Камъни в бъбреците 01 Как е устроена отделителната система?



Дата04.08.2018
Размер160.77 Kb.
Камъни в бъбреците
01 Как е устроена отделителната система?

Отделителната система, или пикочният тракт, се състои най-общо от двата бъбрека, излизащите от тях уретери (също два на брой), пикочния мехур и уретрата (пикочния канал).


Бъбреците са чифтен орган. Всеки от тях има характерна форма, подобна на бобено зърно ("бъбрековидна форма"). Бъбреците са разположени зад коремната кухина, от двете страни на гръбначния стълб, под ребрата. Бъбреците преработват преминаващата през тях кръв на организма и образуват урината. В урината се отделя излишната вода и много отпадни вещества от метаболизма на човешкото тяло.
Бъбреците не са просто филтър, те изпълняват редица важни функции (баланс на солите, производство на erithropoetin имащ отношение към образуването на червени кръвни клетки, производство на хормони важни за поддържане здравината на костите и др) и играят основна роля в поддържане на постоянен оптимален състав на вътрешната среда на организма.
Двата уретера са сравнително тънки "тръбички", по които произведената от бъбреците урина достига до пикочния мехур, който се намира в долната част на корема, зад срамната кост.
Благодарение на еластичните си стени, пикочният мехур се разтяга и съхранява урината. Когато мускулните стени на пикочния мехур се съкратят една към друга и се отпуснат сфинктерите ("клапи"), урината се изтласква в уретрата. Уретрата (пикочния канал) предтавлява тънка тръбичка, която извежда урината навън от тялото (на върха на пениса при мъжете и между малките срамни устни, пред влагалището - при жените).

Уретрата на жената е много по-къса отколкото при мъжа.


02 Какво представлява бъбречно-каменната болест?
Бъбречните камъни представляват твърди образувания с минерална и кристална структура, които се образуват в бъбреците или някъде по хода на пикочния тракт. Заболяването се нарича още бъбречна калкулоза, нефролитиаза или уролитиаза. Бъбречните камъни са честа причина за поява на кръв в урината и болка в корема, хълбоците или слабините. Някои от изявите на бъбречно-каменната болест са едни от най-болезнените състояния в медицината.
Бъбречните камъни могат да се образуват във всяка една част от отделителната система. Повечето от бъбречните камъни излизат от пикочната система на тялото спонтанно, без лекарска намеса. В случаите, когато бъбречно-каменната болест предизвиква дълготрайни оплаквания или усложнения могат да се приложат редица методи на лечение.
Бъбречните камъни се образуват от кристали, които се намират в урината и се "сглобяват" в по-големи формации във вътрешността на бъбреците или останалата част от пикочния тракт. Нормално в урината има баланс между специфични вещества, които улесняват и такива, които потискат процеса на кристализация. В някои случаи това равновесие се нарушава и се образуват различно големи кристални структури. Ако кристалите останат малки, те могат спонтанно да напуснат тялото с урината напълно незабелязани. В други случаи процесът на кристализация води до образуване на бъбречни камъни.


03 Какви видове бъбречни камъни съществуват?
Бъбречните камъни са разнообразни както по размер и форма, така и по състав. Те могат да бъдат съставени от редица вещества.
Най-честият камък е калциев (75%). Присъстващият в ненормално голямо количество в урината калций се свързва с други съставки на урината и образува камъни. Това може да се получи вследствие на увеличена абсорбция на калций в червата, хиперфункция на околощитовидните жлези, саркоидоза, бъбречна тубулна ацидоза или нарушен баланс в количествата калций, оксалати, цитрати и магнезий в урината.
Струвитните камъни (съставени от магнезий и амониев фосфат) могат да се формират вследствие на инфекция в пикочната система (съставляват 15% от камъните). Някои видове бактерии, предизвикващи хронични инфекции на пикочния тракт разграждат уреята в урината до амоняк, който от своя страна се свързва с фосфати и магнезий и образува камъни.
Друг вид камъни в бъбреците са съставени от пикочна киселина (6%). Те се образуват при високо прием на пурини в храната (съдържат се в месо, дреболии и др.) и изразена киселинност на урината. Такъв тип камъни се срещат при заболяването подагра, когато поради генетичен дефект в организма се произвежда голямо количество пикочна киселина. Подобен вид камъни в бъбреците се срещат и при някои злокачествени заболявания (рак) поради ускорения кръговрат на клетки.
Цистиновите камъни са най-рядко срещаният вид уринни камъни (2%). Те се срещат при дефект в обмяната на веществата, който възпрепятства резорбирането на някои вещества от урината. В резултат в урината се натрупва голямо количество цистин, който лесно изкристализира от този наситен разтвор и образува камъни.
Понякога камъни могат да се образуват като директна причина вследствие приема на някои лекарства. Такъв пример са камъните, причинени от приема на лекарството индинавир, което се използва в лечението на СПИН. Най-често камъните в отделителната система имат смесен състав, като преобладава една от съставките (най-често калциев оксалат или фосфат). По размери камъните могат да варират от пясъчни зърна до няколко сантиметра в диаметър. Някои са окръглени, с гладка повърхност, докато други са с неравна повърхност и неправилна форма, понякога дори представляват отливка на вътрешния обем на дадена част от отделителната система.
04 От какво се предизвиква образуването на камъни в бъбреците?
Причината за образуване на камъни в бъбреците не винаги е ясна. Образуването на камък представлява най-общо изкристализиране на дадено вещество от течната фаза на наситен разтвор. В урината съществуват вещества, които улесняват образуването на камъни и такива, които предотвратяват този процес. Обикновено тези вещества са в баланс помежду си, което предотвратява изкристализирането на разтворените в урината съставки.
Сред факторите, които обуславят възникването на бъбречни камъни са: високи нива на калций, оксалати и пикочна киселина в урината, а някои от факторите, които предотврятяват кристализирането на камъни са нормалните нива на магнезий и цитрати в урината (съответно ниската им концентрация способства за образуване на камъни).

Предполага се, че свръхнасищането на урината (поради различни причини) с определени соли, води до изкристализирането им от разтвора (урината). В процеса на камъкообразуването най-вероятно играят роля и възпалителни промени в бъбречната тъкан (при инфекции на бъбреците и пикочните пътища). Всички тези причини водят до формиране на ядро на кристализация, което в зависимост от химичния състав на веществото нараства до образуването на различен по вид бъбречен камък.


Предполага се, че различни причини от външната и вътрешната среда причиняват формиране на камъни у генетично предразположени хора. С това се обяснява по-високата честота на това заболяване у определени родове. Докато определени храни могат да улеснят образуването на камъни в отделителната система при предразположени индивиди, не може да се твърди, че приемането на определени храни или напитки може да предизвика формиране на бъбречни камъни у хора, които не са предразположени към това заболяване.
Редица състояния могат да доведат до образуването на камъни в отделителната система:

  • хиперкалциурия - високо ниво на калция в урината, обикновено в резултат на наследствен дефект, при който от храната в червата се всмуква по-голямо от обикновеното количество калций и той впоследствие може да образува камъни в съчетание с фосфати и оксалати (това са най-честите камъни в бъбреците)

  • хиперурикемия и подагра - състояние , свързано с високи нива на пикочната киселина в кръвта, тъканите и урината

  • хиперпаратиреоидизъм - повишена функция на околощитовидните жлези

  • обезводняване на организма поради различни причини с малко количество отделена и преминала през пикочните пътища урина

  • инфекция на пикочните пътища - свързана с образуването на т.нар. струвитни камъни ( магнезий и амониев фосфат)

  • ренална тубулна ацидоза - вродено бъбречно заболяване

  • други унаследени дефекти на обмяната на веществата като хипероксалурия (висока концентрация на оксалати в урината) и цистинурия (метаболитен дефект, свързан с натрупване на голямо количество от аминокиселината цистин, която е неразтворима)

  • хронични възпалителни заболявания на червата

  • прием на някои лекарства, като диуретици (обезводняващи), лекарства прилагани при СПИН, прием на големи количества витамин Д и др.


05 Кой боледува от камъни в бъбреците?

От това заболяване страдат по-често мъжете (два до три пъти повече), като най-често първата изява на бъбречно-каменната болест настъпва между 20-ата и 40-тата година от живота.


Белите хора са засегнати по-често от тъмнокожите. След като у един човек се е образувал камък в отделителната система, то същият човек е силно предразположен към образуване на други бъбречни камъни. Тъй като в част от случаите образуването на бъбречните камъни се причинява от наследствен дефект в обмяната на веществата, бъбречно-каменната болест се изявава още в детска възраст. Тъй като (поради анатомично-физиологични особености) жените страдат по-често от пикочни инфекции, бъбречните камъни от "възпалителен" произход се срещат по-често у женския пол.
06 Какви са най-честите симптоми на бъбречно-каменната болест?
Бъбречните камъни оставата безсимптомни (не предизвикват никакви оплаквания), докато даден камък не започне да се придвижва по пикочните пътища и не "заседне" в по-тясна от неговия диаметър част от отделителната система (най-често това е уретерът, който е най-тесен).

Най-честата изява на бъбречно-каменната болест е т.нар.бъбречна колика. Тя се характеризира с:



  • болка - най-често тя започва внезапно, а след това придобива коликообразен характер ("свива и отпуска"); болката се усеща на различни места (в зависимост от местоположението на камъка) - в долната част на гърба, отстрани на хълбока, в долната част на корема или по близо до слабините; коликообразната болка се предизвиква от спазъм на гладката мускулатура на стената на пикочните пътища, която се опитва да изтласка камъка по надолу в посока към пикочния мехур; болката често се излъчва от гърба и хълбока към слабините; болката при бъбречна колика е толкова силна, че не дава покой на болния - той постоянно търси поза в леглото, която да облечки оплакванията му.

  • вегетативни прояви - болката е често придружена от гадене, побледняване, сърцебиене, повръщане и изпотяване (студена пот)

  • кръв в урината - това невинаги се наблюдава; преминаващият през различните отдели на отделителната система камък наранява лигавицата на пикочните пътища, което предизвиква видно с просто око кървене в урината

  • позиви за уриниране (с отделяне на малко количество урина и чувство за недоизхождане) и парене при уриниране - свързват се с приближаването на камъка към пикочния мехур

  • повишена температура и втрисане - може да се предизвика при наличието на инфекция на бъбреците или на пикочните пътища


07 Кога и къде да потърсите лекарска помощ?
Потърсете лекарска помощ ако изпитвате внезапно появила се болка в хълбоците и долната част на корема или коликообразна болка излъчваща се от гърба под ребрата към хълбоците и слабините, придружена от гадене, повръщане, изпотяване, смущения в уринирането (парене при уриниране, чести позиви за уриниране, затруднение при уриниране и т.н), прилошаване, втрисане и т.н. Обърнете се към медицинско лице и ако забележите промени в отделената урина (кръв, мътен цвят на урината и др.). Обикновено хората, които страдат от бъбречно-каменна болест (веднъж доказана) разпознават добре настъпващата криза и навреме вземат мерки и търсят лекарска помощ. Болните с камъни в бъбреците трябва редовно да проследяват състоянието на отделителната си система.

Най-напред се обърнете към Вашия личен лекар. Ако прецени, че е необходимо, той ще Ви насочи към специалист като уролог или нефролог. Това са лекари, специализирани в профилактирането, откриването и лечението на заболяванията на бъбреците и пикочния тракт.


08 Как се поставя диагнозата "камъни в бъбреците"?
Камъни в бъбреците могат да се открият случайно (когато не предизвикват никакви оплаквания) на рентгенова снимка на коремната област или при ултразвуково изследване на коремните органи. В преобладаващата част от случаите заболяването се открива по повод на характерни оплаквания от страна на пациента.
При първата среща с Вас лекарят ще Ви разпита подробно относно оплакванията, времето и начина на тяхната поява, факторите, които ги облекчават или утежняват, история на подобни оплакавания в миналото, наличие при други членове на семейството. След този "подробен разпит" лекарят ще Ви прегледа внимателно като обърне специално внимание на поясната и коремна област както и на слабините (включително преглед на тестисите при мъжте). Обикновено информацията от раговора с пациента и находката от прегледа са достатъчни за да се ориентира лекарят към диагнозата бъбречно-каменна болест (и конкретно "бъбречна криза"). В процеса на уточняване и прецизиране на диагнозата лекарят може да назначи извършването на редица изследвания. Най-честите от тях са:

* пълна кръвна картина - дава обща информация за състоянието на пациента, за наличие на някакъв възпалителен процес в тялото

* изследване на урина - дава информация за наличието на червени или бели кръвни клетки в урината, свидетелстващи за кръвотечение, възпаление

* микроскопско изследване на уринен седимент (утайка) - дава информация за наличието на кристали в урината, от чийто вид могат да се правят изводи за химическия състав на даден камък в отделителната система

* микроскопски и химически анализ на камъка - ако пациентът е "изкарал" спонтанно с уринния ток песъчинка или по-голям камък

* обикновена рентгенова снимка на коремната област - такъв вид снимка обикновено се прави в спешните здравни звена и може да отрази видими на рентген камъни.

* ултразвуково изследване на бъбреци и коремни органи (ехография) - това изследване дава особено полезна информация; по повърхността на корема и хълбоците се придвижва специален излъчвател на ултразвук (трансдюсер), отразеният сигнал от който се предава на телевизионен монитор; наблюдавайки монитора лекарят може да види всякакъв по вид камък в отделителната система, белези на друго заболяване на бъбреците както да направи преценка за състоянието на коремните органи, които биха могли да предизвикат подобни на бъбречно-каменната болест оплаквания. Ехографското изследване е лесно достъпно, нетравматично за пациента, високо информативно и евтино.

* венозна пиело-уретерография (венозна екскреторна урография) - това е специализирано рентгеново изследване, при което във вена на пациента се инжектира специално рентген-контрастно вещество, бързо преминаващо от кръвта в бъбреците и оттам към уретерите и пикочния мехур. Пре това време, през определен интервал от време се правят рентгенови снимки на бъбреците и по-ниските етажи от отделителната система. Това изледване дава информация за анатомията на отделителната система (аномалии, различни пречки, включително камъни на пътя на урината, тяхната големина и форма) и за функцията на бъбреците (дали произвеждат и отделят урина, дали някъде има стоп на пътя на урината и т.н.)

* бъбречна сцинтиграфия - изследване, при което пациентът поглъща минимално количество радиоактивен изотоп, който бързо се натрупва в бъбреците, след което излъчваните от радиоизотопа лъчи се регистрират на специален уред; изследването дава информация за функцията на бъбреците.

* компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс - това са високо специализирани и скъпи образни изследвания (скенерът използва рентгенови лъчи, докато магнитният резонанс работи чрез магнитно поле), които дават точен образ на вътрешните органи и на фини срезове през тях в различни равнини; изследванията дават богата информация за наличието на всякакви образувания (камъни, течни колекции, кисти, тумори и др.) в и около бъбреците, както и останалите вътрешни органи. Обикновено тези изследвания не се прилагат рутинно при диагностицирането и уточняването на наличието, формата и вида на бъбречните камъни.


09 Какво е лечението на бъбречната криза?

Най-честата изява на бъбречно-каменната болест - бъбречната криза или бъбречна колика, настъпва най-често когато камък започне да се придвижва надолу през най-тясната част на отделителната система-уретерите. Следователно лечението на камъните в бъбреците може да се раздели на лечение на бъбречно-каменната болест (включително и в безсимптомния и стадий) и на лечение на бъбречната криза.


Преобладаващата част от камъните в уретерите успяват да преминат през тях спонтанно. Това зависи от редица фактори като размер и форма на камъка, наличие на предодни кризи, наличие на бременност, увеличаване на простатната жлеза и т.н. Камъните с диаметър 4-5 мм обикновено излизат спонтанно (това са 80-85% от случаите). По-големите камъни, тези, предизвикващи пълен стоп на уринния ток и тези с неправилна форма, които не могат да излязат спонтанно могат да бъдат раздробени или извадени чрез различни процедури (в 20-30% от случаите).
Поведението при бъбречна криза се състои най-общо в следното:

* прием на обилно количество течности - поне 2-3 литра дневно, които да повишат количеството отделена урина и да улеснят преминаването на камъка; приемът на топли течности е препоръчителен; в болнични условия или понякога в амбулаторни условия течностите могат да се вливат по венозен път.

* затопляне на хълбоците (напр топъл душ или топла вана), където се проектират бъбреците и излизащите от тях уретери (слагането на "топло" върху корема трябва да се прави само след като лекар е установил , че със сигурност се касае за бъбречна криза, а не за някакво остро, евентуално налагащо операция, заболяване на коремните органи като апендицит, панкреатит, перфорирала язва и т.н.!)

* прием на "коктейл" от спазмолитици (лекарства отпускащи гладката мускулатура на вътрешните органи) аналгетици (обезболяващи лекарства) и противовъзпалителни лекарства. Така например задължителен елемент от лечението на бъбречната колика в спешните медицински центрове в България е мускулното инжектиране на комбинацията БАП (Бусколизин, Аналгин, Папаверин). Могат да се прилагат различни комбинации от посочените групи лекарства, желателно е това да става след предписание от лекар. Под лекарски контрол за отпускане на гладката мускулатура могат да се прилагат и лекарства от групата на калциевите циевите антагонисти и блокери на адренергичните рецептори.


Обикновено тези мерки са достатъчни за преодоляване на кризата. Същата приключва с изхвърляне на камъка с урината навън или спирането му в част от отделителната система, където не предизвиква оплаквания.
10 Какво е медикаментозното лечение?
Лечението може да бъде консервативно и хирургично; за да бъде правилно и ефективно това лечение, трябва да се установи точно химическият състав на бъбречните камъни и наличието на причина за образуването им. Данни за химическия състав на камъните се получават чрез анализ на събрано за 24 часа количество урина. Лечението в този случай е насочено срещу даден вид камъни:

  • добавянето на цитрати и магнезий като хранителни добавки в диетата има благоприятен ефект върху повторното образуване на камъни

  • прилагането на диуретици (отводняващи лекарства) от групата на тиазидните диуретици намалява концентрацията на калций в урината и има благоприятен ефект относно образуването на калциеви камъни

  • проняна на киселинността на урината (рН)К - подкиселяване на урината чрез промени в диетата (по-голям прием на месо, витамин С) има благоприятен ефект при струвитните камъни, които се образуват в аклалн асреда, получаваща се вследствие на пикочна инфекция; алкализиране на урината се прилага при уратни камъни (прием на зеленчуци, калиев бикарбонат и добавки към диетата или някои медикаменти като напр. Солуран)

  • намаляване на дневния прием на калций и окасалати с храната (мляко и млечни произведения, зелени зеленчуци и др.) не е доказало съществено влияние върху процеса на камъкообразуване

  • избягване приема на храни с добавен витамин Д или калциеви антиацидни съставки

  • прием на голямо количество течности - за избягване образуването на цистинови камъни, което отмива неразтворимата аминокиселина. Медикаментът Thiola намалява концентрацията на цистин в урината.

  • за избягване образуването на камъни от пикочна киселина се прилага лекарството Алопуринол; същият медикамент може и да намали размерите (да стопи) на вече наличен камък; Алопуринол се прилага и при висока концентрация на калций в урината и рискот образуване на уратни камъни.

  • някои целулозни препарати могат да се предпишат при повишена абсорбция на калций от червата; целулозата свързва необратимо калция в червата и той се изхвърля навън с изпражненията.

  • за лечението на струвитните камъни (камъни предизвикани и поддържани от инфекция) се прилага подкиселяване на урината и лечение с антибиотици, насочени срещу причинителите на уроинфекцията.

  • когато причината за образуване на калциеви камъни е хиперпаратиреоидизъм (хиперфункция на околощитовидните жлези) се прилага хирургично лечение за отстраняване на абнормно разрастналата се и работеща околощитовидна жлеза.


11 Какво е немедикаментозвното и хирургично лечение?
Немедикаментозно лечение (включително хирургично) се прилага, когато даден бъбречен камък:

  • не се изхвърля спонтанно след определено дълъг период от време и причинява постоянна болка.

  • е твърде голям за да бъде изхвърлен спонтанно

  • блокира напълно уринния ток и потенциално заплашва бъбречната функция

  • причинява и поддържа неповлияваща се от лечение пикочна инфекция

  • уврежда бъбречната тъкан или причинява продължаващо във времето кървене

  • е нарастнал значително в сравнение с размерите на предишни образни изследвания

Ефективен нехирургичен метод е Ектракорпоралната Шоково-вълнова Литотрипсия. При този метод "разрушителната" сила на шоковите вълни преминава през меките тъкани на гърба и хълбоците и се съсредоточава върху плътния и твърд камък. Процедурата се извършва с някакъв вид упойка. Различните видове литотриптери използват електрохидравлична, електромагнитна или пиезоелектрична енергия. При най-разпространения вид машини за прилагане на този метод в България, пациентът ляга във вана с вода (електрохидравлична енергия). При този метод камъкът се разбива на малки части, за които се изчаква спонтанно отмиване и изхвърляне от организма с уринния ток.Чести усложнения на този вид литотрипсия са появата на кръв в урината за известно време, провокиране на оплаквания като при бъбречна криза (през пикочопроводите преминават малките вече камъчета) и др. Този метод е подходящ за разбиване на камъни в легенчето на бъбреците и в горната част на уретера. Обикновено се извършва повече от една процедура.


Методите на хирургичното лечение са значително развити в днешни дни:

  • Перкутанна нефролитотомия - при тази модерна операция в областта на гърба се прави миниатюрен разрез, след което през тъканите до бъбрека се проправя тунел със специален инструмент-нефроскоп. През този инструмент, ползвайки различна енергия (електрохидравлична, ултразвук), разположеният в бъбречната тъкан голям по размер камък се разбива на дребни части, които се извеждат навън отново през нефроскопа, а не се разчита на спонтанното им изхвърляне от тялото.

  • Уретероскопия - при този метод през външното отвърстие на пикочния канал (на пениса или между срамните устни) последователно в пикочния канал, пикочния мехур и уретера (пикочопровода) се въвежда специален инструмент с оптика на върха, наречен уретероскоп. Чрез този инструмент директно визуално се определя разположението на камъка и по различен начин (прилагане от непосредствена близост на ултразвукова, електрохидравлична или лазерна енергия или издърпване със специална кошничка) камъка в пикочопровода се изважда или раздробява и изважда.

  • Отворена операция за изваждане на големи, отливъчни камъни, разположени в бъбречния паренхим, се прилага рядко в днешни дни

В отдела, от който по хирургичен начин е изваден камъка, може временно да се постави стент (вид саморазпъваща се тръбна структура), което улеснява преминаването на уринния ток през този отдел на системата-това е т.нар "double J stent".


12 Каква е прогнозата за страдащите от бъбречно-каменна болест?
Приблизително 1/3 от хората, страдащи от бъбречно-каменна болест образуват нов камък в рамките на една година след спонтанното изхвърляне или изваждане а такъв. Приблизително половината образуват нов камък в рамките на 5 години и 3/4 изпитват някави симптоми на заболяването по-нататък през живота си.
13 Можем ли да се предпазим от образуване на камъни в бъбреците?
Не трява да се забравя, че хората, в чиито семейства има болни от бъбречно-каменна болест, са изложени на мног по-висок риск от образуване на бъбречни камъни и развитие на оплаквания. Това налага профилактичен преглед с подробно изследване на урината, след което насочено могат да бъдат атакувани някои ненормални параметри на урината (например висока концентрация на калций или пикочна киселина, пикочна инфекция и др.).
Най-важната предпазна мярка представлява приемът на обилно количество течности(над 2,5л/24ч.), количеството е значително по-важно отколкото състава на водата. На хора, при които има риск от образуване на калциеви и оксалатни камъни (най-честите бъбречни камъни) се препоръчва известна промяна в диетата с подкиселяване на урината (намален прием на месо и животински белтъци, повишен прием на зеленчуци) и ограничаване до разумно минимални количества на храни съдържащи в голямо количество калций и оксалати (мляко и млечни произведения, спанак, салата, ядки,киселец,коприва,зеле грозде, броколи, какао, шоколад и др.), ограничаване прием на кафе, кола,какао и т.н.
Преди въвеждането на определен диетичен режим се консултирайте с лекар.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница