г. износът като дял от БВП достига 30%, който сам по себе си не е малък дял сравнен с тези на други европейски страни по това време.8 Но все още структурата на този експорт е доминирана от износ на селско-стопанска продукция с ниска добавена стойност – 65%, докато промишлена продукция съставлява 29% от общия износ. През 1970г. структурата на експорта се подобрява, като износът генериран от промишления сектор съставлява вече 46% от общия износ и почти се изравнява с експорта на селско-стопанския сектор, който е 50%. Износът за Великобритания постепенно редуцира (62% - 1970г) за сметка на континентална Европа и САЩ.9 Като цяло обемът на производството на промишлена продукция се увеличава над два пъти за периода 1958 – 1973г.
Въпреки тези позитивни промени, продължава относителната зависимост на ирландската икономика от селското стопанство, като през1970г. 26% от работната сила е все още заета в селско-стопанския сектор, което е почти два пъти повече от средното за ЕС равнище. А големият селскостопански сектор е установено, че намалява значително очаквания растеж на БВП на глава от населението.10
И все пак, с възприемането на политики в подкрепа на свободната търговия и на привличане на чуждестранни инвестиции, Ирландия достига по-високи нива на икономически растеж през 60-те години, като икономиката нараства със среден темп от 4.5% на година през периода 1960 – 1973г.11 Но относителната зависимост на икономиката от селското стопанство, както и все още значителната намеса на държавата в икономиката, не й позволяват да нарастне с по-бързи темпове. Въпреки подобреното икономическо представяне, Ирландия не успява да приближи жизнения си стандарт към този на останалите западно-европейски страни. Той остава на нива около 60% от средните за Западна Европа, съотношение което се запазва почти непроменено от създаването на републиката.

1.3. 1973 – 1987

Фискална криза и изнемогваща икономика
Присъединяването на Ирландия към ЕИС (Европейския Икономически Съюз) през 1973г. е съпроводено с ограничаване на тесните връзки с британската икономика и отваряне на ирландската икономика към останалите страните членки. Очакванията за икономически просперитет и повишаване на жизнения стандарт са високи. Но за съжаление, нищо подобно не се случва през следващите петнайсетина години. Напротив, икономиката на страната изживява една от най-големите си кризи. За това допринасят и външни фактори, като силното покачване цените на петрола през 1973г. и 1979г. (в началото на 70-те години Ирландия внася над 70% от нужната й енергия), но в основата лежат погрешните макро-икономически политики, следвани от последователните правителства през този период. Като цяло периодът се характеризира с кейнсиански макро-икономически политики, които в крайна сметка водят до фискална криза.
През 70-те години Ирландия се опитва да повиши съвкупното търсене чрез увеличение на държавните разходи, но тази политика не успява да съживи икономиката. Напротив, стига се до значителен бюджетен дефицит, който довежда до неуправляем дефицит по текущата сметка. След 1977г. правителството се ангажира с още по-неустойчива фискална експанзия, като всички категории бюджетни разходи нарастват между 1977г. и 1981г. Заплатите се увеличават, публичните институции увеличават персонала си в опит да намалят безработицата, а капиталовите разходи нарастват в следствие от амбициозна програма за разширяване на публичната инфраструктура. През това време Ирландия дори не остава в рамките на предвидените високи бюджетни разходи. През 1981г. разходите са 7% по-високи от предвидените в бюджета12.
В опит да разреши бюджетните проблеми, правителството увеличава данъците, което намалява наполовина дефицита, но с високи реални лихвени проценти и бавен растеж, дългът като процент от БВП продължава да расте и през 1984г. по-нататъшни увеличения на данъците вече не се разглеждат като решение на фискалната криза. Към средата на 80-те години, долната ставка по данъка върху доходите е достигнала 35%, а горната ставка - 65%, докато стандартната ставка по данък печалба е 40%.
Резултатът е бюджетен дефицит достигащ 8% от БВП, публичен дълг, равняващ се на 114% от БВП и държавни разходи, възлизащи на 48.5% от БВП за 1987г.13 Провалът на икономическите политики в периода 1973 – 1987г. е очевиден от мизерния растеж на икономиката от 1.9% средногодишно14 и увеличаващата се безработица, която в края на периода достига до 17%. Жизненият стандарт остава все така на нивата от последните 50 години, със среден доход на глава от населението около 2/3 от този на ЕС.
Невероятно, но точно в този период на фискална и монетарна експанзия, Ирландия прави принципно правилна стъпка по отношение на валутната си политика. През 1978г. Ирландия се присъединява към Европейската валутна система (ЕВС). Неизбежен резултат от това действие е обвързването на ирландската лира с валутите на другите страни от ЕС и прекратяването на паритета с британския паунд през 1979г. Основната причина за присъединявато на Ирландия към ЕВС, въпреки че основният й търговски партньор Великобритания не го прави, е аспирацията, че обвръзването на ирландския паунд с германската марка би понижило нивото на инфлация (средногодишната инфлация за периода 1973 – 1982г. е 15.7% 15). За съжаление, първоначалните очаквания, че този акт ще има анти-инфлационен ефект, не се сбъдват (британската лира засилва позициите си, а германската марка отслабва), но решението от 1978г. изиграва важна роля за по-нататъшната ориентация на ирландската икономика. Обвързвайки се със страните от континентална Европа, Ирландия успява да намали зависимостта си от Обединеното Кралство. Въпреки че тази политика не се отплаща веднага, тя е първата стъпка от присъединяването на Ирландия към това, което през 1999г. ще се превърне в Европейски валутен съюз.
През този период продължава и провеждането на политиката “индустриализация чрез иновацияза селективно привличане на чужди инвестиции в индустрии с високо-технологичен растеж, която дава своите първи резултати, макар и доста ограничени по размер в сравнение с феномена от 90-те години, поради неблагоприятната като цяло среда за правене на бизнес. Все пак благодарение на освобождаването от данък печалбите от експорт в промишления сектор, който режим е заменен през 1981г. с 10% ставка по данък печалба върху търговската дейност с промишлена продукция, в Ирландия влизат такива мултинационални компании (МНКи) като Digital Equipment Corporation (1971г.), Amdahl (1978г.), Apple (1980г.), Wang (1980г.), IBM (1983), Lotus Software (1984), Microsoft (1985), Oracle (1987).
След присъединяването си към ЕС през 1973г., Ирландия е едва в началото на изграждането на индустриална база и разходите за производство са сравнително ниски. Това й позволява да се конкурира на база разходи с другите страни от ЕС и я превръща в ниско-разходна производствена база за фирми, желаещи да влязат на Европейския пазар. През 70-те и началото на 80-те години МНКи изнасят предимно по-простите си операции в Ирландия, но ситуацията постепенно се променя през 80-те години като все по-комплексни и интегрирани производства започват да се установяват в страната.
Продължава реформата и в образователната система. В резултат на провежданата политика на повишаване нивото на образование, структурата на работната сила започва да се променя, като се увеличава делът на заетите с по-висока степен на образование. Само за пет години, делът на работещите с висше образование нараства с почти 5% и от 11.8% през 1981г. достига 16% през 1986г.16 Отчитайки, че привличането на високо-технологични инвестиции ще изисква наличието на работна ръка със съответната квалифиция, образователната политика се насочва към адаптиране на обучението към нуждите на икономиката. През 80-те години в университетите се поставя засилено ударение върху инжинерните, компютърните и други технически науки.
Въпреки мрачната като цяло картина през тази фаза на икономическо развитие, благодарение на нарастващата свобода на търговията и предлаганите данъчни облекчения за търговия с промишлена продукция, ПЧИ се увеличават, а заетостта в чуждестранните фирми нараства с 25%.17

1.4. 1987 – 2000

Раждане и растеж на Келтския Тигър
1987г. се оказва съдбоносна за последващото икономическо развитие на Ирландия.

В така създалата се ситуация на фискална криза, мизерен растеж и огромна безработица, само радикална промяна в политиката би могла да спаси ирландската икономика от по-нататъшно затъване. Новото правителство прави рязка промяна на политиката си, продиктувана от страха от отказ на финансовите пазари да продължат да кредитират дълга, което пък би довело до финансов крах и би поставило икономическото оцеляване на страната на карта. За първи път в критичен момент от историята на страната има консенсус между политическите партии в управление и в опозиция относно подходящите икономически политики, които трябва да се следват. Единствената възможна опция за разрешаване на фискалната криза се вижда в намаляването на държавните разходи. Разходите по много пера от бюджета значително се орязват, а съкращенията в бюджета за 1988г. са най-големите за последните 30 години.


Вместо икономиката да изпадне в рецесия в резултат на драстичното ограничаване на държавните разходи, както някои кейнсиански макроикономисти биха могли да прогнозират, настъпва икономически подем. И въпреки че ограничаването на държавните разходи се приема като мярка за разрешаване на фискалната криза, а не като опит за либерализация на икономиката, след няколко години придържане към този режим, постепенно ролята на държавата в икономиката се редуцира.
За да бъде по-добре разбрано огромното значение на разходната политика на държавата за икономическото развитие и поради сравнително по-скритото проявление на това влияние върху икономическото растеж в сравнение с много по-очевидното въздействие от промяната на други политики, например на данъчната, тук ще бъде обърнато специално внимание на начина, по който държавните разходи влияят върху темпа на икономическия растеж.
Екип от американски икономисти от Florida State University и Capital University in Columbus установяват, че с намаляване на държавните разходи като процент от БВП, растежът на икономиката се ускорява и обратното. Авторите застъпват тезата, че осигуряването на правна и физическа инфраструктура за функционирането на пазарната икономика от една страна и предоставянето на ограничен набор от обществени услуги (като пътища, национална сигурност) от правителството може да създаде благоприятна среда за икономически растеж. Но като правителствата се отдалечават от тези основни функции, разходите се насочват в по-малко продуктивни дейности, което води до намаляване на темпа на икономическия растеж.
Емпиричен анализ на данните от 23-те страни, членки на ОИСР показва силна и устойчива негативна взаимовръзка между увеличаването на държавните разходи и ръста на БВП. Изчислено е, че 10% увеличение на държавните разходи като дял от БВП води до приблизително 1% спад в ръста на БВП. Анализ на по-голям набор от 60 страни, засилва тези заключения. Анализ на 10-те страни с най-бързи темпове на икономически растеж за периода 1980 – 1995г. показва, че при всички тях държавните разходи като дял от БВП са скромни, а делът на държавните разходи като процент от БВП на 5-те най-бързо растящи икономики е бил средно 20.1%, което е по-малко от половината на средните разходи на страните от ОИСР.18
Зависимостта, която извеждат американските икономисти се потвърждава и от развитието на ирландската икономика. В периода до 1987г., който се характеризира с високи държавни разходи (делът на държавните разходи като процент от БВП достига 48.5% през 1987г.), икономическият растеж е повече от слаб. След като започва систематично да се провежда политика на намаляване на държавните разходи след 1987г., растежът на икономиката съществено се ускорява, а държавните разходи се свиват до 27.7% от БВП през 2001г., което прави ирлндският държавен сектор най-малкият в ЕС.19
След 1987г. се извършва реформа и в данъчния режим на Ирландия. Тя обхваща почти всички видове данъци, но основен принос за ускоряване на икономическото развитие изиграва специална данъчна ставка от 10% върху печалбите от търговия в промишления сектор и свързаните с него услуги, чието действие от 1987г. се разширява като обхваща и тъговията с международни услуги.
Въпреки опасенията на мнозина, че 10% е много ниска данъчна ставка от гледна точка на приходите за бюджета, резултатите през годините показват, че тази степен на облагане се оказва максимизираща приходите данъчна ставка за ирландското финансово министерство. Когато най-вече благодарение на нея МНКи започват да прииждат в Ирландия, то 10% от значителни по размери и нарастващи печалби започват да произвеждат съществени приходи за държавната хазна. Докато през 1990г. приходите в бюджета от данък печалба са 475 млн. ирландски лири, то през 1998г. те възлизат вече на 2.1 млрд. – забележително увеличение от 335% (за сравнение нарастването на приходите от данъка върху доходите за същия период е 89% - скромно постижение от данък, който не би могъл да бъде определен като нисък – между 32% и 56% през този период). Министерството на Финансите изчислява, че за 1997г. 62% от общите приходи от данъците върху печалбата произлизат от компаниите, предмет на 10% данъчно облагане върху част или върху всички техни печалби. 20
Намаляването на данъка върху печалбите оказва и индиректно влияние върху икономическия растеж, чрез увеличаване възможностите на бизнеса за реинвестиране на печалбите. През 90-те години се наблюдава тенденция на значително нарастване на разходите за научно-изследователска и развойна (НИР) дейност, направени от бизнес сектора в Ирландия, като те се увеличават от 0.6% от БВП през 1991г. до 1.1% от БВП през 1997г. Изследване, проведено на базата на данни, предоставени от Forfas Ireland, показва силно изразена позитивна зависимост между достигнатите нива на производителност, експорт и заетост от фирмите и разходите им за НИР дейност.21
Благодарение на последователно следваната политика на намаляване на данъците, сега Ирландия е страната с най-ниско данъчно бреме, след Люксембург в ЕС (15).
Ключов момент за посоката на икономическо развитие на Ирландия и през 90-те години е продължаването на политиката на “индустриализация чрез иновация” за привличане на МНКи от високо-технологичните сектори като компютърен, софтуерен, телекомуникационен, фармацевтика, медицинско оборудване. Докато принципно инвестиционната стратегия остава насочена към тези сектори, то фокусът й се измества към дейностите с по-високата добавена стойност от тези индустрии, а освен това и към привличането на водещи компании от други индустрии с висока добавена стойност, които набират скорост, като международните услуги, включително международните финансови услуги. С тази цел през 1987г. ирландското правителство създава International Financial Services Centre (IFSC) – Международния Център за Финансови Услуги в Дъблин като отговор на бързия растеж на индустрията на финансовите услуги в света. Друг елемент на индустриалната политика през 90-те години е стимулирането на икономическото развитие на по-слабо развити райони в страната. Такъв е районът в близост до летището в Шанон в юго-западната част на Ирландия, където се насърчава развитието на високо-технологичен бизнес, чрез мрежа от технологични паркове, свързани с университетите.
Значителни трансформация се наблюдава и в самите високо-технологични сектори, като през 90-те години операциите, които МНКи изнасят в Ирландия вече са свързани с комплексно производство, ефективно управление на веригата от доставки, изследователски и иновативни дейности с висока стойност и централизирани маркетингови функции за региона.
Тази целенасочена политика на привличане на водещите световни компании от високо-технологичните индустрии спомага за превръщането на Ирландия в център от световна класа за индустрии като софтуерната, медицинските технологии и международните финансови услуги. А високо-технологичният сектор на икономиката изиграва основна роля за ускоряване на икономическия растеж през 90-те години.

Образователната политика през 90-те години продължава да поставя засилено ударение върху повишаването на нивото и качеството на обучението. Освен безплатно средно образование, в началото на 90-те години се осигурява безплатен достъп и до висшето образование. Структурата на работната сила продължава да се променя с бързи темпове, като делът на завършилите поне бакалавърска степен нараства от 16% през 1986г. до 20.4% през 1991г. и съответно до 23.4% през 1996г. През 90-те години Ирландия вече разполага с достатъчен ресурс от високо-квалифицирани професионалисти, които да задоволят нарастващите потребности на икономиката.
Но това, което в случая е по-важно е изключителната фокусираност на ирландските образователни институции върху сътрудничеството с бизнеса и осигуряването на приложими в бизнеса знания в стратегически технологични области. Пример за гъвкавостта и степента, до която образователната система в Ирландия откликва на нуждите на бизнеса е фактът, че след създаването на IFSC в Дъблин, три университета, предлагащи специализирани курсове, насочени към нуждите на IFSC, се разполагат в радиус от четири мили от финансовия център, а Националният Колеж на Ирландия се релокира на територията на IFSC.
Ирландската образователна система толкова успешно се адаптира към нуждуте на икономиката, че за 1997г. тя е 2-рата най-добра образователна система в света по степен на отговаряне на нуждите на конкурентната икономика според IMD World Competitiveness Yearbook. Те също класират Ирландия на 2-ро място за 2003г., след Канада, за най-висок процент на завършилите поне трета степен на образование (бакалаварска степен) от възрастовата група 25 – 34 години.22 Днес над 33% от ирландците на възраст от 25 до 34 години имат поне трета степен на образование.23
Специфичен за Ирландия фактор, който спомага за растежа на икономиката след 1987г. е постигането на индустриален мир. Ирландия наследява от Великобритания индустриални отношения от децентрализирани колективни системи за договаряне. Тази система на индустриални отношения, с множество загуби на работни дни поради индустриални спорове, още повече изостря икономическите проблеми в периода до 1987г. Като се има предвид, че около половината от работната сила в Ирландия членува в работнически профсъюзи, то осигуряването на индустриален мир се оказва ключово за успешното икономическо развитие.
През 1987г. се договаря три-странно споразумение за социално партньорство между правителството, синдикатите и федерацията на работодателите за период от три години, което създава климат на стабилни индустриални отношения с минимална загуба на работни дни поради стачки. След изтичането на първоначалния период, споразумението последователно се подновява за нови периоди с минимални промени. По този начин синдикатите се превръщат реално в лобираща сила за понижаване на данъците и поддържането на ниска инфлация. Те се съгласяват за провеждането на политика на умерени работни заплати, която не позволява рязкото им покачване (първоначално нарастването се ограничава до 2% на година), с цел да се осигури конкурентоспособност на икономиката, но в замяна на това настояват за намаляване на данъка върху дохода, което от своя страна има частичен компенсиращ ефект за работещите, като и за изричния ангажимент на правителството да поддържа ниска инфлацията. Поддържането на ниски нива на нарастване на заплатите и на ценова инфлация наистина спомага за повишаване конкурентноспособността на Ирландия, а нарастналата конкурентоспособност увеличава атрактивността на икономиката като място за инвестиции, допринася за увеличаване на базираната на ниски разходи заетост в сферата на услугите, както и спомага за възраждането на местната индустрия. А всичко това допринася за растежа на икономиката.

С постигането на макро-икономическа стабилизация, намаляването на намесата на държавата в икономиката, благодарение на съществуваващите вече от десетилетия политики на свободна търговия и насърчане на чуждестранните инвестиции от индустрии с висока добавена стойност, данъчните облекчения за промишления сектор и международните услуги, адаптираната към нуждите на бизнеса образователна система и постигането на индустриален мир, ирландската икономика започва да расте. Средният растеж на БВП за периода 1987 – 1990г. е 5.6%24, което е значително постижение в сравнение с нивата от последните две десетилетия. Преструктурирането на икономиката от аграрна в индустриална също върви към своя край. През 1990г. само 15% от общия експорт на страната е съставен от селско-стопанска продукция, докато 83% се падат на индустриалния сектор. Износът за Великобритания, съставляващ 34% от общия експорт, вече отстъпва място на този за останалата част на ЕС, който достига до 41% през 1990г.25
Но въпреки правилната ориентация на основните държавни политики след 1987г. и тяхното следване, благодарение на които се създава благоприятна среда за бизнес и икономиката започва да расте, в началото на 90-те години ирландската икономика претърпява още едно сътресение. Валутната криза, която удря страните от ЕС води до промяна във валутната политика на Ирландия, което пък става причина за нов спад в икономическото представяне през периода 1991 – 1993г., когато средният ръст на БВП пада до 2.6%.26
През 1992г. Ирландия подписва първата фаза на Договора от Маастрихт за присъединяване към Европейския валутен съюз (ЕВС). Нарастващато обвързване с ЕВС води до премахване на регулациите върху валутния курс през същата година. С премахването на регулациите и създаването на Единния европейски пазар, ирландската икономика напълно се отваря не само за стоки и труд, но и за капитал. Но непосредствените последици от пълната отвореност произвеждат силен дефлационен период за икономиката през 1992 – 1993г. Девалвацията на британския паунд през лятото на 1992г., продължаващата индентификация на Ирландия с британската връзка и слабостта на другите валути от ЕВС, водат до период на продължителни спекулативни атаки срещу ирландската валута. В опит да защитят националната валута, ирландските власти прибягват към скъпа политика на повишаване на лихвите до много високи нива. Високите лихвени нива подтискат вътрешното търсене през втората половина на 1992г. и първата половинана 1993г. Изход от създалата се валутната криза се вижда в преминаването към по-широки граници на колебание на валутния курс от +/- 15%, което става факт през август 1993г. и успешно премахва натиска върху валутния курс и последствията за лихвените нива.
Това е цената, която Ирландия плаща през първите години на пълно отваряне на икономиката си, но ползите от тази нарастнала отвореност вече са на прага. По-стабилната валутна среда след 1993г., заедно с нарастващата увереност, че лихвеният процент ще падне до нивата в Германия водят до значителен растеж на вътрешното търсене.
След като вече всички необходими политики са на място и биват последователно следвани през периода 1994 – 2000г., резултатите са впечатляващи: делът на БВП, разпределян от бюджета значително намалява, появява се бюджетен излишък вместо дефицит, нивото на задлъжнялост пада, инфлацията се задържа на много ниски нива, безработицата е сведена до минимум и най-важният – постигнат е ускорен икономически растеж, който най-накрая позволява на Ирландия да достигне средния жизнения стандарт страните от ЕС.
Тези резултати изразени в цифри, изглеждат така:

* От 1987г. до 2001г. делът на държавните разходи като процент от БВП пада от 48.5% на 27.7%. Ирландският държавен сектор през 2001г. е най-малкият в ЕС в относителни величини;27

* Дългът като процент от БВП пада от 114% през 1987г. до 60% през 2000г.;28

* Бюджетният дефицит, която е 8% от БВП през 1987г., през 2000г. преминава в излишък;29

* Овладяване на инфлацията - средногодишното ниво на инфлация за периода 1995 – 1999г. е само 1.9%;30

* Намаляване на безработицата от 17% през 1987г. до 4% през 2000г.;

* Ускорен икономически растеж със средногодишен темп от около 9% за периода 1994 – 2000г.
Може да се каже, че към края на 90-те години икономиката на Ирландия вече изцяло се е трансформирала във високо-технологична, модерна икономика, базирана на знанието и експортно ориентирана. За високата степен на експортна ориентация говори делът на износа в БВП, което за 1997г. е 75%, а това е два пъти по-високо от нивото в Португалия и пет пъти по-високо от това на Гърция за същата година.31 Индустриализацията е очевидна от пропорцията, която заема промишленото производство от общия износ, което е 92% през 1999г., срещу 6% износ на селско-стопанска продукция. Зависимостта от британската икономика също е преодоляна, като експортът за британския пазар пада до 22% през 1999г., докато този за останалата част от ЕС достига 43% за същата година, а 15% от износа отива за САЩ. Много показателна е тенденцията на увеличаване пропорцията на високо-технологичния сектор в общия експорт на Ирландия за периода 1993 – 1999г. Докато делът на високо-технологични стоки и услуги през 1993г. съставлява 47% от общия експорт, то през 1999г. този дял е почти 2/3 от общия износ на Ирландия. През 1999г. високо-технологичните сектори допринасят за над 25% от БВП.32 Следователно, икономиката не просто се трансформира в индустриална, тя прескача по-традиционните тежки индустрии и се включва направо в индустриите на новата икономика, базирана на знанието.
Въпреки че на политиките, следвани през този период не може изцяло да се препише наблюдавания феномен, то само когато всички те са налице, се създава подходящата среда, която позволява проявлението и на други сили, в резултат на което се ражда Келтският Тигър.


Каталог: files -> docs
docs -> Обща характеристика на картите и плановете
docs -> Програма за управление на дейностите по отпадъците
docs -> Sylabus z disciplíNY
docs -> Библиографическая база данных по спектроскопии ядерного квадрупольного резонанса и квадрупольным взаимодействиям
docs -> Договор № Д/2012 г., Проект № Д
docs -> В помощ на земеделските стопани, които желаят да участват в мярка 214 „агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони
docs -> М. Вуков, Л. Георгиева
docs -> Професор Per-Henrik Groop, md, dmsc, frcpe
docs -> Софийска опера и балет сезон 2014/2015 28 ноември 2014 г. ♦ 17. 30 ч


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница