След 12 години държавата ще внася пълните осигуровки на децата

Проектът предвижда увеличаване на състава на Надзорния съвет на НЗОК с двама представители на държавата.

В проекта са включени и промени, които са предлагани многократно от страна на НЗОК и БЛС. Сред тях са връщането на договарянето на цени и обеми на медицински услуги в НРД, връщането на арбитражните комисии, както и възможността НЗОК сама да утвърждава списъка със заболявания по Наредба 38. По този списък касата плаща частично или напълно лекарствата за домашно лечение.

Проектът предвижда въвеждане на централизирано договаряне на различни видове отстъпки от НЗОК за лекарства с оглед намаляване на разходите на НЗОК. Създава се механизъм за договаряне на отстъпки при включване на лекарства в Позитивния списък. Вероятно сериозно напрежение ще предизвика идеята на МЗ медикаменти, за които не са договорени отстъпки, да не бъдат включвани в Позитивния списък. Предвижда се и задължително централизирано договаряне на отстъпки за лекарства за домашно лечение и при злокачествени заболявания.

Съвместни проверки на качеството за спазване на правилата за добра медицинска и за добра фармацевтична практика ще извършват представители на РЗОК, Изпълнителна агенция "Медицински одит", регионалните здравни инспекции и съсловните организации на лекари, зъболекари, сестри, акушерки и др. Касата ще може да прекъсва договора си с изпълнител на медицинска помощ (лекар, лечебно заведение и др.), ако констатира системна неудовлетвореност от страна на пациентите.

НЗОК се задължава да извършва проучване на удовлетвореността на пациентите от заплатените от нея здравни услуги. Мотивът на МЗ е, че в центъра на здравна политика стои пациентът и неговото мнение следва да има важно значение при изследване на дейността на лечебните заведения.

- Най-напред да кажем, че наближава краят на постите. Но 200 дни в годината българинът традиционно е спазвал пости, т.е. знаел е, че трябва да има почивка от някои храни, които от опит е знаел, че не може да се ползват непрекъснато, без да има последици за човешкото здраве. Нормално е да има пости, но и празници. Разбира се, на празника може да консумираме празничните ястия, те няма да ни навредят, ако сме дали една почивка на тялото, за да може то да се прочисти. Винаги народите са знаели, че от това се нужда всяка система по принцип, и човешкото тяло също, затова във всяка култура има тези периоди на прочистване. Може да кажем, че празникът може да бъде съставен от ястия, които да бъдат и празнични, и здравословни едновременно.

- Нека да направим тези ястия по традиционна рецепта, като имаме предвид някои съществени пунктове, които ще се отразят върху нашето здраве. На първо място това е термично обработената мазнина. Да не забравяме, че всяко месо има своята мазнина, предимно наситена, но отчасти и ненаситена. Когато минава термична обработка мазнината деградира. Затова можем да избегнем добавянето на допълнителна мазнина, особено растителна, защото тя се състои предимно от ненаситени мастни киселини. Всеки знае, че пърженото дразни стомаха, но една варена или задушена мазнина по същия начин дразни не само лигавицата на стомашно-чревния тракт. А вкусовите качества на ястието няма да се променят, ако не добавяме мазнина, която е термично обработена. Може да добавим например масло след термичната обработка, то също овкусява много добре. Другият пункт е солта, с която знаем, че българите прекаляваме. Тя е не само в солницата на масата. Много хора смятат, че ястието няма да е вкусно, ако не добавят сол, без дори да са го опитали. Но големият проблем със солта са всъщност технологично преработените храни, полуфабрикатите, където търговецът вече е сложил много сол. Редица подправки, които ползваме, също имат сол. Потребността ни от натриев хлорид е от около грам и половина на ден, а българинът яде 18-20. Дори с няколко филийки хляб надскачаме дневната доза на натриев хлорид. Той, разбира си, е необходим, но трябва да е в точни референтни граници. Малко повече сол, и получаваме отоци, вдигаме кръвното. Може би изглежда странно, но хората са с наднормено тегло, което е пандемия в днешно време, главно от солта, не от калориите. Затова не е нужно да броим калориите, това е история в медицината. Природата не работи по този разчленителен модел, никое животно в природата не брои калории, а няма по-болно същество от човека.

На трето място, обикновено българинът прекалява с тестените изделия. Разбира се, няма нищо лошо в една хубава баница, но и тя може да бъде приготвена по традиционен и по-здравословен начин. Например, вместо да мажем дъното на тавата с мазнина, може да бъде на оризова хартия или на няколко пласта от корите. Традиционните ястия могат да бъдат и здравословни в същото време. И да не забравяме, че след празниците и самата църква по календар предлага няколко постни дни. Когато си хапнем добре по празници, да дадем малко почивка на организма, като направим няколко растителни, суровоядни дни. Това е най-простото нещо за клинично здравия човек.

- Кои са храните, които задължително трябва да имаме през зимата на масата си?

- Категорично суровите зеленчуци. Природата в нашия климатичен пояс е предвидила тези зеленчуци да бъдат под земята, това са различните видове кореноплодни - моркови, целина, ряпа, българският джинджифил, който е един прекрасен антибиотик. Зеленото го имаме целогодишно, през есента имаме и спанак. Достатъчно сурови зеленчуци на масата, и като салата, и както е модерно сега да се казва, смути. Защото се оказва, че имаме нужда от повече зелени неща, което забравяме, а това е биологична потребност. И разбира се, да измиваме много добре зеленчуците, може да се накиснат и в малко вода със сода за хляб, за да се махнат пестицидите. Не нитрата, той не е токсичен, трябва да направим това разграничение, защото всичко отива под един знаменател.

- Всеки здрав човек, когато идва при мен, казва "всички твърдят, че трябва да се пие много вода, но аз не мога, става ми зле." Организмът не е конструиран за това, той не е конструиран за насилие над него. Да, имаме нужда от вода, всичко протича във водна среда, това е безспорно. Но ние приемаме достатъчно вода, когато най-напред избегнем технологично преработените храни, защото те са концентрирана храна и тогава самият организъм иска много вода. Организмът е перфектна система за дозиране. Когато имаме достатъчно сурова растителна храна - плодове, зеленчуци, сокове, дори ядки и растителни варива, те имат много повече вода от технологично преработените храни. И нещо, което се забравя - организмът произвежда химическа, метаболитна вода. Затова нека слушаме нашия организъм, но и да му дадем достатъчно жива, ензимна структурирана вода, а това е водата в плодовете и зеленчуците.

- Аз мисля, че са най-малката злина, и това има своя биологичен резон. Защото въглехидратите, особено простите въглехидрати и гликозата, са основният енергиен източник в биохимията на организмите. Затова стремежът към сладко е много силен. Въпросът е в какъв вид ще го дадем на организма. И все пак, дори да са технологично обработени, сладкишите са най-малкото зло, в сравнение с колбасите, например. Шоколадът вече е доста реабилитиран. Разбира се, всичко е въпрос на доза. Но може да приготвим сладкиши, които да са много здравословни, със смлени ядки, какао, канела, има много рецепти.

- Няма животно, което да е забравило храната си. Представете си сега да се направи дискусия дали лъвовете да не станат вегетарианци, дали няма да е по-полезно за тях да пасат трева. Или пък дали конят да не започне да се храни с кюфтета. Човекът е конструиран от природата да има определен стил на хранене и той е еталонът, няма нужда да измисляме каква трябва да е храната за човека, за да е здрав. В традициите на народите е закодирана формулата за живот и здраве. Например българинът се е славел с много столетници на Балканите преди стотина години. Да видим неговата кухня, която е осигурявала толкова дълголетници, че даже са идвали специални комисии от Русия, за да изследват каква е причината. Както вече казах, 200 дни в годината, предимно селското население стриктно е спазвало постите. В голямата си част българинът е ползвал растителна храна, не е имал екстрахирани мазнини. Не е имал олио, зехтинът е екзотика, не е бил масов. Ползвал е масло и свинска мас, които са забранени по време на пост. Това, което виждаме като българска гозба по ресторантите, е българска празнична кухня, тя не е всекидневие. Формулата за здраве е много проста - една голяма част, около две трети от храната да имаме в суровия растителен диапазон и да допълним със зърнени и бобени варива. Българинът е добавял към това животински продукти, като традиционната доза е веднъж седмично месо, един-два пъти сирене. Може постите да са били свързани и с недоимък, но мисля, че имат много по-дълбок смисъл.

- Това е интересен въпрос, но аз винаги го оспорвам. Защото в историята на човечеството е имало много по-голям стрес. Ние се радваме общо-взето на един мирен период. Да, има локални войни, но тогава всяко поколение е преживявало война, а войната е по-голям стрес. По селата също е имало стрес, една градушка и цялата реколта отива, обричаш се на глад, това е описано и в литературата. Да, стресът е бил от друг характер, но не по-малък като сила. Всъщност стресът е хубаво нещо, той ни държи в тонус, мобилизира ни. Въпросът е в какъв статус е човекът, за да отговори на стреса. За болния човек всичко е стрес, за здравия е стимул за развитие.

- Категорично. Забравяме, че и психиката влияе на тялото, но и тялото влияе много силно на психиката. Още Хипократ дава четирите основни типа темперамент, на база на телесни течности. Холерикът например е жлъчен човек, защото е токсичен. Сутрин сме най-кисели като Ph в кръвта, и най-кисело е поведението ни. Много е пряка връзката, а ние сме свикнали да търсим сложни корелации. Простата връзка е, че храната пряко влияе на нашата психика и настроение.

- Надеждата е, че има тенденция да се интересуват, иначе отговорът е не, за съжаление. Хубавото или недотам е, че инициативата като че ли идва от самите хора, не толкова от лекарите. Децата се лекуват лесно, те имат динамична обмяна, но здравето на детето започва още със здравето на майката. Така че зависи с какво се хранят родителите, за да имат здраво дете.