Калина Мичева-Пейчева

ABSTRACT

The analysis leads to the conclusion that the content of the opposition pure – impure in the Bulgarian culture and language is defined through the correlations sacred – anti-sacred, one's own – someone else's, close kin – non-kin, internal – external, safe – dangerous, physical perfection – physical anomaly, etc. The findings prove that this opposition is feature-based and highly evaluative, that the pure is good, and the impure – evil. The characteristics of the opposition are explored – the non-existence of pure creatures, the asymmetry of its two components, as well as the duality with respect to purity and impurity in a great part of the animals and the human beings. The study draws a lot of parallels with other cultures and languages and puts together a complete picture of the world as seen through the prism of purity and impurity.

РЕЗЮМЕ

Семантичната опозиция чист – нечист се изгражда от противопоставянето на два лингвокултурни концепта – чистотата и нечистотата, които намират своя вербален израз в синонимни редове, в чиито център - ядро - стоят основните представителни лексеми (съответно чист или нечист, чистник или мръсник, очиствам или омърсявам и др.). В приядрената зона се осъществяват техните синоними (за чист – неизцапан, непорочен, девствен, безгрешен, праведен, божествен и др.; за нечист – мръсен, порочен, развратен, грешен, дяволски и др.), а в периферията се ситуират лексеми с по-малка семантична близост, която се открива в определени контексти (за чист – здрав, нормален, бял и др.; за нечист – болен, луд, черен и др.). Фактите от традиционната култура също могат да бъдат преценени и анализирани с оглед на концептите чистота и нечистота, като се има предвид както тяхното назоваване, т.е. термините в народната култура (например: чисто момиче, Чист понеделник, Мръсни дни, Погана неделя и др.), така и функцията им, т.е. ритуалите за очистване, за духовно и телесно пречистване.