Катедра "Икономика и управление на строителството"
Изтегляне 1.04 Mb.
|
Свързани:
Реферат, Есе - Професионална етика
3.3.1. Забележителности в СофияЗа символи на София спорят няколко сгради и места. Най-често това е внушителната постройка на катедралния храм-паметник “Св. Александър Невски”. Храмът е централна патриаршеска катедрала на автокефалната българска православна църква. Той е завършен през 1912 г. по проект на руския архитект Померанцев, одобрен от Първото велико народно събрание. Разположен е на 3170 кв. м площ. Многоцветен италиански мрамор е материалът на олтара и патриаршеския трон, 13 български и 32-ма руски майстори са работили над дърворезбата, каменните барелефи и орнаменти, иконописта. Камбанарията е висока 50.52 м, централният купол е украсен с позлата, на върха има масивен златен кръст. В криптата на храма има колекция от шедьоври на българската иконопис. Там могат да се видят над 200 икони и фрески, има магазин за сувенири с копия от някои известни икони, картички, албуми и проспекти. Забележителен е и площадът около храма, където се намира Паметникът на незнайния войн с вечен огън, откритият пазар на народни носии, бродерии и ръчни плетива, както и малък антикварен пазар под открито небе. В рамките на същия площад се намира и църквата “Св. София” (VI в.), дала името на града. В края на ХVI в. е била превърната за кратко време в джамия , но скоро след Освобождението е била осветена. Днес реставрираната църква е отворена за посетители. За жалост голяма част от фреските вече не съществуват, но някои редки икони са се съхранили. В църквата се пази кичур от косите на Апостола на свободата Васил Левски. Зад църквата се намира гробът на патриарха на българската литература Иван Вазов (1850-1921), а в началото на градинката пред църквата е неговият паметник. В източната страна на същия площад се намира фондация “Св. св. Кирил и Методий”, в сградата на която се помещава Националната галерия за чуждестранни изкуства. В нея има уникални експонати от Африка, Азия и Европа, картини от испанската барокова живопис, Рембранд, модерни автори и Николай Рьорих. Южно от нея е Художествената академия, където се изучава иконопис, реставрация, живопис, скулптура, сценография и пр. Народният театър “Иван Вазов” е вторият символ на столицата. Театърът е основан през 1904 г., а сградата му е била завършена през 1907 г. Построен е в стила на немския класицизъм с много елементи на модерния тогава стил сецесион. Интериорът е обновяван на два пъти - след пожара в театъра през 1923 г. и 1970-1976 г. В салона има два балкона и 850 места. Функционират две камерни сцени - едната със 150, другата с около 100 места. В театъра работят едни от най-добрите актьори и режисьори на страната, някои от които с европейска известност. Сградата на Народното събрание (1884, 1890, 1928) е третият кандидат за символ на града. На нейния фронтон е изписан девизът “Съединението прави силата” – ключов елемент в националния герб на Република България. Срещу сградата на Парламента е паметникът на Царя Освободител на България (1905) - руският цар Александър II. На запад от сградата на Парламента се намира Българската академия на науките, създадена през 1869 г., а на изток през градинката - Софийският университет “Св. Климент Охридски”. Това е първото висше учебно заведение в България, създадено през 1888 г. и построено през 1925 г. с лични средства на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито статуи красят парадния вход на университета. Недалеч от университета се намира Мавзолеят на Батенберг. Руската църква “Св. Николай” се вижа отдалеч с острия си позлатен връх. Тя е строена през годините 1912-1914 от руски емигранти в България. В нея има чудесна майолика, икони в руски стил, сред които изпъква прецизното копие на иконата на св. Николай Чудотворец от Киевско-печорската лавра. На изток от нея се намира Природонаучният музей, привлекателен с уникалните си сбирки от препарирани и живи представители на растителния и животинския свят. Особено интересни за посетителите са експонатите от базара, откъдето те могат да купят зайче, нутрия, папагал, хамстер, канарчета и др. бъдещи домашни любимци. Националната художествена галерия и Етнографският музей се помещават в бившия царски дворец, строен през 1873 г. По време на царуването на Александър Батенберг сградата е изцяло променена като екстериор и интериор в стил сецесион, с елементи на неорококо и барок. Скъпи и уникални мебели се внасят в него. Националната художествена галерия съдържа колекция от над 12 000 произведения на изкуството, най-старите от които са от XVIII век. Класиците на българската живопис и скулптура са представени тук с най-зрелите си творби. Националният етнографски музей представя изключителна по богатство колекция от костюми, ръчно изработени произведения на изкуството от бита на българина, оръдия на труда от преди три-четири века, накити, тъкани, бродерии и пр. типично национални изделия. Изложени са макети на български къщи и поминъкът в тях, маски и костюми от празничния обреден календар на българите. Колекцията е разделена на етнографски области. Към музея и галерията има два малки магазина за картички, албуми, сувенири, икони, народна музика и ръчно изработени уникати по оригинали от народното творчество. В сградата на бившия царски дворец често гостуват и други изложби, които се експонират в свободните пространства на внушителната постройка. Недалеч се намира сградата на Българската народна банка. Непосредствено до нея в бивша турска джамия, построена върху разрушена от османците християнска църква, е разположен Археологическият музей. В самия център на столицата, във вътрешния двор на Президентството и хотел “Шератон” се намира известната римска ротонда, превърната в църква “Св. Георги” през IV в. Реставрирана наскоро, тя изумява с простата си и съвършена архитектура, с експресивните си останки от фрески и с целия комплекс от руини зад олтара. Впечатляваща гледка представляват и старините, които могат да се видят на различни места в центъра на София - в подлеза срещу Президентството, на север от ЦУМ, в приземния етаж на магазин “София” (в момента в реконструкция) на пл. “Централни хали”и др. Останки от римската култура могат да се видят и на други места в София. Паметниците на София са много. Най-обичан и почитан от всички българи е паметникът на Апостола на свободата Васил Левски (1895). Издигнат е на лобното му място. Руският паметник се намира на запад от центъра на града и е посветен на руския цар и падналите руски воини в борбата за свободата на България. Докторският паметник, посветен на загиналите лекари от руската армия, е в градината зад Народната библиотека. Паметниците от социалистическо време са по-мащабни и са интересни като детайл от миналото на страната - това са Паметникът на Съветската армия - на юг от Софийския университет и Паметникът на свободата в най-източната част на Борисовата градина, увенчан с голяма стела. Паметникът на създателите на българската азбука св. св. Кирил и Методий се намира пред Народната библиотека. Националният исторически музей представя българската история от древността до наши дни. Първият етаж съхранява експонати от най-старо време до средните векове и включва златни и сребърни съкровища (като Панагюрското съкровище), керамика и археологически находки. Вторият етаж е посветен на църковното изкуство, културата на българското възраждане през XIX век и включва национални костюми, килими и стаи, обзаведени в стила от този период. Национален църковен историко-археологически музей при "Светия Синод" - намира се в сградата на богословския факултет на пл. "Света неделя" Музеят представя българската православна духовна култура и художество. Тук са изложени множество ръкописи и старопечатни книги, ценни икони и щампи, утвари, църковни старини и паметници от християнското изкуство. Експозицията на музея включва и макети на известни старинни църкви, албуми със снимки на всички по-важни и забележителни църковни паметници, ръкописи на Неофит Хилендарски (Бозвели), писма и документи от Иларион Макариополски, от екзарсите Антим I и Йосиф I, от митрополит Климент Търновски и др. Националната художествена галерия при БАН се помещава в сградата на бившия Царски дворец. В галерията са изложени над 3000 художествени творби – живопис, скулптура и графика на видни представители на българското изобразително изкуство. Националният етнографски музей се помещава в сградата на бившия Царски дворец. В музея се пазят колекции от произведения на българските традиционни занаяти, костюми, тъкани, шевици, накити, музикални инструменти. Тук се съхраняват повече от 50 000 експоната, датиращи към XVII до средата на XX век, които представят традиционните български художествени занаяти и изкуство от цялата българска етническа територия. Националният музей "Земята и хората" е основани през 1986 г. Тук са изложени над 20 000 експонати - гигантски кристали, земни минерали, промишлени минерали, суровинни находища на България, скъпоценни камъни и нови материи. Също така в музея се организират множество различни изложби и вечери на класическата музика. Националният природонаучен музей при БАН е най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров. Тук се съхранява и популяризира живата и нежива природа в България и чужбина - над един милион екземпляра животни, растения и минерали. Експозициите на Националния природонаучен музей включват повече от 400 вида бозайници, над 1200 вида птици, множество земноводни и влечуги, стотици хиляди насекоми и други безгръбначни, както и фосилни образци (кости, костни фрагменти и цели скелети). Също така тук са изложени много минерални видове и около 1200 вида хербарни образци от флората на България. Археологическият институт с музей при БАН представя материалната и духовна култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ в. Националният археологически музей е най-старият музей в България. Със своя фонд от 55 000 основни единици и около 300 000 монети, ателиета за консервация и реставрация на живопис, керамика, метал и камък, той е най-големият археологически музей в страната и един от най-големите в Европа. Най-ценното от фондовете на Националната галерия за чуждестранно изкуство е изложено на три етажа в осемнадесет зали. Колекциите представят художествената атмосфера на различни страни и епохи от гръцко време (IV–III век преди новата ера) до наши дни. Боянска църква е един от малкото цялостно съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни. Изграждането й преминава през три етапа: първи - от края на Х - началото на ХІ в., втори - средата на ХІІІ в. и трети - през ХІХ в. Изографисана е от талантлив Боянски майстор, като някои от стенописите датират от 1259 г. и са с високи художествени качества и неоспорим принос в европейската художествена култура. На северната стена са изографисани в цял ръст Севастократор Калоян и жена му Десислава, облечени в разкошни тържествени облекла. Интерес представляват и портретите на цар Константин и царица Ирина. В църквата има общо над 240 изображения, които отразяват изключителните постижения на българската средновековна култура. Боянската църква е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Църквата "Света София" е приемник на старата Ортодоксална християнска църква и втората най-стара църква в София след "Св. Георги". Построена е върху основите на няколко по-стари църкви от времето на Римския град Сердика. През II век на това мястото е имало Римски театър, през следващите векове са били издигани последователно няколко храма. По времето на Второто българско царство (XII-XIV в.) тя придобива статуса на митрополитска църква и дава името си на града – София, което означава "мъдрост". През Османското владичество "Св. София" е преустроена в джамия. След Освобождението храмът е възстановен и връща статуса си на християнска църква. Изтегляне 1.04 Mb. Сподели с приятели:
|