Какво трябва да знаем за химиотерапията на злокачествените тумори



Дата11.02.2018
Размер40.93 Kb.
Какво трябва да знаем за химиотерапията на злокачествените тумори
Злокачествените тумори са съставени от клетки, които непрекъснато безконтролно се делят, навлизат в кръвоносните и лимфните съдове и се разпространяват по цялото тяло. В нормалните тъкани също има много клетки, които се делят (костен мозък, лигавицата на устата, хранопровода, стомаха и червата, кожата). За разлика от туморните клетки, обаче, делението на нормалните клетки е строго контролирано от различни фактори вътре и извън клетките.

Химиотерапията е лечение на злокачествените тумори с лекарства, които се наричат цитостатици. Тези лекарства спират процеса на клетъчно деление и така убиват делящите се клетки. Те действат както на туморните, така и на нормалните делящи се клетки. Поради това след прилагане на химиотерапия се намалява броят на кръвните клетки (левкоцити, тромбоцити, еритроцити), които се произвеждат от костния мозък; болните имат гадене, повръщане и диария; наблюдава се окапване на косата. За разлика от туморните клетки увредените нормални клетки бързо се заменят с нови и описаните нежелани лекарствени реакции са с продължителност само няколко дни след прилагане на цитостатиците.

Химиотерапията е основен метод на лечение във всички стадии на злокачествените тумори – от най-ранния до последния метастатичен стадий. В много случаи тя се прилага веднага след поставяне на диагнозата преди операцията на тумора (неоадювантна химиотерапия). Това се налага при големи тумори, които засягат съседни органи или големи кръвоносни съдове и поради това не могат да бъдат изцяло хирургично отстранени. Неоадювантната химиотерапия намалява размерите на тумора, като при някои случаи той напълно изчезва и става възможно пълното му оперативно отстраняване. Само с това комплексно лечение болните имат шанс да бъдат излекувани. При много болни след неоадювантна химиотерапия не е необходимо да се отстрани целият орган (млечна жлеза, ларинкс, пикочен мехур, бял дроб), а е достатъчно да се оперира само част от него. Това води до съхраняване на естествените функции на засегнатите от злокачествения тумор органи (запазване на говора, на физиологичното отделяне урина, на дихателния капацитет/ и до запазено качество на живот на болните.

След операция на злокачествен тумор много болни получават разсейки от него месеци или години по-късно. Това се дължи на разпространението на туморните клетки в цялото тяло още преди операцията. Поради това само операцията често не може да излекува болните дори в ранен стадий на заболяването. За да се ликвидира напълно злокачественият тумор, след операцията се прилага химиотерапия (адювантна химиотерапия). Чрез кръвта цитостатиците достигат до всички тъкани на тялото и където има туморни клетки, ги убиват. Благодарение на това комплексно лечение се излекуват много повече болни, отколкото след прилагане само на оперативно лечение.

Когато рентгеновите и други изледвания покажат, че в органите има разсейки, тогава химиотерапията трябва да унищожи не единични туморни клетки, а милиарди клетки. Дозите на цитостатиците, обаче, не могат да се увеличават, защото ще причинят опасни за живота увреждания на здравите тъкани. Поради това в повечето случаи метастатичният стадий на злокачествения тумор не може да бъде излекуван. Химиотерапията може само да намали размерите на разсейките и така да се намалят оплакванията на болните, причинени от тези разсейки (редуциране или изчезване на болката, на задуха, на температурата и др.). Освен това, химиотерапията продължително време не позволява на тумора да се развива и удължава живота на болните с месеци и години. Когато приложените цитостатици спрат да действат, се прилагат нови цитостатици, с които се постига ново удължаване на живота и така чрез последователно прилагане на различни лекарствени средства се дава шанс на болните да живеят без оплаквания години наред. Изключение правят злокачествените тумори на тестиса и на яйчниците, които са толкова чувствителни към действието на цитостатиците, че дори големи туморни маси в тялото изчезват напълно и при болните се постига излекуване.

Освен като самостоятелен метод на лечение, химиотерапията се прилага и едновременно с лъчетерапия. Някои цитостатици имат свойството да увеличават чувствителността на туморните клетки към йонизиращите лъчения и така увеличават шанса на болните за пълно излекуване след прилагане на лъчетерапия. Най-често, при съчетаната химио- и лъчетерапия цитостатиците се прилагат в по-малки дози. При някои злокачествени тумори, обаче, химиотерапията се прилага в стандартните ефективни дози едновременно с лъчетерапията, с което се постига значително по-голям ефект отколкото при всеки метод, приложен самостоятелно (злокачествени тумори на глава и шия, на белия дроб).

Фармацевтичната индустрия създава непрекъснато нови лекарства с все по-мощен противотуморен ефект. Благодарение на това все повече се увеличава броят на излекуваните болни, а смъртността от злокачествени тумори непрекъснато намалява.

Доц. д-р В. Цекова




Диетичен режим по време на химиотерапията
През целия период на химиотерапията до 30 дни след последния курс болните трябва да пият най-малко по 1,5 л. течности ежедневно. Ако нямат диабет, за предпочитане са сладките течности (нектари, сокове, компоти, чай с мед).

За по-бързо възстановяване на намаления от химиотерапията брой на левкоцитите болните трябва да приемат всеки ден ядки (фъстъци, орехи, бадеми, лешници), бирена мая (3х2 табл.), да пият прясно мляко (за предпочитане е козе прясно мляко) и бира.



За по-бързо възстановяване на намаления от химиотерапията хемоглобин болните трябва по-често да употребяват яйца и черен дроб.

Забранени са животинските мазнини (краве масло, тлъсти меса, готова кайма, салами). Болните могат да ядат всякакъв вид месо, но да е чисто филе.

Забрани за цял живот


  1. Слънцето да не пече директно кожата на тялото. Дрехата да бъде с деколте по врата. Ръцете и краката може да са голи. Къпането във водни басейни е разрешено, но след излизане от водата болният трябва да се избърше и да се облече.

  2. Болният не трябва да стои във вани и басейни с температура на водата над 40 градуса. Под душ може да се къпе с гореща вода.



Доц. д-р В. Цекова


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница