Карст идва от област в Словения, носеща същото име. По-късно, вече като наименование е използвана в Моравия – област Моравски Карст



Дата19.01.2018
Размер68.46 Kb.
Карстообразуване
Думата Карст идва от област в Словения, носеща същото име. По-късно, вече като наименование е използвана в Моравия – област Моравски Карст.
О. Карст – съвкупност от всички повърхностни и подземни форми и явления, свързани с действието на движещата се вода върху разтворимите скали.


  1. Основни фактори за карстовия процес –

    • Скали изградени от водоразтворими минерали

    • Скалите трябва да бъдат напукани

    • Агресивни води – това са движещи се води, които имат повишена киселинност – в най-общия случай на H2CO3 (въглеродна киселина).

  2. Минерали и скали подлежащи на окарстяване –

    • Минерали – Те са съставени от определени химични неорганични вещества с точно определена химична структура. Те могат да образуват съвкупности (скали) или те са първичната съставка на скалите. Има поли-минерални и моно-минерални скали. Минералите подлежащи на окарстяване са водоразтворими

Видове минерали:

а) Калцит – Основната му съставка е CaCO3 (калциев карбонат). Това е основния образуващ минерал за скалата варовик.

б) Арагонид – От него се образуват арагонитните кристали (игли) в пещерите.

в) Доломит – също както горните два това е карбонатен минерал.

г) Гипс – този минерал е на сулфатно вещество и е силно разтворим. Най-дългите пещери в света са в гипсови масиви.

д) Каменна сол (Халит) – Има много пещери в солни находища.



    • Скали – Скалите основно се разделят на магмени, седиментни и метаморфни.

= Магмени – Тези скали се образуват при изригването на магмата. Те не подлежат на окарстяване.

= Седиментни – Това са утаечни скали, образувани при утаяването на минерали във водата.

= Метаморфни скали – те се образуват при контакта на утаечните скали с магмата.

Карстообразуване се получава при наличие на седиментни или метаморфни скали.

Видове скали подлежащи на окарстяване –

а) Варовик – основно изграден от калцит.

б) Доломити – съвкупност от калцит и доломит.

в) Мрамори – това е метаморф на варовика.



  1. Пукнатини – пукнатините се делят на първични и вторични.

    • Първичните пукнатини са заложени още при самото образуване на скалата (на литосферата) или те са литогенетични.

    • Вторичните пукнатини възникват след образуването на скалата. Те могат да бъдат:

а) Тектонски пукнатини – това са дълбоки пукнатини, наречени разломи, които се образуват вследствие на тектонска активност (движение на пластовете) и предизвикват напукване, а дори и натрошаване на скалата.

б) Пукнатини получени вследствие на изветряне.



  1. Елементи на залягане на седиментните скали –

    • Гънки в скалите – два основни типа:

а) Синклинала – това е вдлъбнат пласт от земната кора в основата на който има напукване.

б) Антиклинала - това е изпъкнала пласт във формата на обърнато корито, във върха на който има пукнатини.



    • Разминаване на пластовете вследствие на тектонска активност.

  1. Води – Водите съдържат разтвори на различни химични елементи или вещества, които имат значение за карстообразуването в природата.

    • Основното вещество, което определя карстообразуването е въглеродния диоксид (CO2). Той се разтваря във вода (Н2О) и се получава въглеродна киселина (Н2СО3)

    • Основното химично уравнение според, което се извършва разтварянето на карстовите скали е следното:


CaСО3 + Н2О + CO2 Ca (HСО3)2

калцит калциев

(трудноразтворим) хидрогенкарбонат

(лесно разтворим)


    • Тази химична реакция е обратима и стои в основата на отлагането на калцит и образуването на вторичните карстови форми, като сталактити и сталагмити например.

  1. Хидрогеология на карстовия масив –

= Местен ерозионен базис – Това е точката, към която се стремят всички подземи води или това е базата на ерозия на карстовия масив. Обикновено той се намира в близост до масива и най-често е река или море.

Движението на карстовите, в частност на подземните води се характеризира със следните зони:



    • Зона на захранване – Това е мястото от където водата извира или откъдето се включва в карстовия масив.

    • Зона на разпространение - Това е участъка, в който водата се движи по повърхността на карстовия масив.

    • Зона на дрениране – в този участък водата започва да тече (понира) по пукнатините скалата.

    • Зона на аерация – В кухините на пещерата има повече въздух отколкото вода. В тази зона водата се разпространява вертикално.

    • Зона на сезонна циркулация – При пълноводие кухините са запълват с вода. От тази зона се дава началото на временните извори на пещерата. Там движението на водата, е както вертикално така и хоризонтално.

    • Зона на пълно водонасищане – тези галерии на пещерата са запълнени с вода. Най-голямо окарстяване има на границата между зоната на водонасищане и зоната на сезонна циркулация. В по-дълбоките места спрямо ерозионния базис варовиците по-трудно се разтварят.

= Корозия на смесването – При смесване на води с различно количество разтворен въглероден диоксид, се образува смес, която прави водата силно агресивна, а следователно и разтварянето на скалата в пъти по-бързо.

  1. Типове карст – Три основни типа:

    • Открит карст – когато скалите са оголени.

    • Зачимен карст – скалите са покрити с чимове трева.

    • Покрит карст – върху скалите има сравнително дебел слой от почва, пясъци, глина и пр. При този тип карст окарстяването не е добре развито.

  2. Типове пещерни галерии – Три основни типа:

    • Вертикални – те най-често се намират в зоната на аерация. Вертикалните галерии най-често се наричат пропасти.

    • Хоризонтални – зоните на сезонна циркулация и на пълно водно насищане се характеризират най-често с хоризонтални галерии.

    • Смесени галерии



Стадии на развитие на пещерата. Карстови форми.

І. Стадии на развитие на пещерата.

  1. Пукнатинен стадий – водата върви по пукнатините. За да става това те трябва да са над определена големина.

  2. Канален стадий – През този стадий става разтваряне на долната част на пукнатината и нейното разширяване.

  3. Натечен стадий – През вече разширената пукнатина, която се е превърнала в галерия, рядко протича вода, но по пресечените от нея по-малки пукнатини продължават да протичат капчици. Образуват се различни натечни образувания. Средната скорост на нарастване на тези образувания е с 1 cm за 100 години.

  4. Блокажно – циментационен стадий – През този стадий пещерата се циментира (затваря) или се образуват различни по големина блокажи. Може също така покрива на пещерата да се срути, при което се получават, т.нар. скални мостове.

ІІ. Карстови форми – карстовите форми най-общо се разделят на повърхностни и подземни.

  1. Повърхностни карстови форми – Обикновено те са насочени към местния ерозионен базис. Различават се по размери и по форма.

  • Най-малките се наричат кари – Те имат две основни разновидности – ребра и жлебове. Дълбочината на карните жлебове варира от няколко сантиметра до 10 метра.

  • Въртопи – Те имат фуниевидна форма и диаметъра е по-малък от дълбочината им.

  • Валог – Валогът се получава в случай, когато няколко въртопа се слеят. Той е по-широк отколкото дълбок. На дъното му могат да се срещнат няколко въртопа.

  • Понор – Това са карстови форми, към които постоянно текат води.

  • Карстови долини (Ждрела) – Образуват се например, когато една река преминава през карстовия масив.

  • Карстови долове (Каньон) – Те се образуват от постоянно течение на води, които отмиват постепенно трудно пропусклива част от карстовия масив.

  • Глуха долина (Задънен дол) – Те се получават, когато водата тече от извор към понор.

  1. Подземни карстови форми – Основните подземни форми могат да се разделят на първични и вторични.

    • Първични подземни карстови форми – Те се образуват под действието на течащата вода.

а) Най-малките се наричат фасети – получават се от завихрянето на водата, т.е. от нейното турбулентно движение.

б) Еворзионни котли – Те се образуват по дъното на галерията отново вследствие на турбулентното движение на водата.

в) Мармити – Това са образувания по стените на галерията, които са по-големи от фасетите и се получават отново благодарение на завихряниятана водата.

г) Еворзионно кубе – Образува се по същия начин, като горепосочените, но на тавана на галерията.

д) Ребра (нива) – Те се образуват по стените в зависимост от разликата в разтворимостта на различните слоеве на скалата, в която се развива пещерата.


    • Вторични подземни карстови форми – Те се образуват от натичането на водата и от вторичното отлагане на разтворения калцит.

а) Сталактит – образува се от отлагането на калцит и от отделянето на въглероден диоксид. Той има централен канал, по който се стича водата и съответно сталагмита нараства.

б) Сталагмит – неговото начало се дава от еготачна ямичка. Той няма централен канал.

в) Сталактон – На мястото на събиране на сталактита и сталагмита се образува пръстенче, което дава началото на сталактона.

г) Анемонити – Това са вторични сталактити и сталагмити, които се образуват върху вече съществуващи такива.

д) Драперии – Образуват се, когато по протежение на цепнатината водата тече равномерно.

е) Гребени – Те се образуват под влиянието на въздушните течения в пещерата.

ж) Дендрити – Те се образуват от пръските на водата.

з) Коралити – Това са сталактити покрити с дендрити.

и) Хеликтити – Пещерни цветя. Това са аномални образувания, най-често получавани от непостоянен поток на водата и от въздушните течения.

й) Пещерно мляко – Това е мек натек от калцит. Ако е смесено с глина се получават, кафяви петна по стените – леопардова кожа.

к) Пещерни бисери – когато еготачната ямичка не даде началото на сталагмит, в нея може да се образуват т.нар. бисери. Те се образуват по същия начин, като нормалния бисер с тази разлика, че тук завъртането се осъществява под действието на капката вода.

л) Синтрова кора – това е калцитно образувание под формата на кора. Тя образува синтровите прегради и езера.

м) Свещници – Това са сталагмити, върху които се е получило вторично натичане и отлагане на калцит.

н) Други аномални образувания, наричани от хората и пещерняците по най-разнообразен начин.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница