Катедра “международни отношения”

П Р О Г Р А М А

За кандидат-докторантски изпит

По специалност

София, 2011 година

Теория на международните отношения като академична научна дисциплина. Идентичност и дисциплинарни граници (обхват и структура) на международните отношения като научна област. Развитие на науката за МО: основни теоретични дебати, възникване и развитие на основните парадигми; онтологични и епистемологични подходи; научни и херменевтични подходи.; позитивизъм, интрепретизъм, научен реализъм.

Дефиниране на реализма, основни допускания. Класически реализъм: общност, ред и стабилност; съюзи – същност, видове, стабилизиращо/дестабилизиращо влияние; интереси и справедливост/морал във външната политика. Неореализъм и системни теории. Офанзивен и дефанзивен реализъм. Абсолютни и относителни ползи. Баланс на силите. Теория за националните атрибути, теория за рационалния избор, теории за сдържането.

Дефиниране и основни допускания. Представители на школата. Подходи на либерализма. Интеграционни теории – федерализъм, функционализъм, неофункционализъм, плурализъм. Развитие на неолиберализма – война, демокрация и свободна търговия; взаимозависимост и либерален институционализъм; човешки права; глобализация.

Радикални теории /марксизъм/ – същност, основни понятия, исторически материализъм, западен марксизъм, империализъм, теории за зависимостта, съвременен структурализъм, критическа теория. Основи и същност на критическата теория в международните отношения; политика на знанието. Нормативни, социологични и организационни измерения.

Същност и видове системи на международните отношения: участници, разпределение на силата, състояние на взаимодействието, правила на поведение, фактори на промяната. Критика на системното равнище на анализ на международните отношения.

Концептуализиране на държавата – либерализъм, реализъм, радикализъм. Рационален, бюрократичен и плуралистичен модел. Основни субнационални актьори – правителство, политически елит, бюрокрация, законодателна власт, политически партии, лоби групи, обществено мнение.

Същност и възникване. Традиционни нови и алтернативни подходи във взаимодействието на икономика и политика. Либерализъм, реализъм и марксизъм в международната политическа икономия.. Основни идеи и разграничения. Критика на разграниченията.

Световна търговска система - същност, функции, механизми, етапи на развитие. Световна валутна система - същност, функции, механизми, етапи на развитие. Световна финансова система - същност, функции, механизми, етапи на развитие. Взаимодействия и проблеми на взаимодействията.

ІХ. МНОГОНАЦИОНАЛНИ КОМПАНИИ И ПРЕКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ

Същност, характеристики, разпространение. Нови форми на чуждестранни инвестиции. Национални и международни регулативни механизми. Основни теории. Дебат за въздействието на многонационалните компании върху икономиката и политиката на изпращащите и приемащите страни.

Теории за възникване на конфликтите: Биологични и психологични теории; Фрустрационна теория. Територия и конфликти – физическа територия: население; символична територия: многообразие на представите за територията. Агресивност и конфликти; конфликтност на индивидуално и социално ниво; социализация и придобита агресивност. Теории за потребностите и мотивацията в анализа на конфликта.

Международни политически кризи: определение. Операционни критерии за дефиниране на международно-политически кризисни ситуации. Видове международни политически кризи и критерии за тяхното разрешаване. Международни политически кризи от типа „отговор на враждебни действия”, „съпътстващи кризи”, „балансиране на ръба на войната” – възникване., цели на участниците, политика и поведение на страните.

Теории за разрешаване на конфликтите: теории на Георг Зимел, Луис Козер, Кърт Люин, Мортън Дойч. Теории на игрите. Теории за трансформацията на конфликта. Теоретичният подход на Йохан Галтунг към анализа на конфликта: насилие, мир, трансформация на конфликтите, форми на намеса в конфликтите.

Подходи за постигане и запазване на стабилността на системата на международните отношения. Универсални и утопични подходи. Частични подходи и едностранни инициативи. Системи за колективна сигурност и развитие на международните институции. Контрол над въоръженията и разоръжаване, мерки за укрепване на доверието и сигурност.

Същност и условия за икономическа сигурност. Заплахи за икономическата сигурност: тероризъм, международна организирана престъпност и проявените й форми – пране на пари, търговия с оръжие, вкл. оръжия за масово унищожение, наркотрафик.

Теоретични подходи. Понятия за модерна епоха и глобална епоха. Интернационалност, транснационалност, глобалност. Глобализация и фрагментация. Трансформация в състава и йерархията на действащите лица. Ролята на държавата. Процесите на регионализация.

Световен пазар, световна икономика, глобална икономика. Постиндустриализъм. Аграрна, индустриална, информационната революция. Циклични възгледи за смяната на икономико-технологичните парадигми. Еволюция на държавните, между- и наддържавните форми на регулиране. Роля на глобалните финанси. Икономически балони. Кризисни процеси след 2008 година.

XVІІ. СВЕТОВЕН РЕД

Определения. Международна общност, международен ред, световен ред. Разширено понятие за световен ред. Парадигмален арбитраж и взаимствания от основните школи в проучванията на международните отношения. Еволюция и алтернативност на евроатлантическите системи на световен ред.

Основни подходи в определянето на международните отношения и външната политика. Взаимовръзка вътрешна-външна политика. Външната политика на държавата. Субекти на външната политика. Средства на външната политика.

Национални интереси. Външнополитически - процес и курс; цели; решение и действие; ценности и приоритети. Външнополитически потенциал, ресурси и средства. Сила и влияние във външната политика. Външнополитически орентации и национални роли. Стратегия и тактика. Адаптация.

Същност, стратегии и цели. Структура, форми и фактори за интензивност. Общ преглед на икономическите средства: типове и ефективност. Политически и икономически цели на икономическите средства.

И ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА

Средства за икономическо стимулиране и принуда – заеми и кредити, тарифи, квоти, ембарго и бойкот. Икономическа война – блокада, черен списък, дъмпинг, награди. Външната помощ като инструмент на политиката. Трансфер на технологии. Управленски услуги. Икономически съюзи.
XXІІ. ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ

Проблеми на целеполагането във външната политика. Въпросът за трайните национални интереси и външнополитическия курс. Трансформациите в международната система и в страната и преподреждането на външнополитическите приоритети.

ЗАПЛАХИ И АЛТЕРНАТИВИ

Външна политика и национална сигурност. Заплахи за националната сигурност на България (вътрешни, външни). Доктрина за национална сигурност. Пътища за осъществяване на българската национална сигурност: членство в НАТО; ОССЕ и регионалната стабилност. ЕС и българската национална сигурност.
XXІV. ПРИОРИТЕТИ ВЪВ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ

Приоритети – интегрирането на България в европейските и евроатлантически структури. Интегрирането като двустранен и многостранен процес. Проблеми на сигурността в условията на интегриране – ОПОВОС. Регионална политика на България в Югоизточна Европа.

XXV. ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

И ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА СТРАНАТА.

Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС и външната политика на България. Членството на България в Европейския съюз и отношенията й с трети страни.
ХХVІ. ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ МЕХАНИЗЪМ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Конституционни основи на външнополитическия механизъм на Република България. Разпределение на компетенциите между държавните органи. Закон за международните договори на Република България. Закон за дипломатическата служба. Проблеми на функционирането на външнополитическия механизъм на Република България.

Равнища на международно сътрудничество. Теории за международните режими. Теория за международните блага. Международна интеграция - понятие, теории и подходи за интеграцията, вкл. международната икономическа интеграция, модели, условия, ефекти и етапи на интеграцията. Националният суверенитет в процеса на политическа интеграция.

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ И ИНТЕГРАЦИЯ

Следвоенно статукво. План Маршал. Студена война. Европейската идея. Модели на интеграция Европа. Хибридното начало в проекта на Моне и Шуман за обединение. Европейско обединение за въглища и стомана. Римските договори. Механизми и форми на обединение.
XХІХ. ЕВРОПЕЙСКА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ: ФУНКЦИОНИРАНЕ

Структурни и общи политики: селскостопанска; търговска; икономическа и валутна; регулиране на конкуренцията; транспортна; енергийна; изследвания и технологии; социална; регионална; защита на околната среда и на потребителите.

ОБЩА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ВЪНШНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

И СИГУРНОСТТА

Предистория: Европейската отбранителна общност и Европейската политическа общност; план “Фуше” и други опити за институционални рамки на политическото сътрудничество на страните от ЕИО през 1960-те години. Цели и механизми на ЕПС: конференцията в Хага (1969); Люксембургският доклад (1970); Копенхагенският доклад (1973); Лондонският доклад (1981). Създаването на Европейския съвет.

Подготовка и подписване на ЕЕА. Значението на ЕЕА за ЕПС. Новите реалности в края на 1980-те години и в началото на 1990-те години - значение за развитие на обединителните процеси. Трансформирането на Европейските общности в Европейски съюз. Договорът от Маастрихт и учредяването на обща външна политика и на обща политика на сигурност и отбрана.

Митнически съюз. Програмата за единен вътрешен пазар. Икономически и паричен съюз. Политически съюз. Лисабонският договор и проблемите на интеграцията след влизането му в сила. Проблемът за паричен и фискален съюз; суверенната дългова криза.

Националното и наднационалното начала в управлението на процесите в ЕС. Системата от органи за управление а ЕС. Компетенции на отделните органи. Лисабонският договор и реформирането на институционалния механизъм на ЕС.

Критерии и процедури. Стратегията от Есен. Постоянната конференция. Партньорство за присъединяване. Европейско споразумение за асоцииране на България с ЕС. Европейските съвети от Люксембург -1997, Хелзинки - 1999. Договорът от Ница – 2001. Критерии от Копенхаген за членство в ЕС. Осъществяване на източното разширение и последици.

Равносметка от прилагането на Лисабонската стратегия. Новите предизвикателства пред ЕС и стратегията за второто десетилетие на ХХІ век. Цели и задачи пред ЕС.

Основна

1. 
   Европейско политическо сътрудничество и интеграция. Стратегия за присъединяване на България. Под ред. на Г. Генов и Е.Панушев. С., 2000.
   
2. 
   Генов, Г., Е. Панушев. За по-голям и по-силен Европейски Съюз. Присъединяването на България. С., 2001.
   
3. 
   Генов, Г., Гочев, А., Динков, Д. Национална сигурност и демократизирането на гражданско-военните отношения в България. Книга втора.С., 1997.
   
4. 
   Генов, Г., Савов, Е. Международни дипломатически преговори. С., 2008.
   
5. 
   Гилпин, Р. Глобалната политикономия. С., 2003.
   
6. 
   Гочев, А. Конфликтът. Теории и подходи за разрешаване. С., 2011.
   
7. 
   Динков, Динко. Европейска интеграция. Второ преработено и допълнено издание. С., 2002.
   
8. 
   Динков, Д. България в Европейската интеграция. С., 2002.
   
9. 
   Динков, Д. Неоидентичности в постмодерния свят. С., 2011.
   
10. 
    Доъурти Джеймс, Пфалцграф Робърт, Теории за международните отношения - том 1, 2. С., 2004.
    
11. 
    Дронзина Т. Разрешаване на конфликти.Тенденции и инструменти. С., 2001.
    
12. 
    Данов, Г. Теория на МИО, лекционен курс. С., 1997.
    
13. 
    Европейска икономическа интеграция, колектив. С., 2002.
    
14. 
    Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. С., 2004.
    
15. 
    Кемал, Д. По-добрата глобализация. С., 2007.
    
16. 
    Маринов, В. Международни икономически отношения. С., 2006.
    
17. 
    Маринов, В. Съвременни международни икономически отношения (избрани проблеми), С. 1998.
    
18. 
    Мир в разгара на войни. Предотвратяване и управление на международни етнически конфликти, С., 2001.
    
19. 
    Най, Д. Международните конфликти. Теория и практика, С., 1998.
    
20. 
    Политически средства за разрешаване на конфликтите, съст. Николов, С. С., 2000.
    
21. 
    Олброу М. Глобалната епоха. С., 2000.
    
22. 
    Портър, М. Конкурентното предимство на нациите. С., 2004.
    
23. 
    Савов, С. и др. Световна икономика, 2006.
    
24. 
    Сакс, Д. Краят на бедността. С., 2006.
    
25. 
    Стефанов, Г. Теория на международните отношения. С., 2004.
    
26. 
    Тофлър, А., Тафлър, Х. Революционното богатство. С., 2007.
    
27. 
    Химирски, Е. Икономика на развитието. С.,1999.
    
28. 
    Azar, E. The Management of Protracted Social Conflict. Dartmouth Publishing, London, 1990.
    
29. 
    Grossse, Robert, and Duane Kujava. International Business: Theory and Managerial Application. IRWIN: Boston, MA, Homewood, ILL, 1992
    
30. 
    Holsti, K.J. International Politics: A Framework for Analysis. Prentice Hall: New York and London, 1974, 1990.
    
31. 
    Hughes, Barry B. Continuity and Change in World Politics. The Clash of Perspectives. Prentice Hall, 1994.
    
32. 
    Nye Joseph, Soft Power: The Means to Success in World Politics. PublicAffairs, 2004.
    
33. 
    Ray, James L. Global Politics. Houghton Mifflin, Boston, 1983.
    
34. 
    Rosenau, James. Globalization and Governance: Bleak Prospects for Sustainability. International Politics and Society, 2003, № 3.
    
35. 
    Rosenau, James. Relocated Authority in a Reorganized Politics. Carnegie Endowment for International Peace, March 2004. (www.carnegieendowment.org)
    
36. 
    Rourke, John T. International Politics on the World Stage. Dushkin Publishing Group, Guilford, CT, 1993.
    
37. 
    Spero, J.E. The Politics of International Economic Relations. St.Martin’s Press, New York, 1985.
    
38. 
    Иноземцев, В., Современное постиндустриальное общество: природа, противоречия, перспективы, Москва, 2000. (http://lib.ru/ECONOMY/inozemcew.txt)
    
39. 
    Поздняков, Э. А. Внешнеполитическая деятельность и межгосударственные отношения. Наука: Москва, 1986.
    
40. 
    Система, структура и процесс развития современных международных отношений. Под ред. Гантман, В. И. Наука, Москва, 1984.
    
41. 
    Цыганков, П. Международные отношения. Москва, 1996. (http://works.tarefer.ru/54/100191/index.html)
    

Допълнителна

1. 
   Алтернативи на политиката на сигурност на Република България в условията на демократичен преход. Под ред на Генов, Г. С., 1998.
   
2. 
   Концепция за националната сигурност на Република България. С., 1998.
   
3. 
   Стратегия за национална сигурност на Република България. С., 2011.
   
4. 
   Ленард, Д. Европейският съюз. С., 1996.
   
5. 
   Маринов, В. Единният вътрешен пазар на Европейската общност. С., 1993.
   
6. 
   Национална стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз. С., 1998.
   
7. 
   Приобщаването на България към Европейския съюз: политически, икономически и правни проблеми. Под ред. на Хубенова–Делисивкова, Т. С., 1996.
   
8. 
   Foreign and Security Policy in the European Union. Ed. by Eliassen, К., А. SAGE, 1998.
   
9. 
   Hutzinger, Jacques. Introduction aux relations internationales. Paris, 1987.
   
10. 
    Mathien, Jean Lue. L’insecurite. Paris, 1995.
    
11. 
    Murphy, Craig, Roger Tooze (eds). The New International Political Economy. Lynne Rinner, Boulder, 1991.
    
12. 
    Viotti, Paul, Mark Kauppi. International Relations: Realism, Pluralism, and Gllobalism. 1987.
    
13. 
    Wendt Alexander, Social Theory of International Politics. New York, 1999.