Катедра по физиология и патофизиология

КАТЕДРА ПО ФИЗИОЛОГИЯ И ПАТОФИЗИОЛОГИЯ,

К О Н С П Е К Т

по физиология за студенти от втори курс по фармация,

придобиващи образователно-квалификационна степен

“магистър-фармацевт”,

1. 
   Клетъчна мембрана – структурно-функционална характеристика. Активен и пасивен транспорт през клетъчните мембрани. Транспорт на големи молекули. Транспорт през клетъчни слоеве.
   
2. 
   Възбудими тъкани. Функционални особености на възбудимите клетки. Фактори, които определят мембранния потенциал. Равновесен потенциал. Потенциал на покой.
   
3. 
   Протичане на процеса на възбуждeние в електровъзбудимите мембрани. Акционен потенциал. Промени във възбудимостта по време на възбуждението, рефрактерност.
   
4. 
   Провеждане на възбуждението в нервното влакно. Закони за провеждане на възбуждението. Скорост на провеждане. Класификация на нервните влакна.
   
5. 
   Синапси – класификация. Особености на провеждането в химичните синапси. Обща характеристика на мембранните рецептори и постсинаптичните потенциали. Елиминиране на медиаторите.
   
6. 
   Медиатори – видове и механизъм на действие (специфични мембранни рецептори и постсинаптични потенциали). Процеси и функции, обезпечавани от конкретни медиатори.
   
7. 
   Напречнонабраздени мускули – функционална морфология на клетъчно и субклетъчно ниво. Важни структурно-функционални белтъци в мускулната клетка. Възбуждение на напречнонабраздените мускули. Механизъм на мускулното съкращение. Видове мускулни съкращения.
   
8. 
   Гладки мускули. Структурно-функционални особености. Особености на възбуждението, провеждането и съкращението. Инервация.
   
9. 
   Физиологични свойства на сърдечния мускул. Възбудно-проводна система и работен миокард. Автоматия – произход. Провеждане на възбудния импулс. Възбуждане, рефрактерност .Екстрасистоли.
   
10. 
    Понятие за ЕКГ – произход, принципи на регистрация, отвеждания, анализ на записа, информативност. Електрична ос на сърцето.
    
11. 
    Сърдечен цикъл – периоди, фази и интервали. Обем и налягане в камерите и предсърдията по време на сърдечния цикъл. Ударен и минутен обем. Сърдечни тонове, причини за образуването им.
    
12. 
    Регулация на сърдечната дейност. Вътрешна саморегулация (интракардиални механизми). Екстракардиална регулация на сърдечната дейност: нервна регулация; хуморална регулация – електролитна, хормонална, паракринна.
    
13. 
    Кръвообращение. Функционална класификация на кръвоносните съдове. Фактори, обуславящи движението на кръвта в съдовата система. Налягане в съдовата система – фактори, които го обуславят. Артериално налягане.
    
14. 
    Контрол на съдовия тонус. Локални механизми на авторегулация – миогенни и метаболитни. Ендотелен контрол. Нервна и хормонална регулация на съдовия тонус.
    
15. 
    Обща организация на регулацията на сърдечно-съдовата система. Сърдечно-съдов център. Регулация на артериалното налягане. Бързи, междинни и дълготрайни механизми в регулацията на артериалното налягане.
    
16. 
    Кръв – основни функции, състав и количество. Кръвна плазма – състав и функции. Плазмени белтъци.
    
17. 
    Еритроцити – брой, свойства, функции. Хемоглобин – строеж, видове, функции, количество. Роля на неговите съединения.
    
18. 
    Регулация на еритропоезата. Еритропоетин. Роля на вит. В₁₂ и фолиева киселина. Обмяна на желязо.
    
19. 
    Левкоцити – брой, видове, общи свойства и функции. Регулация на левкопоезата. Функционална характеристика на неутрофилните гранулоцити, моноцитите-макрофагите (моноцитно-макрофагеална система), еозинофилите и базофилите.
    
20. 
    Лимфоцити – видове и функционална роля. Имунитет – неспецифични и специфични механизми. Видове имунни реакции.
    
21. 
    Кръвоспиране – същност и фази. Тромбоцити – брой, свойства, функции и роля в хемостазата. Регулация на тромбоцитопоезата.
    
22. 
    Кръвосъсирване – същност, фактори, етапи. Фибринолитична система. Антикоагулантни механизми. Антикоагуланти и фибринолитици.
    
23. 
    Лимфа и лимфообразуване. Функции на ломфните възли и слезката.
    
24. 
    Функции на дихателната система. Дишане – същност и биологично значение. Биомеханика на дишането. Дихателна мускулатура. Промени в обема на гръдния кош и белите дробове. Интраплеврално налягане. Сили на повърхностно напрежение и роля на сърфактанта.
    
25. 
    Аеродинамично съпротивление. Физиологичен контрол и физиологични промени на съпротивлението във въздухоносните пътища.
    
26. 
    Белодробна и алвеоларна вентилация. Обеми и капацитети на белите дробове. Мъртво пространство. Минутен дихателен обем и минутна алвеоларна вентилация. Типове вентилация.
    
27. 
    Газова обмяна в белия дроб и тъканите – обща схема. Обмяна и транспорт на кислорода. Дисоциационни криви на оксихемоглобина – фактори, повлияващи насищането на хемоглобина с О₂. Обмяна и транспорт на CO_2. Дисоциационни криви на CO₂ в кръвта.
    
28. 
    Регулация на дишането. Дихателен център. Химичен контрол на активността на стволовите респираторни центрове и дишането. Нервно-рефлексна регулация на дишането.
    
29. 
    Храносмилателна система, основни функции и принципи на регулация.
    
30. 
    Двигателна активност на храносмилателната система. Дъвкане и гълтане. Моторика на стомаха, същност и регулация.
    
31. 
    Моторика на тънкото и дебелото черво, нервна и хуморална регулация. Дефекация. Повръщане.
    
32. 
    Общ преглед на секреторната функция на храносмилателния тракт. Слюнкоотделяне. Състав и функции на слюнката. Стомашна секреция – състав и значение. Механизъм на секреция на солната киселина. Регулация на секрецията на стомашен сок – фази.
    
33. 
    Панкреатичен сок – състав, значение и регулация на секрецията. Жлъчка – състав, функции, регулация на жлъчкообразуването и жлъчкоотделянето. Чревен сок – състав, значение и регулация. Пристенно храносмилане.
    
34. 
    Смилане и резорбция на въглехидрати, белтъци и масти в различните части на храносмилателната система. Резорбция на вода и електролити в различните части на храмносмилателната система.
    
35. 
    Физиология на черния дроб.
    
36. 
    Въглехидратна обмяна, регулация на кръвнозахарното ниво. Белтъчна обмяна, регулация на белтъчната обмяна. Липидна обмяна, регулация на липидната обмяна.
    
37. 
    Физиологично значение на водноразтворимите и мастноразтворимите витамини. Физиологично значение на микроелементите.
    
38. 
    Обмяна на енергията. Физиологични основи на храненето, хранителен рацион. Поддържане на постоянна (нормена) телесна маса.
    
39. 
    Телесна температура – колебания, фактори. Топлопродукция и топлоотдаване. Регулация на телесната температура. Треска.
    
40. 
    Отделителни функции – общи данни. Функционална морфология на бъбреците. Гломерулна филтрация. Фактори, обуславящи гломерулната филтрация, ефективно филтрационно налягане.
    
41. 
    Функции на тубулите. Транспортните процеси в проксималните тубули. Транспортни процеси в бримката на Хенле. Транспортни процеси в дисталните и събирателните тубули. Механизъм на концентриране и разреждане на урината.
    
42. 
    Регулация на гломерулната и тубулните функции. Локални, нервни и хормонални механизми. Диуретици.
    
43. 
    Обем и състав на крайната урина. Механизъм и регулация на микцията.
    
44. 
    Физиология на кожата.
    
45. 
    Телесни течности – обем и състав. Динамика на обема и осмолалитета на телестите течности. Воден и електролитен баланс в организма – регулация.
    
46. 
    Алкално-киселинно равновесие – показатели; буферни системи; респираторна и ренална регулация на pH.
    
47. 
    Общи принципи на ендокринната регулация. Хормони – природа и физиологични ефекти. Пътища и механизми на действие на хормоните. Регулация на хормоналната секреция.
    
48. 
    Хипоталамо-хипофизна система – структурно-функционална характеристика. Хормони на неврохипофизата.
    
49. 
    Хормони на аденохипофизата – физиологични ефекти и регулация на секрецията.
    
50. 
    Регулация на калциево-фосфорната обмяна. Значение на паратхормона, тиреокалцитонина и вит. D.
    
51. 
    Ендокринна функция на задстомашната жлеза.
    
52. 
    Надбъбречен кортекс. Характеристика и физиологични ефекти на минералкортикоидите и надбъбречните полови хормони. Регулация на секрецията.
    
53. 
    Надбъбречен кортекс – характеристика и физиологични ефекти на глюкокортикоидите. Регулация на секрецията.
    
54. 
    Щитовидна жлеза. Характеристика, биосинтеза и физиологични ефекти на щитовидните хормони. Регулация.
    
55. 
    Ендокринна функция на тестисите. Регулация. Ефекти на андрогените.
    
56. 
    Ендокринна функция на яйчниците. Регулация. Ефекти на естрогените и прогестините.
    
57. 
    Хормонална регулация на бремеността, раждането и лактацията.
    
58. 
    Епифиза – мелатонин. Ендокринна функция на мастната тъкан.
    
59. 
    Ендокринна функция на бъбреците и на сърцето.
    
60. 
    Общ преглед на функциите на нервната система. Физиология на нервната клетка. Преработка на информацията в неврона, кодиране на информацията.
    
61. 
    Нервни мрежи. Рефлексната дейност на нервната система: рефлекс – определение и видове; рефлексна дъга; рефлексно време.
    
62. 
    Основни принципи на обработка на сетивната информация: сетивни системи – обща структурно-функционална характеристика. Кодиране и обработка на информацията в сетивните системи.
    
63. 
    Обща структурно-функционална характеристика на соматосензорната система. Механорецептивна сетивност – видове. Терморецепция.
    
64. 
    Физиология на болката.
    
65. 
    Слухова система. Функции на външното, средното и вътрешното ухо. Кодиране на слуховата информация. Слухови полета на мозъчната кора.
    
66. 
    Зрителна система. Оптична система на окото; акомодация. Фоторецептори – структурно-функционална характеристика. Цветно зрение. Организация на нервните мрежи в ретината и централната (подкорова и корова) обработка на зрителната информация.
    
67. 
    Вкусова и обонятелена системи. Механизми на възприемането.
    
68. 
    Регулация на движенията. Спинална регулация на движенията. Видове мотоневрони в гръбначния мозък. Спинални двигателни рефлекси. Супраспинални влияния върху дейността на гръбначния мозък.
    
69. 
    Регулация на движенията от мозъчния ствол: регулация на позата и мускулния тонус; участие в регулацията на фините дистални движения. Вестибуларна система.
    
70. 
    Регулация на движенията от базалните ганглии и малкия мозък.
    
71. 
    Кортикална регулация на движенията. Моторни зони. Пътища. Волеви движения. Пирамидна и екстрапирамидна системи.
    
72. 
    Биоелектрична активност на мозъка. Електроенцефалография (ЕЕГ) – същност, ритми, регистрация, клинично значение.
    
73. 
    Биологични ритми. Бодърстване–сън. Сън: фази и физиологични характеристики; механизми и функции на съня.
    
74. 
    Вегетативна (автономна) нервна система – обща характеристика. Структурно-функционални особености на симпатиковия и парасимпатикови дял. Медиатори на вегетативната нервна система и рецептори в синаптичните звена. Сърцевина на надбъбречната жлеза.
    
75. 
    Хипоталамус – функции: неврокринна, вегетативна интеграция, биологични ритми, регулация на апетита и жаждата.
    
76. 
    Висши функции на нервната система (интегративни функции на мозъка). Физиология на асоциативните корови зони – префронтална, парието-темпоро-окципитална, лимбична. Функционална асиметрия на мозъчните хемисфери.
    
77. 
    Неврофизиологични основи на емоциите. Значение за организацията на поведението.
    
78. 
    Пластичност на централната нервна система. Обучение – видове и механизми. Памет – видове, процеси, механизми, структури.
    
79. 
    Неврофизиологични основи на речта.