Какво се крие зад ирландското икономическо чудо и приложим ли е ирландският икономически модел в българия?


Правителствени политики, Икономическа свобода и Икономически растеж



страница2/4
Дата13.09.2016
Размер0.69 Mb.
#9712
1   2   3   4

2. Правителствени политики, Икономическа свобода и Икономически растеж
Общоприет е фактът, че предприемачеството е двигател на икономическия растеж.

След като предприемачът е източник на икономически растеж, то тогава трябва да търсим в институционалната среда, в която той оперира причините за разликите в икономическия растеж. Следователно, за да се повиши икономическият растеж, трябва да се създаде такава среда (например чрез намаляване на митата, либерализация на контрола върху лихвения процент и обменните курсове, понижаване на данъците, поддържане на стабилността на паричното предлагане, ограничаване на правителствените разходи, защита на хората и тяхната собственост, законова сигурност и т.н.), която да насърчава развитието на предприемачеството, а тя от своя страна ще привлече необходимия човешки и физически капитал, защото човешкият капитал (трудът) и физическият капитал (средствата за производство) са фактори на производствения процес, но сами по себе си не генерират икономически растеж. Това обяснява и защо инвестициите и икономическият растеж са взаимно свързани. Като се вземе предвид ключовата роля на предприемачеството за икономическия растеж, става очевидно, че ударението трябва да бъде поставено на пазарните институции, а не върху факторите на производството.


В своя анализ Пауъл (Powell, 2002) стига до извода, че съществува право-пропорционална връзка между икономическата свобода и икономическия растеж.

Колкото повече икономическа свобода имат предприемачите, толкова повече се засилва стремежът им да преследват собствените си интереси. А този засилен стремеж довежда до по-голяма предприемаческа активност. Следователно нарастването на икономическата свобода създава институционална среда, която насърчава развитието на предприемачеството, а увеличената предприемаческа активност се превръща в източник на растеж, т.е. съществува пряка зависимост между икономическата свобода и икономическия растеж.


Зависимостта между икономическата свобода и икономическия растеж е подробно изследвана и анализирана от The Fraser Institute, който създава Index of Economic Freedom или Индекс на икономическата свобода. Създаден през 1974г., The Fraser Institute е независима организация за публични политики, която се фокусира върху ролята, която конкурентните пазари играят в осигуряването на икономическо и социално благосъстояние.
“Икономическата свобода на хората освобождава индивидуалният стремеж и инициатива и поставя нацията на пътя на икономическия растеж”, казва нобеловият лауреат Милтон Фридман. “А икономическият просперитет и независимост от правителството увеличават гражданската и политическата свобода.”33
Ръководен от проф. Милтън Фридман, в проекта по създаването на Индекса на икономическа свобода вземат участие 100 от водещите икономисти в света.

Използвайки 38 променливи (правителствени политики, влияещи върху икономическата свобода), за всяка от изследваните 123 страни в света (представляващи 91% от населението в света), индексът измерва степента, до която държавните институции и политики осигурят:

- ненамеса на държавата в икономиката, измерена чрез относителния размер на данъчното облагане и размера на публичните разходи;

- свобода на търговията;

- стабилност на паричната единица;

- съдебна система и гарантираност правата на собственост;

- разумни регулации на трудовия, капиталовия и стоковия пазар
В анализа до тук бяха разгледани проявленията на три от петте аспекта на икономическата свобода в Ирландия: намесата на държавата в икономиката, свободата на търговията и стабилността на паричната единица. Тук ще бъде обърнато само внимание на другите два елемента: съдебна система и регулаторна рамка.
Съдебната система и регулациите на трудовия, капиталовия и стоковия пазар

са от изключително важно значение за създаването на институционална среда, стимулираща икономическия растеж. Гарантирането правата на собственост и законовата сигурност дават на хората увереност, че когато предприемат дългосрочни бизнес-проекти, правителството или други субекти няма да могат своеволно да конфискуват придобивките на техния труд.


Като член на ЕС, законите на страната са съобразени с изскванията на ЕС. От правна гледна точка, Ирландия има много отворена икономика. Ирландия е една от страните с най-ниска степен на регулации в ОИСР, с регулаторна среда благоприятстваща развитието на бизнеса. Няма необичайни рестрикции или регулации, които да възпрепятстват установяването на бизнес в Ирландия. Няма рестрикции върху купуването на имоти, включително и на земя от чужденци. Бизнесът и местен, и чуждестранен се сблъсква с много малко бюрокрация. Регулаторните власти в Ирландия са възприели про-бизнес подход към регулацията, политика на “отворена врата”, която позволява на предприемачите директно да дискутират възникналите въпроси със съответните власти. Правните процедури за стартиране на бизнес са опростени, евтини и бързи. Чуждестранните компании имат възможност да бъдат много гъвкави по отношение на това как да структурират инвестициите си, така че най-добре да бъдат удовлетворени изискванията им. Пазарът на труда също е много гъвкъв, с ниска степен на регулация. Например, трудовите договори не е задължително да бъдат в писмена форма, а стандартният срок на предизвестие за прекратяване на трудовите отношения е една седмица.
Ирландската правна система и проста и ясна регулаторна рамка улесняват развитието на бизнеса и притока на инвестиции, което пък от своя страна води до повишаване на икономическия растеж.
От така представените аспекти на икономическата свобода в Ирландия се вижда, че някои от тях съществуват от дълго време, но други са били пренебрегвани и само когато всички компоненти на икономическата свобода се оказват налице по едно и също време, се създават условия за ускорен икономически растеж.
През периода 1932 – 1957г. политиките на силен протекционизъм, висока държавна намеса в икономиката, забрана върху чуждестранния капитал задушават икономическата свобода на предприемачите и средният икономически ръст е само 2% на година. Възприемането на политики в подкрепа на свободната търговия и привличане на чуждестранни инвестиции след 1957г. е глътка свеж въздух за предприемачите и те се възползват от отпуснатата им икономическа свобода, в резултат на което икономиката нараства средно с 4.5% на година през периода 1960 – 1973г. През 70-те години международната търговия продължава да се либерализира, но в същото време правителството провежда неразумни макро-икономически политики, които ограничават икономическата свобода на предприемачите. Тази картина се запазва и през първата половина на 80-те години, но обогатена с висока инфлация, високо ниво на правителстените разходи и високи данъци. За икономическа свобода трудно може да се говори и икономиката расте средно с по 1.9% на година за периода 1973г. – 1986г. Следва свиване на държавните разходи, в опит да се овладее фискалната криза, което води до увеличаване на икономическата свобода и растежът се възобновява. През 90-те години, в резултат на продължената политика на ниски държавни разходи и затягането на монетарната и политиката по управление на дълга, съчетани с намаляване на данъците, продължение на политиките на свободна търговия, ясни права на собственост и законова сигурност и ниска степен на регулации, всички компоненти на икономическата свобода присъстват едновременно, което създава институционална среда, която насърчава по-голяма предприемаческа активност и привлича необходимия човешки и физически капитал, което пък води до ускоряване на икономическия растеж.
На фигурата по-долу са показани средният растеж на ирландската икономика за пет годишни периоди и промяната на Индекса на икономическа свобода през периоди от пет години. Вижда се, че колкото по-силно изразено е нарастването на Индекса на икономическа свобода, толкова по-ускорен е икономическият растеж.

Fraser

Freedom

Index

Score

5 год.

среден

ръст на

БВП

на човек

Колоните представят индекса на свобода, а линията средния растеж на БВП

Фигура 4: Зависимост на растежа на БВП от степента на икономическа свобода

Източник: Powell (2002)
Според Fraser Institute’s Index of Economic Freedom, през 1995г. Ирландия е

5-та най-свободна икономика в света и съответно 7-та за 2000г.
В последният доклад на The Fraser Institute за икономическата свобода в света, публикуван през 2003г., на 1-во място като икономически най-свободната нация за 2001г. е класиран Хонг Конг, следван от Сингапур, САЩ, Нова Зеландия, Великобритания, Канада и на 7-мо място – Ирландия, заедно с Австралия и Швейцария. В края на класацията са африкански, латино-американски и бивши комунистически страни.
Икономическата свобода е тясно свързана с икономическия растеж и съответно с дохода на глава от населението. Средно-годишният БВП на глава от населението в петте страни с най-висока степен на икономическа свобода е US$ 22 922, сравнен с US$ 3 251 в петте страни с най-ниска степен на икономическа свобода. Докато в икономически най-свободните нации най-бедните 10% от населението имат средногодишен доход от US$ 6,681, то в тези с най-малка икономическа свобода, техният средногодишен доход възлиза на US$ 873.34
Увеличаването на икономическата свобода не води до по-голямо неравенство в доходите. Най-бедните 10% от населението в страните с най-ниска степен на икономическа свобода, получават 2.27% от общия доход на техните страни. Най-бедните 10% от населението в страните с най-висока степен на икономическа свобода получават 2.68% от общия доход на техните страни. Реалният доход на бедните хора се увеличава с увеличаването на икономическата свобода на техните страни, поради увеличеното богатство, което икономическата свобода генерира.35
В своя статия от 2003г., The Economist търси причините за продължаващата стагнация на много от бедните страни по света и стига до извода, че “обяснението лежи в начина, по който бедните страни са управлявани, а не в липсата на природни ресурси или несправедливо третиране от богатите.”36
Един от начините, по който икономическата свобода увеличава икономическия просперитет е чрез привличането на по-големи по размери инвестиции. Петте най-свободни нации в света, привличат средно по US$ 2 657 инвестиции на глава от населението, сравнено с US$ 52 в най-малко свободните нации.37 Според авторите на индекса, икономическата свобода оказва позитивно и съществено влияние върху потока от ПЧИ – колкото икономически по-свободна е една нация, толкова притокът на ПЧИ е по-голям. Но освен върху размера на инвестициите, икономическата свобода оказва влияние върху икономическия растеж и чрез повишаване продуктивността на инвестициите, т.е. инвестицията е по-продуктивна – оказва по-силно влияние върху растежа, когато е направена в страна с по-висока степен на икономическа свобода.


3. Глобални влияния: експанзия на американската икономика и създаване на единния европейски пазар в началото на 90-те години
Ирландската трансформация бе подпомогната и от феномена на глобализацията и по-конкретно от значителното придвижване на икономиките на САЩ и ЕС една към друга.

Началото на 90-те години е белязано от солидното икономическо възстановяване на САЩ и страните от ЕС. През 1992г. влизат в сила регулациите на Единния европейски пазар. Американските корпорации се събуждат за необходимостта да заемат плацдарм за настъпление в европейското икономическо пространство, съизмеримо с американския пазар. А продължителният подем на американската икономика осигурява изобилие от финансов ресурс за американските инвеститори.


В началото на 90-те години, Ирландия е добре позиционирана да привлече значителна част от бизнеса на американските МНКи. Причините за това са: високата степен на икономическа свобода и в частност много ниският данък върху печалбата от търговска дейност с промишлена продукция и международни услуги, целенасочената и последователно следвана индустриална политика на привличане на МНКи от високо-технологичния бранш, благодарение на която вече водещи корпорации от този сектор са се установили в Ирландия, което предизвиква нещо като “демонстрационен ефект” – успешният опит на първите МНКи, избрали Ирландия за своя производствена база, окуражава техните конкуренти да ги последват; принадлежността на Ирландия към Единния европейски пазар, което означава свободен достъп до огромен пазар, съизмерим с американския; членството в ЕВС, което пък означава макро-икономическа стабилност на страната-членка; и може би не решаващ фактор, но такъв който “при равни други условия” би дал превес на Ирландия пред останалите конкуренти e качеството на човешкия ресурс - единствената англо-говоряща работна ръка в Евро-зоната и младо поколение с високо ниво на технологични и компютърни умения. А освен всичко това, Ирландия е най-близкият европейски етнически партньор на САЩ - 40 млн. американски граждани са от ирландски произход.
Въоръжена с всички тези предимства, Ирландия се оказва в състояние да си присвои значителна част от огромния американски инвестиционен поток, който така или иначе щеше да се излее някъде в ЕС, и да го впрегне в ускоряване на собствената си икономика. Така малката Ирландия се превръща в място на глобалната среща на големите, в резултат на която се ражда Келтският Тигър.
И въпреки че ПЧИ не са първо-причина за икономическия растеж, а идват привлечени от една страна от високата степен на икономическа свобода, а от друга от ново-възникналата възможност да заемат позиции на един значителен по размери и покупателна способност пазар, то те определено изиграват роля за ускоряването на икономическия растеж. Казано по друг начин, ако не съществуваше благоприятната институционална среда, ПЧИ нямаше да дойдат в Ирландия на първо мяасто, а щяха да отидат някъде другаде, а ако пък феноменът на глобализацията не се беше случил и инвестиции в такива огромни размери не се бяха изсипали в ЕС, то ирландската икономика със сигурност щеше да изпита бръзи темпове на икономически растеж, благодарение на създадената много благоприятна за бизнес среда, но едва ли растежът щеше да достигне такива рекордни нива.
От тук възниква въпросът, възможно ли е по някакъв начин да бъде измерен приносът на ПЧИ (разбирай инвестициите на американските МНКи) за икономическия растеж на Ирландия през периода на икономическия бум. Макар и не лесна задача, се оказва, че има анализатори, които са се опитали да намерят отговор. Тук ще бъдат разгледани някои от по-обоснованите предположения за влиянието, което ПЧИ оказват върху ускоряването на икономическия растеж. За целта ще се анализира влиянието на високо-технологичните МНКи в две посоки: върху растежа на промишленото производство и върху екпортно-базирания растеж.
Размер и влияние на високо-технологичните МНКи върху промишления сектор
Основната част от ПЧИ в Ирландия през периода на ускорен растеж се насочват в следните пет сектора: компютърен хардуер, компютърен софтуер, химико-технологичен, фармацевтичен и концентрати за безаколкохолни напитки. Изследване, проведено от Мърфи (Murphy, 2000) разкрива, че за периода 1993 – 1996г. делът на МНКи от тези пет сектора в общото чистото промишлено производство на икономиката нараства от 43% до 53%, при заетост, съответно на 11% и 14% от общата работна сила в промишлеността. Това нагледно показва степента, до която ирландската промишлена индустрия и растежът й са повлияни от малка група МНКи във виско-технологични сектори като Coca Cola, 3 Com, Dell, Gateway, IBM, Intel, Hewlett Packard, Macintosh, Microsoft, Motorola, Northern Telecom, Pepsi, Pfizer, Schering Plough и т.н. Ако към дяла на тези МНКи добавим и този на останалите чуждестранни компании, ще бъде видяно, че чуждестранният бизнес в Ирландия за периода 1993 – 1996г. допринася от 70% до 77% от чистото промишлено производство.
В своето изследване Мърфи посочва също огромната разлика между производителността на труда на човек в МНКи и тази в местните ирландски фирми. При сравняване на производителността на труда на човек в американските МНКи от горе споменатите пет сектора и тази в ирландските фирми, се получава доста изненадващ резултат. Оказва че в МНКи работят “супер-хора”, които произвеждат девет пъти повече продукция от “обикновените” работници в ирландските фирми.
Но как е възможно това? Обяснението на Мърфи е просто: благодарение на политиките/ практиките на “transfer pricing” на високо-технологичните МНКи (“transfer pricing” в традиционния смисъл е процес в компанията, чрез който стоки и услуги, прехвърлени от едно подразделение/ клон на компанията в друго, се минават по сметката на получващато подразделение, с цел контролиране на разходите вътре в компанията). Това, преведено на езика на глобализацията, означава прехвърляне на производствени печалби от високо-данъчна към ниско-данъчна среда. Поради ниския данък печалба от 10% върху търговията с промишлена продукция и международни финансови услуги, МНКи приписват много високи нива на произведена продукция на техните предприятия в Ирландия, като по този начин минимизират общата данъчна тежест на корпорацията.
Резултатите от изследването на Мърфи се потвърждават и от друго проучване на източниците на икономически растеж в Ирландия. Сливайн (Slevin, 2002) стига до извода, че впечатляващото нарастване на производствения растеж на икономиката от средата на 90-те години до 2000г. се дължи преди всичко на индустриалните сектори на икономиката. Под-секторен анализ разкрива, че силният производствен растеж на целия промишлен сектор се дължи в много голяма степен на виско-технологичния, и особено на химическия сектор. Но голяма част от успеха на високо-технологичния сектор може да бъде приписана на американските МНКи, инвестирали в Ирландия. Практиките на “transfer pricing” на тези компании водят до високи стойности на чистото производство на човек в този сектор и от тук до високи нива на производителността. От тук, Сливайн прави извода, че след като стойностите за производствения растеж във високо-технологичните сектори са изопачени, то трябва много внимателно да се подхожда към оценките за цялостния растеж на производството.

О’Хиърн (Hearn, 2000) също заключава, че “Днес най-важната функция на Ирландия е като място, където американските компании могат да прехвърлят своите продукти в Европа, докато акумулират печалби, за да избегнат данъчно облагане. Значителното прехвърляне на печалби чрез “transfer pricing” е очевидно от необяснимо високите нива на печалби на МНКи, производствен растеж и нарастване на производителността на труда в сектори най-предразположени към прехвърляне на печалби. Според проучване на бизнеса, проведено от Министерството на Търговията на САЩ, американските МНКи, намиращи се в Ирландия, поддържат нива на печалби през 90-те години пет пъти по-високи от тези, които получават където и да е другаде по света.”


Размер и влияние на високо-технологичните МНКи върху експорта
Както в случая с производствената статистика, голяма част от експорта може да бъде обяснена чрез изолиране на петте основни направления на експорта на високо-технологичните МНКи: концентрати за безалкохолни напитки, химически продукти, медицински и фармацевтични продукти, компютри и компютърен софтуер.

Данните от изследването на Мърфи (Murphy, 2000) показват увеличение на експорта на МНКи като дял от общия експорт на Ирландия от 36% на 50% за периода 1988 – 1996г. Още по-впечатляващ е растежът на експорта на МНКи между 1988г. и 1996г. от почти 250%, сравнен с растежа на останалите експортни сектори от 89%. Тези данни показват съществената експанзия на експорта, реализиран от високо-технологичните МНКи и степента на тяхната доминация в растежа на общия експорт.


Както в случая със статистиката за промишленото производство, и тук изобретателността на мултинационалните счетоводители си казва думата. Размерът на репатриране на печалбите може да бъде видян от данните за износа на изплатени дивиденти и реинвестирани печалби от Ирландия. Към 1998г. този износ възлиза на 9.3 млрд. ирландски лири, което съставлява 16% от БВП.38
Може би най-конкретна представа за размера на приноса на ПЧИ към икономическия бум ни дава Маккарти (1999), който заключава, че “потокът от ПЧИ в ирландския промишлен сектор е повишил растежа на икономиката за периода 1993 – 1997г. с минимум 2.25% на година. Нещо повече, взимайки предвид ефекта на мултиплициране, този процент би нарастнал поне до 3% на година”39
Този ефект на мултиплициране, който е почти невъзможно да бъде измерен, се изразява в няколко основни направления:

- подпомагане растежа на заетостта в сферата на услугите – счетоводители, строители, хотелиери, ресторантьори, адвокати, брокери на недвижими имоти и т.н.

- значителен принос за бюджета под формата на данъци

- подпомагане растежа на местния бизнес чрез даване на “пример за подръжание” на ирландските предприемачи, които впечатлени от успеха на своите колеги от МНКи, стартират свой собствен бизнес, като особено силна е тенденцията в софтуерната индустрия (много от които бивши служители на тези МНКи),

- “внос” на управленски умения и технологии, които постепенно се пренасят в местните фирми

4. Други обяснения на ускорения икономически растеж

4.1. Членството в ЕС
За да се добие по-ясна представа до каква степен членството в ЕС оказва влияние върху ускоряването на икономическия растеж в Ирландия, ще бъде по-правилно то да се разгледа в различните му проявления и да се направи опит за преценка на приноса на всяко едно от тях към наблюдавания ирландски икономически феномен. За целта условно разделяме членството в ЕС на четири компонента, чието влияние ще бъде оценено поотделно. Тези проявления са:

- Единен европейски пазар

- Европейски валутен съюз

- Структурни и кохезионни фондове

- Селскостопански субсидии

Единен европейски пазар
Единният европейски пазар (ЕЕП) означава свободно движение на стоки, услуги, капитал и труд в рамките на ЕС. Той дава тласък на дерегулацията и засилва конкуренцията в енергийния и телекомуникационния сектор в Ирландия. Освен това спомага и за подобряване конкурентността на местните ирландски фирми. Както вече беше подробно обяснено, създаването на ЕЕП се явява основната причина за решението на американските МНКи масово да инвестират в ЕС в началото на 90-те години. Но развитието на ЕЕП, не само че значително повишава нивото на американските инвестиции в ЕС, а и спомага на Ирландия да привлече съществен дял от тези инвестиционни потоци, а това допринася за ускоряването на растежа. (Виж Фигура 5)


Общ приток в ЕС Делът на Ирландия Делът на Великобритания

Фигура 5: Инвестиции на американски компании в ЕС и дяловете на Ирландия и Великобритания в инвестициионния поток

Източник: Barry (2002), based on US Dept. of Commerce Survey of Current Business



Европейски Валутен Съюз
Европейският Валутен Съюз (ЕВС) логически допълва създаването на единния пазар. За да бъде една държава включена в ЕВС, тя трябва да изпълни т. нар. конвергентни критерии, определени в Договора от Маастрихт:

   - устойчивост на цените и средногодишен темп на инфлация, който не надминава с повече от 1,5% темпа на инфлация в трите държави-членки с най-добри резултати в областта на стабилност на цените;


   - да няма “прекомерен” дефицит в своята бюджетна политика, т. е. той не трябва да надминава 3% от брутния й вътрешен продукт, а съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт не трябва да надвишава 60%;
   - среден размер на лихвения процент по дългосрочните кредити, ненадминаващ с повече от 2% лихвените проценти на страните с най-добри показатели;
   - паричната единица на държавата трябва да се е вмествала без голямо напрежение в нормалните прагове на отклонение, предвидени в механизма на обменните курсове от европейската валутна система, през последните две години.

Маастрихтските критерии за членство в ЕВС, които Ирландия покрива по-добре от повечето други участници в съюза, изиграват дисциплинираща роля за управлението на публичните финанси на устойчива база в дългосрочен план. Те спомагат за постигането и поддържането на макро-икономическата стабилност през последното десетилетие, което е един от задължителните елементи за постигане на добро икономическо представяне.

Докато по отношение на ЕЕП и ЕВС има съгласие между анализатори и коментатори, че изиграват положителна роля за растежа на ирландската икономика, то мненията по въпроса за приноса на финансовата помощ под формата на структурни фондове и селскостопански субсидии към ускоряването на икономическия растеж съвсем не са еднозначни.
Структурни фондове
Програмите за усвояване на структурните фондове служат на три основни функции: да развият физическата структура на икономиката; да подпомогнат развитието на частния сектор в области като инвестиции, маркетинг и иновации; и да допринесат за повишаване на качеството на човешките ресурси чрез професионално и техническо обучение. Влиянието на тези програми, изразходващи средствата от фондовете, може да бъде категоризирано от гледна точка на ефектите за търсенето (краткосрочни) и предлагането (дългосрочни). Всички програми ще окажат ефект върху търсенето. Тези разходи ще повишат доходите и търсенето на работна ръка в краткосрочен план. Но веднъж след като фондовете се изчерпат, ефектите върху търсенето ще изчезнат.

Смисълът на структурните фондове е в техния ефект върху предлагането. Когато парите са похарчени, последствията от повишеното качество на човешкия капитал и физическата инфраструктура би следвало да се изразят в по-висока продуктивност и увеличена доходност.


Но докато ефектите в резултат на увеличаване на търсенето в краткосрочен план е лесно да бъдат изчислени, то дългосрочните ефекти върху предлагането, които всъщност са и целта на тези финансови помощи е трудно да бъдат оценени. Техниките за оценка на ефектите от структурните фондове върху предлагането са в относително начална фаза на развитие.
В изследване върху ефектите на структурните фондове върху ускоряването на икономическия растеж, Бари (Barry, 2001) прави извода, че “оценките на директните ефекти от структурните фондове върху националния доход на Ирландия изглеждат доста скромни на фона на феномена, който трябва да се обясни. Максималният принос към растежа на БВП през 90-те години е 0.5% средногодишно, при среден растеж на икономиката от около 8% на година”
Трябва все пак да се има предвид, че тези оценки са само върху директните ефекти от структурните фондове. Непреките ефекти биха могли да увеличат размера на този принос, но проблемът е в невъзможността те да бъдат измерени. Такъв непряк ефект върху растежа би могло да има възобновяването на инфраструктурните проекти, които са отложени като част от необходимите фискални ограничения от 1987 – 1990г. Ако инфраструктурата не беше подобрена, това сигурно би направило по-трудно привличането на ПЧИ в такива размери.
Като положителен ефект от програмите за изразходването на структурните фондове би могло да се разглежда въвеждането на ефективно дългосрочно планиране на публичните инвестиции, предпазвайки проектите от бюджетен натиск в краткосрочен план. Необходимостта от отчитане пред страните-донори пък води до въвеждането на процедури за оценяване, които помагат да се промени начинът, по който публичните разходи се администрират.
Сходна оценка за ролята на структурните фондове за ускоряване на икономическия растеж, споделя и Фортайн (Fortin, 2002): “Структурните фондове, получени от ЕС помагат на Ирландия да балансира фискалния си бюджет през първата половина на 90-те години и се оказват полезни като краткосрочни стабилизатори и източник на финансов ресурс за инвестиции в инфраструктурата, но те не изиграват съществена роля в бума от 1994 – 2000г.”
Селскостопански субсидии
Редица наблюдатели преписват заслугите за ирландския успех в повишаването на жизнения стандард на страната през последните 15 години на субсидиите от ЕС. Всъщност, в довод на подобни твърдения обикновено се изтъкват абсолютните суми, които страната получава като финансова помощ, без да се прави опит за анализ на действителните ефекти върху икономическото развитие. Макар и значителни тези средства сами по себе си не са достатъчни да обяснят ускореното икономическо развитие.
Но много от икономистите са на мнение, че селско-стопанските субсидии и в частност Общата селскотопанска политика (ОСП) не само че не допринасят за растежа за икономиката, но е възможно поради тях, икономическият растеж да не може да достигне пълния си потенциал. Според Бари (Barry, 2000) “ОСП на ЕС забавя преструктурнето на ирландската икономика и въпреки че делът на заетите в селското стопанство намалява от 26% през 1970г. до 10% през 2000г., то несъмнено при липсата на селско-стопанска подкрепа, днес много по-малък процент от трудово активното население щеше да е останало в сектора.”
Според Пауъл (Powell, 2002) селскостопанските субсидии са пример за това как паричната помощ може да застане на пътя на икономическото развитие. Той защитава тезата, че субсидиите увеличават доходите на селското население, но имат малко въздействие върху инвестициите и могат дори да забавят процеса на преструктуриране на икономиката, задържайки селското население изкуствено на село. Някои от тези работници биха могли да произведат по-ценни продукти премествайки се в градовете. По този начин, субсидиите подкопават процеса на придвижване на ресурсите към тяхната най-високо ценена употреба. Пауъл заключава, че докато хората се субсидират да стоят в определени професии, Ирландия няма напълно да се възползва от сравнителното си предимство в международното разделение на труда.
Присъствието на фондовете на ЕС може да попречи на растежа и по друг начин. Наличието на ЕС фондове става причина някои предприемачи, които преди това са били заети с продуктивна и иновативна дейност, да се ангажират вместо това с непродуктивна дейност като лобиране за правителствени субсидии или привелегии. Това лобиране пилее и физически и човешки ресурси, които биха могли да бъдат използвани за задоволяване на потребителското търсене и за увеличаване на икономическия растеж.
При сравняване на финансовите потоци от ЕС и темповете на икономическия растеж не се открива позитивна връзка. Чисто емпирично, ако фондовете на ЕС бяха съществена причина за ускорения растеж на ирландската икономика, то бихме очаквали икономическият растеж да е най-висок, когато Ирландия е получавала най-големите суми. Ирландия започва да получава субсидии след като се присъединява към ЕС през 1973г. Чистите приходи от ЕС са средно 3.03% от БВП през периода на ускорен растеж от 1995г. до 2000г., но през периода на бавен растеж от 1973г. до 1986г., те са средно 3.99% от БВП. В абсолютни стойности, нетните приходи през 2001г. са толкова, колкото през 1985г., а нетните приходи през 2000г. например са по-малки от тези през 1991г. Вижда се, че докато растежът на икономиката се ускорява, нетните фондове от ЕС остават относително постоянни или са намалели пропорция от БВП.40
Ако субсидиите бяха наистина една от причините за ирландския икономически растеж, то бихме очаквали и други бедни страни в ЕС, които получават субсидии да имат висок ръст на БВП. Финансовите потоци от ЕС съставляват 4% от гръцкия, 2.3% от испанския, и 3.8% от португалския БВП (2000г.), но растежът в тези страни е далеч под ирландския. За Гърция растежът на БВП е средно 2.2%, в Испания – 2.5% и Португалия – 2.6% за периода 1990 – 2000г.41

4.2. Неокласическата теория за конвергиране на икономиката
Редица анализатори се опитват да обяснят икономическия бум на Ирландия и достигането на средния за ЕС жизнен стандарт с неокласическата теория на конвергенцията (the neoclassical Solow growth model). Стандартният (Solow) модел на икономически растеж предполага, че капиталът е по-оскъден и следователно по-производителен в по-бедните икономики. Ако водените политики осигуряват подходяща среда за инвестиране, то инвестициите ще генерират по-бръз растеж в по-бедните икономики. А конвергирането е процесът на постепенно достигне на жизнените стандарти на по-богатите икономики от по-бедните. Но конвергентната теория не взима под внимание какво произвежда икономиката, кои са експортните пазари на страната, което със сигурност има ефект върху дългосрочния растеж на икономиката. Тя разглежда тези въпроси като предмет на приспособяване на развитите икономики в рамките на няколко години. Но в една не добре развита икономика, би отнело десетилетия нетрадиционни експортни индустрии да възникнат.
От 1950г. до 1973г., периодът, който икономическите историци наричат “златен век”, икономиката на Западна Европа се адаптира и достига американските жизнени стандарти. В рамките на Западна Европа също по-бедните страни растат с по-бързи икономически темпове от по-богатите. Изключението е Ирландия. Тя единствена не се конвергира. Когато Ирландия се присъединява към Европейския Икономически Съюз (ЕИС) през 1973г., нивото на доходите на глава от населението (изчислени по паритета на покупателна способност) е около 60% от средното за ЕС. Това съотношение остава в голяма степен непроменено през предходните 60 години, т.е. ирландската икономика не се конвергира изобщо през този период.
Неокласическият модел за растежа на Солоу не може да обясни от една страна, защо

адаптирането на ирландската икономика към тези на останалите страни от ЕС закъсня толкова много, а от друга защо икономиката на Ирландия се конвергира толкова ускорено през 90-те години. Едната част на отговора е, че когато се възприемат правилните политики, загубеното време на слабо икономическо представяне се наваксва по-бързо. Но другата част се крие в изобилието на американски ПЧИ от 90-те години, търсещи подходящо място в Европа да се влеят, което улеснява много бързия растеж през този период. Дори и Ирландия да бе следвала по-подходящи политики през 70-те и 80-те години, конвергенцията не би била толкова бърза. Освен това, конвергенцията не предполага нуждата от по-радикални политики като ирландската данъчна политика на много нискък корпоративния данък например.



Каталог: files -> docs
docs -> Обща характеристика на картите и плановете
docs -> Програма за управление на дейностите по отпадъците
docs -> Sylabus z disciplíNY
docs -> Библиографическая база данных по спектроскопии ядерного квадрупольного резонанса и квадрупольным взаимодействиям
docs -> Договор № Д/2012 г., Проект № Д
docs -> В помощ на земеделските стопани, които желаят да участват в мярка 214 „агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони
docs -> М. Вуков, Л. Георгиева
docs -> Професор Per-Henrik Groop, md, dmsc, frcpe
docs -> Софийска опера и балет сезон 2014/2015 28 ноември 2014 г. ♦ 17. 30 ч


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница