Капитан Павлин Глушков Военна академия „Г. С. Раковски" "Храната да бъде вашето лекарство", Хипократ, 400 г пр н. е, Първи закон



Дата17.08.2017
Размер121.97 Kb.
#28163
ТипЗакон

Начин за цитиране:
Калоянов, И., Глушков, П., Снабдяване и хранене – важни феномени в нашия живот, В: Димитров, П., (ред.), Раковска, М., (ред.), Логистиката Настояще и Бъдеще, С., ИБИС, 2011, с.366-372.


СНАБДЯВАНЕ И ХРАНЕНЕ – ВАЖНИ ФЕНОМЕНИ В НАШИЯ ЖИВОТ
Доц. д-р Иван Калоянов

Капитан Павлин Глушков

Военна академия „Г.С.Раковски”

"Храната да бъде вашето лекарство", Хипократ, 400 г. пр. н.е,

Първи закон на изцелението.

Целта на настоящата разработка е да заинтригува вниманието на интересуващите се от проблема, да акцентираме на важността от правилна организация и реализация в нашия живот на продоволственото осигуряване и хранене. Нашето убеждение по повдигнатия проблем е, че си струва да бъдем малко по-бдителни и отговорни, когато извършваме рутинни покупки на едни или други хранителни стоки в нашето ежедневие.

Както в други подобни случай и в конкретния, не си поставяме за цел да предлагаме готови рецепти. Знаем, че всеки от нас в известна степен има определени познания по такива на пръв поглед елементарни въпроси, каквито са качеството на храните и рационалното хранене. Струва си да се позамислим по проблема, защото от правилното му, или не съвсем, решаване в ежедневието ни – последствията понякога са доста сериозни. От храненето в голяма степен зависи качеството ни на живот и състоянието на нашето здраве. Да не припомняме многото случаи, завършили трагично при консумация на един или друг хранителен продукт, вода, питиета разни и т.н.. Позоваваме се само на един от многото безспорни факти - десетките смъртни случаи в Германия от „испански краставици” – без да има яснота за източника на заразата. Друг пример от пика на времето на тъй наречените ментета. Мой приятел отпива няколко глътки от квалитетното по принцип питие – уиски. Здравословният проблем започва. Бързата лекарска намеса стига до извода, че малката в случая доза на консумирано питие спасява пациента от сериозни усложнения. Този лекарски принцип, че дозата прави лекарството е общовалиден и приложим в по-широк смисъл от нашия живот. С други думи казано притчата – умереност всякога и по отношение на всичко - прилагайки я би ни била от съществено значение. Осмисляйки тези факти, наистина си заслужава не само дълбоко да се замислим, но и да предприемем конкретни действия от полза за самите нас.

Безспорен факт е, че продоволственото осигуряване и хранене са непрекъснати процеси. Тези процеси имат за задача да се предостави необходимото продоволствие за приготвяне на готова за консумация, добра храна. Най-добре е, когато хранителните процеси се осъществяват на точното място в точното време, в необходимото качество и количество и са в интерес на Човека.

Приготвянето на хляб и котлова (топла) храна наистина са непрекъснати, производствени процеси. Продоволственото осигуряване и хранене се реализират при всички условия на обстановката в интерес на потребителите - граждани или военнослужещи - Снимка 1.



Снимка 1
Българските държавници от създаването на Първата българска държава до наши дни са се занимавали и решавали по определени начини тези сложни проблеми. Важните въпроси, свързани с продоволствено осигуряване и хранене на население и армия, са подчинени на природните и обществените закони и закономерности. Свързани са с нивото на образованието и квалификацията, на знанието на ръководители и изпълнители, тоест на всички, занимаващи се и решаващи тази специфична материя. Нашето скромно мнение е, че храните и храненето са били, сега са, а сигурно и в бъдеще ще бъдат в определена зависимост от приетия обществено-икономически модел за развитие на отделно взетата страна, от коалиционния формат и взаимоотношенията в съюза, организационното и структурното състояние, от културното, духовното, финансовото и материалното богатство на населението на отделната страна и коалиционните партньори като цяло.

В това отношение всяка страна, отчитайки националните си особености, традиции, обичаи и други важни компоненти в тази област, прави необходимото нещата, свързани с продоволственото осигуряване и хранене, да се организират и направляват в правилната посока, тоест да се получават добре.

Практиката показва, че на националните, международните форуми и световните срещи на високо равнище, посветени на проблемите на храните и храненето, се подчертава, че достъпът до безопасна, разнообразна и здравословна храна е едно от основните права на човека. Пълноценната, здравословна и безопасна храна е предпоставка за укрепване здравето на населението и намаляване на риска от голям брой заболявания, да не говорим за смъртните случай, които за съжаление продължават да се случват.

Съществуват редица проблеми, свързани с безопасността на храните, както и с осигуряването на пълноценна и здравословна храна достъпна за цялото население, с намаляването на хранителните дефицити, на заболеваемостта и смъртността от редица болести. Голяма част от тези проблеми, могат да бъдат решени по-ефективно чрез приложение на единна национална политика по отношение на храните и храненето, с координирани междусекторни дейности.

Случващото се е сериозно основание Регионалното бюро на Световната здравна организация за Европа в Копенхаген, със съдействието на експерти от всички европейски страни, да разработи План за действие по отношение на храните и храненето за страните в Европейския регион.

Документът подчертава взаимно допълващата се роля на всички сектори с отношение към храните и храненето при разработването и прилагането на такава политика.

На Сесията на Европейския регионален комитет, състояла се в Копенхаген, представители на правителствата на всички страни в Европа, включително и министърът на здравеопазването на България, приемат Резолюция. В нея участниците във форума одобряват Европейския план за действие по отношение на храните и храненето и поемат ангажимента да разработят Национални планове за действие по храни и хранене, които да се прилагат съобразно националната специфика на хранителната ситуация във всяка страна.

На 57–та сесия на Общото събрание на СЗО (Световната Здравна Организация) - всички страни-членки на Организацията, включително и България, приемат Глобална стратегия по отношение на храненето, физическата активност и здравето. В стратегията е отразен положителният опит на различните страни в света, свързан с промоцията на здравословното хранене и физическата активност, за намаляване на риска от хронични заболявания на населението, както и за намаляване разходите и загубите, които те предизвикват за обществото.

Необходимостта от национална политика за храни и хранене е в следствие от наблюдаването на значителна промяна в модела на заболеваемостта на населението в света, включително в България.

През изминалия ХХ век, а и понастоящем, се установяват значителни промени в организацията на продоволственото осигуряване, храненето, в производствените процеси, източниците за придобиване на продукти, начина на живот и така нататък. Това е наистина много динамичен процес, но дали посоката на промените винаги е в правилната посока? Защо нашето селско стопанство не е това, което бе и трябва да бъде? Защо огромни плодородни райони от страната ни пустеят, а внасяме храни от пустинни дестинации? Много са въпросите, чакащи положителни отговори в това отношение и колкото по-скоро стане това, толкова по-добре за преобладаващата част от народа ни.

Когато имаш възможност и подадеш нещо на нуждаещ се, казваме, че многократно повече даряваш в този момент – Снимка 2.


Снимка 2

Някои от основните неблагоприятни тенденции и характеристики на храненето на нашето население и армия включват:

- Увеличаване общо консумацията на мазнини, до 35-45% от енергийната стойност на храната;

- Значително увеличаване приема на наситени мастни киселини, свързан главно с повишена консумация на червени меса (свинско, телешко, говеждо, овче и др.) и месни продукти;

- Висока консумация на растителни мазнини;

- Традиционно ниска консумация на риба (4-10 г средно дневно);

- Нисък прием на сурови плодове и зеленчуци през зимата и пролетта;

- Висока употреба на готварска сол (1-3 пъти над препоръчителните стойности);

- Увеличаване консумацията на захар, захарни и сладкарски изделия;

- Липса на достатъчно разнообразие на консумираните продукти;

- Средният дневен прием на много от витамините и минералите са под референтните стойности за хранителен прием.

Успоредно с неблагоприятните тенденции на храненето в храните попадат потенциално опасни за здравето вещества. Те са в резултат на замърсяването на околната среда от индустрията и транспорта, както и при неспазване условията на добрата селскостопанска и производствена практика.

След аварията в Чернобил възникна проблем и с радиоактивното замърсяване на селскостопанска продукция и на някои диворастящи плодове, дивеч, риба и други. Такава опасност съществува и от аварията на японската АЕЦ - Фукушима 1.

Преориентирането на страната ни към принципите на пазарната икономика и свързаното с този процес бурно развитие на частния сектор в земеделието, хранителната промишленост, търговията с храни и туризма, се оказват предпоставка за навлизането на много и недостатъчно подготвени кадри. Това са едни от многото фактори, с които се повишават рисковете от предлагането на пазара на некачествени и опасни за здравето храни.

Нови за страната ни са и процедурите по разрешаване пускането на пазара на нови и генетично модифицирани храни и хранителни съставки.

Тези проблеми налагат сериозно внимание и взимане на мерки от специализираните органи и организации по храната и храненето на всички нива.

Този сложен за решаване пакет от задачи биха могли да се изпълняват във взаимодействие с отговорните държавни и частни структури, свързани с контрола и безопасността на храните.

Министерството на земеделието и храните прави необходимото в тази посока, но достатъчно ли е то? Една от дейностите на това министерство е да създава и поддържа база данни за търговците на пресни плодове и зеленчуци, която включва: наименование на търговеца; седалище и адрес на управление; видове плодове и зеленчуци, които търгува; район/райони, в които предлага на пазара плодове и зеленчуци; място в търговската верига - производител, търговец на едро или дребно; средногодишен обем на търгуваната продукция; установени нарушения и други.

Нормативна база – да, от значение е нейното качество, прецизност, защита на националните интереси, използването на собствени БДС, а не размиване на отговорностите, ползвайки стандарти на други съюзи и институции. Важна е качествената нормативна база. По-важно е как тя се прилага в практическата дейност на всяка нация.

Такъв подход ще даде възможност за интегриране на Стратегията на Европейския съюз „От фермата до вилицата” с поставяне на правилна основа на въпросите, отнасящи се до качеството на хранителните продукти и организацията на храненето.

Важен елемент от стратегията е признаване правото на потребителя за избор на пълна база от информация за произхода и съдържанието на храните.

Политиката на Европейския съюз за по-безопасни храни, освен концепция за „проследяемост”, включва взаимно признаване на стандартите на храните и система за бързо предупреждаване.

Определянето на точното наименование на допуснатия за евентуално потребление продукт следва да бъде придружено с изискване на стандарта, по който да бъде произведен (БДС, Европейски или други стандарти).

Това ще гарантира до значителна степен последващия контрол и качеството на консумираната храна.

Системата за бързо предупреждение е замислена при забелязване от институциите на Европейския съюз на храни, които могат да изложат на риск потребителите, да се информира за потенциалния риск и да се спрат тези храни от влизане в хранителната верига. 

Това означава: анализ на потенциалните рискове по отношение на храните в една бизнес операция; идентифициране на точките по време на тези операции, при които може да се появи риск; решаване кои от идентифицираните точки са критични за безопасността на храните – т. нар. критични точки; преразглеждане на анализа на рисковете, критичните контролни точки и процедурите за контрол и мониторинг – периодично и при промени в бизнес операциите.

Съгласно Закона за храните официалният контрол върху безопасността на храните се извършва от органите на държавния здравен контрол към Министерството на здравеопазването и органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол към Министерството на земеделието и храните.

Комплексният характер на продоволствената и хранителната политика изисква участието на много сектори от обществото: здравеопазване, образование, селско стопанство, икономика и финансиране, хранително-вкусова промишленост, търговия, обществено хранене. Необходимо е активното участие на различни правителствени и неправителствени организации, на масмедиите, както и на всеки потребител. Ключова роля в реализирането на хранителната политика има правителството, но тази политика би успяла само при поддръжката на цялото общество.

Националният план – „храни и хранене” отбелязва, че през последните 10 години са проведени редица национални проучвания върху храненето и хранителния статус на цялото население над 1-годишна възраст и на рискови групи от населението. Чрез тези проучвания е осигурена надеждна база данни за характеризиране на съвременния модел на хранене на населението в страната, за идентифициране актуалните проблеми на хранителния прием и хранителния статус, оценен на базата на антропометрични индикатори, както и оценка на здравния риск, свързан с храненето.

Мониторингът на храненето и хранителния статус на населението в България изисква разработване и възприемане на общ дизайн, еднакви стандартизирани методични подходи за събиране на данните, общи индикатори за оценка на хранителния прием и хранителния статус с цел сравнимост на получените резултати от отделните анализи и проучвания.

Провеждането на единна и координирана държавна политика за производство и търговия с безопасни храни е от изключителна важност за опазване здравето на населението и защита интересите на потребителите. Извършеният анализ на състоянието на безопасността на храните и политиката в тази област са очертали следните основни проблеми: селскостопанската продукция продължава да бъде замърсявана в някои региони на страната главно с тежки метали от промишлеността и транспорта; немалка част от обектите за производство и търговия с храни все още не могат да покрият съвременните международни хигиенни стандарти; прилагането на основния принцип на политиката на Европейския съюз по отношение на пълната отговорност на производителите за безопасността на техните продукти, вече регламентиран и чрез нашето законодателство, среща сериозни затруднения, свързани с проблеми от страна на производителите; научната подкрепа на политическите решения и практическата контролна работа, свързани с безопасността на храните, са недостатъчни; анализът на риска все още не се използва като основа на цялостната политика по отношение на безопасността на храните.

Хармонизирането на националното законодателство с това на Европейския съюз по отношение безопасността на храните е почти приключила. Неговото приложение обаче се затруднява от липсата на достатъчен административен капацитет и обучен персонал.

Както стана ясно по-горе, усилията за промяна на модела на хранене в страната са свързани с междуинституционално взаимодействие. В този смисъл при организацията на храненето в Министерство на отбраната е необходимо да се направи от експерти конкретен анализ на съществуващите форми и проявления на продоволственото осигуряване и хранене на съвременен етап. Да се избере възможно най-добрия вариант от тъй нареченото войсково и фирмено хранене и се вземе решение в интерес на военнослужещите и цивилните служители от БА. Има богата практика в това отношение и тези поуки представляват ценен капитал.

Колкото и тривиално да прозвучи и в разглеждания случай, нашето мнение е, че е необходимо повишаване професионалната квалификация на всички участници в хранителната верига “от фермата до масата”. Известните традиционни форми на обучение ще утвърдят и повишат професионалния капацитет и ще бъде гарант за качество на жизнено важния процес - продоволствено осигуряване и хранене. Усилията на експертите в областта на храните и храненето на съвременния етап са насочени към изпълнение на националните и европейските нормативни документи, стандарти и други регламентиращи важни изисквания.

Съвсем накратко ще вметнем, че в Американската армия усъвършенстването на организацията на храненето е също непрекъснат процес. В него постоянно са ангажирани от около 100 биохимици, диетолози и други експерти. Този екип от специалисти е структуриран в дирекция със седалище в Масачузетс.  Основната задача на тези специалисти е да изпратят американските военни кухни в 21-ви век.

В Българската армия нещата стоят по по-различен начин. А как именно, надявам се да го коментираме след време, когато нещата в страната и армията ни придобият по-ясен характер и оттенък.



Заключение
Започнахме със мисъл от древността, добре кореспондираща си с дискутираната тема и искам да завършим със изказване от наши дни на Министър председател на Р. България Бойко Борисов. Той казва (цитирам по памет):

„Ако нямаме петрол, слизаме от колите и тръгваме пеш.

Ако е недостатъчна ел. енергията - ползваме свещи.

Ако нямаме храна и вода – умираме”.



Казаното според нас е точно и не се нуждае от коментар. Що се отнася до въпросите, свързани с храните и храненето, според нас това са непреходни, непрекъснати, от жизнено важно значение, творчески процеси. Те са възникнали успоредно със създаването на природната среда и животинския свят в нея. Известно е, че храната и водата са в основата на живота на всички живи същества. Говорим за добрата храна, получавана от качествени, а не от генномодифицирани продукти. Но да не отваряме въпрос за ГМО-та. Това е сложен за дебатиране и реализиране проблем. Точно затова е важно не само добре да познаваме, но и да правим реалните стъпки за правилната реализация на хранителните процеси в нашия живот – от това само бихме спечелили всички, с изключение на тези, които искат само големи печалби от храните и храненето.
Литература


  1. Попов Б., Науката за хранене в опазването на човешкото здраве, С., 2004 г.

  2. Национален план за действие - „храни и хранене”, С., 2005 г.

  3. Наредба № 23/19.07.2005 г. на Министерство на здравеопазването за определяне на физиологичните норми за хранене на населението в Р. България.







Каталог: publications
publications -> Докторант су „Св. Климент Охридски”
publications -> Глобализация на човешкото съзнание
publications -> Призрен и призраците
publications -> Код по продагро-2008 Наименование на позицията
publications -> Опит за интегративен подход при някои аспекти от Науката за Сигурността Проф д-р Николай Слатински Тази студия е написана за изданието „Научни трудове”
publications -> Диана Гергова – Публикации Монографии
publications -> Лекция за софтуер за обработка на фото/видео (PhotoShop) 3 ноември 2007 г., събота Посещение на обект
publications -> Access point a name, term, code, etc., through which bibliographic or authority data is searched and identified. Additional access point [NT], Authorized access point [NT]
publications -> Публикации на доц. Д-р стефан йорданов за периода 2002-2007 год


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница