Катедра „социология” икономика и социология



страница2/8
Дата23.07.2016
Размер1.41 Mb.
#2904
1   2   3   4   5   6   7   8

Виктория Зайкова,


ОБЩОИКОНОМИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ, УНСС
Тезата, която защитавам в моя научен доклад е следната:

Ценностните системи на студентите от “НСА” и “ВИАС” се припокриват в ранжираните десет домининиращи ценности по 30 степената скала в по-голяма част, отколкото се разминават.

Този проблем е разрешен посредством изготвянето на ценностен профил. Използван е метода на изследване на конкретния случай и анкетния метод. Извършен е и сравнителен анализ между ценностните системи на тези две съвкупности. Същността на метода се състои в следното:

На респондентите се раздават анкетни карти, в които са посочени 30 ценности. Тези ценности се разделят на инструментални,терминални и универсални. Съобразно своите нагласи студентите ранжират тези ценности във възходящ ред от № 1 до № 30. Те трябва да определят и степентта на влияние на тези ценности върху бизнес поведението им. Под бизнес поведение се разбира за студентите от “НСА”-активната им спортна дейност т.е. участия в състезания, а за студентите от “ВИАС” учебната им практика, която те осъществяват всяко лято. Генералната съвкупност се състои от 20 души, разпределени съответно по 10 човека от двта ВУЗ-а.



Направената извадка е квотна.

Задачите, които изследователя е поставил и разрешил са следните:

1. Да се степенуват по значимост 30 ценности,които биха могли да имат влияние върху студентите.

2. Определяне на 10 ценности,оказващи най-силно въздействие.

3. Извършване на сравнение между водещите 10 ценности посочени от студентите от”ВИАС”и 10 ценности посочени от студентите на “НСА”.

Възрастовият интервал, в който се намират изследваните студенти е от 20-27 год.

Анкетното допитване на студентите от “НСА” бе проведено в спортните зали на ВУЗ-а.В изграждането на общия ценностен профил на студентите от спортната академия взеха участие 3 жени, трениращи баскетбол, 2 жени, занимаващи се с волейбол и петима мъже от специалност борба.

Анкетата попълниха и пет студентки специалност”Строителство на сгради и съоражения” и петима студенти от специалност “Водоснабдяване и канализация”-“ВИАС”.Респондентите отговориха на въпросите в техните стаи в студентско общежитие бл.№ 34 , ж.к.”Студентски град” ,гр.София.

Накратко ще изложа впечатленията си за атмосферата в спортните зали на “НСА” и стаите в общежитието на “ВИАС”.

“НСА”- Кипят усилени тренировки под зоркия поглед на треньoра .Студентите там се отличават с амбициозност,много живи и целеустремени погледи, пълно себеотдаване в играта и много увереност в собствените си сили.

“ВИАС”- Стаи в които цари хаос ,но не от дрехи ,празни бутилки или чаши, а от чертежи и учебници. Във всяка една стая има поне по 1 компютър. Студентите се отличават с по-дълбок и сериозен поглед, по-вежливи и по-учтиви са.

Получените резултати за възпитаниците от “ВИАС” са следните.

На първо място, като основна ценност те посочват здравето.

Високо оценена е ценността приятелство”, която се нарежда на 2-ро място .

На трето място в ценностната система на изследваните лица се нарежда терминална ценност - “семейство”.

Четвъртата по степен е ценността”щастие”. След водещите 5 ценности се нареждат достойнство; свобода; доверие; честност, коректност.

Проведеното допитване показва, че водещите ценности на изследваните са здраве, приятелство, семейство.

Характерно за ценностната система на тези студенти е ,че инструменталните ценности не заемат челни позиции,т.е. поставят духовните ценности пред материалните. Този факт изследователя от дава на възрастта на респондентите. Ценности като “добър частен бизнес”, привилегии” се нареждат в дъното на класацията.

Върху бизнес повдението на студентите от “ВИАС” ,влияние оказват терминални ценности като достойнство и доверие , а също и универсалната ценност-справедливост. Във връзка с вида труд,който осъществяват, те посочват и ценности като отговорност и трудолюбие. Прави впечатление факта,че най-слабо влияние върху тази съвкупност оказва ”късмета” (щастлив случай), т.е. студентите разчитата на собствените си сили, а не на случайни фактори.

За студентите от “НСА”, ценноста която има най-голямо значение е трудолюбието. Този факт е свързан с множеството тренировки и усилия, които те полагат по време на целия си професионален живот. Именно постоянството, което те проявяват е причина да посочат трудолюбието на първо.

Високо оценена е ценноста “семейство”, която се нарежда на второ място.

От своя страна четвърта по степен ценност е “честност”.

На пето място се нарежда ценността ”любов”.

След водещите пет ценности се нареждат следните ценности: щастие, знания и умения, доверие, свобода, удоволствие.

Проведеното допитване показва, че водещите три ценности на изследваните лица са трудолюбие, семейство, здраве, т.е. и тук инструменталните ценности не са сред водещите. Върху бизнес поведението им оказват влияние ценности като знания и умения, достойнство, отговорност. Студентите не свързват личните си успехи със случайни фактори, като късмет например, напротив, всичките си постижения те възприемат като плод на много усилия, себеуважение и отговорност.

Във връзка с ценността ”семейство” е необходимо да се направи уточнение, че изследваните съвкупности разбират бъдещите си семейства, които те ще създадат. Това е факт, който обнадеждава изследователя, тъй като традиционната ценност не е отмряла.

Като заключение ще обобщя разликите и приликите между изследваните две съвкупности.

Различията се състоят в следното:

Студентите от “НСА” посочват три ценности, които отсъстват от ценностната система на студентите от “ВИАС”, терминалните са трудолюбие и удоволствие, инструменталната е знания и умения.

Трудолюбието при студентите от “ВИАС” оказва влияние върху бизнес поведението им , но не е сред водещите десет ценности, следователно при тях е налице стимул за полагане на труд и това е свързано, според изследователя, с очакванията им за печалба.

Различие се открива и в значението,което се отдава на материалните богатство от двете съвкупности, то е по-важно за студентите от “ВИАС”. Друга съществена разлика е свързана с ценноста “удоволствие”, т.е налице е хедонистична нагласа. Тя се дължи най-вероятно на по-силно изразената способност на студентите от “ВИАС” да разграничават професионалния от личния си живот. Друга възможна причина се крие в това,че студентите от “НСА” спортуват не толкова за натрупване на материално богатство колкота за удоволствие, докато студентите от “ВИАС” полагат труд за материално облагодетелстване.

При съвкупността от студенти от ”НСА” липсва ценността “приятелство”, този факт лично аз отдавам на изострената конкуренция и съперничество между спортистите, което те най-вероятно пренасят и в личния си живот. Ценността “коректност” липсва при студентите от “НСА”, може би и това се дължи на горепосочените причини-конкуренция, съперничество.

Ценността “честност” е посочена от тези студенти, т.е те по-скоро изискват честност от другите,но самите те пренебрегват коректността.

Общото в двете ценностни системи на изследованите съвкупности са ценности като здраве, семейство, доверие, щастие, любов, свобода, честност

Кооперативизмът в българското общество

Петрана Стойкова,

ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ,

ЮЗУ „НЕОФИТ РИЛСКИ”
Кооперирането на гражданите в българското общество е намерило нормативна уредба в действащата Конституция на Република България от 1991 година. Съгласно чл. 19, ал.4 „ Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юрическите лица за постигане на стопански и социален напредък ”.

Кооперирането всъщност е колективно производствено, търговско или строително обединение, създадено със средства на членовете си. Кооперации са жилищно-строителните кооперации, трудовокооперативното земеделско стопанство при социализма и кооперацията по смисъла на действуващия Закон за коопeрациите, съгласно чл.1 на който „ е доброволно сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност ”.

Освен кооперацията, съществуват и други подобни форми на обединение на гражданите. Корпорацията например е съюз, обединение от лица с обща професия или от едно съсловие. Чл.357 от Закона за задълженията и договорите пък дава дефиницията за гражданско дружество – „ с договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел”.

Съществуват още редица такива примери за обединение и организиране на граждани и юридически лица – търговски дружества, синдикати, дори и различните икономически групировки, свързани с ограничаване на конкуренцията ( концерн, тръст, картел), консорциумът, холдингът и други.

Кооперирането има важно значение във всички сфери на обществения живот. В повечето случаи то е полезно, но не бива да се прекалява с него, защото се противопоставя на индивидуализма, който е важен фактор за развитието на модерното общество.

Според Захари Стайков например не е възможно да се увеличава производителността на труда и общественото богатство без да се разширява и задълбочава кооперацията на труда в обществото. Тя има предимство в този смисъл пред разпокъсания, неорганизиран, индивидуален труд.

Възможно е обаче кооперативизмът да надрасне чисто икономическите си функции и да се превърне в начин на живот. В този случай индивидуалистичното начало трудно може да намери място.

Дълбочината на проникване на кооперативната идеология в България е представена от Ст.Бочев. Според него капитализмът е несимпатичен на българина и ако в другите страни на кооперациите се гледа като на коректив на капитализма, то в България те се считат за негова алтернатива.

Посочената гледна точка има своите основания. Те трябва да се търсят преди всичко в проблемите свързани със селското стопанство. След разпадането на трудовокооперативното земеделско стопанство, държавата върна земеделската земя на предишните и собствениците, частни лица. Земята се раздели на малки парчета. Получи се така, че по голямата част от нея престана да се обработва, което доведе до ниска производителност и голям внос на селскостопанска продукция, и почти никакъв износ. Основната причина довела до този резултат е липсата и унищожаването на необходимата техника за обработване на земята. Това оказа влияние и върху процента безработица.

В предвид на това, че България е земеделска страна, съсипването на този важен отрасъл в икономиката - селското стопанство, е достатъчен повод българското население да иска връщане на предишната или подобна форма на коопериране на обработваемата земеделска земя. Възстановяването на призводителността е единствената алтернатива за излизането на страната ни от трудната икономическа ситуация, в коята се намира. Въпреки че капитализма се характеризира с „концентрация ( и контрол) на основните средства за производство в ръцете на частни ( или поне недържавни) собственици”, това не пречи тези собственици да се кооперират. Поради тази причина българина гледа на кооперативизма като на алтернатива, и се отнася по-скептично към капитализма, който обикновено го свързва с проблемите на съвременното българско общество.

Съживяването на производството и пазара, стабилизирането на цените и постепенното им понижаване, наличието на работа за трудоспособната част от населението, подобрените грижи от страна на държавата към неработещата част от населението, ще помогнат за структурното преустройство на икономиката, за постепенното подобряване на жизненото равнище на населението. Заедно с това ще се постигне разкрепостяване на инициативата и творчеството в труда на базата на личния интерес, и потребителя ще се превърне в определящ фактор на поведението на производителя. Именно тези неща ще създадат реалната икономическа база на утвърждаващата се политическа демокрация.

Предизвикателството, пред което е изправена икономиката изисква преодоляването на всичко, което е свързано с нейната тоталитарна природа. Трябва обаче да се съхрани онова, което е прогресивно и успешно обслужва целите на смяната. При прехода от тоталитаризъм към демокрация, в България се унищожиха и разграбиха много имоти, на безценица се приватизираха печеливши предприятия, земеделието изпадна в тежко състояние. Именно това трябваше да се предотврати и кооперирането може би нямаше да се възприема от българските гражданите като алтернатива за излизане от икономическата криза, а както гласи чл. 19, ал.4 от Конституцията „за постигане на стопански и социален напредък ”.

Пазарната икономика, не е тъждествена с абсолютната децентрализация, с икономическа стихия в производството и обръщението. Тя не изключва централистични прояви, но те не бива да ограничават свободата на стокопроизводителите и демократизма в техните взаимоотношения, стопанската инициатива и творчеството. Подобно на демократичното общество, тя не бива да се разглежда като завършена даденост, а като цел, която непрекъснато се усъвършенства. Кооперативизмът също би могъл успешно да се включи в този процес.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА


  1. Аврамов, Р., Стопанският ХХ век на България, http://www.mediatimesreview.com/february05/Avramov2.php

  2. Горанов, Г., Капитализъм, Енциклопедичен речник по социология, 1997г

  3. Кожухаров, Ал., Облигационно право (кратък курс), изд.Юриспрес, София, 2001г.

  4. Стайков, З., Кооперация на труда, Енциклопедичен речник по социология, 1997г.

  5. Икономическа социология, издетелска къща „Люрен”, София, 1992г.

  6. Тълковен речник на българския език, изд. Елпис, Велико Търново, 1994г.

  7. Конституция на Република България, 1991г.

  8. Закон за кооперациите

  9. Закон за задълженията и договорите

  10. Кодекс на труда

Кредитиране на малки и средни предприятия в България





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница