Касата дава 300 млн по-малко на болниците

Междувременно фармацевтичните компании опровергаха твърденията на управляващите, че 60% от бюджета на касата отива за лекарства. Общо 927 млн. лв. е общественият ресурс, който се изразходва за медикаменти, това е 33% от бюджета на НЗОК, се казва в писмо на Асоциацията на иновативните компании. Оттам добавят, че целият обществен ресурс за здравеопазване е 3,4 млрд. лв., а процентът, който отива за хапчета, тогава става 27. В страните от ЕС средно за медикаменти се дават 25% от средствата, добавят от асоциацията.

Шефът на "Бърза помощ" научи за готвеното си отстраняване от медиите, оказа се, че в момента е в болнични. Липса на контрол над спешната помощ и слаба организация на линейките в столицата не могат да бъдат мотиви за уволнение, коментира Гелев пред Дарик радио. Според него липсата на кадри е основният проблем на спешната помощ, но решението му не зависи от директора.

- Първо искам да изкажа съболезнованията си на близките на тази жена за нейната нелепа смърт. Надявам се, че тя ще стресне обществото, за да няма повече подобни случаи. Разбира се, лекарите не са всесилни, но в случая става въпрос за организация и пари, а не за квалификация. Причината за този трагичен инцидент е една - безотговорността на здравното министерство (МЗ) и Министерството на финансите. Основният проблем, който знаят всички в системата и всеки лекар ще ви го каже, е кадровият. Просто няма достатъчно екипи. При максимална мобилизираност на "Бърза помощ" в София могат на ден да се изкарат 24 екипа. Обикновено обаче те са между 12 и 16. В същото време, според българския стандарт, екипите трябва да бъдат 40, тоест ние дори него не покриваме. Да не говорим, че по немския трябва да са 80, а по румънския - 46. Липсата на персонал наистина е основният проблем, но има и други. Не може МЗ да обявява, че има 200 дефибрилатора, а след това на инцидента да идва линейка, която няма дефибрилатор.

- Това е прехвърляне от болната на здравата глава, прехвърляне на отговорност. Тази мярка е палиатив, който не решава никакви проблеми. И двамата са уважавани и дълго работещи в системата лекари, не е коректно да се постъпва така с тях. Смятам да поговоря с двамата и ако можем да им помогнем, ще им помогнем.

- Разбира се, това е най-малкото, което трябва да има в нея. Има и специализирани линейки, които са високотехнологични, както и такива за деца, където трябва да има друга апаратура. Необходимо е да има и човек, които да умее да борави с апаратурата в тях. Затова трябва да мотивираме лекарите да работят в "Бърза помощ", а това става с пари, добри условия на труд и възможност за специализация. С 4,5 млн. лв. на година заплатите в София могат да се вдигнат 100%. Въпросът е защо тези пари ги няма, толкова ли струва животът на хората? Сега пътувах с едно такси и шофьорът ми каза, че за последния месец е видял трима души да умират от инфаркт или инсулт на Централна гара. Това е така, защото там няма медицински пункт, както беше едно време. Вярно е, че Транспортна болница е наблизо, но понякога всяка минута е решаваща. Другият проблем на "Бърза помощ" е липсата на нормални условия за специализация на младите лекари. Защото след 3 г. в Спешна помощ всеки медик се де квалифицира. Да не говорим, че условията на работа там са по-лоши, отколкото на фронта. В Афганистан и Ирак нашите медицински пунктове бяха по-добре оборудвани със степени от тези в "Бърза помощ".

- За София, Варна, Пловдив и Бургас, за да работят в оптимални условия, са нужни 75 млн. лв. на година. В тези средства влизат всички разходи, включително и заплатите.

- Общината на два пъти в последните 4 месеца и преди това миналата година се опитва да го направи. Още в края на миналата година въведохме 5 спешни кабинета, които по необясними причини не се ползват от Спешна помощ. Те седят с персонал, оборудване и ги използваме, за да осигуряваме 24-часовата помощ на джипитата. Миналата седмица предложихме на здравно министерство да дадем 6 екипа с лекари от общинските болници, които да помагат на Спешна помощ в София. Разноските са изцяло за наша сметка, но все още нямаме отговор.

- Да, всеки ден, като хората ще бъдат различни. С тях общият брой на екипите в София щеше да стане 18-20. Това все пак е една стъпка в правилната посока.

- Според мен се бърка реалната работа с популизма. Защото, ако това направи общината, ще кажат: "Да, да, общината го направи, нотя е на ГЕРБ!". А в случая не става дума дали е ГЕРБ, БСП или някой друг, защото хората се оплакват не по партийните централи, а в общината. Освен това от известно време не е ясно кой е шеф на Спешна помощ в София. А за да се взимат решения, са нужни хора, които могат да го правят. Вярно е, че д-р Гелев се опитваше с трици маймуни да лови, но сам той не може да промени нещата. Те трябва да се променят от МЗ.

- От 1 Г. слушам за тази програма, включително и за "малки пироговчета", но какво е направено досега? Има само една заявка за ремонта на спешния портал в Бургас, който ще направи общината на всичкото отгоре. Обещанието за вдигане на заплатите се оказа неадекватно - вдигнаха ги с 10%, и то не навсякъде. Каква апаратура е взета за 1 г. за "Бърза помощ" - никаква. Не беше решен и въпросът със специализацията.

- Ако един министър няма конкретна програма по дни, часове и седмици, дали ще е Иванчо или Драганчо, няма никакво значение.

- Да, смятам, че могат, но въпросът не е свързан с това, а че толкова важна тема като здравеопазването не трябва да се политизира и да се дава приоритет на популизма. Вижте какво направи БСП през тази 1 г. с шефовете на болници - дори своите свестни кадри махна, справка - бившия директор на ИСУЛ (бел. ред. проф. Бойко Коруков).

- Пропуснахме шанса след парламентарните избори да се направи голяма коалиция и сега единственият изход са нови парламентарни избори.

- С финансирането от НЗОК имат проблеми, защото надлимитната им дейност се заплаща с 3 месеца закъснение. Но общината субсидира за дейност болниците си с около 7-8 млн. лв. на година.

- Винаги е един - министърът на финансите -независимо кой и на кое правителство.

- Защото е много удобно да се вземат пари от здравната каса или от здравните вноски, а да не се дават достатъчно за тях правителството.

- Да, това е другият въпрос - с общата организация на здравеопазването. Първо, в него има двойни и тройни стандарти - лимити се отпускат според политически пристрастия. Второ - системата е направена да работи така, че да се проверява и да се търсят грешки. А една правилна система трябва да е построена върху идеята, че се печели най-много, когато човек е честен. При нас се дава възможност при неспазване на правилата да се печели повече.

- Не, от здравеопазването не се краде, по-скоро от логистиката му - медикаменти, консумативи, но те не се влияят от шефовете на болници. Освен това, като не се плаща на фирмите, и те не могат да реализират печалби. По-скоро проблемът е в това, че здравеопазването е опасна зона и всеки го е страх да пипа там. Сега системата функционира лошо, но все пак функционира. Ако тя спре да работи, това ще е огромен шамар за всеки, който управлява. Дори Обама в САЩ смени министърката си на здравеопазването заради собствения си провал в тази реформа.

- Има два пъти за развитието й оттук нататък. Единият е да се увеличават частните болници, които са с друг принцип на работа, а държавните да се превърнат в социални болници за бедни. А другият е да се създадат равни условия на играта за частни и държавни болници. Не дай си, Боже, тук стане като в Украйна или има бедствие, наводнение - дали някой ще може да накара лекарите в частните болници да участват в ликвидирането на последствията, докато в държавните има как. Тоест, държавата трябва да мисли и за ситуации, които са извън обичайния контрол. Затова подкрепата й за държавните болници трябва да бъде по-голяма.

- Мисля, че ще има актуализация на бюджета, защото иначе нещата ще бъдат много по-зле, отколкото си ги мислим.

Хората просто ще свалят, което и да е правителство от власт. Затова моята препоръка към него, което и да е то, е да работи екипно, а не всеки сам за себе си.

- Да, но стана симптоматично да има напрежение между здравния министър и шефа на касата, защо?

- Това е нормално, защото хората са недоволни и от двамата, и всеки се опитва да прехвърля вината върху другия. Но това е вредно за системата. Може би трябва да намерим двама близнаци, както бяха в Полша -Ярослав и Лех Качински.

"Донорството е най-великият хуманен акт на нашето време", категоричен е д-р Мирослав Ненков. И всеки трябва да му вярва, защото през неговите ръце са минали не една и две ситуации, в които е искал много - човек да надмогне себе си. "Хубаво е да отделиш 15-20 лева, за да нахраниш някого, но този жест няма такова значение. Ако разбереш, че най-близкият ти човек няма никога повече да се върне вкъщи и да дадеш разрешение да се вземат органите му, за да се присадят на други, е нещо, на което не мога да спра да се удивлявам и възхищавам", развълнувано споделя д-р Ненков. Точно моментите, в които координаторът по донорство трябва да обясни на близките какво се иска от тях, са най-трудните в професията му. "Един такъв разговор е ирационален, той е ужас, няма схема за него", казва д-р Ненков. Най-трудното е, че близките изобщо не са очаквали да чуят трагичната вест и дори не могат да повярват, че е истина. "Представяте ли си как някой е излязъл сутринта да се повози на мотора и не се е прибирал, а ние искаме да вземем органите му", казва др Ненков. В тази ситуация неговата роля е не само да покаже на хората, че мозъкът на техния близък наистина не функционира, а и да бъде буфер, който да поеме безкрайната им мъка и реакцията, която тя предизвиква. "Някои се ядосват, крещят, обиждат, а други мълчат с очи, пълни със сълзи, ако не си го преживял, не може да го разбереш и не може да се опише", казва той. Тези разговори преследват координаторите с години и те не знаят дали ще могат да ги забравят до края на живота си. "Докараха загинал млад мъж, дойдоха близките му и само мълчат, не знаеш какво да правиш. Не че крещящите са по-леки, чуваш викове как с колегите си сте изкормили някого", споделя д-р Ненков. Но не се сърди на никого, защото знае, че агресията понякога е реакцията на мъката. "Близките са отзивчиви като цяло, имали сме случаи от всички социални слоеве, които са давали разрешение или отказ за донорство", казва д-р Ненков. Обикновено мотивите за съгласие са желанието да извършат хуманен акт или фактът, че самият починал приживе е споделял желанието си да се дарят органите му.

В основата на отказите също стоят различни съображения. "При последния случай хората се съмняваха в нашата преценка, искаха второ, трето, пето мнение, когато го получиха, вече беше късно, защото донорът се беше инфектирал", казва д-р Ненков и натъртва, че в тези случаи никой не се сърди и не прави физиономии

"Това не е като да услужиш с колата си на някого, аз се възхищавам на тези хора, които дават съгласие , подчертава пак той. Понякога за отказите дори няма обяснение, близките казват: "Ей така, не искаме". В други случаи семействата са разделени. "Едни искат, други - не, ситуацията тогава е много сложна", казва д-р Ненков.

Въпреки че разговорите са много тежки, той няма да се откаже, защото залогът е още по-висок. "Чакащите за органи живеят с надежда и като им звъннеш и кажеш - хайде идвай, как да опишеш радостта", усмихва се той за пръв път от началото на разговора. Един от уникалните случаи, които са имали във ВМА, е с младия Илиян. Веднъж трансплантиран, той тръгнал към много страшен изход, станало така обаче, че се направила втора трансплантация и момчето се оправило. "Сега, като го видя, ми пълни сърцето, който и да видя от трансплантираните ни пациенти, ми пълни сърцето и забравяш за тежките разговори поне за малко", добавя д-р Ненков. И точно защото знае колко зарежда спасяването на човешки живот, той не пропуска да се обади на близките на донорите, ако има техен телефон, и да им каже: "Трансплантацията мина добре, потръгна черният дроб, човекът е добре". "Така съм сигурен, че те намират оправдание за себе си, за постъпката си", обяснява д-р Ненков.

Освен човешката страна на нещата обаче донорската система у нас има и чисто професионална. А в нея все още се срещат и проблеми, заради което броят на ситуациите не е висок. "Генералният проблем е откриването на донора", казва д-р Ненков. Една част от тези пациенти пристигат в много тежко състояние, с черепно-мозъчна травма, при тях веднага става ясно, че могат да са донори и се правят изследвания. "Но има други, при които това не е толкова очевидно и тук е ролята на координаторите, те трябва да открият донора. Веригата е толкова здрава, колкото е най-слабото й звено, това е едно от тях", обобщава д-р Ненков. Причините обаче не са в това, че анестезиолозите не си разбират от работата, а че са претоварени.

Те работят на 2-4-5 места и се прибират у дома само за да вечерят и да паднат, ако не са нощна. За тях една донорска ситуация е изключително натоварване, а разговорите с близките не се забравят и не се изплащат", обяснява д-р Ненков. Затова, според него, през болниците минават много донори, не се установяват. Все пак има и лекари, които понякога не се държат като такива. "Един неврохирург в комисия, която установява мозъчната смърт, казва -кой ще ми даде гаранция, че този човек няма да се събуди, това е уникална глупост, с която трябва да се преборим", категоричен е д-р Ненков. Възмущението му е напълно оправдано, защото по този начин се руши доверието на хората в системата. А тя работи безотказно, когато трябва да се установи дали един човек има мозъчна смърт. "В доказването й няма нищо сложно, правят се редица изследвания и няма как да се сбърка", категоричен е той и добавя: "Ако попаднат в подобна ситуация, хората трябва да знаят, че е практически невъзможно да се обяви за донор човек, който може да се събуди, останалото е кино, Холивуд". Друга тема, с която периодично се подкопава доверието в донорството, са спекулациите за продажба на органи. "Сегашната система гарантира, че това е невъзможно да се случи, дори да съм най-гадният лекар и да искам да ги продам, не мога, защото системата е многопластова и има взаимен контрол между координатори, трансплантатори, ИАТ", натъртва д-р Ненков. финансовият проблем при донорството също не е решен. Лекарите почти не получават пари за работата си като координатори. "А само на гол ентусиазъм не се кара

В МЗ променихме една наредба, надявам се от нея колегите да взимат малко повече пари, но пак не са много", признава д-р Ненков. Според него, ако всеки премести по едно малко камъче напред, работите ще станат по-добре.

Не е решен и един друг проблем. Когато се попълнят всички документи, потенциалният донор пред закона е мъртъв и при отказ от страна на близките, би трябвало да се изключи поддържащата апаратура. "Никой координатор не смее да направи това, въпреки че законът е зад него, макар че първият прецедент ще отвори врата", казва д-р Ненков. В същото време в Испания, където има най-много донори, ако няма съгласие, лекарите спират апаратите. "Най-вероятно е така, защото отдавна в тази държава донорските ситуации не са събитие", заключва д-р Ненков. И накрая пак не пропуска да каже: "Всички хора, които са дали съгласие близките им да станат донори, са уникални, изпитвам към тях само благодарност и възхищение!".
Липсата на пари спъва модерното лечение в България

Трети "Да Винчи" оперира рак у нас

В София роботът вече спасява и жени, в Плевен изрязва тумори на дебелото черво

Мария Чипилева
"Да Винчи Си" е пълното име на втория робот, който беше инсталиран в плевенската университетска болница, финансирането му беше осигурено по ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика". С роботите в клиниката се правят гинекологични операции на жени с онкологични проблеми и на мъже с рак на простатата. В скоро време обаче в болницата планират да започнат и нов вид интервенции - на тумори на дебелото черво. Първата операция с робота "Да Винчи" беше направена през 2008 г., а оттогава досега там има над 500 онкогинекологични интервенции.

В софийската болница "Доверие" с робота от няколко години се извършват операции при рак на простатата.

През миналата седмица обаче там започнаха да се правят и гинекологични интервенции на жени с рак на шийката на матката. Те бяха извършени от медицинския екип на гинекологичното отделение на болницата с помощта на проф. Ангелос Сиютас.

Предимствата на операциите с "Да Винчи" пред традиционната хирургия са ясни. Като всички миниинвазивни методи те са по-щадящи, защото се правят изключително малки разрези и почти няма загуба на кръв

Това помага на пациента да се възстанови по-бързо. Роботът обаче има предимства дори в сравнение с останалите лапароскопски методи. Това е неговата прецизност, големината на образа на оперирания орган и свобода на движението, която има хирургът. Също така свеждането до минимум на треперенето на ръцете на лекаря. Това води до още по-добри крайни резулттаи за пациентите. Например при операциите на рака на простатата с "Да Винчи" се намаляват най-честите усложнения като инконтиненция и еректилна дисфункция.

Проблемите обаче също не липсват. В случая - с достъпността на това лечение и финансирането му. Към момента здравната каса поема само гинекологичните операции. За тях обаче тя дава 8 хил. лв., което не покрива реалните разходи, казва Ани Недялкова от "Доверие". За рака на простатата пък касата не плаща нищо. Така пациентите трябва да дават по 10 хил. лева. В същото време в чужбина това лечение струва между 8 и 16 000 евро.

Българското урологично дружество е внесло предложение до НЗОК за финансиране на 80 операции годишно, засега обаче няма отговор. Заради това у нас роботизираната хирургия изостава. Тук едва 10% от операциите се правят по този начин, а в развитите държави съотношението е обърнато, каза проф. Горчев. Според него, заради недофинансирането страда не само миниинвазивната хирургия, но и ендоскопската, където много консумативи остават за сметка на пациента.
800 светила на конгрес в София

Избраха проф. Николай Петров за вицепрезидент нa WSIVA

Руслан Йорданов
800 светила в анестезилогията от цял свят се събраха в София от 24 до 26 май 2014 г. Столицата ни спечели домакинството на 4-ия Световен конгрес на интравенозна анестезия и контролирана инфузия в конкуренция със САЩ, Франция, Еквадор и Испания. Мотото тази година бе "Безопасност за пациента по време на анестезия". А лекарите обмениха ноу-хау за най-перспективни достижения в борбата с болката. Събраха се специалисти от САЩ, Мексико, РЮА, Сингапур, Индия, Нова Зеландия, Малайзия, Китай, Египет, Франция, Германия, Италия, Швейцария, Румъния, Гърция, Турция, Хърватска, Македония. Държавният глава Росен Плевнелиев приветства гостите заедно с президента на WorldSIVA проф. Куирино Пиачеволи (Италия), президента на Световната федерация на дружествата на анестезиолозите проф. Дейвид Уилкинсън (САЩ), както и президента на Дружеството на анестезиолозите в България полк. проф. Николай Петров от ВМА. А гвоздеят при откриването на конгреса бе концерт в Зала 1 на НДК, където оперната звезда и съпруга на проф. Пиачеволи пя с оркестъра на "ФМ Радио".

Сред водещите лектори бяха проф. Стефан де Херт, проф. Паоло Пелоси, проф. Рику Данта, проф. Дълглас Карлсън, проф. Волфганг Хайнрих и други. Бяха представени 109 орални и 39 постерни презентации. Най-добрите ни анестезиолози изнесоха доклади - проф. Николай Петров, проф. Атанас Темелков, проф. Пламен Кенаров, доц. Георги Царянски, проф. Чевдар Стефанов, проф. Радко Радев, проф. Стоян Миланов, проф. Вилиан Платиканов и др. По време на конгреса се проведе и избор на ново ръководство на WSIVA. Проф. Куирино Пиачеволи бе преизбран за президент, а вицепрезидент стана проф. Николай Петров.