Катедра „социология” икономика и социология

Тоника Иванова,

Тезата, която защитавам в настоящия доклад е, че през последната година кредитирането на малкия и среден бизнес доведе до ускоряване на развитието му в сравнение с предходните години.

С цел да се защити тезата, в изложението ще се разгледат следните проблеми: каква е ролята на малките и средни предприятия (МСП); каква е българската действителност; какво е банков кредит и какви са общите условия за банково кредитиране; какви кредити предлагат някои от по-известните банки; как гледа Българска народна банка (БНБ) на увеличаващия се размер на банковите кредити; как се отразяват кредитите на МСП и на цялото българско общество?

Развитието на сектора малки и средни предприятия (МСП), като елемент на съвременната пазарна система, съответства на основните цели на икономическата реформа – създаване на ефективна конкурентна икономика осигуряваща висока степен и качество на живота на населението и достойно участие на България в Европейския съюз.

Може да се каже, че МСП играят важна роля и в страните с утвърдена пазарна икономика, и в страните с икономика в преход, защото това е свързано със създаването на работни места. Т.е. наемайки работници, които не отговарят напълно на изискванията на големите фирми и корпорации, малките предприятия са важен фактор за социалната и икономическата стабилност.

Като цяло може да се направи изводът , че секторът на дребният бизнес е със съществена значимост във всяка една съвременна макроикономическа система. Отнесено към страните с преходна икономика, те съдействат за извършването на структурната реформа, ускоряват и обогатяват диверсификацията на икономическата активност. МСП са неотменим елемент на всяка мобилна и растяща икономика.

Българската икономическа действителност не е изключение от тази световна тенденция. В годините на прехода у нас започнаха да се формират основите на солиден сектор на дребния бизнес, чието функциониране в значителна степен определя състоянието на основните макроикономически показатели.

В началото на новия век България е изправена пред две големи предизвикателства:

Първо, ускорено завършване на прехода, изграждане на ефективно функционираща пазарна икономика и по-плътно интегриране в европейското икономическо и политическо пространство.

Второ, приемане на предизвикателствата на информационното общество и най-пълно оползотворяване на предимствата, произтичащи от спецификите на българските традиции и култура.

Справянето с тези предизвикателства изисква целенасочени и системни усилия от цялата българска нация. В това отношение значим би бил и приносът на дребния бизнес, представляван от групата на малките и средните предприятия.

В наши дни все по-голямото увеличаване в икономиката на пазарният дял на сферата на услугите, както и тенденцията това нарастване да продължи и в бъдеще, затвърждават правилото, че ефектът от мащаба често е много малък. Този факт, както и опростената управленска и организационна структура на малките и средни фирми, дават добри шансове на МСП да се конкурират със своите доста по-големи конкуренти от сферата на едрия бизнес.

От тази гледна точка малкият и средният бизнес могат да се възприемат като възможна алтернатива за решаването на проблемите, свързани със заетостта и безработицата.

Ръководейки се от този факт Правителството на Република България заедно с Българска стопанска камара (БСК) прие НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ РАЗВИТИЕТО НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
В БЪЛГАРИЯ за периода до 2006 година.*

Но въпреки всичките намерения на Правителството да подпомогне развитието на МСП за хората, които желаят да започнат собствен бизнес, си остава проблем финансирането на тяхната дейност. Проучване на потребителите показва, че едва една трета от българите ползват в момента банкови услуги, а в това число влизат и кредитите.

Банковият кредит е предаване на парични заеми и инвестиции от търговска банка на потребител. Потребителят може да бъде както индивидуално лице, така и институция. За разлика от заема за потребление, при който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, при договора за банков кредит, банката предава на кредитополучателя само пари. Отпускането на тези средства се извършва с определена цел и при уговорени условия.

Характерни белези на банковият кредит са:

• 
  Предмет на банковият кредит могат да бъдат само пари;
  
• 
  Необходимо е наличие на съгласие между двете страни – банката да се съгласи да предостави кредит, а кредитополучателят да ги получи;
  
• 
  Договорът за банков кредит е реален договор – той се счита за сключен когато банката предостави реално кредита;
  
• 
  При получаването на кредита, собственик на парите става кредитополучателя, като при него възниква задължение за тяхното връщане според междустранните договорености.
  

• 
  Наличие на представителна финансова история. Изискват се минимум 2-3 години стопанска дейност, при която да са реализирани обороти или печалба съответстващи на възможностите да бъде погасяван исканият кредитен ресурс. Наличието на разплащателни сметки в банката кредитор и движението по тях се приемат за особено показателни при оценка за състоянието на кредитоискателя.
  Нововъзникнали фирми или такива без дейност по правило не се кредитират от банките.
  
• 
  Гаранции за бъдеща доходност на проекта или цялостната дейност на фирмата. Доказва се чрез предварително сключени договори за реализация поне на 50-60% от предвидените прогнозни обороти.
  Наличието на разработени пазари и утвърдени клиенти, реализацията на износ, осигурените доставчици и наличието на квалифицирана работна ръка са факторите, които особено детайлно се проучват. Гаранциите за бъдещата доходност са обект на^1отделно проучване и обикновено се доказват с маркетингови анализи за тенденциите в търсенето и цените и наличието на конкуренция.
  

• 
  При заключение за ефективност на проекта, банката оценява наличието на ликвидно обезпечение в размер на 150 % - 200 % от искания кредит, с което банките отчитат своя риск.
  

• 
  Залог на имущество или имуществени права;
  
• 
  Ликвидни ценни книжа;
  
• 
  Поръчителство;
  
• 
  Банкови гаранции.
  

Към момента някои от по-известните банки предлагат следните видове кредити:

• 
  Кредити за малки и средни предприятия със срок до 4 години
  

О
бединена българска банка (ОББ)

Срочността за кредит за оборотни средства с погасителен план e до 2 години. За овърдрафт по разплащателна сметка – до 1 година. Срокът на овърдрафтния кредит може да бъде продължен, без задължение за погасяване в края на периода. Кредитите за оборотни средства се изплащат по погасителен план – с ежемесечни вноски по главницата и намаляваща лихва. Овърдрафтните кредити се погасяват автоматично, при всяко постъпление по разплащателната сметка на клиента. Банката допуска гратисен период до 4 месеца от датата на подписване на договора при кредит с погасителен план.

От кредитоискателите банката изисква документи за финансово състояние, икономическа обосновка и др. Банката допуска всички регламентирани от закона обезпечения, които могат да са собственост на кредитоискателя и на трети лица.

Булбанк предлага оборотно финансиране на фирми с годишен оборот до 1 милион лева като не изисква представяне на бизнес план. Максималният размер на кредита е обвързан с годишния оборот на кредитоискателя и достига до 150 000 лева. Предлагат се гъвкави погасителни планове. Банката предлага и лизинг за автомобили, производствено оборудване и селскостопанска техника при срок до 5 г. Банката осигурява личен банков консултант. Отстъпки се предлагат за ползващите пакета "Бизнес лидер". Банката предлага специализиран пакет от услуги за МСП с търговско име "Бизнес лидер". В пакета се включват традиционни банкови продукти с отстъпка.
Банката предоставя кредити Flash при преференциални лихвени проценти на фирмени клиенти с депозирани в банката по-големи суми в щ.долари. Кредитите са в размер, равен на сумата по депозита.Банката начислява стандартен лихвен процент по доларови депозити. При по-високи суми лихвените проценти се договарят.

• 
  Дългосрочни инвестиционни кредити за МСП със срок до 10 години
  

По програма "Повишаване конкурентоспособността" банката финансира местни юридически лица и ЕТ с минимум 2-годишен опит в бранша, в който се осъществява инвестицията. Кредитите се предоставят за срок от 4 до 10 години. Погасяването на главницата започва след гратисен, но не повече от 3 години. Кредитите се договарят с пазарен лихвен процент и се погасяват по индивидуален погасителен план. По програмата банката финансира инвестиции в: нови технологии и технологични линии; нови машини, съоръжения и оборудване; производството на екологично чисти продукти и в съоръжения; покупка на патенти и лицензи, касаещи основната инвестиция; ноу-хау и за обучение на кадри за реализация на основната инвестиция; оборотен капитал, като част от финансирания инвестиционен проект. Минималният размер на кредитите е 20 000 евро, а максималният – 1 000 000 евро. Размерът на собственото участие на кредитоискателя - минимум 25 % от неговата стойност. Насърчителна банка предлага инвестиционни кредити за МСП до 10 години за семеен бизнес; за здравни заведения . Банката предлага специализирани кредити за МСП в областта на ИТ. Фирмите трябва да са с поне две години опит в областта на високите технологии. Кредитите са инвестиционни и оборотни: за покупка и строителство на производствени, спомагателни и офис сгради; покупка на специализирани машини, технологично и офис оборудване; придобиване на нематериални активи, като лицензи, патенти и други; допълване на оборотния капитал като част от инвестиционния проект.

Банката предлага кредити за реконструкция и разширяване, придобиване на дълготрайни активи, предприятия и обособени части от тях, ново строителство. Размерът на финансирането е от 5 000 до 200 000 лева (или съответната равностойност в евро). Кредитите са за фирми с оборот до 1 млн. лева. Срочността на заемите за ново строителство, реконструкция и разширяване, придобиване на масивни сгради и съоръжения, предприятия и обособени части от тях е до 7 години. До 7 години е срочността по кредитите е възможна и за закупуване на машини, производствено оборудване, апаратура, автомобили, други. За закупуване на компютри, софтуеър и право на ползване на софтуеър – срокът на финансирането е до 1, 5 години.

Погасяването на заемите е с ежемесечни вноски по главницата и намаляваща лихва. Банката допуска предсрочно погасяване и гратисен период до 12 месеца от датата на подписване на договора за кредита.От кредитоискателите банката изисква документи за финансово състояние, икономическа обосновка и др. Банката допуска всички предвидени от закона обезпечения, които могат да са собственост на кредитополучателя и/или на трети лица.

Банка ДСК отпуска инвестиционни кредити за малки предприятия от 1 500 лв. до 80 000 лв. или равностойността в евро/щ.долари. Сред кандидатите за кредити могат да са фирми без бизнес история.Кредитите са с максимален срок 5 години, като за ново строителство, реконструкция и разширяване срочността е до 7 години. Стандартните кредити се усвояват и погасяват по договорен погасителен план с месечни погасителни вноски и допустим гратисен период по главницата до 8 месеца. Банката допуска кредитни линии – с възможност за ползване на определена сума до определен срок и овърдрафт. Овърдрафтът е за клиенти с открита най-малко преди шест месеца разплащателна сметка в банката при опредлени условия. Банката приема всички общоприети в банковата практика обезпечения - ипотека на недвижим имот, залог на машини и съоръжения, МПС, стоки и материали, парични средства в лева или валута, ДЦК и др. Банката не изисква от клиента бизнес план и прогнозни парични потоци. Реалното състояние на бизнеса се установява с констативен протокол, изготвян съвместно с кредитен специалист на банката.

Тези възможности за кредитиране на дребния и средния бизнес са крайно необходими, защото много от предприемачите започват практически от нищото и имайки в предвид, че посочените банки–кредитори са само част от съществуващите в нашата страна, трябва да се вземе на сериозно твърдението на някои банкери, че гражданите са започнали да теглят кредитите поради нарастналото си самочувствие и увереност в бъдещето. Банките също катализират този процес, като предлагат все по-атрактивни условия. Освен това не бива да се забравя, че доста заеми за малкия и средния бизнес са маскирани като потребителски кредити, поради което изминалата 2004 г. беше белязана от рекордния ръст на отпуснатите кредити и от големият брой рестрикции, с които БНБ се опита до го ограничи.

Очакванията за 2005 г. са, че отново ще станем свидетели на
голям ръст на заемите, който ще принуди БНБ да отговори на "удара" с нови ограничения. Според анализаторите на някои банки борбата за разширяване на пазарните дялове през 2005 г. Ще доведе до увеличаване на общия обем на предоставените кредити с около 40 %. Това означава, че за дванадесет месеца те ще достигнат почти 20 млрд лв. срещу близо 14 млрд. лева в края на 2004 година.

Шефовете на БНБ са притеснени и от факта, че почти всички средства, които банките привличат от чужбина, както и от граждани и фирми, се използват за отпускане на заеми. Нещо, което увеличава значително риска за стабилността на финансовокредитната система. Статистиката показва и скоростно нарастване на задлъжнялостта на населението.

Прогнозите са за ръст на всички видове кредити. Банките, разбира се, ще затегнат изискванията си при проверката на платежоспособността на клиентите, но в никакъв случай няма да отказват кредити на онези, които отговарят на условията им. Предпоставките за това са налице. Българските фирми продължават да модернизират производствените си мощности и да купуват техника, технологии и софтуер, които ще позволят стоките и услугите им да са с качество, близко ако не и равно на европейското. Тъй като корпоративните заеми заемат най-голям дял в общия размер на кредитите - над 68 %, от развитието на фирменото кредитиране до голяма степен ще зависи и ръстът, който ще отчитат банките. За цялата минала година е отчетено увеличение на корпоративните кредити от над 70 %. А за 2005 г. - по най-консервативни очаквания, то ще е не по-малко от 35 %.

В тази връзка, банките у нас се конкурират по между си за предлагане на възможно най-привлекателни условия на лицата, търсещи кредити. Това, до голяма степен, се дължи на факта, че след влизането на България в ЕС ще отпадне необходимостта работещите на нашия пазар банки да бъдат лицензирани от БНБ. Ето защо до 2007-а кредитните институции у нас ще се опитат да увеличат и преразпределят пазарните си дялове. А това не може да стане чрез консервативна кредитна политика. Напротив, точно сега е моментът всяка институция да отвоюва колкото може по-голяма част от пазара. В крайна сметка успехът в това начинание до голяма степен ще определи печалбите и пазарната цена на всяка банка в бъдеще, което много живо интересува чуждестранните собственици на българските банки. И не само тях...

Затова, според прогнозите на Българска народна банка (БНБ), в близко бъдеще в състезанието за облекчаване на кредитите и за печелене на нови клиенти и пазарни позиции все повече банки ще са склонни да вдигат срока на кредитите, да увеличават собственото си участие във финансирането и да намаляват лихвите, с което ще поемат и по-големи рискове. В подобен случай, според БНБ е нужно още от сега да се принудят банките, които са склонни да поемат повече рискове в кредитирането, да мобилизират повече капитал като защита срещу евентуални загуби. От Асоциацията на търговските банки (АТБ) оценяват новото ограничение, според Наредба №8 за капиталовата адекватнаст на банките (която ще влезе в сила от първи юли, за да изпълни ангажиментите, поети в преговорите с Европейския съюз) за банковите кредити като изискване за повече благоразумие. Очакванията са, че то най-вероятно няма да се отрази съществено на условията на банките по кредитите, тъй като и досега повечето от тях са го спазвали. Попадналите под ограниченията на БНБ институции, обаче, са застрашени да намалят пазарните си дялове за сметка на своите конкуренти, които имат възможност по-бързо да увеличават обема на предоставените кредити, без да рискуват, че ще бъдат санкционирани. Според данните на БНБ за 2004 г. такава възможност имат БУЛБАНК, „ДЗИ банк”, СИБАНК.

От БНБ, уверено подчертават, че има достатъчно време, докато новите регулации влязат в сила, и финансовите институции могат да преструктурират активите си, ако не искат да влошат показателите си за капиталова адекватност.

За жалост, засега само може да се прогнозира как новите ограничителни мерки ще се отразят върху клиентите. Лихвите по заемите няма да се повишат чувствително, но банките ще затегнат критериите за платежоспособността на кредитополучателите и ще впишат доста по-рестриктивни условия в текстовете за обслужване на кредитите и таксите, свързани с това. В същото време лихвите по депозитите ще се повишат, а кредитните институции ще започнат да предлагат все по-атрактивни продукти за привличане на средства от населението.

В заключение може да се посочи, че ползването на кредити е нещо ново за българското население. Това до голяма степен се дължи на факта, че през годините на прехода към пазарна икономика българското общество премина през много икономически и политически кризи, които разколебаха доверието му във финансовата сигурност на държавата. Малко са хората, които със сигурност могат да кажат, че са сигурни за своето работно място в близко бъдеще. От друга страна, много от нас не се наемат да започнат свой собствен бизнес поради противоречащите си закони; неосведомеността ни относно начините за финансиране на евентуалната ни бъдеща дейност; многото бюрократични препятствия, които би трябвало да се преодолеят и особено чиновниците, които вместо да дават разяснения гледат само как да ни изгонят от кабинета си или да ни препратят на някой друг, докато сами се обезсърчим и се откажем.

Така ако се захванем да изброяваме можем да посочим множество пречки, които могат да ни откажат от намерението ни да открием свое собствено предприятие. Но ако наистина сме твърдо решени и не се откажем след като преминем през всичките етапи на обезсърчаването неизбежно ще стигнем до момента на реалното събиране на необходимите ни средства.

В зависимост от начинанието, което искаме да започнем средствата варират в широки граници. Най-добрият вариант е да можем да се самофинансираме или евентуално да получим финанси от близки хора, които при евентуален провал биха ни разбрали и ще изчакат да им върнем парите, когато можем.

При получаване на кредит от банка или друга финансова институция нещата стоят по различен начин. В повечето случаи банките изискват залог на някакво имущество и това притеснява хората, въпреки че при стартиране на малък и среден бизнес има финансови облекчения от рода на гратисен период, по-ниски лихви, наличие на гъвкави погасителни планове и други подобни.

Такива стимули съществуват и за кредитоискатели, които имат вече изграден собствен бизнес и искат да го разширят. А през последната година бумът на банковите кредити до голяма степен се дължи на факта, че много от родните предприемачи започнаха да модернизират машините и съоръженията, с които разполагат, за да могат да са равностойни конкуренти на европейските стоки и услуги с оглед предстоящото ни членство в Европейския съюз. Дори в момента Правителството се стреми да облекчи българските производители в усилията им да изнасят своята продукция по света и да бъдат конкурентоспособни на чуждите стоки от гледна точка на качество и цени.

Заключението, което може да се направи относно формулираната в началото теза е, че особено през последната година Правителството, банковите и небанковите финансови институции успяха, чрез предлаганите от тях програми и различни форми на кредитиране, да ускорят развитието на малките и средни предприятия в България в сравнение с предходните периоди. Българинът е започнал да преодолява страха си от загуба на имидж и пазарни позиции в обществото и се е насочил към непримиримост с неизгодното си финансово положение и развитие на предприемачески дух за осъществяване на свой собствен бизнес.

От социологическа гледна точка може също да се каже, че развитието на малките и средни предприятия ще подобри икономическата ситуация в страната. Ще се осигурят нови работни места не само за хората с високо образование, но и за тези с по-ниска степен на образованост, както и за лицата в неравностойно положение. Всеки, който е достатъчно предприемчив, притежава иновационно мислене и не се страхува да приеме предизвикателствата на собствения биснес има реалните шансове за успех.

При всички случаи трябва да се преодолеят проблемите от психическо естество. Защото на предприемача в България все още не се гледа с добро око, а оценката му се свързва с човек, който е забогатял не благодарение на собствения си труд и талант, а за сметка на това, че е ощетил (измамил е) други. Ето защо е необходима съществена промяна и в начина на мислене на хората, което е доста трудно постижимо. Не е лесно за човек, който цял живот е мислил по един начин, изведнъж да промени мирогледа си на 180 градуса. Дори за хора на 20-25 годишна възраст е трудно, а какво остава за нашите родители, баби и дядовци?

Но, реално погледнато от нашето поколение зависи да промени много от съществуващите стереотипи и начини на мислене. Ние сме хората, които трябва да използват своите знания и умения, за да можем да подобрим начина си на живот и да спрем да чакаме на някой друг да оправи нещата вместо нас. Не трябва постоянно да се оплакваме, че не можем да си намерим работа, въпреки доброто си образование, или че не сме удовлетворени от сегашната си заплата и позиция в йерархията на длъжностите. Трябва сами да си създадем необходимата заетост и желаното положение в обществото.

1. 
   Предприемачеството, дребният и средният бизнес в България, Сборник от научна конференция, проведена на 12-13 ноември 2002г. в Пловдив, 2002, 243с.
   
2. 
   Петър Илиев, Кредитна агресия и нормативни ограничения – Банкер, брой1/2005
   
3. 
   Петър Илиев, Ръст на кредитите над 25 % е нежелателен – Банкер, брой3/2005
   
4. 
   Петър Илиев, БНБ хвана кредитирането за гушата – Банкер, брой8/2005
   
5. 
   Интернет адрес: www.banks@dir.bg