Какво се променя в здравните услуги?

Разходите на "Пирогов" може да намаляват с 6 млн. на година

- Може да се сравни с фрактура луксация със съдова лезия - възможно най-тежката диагноза в травматологията.

- Дълговете през последните 4 г. са растели непрекъснато, за да стигнат 25 млн. лв. На това не мога да гледам по друг начин освен като на най-тежка диагноза.

- Ако състоянието се установи навреме и започне лечение, пациентът се възстановява почти напълно. За хирурга шансът да получи удовлетворението от отличен резултат е 10%. Но и буквално, и преносно важният е пациентът.

- Според мен - да, защото бившето ръководство не показа желание да се промени ситуацията и да се подобри дейността. Работеше се по предварително начертани правила, които трябваше да се спазват от всички, но без прозрачност за механизма, по който са изготвени. Всеки месец клиниките получаваха таблици за приходите и разходите им, но липсваха определени пера или данните за тях не бяха попълнени. И се оказа, че от приходите на клиниките, които осъществяват основните дейности, се вземат непропорционално големи суми, които се преразпределят за други звена.

- За 4 г. се извършиха ремонти на 3 реанимационни клиники и на противошоковата зала, а в клиниките, които са емблематични за болницата, не се направи нищо за условията за пациентите и за нова апаратура.

- Основно травматологичните и хирургичните, които по подразбиране са много свързани със спешните състояния. В 6-те травматологични клиники работим с апаратура на 20 г. С големи усилия успяхме да се преборим за 1 нов рентгенов апарат за 7-те операционни зали, което е извън всякакви стандарти в съвременната травматология и ортопедия. Необяснимо защо се ощетяваха и 8-те хирургични клиники. Единствената промяна там са новите операционни зали в детския блок. При нужда от индивидуални за всяка хирургия 4 лапароскопа, е окомплектуван един. В изключително тежко състояние са и неврохирургията, урологията.

- Няма никакво обяснение защо ръководството се държеше като мащеха с клиниките, които извършват огромния обем дейности и от труда им се формира основната част от приходите на болницата. От 2 г. намаляват планово лекуваните пациенти, защото се насочват към болници с по-добри хотелски условия и иновативна апаратура. А плановите пациенти по цял свят се смятат за по-малко натоварващи разходите -идват на крака, лечението е по клинични пътеки, обикновено не изискват извънреден ресурс за лекарства и консумативи, престоят е прогнозируем и неголям. При спешните случаи всичко е наопаки. За да се балансират разходите на болницата, трябва да има относително равновесие между двата по-тока пациенти, това е начинът да се компенсират огромните разходи за лечение на тежки случаи.

- За месец Министерството на здравеопазването ни превежда кръгло 247 000. Субсидията е по стари разчети за средно 20 лв. на преминал спешен пациент. Днес такъв пациент реално излиза на болницата 50-60 лв. Това предполага субсидията за спешността да е около 500 000. Извън разликата от недофинансиране се трупат непокрити разходи за преминаващите неосигурени пациенти, защото "Пирогов" не връща пациенти. Току-що видях отчета за февруари. Като от приходите извадим разходите, сме с 300 000 на червено. Това е мениджърската гледна точка. В същото време лекарският дълг и морал ни диктува нуждаещите се от спешно лечение да го получават, независимо дали са осигурени.

- Около 20%, няма друга болница с такъв процент. Често това са хора, за които сме последна надежда. Пироговци до голяма степен сме тук заради предизвикателството да лекуваме тежки пациенти, да помогнем на този, за когото другаде не би имало голям шанс.

"Пирогов" е постоянен адреналин, работа по 12 ч под напрежение. Една операция понякога е 8-10-12 ч, а за нея от здравната каса да постъпят към 3000 лв. За същите часове в болница, която поема основно планови пациенти за леки хирургически интервенции, ще се извършат 10 малки операции, които обаче носят на болницата 20-ина хиляди.

- Затова ли жаргонът използва за плановите пациенти английския израз за бързи пари?

- Има логика. Но разбираемо причината за такова "профилиране" е базата. Хората предпочитат да се лекуват при по-добри условия, отколкото в клиники, в които основен ремонт не е правен от 30-35 г., с което сами отклоняваме пациенти и остават тежките дейности, за които е нужен висок професионализъм и скъпо лечение, което увеличава драстично разходите. Това води до невъзможност доходите на лекарите тук да растат. Даже е обратно - годишната им заплата намалява. Принуждават се да работят и на второ място и се натрупа неудовлетвореност и напрежение. Нещо трябваше да се промени.

- Трябва да се ограничат разходите - без шок и без компромис с качеството на лечението. Второ - да спрем изтичането на средства през спешните кабинети.

- Спешната болница е за спешни състояния. Ако застанете на входа и започнете да питате влизащите откога са им оплакванията, мнозина ще кажат, "от вчера", "от онзи ден". Но не отиват при личния лекар или в доболничната помощ, а са тук "по спешност". С тези случаи болницата поема планова дейност, която обаче остава незаплатена. Трябва спешният и плановият поток да се разделят и прегледите по желание да са с направление или заплащане. Не пречи плановите пациенти да се изнесат на втория етаж, за да не се струпват стотици чакащи в коридора с риск от парадокс хора с по-леки оплаквания да минават преди спешни, защото "са на ред". От друга страна, ако човек е за планова амбулаторна операция и стои 2 ч прав пред вратата? На 15-ата минута ще е тръгнал към болница с комфортни условия и ред, осигурен от отделни регистратури. Защо да не стане и тук? За 3 месеца може да се направи реорганизацията. Ще разкрием и 8 нови кабинета за прегледи от специалисти по избор в диагностичния център. За 1 г. през болницата преминават към 450 000, от тях на лечение остават средно 10%. За месец от планови прегледи в болницата влизат 100 000 лв., с оптимизацията може да станат до 500 000. Може да се подобри и работата на клиниките.

- Ако проектите сработят - по половин милион на месец, или 6 милиона на година.

- Ако върнете лентата назад, ще видите, че това е традиция. Почти всеки нов директор е посрещан с нелеп скандал по незначителен повод. Когато нещата тръгнат, страстите утихват. Готов съм за диалог по всички рационални предложения. Добрите идеи са винаги добре дошли. Надявам се, че промяната ще вдъхнови колегите да покажат, че "Пирогов" може повече.

***

CV

• 
  Роден на 19.9.1966 г. в столицата.
  
• 
  През 1994 г. завършва Медицинския университет в София. 2 г. по-късно започва специализация по ортопедия и травматология в "Пирогов", където работи до декември 2006 г. След това до февруари 2013 г. е ординатор в Катедрата по ортопедична травматология и реконструктивна хирургия във ВМА.
  
• 
  Специалист в областта на оперативно лечение на фрактури и изкълчвания на крайниците и таза; на лечение на политравма и по-сттравматични увреждания на крайниците; ендопротези^ ране на стави на горен крайник - рамо и лакът.
  
• 
  До назначаването му за директор на "Пирогов" е началник на I травматологична клиника в спешната болница.
  
• 
  Член е на наши и международни професионални организации. Участвал е в над 100 международни конгреси и срещи с международно участие.