Картографията в българия

Картата, както е известно, е умалено мащабно възпроизвеждане на действителността посредством математически методи на построяване, подбор на изобразяваните обекти и използване на условни знаци.

А. До колкото ми е известно Първата подробна карта на нашите земи е турска. Направена през 1530 г. и е съставна във връзка с преброяване на населението на новозавсетите земи (1530 г.).

През османския период, Европейски картографи от Франция, Прусия, Австрия, Италия Испания и Англия са събирали сведения за българските земи. Това са: Якобо Косталдо (1584г.), Абрахам Ортелиус (1527-1598 г.), Г. Меркатор (1589 г.), Н.Сансон ((1688 г.), Федерик де Вит (1688 г.), Дж. Кантели (1689 г.), М. Сотери (1718 г.), Л. до Марсили (1730 г.) и др.

Картографията в самата България също има не крадка история. Началото ѝ е провокирано от нуждите на образованието. Тя започва с

• 
  През 1836 г. Неофит Рилски изработва за нуждите на Априлската гимназия Първия глобус.
  
• 
  През 1843 г., е изработена от Александър Хаджирусет Първата карта на български език. Тя е предназначена за”новосъставленото славянобългарско училище в Русчук”.
  
• 
  През 1873 г. Христо Данов и Янко Ковачев откриват във
  

Картите на територията на България до Руско-Турската война 1977/1978 г. са правени на база чужди измервания, бележки и карто-схеми, както и от пътешествия на отделни учени. Непосредствено преди освобождението, правят впечатление:

• 
  Картата на Феликс Каниц „Дунавска България и Балканът” и
  
• 
  Княжество България със съседните независими княжества Сърбия, Черна гора, Румъния и останалите части на Европейска Турция – М 1:1 000 000 (1878 г.).
  
• 
  Карта на България с прилежащите ней държави (1893 г.) и др.
  

Топографско картографиране на територията на България е започнало по време на Руско-Турската война (1877/1878 г.)

Тогава, към руските войски е сформиран топографски корпус, който е създал необходимата триангулачна мрежа и извършил топографска снимка на територията. Тя е послужила за съставяне на топографска карта в М 1:42 000, известна още като „едноверстова”, с височина на сечението през 5 сажена (10.67 м).

На базата на едноверстовата топографска карта, руската топографска служба издава карти в мащаби 1:126 000 (триверстова) и 1:210 000 (петверстова).

След Освобождението, България получава геодезическата основа и топогравска снимка на тогавашно съвременно ниво.
Военно-топографска служба:

С указ на Княз Фердинанд през 1891 г. към Генералния щаб на Министерство на войната се създава „Топогравско отделение”.

През 1895 г. то се преименува в Статистическо топографско отделение.

От 1896 г. това учереждение се преименува във Военно-Картогрфски институт и придобива самостоятелен статут и това се запазва до 1916 г.

През 1899 г. започва да се издава първата българска топографска карта в М1:40 000.

През периода на войната (1912-1918 г.), Институтът решава задачи, свързани с войната.

След края на Първата световна война (1920-1922 г.) се извършват топографски работи във връзка с границите на България със съседните ѝ държави (съгласно договорения мир).

Необходимост от поддържане на руската триангулация се е наложило през 1819 г. Тогава се преобразува Топографския отдел към Държавен Географски институт. Той е обновявал руската карта за нуждите на стопанството и учебното дело.

През 1920-1922 г. се изработва се топографска карта в М 1:200 000. Създава се и карта в М 1 :500 000.

За нуждите на Просветата започва издаването на Географски атлас и други карти за гимназийте.

Части от картите за учебни и граждански нужди се печатат в часни издателствата, като „Баклан”, „Найденов”, „Хр. Данов” и др.

През 1926 г. картите се преработват в съответствие с въведения през същата година нов правопис.

През 1927 г. са отпечатани: План на София, Карта на България в М 1:1 000 000 със статистически данни и Карта на железниците в България в М 1: 750 000.

До 1930 г. е изградена нова триангулачна и нивелачна мрежа на България (елипсоид Хейфорт) и е започнало топографско заснимане за създаване на топогрфски карти в М 1:25 000 и 1:50 000;

През 1932 г. зпочва заснемане на страната в М 1:25 000 за нова топографска карта и завършва 1952 г..

През 1933 г. е създаден „Централен съвет по измерванията”, който да контролира геодезическите работи.

През 1935 г. е изработена Топографска карта на София в М1:10 000.

От 16 до 19 август 1936 г. в София се е провел „ІV конгрес на славянските географи и картографи”. По този случай е организирана и Първата по рода си картографска и географска изложба, на която са изложени постиженията на Географския институт в геодезията, топографията и картографията.

През 1940 г. започва редовна стериофотограметрична снимка, като се заснимат и картират и територии и на съседните държави.

През 1942 г. за пръв път се издава „Въздухоплавателна карта” в М 1:500 000 и 1:1 000 000 в Меркаторова проекция. пътна карта М 1:600 000, Магнитна карта на Югозападна България в М 1:500 000 и Оперативна карта на България в М 1:500 000. Започва работата по „Шосейна карта на България” в М 1:300 000.

В 1952 г. е извършена основна топографска снимка на България в М 1:25 000.

До 1939 г. Държавният Географски институт е издал следните карти:

• 
  Релефна карта на България М 1:200 000
  
• 
  Карта на България в М 1:200 000;
  
• 
  Карта на България в М 1:400 000;
  
• 
  Карта на Балканския п-ов в М 1: 600 000;
  
• 
  Учебни стенни географски карти, според изучаваното в гимназийте и
  
• 
  Географски атлас;
  

През 1948 г. е създадена структората „Организация на геодезическите измервания (ОГИ)”състояща се от;

• 
  Карпроект
  
• 
  Земстрой
  

През 1952 г. Картпроект и Земстрой се сливат в „Геокартпроект”, преименувано в „Геопланпроект”.

През 1953 г. са създадени:

• 
  Проектанска организация (Картпроект);
  
• 
  Картогеоприборна фабрика;
  
• 
  Геокартфонд;
  
• 
  Геопланпроект, който започва работа по Едромащабната топографска карта (ЕТК);
  

Създаването на ЕТК се вписва в „историята на картографията в България” и е един епизод от нея. Като бивш служител в „Картография ЕООД” ще се опитам да осветля този въпрос.

Запчва през 1952 г.Тя се основава върху разграфка на координатната мрежа на елипсоид Хейфорд(1930 г.), изходно височинно ниво – Черно море, височинно сечение 1 и 5 метра тахиметричен метод.

През 1954 г. ГУГК, провежда някой реформи, състоящи се в следното:

• 
  Въвеждане на нови технически норми, 1954 г.
  
• 
  Въвеждане на нови условни знаци, 1943 г.
  
• 
  Въвеждане на нова разграфка и номенклатура на картните листове;
  
• 
  Въвеждане на елипсоид Красовски в едромащабното картографиране и „координатна система 1930 г.”
  
• 
  Черноморска височинна система с изходно ниво пегелите при Варна и Бургас.
  
• 
  През 1959 г. в страната се въвежда „Балтийска височинна система” с изходно ниво нулата в Кронщадския пегел.
  

1. 
   Тапографските оригинали за мащаби 1:5 000 и 1:10 000да се изработят в координатна система 1950 г. в 3-градусови Гаусови ивици, а вътршна рамка на картните листове в система 1942 г
   
2. 
   Орогиналите в М 1:5 000 да се изработят в 3-градусови Гаусови ивици, а тези в М1:10 000 в 6-градусови.
   
3. 
   При избора на снимачни методи е даден превес на фотограметричните.
   

През 1962 г. се въвежда нова координатна система (1970 г.).

До 1969 г. са извършени необходимите геодезически и картографски необходими за изработването на ”Стопанска карта на България” в М 1:10 000.

До 1973 г. са картирани 90 072 кв. Км (равнинните райони на страната).Още през 1961 г. започва картографска обработка, с цел изработване на издателски оригинали за трицветно отпечатване.

Проектанска организация „Катпроект” е създадена на 01.01.1952 г. в системата на Главно управление по геодезия и картография, под името Научноредакционна картосъставителска част (НРКЧ). От 01.01.1953 г. е преименувана в Проектанска организация (ПО) „Картпроект”. Създадена е и „Картогеоприборна фабрика”.

Започнала работа с малка група от 7-8 ентусиазци ПО „Картпроект”, в продължение на кртък перод от време, се разраства за да може да изпълнява сложни и народосъобразни картографски задачи.

По късно от тях се сформира и „Държавната картография”, на която към задачите на „образованието”, се допълниха и „граждански нужди”. През 1953 г. се създава ПО "Картпроект" и "Картна фабрика". На двете структури, държавата предоставя сградата на едно училище на бул. „Цар Борис ІІІ” 219 (бившия бул.” 9-ти септември”). През 1972 г. те се обединяват под името "Картография ЕООД". "Картография ЕООД" беше единственото предприятие в България, занимаващо се с проектиране, съставяне и издаване на карти, атласи и глобуси за граждански и учебни цели по това време.

Проектирани, съставени, оформени и издадени бяха стотица атласи, карти и глобуси, прдназначени за учебното дело, стропанството и туризма в България. За времето си, прдвид неголемите технически възможности, те бяха с високо художествено и научно-техническо ниво. Още от тези времена започна изработването на сеизмични бланкови карти на Европа и Балканския полуостров.

Библиотечна рядкост е вече, създаденият и оформен още през 1963 г. „Атлас по Българска история” с отговорен редактор инж. Лукан Луканов и Учебен географски атлас.

Силно се развиваше българската релефна картография върху PVC материал, наложен върху позитивна матрица.

Напредък имаше и в учебната картография. Създадени бяха множество стенни карти и атласи по география и история. Проектирани бяха, изработени и отпечатани и "контурни карти" за всеки клас, които ежегодно се осъвременяваха. За учебното дело бяха изработени и отпечатани стени „Икономически карти на изучаваните дъжави”, Стенни Политически карти на континентите и света. Издадоха се и много дипляни. За учениците беше разработена и отпечатана серия от дипляни с „Туристическа насоченост – Ученическо екскурзионно летуване”.

Бяха изработени „Бланкови карти” на България и Балканския п-ов, които служеха на Института по метеорология към БАН при изработване на прогнози за времето. Бланкови карти на БГА „Балкан”. Карта за страната (ЕТК) за „Единния териториален кадастър”, която се изработваше от регионалните служби на „Геопланпроект”, а се издаваше в „Картография ЕООД”.

Изработени бяха и стенни карти за учебното дело в Република Македония.

"Картография" ЕООД, София е издала множество стенни и маршрутни карти, дипляни за целите на туризма и екологията. До скоро се продаваха „100-те туристически обекти”, „Рила”, „Пирин”, „Родопите”, „Стара планина”, „Странжа” , „Лозенска планина”,”Черноморско крайбрежие” и др. Не едно картно приложение към различни пътеводители.

Изработени и издадени бяха глобуси: "Общогеографски" – в 2 размера; "Политически" - в 3 размера и "Звезденг лобус" и „Звездна карта”.

Релефни карти ( с реален 3D релеф, не виртуален) на България - в М1:500000 и 1: :2000000, на Балканския полуостров, на видове морски брегове, устия на реки и отделни райони. Множество дипляни: пътни, планове на градове и курорти.

През 1973 г."Картография ЕООД", със съдействието на БАН, издаде "Атлас на Народна Република България", който е своеобразен връх в развитието на българската картография. Той бе резултат от труда на много специалисти. Главен редактор беше инж. Йордан Вълков, в последствие директор на "Картография ЕООД". Тогава (1973г.) бяха малко държавите създали и издали подобен атлас. Той е приветстван от Световната картографската асоциация.

През 1979 г. излиза "Български военен атлас", първата част на който е общогеографски.

Други по-големи картографски издания бяха:

• 
  Карта на света в М 1:2500000 – многолистна (съвместно с картографските служби на източния блок);
  
• 
  Агроклиматичен атлас, Атлас на София и Софийската агломерация,
  
• 
  Географски атлас на света,
  
• 
  Почвен атлас,
  
• 
  Геоложки атлас,
  
• 
  Исторически атлас,
  
• 
  Лоция на река Дунав (2 издания), с
  
• 
  ерия от карти "Опознай свта",
  
• 
  множество пътни и туристически карти, атласи и други издания.
  

За децата в училищата, Особенно атрактивни и до днес си остават рисуваните карти на художниците Любен Сарафов и Иван Стоянов "Физикогеографски пояси и области - на света и на отделните континенти". Там са показани разстения, животни, земноводни и влечуги, птици и други; Историческите рисувани карти: Стара Гърция, Седемте чудеса на света, „Рим”, „Персия”,”Гръцка колонизация” (на Средиземно море), „Империята на Александър Македонски”; „Седемте чудеса на света”. За граждански цели бяха изработени и отпечатани Рисувани карти на курортите, както и рисувани карти на "Рибите в България","Гъбите в Бълария" и различни панорамни дипляни, като „Белогрдчишките скали”, „Златни пясъци”, „Албена” и „Слънчев бряг” на Пламен Гиргинов, както и панорамни карти на Витоша и някои зимни курорти.