Карлос Кастанеда Изкуството на сънуването

С „Изкуството на сънуването" и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на велики­те магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същес­тва; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или по­вече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от истори­ята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъщест­вят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.

ПРЕДГОВОР НА АВТОРА

За последните двайсет години съм написал редица книги, описващи моето обучение при един мексикански магьосник от индианското племе яки - дон Хуан Матус. В тези книги съм обяснил, че той ме обучаваше в магьосничество, но не както ние разбираме тава понятие в общоприетия му смисъл - като прилагане на свръхестествени сили за въздействие над други хора или призоваване на духове чрез заклинания, магии или ритуали за постигането на свръхестествени резултати. За дон Хуан магьосничеството означаваше приложение на ня­кои специфични теоретични и практически постановки, свър­зани с естеството на възприятието и с неговата роля за съз­даване на представа за света около нас.

По съвет на дон Хуан съм се въздържал да определям поз­нанието му като шаманизъм - категория, присъща на антро­пологията. Вместо това навсякъде съм го наричал, както правеше и самият той, магьосничество. Но когато преосмислих написаното, си дадох сметка, че това название прави още по-неясни и без това неясните явления, с които дон Хуан ме бе запознал в своите уроци.

В антропологическите трудове шаманизмът е описан като система от вярвания, свойствена за някои северноазиатски народности и преобладаваща и сред известен брой ко­ренни северноамерикански индиански племена; според тази система един невидим свят на първичните духовни сили, доб­ри и зли, съществува навсякъде около нас и тези сили могат да бъдат призовавани или овладявани чрез практическите действия на хора, които служат като посредници между ес­тествения и свръхестествения свят.

Дон Хуан наистина беше посредник между естествения, ежедневен свят и един друг, незрим, който той наричаше об­ласт не на свръхестественото, а на второто внимание. Цел­та му като учител бе да направи тази област достъпна за мен. В предишните си книги съм описал методите, използвани от него за тази цел, както и магьосническите умения, кои­то ме караше да упражнявам; най-важното сред тях се нари­ча "изкуството на сънуването".

Според твърденията на дон Хуан, нашият свят, в чиято цялост и неповторимост ние сме убедени, представлява само един от множеството последователно устроени светове, подредени като люспите на лука. Дон Хуан изтъкваше, че ма­кар и в енергийно отношение да сме били определени да възп­риемаме само нашия свят, все още разполагаме с възмож­ността да влизаме и в тези други сфери, които са също тол­кова реални, цялостни, неповторими и завладяващи, колкото и собственото ни мироздание.

Той ми обясняваше, че за да можем да възприемаме тези сфери, трябва не само да се стремим към тях, но и да имаме достатъчно енергия, за да можем да ги обхванем. Те същест­вуват постоянно и независимо от нашето съзнание, казваше той, а недостъпността им се дължи изцяло на нашето уст­ройство. С други думи, само поради това свое устройство ние сме принудени да приемем, че единственият съществу­ващ и единственият възможен свят е този, с който се сблъс­кваме в ежедневието си.

Вярвайки, че нашето енергийно устройство е поправимо, дон Хуан посочваше, че магьосниците от древността посте­пенно са създали система от похвати и действия, предназна­чени да преправят енергийните ни способности за сетивно възприятие. Те са нарекли тази система „изкуството на съ­нуването".

Сега, от дистанцията на времето, осъзнавам, че най-под­ходящото определение на дон Хуан за сънуването беше „врата към безкрайността". Ала тогава, когато ми го каза, аз отвърнах, че тази метафора нищо не ми говори.

- В такъв случай край на метафорите - отстъпи той. - По-добре да речем, че сънуването е практическият начин, по който магьосниците използуват обикновените сънища.

- Но как изобщо могат да бъдат използувани обикновени­те сънища? - попитах аз.

- Винаги попадаме в капана на думите - рече той. - В моя случай учителят ми се опитваше да ми опише сънуването, като казваше, че това е начинът, по който магьосниците пожелават „лека нощ" на света. Разбира се, той просто нагаждаше описанието към моите мисловни способности. Същото правя и аз спрямо тебе.

При друг повод дон Хуан ми каза следното: „Сънуването може да се преживее само лично. Сънуването не означава единствено да имаш сънища, нито пък да бленуваш, да желаеш или да си представяш разни неща. Чрез него ние можем да въз­приемаме други светове, които несъмнено сме в състояние да опишем, ала не можем да опишем какво ни е накарало да ги възприемем; и все пак чувстваме как сънуването разкрива пред нас тези други сфери. То е като някакво усещане - като процес на телата ни, като чувство в душите ни."

По време на уроците от общ характер дон Хуан изчерпа­телно ми обясняваше принципите, основанията и практичес­ките методи на изкуството на сънуването. Неговите указа­ния бяха разделени на две части. Едната обхващаше процеду­рите на сънуването, а другата представляваше чисто абст­рактни тълкувания на интелектуалното ми любопитство чрез абстрактните принципи на сънуването и насочване да търся изход в практикуването му.

Вече съм описал всичко това дотолкова подробно, докол­кото е било по силите ми. Изобразил съм и обкръжението от магьосници, в което бях поставен от дон Хуан, за да изуча неговите изкуства. Взаимодействието ми с тава обкръжение бе от особен интерес за мен, защото се извършваше изцяло в областта на второто внимание. Там аз контактувах с де­сетте жени и петимата мъже, които бяха магьосници като дон Хуан, а още и с четиримата млади мъже и четирите мла­ди жени, които бяха негови ученици.

Дон Хуан ги бе събрал веднага след появата ми в неговия свят. Той ми даде да разбера, че те образуват традиционна магьосническа група - точно копие на неговата собствена, и че аз би трябвало да им стана водач. В работата си с мен обаче той установи, че съм по-различен от онова, което е очаквал. Обясни ми, че тази разлика се отнася до едно специ­фично устройство на енергията, което може да се види само от магьосниците - енергийните ми отделения, вместо да са четири на брой, както при него самия, бяха само три. Тава ус­тройство, което погрешно бе сметнал за поправим недоста­тък, се оказа до такава степен неподходящо за моето общуване или заставане начело на онези осем ученици, че се наложи дон Хуан да събере нова група от хора, по-близки до моята енергийна структура.

Писал съм обширно за тези неща. Но никога не съм споменавал втората група ученици; дон Хуан не ми позволяваше да го направя. Доводът му бе, че те спадаха изцяло към моята област, а според споразумението ни аз можех да пиша само за неговата област, не и за моята.

Втората група беше съвсем малобройна. Състоеше се само от три жени: Флоринда Грау, сънувач; Тайша Абелар, прикривач; и Карол Тигз, Жена-нагуал.

Моите контакти с тях се осъществяваха единствено във второто внимание. В ежедневния свят ние нямахме дори и смътна представа един за друг. Във взаимоотношенията ни с дон Хуан обаче нямаше нищо смътно и неясно; той полагаше огромни усилия да обучи всички ни в еднаква степен. И все пак към края, когато времето на дон Хуан вече изтичаше, психи­ческото напрежение, породено от предстоящото му отпъ­туване, започна да размива границите на второто внимание. В резултат на това нашето общуване постепенно се пренесе в света на ежедневието, където се срещнахме привидно за първи път.

Никой от нас не подозираше, че във второто внимание сме контактували активно и задълбочено. Тъй като бяхме все образовани хора, останахме повече от шокирани, когато разбрахме, че и по-рано сме се срещали. За нас това беше и, естествено, все още е недопустимо в интелектуално отно­шение; и въпреки всичко знаем, че лично сме го преживели. Така ни остана тревожното знание, че човешката психика е неизразимо по-сложна, отколкото насадените ни светски или академични представи, в които ни бяха карали да вярваме.

Веднъж помолихме единодушно дон Хуан да ни изясни положението, в което се намирахме. Той отвърна, че разполагал с два варианта. Единият бил да се погрижи за накърнената ни рационалност и да излекува раните й, като ни каже, че вто­рото внимание е състояние на съзнанието, което е не по-малко илюзорно от летящи в небето слонове, и че всичко, ко­ето мислим, че сме преживели в това състояние, е било само плод на хипнотични внушения. Другият възможен избор бил да ни го обясни така, както го разбират магъосниците-сънувачи: като енергийна конфигурация на съзнание.

Все пак, докато изпълнявах свързаните със сънуването за­дачи, бариерата на второто внимание оставаше непромене­на. При всяко навлизане в сънуването аз навлизах и във вто­рото внимание, а събуждането ми от едното не винаги озна­чаваше, че съм напуснал и другото. Години наред можех да си спомням само малки отрязъци от преживяванията ми по вре­ме на сънуване. В енергийно отношение бях неспособен да об­хвана изцяло извършеното от мен. Нужни ми бяха петнайсет години непрекъснат труд, от 1973 до 1988, за да натрупам достатъчно енергия и да подредя наново в съзнанието си всички събития последователно. Тогава си спомних цели върволици от различни случаи на сънуване и най-сетне бях в със­тояние да запълня някои привидни празноти в паметта си. Така успях да си изясня неразривната приемственост на дон Хуановите уроци за изкуството на сънуването; приемстве­ност, която ми бе убягнала поради факта, че той ме бе карал да снова между нивото на ежедневното съзнание и съзнание­то, свойствено за второто внимание.

Настоящото произведение е резултат от това подреждане на събитията.

Накрая искам да посоча причината за написването на тази книга. След като вече имам на разположение повечето от уроците на дон Хуан за изкуството на сънуването, уместно е да изложа в едно бъдещо произведение настоящата си пози­ция и мястото на последните четирима ученици: Флоринда Грау, Таиша Абелар, Карол Тигз и аз самият. Но преди да опи­ша и обясня последиците от напътствията и влиянието на дон Хуан върху нас, трябва, в съответствие със сегашните си знания, да направя преглед на онези части от неговите уроци за сънуването, до които по-рано не бях имал достъп.

Основната причина за написването на тази книга обаче бе изказана от Карол Тигз. Тя е убедена, че обяснението на света, който дон Хуан ни остави в наследство, е най-голям из­раз на нашата признателност към него и на предаността, с която следваме неговите стремежи.
1.

ДРЕВНИТЕ МАГЬОСНИЦИ: ВЪВЕДЕНИЕ

Дон Хуан често подчертаваше, че цялото му учение води началото си от откритията и разработките на хора, които той наричаше „древните магьосници". Беше ми изяснил, че между древните и съвременните магьосници има огромна раз­лика. Той определяше първите като хора, живели в Мексико навярно хилядолетия преди испанското нашествие; хора, чие­то най-значително постижение било създаването на основни­те положения на магьосничеството, с особен интерес към конкретното и прагматичното. Според дон Хуан те прите­жавали блестящи способности, но им липсвала мъдрост. За разлика от тях съвременните магьосници били прочути със здравомислието си и с умението, в случай на нужда, да проме­нят посоката на своите занимания.

Дон Хуан ми обясни, че предпоставките, свързани със съну­ването, по естествен път били открити и разработени от древните магьосници. Тъй като тези предпоставки са необхо­димия ключ, за да се разясни и проумее сънуването, налага ми се да пиша за тях отново. Поради това по-голямата част от тази книга представлява повторно въведение и разширение на материала, който съм изложил в предишните си книги.

По време на един от разговорите ни дон Хуан заяви, че за да оцени правилно положението на сънуващите и самото съ­нуване, човек трябва да разбере усилията на съвременните магьосници да отклонят магьосничеството от конкретното към абстрактното.

- Какво имаше предвид под конкретно, дон Хуан? - попи­тах аз.

- Практическата страна на магьосничеството - отвърна той. - Маниакалното съсредоточаване на съзнанието върху практики и техники, напълно неоправданото оказване на вли­яние върху други хора. Всичко това било присъщо на света на магьосниците от миналото.

- А кое е абстрактното в такъв случай?

- Това е стремежът към свобода, свободата да възприе­маш без вманиаченост всичко, което е в човешките възмож­ности. Казвам ти, че днешните магьосници търсят абстрак­тното, понеже те търсят свобода; конкретните облаги не ги интересуват. За разлика от древните те нямат и социал­ни функции. Затова никога няма да ги срещнеш в ролята на обществени ясновидци или магьосници на служба.

- Значи миналото няма стойност за съвременните ма­гьосници?

- Стойност несъмнено има. Но настроенията на това минало не ни допадат. Аз лично ненавиждам мрачните и бо­лезнени страни на съзнанието; обичам безкрайността на ми­сълта. Все пак, независимо от предпочитанията си, не мога да отрека заслугите на древните магьосници, защото те пър­ви са открили и направили всичко, което знаем и вършим днес.

Дон Хуан обясни, че най-важното им постижение било се­тивното възприемане на енергийната същност на нещата. Това прозрение било толкова значително, че се превърнало в основна предпоставка за магьосничеството. В наши дни, след дългогодишно обучение и упражняване, магьосниците дейст­вително придобиват способността да възприемат сетивно същността на нещата - способност, която наричат виждане.

- Какво би означавало за мен да възприемам енергийната същност на нещата? - попитах дон Хуан веднъж.

- Би означавало да възприемаш енергията директно - от­върна той. - Като изолираш социалната страна на възприя­тието, ще виждаш същността на всяко нещо. Всичко, което възприемаме сетивно, е енергия, но тъй като това не става директно, ние преработваме нашето възприятие, за да пасне на определен калъп. Този калъп е социалната страна, която ще трябва да отделиш.

- А защо да я отделям?

- Защото тя преднамерено стеснява обсега на нашите възприятия и ни кара да вярваме, че не съществува нищо дру­го освен калъпа, към който ги нагаждаме. Убеден съм, че за да оцелее човек днес, трябва да промени социалната основа на възприятията си.

- Какво представлява тази социална основа, дон Хуан?

- Това всъщност е безспорният факт, че светът се със­тои от конкретни обекти. Наричам го социална основа, понеже всички хора полагат неимоверни усилия, за да ни нака­рат да възприемаме света по този начин.

- В такъв случай как трябва да го възприемаме?

- Всичко е енергия. Цялата вселена е енергия. Социална ос­нова на нашето възприятие трябва да бъде безспорният факт, че нищо друго не съществува. И е нужно да се положат огромни усилия, за да започнем да възприемаме енергията като такава. Тогава ще имаме и двете възможности на свое разположение.

- А може ли човек да бъде обучен по този начин? - попи­тах аз.

Дон Хуан отвърна, че това не само е изпълнимо, но и че заниманията му с мен и с останалите му чираци се свеждали тъкмо до тази задача. Той ни обучаваше на нов начин на възп­риемане, първо, като ни караше да осъзнаем, че възприемателната ни способност е нагодена към определен калъп, и второ, като рязко ни тласваше в състояния, при които възп­риемахме енергията директно. Както ме увери, въпросният метод много наподобяваше онзи, чрез който се научаваме да възприемаме света на нашето ежедневие.

Според дон Хуан принудата да се нагаждахме към социалния калъп се обезсилва веднага щом осъзнаем, че сме получили този калъп като наследство от предшествениците си, без да сме се потрудили да го изследваме.

- Възприемането на един свят от солидни обекти с положителни или отрицателни свойства трябва да е било жизне­но важно за оцеляването на нашите прадеди - отбелязва той. - И след като този начин на възприемане е господствал векове наред, сега ние сме принудени да вярваме, че светът се състои от обекти.

- Не мога да си представя света другояче, дон Хуан - про­тестирах аз. - Той несъмнено е изграден от обекти. За дока­зателство е достатъчно да се блъснем в някой от тях.

- Разбира се, че е изграден от обекти. По този въпрос няма спор.

—За какво говориш тогава?

- Казвам ти, че светът се състои, на първо място, от енергия и чак след тава от обекти. Ако не тръгнем от усло­вието, че светът е енергиен, никога не ще можем да възприе­маме енергията директно. Винаги сме били възпирани от без­спорния факт, който ти току-що изтъкна - твърдостта на обектите.

Доводите му напълно ме смаяха. По онова Време разумът ми просто отхвърляше всеки друг начин за осъзнаване на света, който се различаваше от вече познатия ми. Но твърде­нията на дон Хуан и идеите, които се опитваше да изложи пред мен, бяха толкова необичайни, че макар и да не ги прие­мах, не можех и да ги отхвърля.

- Ние възприемаме света така, както правят хищниците - каза ми той Веднъж - Много ефикасен метод да прецениш и определиш кое служи за храна и кое представлява опасност. Но това не е единственият достъпен за нас начин на възпри­емане. Има и друг, и тъкмо него се старая да ти разкрия: ди­ректното възприемане на същността на всяко нещо, на са­мата енергия. Това ще ни, даде възможност да разберем, опре­делим и опишем света със съвършено нови средства, много по-сложни и вълнуващи.

Такова бе твърдението на дон Хуан. А по-сложните средства, за които говореше, му бяха предадени от неговите предшественици; тези средства отговарят на магически ис­тини, които са лишени от рационална основа и нямат никак­ва връзка с ежедневната реалност, но представляват неоспо­рими факти за магьосниците, които възприемат енергията директно и виждат същността на всяко нещо.

За тези хора няма по-важен магически акт от това да се види същността на вселената. Според дон Хуан древните магьосници, които първи видели същността на вселената, ус­пели най-добре да я опишат. Те казвали, че тя наподобява нишки от пламък, които се простират в безкрая във всички възможни посоки, сияйни влакна, надарени със собствено съз­нание по начин, непонятен за човешкия ум.

След като видели вселенската същност, древните магьос­ници пристъпили към енергийната същност на хората. Дон Хуан заяви, че те описали човешките същества като яйцеподобни образувания и ги нарекли „сияйни яйца".

- Когато магьосниците видят някой човек - каза той, -те всъщност виждат голямо лъчисто образувание, което се носи плавно, правейки дълбока бразда в енергията на земята, сякаш, е снабдено с корен, който влачи със себе си.

Дон Хуан бе останал с впечатлението, че нашата енергий­на форма се променя с течение на времето. Каза ми, че за всеки от познатите му ясновидци, включително и за самия него, хората изглеждат no-скоро като кълба или даже надг­робни камъни, отколкото като яйца. Но понякога, по неизвес­тни причини, на магьосниците им се удава да видят човек, чи­ято енергийна форма напомня яйце. Той смяташе, че имащите яйцевидна форма в наши дни са по-сродни с хората, живели в древността.

По време на обучението ми дон Хуан наведнъж ми обясня­ваше онова, което според него бе най-съдбоносното откри­тие на древните магьосници. Наричаше го „основен признак на хората като сияйни кълба": кръгло петно с наситен бля­сък, голямо колкото топка за тенис, което се намира посто­янно на повърхността на кълбото, на разстояние около шей­сет сантиметра назад от върха на дясната лопатка.

Тъй като отначало ми беше трудно да добия зрителна представа за това, дон Хуан ми разясни, че сияйното кълбо е много по-голямо от физическото тяло, че наситеното петно е част от тази енергийна форма и е разположено на височина­та на лопатките, на една ръка разстояние от гърба. После добави, че древните магьосници нарекли това място „събира­телна точка", след като видели какви свойства има то.

- А какви свойства има? - запитах аз.

- Чрез него получаваме възприятия - отвърна той. - Ма­гьосниците от миналото видели, че при хората тази точка събира възприятията. Виждайки, че всички живи създания притежават подобно блестящо петно, древните магьосници предположили, че възприятията изобщо се осъществяват чрез това място, независимо по какъв начин.

- Кое ги е накарало да стигнат до такова заключение? -поинтересувах се аз.

Дон Хуан отговори, че те най-напред видели как от милио­ните лъчисти енергийни нишки на вселената, които прониз­ват цялото сияйно кълбо, само малък брой минават точно през събирателната точка, както и би трябвало да се очаква при нейния незначителен размер.

Сетне Видели, че тя винаги е съпроводена от едно допълни­телно сферично сияние, малко по-голямо от самата нея, кое­то силно увеличава блясъка на минаващите през него нишки.

Накрая Видели още две неща. Първо, че събирателните точки на хората могат да променят обичайното си място; и второ, че когато точката е В обичайното си положение, Въз­приятията и нивото на съзнание вероятно са нормални, ако се съди по поведението на тези, които биват наблюдавани. Но когато събирателните точки заедно с околните лъчисти сфери променят нормалната си позиция, необикновеното държане на наблюдаваните хора очевидно доказва, че съзнани­ето им е станало различно, че те възприемат света по не­познат дотогава начин.

От всичко това древните магьосници заключили, че колко­то no-голямо е преместването на точката, толкова по-нео­бичайна промяна настъпва В поведението, а очевидно и В съз­нанието и Възприятията.

- Обърни Внимание, че когато говоря за виждането, винаги употребявам изрази от рода на „има Вид на" или „изглежда като" - предупреди ме дон Хуан. - Всичко, което човек вижда, е тъй уникално, че може да се опише само чрез сравнение е нещо вече познато.

Той добави, че най-подходяща илюстрация за този проблем е начинът, по който магьосниците говорят за събирателна­та точка и сиянието около нея. Описват ги като ярко петно, но това е неуместно, понеже ясновидците виждат тези неща не с помощта на очите си. Налага се да уточнят това несъответствие и да кажат, че точката представлява свет­ло място, обкръжено от ореол, от лъчение. Както посочи дон Хуан, ние до такава степен се ръководим от зрителните си навици и хищническия си начин на възприятие, че неизбежно изразяваме всичко видяно така, сякаш е минало през погледа на грабливо Животно.

След като видели каква е вероятната роля на събирател­ната точка и нейния ореол, древните магьосници достигнали до следното обяснение: те предположили, че ,като фокусира блясъка си върху пресичащите я енергийни нишки на Вселена­та, събирателната точка автоматично и без предварителна подготовка превръща тези нишки В устойчива картина на света.

- Как точно става това? - попитах аз.

- Никой не би могъл да знае - отвърна дон Хуан натърте­но. - магьосниците виждат движението на енергията, но от това не им става ясно как или защо се движи тя.

По думите на дон Хуан, когато видели как милиони от тези изпълнени със съзнание енергийни нишки пресичат съби­рателната точка, древните магьосници допуснали, че при това преминаване те се събират благодарение на нейния бля­сък. Виждайки пък, че това сияние е изключително слабо при умиращите или изпаднали в безсъзнание хора, а при трупове­те напълно липсва, те се убедили, че именно то представлява съзнанието.

- Ами събирателната точка? И тя ли отсъства при тру­повете? - запитах аз.

Той отговори, че у едно мъртво същество няма и следа от нея, защото събирателната точка и ореолът й са признак за наличието на живот и съзнание. Неминуемото заключение на древните магьосници било, че съзнанието и възприятията Вър­вят ръка за ръка и са свързани с тази точка и обкръжаващото я сияние.

- Има ли вероятност тези магьосници да са сбъркали в своето виждане? - поисках да зная аз.

- Не съм В състояние да ти обясня защо е така, но един магьосник не може да сбърка по отношение на виждането си - заяви дон Хуан с тон, който не търпеше възражение. - Е, изводите, до които е достигнал благодарение на него, биха могли да са погрешни, поради наивност или изостаналост. За да избегне тази беда, той трябва да усъвършенства своя ум по всякакъв начин.

После добави по-меко, че за магьосниците естествено би било най-безопасно да не отиват по-далече от описание на ви­дяното, ала изкушението да правят изводи и разяснения, ма­кар и само за себе си, е прекалено голямо, за да устоят.

Друго енергийно положение, което древните магьосници успели да видят и проучат, бил резултатът от преместване­то на събирателната точка. Дон Хуан каза, че щом тя заема друга позиция, нов сноп от милиони сияйни енергийни нишки се събира на даденото място. Магьосниците видели това и решили, че след като ореолът на съзнанието винаги е налице, където и да се намира точката, то значи Възприятията автоматично се осъществяват там. Поради различното й местонахождение обаче възприеманият свят не би могъл да съвпада със света на нашето ежедневие.

Дон Хуан обясни, че древните магьосници разграничавали два вида измествания. При единия точката заема някакво ново положение на повърхността или във вътрешността на сияйното кълбо; те нарекли този тип изместване премества­не на събирателната точка. При другия тип тя застава В да­дена позиция извън кълбото; той бил наречен придвижване. Установило се, че разликата между двата вида се състои в естеството на възприятията, които всеки от тях позволя­ва.

Тъй като промените на събирателната точка представля­ват размествания в областта на сияйното кълбо, светове­те, породени от тях, колкото и да са странни, причудливи или даже невероятни, все пак са В пределите на човешкия обх­ват. Този обхват се определя от енергийните нишки, които минават през цялото сияйно кълбо. За разлика от това придвижванията, при които се заемат позиции извън кълбото, включват енергийни нишки, надхвърлящи човешкия обсег. Тях­ното възприемане поражда съвършено непонятни, невъобрази­ми светове, които нямат нищо общо с човешките представи.

По онова време се вълнувах най-вече от проблема за ис­тинността.

- Извинявай, дон Хуан - казах му аз веднъж, - но тази ра­бота със събирателната точка е толкова неправдоподобна, толкова недопустима, че просто не зная какво да мисля за нея.

- Имаш само една възможност - рязко отвърна той. -Виж събирателната точка! Да виждаш не е голяма мъчно­тия. Най-трудното е да съборим стената в умовете си, коя­то ни държи затворени на едно място. За да я разрушим, ни е нужно само да притежаваме енергия. Имаме ли енергия, виждането става от само себе си. Цялата работа е в това да на­пуснем крепостта на нашето самодоволство и лъжлива уве­реност.

- За мен е несъмнено, дон Хуан, че за да виждаш, се изиск­ват много знания. Не е достатъчно единствено да имаш енергия.

- Достатъчно е, повярвай ми. Сложното е сам да се убе­диш, че това е нещо постижимо. Тук вече се налага да се до­вериш на нагуала. Чудото на магьосничеството е, че всеки, който се занимава с него, трябва да провери всичко от собс­твен опит. Аз ти предавам принципите на магьосничество­то не с надеждата да ги научиш наизуст, а за да можеш сам да ги прилагаш.

Дон Хуан беше напълно прав относно нуждата от дове­рие. В началните етапи на моето тринайсетгодишно обуче­ние най-голямата ми трудност бе да се приобщя към света и личността на дон Хуан. Това означаваше да свикна да му се доверявам безрезервно и да го приемам като нагуал съвсем непредубедено.

Цялата му роля в света на магьосниците се изразяваше чрез званието, дадено му от равните на него; те го наричаха Нагуала. Обясниха ми, че с това понятие се обозначава всеки, бил той мъж или Жена, чиято енергия притежава специфична форма и който за ясновидците изглажда като удвоено сияйно кълбо. Виждащите вярват, че когато такъв човек навлезе в магьосническия свят, този допълнителен енергиен заряд се превръща в мерило за сила и водачески способности. Така нагуалът по естествен начин застава начело на дадена група от магьосници.

Отначало за мен бе твърде обезпокоително да се доверявам толкова на дон Хуан - да не кажа, направо противно. Когато споделих тава с него, той ме увери, че е имал същия проблем по отношение на своя учител.

- На Времето казах на моя учител същото, което ми казваш ти сега - рече той. - Отвърна ми, че без доверие В нагуала човек не може да постигне покой и да разчисти живота си от Всички отломки, които му пречат да бъде свободен.

Дон Хуан Все повтаряше колко прав е бил неговият учи­тел. А аз Все изказвах дълбокото си несъгласие. Разправях му, че израстването ми в потискаща религиозна среда е оказало опустошително Влияние Върху мен, и че тези твърдения, как­то и собственото му примирение спрямо учителя му, ми на­помнят ненавистната ми доктрина за послушанието, която ми бе Втълпявана В детските години.

- Когато говориш за нагуала, сякаш проповядваш религиоз­но убеждение - казах аз веднъж

- Мисли си каквото щеш - спокойно отвърна той. - фак­тът си е факт - нищо не става без нагуала. Знам го и ти го заявявам. Така са постъпвали и всички нагуали преди мене. Но нито аз, нито те са го казвали от чувство за собствена зна­чимост. Твърдението, че няма истинска пътека без нагуал, е свързано изцяло с обстоятелството, че даден човек е нагуал, понеже може да отразява абстрактното, духа, по-добре от останалите. Но това е всичко. Ние имаме Връзка най-Вече със самия дух и съвсем между другото с човека, който ни носи посланието му.

С времето все пак се научих да вярвам безрезервно В дон Хуан като 8 нагуал и това, както ме бе убеждавал, наистина ми донесе огромно облекчение и подобри способността ми да Възприемам уроците, които опитваше да ми предаде.

В тях той особено наблягаше на обясненията за събира­телната точка. Веднъж го попитах дали тя има нещо общо с физическото тяло.

- Няма нищо общо с онова, което нормално Възприемаме като тяло - рече той. - Тя е част от сияйното яйце, а то е нашата енергийна същност.

- Как се извършват преместванията на точката?

- Чрез енергийни потоци. Чрез разтърсвания Вътре В енер­гийната ни форма или извън нея. Обикновено става дума за непредсказуеми потоци, чийто ход е произволен, но при ма­гьосниците те са напълно предсказуеми и се подчиняват на техния стремеж.

- Ти самият усещаш ли тези потоци?

- Всеки магьосник ги усеща. Впрочем и Всеки човек Въобще, но обикновените хора се твърде заети със своите работи, за да обръщат Внимание на подобни неща.

- Какви чувства пораждат потоците?

- Неща като леко безпокойство и смътна тъга, последва-ни незабавно от бурна радост. И понеже нито тъгата, нито радостта имат Видима причина, Винаги ги Взимаме за необяс­ними, необосновани настроения, а не за същински атаки на неизвестното.

- Какво става, когато събирателната точка излезе извън енергийната форма? Отвън ли Виси, или е свързана със сияй­ното кълбо?

- Тя разтегля очертанията на формата, без да напуска пределите й.

Дон Хуан ми обясни, че придвижването на събирателната точка Води до пълна промяна В енергийната форма на човека. Вместо да напомня кълбо или яйце, той се превръща В нещо подобно на лула. В този случай точката представлява мунд­щука, а другата част на сияйното кълбо - главата на лулата. Ако точката продължи да се предвижва, в даден момент ця­лото кълбо става на тънка лента от енергия.

Дон Хуан добави, че древните магьосници били единстве­ните, които успели да постигнат такава изключителна трансформация. Попитах го дали и В новата си енергийна форма те все още били хора.

- Разбира се - отвърна той. - Но ти май искаш да знаеш дали все още били разумни, заслужаващи доверие хора. Е, не съвсем.

- По какво са се променили?

- По отношение на грешките си. Човешките стремежи и занимания загубили всякакво значение за тях. Дори външният им вид станал по-различен.

- Значи вече не изглаждали като хора?

- Що се отнася до тези магьосници, много е трудно да се каже кое как е било. Несъмнено изглеждали като хора - как иначе? Просто не били съвсем такива, каквито ти или аз бих­ме очаквали. И все пак, ако настояваш да ти отговоря по какво именно се различавали от нас, ще се справя не по-добре от куче, което се мъчи да улови опашката си.

- Случвало ли ти се е да срещнеш някой от тези хора, дон Хуан?

- Да, срещал съм един такъв.

- Как изглаждаше той?

- На външен вид си беше съвсем нормален. Виж, държанието му вече бе направо необикновено.

- В какъв смисъл беше необикновено?

- Мога само да ти кажа, че човешкото въображение е твърде бедно, за да си представиш как се държеше онзи ма­гьосник. Но това не е единствено въпрос на поведение. То е нещо, което трябва да видиш с очите си, за да го прецениш.

- Всички магьосници ли са били такива като него?

- Разбира се, че не. Не зная нищо за другите, освен достиг­налото до нас чрез магьосническите предания, които се раз­казват от поколение на поколение. Според тях онези хора действително са били доста странни.

- Искаш да кажеш, че са били някакви чудовища?

- Съвсем не. Преданията ги описват като много приятни, но всяващи голям страх хора. Били no-скоро като същества от неизвестен вид. Човечеството е еднородно благодарение на факта, че Всички ние представляваме сияйни кълба. А оне­зи магьосници Вече не били кълба, а ленти от енергия, стре­мящи се да се избият в спирали, което обаче не им се удало напълно.

- Какво станало с тях в крайна сметка, дон Хуан? Умрели ли са?

- Според преданията, понеже успели да удължат формите си, те могли да удължат и срока на своето съзнание. Затова са запазили Живота и съзнанието си и до днес. Съществуват предания за периодичното им появяване на земята.

- Какво мислиш ти самият за всичко това, дон Хуан?

- Прекалено е чудато за мен. Аз искам свобода Свободата да запазя съзнанието си и същевременно да се изгубя в безк­рая. За мен тези древни магьосници са странни, налудничави, своенравни хора, попаднали в капана на собствените си изоб­ретения. Но ти не се влияй от личните ми чувства. Постиженията на древните магьосници са несравними. Ако не дру­го, те са ни доказали, че човешките възможности не са за подценяване.

Друга тема, която засегна дон Хуан, беше необходимост­та от притежаване на енергийна еднородност и компакт­ност за целите на възприятието. Той твърдеше, че човечес­твото възприема познатия ни свят по познатия ни начин само защото всички хора имат един и същ тип енергийна ед­нородност и компактност. Казваше още, че ние автоматич­но придобиваме тези две енергийни състояния в процеса на нашето отглеждане u тe ни се струват толкова естестве­ни, че не осъзнаваме огромното им значение, докато не се сблъскаме с възможността да възприемаме други светове ос­вен вече известния ни. В такива моменти става ясно, че се нуждаем от съответна нова енергийна еднородност и ком­пактност, за да можем да получим цялостно и вътрешно съг­ласувано възприятие.

Попитах го какво означават тези понятия и той ми обяс­ни, че човешката енергийна форма притежава еднородност, понеже всеки човек изглажда като кълбо или яйце. А обстоя­телството, че неговата енергия поддържа все такава форма, доказва нейната компактност. Добави, че пример за нова ед­нородност и компактност е превръщането на енергийната форма от кълбо в лента у древните магьосници: всеки от тях еднородно се сдобил с линейна форма и я запазил благода­рение на компактността. Еднородността и компактността на линейно ниво им дали възможност да възприемат един хо­могенен нов свят.

- Как се придобиват тези две неща? - попитах аз.

- Ключът към всичко това е положението на събирател­ната точка, или no-скоро нейното фиксиране - отвърна дон Хуан.

За момента той не искаше да уточнява повече, затова се поинтересувах дали древните магьосници можели да си въз­върнат яйцевидната форма. Отговори ми, че до един опреде­лен етап можели, но не го направили. А после линейната ком­пактност се утвърдила и обратният път вече бил изключен. Според дон Хуан истинската причина, поради която тази компактност се утвърдила и предотвратила връщането им в първоначалния им вид, била въпрос на собствен избор и не­наситност. Обсегът на онова, което били в състояние да възприемат и извършат В линейната си форма, далеч надх­върлял възможностите на обикновения човек или даже на обикновения магьосник.

Дон Хуан поясни, че когато човек представлява енергийно кълбо, неговият обхват включва всички енергийни нишки, кои­то преминават през пространството, оградено от очерта­нията на кълбото. Нормално ние възприемаме не всичко, кое­то е в човешкия обхват, а най-вероятно само една хилядна от него. Според дон Хуан, когато вземем под внимание този факт, мащабността на онова, което древните магьосници съумели да постигнат, веднага става очевидна; разтягайки се В лента, дълга хиляди пъти повече от размера на човека като енергийно кълбо, те можели да възприемат всички енергийни нишки, които пресичат тази лента.

По негово настояване аз положих огромни усилия да проу­мея новия вид енергийно устройство, който ми описваше. Най-накрая с много мъки успях да си представя енергийните нишки, намиращи се вътре в кълбото и извън него. Но ако си помислех за множество от сияйни кълба, представата ми веднага се разпадаше. В едно такова множество, разсъждавах аз, нишките, които са извън някое кълбо, сигурно ще минават през съседното. Тъй че в голяма група от кълба вероятно не би могло да има енергийни нишки, които да не попадат В нито едно от тях.

- Да разбереш тези неща не е работа за твоя разум - от­върна дон Хуан, след като внимателно изслуша доводите ми. - Няма как да ти обясня какво имат предвид магьосниците, когато говорят за нишки, които са вътре В човешката фор­ма и Вън от нея. Щом някой ясновидец види човешката енер­гийна форма, тя му се явява като едно-единствено кълбо от енергия. Ако до него стои друго, то също бива видяно като единствено. Мисълта за множество от сияйни кълба ти е хрумнала от представата, която имаш за човешките тълпи. В енергийната Вселена обаче съществуват единствено от­делни личности - сами, заобиколени от безкрая.

Това е нещо, което трябва да видиш сам за себе си!

Започнах да споря, че е безсмислено да ме уговаря да видя сам, след като много добре знае, че не мога. Тогава той ми предложи да заема неговата енергия и да я използувам, за да видя.

- Как може да стане това?

- Много лесно. Ще накарам събирателната ти точка да заеме друго положение, по-подходящо за директно възприема­не на енергията.

Това, доколкото си спомням, беше първият път, когато дон Хуан обмислено заговори за нещо, което правеше през ця­лото Време: Вкарваше ме в някакво неразбираемо състояние на съзнанието, изцяло противоречащо на представите ми за свата и за мен самия, състояние, което наричаше „Второто Внимание". В този случай, за да накара събирателната ми точка да се премести в позиция, по-подходяща за директно възприемане на енергията, той ме тупна по гърба, между плешките, с такава сила, че чак дъхът ми спря. Помислих си, че съм припаднал или може би заспал от удара. Внезапно ви­дях, или засънувах, че виждам - нещо направо неописуемо. Ярки светлинни нишки струяха отвсякъде, отправяха се навсякъде – нанизи от светлина, различна от всичко, което някога ми бе минавало през ума.

Щом отново си поех дъх, или щом се събудих, дон Хуан нетърпеливо ме попита:

-Какво видя?

А когато му казах самата истина: „От твоя удар Видях звезди по пладне", той се преви от смях.

После отбеляза, че още не съм подготвен да разбера нито едно от необикновените Възприятия, които бих могъл да по­луча.

- Преместих събирателната ти точка - продължи той - и ти за миг успя да „сънуваш" нишките на вселената. Но все още не притежаваш нужната дисциплина или енергия, за да пренастроиш своята еднородност и компактност. Древните магьосници били ненадминати майстори на това пренастройване. Ето защо са Видели всичко, което може да бъде Видяно от човек

- Какво означава да пренастроиш еднородността и ком­пактността си?

- Означава да Влезеш във второто внимание, като задър­жиш събирателната си точка В новото й положение и не й позволиш да се върне на първоначалното си място.

Тогава дон Хуан ми даде традиционното определение за второто внимание. Той каза, че древните магьосници нарекли резултата от закрепването на събирателната точка в нови позиции „второ внимание", което за тях представлявало поле за най-широк кръг от дейности, също като вниманието, ха­рактерно за ежедневния ни свят. Подчерта и това, че ма­гьосниците действително разполагали с две цялостни сфери на действие: една малка, назована „първото внимание" или нивото на съзнание, типично за ежедневния ни свят, или още фиксирането на събирателната точка на обичайното й мяс­то; и друга, далеч по-голяма сфера, определена като „второ­то внимание" или нивото на съзнание, свойствено за други светове, или фиксирането на събирателната точка във всяка от съществуващите многобройни позиции.

С помощта на дон Хуан преживях необясними неща в об­ластта на второто внимание, благодарение на онова, което той наричаше „магьосническа маневра": потупване или силен удар по гърба на височината на плешките. По неговите думи тези удари премествали събирателната ми точка. От гледи­ще на моите усещания тези премествания означаваха, че съзнанието ми изпадаше в твърде обезпокоително състояние на неимоверна яснота, на свръхсъзнание, което траеше кратко и по време на което можех да проумея всичко почти светкавично.Най-често то напомняше странен сън - толкова ярък, че нормалното ми съзнание бледнееше В сравнение с него.

Дон Хуан оправдаваше необходимостта от маневрата, като твърдеше, че един магьосник посвещава учениците си В основните понятия и практики тогава, когато са в нормално съзнание, а когато се намират във Второто внимание, им дава абстрактни и изчерпателни обяснения.

Обикновено те изобщо не си спомнят обясненията, които обаче се съхраняват по някакъв начин в паметта им, напълно непокътнати. Магьосниците са започнали да използват тази особеност на паметта, като са превърнали припомнянето на всичко, което им се е случило във второто внимание, в една от своите най-сложни традиционни задачи.

Те тълкуват тази особеност, както и задачата за припом­нянето, по следния начин: при всяко влизане Във второто внимание събирателната точка попада на различно място. В такъв случай да си спомниш означава да върнеш точката В съвсем същото положение, в което е била при съответното влизане. Дон Хуан ме уверяваше, че така магьосниците не само получават пълна картина на дадено събитие, но и могат да изпитат отново всяко преживяване, което са имали във второто внимание, като възстановят Всяка от тези специ­фични позиции на събирателната точка. Твърдеше също така, че магьосниците посвещават цял живот на задачата да си спомнят.

Докато се намирах Във второто внимание, дон Хуан ми даваше най-подробни обяснения за магьосничеството, знаей­ки, че тези сведения ще се запазят непокътнати В паметта ми, без да изгубят своята точност и достоверност до края на живота ми.

Относно достоверността той казваше:

- Наученото по време на второто внимание е като науче­ното в детските години. Това, което сме узнали като деца, ни е за цял живот. „Станало ми е втора природа", казваме ние, когато се отнася за нещо, усвоено в много ранна въз­раст.

Сега, обръщайки се назад, си давам сметка, че дон Хуан ме пращаше безброй пъти във второто внимание, за да ме нака­ра да поддържам за дълго време събирателната си точка В нови положения и да получавам ясни и свързани възприятия чрез тях, или, с други думи, целта му бе да ме принуди да пренастроя своята еднородност и компактност.

Успях много пъти да получа възприятия, не по-малко ясни от ежедневните ми. Проблем обаче ми създаваше неспособ­ността да направя връзка между моите действия във второ­то внимание и обичайното ми ниво на съзнание. Нужни бяха много време и усилия, за да разбера какво представлява вто­рото внимание. И то не толкова поради сложността и заплетеността на този въпрос, които наистина са изключително големи, колкото поради факта, че щом се завърнех в нормал­ното ниво на съзнание, беше невъзможно да си спомня не само че съм бил във второто внимание, но и че изобщо съ­ществува такова състояние.

Друго от паметните постижения, приписвани на древни­те магьосници, което дон Хуан старателно ми разясни, било откритието, че събирателната точка става много неустой­чива по Време на сън. Въпросното откритие Веднага породи­ло още едно: че сънищата са изцяло свързани с това обстоя­телство. Древните магьосници видели, че колкото по-голямо е преместването на точката, толкова по-необикновен сън предизвиква то, или обратното: колкото по-необикновен е сънят, толкова по-голямо е преместването. Дон Хуан каза, че това наблюдение ги навело на мисълта да създадат своеоб­разни методи за преместване на събирателната точка, кои­то включвали: поглъщане на растения, способни да причиня­ват различни промени на съзнанието; подлагане на стресови състояния, глад и умора; и най-вече - контролиране на съни­щата. По този начин, и вероятно без въобще да знаят, те създали „сънуването".

Веднъж, докато се разхождахме по площада на град Оаксака, дон Хуан ми даде най-ясното определение за сънуването от гледна точка на един магьосник.

- За магьосниците сънуването е извънредно сложно изкус­тво - каза той, - изкуството по своя воля да преместваш съ­бирателната си точка от обичайното й положение, за да раз­шириш и обогатиш обхвата на своите възприятия.

Той посочи, че древните магьосници използвали за основа на това изкуство пет условия, свързани с човешкия енергиен поток, които те установили с помощта на виждането.

Първо, те видели, че само онези енергийни нишки, които минават тъкмо през събирателната точка, могат да бъдат събрани в ясно възприятие.

Второ, видели, че ако тя вземе друга позиция, колкото и незначително да е преместването й, различни и необичайни енергийни нишки започват да нинават през нея, като привличат съзнанието и предизвикват събирането на тези необичайни енергийни полета В ясно и устойчиво Възприятие.

Трето, видели, че по време на обикновените сънища" събирателната точка лесно може да се премести от само себе си до друга позиция, намираща се на повърхността на сияйното яйце или във вътрешността му.

Четвърто, видели, че точката може да бъде придвижена до позиции, намиращи се вън от сияйното яйце, в неограниче­ните енергийни нишки на вселената.

Пето, видели, че при определено обучение е възможно да се подготви и осъществи, по време на спане и обикновени съни­ща, системно преместване на събирателната точка.