Катедра "Икономика и управление на строителството"
Изтегляне 1.04 Mb.
|
Свързани:
Реферат, Есе - Професионална етика
- Навигация на страницата:
- История
ГеографияГрадът е разположен в северната част на Софийско поле, на 500 м н.в. В северния край на града започва проломът на река Искър в Стара планина. ИсторияПри археологически разкопки в селата Негован, Световрачане и Чепинци са открити селищни могили на възраст до 5000 години преди н. е. Трайни следи тук са оставили римляните. Траяновият път от I и II век от н. е., е минавал по подножието на Стара планина. Град Нови Искър е образуван през 1974 година чрез сливането на селата Александър Войков, Гниляне и Курило. Село Александър Войков е образувано през 1955 година при сливането на селата Кумарица и Славовци в едно село, на което е дадено името на Александър Войков (1913-1935) - комунистически деец, роден в Кумарица. 4.2. УРБАНИЗАЦИЯ И СЕЛИЩНА МРЕЖА Пространствената структура на Област София е радиално-концентрична със силно изразена моноцентричност – ядрото гр.София заема площ от 19 080 ха и в него живеят 1 196 000 души (93,4% от населението на областта). В София са разположени и огромна част от обектите на обслужването, образованието, науката, културата и търговията в областта. Селищната структура на Област София е звездообразна – населените места следват главните комуникационни трасета, които преминават радиално от центъра към периферията. Между населените места има земеделски площи и зелени клинове, които навлизат до центъра на компактния град, с което се създават условия за отдих на близки разстояния до населените места и приток на свеж въздух до центъра на града от оградните планини. В Общия устройствен план е предложено бъдещото развитие да се базира на тази ефективна пространствена структура при създаване на условия за полицентричност. Селищната мрежа на Столична община е формирана от 34 населени места, 4 града (гр.София, гр.Банкя, гр.Нови Искър и гр.Бухово) и 4 квартала извън строителните граници (Челопечене, Ботунец, Кремиковци и Сеславци). Град София има още 3 квартала (Суходол, Филиповци и Требич), които са в строителните граници на града, но са териториално отделени. Гъстотата на населените места е 917.8 души/1 км2. Град Нови Искър е формиран от 4 квартала (Курило, Кумарица, Славовци и Гниляне). Град Банкя също включва 4 квартала (Вердикал, Градоман, Михайлово и Бели бряг). Тенденциите в развитието на урбанизацията на територията на Столична община се илюстрират най-ясно от последователното присъединяване на близко разположени села, като квартали и постепенно разрастване на урбанизираната територия между тях и свързването им с транспорт и инженерни мрежи. Тези процеси започват от средата на 50-те години, както следва: -1954г. - Орландовци и Биримирци -1958г. - Княжево -1961г. - района на гара Искър (част от землището на с. Бусманци), Слатина, Дървеница, Симеоново, Драгалевци, Бояна, Горна баня, Обеля, Връбница, Илиянци, Малашевци и Враждебна - 1971г. - Суходол, Филиповци и Требич - 1978г. – Горубляне - от 1979г. - Челопечене, Ботунец, Кремиковци и Сеславци Процесите на урбанизация се засилват особено в периода 80 – 90 години и след 1995 г. със създаването и развитието на вилните зони. Особено силни са процесите през 80-те години в Старопланинската яка и около Герман, Лозен, Панчарево и Кокаляне. След 1995 г. Тези процеси са особено подчертани в зоната на Подвитошката зона, Бистрица, Герман, Панчарево, Лозен, Банкя, Иваняне и Мало Бучино. Изтегляне 1.04 Mb. Сподели с приятели:
|