ТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ
СОФИЯ
| Катедра “ХИМИЯ” | Факултет: КТТ |
Фак. No: 10027031
|
Дилян Стефанов Чернев
|
Специалност:
|
Упражнение: 5
|
Полимерни материали
|
Асистент:
|
1. Теоретична обосновка:
Полимерите са високомолекулни съединения, чиито макромолекули се състоят от голям брой многократно повтарящи се и с еднакъв или различен строеж елементарни структурни звена, свързани помежду си с ковалентни химични връзки Записват се съответно в най-общия случай по следния начин (-А-)n, където А е структурно звено. Например високомолекулното съединение полиетилен се състои от многократно повтарящи се елементарни структурни звена – СН2 – СН2 –. Молекулата на полиетилен може да бъде записана по следния начин: [ CH2 – CH2 – ]2. Броя на елементарните звена (n) в молекулата се нарича степен на полимеризация: , където М – средната молекулна маса на полимера, а т – молекулната маса на елементарното, наречено полимерно звено.
Полимерите биват природни, изкуствени и синтетични: неорганични, органични и елементорганични. Характеризират се със специфични свойства, различни от свойствата на нискомолекулните съединения. При разтваряне в органични разтворители полимерите предварително набъбват, а разтворите им са с висок вискозитет. Якостно-деформационните им свойства зависят от температурата, характера и продължителността на натоварването, структурата на полимера и други фактори.
Полимерите са нелетливи вещества. В зависимост от фазовото им състояние (аморфни и кристални) при нагряване те преминават от твърдо във високоеластично и вискознотечно състояние. Характеризират се с температури на крехкост, на встъкляване, на топене, на втечняване, на разлагане – средни температури на температурен интервал. Преработват се във високоеластично състояние, при което приемат определена форма и след охлаждане я запазват.
Опит 1: Идентифициране на полимер по външен вид и горене;
Опит 2: Определяне на химичните им устойчивост спрямо киселини и основи;
Резултатите са дадени в следната таблица:
Полимер
|
Поведение при горене
|
Отнасяне към ко.HNO3 и NaOH
|
Външен вид
|
Други особенности при горене
|
1.Полиетилен
[-CH2-CH2]n
|
Гори със синкав пламък, остава еластичен
|
Неустойчив на киселини и основи
|
Зелени и бели гранули
|
Мирис на парафин
|
2. Полидинил хлорид
[-CH2-CH-]n
|
C
|
Яркожълт пушлив пламък, извън пламъка не гори
|
Устойчив на киселини и основи
|
Червени и черни гранули
|
Мирис на хлороводород
|
3. Полистирол
[-CH2-CH-]n
|
CН6Н5
|
Гори с нисък пламък
|
Устойчив на киселини и основи
|
Сини пръчици, жълти гранули, мек
|
Отделят се сажди и спец. Миризма
|
4. Полиамид
[-NH2-(CH2)5-CO-]
|
Трудно запалим
|
Разяжда се в HNO3
|
Безцветни гранули
|
Мирис на изгорели
|
5. Политротилен
[-CH2-CH-C]n
|
CH3
|
Синкаво-жълт пламък
|
Устойчив на киселини
|
Големи бели гранули, твърди
|
Мирише на прафин
|
6. Фенопласт
|
Гори слабо извън пламъка
|
Устойчив на киселини
|
Твърди гранули
|
Образува пепел, мирис на фенол
|
Сподели с приятели: |