УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
= = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = =
КАТЕДРА “МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ”
П Р О Г Р А М А
За кандидат-докторантски изпит
Научна специалност
“Световно стопанство и МИО” – 05.02.10
(Европейско политическо сътрудничество и интеграция)
С О Ф И Я, 2008
I. СЪЩНОСТ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Същност и исторически характер на международните отношения (МО). Основни подходи към определяне съдържанието на категорията “МО”: политико-правен и социологически подход. Роля и значение на МО за световното развитие.
II. СИСТЕМА НА МЕЖДУДЪРЖАВНИ ОТНОШЕНИЯ – І
Среда на системата. Структура. Типове системи. Исторически състояния на системата на междудържавните отношения.
III. СИСТЕМА НА МЕЖДУДЪРЖАВНИ ОТНОШЕНИЯ – ІІ
Равнища в структурата на системата. Политически регион. Политически субрегион. Взаимодействието между равнищата на системата. Фактори на промяна в системата на международните отношения.
ІV. ХАРАКТЕРИСТИКА И МЕТОДОЛИГИЧНИ ВЪПРОСИ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР НА ОСНОВНИТЕ ФОРМИ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
Функция, роля и значимост на отделните форми на МИО. Еволюция в развитието на тези форми – появата и високия ръст на относителния дял на новите форми на МИО, като например международната търговия с услуги, много големият ръст на международната миграция на работна сила, на износа на капитал.
V. ДЪРЖАВНОТО И ИНТЕРНАЦИОНАЛНО РЕГУЛИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
Основни елементи на регулативния механизъм на съвременните международни икономически отношения. Автономно национално държавно регулиране на външноикономическите връзки. Основни фактори и предпоставки за националното държавно регулиране и рамки поставени от международни организации. Цели на това регулиране. Регулиране на МИО на международно равнище – двустранно и многостранно, в рамките на Световната търговска организация и др.
VI. Глобализационният феномен и МО
Определения. Хетерогенност на концептуалния фон: модерност - индустриалност-интернационалност; постмодерност–информационност- глобалност. Съотношения с ТМО: междудисциплинарност; време– пространство-процес; вътрешно-външно-международно. Трансформация в състава и йерархията на субектите, външнополитическия процес, формите на поведение и общуване, стабилизиращите структури. Неравномерност на формиращите процеси.
VII. Глобализация и интернационализация
Интернационализация–междудържавност. Глобализация-транснационалност. Предмодерни и модерни форми и етапи: световноикономически, военнополитически. Актуалните глобализационни процеси: 60-90-те години на ХХ век: информационна и постконфронтационна парадигма.
VIII. Неоикономиката
Постиндустриализъм. Характеристики и етапи на аграрната и индустриалната революция. Информационната революция. Иновационната сфера: дългите цикли и смяната на технологичните парадигми. Демасовизация. Веществени и интелектуални компоненти на възпроизводството. Знание и информация. Производителност и продуктивност. Растеж и развитие. Спестявания и инвестиции. Обяснителната сила на стойностните категории. В търсене на нов категориален апарат.
IX. Глобалната икономика-І
Форми на разделението на труда. Световен пазар-световно стопанство-глобална икономика. Неравномерно развитие на външноикономическите връзки през ХХ век. Транснационалните корпорации и банки. Вълни на сливания и поглъщания. Информационно-финансовите структури и пазари.
X. Глобалната икономика-ІІ
Синхронност и асинхронност на икономическите цикли. Структурни кризи. Квазипроизводствени цикли, виртуални финанси, глобален монопол над природоползването. Еволюция на корпоративното, държавното, наддържавното регулиране.
XI. Източници на противоречия в ГЛОБАЛНАТА ИКОНОМИКА
Социалноикономическата парадигма: бедни-богати. Догонващо и неравномерно развитие, участие в глобализационния процес: център-периферия, страни в преход. Глобално разширяване на конкурентното пазарностопанско пространство. Промени в баланса на силите: глобални, регионални. Социалната държава и икономическия космополитизъм. Унификация и диферениация: етноцентризъм, фундаментализъм.
XII. Анархия или управляемост НА ПРОЦЕСИТЕ В ГЛОБАЛНАТА ИКОНОМИКА
Понятие за кризи на преходите: сигурност-стабилност-развитие. Макроцикличност на процесите. Парадоксите на постконфронтационната стабилност и взаимната зависимост: форми и ефекти. За кризата на глобализацията: проявления в различните направления на отношенията и международните институти. Понятие за световен ред.
XIII. Новият световен ред
Предпоставки на НСР: множественост на субектите; трансформация и отмиране на части от традиционното управление; отсъствие на легитимен заместител. Резултат: систематични кризи; крайни форми на регулативна намеса. За структурните конфигурации: двуполюсен, еднополюсен, многополюсен свят. Понятие за т.нар. многоорганизационен ред. Фигури на взаимодействията: империални, хегемониални, йерархични, егалитарни.
Xiv. Основни стабилизиращи структури
Глобално общество и световно правителство: реалност и екстраполизъм. Тези: преход от политика към управление; глобално управление без световно правителство; политически пазари и тяхната интернационализация. Йерархизираният клуб на развитите държави – квазисветовно правителство. Глобалните корпорации, фондове и консултанти като стратегически играчи. Регионалните икономико-политически съюзи. Бретън-уудските и другие институти и структури.
xV. Ключови регионални фактори
Геополитика и геоикономика – традиция и еволюция. Тезата за геостратегическите играчи и ключовите геостратегически зони. Основни региони: икономическа и политическа динамика, стабилност, посока и степен на вътрешни взаимодействия и интегрираност, междурегионални взаимодействия.
XVI. МЕЖДУНАРОДНИ КОНФЛИКТИ
Същност, природа и видове международни конфликти. Алгоритъм “спор – криза – конфликт” – характеристика. Фази в развитието на конфликта. Възможности и способи за разрешаване на конфликтите. Етнически конфликти.
XVII. МЕЖДУНАРОДНА СТАБИЛНОСТ
Подходи за постигане и запазване на стабилността на системата на МО. Универсални и утопични подходи. “Нов световен ред”. Частични подходи и едностранни инициативи. Системи за колективна сигурност. Контрол над въоръженията и разоръжаване.
XVIII. МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ИНТЕГРАЦИЯ
Равнища на международно сътрудничество. Международни режими. Политическа интеграция – понятие и политико-правен механизъм. Регионална и отраслова интеграция. Националният суверенитет в процеса на политическа интеграция.
XIX. ИКОНОМИЧЕСКИ СРЕДСТВА НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА-І
Средства за икономическо стимулиране и принуда – заеми и кредити, тарифи, квоти, ембарго и бойкот. Икономическа война – блокада, черен списък, дъмпинг, награди и други.
XX. ИКОНОМИЧЕСКИ СРЕДСТВА НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА-ІІ
Външната помощ като инструмент на политиката. Трансфер на технологии. Управленски услуги. Икономически съюзи.
XXI. ПОЛИТИЧЕСКИ И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ И ИНТЕГРАЦИЯ
Следвоенно статукво. План Маршал. Студена война. Европейската идея. Проекти за обединение: Моне, Шуман, Европейско обединение за въглища и стомана, ЕВРАТОМ. Римските договори. Механизми и форми на обединение.
XXII. ИЗГРАЖДАНЕ НА МЕХАНИЗМИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО (ЕПС)
Предистория: Европейската отбранителна общност и Европейската политическа общност; план “Фуше” и други опити за създаване на институционални рамки на политическото сътрудничество на страните от ЕИО през 60-те години. Цели и механизми на ЕПС: Конференцията в Хага (1969); Люксембургският доклад (1970); Копенхагенският доклад (1973); Лондонският доклад (1981). Създаването на Европейския съвет.
XXIII. ЕВРОПЕЙСКА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ: ФУНКЦИОНИРАНЕ
Структурни и общи политики: селскостопанска; търговска; икономическа и валутна; регулиране на конкуренцията; транспортна; енергийна; изследвания и технологии; социална; регионална; защита на околната среда и на потребителите.
XXIV. ДОГОВОРЪТ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ (ДЕС): ОТ СЪТРУДНИЧЕСТВО КЪМ ОБЩИ ПОЛИТИКИ
Подготовка и подписване на ЕЕА. Значението на ЕЕА за ЕПС. Новите реалности в края на 80-те години и в началото на 90-те години и тяхното значение за развитие на обединителните процеси в Западна Европа. Предложението на Митеран и Кол от 1990 г. и подготовката на ДЕС. Договорът от Маастрихт и учредяването на обща външна политика и на обща политика на сигурност и отбрана.
XXV. РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ
Европейска валутна система. Програмата за единен вътрешен пазар. Икономически и валутен съюз.
XXVI. ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА СИГУРНОСТТА
Същност и условия за икономическа сигурност. Заплахи за икономическата сигурност – тероризъм, международна организирана престъпност и проявените й форми – пране на пари, търговия с оръжие, вкл. оръжия за масово унищожение, наркотрафик.
XXVII. ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ – ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ:
Проблеми на целеполагането във външната политика. Въпросът за трайните национални интереси и външнополитическия курс. Трансформациите в международната система и в страната и преподреждането на външнополитическите приоритети.
XXVIII. НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ – ЗАПЛАХИ И АЛТЕРНАТИВИ: Външна политика и национална сигурност. Заплахи за националната сигурност на България (вътрешни, външни). Доктрина за национална сигурност. Пътища за осъществяване на българската национална сигурност: членство в НАТО, ОССЕ и регионалната стабилност. ЕС и българската национална сигурност.
XXIX. ПОЛИТИКАТА НА РАЗШИРЯВАНЕ НА ЕС НА ИЗТОК
Критерии и процедури. Стратегията от Есен. Постоянната конференция. Партньорство за присъединяване.
Европейско споразумение за асоцииране на България с ЕС.
XXX. ПРИОРИТЕТИ ВЪВ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ
Приоритети във външната политика на България – интегрирането на България в европейските и евроатлантически структури. Интегрирането като двустранен и многостранен процес. Проблеми на сигурността в етапите на интегриране – ОПОВОС. Регионална политика на България в Югоизточна Европа.
XXXI. ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. И ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА СТРАНАТА. Членството на България в Европейския съюз и отношенията й с трети страни.
= = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = =
Л И Т Е Р А Т У Р А
А. Основна -
Европейско политическо сътрудничество и интеграция. Стратегия за присъединяване на България Под ред. на Г. Генов и Е.Панушев. Албатрос: С., 1999, 2000
-
Генов, Г., Е. Панушев. За по-голям и по-силен Европейски Съюз. Присъединяването на България. НЕКСТ: София, 2001
-
Европейско споразумение за асоцииране между Европейската Общност и Република България. С., 1995.
-
Генов, Г., Ат. Гочев, Д.Динков. Национална сигурност и демократизирането на гражданско-военните отношения в България. Книга втора. Албатрос: С., 1997.
-
Динков, Динко. Европейска интеграция. С. УНСС, Второ преработено и допълнено издание, 2002.
-
Динков, Динко. България в Европейската интеграция. Издателско-търговска къща “96 плюс” ООД, София, 2002.
-
Данов, Г. Теория на МИО, лекционен курс, София, 1997 г.
-
Маринов, В. Международни икономически отношения: теория, система, политика, С. 1998 г.
-
Маринов, В. Съвременни международни икономически отношения /избрани проблеми/, С. 1998 г.
-
Миркович, К. Международен икономикс. С. 1998.
-
Стефанов, Г. Теория на международните отношения. С. СУ 1997, 1993.
-
Cottam, Richard W. Foreign Policy Motivation: A General Theory and a Case Study. University of Pittsburgh Press: Pittsburgh, 1977.
-
Grossse, Robert, and Duane Kujava. International Business: Theory and Managerial Application. 2nd edn, IRWIN: Boston, MA, Homewood, ILL, 1992
-
Holsti, K.J. International Politics: A Framework for Analysis. Prentice Hall: New York and London, 1974, 1990.
-
Hughes, Barry B. Continuity and Change in World Politics. The Clash of Perspectives. Prentice Hall, 1994.
-
Ray, James Lee. Global Politics. 2nd edn. Houghton Mifflin: Boston, 1983.
-
Rourke, John T. International Politics on the World Stage. 5th edn. Dushkin Publishing Group: Guilford, CT, 1993.
-
Spero, J.E. The Politics of International Economic Relations. 3rd edn, St.Martin’s Press: New York, 1985
-
Миркович, К. Международен икономикс. С. 1998 г.
-
Поздняков, Э. А. Внешнеполитическая деятельность и межгосударственные отношения. Наука: Москва, 1986.
-
Система, структура и процесс развития современных международных отношений. Под ред.В.И. Гантман. Наука: Москва, 1984.
Б. Допълнителна -
Hutzinger, Jacques. Introduction aux relations internationales. – Paris Ed. du Senil, 1987.
-
Kegley, Charles W. Jr. (edit). Controversies in International Relations Theory. St. Martin’s Press: New York, 1995.
-
Mathien, Jean Lue. L’insecurite. – Paris PUF, 1995.
-
Murphy, Craig, Roger Tooze (eds). The New International Political Economy. Lynne Rinner: Boulder, 1991.
-
Viotti, Paul, Mark Kauppi. International Relations: Realism, Pluralism, and Gllobalism. 1987.
-
Алтернативи на политиката на сигурност на Република България в условията на демократичен преход. Под ред. на Г.Генов, С., 1998.
-
Концепция за националната сигурност на Република България. С., 1998.
-
Ленард, Дик. Европейският съюз. С., 1996.
-
Маринов, В. Единният вътрешен пазар на Европейската общност. С., 1993.
-
Национална стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз. С., 1998.
-
Приобщаването на България към Европейския съюз: политически, икономически и правни проблеми. Отг.ред.Т.Хубенова–Делисивкова. С., 1996.
-
Foreign and Security Policy in the European Union. Ed. by K. A. Eliassen. SAGE, 1998.
19. O’Neill M. The Politics of European Integration. Routhledge, 1996.
= = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = =
Консултации и допълнителна литература – в Катедрата.
============================================================
Сподели с приятели: |