Катедра физиология и патофизиология, унс по физиология к о н с п е к т



Дата07.11.2017
Размер121.71 Kb.
М Е Д И Ц И Н С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т - В А Р Н А

КАТЕДРА ФИЗИОЛОГИЯ И ПАТОФИЗИОЛОГИЯ,

УНС ПО ФИЗИОЛОГИЯ




К О Н С П Е К Т


по физиология

за студенти по дентална медицина, втори курс,

придобиващи образователно-квалификационна степен

“магистър-лекар по дентална медицина”



2012/2013



  1. Понятие за хомеостаза. Видове регулаторни системи и механизми на регулация. Нива на физиологична регулация. Нервни и хормонални механизми на регулация.

  2. Клетъчни мембрани. Активен и пасивен транспорт през клетъчните мембрани. Осмоза. Транспорт на макромолекули.

  3. Възбудими тъкани - характеристики. Мембранен потенциал на покой (ПП). Механизъм на възникване и поддържане на мембранния ПП.

  4. Електро-възбудими и електро-невъзбудими мембрани. Йонни канали. Промени в стойностите на мембранния потенциал в отговор на дразнене.

  5. Акционен потенциал – фази, йонни механизми, характеристики. Промени във възбудимостта по време на възбуждане. Рефрактерни периоди.

  6. Разпространение на електрическата активност. Видове нервни влакна. Закони за провеждането.

  7. Синапс - определение, видове. Електрични синапси. Особености на предаване на информацията в химичните синапси. Постсинаптични рецептори – видове, характеристика.

  8. Постсинаптични потенциали – видове, механизъм на възникване, характеристика. Видове медиатори, механизъм на действие. Невропептиди.

  9. Мускули–видове, функции.Напречно-набраздени мускули:функционална анатомия. Механизъм на мускулното съкращение. Роля на АТФ.

  10. Връзка между възбуждение и съкращение в мускулната клетка. Електромиография.

  11. Видове мускулни съкращения. Регулиране силата на мускулното съкращение. Зависимост между изходната дължина на мускула и напрежението при съкращение.

  12. Енергиен метаболизъм на мускула. Видове мускулни влакна. Мускулна работа и умора на мускула.

  13. Гладки мускули – функционална анатомия. Механизъм на мускулното съкращение.

  14. Възбуждение на клетъчната мембрана на гладките мускули. Видове гладки мускули.

  15. Функционална анатомия на миокарда. Електрофизиологични особености на кардиомиоцитите – особености на мембранния потенциал и акционния потенциал. Рефрактерност.

  16. Възбудно - проводна система на миокарда. Автоматия – произход. Провеждане на възбудните импулси в миокарда. Екстрасистоли.

  17. Връзка между възбуждение и съкращение в миокардната клетка. Метаболизъм на миокарда.

  18. Електрокардиография. Регистрация на електрокардиограма (ЕКГ), видове отвеждания, анализ на ЕКГ.

  19. Сърдечен цикъл. Обем и налягане в камерите и предсърдията по време на сърдечния цикъл.

  20. Сърдечни тонове – видове, причини за образуване. Ударен и минутен обем на сърцето. Фракция на изтласкване.

  21. Регулация на миокардната функция. Фактори, от които зависи левокамерната функция. Интракардиална регулация на сърдечната дейност.

  22. Екстракардиална регулация на сърдечната дейност - нервни и хуморални механизми.

  23. Съдова система. Функционална класификация на съдовете. Основни хемодинамични закономерности.

  24. Обемна и линейна скорост на кръвта, видове кръвен поток. Налягане и движение на кръвта във вените. Механизми, улесняващи движението на венозната кръв.

  25. Артериално налягане (АН). Нормални стойности на АН. Фактори, които определят АН. Пулсова вълна, скорост на пулсовата вълна.

  26. Микроциркулаторна единица. Функции на капилярите. Транспорт през капилярната стена.

  27. Регулация на съдовия тонус. Локални механизми на авторегулация – миогенни и метаболитни. Роля на ендотела.

  28. Нервна и хуморална регулация на съдовия тонус.

  29. Регулация на артериалното налягане.Рецептори, участващи в регулацията на артериалното налягане.

  30. Сърдечно - съдов център – структура; влияния върху сърдечносъдовия център.

  31. Регулация на артериалното налягане – механизми за бърза и дълготрайна регулация.

  32. Особености на кръвоснабдяването на мозъка, белите дробове, миокарда, лицево-челюстната област.

  33. Кръв – състав, функции, свойства, обем. Кръвна плазма – състав. Плазмени белтъци – видове, свойства.

  34. Еритроцити – брой, функции. Хемоглобин – видове, структура, функции, разграждане. Съединения на хемоглобина.

  35. Хемопоеза. Роля на еритропоетина, витaмин В12 и фолиевата киселина за еритропоезата.. Обмяна на желязото.

  36. Левкоцити – брой, функции. Левкоцитна формула – значение. Регулация на левкопоезата. Роля на лимфоцитите в имунните реакции.

  37. Неспецифични и специфични защитни механизми на организма. Имунитет – видове, особености. Защитни механизми в устната кухина.

  38. Лимфна система - структура, функции. Лимфа - образуване, движение, значение. Функции на слезката.

  39. Кръвоспиране – значение, фази. Тромбоцити – брой, функции.

  40. Кръвосъсирване – фактори, фази. Роля на калциевите йони и витамин К за кръвосъсирването.

  41. Антикоагулантни механизми. Фибринолитична система.

  42. Кръвни групи и принципи на кръвопреливане. АВО и Rh системи.

  43. Дихателна система – функции. Устройство на дихателната система. Функции на дихателните пътища и алвеолите.

  44. Механизъм на дихателните движения. Дихателни мускули. Обеми и капацитети на белите дробове. Минутен дихателен обем и минутна алвеоларна вентилация.

  45. Значение на плевралното налягане за дишането. Роля на сърфактанта, торакалната и белодробната еластичност и разтегливост. Съпротивление на дихателните пътища.

  46. Физични закономерности на газовата дифузия. Състав на атмосферния, алвеоларния и издишания въздух. Газова дифузия в белите дробове, роля на респираторната мембрана.

  47. Газова дифузия в белите дробове - отношение вентилация - перфузия. Газова дифузия в тъканите. Обмяна и транспорт на CO2. Дисоциационна крива на CO2.

  48. Обмяна и транспорт на кислорода. Дисоциационна крива на оксихемоглобина. Фактори, повлияващи афинитета на хемоглобина към кислорода.

  49. Регулация на дишането. Дихателен център – организация. Химична регулация на дишането.

  50. Влияния на ЦНС върху дихателния център. Рефлексна регулация на дишането.

  51. Храносмилателна система – структура, функции. Функционална морфология на стената на стомашно-чревния тракт. Инервация на храносмилателната система. Сплнхникусово кръвообращение.

  52. Дъвкателни цикли и периоди. Участие на различни мускулни групи в дъвкането. Регулация на дъвкането. Гълтане - фази.

  53. Физиология на устната кухина – функции. Структура и функция на емайла.

  54. Структура и функция на дентина, цимента и зъбната пулпа.

  55. Двигателна активност на стомаха. Регулация. Повръщане.

  56. Двигателна активност на тънкото и дебелото черво. Регулация. Дефекация.

  57. Секреторна функция на храносмилателния тракт. Слюнна секреция. Регулация на слюнната секреция.

  58. Състав и функции на слюнката.

  59. Стомашен сок – видове секретиращи клетки, състав на стомашния сок, значение. Регулация на секрецията.

  60. Панкреатичен сок – състав, функции, регулация на секрецията.

  61. Жлъчка – състав, функции, регулация на жлъчната секреция

  62. Секреция на тънкото и дебелото чeрво

  63. Смилане на въглехидрати, масти и белтъци в различните части на храносмилателната система.

  64. Резорбция на органични вещества, вода, електролити, желязо, витамини в храносмилателната система.

  65. Физиология на черния дроб.

  66. Въглехидратна обмяна. Регулация на кръвнозахарното ниво.

  67. Белтъчна обмяна. Азотен баланс. Регулация на белтъчната обмяна.

  68. Липидна обмяна. Регулация.

  69. Обмяна на енергията. Доставяне, освобождаване и складиране на енергията. Изразходване на енергия. Основна обмяна – същност, фактори, регулация.

  70. Основни принципи за определяне на нормите за физиологично хранене. Основни хранителни вещества.

  71. Физиологично значение на витамините.

  72. Физиологично значение на макроелементите и микроелементите.

  73. Телесна температура. Топлинен баланс. Регулация на телесната температура - механизми.

  74. Функции на бъбреците. Функционална анатомия, кръвоснабдяване и инервация на бъбреците.

  75. Гломерулна филтрация (ГФ). Фактори, които обуславят ГФ. Авторегулация на ГФ. Концепция за клирънс.

  76. Тубулни транспортни процеси. Реабсорбция и секреция на органични вещества, вода и електролити в бъбречните тубули.

  77. Механизъм на концентриране и разреждане на урината. Обем и състав на крайната урина. Микция.

  78. Ендокринна функция на бъбреците. Нервна и хормонална регулация на бъбречните функции.

  79. Физиология на кожата. Функции на кожата. Промени в кръвоснабдяването на кожата и потната секреция при поддържане на топлинния баланс.

  80. Количество и разпределение на водата в организма. Функции на водата, воден баланс. Регулация на осмолалитета на екстрацелуларната течност.

  81. Състав на телесните течности. Значение на основните електролити.Динамика на обема и осмоларитета на телесните течности. Регулация на обема на екстрацелуларната течност.

  82. Алкално-киселинно равновесие (АКР). Източници на Н+ в организма. Ефекти от промяната на Н+ концентрация в телесните течности. Кръвни буферни системи. Дихателна регулация.

  83. Роля на бъбреците в поддържане на АКР. Показатели на АКР. Алкалоза и ацидоза - видове.

  84. Калциево - фосфатна обмяна. Разпределение, значение и обмяна на калция и фосфатите в организма.

  85. Костна тъкан – структура, формиране, ремоделиране.

  86. Регулация на калциево - фосфатната обмяна. Значение на паратхормона, витамин D3 и калцитонина. Регулация на секрецията.

  87. Общи принципи и значение на ендокринната регулация. Видове хормони – характеристика, механизъм на действие. Регулация на хормоналната секреция.

  88. Хипофиза – функционална морфология. Физиологични ефекти на неврохипофизните хормони. Регулация на секрецията.

  89. Физиологични ефекти на аденохипофизните хормони. Регулация на секрецията.

  90. Щитовидна жлеза. Характеристика, синтез и физиологични ефекти на щитовидните хормони. Регулация на секрецията.

  91. Ендокринна функция на задстомашната жлеза. Регулация на секрецията.

  92. Надбъбречна жлеза. Характеристика и физиологични ефекти на минерал-кортикоидите и надбъбречните полови хормони. Регулация на секрецията.

  93. Надбъбречна жлеза. Характеристика и физиологични ефекти на глюко-кортикоидите. Регулация на секрецията. Хормони на надбъбречната медула.

  94. Хормони, произвеждани от органи с не-ендокринна функция. Епифиза.

  95. Мъжка репродуктивна система. Герминативна и ендокринна функции на тестисите. Регулация на функциите.

  96. Женска репродуктивна система. Герминативна и ендокринна функции на яйчниците. Овариален и менструален цикъл.

  97. Женски полови хормони - физиологични ефекти, регулация на секрецията.

  98. Хормонална регулация на бремеността, раждането и лактацията.

  99. Функции на нервната система. Физиология на неврона – функционална морфология, видове неврони, преработка на информацията, транспорт. Невроглия.

  100. Организация на коровите невронни мрежи. Принципи на свързване между невроните. Задържане в нервната система - видове.

  101. Сетивни системи – видове, функции, организация. Рецептори - класификация. Обработка на информацията в сетивните системи.

  102. Соматосетивна система - рецептори, аферентни пътища, центрове.

  103. Особености на тактилната и проприоцептивна сетивност в лицево-челюстната област.

  104. Болкова сетивност. Стимули, видове болка, пътища на болката. Обезболяваща система. Висцерална болка.

  105. Особености на болковата сетивност в лицево-челюстната област. Зъбна болка.

  106. Вестибуларна система. Видове рефлекси при дразнене на вестибуларните рецептори.

  107. Слухова система. Функции на външното, средното и вътрешното ухо. Предаване и преработка на информацията в слуховата система. Локализация на звука.

  108. Зрителна система. Оптичен апарат на окото. Акомодация. Рефракционни аномалии. Зенични рефлекси. Зрителна острота.

  109. Фоторецептори. Организация на нервните мрежи в ретината. Централна преработка на зрителната информация.

  110. Светлинна адаптация. Цветно зрение. Очни движения. Възприемане на пространството.

  111. Обонятелна и вкусова сетивни системи.

  112. Обща схема на регулация на движенията. Спинална регулация на движенията. Спинални рефлекси.

  113. Регулация на движенията от мозъчния ствол, базалните ганглии, малкия мозък и мозъчната кора.

  114. Биоелектрична активност на мозъка. Електроенцефалография - видове ритъм, клинично значение. Поддържане на състоянието на бодърстване.

  115. Състояние на сън. Видове сън – характеристики, промени в ЕЕГ. Регулация на състоянието на сън.

  116. Вегетативна нервна система (ВНС) – обща характеристика. Физиологични особености на симпатикусовия и парасимпатикусовия дял. Медиатори и мембранни рецептори на ВНС.

  117. Влияние на вегетативната нервна система върху отделни системи в организма. Регулация на вегетативните функции. Вегетативни рефлекси. Симпато – адренална система и стресови реакции.

  118. Хипоталамус - функции. Невросекреция. Хипоталамо - хипофизна система.

  119. Хипоталамус - регулация на апетита, жаждата, телесната температура.

  120. Лимбична система - функции. Физиологични основи на емоциите и мотивацията.

  121. Висши интегративни функции на нервната система. Асоциативни корови зони. Обучение-видове.

  122. Памет – видове. Механизми на обучение и памет.

  123. Реч. Центровe на речта. Функционална асиметрия на мозъчните хемисфери.

  124. Физиологични промени в организма при физическа работа. Източници на енергия за мускулите. Промени в дейността на сърдечно - съдовата система, дишането, обема и състава на телесните течности; невроендокринни промени.


КОНСПЕКТ ЗА ПРАКТИЧЕСКИ ИЗПИТ ПО ФИЗИОЛОГИЯ


  1. Изследване на нервно-мускулен препарат от жаба - опити на Галвани, опит на Матеучи.

  2. Доказване законите за двустранното провеждане на нерва и за физиологичната непрекъснатост на нерва.

  3. Изследване влиянието на миорелаксанти върху двигателното поведение на жаба.

  4. Анализ на рефлексна дъга у жаба. Доказване на сумация на възбуждението в нервните центрове.

  5. Възбудимост на нервните центрове - рефлексно време. Координация на рефлексните реакции.

  6. Изследване на клинично важни рефлекси при човека.

  7. Нервно-вегетативни рефлекси за оценка състоянието на вегетативната нервна система. Ортостатична проба.

  8. Физиология на мускула - единично и тетанично съкращение.Умора.

  9. Електромиография. Динамометрия.

  10. Имунологични проби за ранна диагностика на бременност.

  11. Изследване на щитовидната жлеза с радионуклиди.

  12. Регистриране на кардиомеханограма на жабешко сърце. Температурни влияния върху венозния синус.

  13. Изследване автоматията на различните отдели на проводната система на сърцето. Лигатури на Станиус.

  14. Регистриране на камерни екстрасистоли върху жабешко сърце.

  15. Аускултация на сърдечни тонове. Фонокардиограма.

  16. Измерване на артериално кръвно налягане у човек.

  17. Изследване на артериален пулс. Сфигмограма.

  18. Методи за измерване на кръвния поток. Определяне скорост на разпространение на пулсовата вълна.

  19. ЕКГ - регистрация, анализ, клинично значение.

  20. Промени в сърдечната дейност на жабешко сърце при дразнене на вагосимпатиковия нерв и под влияние на хуморални фактори.

  21. Капиляроскопия на човек. Капилярно кръвообращение на жаба.

  22. Доказване свойствата на жлъчката. Хранителен рацион. Определяне на нормена телесна маса.

  23. Определяне на енергоразход. Основна обмяна.

  24. Клирънс – определение, видове, клинично значение.

  25. Показатели на алкално-киселинното равновесие.

  26. Отклонения в алкално-киселинното състояние на организма - принципи на коригиране.

  27. Определяне на хематокрит – клинично значение.

  28. Определяне броя на еритроцитите. Еритроцитни индекси.

  29. Определяне броя на левкоцитите. Левкоцитна формула - клинично значение.

  30. Определяне на хемоглобин. Клинично значение.

  31. Количествено определяне на общия белтък в плазмата.

  32. Хемолиза - видове, клинично значение.

  33. Изследване на СУЕ - микро- и макрометоди. Клинично значение.

  34. Определяне на кръвни групи и Rh-принадлежност - клинично значение.

  35. Определяне времето на кръвотечение и кръвосъсирване.

  36. Определяне на протромбинов индекс. Изследване влиянието на Vit K върху кръвосъсирването.

  37. Определяне на белодробни беми и капацитети. Проби за уморяемост на дихателната мускулатура.

  38. Функционални проби за изследване пригодността на сърдечно-съдовата система за физическа работа.

  39. Изследване на соматосетивна система.

  40. Изследване на слухова система.

  41. Изследване на координацията на движенията и равновесието.

  42. Изследване на зрителна система.

  43. ЕЕГ - регистрация, анализ, клинично значение.

  44. Изследване на кожно съпротивление. Клинично значение.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница