Какво се променя в здравните услуги?


-годишните с 8 кариеса, на 18 г. 25% имат изваден зъб



страница4/10
Дата28.01.2018
Размер0.63 Mb.
#52075
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

6-годишните с 8 кариеса, на 18 г. 25% имат изваден зъб


Нова концепция препоръчва лечение без машина в невидимия микробен стадий

Любомира НИКОЛАЕВА

24 часа  стр. 29, 30  

Всеки четвърти от 18-годишните у нас вече е с поне един изваден зъб, а 92% имат най-малко един занемарен кариес при завършването на средно образование. Проблемът с устната хигиена съпътства младите хора през цялото ученичество - още при записването в първи клас 71 % от децата са с развалени зъби, показва последното национално проучване.

Лошата новина е, че още по-нови данни за 4-6-годишните във водещи детски градини в София сочат, че в по-малката възраст всяко от тях има кръгло 4 кариозни зъба, а по-големите - по 8. Хубавото е, че 50% от тези кариеси са в обратим стадий. Това означава, че може да се лекуват без машина. Това съобщи проф. Милена Пенева, ръководител на Катедрата по детска дентална медицина в Медицинския университет в София и национален консултант на България по същата специалност.

Новото разбиране за кариеса е, че той не е "дупка" в зъба, а процес, който започва много преди това и в началото е невидим. Важно е първо да се спре процесът на ниво болестотворни микроорганизми в устата. В противен случай дори след пломбирането на засегнатото място разрушителният процес ще обхваща все нови и нови зъби.

Това лечение почти нищо не струва, то е въпрос на знание, правилна хигиена на цялата устна кухина и здравословно хранене, обясни проф. Пенева. Поради недостатъчна информираност българските деца са на засрамващото първо място в Европа по кариеси и заболявания на венците. За това спомага и погрешният модел на хранително по-ведение - рекордните 95 процента от българските деца всеки ден ядат сладки храни с добавена захар. Навикът се смята твърдо за един от факторите за повреждане на зъбния емайл. Това от своя страна проправя пътя за напредване на кариозните процеси до видими кухини в зъбите. Много често родителите на малките деца подценяват развалянето на млечните зъби, но според специалистите щетите от кариеси се отразяват на изграждането и устойчивостта на постоянните зъби.

Според националния консултант трябва да се даде възможност здравната просвета да стане част от възпитанието и обучението на децата. Към момента просветителската дейност се извършва главно от денталните лекари, които участват в националната програма за орална (на устата) хигиена, и специалисти, ангажирани в спонсорирани кампании за профилактика. Един такъв стартиращ проект за деца от 6 до 9 г. (първи-трети клас) е насочен към безплатни прегледи и обучение под атрактивна форма на малките ученици.

Атрактивен мобилен кабинет, наречен зъбомобил, тръгва от 6 март и ще посети 30 селища. Те са подбрани според информацията в професионалната общност за необхванати от дентална грижа деца. Кампанията има амбиция да даде шанс на поне 10 000 деца.


Доц. д-р Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи:

Българската майка е убедена, че ако детето й те удари нарочно, вината е твоя


Смущаващ брой родители възпитават потомството си в агресия

Любомира НИКОЛАЕВА

24 часа  стр. 33  



- Доц. Хинков, всеки ден има драстични случаи на агресия с участие на деца и юноши. Как науките за душата обясняват тази бруталност?

- Съвременната психология е доказала, че отношенията майка-дете имат огромно значение за изграждането на личността. Майката е основният фактор за възпитанието на бъдещия зрял човек. Майката влага във възпитанието своето разбиране за света и как трябва да се държи нейното дете в него. Ако това нейно базисно разбиране е погрешно, то бива заучено от детето по същия погрешен начин. Така се предава традиция на лошо поведение в обществото.

Несдържането на емоциите е проблем за нашето общество, за зрелите хора. Неконтролираното емоционално поведение на родителите се мултиплицира у децата. При това то не среща съпротивата на обществото. Нещо повече - то сякаш не го забелязва или го подминава с безразличие. Осъдителните коментари идват чак когато някой бива лично и тежко засегнат.

- Какви примери за неконтролирана емоция давате?

- Те са навсякъде - от по-безобидни, които не водят до фатални последици, до заплашващи живота на много хора. Младежи зад волана се държат все по-арогантно, защото не са възпитавани да сдържат емоцията си. Не са научени да се съобразяват с факта, че живеят в общество - с други хора, които имат същите нужди, чувства и желания, каквито и те. Златното правило "Не прави на другите това, което не искаш да ти бъде направено на теб" е забравено в много от българските семейства. Обратното - много родители се опитват да създадат у децата си култура на арогантност и агресивност, защото смятат, че по този начин наследникът им ще преуспее във враждебния свят. И се получава затворен кръг на общество, което се самоизяжда. В което хората не се опитват да вървят заедно напред, а всеки си проправя път със сила и безпардонност. Без угризение, че е за сметка на друг, който също иска да живее добре. Това е резултат от индивидуалното неразбиране как човек трябва да се държи в обществото, от липсата на адекватен модел. Процесът се заражда много преди тези младежи да заживеят с усещането, че законът за движение по пътищата не се отнася за тях. Затова казвам, че всичко започва от домашното възпитание и разбирането на майката за света и нравите.



- Сблъсквали ли сте се с ранни "доказателства" за това?

- А нима вие не сте? Повечето са като от учебник. Например: пия кафе на пейка в градинка и край мен минава майка с 4-5-годишно дете, което размахва пръчка. Поглежда ме и напълно съзнателно перва чашата с пръчката, при което аз разбирам по огромните петна по дрехите си колко много кафе може да събере една чаша. Междувременно в тази секунда, в която се развива действието, спонтанно съм реагирал: "Внимавай!", преди да бъда залят. При което майката отговаря: "Вие внимавайте!" Тоест, защо се изпречвам на пътя на пръчката на нейния наследник. От десетки възможни варианти на поведение това беше нейната нетърпяща възражение, камо ли пък укор, реакция. Тук естественият стремеж на майката да опазва и защитава малкия човек е мутирал и дава на детето социално неприемлив житейски урок, че може да се забавлява безогледно и безнаказано за сметка на другите хора. С годините "играчките" на тези деца стават опасни, но "детето" е все така невинно. Дори в съдебните зали ще чуете родителите на агресивни младежи, които са причинили смърт - да речем, прегазили са човек на тротоара или на пешеходната пътека, да оневиняват децата си и да опитват да вменяват вината на жертвата.

Като цяло българският народ няма развито чувство за общност. Животът в общество предполага известна саможертва. Да заглушиш някои от своите потребности и желания в името на хармонични отношения с другите хора.

- У всеки човек живее и един егоист, защо въпреки това едни народи живеят нормално в общност, а ние не успяваме?

- Зрелият човек контролира баланса между егото и правилата в общността. Той спазва социално приемлива мярка в пропорцията между добрия егоизъм, който му помага да се реализира и да задоволява потребностите си, със зачитането на факта, че и другите също имат права и трябва да им се отдаде дължимото. Ако остане без възпиращ механизъм, егото е безкрайно. Бебето се ражда без чувство за граница, тя се формира, когато се сблъска с околната среда и на принципа опит - грешка трябва да си наложи известни ограничения. Най-очевидният пример е "запознаването" с горещата печка. Същото е и в човешката психика. Ако като противовес на егото у зрелия човек не се развие възпиращ механизъм под формата на обществени норми, поведението излиза от контрол.

Нашият проблем е липсата на емоционално възпитание и зачитане на нормите. При обезпокоително голяма част от младежите правилата не се формират и не се развиват нито в ранното детство чрез възпитанието от страна на майката, нито по-късно вкъщи и в училището. Порочен кръг, в който се върти обществото ни.

- Докато центробежните сили ни изхвърлят?

- Не е толкова безнадеждно. Въпрос на работа е. Нишката постепенно ще се прекъсне, ако се инвестира в обучителни програми за бъдещите майки. И по-адекватно обучение на студентите, които се готвят за учители и училищни психолози. Сега университетът ги изхвърля неподготвени за сложната възпитателна работа, която им предстои. Трябва да се тръгне от бъдещите майки и от учителите и психолозите, които ще започнат кариерата си. Да се създават поколения, които тръгват на чисто и по правилния начин. Едновременно трябва да се концентрират усилията на всички страни във възпитанието да работят - колкото го изисква конкретния случай, с децата, при които вече има признаци за нисък контрол или агресия.

Това не значи на всяко дете с по-особено поведение да се слага етикет или диагноза. Би било лесно, но е също толкова лоша противоположност на явлението, за което говорим. Например в момента се забелязва "мода" без изпълнени критерии да се говори за аутизъм или аспергер при деца, обявени за трудни. Това може да е лесно оправдание за занемаряване на грижата за възпитанието на тези деца в обществените норми.

Основния проблем в омагьосаният кръг все пак е агресивният модел на поведение. Обезпокояващо голяма част от семействата го насаждат у децата си като залог за успех. И понеже липсва обществен коректив, цялата среда, в която детето живее, стимулира агресията.



- Каква е ролята на виртуалните игри с насилие, които са част от забавленията на децата по цял свят?

- Донякъде способстват за формиране на такива нагласи, но подобни забавления в западния свят са вкарани в стандартна форма, от която не се излиза. Същото е и с разните риалита, в които се прекрачват доста свободно табута на традиционното общуване, но въпреки това остават в разумни рамки. В зрелите общества ясно се осъзнава, че това са игри, неща на уж, които в живота са недопустими. Затова и влиянието им е незначително. Докато в незрялото българско общество всички подобни - да ги наречем ултралиберални, практики се превръщат в модел за подражание. Не сме достатъчно подготвени да разграничим забавлението от реалността, играта от начина на мислене. Игрите и риалитата са отдавна факт в западния свят, ако бяха извор на агресия, там обществата щяха да са вече тотално загнили и разкапани, както ни учеше комунизмът. Съвсем не е така.



- Какво ни държи в преддверието на зрелостта като общество?

- Донякъде може да се обясни със сложната ни историческа съдба. С излизането от принудителната рамка на идеологията, която ни внушаваше, че в наш интерес ни държи в юздите на здравия комунистически ред, се оказахме неподготвени за самоконтрола и обществените норми, които гарантират социален просперитет. Още в първите години възприехме безкритично в аванс практики и отношения, които само изглеждат безконтролни, а всъщност се реализират в определени от обществото параметри. Дори младежката протестна вълна на хипитата от 60-те години, която изглежда като отрицание на обществото, е в рамките на установеното и в крайна сметка развива обществото. Докато у нас всяка проява на различност, бунт, агресия се приема безкритично. Рискът от това е да се стигне до тотално отпадане от всяко социално състезание и излизане от обществената норма. Нямаме критерий за развитието на модерния свят, за оценката на случващото се. Тончо Жечев го е казал в "Българският Великден и Страстите български" - великите нации в Европа раждат велики идеи, но реализацията им се осъществява безкритично на Изток. Като Октомврийската революция и последиците от нея в сателитните държави. Това се случва и с агресията. Западният свят е доста агресивен, ако съдим по културните измерения. Да псуваш от екрана, е почти норма, но хората в зрелите общества не го правят в реалните си отношения.

У нас екранният нецензурен език лесно става норма, защото отделният младеж няма задръжки. За това не е виновен Западът, а ние, които не знаем къде сме, кои сме, къде отиваме. Не можем да намерим консенсус към коя цивилизационна зона принадлежим. И подценяваме агресията и тревожността в обществото. Но като че започва леко уталожване, липса на провокации, които принуждават хората да излизат и да стоят с месеци на площадите. Макар и рехава, появява се средна класа. Хора с добри професии вече имат по 3 деца - знак, че се чувстват сигурни за бъдещето.

Появиха се фермери, които дават реална продукция и разширяват дейността си. Хората с правилните ценности нямат нужда от агресия, за да са успешни. В обществен план едно от усилията трябва да е за преодоляване на порочния кръг майка-дете, в който ценностите на детето са реплика на погрешен модел



- Как си го представяте?

- Детето не остава цял живот с майка си и ако не се пусне от ръката й в разумните граници, се разболява, но това вече е въпрос от психиатрията и клиничната психология. Детето още от забавачката влиза в обществото и там също се учи. Необходими са образователни усилия да се създаде онова гражданско общество, за което всички говорят, но никоя институция с влияние в тази област не прави сериозни усилия за формирането му.

***

Доц. Христо Хинков има специалност по психиатрия. Специализирал е в Япония, САЩ, Холандия и Белгия. Бил е началник на отдел в Министерството на здравеопазването и зам.-директор на здравната каса. Участвал е във възстановяването на Българския лекарски съюз през 1990 г. и е бил избиран в управителните му органи. Преди да оглави Националния център по обществено здраве и анализи, е ръководител на отдел "Психично здраве" в НЦОЗА.








Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница