Какво се крие зад ирландското икономическо чудо и приложим ли е ирландският икономически модел в българия?


Съвременен облик на ирландската икономика



Изтегляне 0.69 Mb.
страница3/4
Дата13.09.2016
Размер0.69 Mb.
#9712
1   2   3   4

5. Съвременен облик на ирландската икономика
Следвайки политики на ниски правителствени разходи, фискална стабилизация и затягане на монетарната и политиката по управление на дълга, политики на свободна търговия и насърчане на чуждестранните инвестиции от индустрии с висока добавена стойност, съчетани с намаляване на данъците, адаптирана към нуждите на бизнеса образователна система и индустриален мир, ирландските правителства успяват да променят институционалната среда през 90-те години, което води до увеличаване степента на икономическата свобода на предприемачите и инвеститорите да преследват собствените си интереси, което пък дава път за ускорен растеж на икономиката.
Тази висока степен на икономическа свобода в началото на 90-те години, съчетана с принадлежността на Ирландия към Единния европейски пазар и ЕВС, прави Ирландия най-привлекателната бизнес-дестинация в ЕС за готовите да заемат позиции на новия обединен пазар огромни капитали на американските МНКи. Резултатът е ускорено икономическо развитие и преместването на Ирландия от периферията на традиционната в центъра на глобалната икономика и превръщането и в световен център на някои от най-бързо развиващите се и печеливши индустрии със заявка за бъдещето.

Днес Ирландия е неотделима част от глобалната икономика. Според the Third Annual Globalisation Index Report, 2003, Ирландия е най-глобализираната страна в света, с най-висока степен на икономическа интеграция сред развитите икономики.


Може би най-големият успех на ирландската икономика е превръщането на Ирландия в един от водещите софтуерни центрове в света. Софтуерната индустрия е най-бързо разрастващата се индустрия в страната, обхващаща над 800 мултинационални и местни компании, с общ годишен експорт от над 12 млрд. евро. Според OECD Information Technology Outlook 2002 Ирландия се е превърнала в европейския производствен и дистрибуционен център за много от най-големите световни компании, продаващи софтуер. За същата година над 40% от всичкия пакетиран софуер и 60% от всичкия бизнес софтуер, продадени в Европа е произведен в Ирландия. Страната е и най-големият износител на софтуер в света за 2002г.42
Превръщането на Ирландия в глобален софтуерен център е съпроводено и с възникването на местни софтуерни компании. Присъствието на софтуерни МНКи оказва мощен ефект върху стимулирането на развитието на местния софтуерен сектор. Повече от половината от ирландските софтуерни предприемачи в някакъв момент от техните кариери са работели за софтуерни МНКи.
Друг високо-технологичен сектор, в който Ирландия успява да заеме лидерски позиции е фармацевтиката и медицинското оборудване. Днес, признанието на Ирландия като център на медицинските технологии все повече нараства. 9 от водещите световни компании от фармацевтичния сектор, както и 13 от 20-те водещи в света компании за медицинска апаратура са установили производствата си в Ирландия. Някои от по-популярните имена са Allergan, Merck Sharp & Dohme, Johnson & Johnson, Lilly, Schering-Plough, Servier, Warner Lambert and Yamanouchi. През 2002г. 80-те чуждестранни фармацевтични компании имат годишен експорт от $38 млрд.43 Това прави Ирландия един от най-големите износители на фармацевтични и химически продукти в света. А фактът, че експортът на фармацевтични продукти, съставлява 30% от общия експорт на Ирландия за 2002г., го прави най-големия експортен сектор на Ирландия.44
Ирландия постига успех и в развитието на международна финансова индустрия на световно ниво, която днес се е превърнала във важна част от ирландската икономика. През 1987г. ирландското правителство създава International Financial Services Centre (IFSC) – Международен Център за Финансови Услуги в Дъблин, в отговор на бързия растеж на индустрията на финансовите услуги в света. IFSC се превръща в център от световна класа за широк набор от международни финансови услуги и техните спомагателни услуги, с около 450 международни институции, директно опериращи от Дъблин и още над 700 управлявани извън центъра, но включени в програмата на IFSC. В него са се установили повече от половината от 20-те най-големи застрахователни компании в света, както и повече от половината от 50-те водещите световни банки. Само някои от по-известните имената във финансовия център са Allianz, Merrill Lynch, Deutsche Bank, Sumitomo Bank, Barclays Bank, Chase Manhattan, XL Capital, Societe Generale, ABN AMRO, JP Morgan Chase, AIG, Citigroup, IBM, BIL, Diageo, Bank of America, Rabobank, Dresdner, Commerzbank, State Street и т.н. Към 30.09.2003г. нивото на чистите активи под управлението на оторизирани колективни инвестиционни схеми е 337.7 млрд. евро, представени от 3 483 фонда.45 Днес IFSC е най-бързо растящата дестинации за международни финансови услуги в света и е съизмерим с водещи световни финансови центрове като Лондон и Франкфурт.
Ирландия си е поставила за цел да бъде и водещ европейски център за eBusiness. Тя е вече база за някои от водещите компании от eBusiness-a като America Online, EMC, Dell, Hewlett Packard и Oracle
Един от най-впечатляващите аспекти на икономическия успех на страната е може би създаването на нова предприемаческа култура. Възникването на предприемаческа култура в Ирландия показва една от най-ценните ползи от ПЧИ за развиващите се икономики, а именно стимулирането на местните предприемачески умения.

ПЧИ в Ирландия осигуряват трансфер на знания във високите технологии, управленското know-how, тенденциите на международните пазари, глобалните инвестиционни тенденци и финансовата експертиза. А такива знания са фундаментален източник на конкурентно предимство за фирми и страни в съвремената глобална икономика.


Днес Ирландия дава заявка за сериозни позиции в новия глобален пазар на знания, но успехът в конкуренцията за място на този пазар ще зависи от способността й бързо да развива нови знания чрез научно-изследователска и развойна (НИР) дейност.
През последните години се наблюдават значителни промени в ирландската научна среда. Науката и иновациите се преместват на челно място в националните приоритети. Ангажиментът към научните изследвания в Ирландия се приема много сериозно на всяко ниво – от правителството през образователната система до бизнеса.

Инвестициите на държавата в науката и технологиите са насочени към създаването на жизнено и добре осигурено изследователско общество, което да генерира нови знания, водещи технологии и конкурентни бизнес решения във индустрии от новата икономика като ИКТ и биотехнологиите.


С цел създаването на по-здрава НИР инфраструктура във висшето образование и в изследователските институти от публичния сектор, правителството създава Science Foundation Ireland, като се предвиждат инвестиции в размер на 600 млн. ирландски лири за изследвания в областта на биотехнологиите и ИКТ за периода 2000 – 2006г., в допълнение на 1.4 млрд. ирландски лири, които правителството също ще инвестира в подкрепа на НИР дейност в различни сектори от икономиката за същия период.

6. Предизвикателства пред ирландската икономика днес


Ерата на Келтския Тигър приключи
Въпреки че водените политики се оказват забележително успешни, те не са всъстояние да предотвратят нормалните флактуации (колебания) в икономиката. Правилната институционална среда насърчава дългосрочното икономическо развитие. Но в краткосрочен план, нормалните бизнес цикли ще продължават да се случват. Не е учудващо, че с настъпването на рецесията в американската икономика, икономическият растеж в Ирландия, на която САЩ са главен търговски партньор, се забави. Темповете на растеж през 2001г. и 2002г. се понижиха с 3% - 4% в сравнение с нивата, наблюдавани през втората половина на 90-те години., а през 2003г. растежът бележи драстичен спад до 1.4%.
Причините за значително по-слабото представяне на ирландската икономика през последните три години могат да се потърсят в няколко направления:
Забавянето на глобалната икономика
Глобалните влияния, които през 90-те години оказаха положителен ефект върху икономиката на Ирландия, през 2001г. започават да изчезват – глобалната, а в частност и американската икономика се забавят и Ирландия като малка и много отворена, зависима от експорта икономика няма как да не бъде повлияна отново, но този път отрицателно. Забавянето на глобалната икономика води до спад на търсенето от основните търговски партньори на Ирландия. Симултантното намаляване на икономическата активност в основните пазари, както и спукването на инвестиционния балон в ИКТ сектор допринасят и за влошаване на икономическото положение в Ирландия.
Нарастналите разходи за правене на бизнес в Ирландия
Въпреки че разходите за правене на бизнес в Ирландия растат през периода 1999 – 2001г., международната конкуренто-способност на база разходи е защитена от слабата валута, както и от ниските лихвени нива. Но с поскъпването на еврото през 2003г. (21% по отношеие на US$ и 8% спрямо британския паунд), тази изкуствена подкрепа за конкуренто-способността на Ирландия е премахната. Инфлацията през 2003г. е два пъти над средната за страните от ЕС, а заплатите растат три пъти по-бързо от средния за ЕС темп. Ирландската конкуренто-способност на база разходи се е влошила с 14% между 1999г. и 2003г. Източниците на тези високи разходи са рязкото покачване на цените и заплатите и увеличаващите се разходи на основните суровини за бизнеса.46
Появата на нова конкуренция
През 2003г. потоците ПЧИ към централна и източна Европа достигат исторически високи стойности от над $ 30 млрд., а само Китай привлича $ 57млрд., поставяйки друг рекорд. Появяването на глобалната сцена на Китай и други ниско-разходни направления променя международната конкуренция не само за труд-интензивни производства. Много от тези страни предлагат специални ниски ставки на данък печалба и други директни стимули. Те увеличават и предлагането на квалифициран труд, и така се превръщат в директни конкуренти на Ирландия в надпредварата за привличане на ПЧИ. Вече се наблюдава тенденция за преместване на производствени дейности и услуги от средната и горна част на веригата на добавената стойност – от изследвания, дизайн през производство, маркетинг и продажби - в страни, които до скоро бяха считани за прекалено слабо развити, за такива дейности.
Появяват се ограничения по отношение на инфраструктурата, особено транспортната и жилищната и околната среда
Ускореният растеж, през който премина икономиката на Ирландия, постави сериозен натиск върху инфраструктурата и околната среда. Ирландия вече е надхвърлила допустимите норми на емисии от парникови газове. Инфраструктурният дефицит се разпростира от жилищната и енергийната до транспортната инфраструктура и съоръженията за опазване на околната среда.
Увеличаващата се оскъдност на работната сила
Ясно е, че много високи нива на растеж на БВП не могат да бъдат поддържани без постоянен приток на работна сила. Трудовите ресурси, които позволиха на невероятния растеж да се случи, са почти използвани до техния пълен капацитет.
От справянето с тези проблеми ще зависи до голяма степен бъдещият икономически растеж на Ирландия. Предизвикателствата пред ирландската икономика и по-конкретно главните въпроси, които трябва да бъдат адресирани от политиките са свързани с адаптирането на очакванията за доходи и на публичните финанси към среда на по-нисък растеж. Първото е необходимо, за да се подобри международната конкурентоспособност, докато второто е необходимо, за да осигури фискална устойчивост и поддържане на данъчна среда, подпомагаща растежа.

Бъдещият просперитет ще продължи да зависи от поддържането на конкуренто-способността и атрактивността за инвестициите. Много е важно да се осигури конкуренто-способност на база разходи, тъй като дори и индустриите, базирани на знанието в крайна сметка се конкурират по разходи. Ирландия трябва да изгради отличителни конкурентни предимства, които е по-трудно да бъдат репликирани, отколкото съществуващите такива. А справянето с инфраструктурния дефицит е задължително, за да не се ограничат възможностите за развитие.


Какви са перспективите за икономическия растеж?
С очакваното възстановяване на световната икономика и специално на европвейската от 2005г. нататък, ирландската икономика се очаква да навакса за периода на спад. Според прогнозите на ESRI Ireland се очакава икономиката на Ирландия да покаже много по-бръз растеж през 2-рата половина на настоящето десетилетие със среден темп от 5.7% на година , в сравнение с очаквания среден темп за 1-вата половина на десетилетието от 3.1% на година. Но дали този потенциал ще бъде реализиран, зависи първо, от възстановяването на икономиката на ЕС и второ, от възстановяването на конкуренто-способността на страната. Ако приемем, че икономиката все още не е изчерпала потенциала си за бръз растеж, то този растеж в много голяма степен ще зависи и от ефективното справяне с инфраструктурния дефицит. След 2010г. се очква икономическият растеж да се забави до около 3% на година, отразявайки променените демографски условия.47


III. Приложим ли е ирландският икономически модел в България
1. Поуки за България на база ирландския опит
Според Economist Intelligence Unit БВП на глава от населението в България (иозчислен по паритет на покупателната способност) възлиза на $ 7 040 през 2002г., което съставлява скромните 27% от средното ниво на доходите за ЕС (15). Дори, ако допуснем, че България съумее да догони средния растеж на Ирландия за периода 1997 – 2002г. от 8.66%, то след 10 години средният ни доход ще достигне едва 51% от този на ЕС (15), а след 15 години – 70% от средния за ЕС (за сравнение, средият доход в Ирландия в продължение на около 70 години преди икономическия бум е на ниво около 63% – 64% от средния за ЕС). Т.е. дори и да постигнем такива впечатляващи нива на икономически растеж, в близките 20 години няма да станем свидетели на жизнен стандард като този на средния европеец. Но какви са перспективите, ако не постигнем толкова високи нива на растеж? Алтернативата е доста подтискаща – при ниво от около 4% средногодишен растеж на България срещу 2% на ЕС, ще са ни необходими около 60 години, за да догоним средния европейски доход.48 Но на кой му се чака толкова? Тогава, бихме ли могли да се възползваме от ирландския опит и да направим така, че икономиката ни да расте с темпове два пъти по-високи от тези, които наблюдаваме през последните години?
Ако последваме ирландския опит, това би означавало правителствата (настояще и бъдещи) да се ангажират с провеждането на политики, които водят до увеличаване на икономическата свобода на предприемачи и инвеститори, а това пък би довело до по-бързи темпове на икономически растеж. Важно условие за постигане на крайната цел обаче е 1-во - наистина да има воля за изпълнението на тези политики и 2-ро – да се осигури приемственост в реализацията на тези политики от всяко следващо правителство.
В най-общи линии, тези политики би следвало да бъдат насочени към:
- Намаляване на администрацията заета в бюджетната сфера, ограничаване на държавните разходи и ускорено излизане на държавата от икономиката
Както вече беше разгледано в анализа, разходната политика на държавата оказва огромно влияние върху темпа на икономическия растеж, като колкото по-малък е размерът на правителството и съответно колкото по-малки са държавните разходи като процент от БВП, толкова по-ускорено се развива икономиката и обратното, колкото по-голям е размерът на правителството и колкото по-големи са неговите разходи като процент от БВП, толкова по-бавен е темпът на икономическия растеж.
- По-нататъшно понижаване на данъчната тежест за бизнеса
Ниските данъчни ставки осигуряват възможности за повече местно спестяване, повишават ефективността и обема на инвестициите и привличат чуждестранни капитали. Те също така увеличават стимулите за труд, благоприятстват предприемачеството и поемането на риск. Ниските данъци намаляват изкривяването на цените и увеличават ефективността на икономическата система. Всички тези ефекти от ниските данъци увеличават икономическия растеж, заетостта и работните места, производителността и благоденствието.
Ниските данъчни ставки облагодетелстват само тези хора и фирми, които си плащат данъците. По този начин те намаляват стимулите за укриване на доходи, ограничават корупционните практики, понижават дела на сивата икономика и увеличават събираемостта на данъците. Така едно значително намаление на данъчните ставки може да доведе до увеличение на приходите в държавния бюджет – както показва опитът на Ирландия.
Освен това, ниските и унифицирани данъчни ставки опростяват значително процедурите и намаляват разходите в администрацията свързани с тяхното събиране.
- Идентифициране на разумен брой приоритетни индустрии с потенциал за ускорен икономически растеж
Необходимо е провеждането на ясна и целенасочена политика за развитие на иновационни отрасли с висока добавена стойност, които имат потенциала да се превърнат в генератор на икономически растеж и увеличаване на заетостта и по този начин да спомогнат за ускоряване растежа на цялата икономика. Това трябва да са индустрии, в които нашата страна има специфични конкурентни предимства и освен конкурентност на база разходи, може да се конкурира успешно и на база знания (което ще изисква значително повишаване на научно-изследователския и иновационен капацитет на икономиката), защото конкуренцията на база разходи става все по-жестока и единствено високо-технологичните икономики, базирани на знанието имат шанс да просперират.
- Продължаване на курса на на макро-икономическа стабилност
- Осигуряване на надеждна и прозрачна правна система и гарантиране правата на собственост
- Намаляване регулациите на трудовия, стоковия и капиталовия пазар
- Ускорено развитие на модерна, пазарноориентирана информационна, телекомуникационна и пътна инфраструктура
Това е една от “основните” функции на правителството и би трябвало както бюджетни средства, така и донорски субсидии да се насочват приоритетно към изграждането на такава инфраструктура.
- Обвързване на образователната система с релните нужди на икономиката и увеличаване на научно-изследователския и иновационен капацитет на нацията
Страни, които искат да бъдат конкуренто-способни на днешния глобален пазар, трябва да се насочат към растеж на базата на знанията. Успехът в конкуренцията за място на този пазар ще зависи от способността на дадена нация бързо да развива нови знания чрез научно-изследователска и иновационна дейност.
- Оформяне на ясна визия как да бъдат усвоявани структурните фондове на ЕС, така че да допринесат за преструктуриране на икономиката и да имат максимален ефект в дългосрочен план

2. Къде е България и какви би следвало да бъдат по- нататъшните стъпки
Въпреки усилията на правителствата от 1997г. насам към подобряване на бизнес средата и поставянето на икономиката на страната на пазарни основи, остават още доста реформи да бъдат проведени, ако целта ни е България да има конкурентоспособна икономика, която да осигури висок жизнен стандарт. Както става ясно от анализа, конкурентоспособността на икономиката е в тясна зависимост от провежданите държавни политики. Тези политики създават “правилата на играта” на пазара и ограничават или увеличават икономическата свобода на тези, които генерират доход – предприемачи и инвеститори.
За съжаление, според изследванията на The Fraser Institute, който изготвя оценки за степента на икономическа свобода в 123 страни в света, България не би могла да бъде

определена като страна със свободна икономика (подробности за методологията на оценка бяха дадени в анализа). В последния доклад за икономическата свобода в света, изготвен на базата на данни за 2001г., България е класирана на 103 място по степен на икономическа свобода от изследваните 123 държави. За сравнение, всички други ценртрално и източно-европейски страни се подреждат преди нас (Естония – 16, Унгария – 35, Чехия - 39, Латвия – 51, Литва – 69, Полша, Словакия и Хърватско – 77, дори Албания е на 91 място) с изключение на Румъния и Украйна, които заемат съответно 116 и 117 място в класацията. 49


И въпреки, че не би следвало да генерализираме всички заключения, тази оценка за българската икономика или по-точно за държавните политики, влияещи върху икономическата свобода, дава оснавие за размисъл и база, върху която могат да стъпят бъдещи реформи в посока на увеличаване икономическата свобода в България.

Стъпки, които би следвало да се предприемат в посока подобряване на бизнес-средата
По отношение политиката на разходите
Трябва да се следва политика на съкращаване на държавните разходи и отдръпване на държавата от икономическата дейност. Ако този курс бъде последван, опитът на страните с най-бързи темпове на икономически растеж показва, че той ще бъде възнаграден с ускорен икономически растеж.
През последните три години се наблюдава увеличаване на държавната администрация, като броят на заетите в държавния сектор от 391 238 през 2002г. достига до 451 210 през март 2004г. Изготвянето на анализ на ефективността от дейността на отделните звена на държавната администрация ще позволи фукнциите й да бъдат ограничени до областите, където има ясни сравнителни предимства.
В България през последните 6-7 години разходите на бюджета като дял от БВП стоят стабилно над 40%. А бюджетните разходи за 2003г. достигат 41% от БВП. Това е голяма част от доходите, която се преразпределя от държавата. Ако този процент на изземване на доходите се намали, това ще позволи например значително намаление на данъците. Финансирането на снижаването на данъчните ставки може да се осъществи, ако за това се използва очакваното преизпълнение на бюджета за 2004г.
Също така биха могли да се намалят някои държавни разходи и да се ограничи растежа на други, като:

- Заетите в бюджетната сфера са твърде много - 450 000 души и се увеличават като за тях се правят разходи в размер на 1.63 милиарда лева.


- Разходите за издръжка са около 2.3 милиарда лева (в тези разходи се включват разходи за командировки, материали, телефони, горива и енергия, външни услуги, текущи ремонти)
- Субсидиите за нефинансови предприятия са над 600 милиона лева и може да се разгледа тяхното премахване
- Разходите за дълготрайни активи са 1.33 милиарда лева - част от тях могат да се съкратят, а друга да се поемат от частния сектор – летища, пристанища, магистрали, водоснабдителни и канализационни мрежи

По отношение на данъчната политика
Въпреки че правителството провежда последователна политика по отношение на намаляване на преките данъци, като в момента ставката по данък печалба е 19.5% и се предвижда догодина тя да падне до 15%, то тези реформи би било добре да бъдат по-смели, тъй като ние се конкурираме основно със страните от Югоизточна и Централна Европа, а в много от тях се провеждат доста по-дръзки реформи.
Освен това, в България бизнес средата като цяло е по-непривлекателна от тази в ново-присъединилите се членки на ЕС и това би могло да се компенсира чрез намаляване на данъците. България на този етап е принудена да се конкурира предимно на база разходи. Паралелно с това, би било добре да се въведе и нулева ставка за реинвестираната печалба. Без подобни решителни стъпки ще бъде трудно да се повтори успехът на Ирландия.
В момента Кипър и Сърбия предлагат най-ниска ставка по данък печалба в Европа от 10%. А в Естония е въведна нулева ставка по реинвестираната печалба. Според някои изследвания ефективната данъчна ставка в Естония е около 6%.
Данъчните ставки могат да се намалят без риск за бюджета ако намалението се съпровожда от либерализиране на икономиката, реформиране и рационализиране на бюджетния сектор, ограничаване на бюрокрацията, въвеждане на програмно бюджетиране и т.н.
Промените в данъците би трябвало да бъдат в посока намаляване и изравняване. Аргументите в полза на плоския данък са създаването на справедлива, ясна и инвестиционно-ориентирана данъчна среда, което ще подобри бизнес средата, което пък ще доведе до и устойчив икономически растеж, увеличение на работните места и повече инвестиции.
Плосък данък има въведен в Естония, Словакия, Русия и Украйна (само върху личните доходи). В резултат на което приходите от данъка в Русия се увеличават повече от два пъти, поради намалените стимули за укриване на данъци. Дебати за въвеждането му се водят в Полша и Румъния.
Добре е да се проучат възможностите и за намаление на осигуровките, които в момента са доста високи - 42.7% за 2004г., а в тригодишната бюджетна рамка 2004 – 2006г. е предложено дори увеличение до 44.7%.

По отношение на Индустриалната политика
Високите технологии, за които от отдавна се говори, че трябва да се развиват с приоритет, може би най-сетне имат своя шанс. И въпреки че към момента, експертите от бранша са на мнение, че “няма разработена единна, чиста, ясна политика по отношение на стимулиране и развиване на този сектор и не са ясни механизмите, по които този процес се управлява, кое е ведомството, което отговаря за него и че няма една ясна, последователна, систематична, дългосрочна политика, която създава комфорт за инвестиции за развитие на сектора”50, то изготвената неотдавна стратегия за развитие на Информационните и Комуникационните Технологии (ИКТ) дава надежда, че положението може да се промени в положителна посока.
В началото на годината ИКТ бяха идентифицирани като приоритетен отрасъл на икономиката, след като правителството и бизнесът в лицето на БИБА (Българска международна бизнес асоциация), БАСКОМ (Българска асоциация на софтуерните компании), БАИТ (Българска асоциация по информационни технологии), Агенцията за развитие на ИКТ , Българската агенция за инвестиции и широк кръг експерти от отрасъла се обединиха в документ, наречен “Стратегия и план за действие за конкурентно-способност на България на световните ИКТ пазари”. Идеята е, чрез насърчаване развитието на високите технологии, да се постигне ускоряване на икономическия растеж. Стратегията предпоставя съществуването на дългосрочна визия и приемственост в политиката на отделните правителства. В нея са заложени действия в следните направления51:
- Формиране на публично-частни партньорства за подобряване на държавните ИКТ политики и практики

Това предвижда активен диалог по съществуващите стратегии за електронно правителство и преход към информационно общество, както и формулиране на иновационната стратегия на България. Освен това, трябва да бъдат взети бързи мерки, които да опростят административните процедури, свързани с регистрация и лицензиране.

- Подобряване на пазарната среда и бизнес потенциала за ИКТ

Мерките, които се предвиждат тук за подобряване на пзарната среда по същество засягат всички отрасли на икономиката, не само ИКТ индустрията. Те са насочени към още по-голямо намаляване на данъка върху печалбата, още по-ниски амортизационни норми за компютърна техника, прекратяване на грубата намеса на държавата в приватизационния процес, премахване на корупцията в държавната система – всички практики, които затрудняват бизнеса или отблъскват чуждестранните инвеститори.

- Подобряване на инфраструктурата и ефективно използване на информационните ресурси

Това означава изграждане на модерна, пазарноориентирана информационна и телекомуникационна инфраструктура, както и подкрепа за изследователската и развойна дейност в ИКТ.

- Усъвършенстване на образованието, обучението и развитието на човешките ресурси

Предвижда се модернизиране на образованието в областта на ИКТ, както и повишаване на знанията за прилагането на ИКТ във всички области на икономиката.

- Мобилизиране на необходимите участници и ресурси за реализацията на стратегията

- Брандинг, позициониране и популяризация

За да има ефект подобна стратегия, България трябва да популяризира капацитета на страната ни по отношение на високите технологии чрез отпряването на единно послание към потенциалните партньори у нас и в чужбина. Една добре обмислена и реализирана маркетингова кампания, в средносрочен план би трябвало да доведе до:

- разпознаваемост на България на глобалния пазар на ИКТ;

- увеличаване износа на ИТ продукция;

- привличане на чужди инвестиции


Ако така очертаната стратегия се приведе в изпълнение, то високотехнологичният сектор би могъл да се превърне в източник на икономически растеж и да окаже катализиращ ефект върху развитието на всички отрасли на икономиката.
Приоритетното развитие на сектора на ИКТ би довело до ускоряване на цялостното икономическо развитие, защото той е двигател на конкурентоспособността и ИКТ повишават производителността на труда във всяко звено по веригата на добавената стойност. Този избор е удачен и защото България има традиции в ИТ. Те датират отпреди 35 години, когато на страната ни се падна производството на електронно-изчислителна техника по разделението на труда в рамките на СИВ. В момента в България има над 1000 малки и средни фирми в областта на компютърния хардуер и софтуер. И още, в България съществува добра стартова концентрация на МНК от ИТ бранша, които пренасят у нас своята експертиза и опит. Освен това, страната ни разполага и с друго конкурентно предимство – висококвалифицирани кадри в областта на ИТ. По брой на квалифицирани кадри на глава от населението, България заема 3-то място след Латвия и Естония (2001г.). Време е България да капитализира своя технологичен профил.

По отношение на образователната политика
Усилията на правителството трябва да бъдат насочени към изготвянето на политика, която да обвърже образователната система с нуждите на конкурентната икономиката. Като това се осъществи в тясно взаимодействие с университетите и представители от бизнес средите.
Фондовете, които държавата отделя за образование би трябвало да бъдат насочени приоритетно в следните области:

- повишаване на качеството на висшите учебни институции, произвеждащи кадри за високо-технологичните индустрии като ИКТ, биотхнологии, фармацевтика, финансови услуги

- подобряване на условията (съвременно оборудване, лаборатории, библиотеки) за развитие на НИР дейност, което да създаде изследователска общност, която да генерира нови знания, водещи технологии и конкурентни бизнес решения за индустриите от новата икономика


Каталог: files -> docs
docs -> Обща характеристика на картите и плановете
docs -> Програма за управление на дейностите по отпадъците
docs -> Sylabus z disciplíNY
docs -> Библиографическая база данных по спектроскопии ядерного квадрупольного резонанса и квадрупольным взаимодействиям
docs -> Договор № Д/2012 г., Проект № Д
docs -> В помощ на земеделските стопани, които желаят да участват в мярка 214 „агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони
docs -> М. Вуков, Л. Георгиева
docs -> Професор Per-Henrik Groop, md, dmsc, frcpe
docs -> Софийска опера и балет сезон 2014/2015 28 ноември 2014 г. ♦ 17. 30 ч

Изтегляне 0.69 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание