Данъчни промени и ефекти за бизнеса

Целта на това изследване е да се проследят промените в данъчното законодателство на страната за 2005г., тяхното отражение върху бизнеса и икономиката на страната, както и перспективите. Теоретическият подход е ориентиран към разкриване на реалните промени и тяхното влияние върху нагласите и поведението на бизнеса.Всяка година данъчното ни законодателство претърпява промени, като целта им е да се постигне хармонизация на българското законодателство с това на Европейския съюз. Като цяло развитието на данъчната политика по отношение размера на данъчните ставки може да се оцени като позитивно, поради трайната тенденция, наблюдавана през последните години, към намаляване на данъчното бреме, най-вече по отношение на преките данъци. Намалението на преките и подоходни данъци – корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица, осигуряват възможности за повече местно спестяване, повишават ефективността и обема на инвестициите и привличат чуждестранни капитали, създават предпоставки за устойчива заетост. По-високите разполагаеми доходи на данъкоплатците им дават възможност да потребяват повече стоки и услуги. Ниските данъци действат като магнит за рисковите капитали и за онези, които искат да започнат нов бизнес и съдействат за излизане на част от “сивата икономика” на светло. При оценка общия ефект от данъчните промени върху бизнеса трябва да се има предвид и увеличението на косвените данъци – акцизи, и тяхното влияние върху плащанията по ДДС.

От друга страна изземването на средства чрез данъци в България е с най-висока стойност от всички новоприети страни-членки в Европейския съюз и конкуренти за привличане на инвестиции. Размерът на данъците е от решаващо значение за икономическото развитие на България, като по-ниските данъци се свързват с по-бързо икономическо развитие. Не би трябвало да се забравя, че у нас в момента най-високо е облагането на труда – с данък върху доходите и социални осигуровки и че по-високите ставки на облагане на труда водят до по-големи изкривявания в икономиката.

Затова тенденцията за намаляване на данъчната тежест не би трябвало да бъде само по отношение на бизнеса, но и по отношение на работещите на трудов договор. Само по такъв начин може да се търси комплексният ефект от данъчните промени и облекчения, които да увеличават стимулите за труд, да благоприятстват предприемачеството и поемането на риск, което в крайна сметка резултира в ускоряване на икономическия растеж на страната, увеличаване на благоденствието и ефективността на икономическата система.

• 
  Ставката на корпоративния подоходен данък се намалява от 19.5% на 15%.
  
• 
  Данъкът върху социалните и представителните разходи, разходите за дарения и спонсорство, разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили и т.н, падна от 20% на 17%.
  
• 
  Дава се право за ускорена амортизация за данъчни цели на инвестиции в нови машини, производствено оборудване и апаратура в размер на 50% годишно (през 2004г. – 30%).
  
• 
  Общата социалноосигурителна тежест за фирмите става 29.55%, без да се смята вноската за трудова злополука и професионалана болест. През 2004г. тя беше 32.2%, включително осигуровката за трудова злополука, която беше фиксирана на 0.7%. От началото на 2005г. се променя съотношението, в което се делят осигуровките между работодател и работник, от 75:25 на 70:30 за сметка на работодателя.
  
• 
  За фирмите-износителки срокът за възстановяване на ДДС от 45 става 30 дни.
  
• 
  Над двойно пада данъкът върху дивидентите – от 15% на 7%. По този начин ефективното облагане върху собственик на дружество, което се облага с корпоративен данък, падна от 31.58% на 20.95%.
  
• 
  Увеличава се специфичния акциз, начисляван върху къс цигара, и се намалява адвалорния (върху продажната цена) Ефектът при цигарите ще бъде повишаване на цените на евтините и понижаване на вносните цигари.
  

• 
  С другите промени в Закона за акцизите се увеличават ставките на бирата и спиртните напитки. Така бутилка ракия от 700 мл ще поскъпне със 70 ст., а бутилка бира от 500 мл - с 2.5 ст.
  
• 
  Тъй като акцизите са част от данъчната основа за ДДС, тяхното увеличение води до увеличение и плащанията по ДДС.
  

С намаляването на ставката по корпоративния данък до 15% тя става сред най-ниските в ЕС. По изчисления на Министерството на Финансите във фирмите ще останат свободни за инвестиции 160 млн.лв., които ако бъдат инвестирани в нови технологии, машини, производства, работни места, допълнително ще стимулират индустрията и производсвото. Очаква се фирмите да генерират по-големи печалби заради по-ниските стваки и приходите в бюджета да се увеличават. Или казано по друг начин – намаляването на данъците предизвиква стабилни и положителни икономически развития в страната (спестявания, доходи, инвестиции, лихвени проценти) и позитивни очаквания и прогнози на субектите за бъдещето.

Позитивните очаквания за бъдещето на бизнеса и развитието на икономиката като цяло са изключително важен елемент от процеса на инвестиране, защото наличният финансов ресурс не е достатъчен стимул за поемане на риска от инвестицията. Оказва се, че основната пречка пред установяването на предприемаческа култура в България, е не толкова бюрократична или финансова, а психологическа – страхът от провал. Този страх е вкоренен в психологията на българите и те не са склонни да поемат риска от създаването на собствен бизнес. Нежеланието да поемат риск и предпочитанието да си имат работодател са спънка пред предприемаческия дух. Без предприемаческа активност, създаването на работни места и ускоряването на икономическия растеж си остават само добри пожелания. Тъй като ниската ставка повишава възнаграждението за допълнителните усилия и поетия риск, в бизнеса остава по-голяма част от това, което печели и изкарването на допълнителни доходи става по-привлекателно. С повишаването на следданъчния доход от собственост, се намалява несигурността на инвеститорите. Това води до два ефекта:

Ефект на повишена активност – Намалението на преките данъци и намалението на изземваните доходи от икономиката ще доведе до ръст на печалбите, което от своя страна ще е стимул за допълнителен ръст на икономическата активност, по-висок от този през последните няколко години. Резултатът ще е увеличение на инвестираните капитали в икономиката. По-голямото количество капитал пък означава и по-бързо икономическо развитие и благосъстояние. Робърт Лукас изчислява този ефект на по-високо годишно потребление всяка година. Изследванията на Лийч и Лукас показват, че по-ниските данъци се свързват с по-бързо икономическо развитие. По данни на Евростат страните в ЕС с висока данъчна тежест имат нисък икономически растеж, докато страните с ниска данъчна тежест имат висок икономически растеж. И обратно - високото облагане на печалбите на фирмите има огромен негативен ефект върху инвестициите и икономическия растеж.

Ефект на сивата икономика – Според изследвания за събираемостта на данъците един от най-укриваните данъци е данъкът върху печалбата. Намалението на данъка върху печалбата и данъка върху дивидентите намалява значително ефективната данъчна ставка върху корпоративния доход и по този начин елиминира в голяма степен стимулите за укриване на печалби, ограничава корупционните практики, понижава дела на сивата икономика и увеличава събираемостта на данъците. Така едно значително и още по-обхватно намаление на данъчните ставки в бъдеще може да доведе дори до увеличение на приходите в държавния бюджет – това показва и опитът на други страни.

В резултат на тези ефекти и на това, че част от приходите от корпоративните данъци се отнасят за печалби от минали години, може да се очаква сравнително малък спад на приходите от корпоративни данъци през 2005г. На практика на този етап намалението на ставката по корпоративния данък би облагодетелствало най-вече големите, утвърдени компании в България, които плащат основната част от корпоративния подоходен данък и няма да окаже съществено влияние върху малкия и средния бизнес и стартиращите предприятия, които по традиция са с много ниска печалба в първия период на развитието си.

Допълнителен положителен ефект върху малкия и средния бизнес, върху стартиращите предприятия и за стимулиране на иновациите и новите производства, създават новите амортизационни норми. Въвеждането на възможност за ускорена амортизация по избор на предприятието създава предпоставка за свободно и гъвкаво управление на инвестиционните процеси в предприятието, до развиване на способност за бързо адаптиране към динамиката на икономическите условия и повишаване на инвестиционната активност. Предимствата от този подход за стопанския субект не водят до накърняване на фискалния интерес на държавата. От друга страна по-бързата амортизация ще бъде преимущество за данъчния субект само за краткия срок на амортизацията - след изтичането на последния, облагаемият му доход няма да може да бъде намаляван с амортизации за този актив.

Допълнителни облекчения са въведени за фирмите-износителки. Намаляването на срока за възстановяване на ДДС на 30 дни ще им даде възможност по-рано да разполагат с дължимия им бюджетен паричен ресурс, като по този начин намалят алтернативните разходи и ще се увеличи задържането на фирмени средства. Тези преференции спрямо фирмите, които се занимават с износ, целят да се стимулират онези икономически субекти, които допринасят за намаляване търговския дефицит. Това са 1/7 от всички регистрирани фирми.

Признаването на разходите за покупка на компютърна техника и софтуер за разход при финансовото преобразуване за целите на данъчното облагане ще облекчи внедряването на модерна информационна техника ще има за последица не само по-бързото развитие на този сектор у нас, но ще окаже сериозен стимул за развитието на всички останали отрасли на националното стопанство.

Финансирането на културни, социални, спортни и други институции от частни субекти на практика облекчава държавата и намалява нейната грижа. Осигурява се възможност за по-рационално използване на фондовете на държавата и намаляване на социално-икономическия натиск.

Сега ще разгледам някои промени, които са в обратна посока – а именно към увеличение на данъчната тежест.

Социалноосигурителните вноски не са данък в истинския смисъл на понятието, дори при изцяло държавно обществено осигуряване.

Въпреки че данъчната тежест за бизнеса в България намалява, социално-осигурителната тежест у нас продължава да бъде една от най-високите в Европа. Тежестта на осигуряването е една от основните причини за скриването на голяма част от предприемачите в сивия сектор.

Дори увеличението на осигурителната вноска на работещите да е изцяло компенсирана от увеличение на брутната заплата, все пак чисто математически се получава повишаване на общата осигурителна тежест. Това е така, тъй като за част от осигуровките се преминава от начисляване “над черта” (tax exclusive) към начисляване “под черта” (tax inclusive). Въпреки че законовата ставка на осигуровките не се променя, преминаването на по-голяма част от осигуровките към начисляване “под черта” води до увеличение на ефективната ставка. Ефектът от промяната на съотношението, в което се делят осигуровките, се изчислява на увеличение на дължимите осигуровки в размер на 70 милиона лева.

През 2005 година се планира увеличение на няколко акциза. Това са акцизите върху горивата, спиртните напитки и цигарите.

От гледна точка на бизнеса, тежестта на ДДС е по-висока от тежестта на корпоративния данък. Тъй като за почти всички стоки и услуги един производител не може директно да прехвърли цялото ДДС върху потребителя – най-малкото, защото по-високата цена ще намали търсенето на продукта – то данъкът се превръща в отнемане на част от “добавената стойност” на дейността. Тази стойност включва и вложения труд, т.е. ДДС облага косвено и разходите за заплати (които после допълнително се облагат с осигуровки и подоходен данък).

От друга страна, колкото е по-висок един данък, толкова са по-високи стимулите за неговото избягване. Както стана ясно по-горе, за много дейности ДДС е по-тежък от корпоративния данък, така че усилията на предприемачите естествено са насочени към укриване на приходи, или “раздуване” на разходите чрез използване на канали за ДДС разходни фактури. Ако правителството вярва, че намалените ставки за осигуровки, подоходен и корпоративен данък ограничават сивата икономика, същата логика трябва да важи и за ставките по ДДС. Те не са променени в бюджет 2005г. Затова едно намаление на ставката по ДДС ще има ефект върху бизнес сектора, подобно на вече неколкократно намалявания корпоративен данък върху печалбите.

Следователно приоритетите на данъчните реформи не могат просто да избягват облекчаване на тежестта на ДДС, и да се ограничават само с други данъци. Вярно е, че като най-голям източник на приходи в бюджета ДДС е важен за поддържане на цялостната бюджетна стабилност. Но трябва да си спомним, че в края на 2003 г. правителството успя с планирани 3,3 млрд. от ДДС да “върже сметките”, т.е. разходите в Бюджет‘2004 можеха да се покрият със ставка от около 17% - останалите 3% до 20% допринасят за излишъка в бюджета.

Трябва да е ясно също, че ограниченията заради членството ни в ЕС са все още далеч като размер на ставката – всяко ниво над 15% ще е приемливо, а 5 пункта намаление в ставката означават 1 млрд. лв. повече в бизнеса и домакинствата.

Общият ефект на посочените до тук данъчни промени е намаление на данъците с около 69 милиона лева. Би трябвало да посочим, обаче, че за да избегнат рискове пред бюджета експертите на министерството на финансите винаги изчисляват консервативно данъчните промени, т.е. надценяват намалението на данъците и подценяват приходите от увеличението на отделни данъчни ставки. Следователно, много е вероятно оценката за тези 69 милиона лева нетно намаление на данъците да е по-висока от реалната и в крайна сметка да се окаже, че намалението на данъците е близко до нула (или дори има увеличение на данъците).

Таблица 1: Ефект от данъчните промени върху икономиката

	Ефект върху облагането	Сума /млн.лв./
Данък печалба	Намаление	-160
Други данъци по ЗКПО	Намаление	-20.6
Данък върху доходите	Намаление	-119
Акцизи	Увеличение	51.6
Ефект на акцизите върху ДДС	Увеличение	15
Такси	Увеличение	44
Осигуровки - промяна на делението	Увеличение	70
Пълзящо нарастване на данъчната тежест	Увеличение	50
Общ ефект	Намаление	-69

От гледна точка оценка на средата за правене на бизнес, най-подходящи измерители са общата данъчна тежест като процент от БВП и максималната приложима ставка по корпоративния данък. Общата данъчна тежест се измерва като съотношение на всички публични разходи към БВП. За сравнение – средната данъчна тежест за региона е 34.5% за 2002г, докато в България за този период е 39,4%. Въпреки че данъчното бреме за бизнеса след 2002г. прогресивно намалява, като цяло за страната то всъщност расте. През 2005г. държавата ще отнеме от икономиката и гражданите средства, които представляват 41,7% от БВП. Оказва се, че България преразпределя прекалено голяма част от доходите и то по-скоро подобно на старите членове на ЕС, отколкото на новите членки и преки конкуренти за привличане на инвестиции. По-високите данъци водят до по-малък размер на преките чуждестранни инвестиции и на общия капиталов поток към икономиката. Освен това данъците понижават и нормата на възвръщаемост от инвестициите и така допълнително действат дестимулиращо на частните спестявания. Този процент на изземване на доходите може и трябва да се намали, което ще позволи значително намаление на общата данъчна тежест.

На бизнеса му трябват минимални и добре структурирани данъци и минимална държавна намеса в икономиката. Те ще доведат до така желания растеж, водещ до висока заетост и високи доходи, до изграждане на една по-динамична икономика, по-конкурентоспособна и иновативна.

Използвана литература:

Месечен бюлетин за ниски данъци, ян,февр.2005г., Институт за пазарна икономика www.ime.bg

Георги Прохарски, Александър Божков, За плоския данък и данъчните ставки, Център за икономическо развитие

Йордан Матеев, Екатерина Попова и др., Бюджет и данъци 2005г., Капитал, 22-28.01.2005г.

Интервю със Стамен Тасев, зам.министър на финансите, Банкеръ, бр.41, 2004г.

Таня Джонкова, Данъчната реформа, Дневник, 28.04.2004г.

време на прехода

- домашна - това са всички дейности, които се осъществяват в рамките на домакинството и са свързани c дефицит на стоки и услуги, характерни за периода на

• 
  нерегулирана икономика като втората съставна част на неформалната
  икономика представлява извършване на нерегламентирани дейности и услуги. По време на
  прехода в България този сектор на неформалната икономика се интензифицира като
  алтернатива на повишената безработица.
  
• 
  черна (криминална) икономика е третият елемент или подраздел на неформалната икономика. Най-общо тя е свързана c осъществяване на дейности, които имат не само противозаконен характер, но и силно негативно влияние върху обществото и личността.
  
• 
  Нейните проявления са нелегално производство и търговия c оръжия, петрол, цигари, наркотици, алкохол, женска плът, деца, спекула c валута, движимо и недвижимо имущество, документни измами, хазартни игри, рекет и др.
  

След раздържавяването на собствеността у нас формалната икономика изпада в колапс и това активира процесите на зараждане и развитие на неформалната икономика.

Периодът на преход е свързан c изключително политическа и икономическа нестабилност, изразяваща се в редуване на политически партии по схемата на би полярния модел на управление и процеси на масова приватизация, които според някои анализатори протича бавно и не по правилата, особено в периода 1990-1994г., когато на практика държавната собственост се ограбва, предприятията работят c кредити, които в последствие не могат да възстановят. Банковата система рухва, а декапитализацията на дребния спестител по данни на икономически анализи възлиза на 5 млрд. лева.

Каква е равносметката - покупателната способност на българина през 1997 r. намалява, 70% по данни на Галъп. Безработицата се увеличава значително. В така създалата се ситуация възникват условия, които благоприятстват и дават тласък за развитие на неформалната икономика.

По време на социализма 80% от населението условно се причислява към средната класа, изразяваща се в безплатно образование, здравеопазване, трудова заетост, културно потребление и други показатели.

Каква е взаимовръзката между класата и неформалната икономика? Губейки статуса си в средната класа българинът започва да търси алтернатива и се опитва да върне предишното си положение, при което има достъп до горепосочените показатели и стабилно финансово и имуществено положение.

Съпротивата срещу тази загуба на статуса се изразява в домашната икономика под формата на дребно земеделско производство. Тази адаптивност и гъвкавост произтича на практика от обедняването в следствие на прехода. По данни на Социалдемократическия институт от 1999 г. 9% от българите се хранят c храна собствено производство.

По данни на Галъп същата година в страната ни са затворени 400 000 000 буркани. Това обяснява защо българинът не гладува въпреки абсурдните си доходи. По отношение на нерегулираната икономика загубата на статус също влияе върху нейното активизиране. В условия на безработица започват да се извършват множество нерегламентирани дейности и услуги.

Откриват се фирми, които не са регистрирани и не се облагат c данъци. Наблюдаваме и известен статус на несъвместимост, защото високо квалифицирани служители започват да извършват дейности, които са несъвместими c образователния им лиценз, който пък рязко не съответства на работната им заплата. Така на практика хората се занимават c всевъзможни дейности c цел припечелване на средства за поддържане на нормални жизнени условия.

Криминалната икономика е индикатор за едно явление, характерно за прехода у нас - раждането на мафията и мутрите. Срастнали c държавата „дейците" на „сивата икономика" получават златна среда за развитие на дейността си.

Фалшифицирането на документи, спекулативни измами c движимо и недвижимо имущество започват още от старта на масовата приватизация. Създават се нелегални печатници за банкноти и документи. Митниците всекидневно залавят внос и износ на нелегални стоки, оръжия, наркотици. По данни на НСИ през 2003r. са регистрирани 614 случая на незаконно производство и притежание на оръжие; 287 случая на разпространение на наркотици; 17 случая на престъпление срещу финансовата, данъчната и осигурителната система.

Със сигурност реалните цифри са доста по-големи, защото неформалната икономика много трудно се улавя от статистиката. Развитието на туризма и отварянето на границите благоприятстват за увеличаване на проституцията под формата на секс туризъм. Търгува се c женска плът и деца зад граница, разкриват се множество сайтове за детска порнография.

По време на тоталитаризма икономическата политика на българина силно ерозира. Настъпилите промени се дължат на липсата на мотивация на начина на трудова заетост. По време на прехода изследователите твърдят, че българинът се приема като отдел субект от държавата. Условно българските предприемачи и бизнесмени се делят на традиционалисти и новатори. Именно традиционалистите са онези, за които имаме основание да търсим проводници и създатели на неформалната икономика. Това важи c особена сила за втората й съставна част - нерегулираната, защото този тип бизнесмени са склонни към заобикаляне на законите, сключване на спекулативни сделки, стремеж към бърза печалба.

Подобен начин на мислене активизира процесите и на криминалната икономика, където е ясно, че средствата се обръщат сравнително бързо и носят лесна печалба.

Имаме достатъчно основание да търсим взаимовръзката между неформалната икономика и неравенствата. В сферата на домашната икономика трудът е предимно физически. В трудовият процес участват всички членове на семейството и това е засилено в селата.

Фактът, че децата са активно участници в домашната икономика може да се посочи като една от причините за по-ниското ниво на образованост в селата. Домашната икономика произвежда и полови неравенства. По-голямата част от труда се извършва от жените. БВП от незаплатен женски труд възлиза на 32% от националния БВП.

По време на прехода в България установяват дейности множество нелегални турски и гръцки шивашки фирми. Тяхната дейност се разглежда в няколко аспекта:

1) Основна работна ръка са жените.

2) Регионите, в които развиват дейността си тези фирми живеят предимно хора

C турска и ромска етническа принадлежност. По данни от проучване на Института по социология при БАН ромите и турците обединяват значително повече за разлика от тези, които се определят като малцинствени българи. По неофициални данни повечето родители от тези малцинствени групи принуждават децата си да работят, макар и непълнолетни без да имат възможност да продължат образованието си.

3) Въпросните фирми не изплащат данъци на държавата и не осигуряват своите работници, което води до обединяване на едните и неправомерно и противозаконно забогатяване на другите в лицето на работодателите. Трябва да се има предвид, че това е

По отношение на домашната икономика може да се говори за обединяваща функция. Става въпрос за т. нар. „бурканна икономика" и колективния характер на труда. Хората, които живеят в градовете се обръщат към родители и роднини, живеещи на село. Така се заздравяват семейните връзки и виждаме как традиционни ценности, които се смятат за реликва помагат на българина да преживее по-леко кризисните моменти, вследствие на прехода.

Нерегулирана икономика може да се разглежда като своеобразно продължение на т.нар. „мрежа", съществуваща по време на тоталитарния режим. Характерно за тази мрежа е размяната на статуси срещу вещи - размяна, имаща вертикален характер, действаща извън рамките на закона. След разпадането на тази мрежа се образува втора мрежа, в чийто обхват се включва нерегулираната икономика.

Втората мрежа е характерна c размяна на вещи, срещу вещи и на статуси срещу статуси. Първата размяна е характерна за тези, които са „долу". Те нямат статуси и затова обменят вещи. „Горе", на върха се обменят статуси, процес, който има и икономически характер, обвързан е c корупцията и се изразява в избягване на закони, при извършване на фирмените дейности.

Не е случаен фактът, че по време на прехода у нас неформалната икономика се развива c бързи темпове. Тя е индикатор за кризата в българската политическа система и за настъпилия хаос сред българската общественост. Мащабите и проявленията на неформалната икономика показват слабостта и неефективността на властта на всички нива. C изключение на домашната икономика, която илюстрира опитите на обществото ни да се справи c настъпилата криза, нерегулираната и криминалната икономика създават лош имидж на страната ни пред бъдещите и настоящите й икономически и политически партньори. За съжаление на този проблем не се обръща достатъчно внимание от страна на официалните власти, което допълнително подпомага неговото развитие. За решаването на проблемите свързани c неформалната икономика е нужна подходяща политическа стратегия и промяна в законово - нормативната база от страна на държавата, ефективни мерки и контрол от страна на граждански организации и сдружения, както и активното участие на медиите за изграждане на нова икономическа култура и морал на българина, за да се превърне България в предпочитан партньор на световната икономическа сцена.


Използвана литература:

1. 
   Панчев, T., Колев, Б., Икономическа социология, C., Университетско
   издателство Стопанство, 1996r.
   
2. 
   Райчев, A., Стойчев, K., Какво се случи?, C., Изток Запад, 2004r.
   
3. 
   www.nsi.bg
   
4. 
   Златанова, Социология на социалната стратификация и неравенства, лекции, 2005 r.
   

Конфликти между институциите в българското общество

Темата, обект на тази разработка са конфликтите,възникващи между институциите в българското общество. Темата е актуална. В съвременните условия, конфликтността между институциите е осезателна. Необходимо е да се търсят начини за намаляване на напрежението и сблъсъците между тях, с цел нормализиране на живота в българското общество. Зоните на конфликтите, които са представени в разработката са следните:

1) конфликти между Здравната каса и гражданите(включват се лекари, фармацевти, пациенти)

2) конфликти между органите за ред и сигурност в държавата и гражданите (Полиция, Съд, Прокуратура)

Историята на конфликтите е част от историята на света.Изискването да се управлява протичането на конфликтите в обществото не е случайно.Както всяко социално явление или процес и конфликтът подлежи на управление.Как да се научим да управляваме конфликтите,с какви методи и средства,кога и как да се намесваме в тяхното възникване и развитие е въпрос от първостепенно значение.За да се постигне обаче най-ефективното управление на конфликтите,трябва да се създадат подходящи условия,както за тяхното изследване,така и за тяхната профилактика.

Конфликтите в сферата на здравеопазването в най-голяма степен са породени от радикалните промени, които бяха направени в цялата система на здравеопазване в страната. В сравнително кратки срокове бяха приети няколко нови закона: Закон за здравното осигуряване, Закон за лечебните заведения, Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Новостите се свеждат до следното:

• 
  Задължително участие в единна национална система за здравно осигуряване, основано на принципа на солидарността
  
• 
  Създаване на Национална здравно осигурителна каса.Основната и задачата, заложена още при нейното създаване е: използването по най-ефективен начин на събраните здравно осигурителни вноски на осигурените лица. Националната здравно осигурителна каса е недържавна, монополна, обществена и самостоятелна институ-ция, която има свои собствен финансов бюджет,които бива приеман ежегодно.
  
• 
  Създаване на единствени професионални съсловни организации на лекарите и на стоматолозите,които имат правомощията да преговарят и сключват рамков договор с Националната здравно осигурителна каса. Членството в Българският лекарски съюз е задължително условие, за да може даден лекар да упражнява легитимно своята професия.
  
• 
  Установяване на стандарти на качество на здравните услуги,които се изисква от Националната здравно осигурителна каса в процеса на договарянето им.
  
• 
  Системата на задължително здравно осигуряване дава големи правомощия в ръцете на т.нар.общо практикуващи (лични)лекари
  
• 
  Според закона за лечебните заведения болниците се преобразуват и трябва да започнат да работят като търговски дружества.
  
• 
  От 01 юли 2001г.преобразуваните лечебни заведения в доболничната помощ наречени Диагностико-консултативни центрове (ДКЦ),които са наследници на бившите поликлиники започват да работят по рамков договор сключен между Националната здравно осигурителна каса и Българският лекарски съюз.
  

Първата зона е между Националната здравно осигурителна каса и гражданите.В тази конфликтна зона се наблюдават редица конфликтни ситуации:

• 
  Между Националната здравно осигурителна каса и здравно осигурените лица по отношение на финансовият размер на здравно осигурителните вноски. От Националната здравно оси-гурителна каса твърдят, че размера на здравно осигурителните е нисък и трябва да бъде повишен. Здравно осигурените лица защитават обратната теза-размерът на здравно осигурителните вноски е твърде висок и трябва да бъде намален. Свидетели сме на класически пример за конфликт на базата на икономически интереси - Националната здравно осигурителна каса иска да получава колкото се може повече средства и да изразходва по малко,докато здравно осигурените лица желаят да плащат колкото се може по-малки здравно осигурителни вноски,а да ползват колкото се може повече здравни услуги.
  
• 
  Между Националната здравно осигурителна каса и част от гражданите, които оспорват монопола наложен от единстве-ната Национална здравно осигурителна каса и желаят съществуването на няколко здравно осигурителни каси.
  

Ако гражданите не заплатят сумата от 29 лв.се пристъпва към конфискация на имуществото на длъжниците от страна на държавата.Това включва запор на заплати, банкови сметки,забрана за напускане на страната. Крайната мярка е отнемане и разпродажба на вещи. Веднъж платили гражданите влизат отново в Националната осигурителна система и техните здравни права се възстановяват веднага. Единственото условие, освен заплащането на неплатените вноски за минали периоди е те редовно да заплащат и вноските си за тази година.

Нещата на практика стоят по-малко по-различен начин.Макар и заплатили трите си наказателни вноски гражданите отново не могат да се възползват от здравна помощ, защото част от лекарите нямат достъп до здравно осигурителната система, в резултат на което не знаят кои от пациентите са с възстановени права или това е втората конфликтна зона - Каса-лекари. Лекарите изискват от пациентите да им представят бележки за това че са заплатили своите задължения, но за целия период през които са били без здравни осигуровки. В противен случаи отказват прегледи на пациенти, нарушавайки по този начин техните права. Така възниква нова конфликтна ситуация във взаимоотношенията „лекар-пациент”.

Ситуации като тези са показателни за наличните конфликтни взаимоотношения. Зад тях стои и обективният недостиг на достатъчно финансови ресурси в здравно осигурителната ни система. Здравно осигурените лица смятат, че зад всяко медицинско действие трябва да стоят неограничени или значителни финансови средства, докато общо практикуващите лекари съзнават,че боравят с ограничени финансови средства.

Третата конфликтна зона е между самите лекари относно задължителното членство в единствената професионално-съсловна организация на лекарите у нас - лекарски съюз. Ако се запази съществуването единствено на Българският лекарски съюз, то този вид конфликт би могъл да се определи като дългосрочен.

Четвъртата конфликтна зона е между общо практикуващи (семейни) лекари, които се реализират в сферата на доболничната помощ и лекарите специалисти, които работят както в доболничната,така и в болничната сфера. Част от лекарите специалисти твърдят че в ръцете на общо практикуващите лекари са дадени прекалено много правомощия, които те не оползотворяват ефективно и целесъобразно. Част от общо практикуващите лекари защитават противоположното мнение - според тях достъпът до специализираната доболнична и болнична помощ трябва да се решава именно то тях, като те използват предоставените им права рационално и в услуга на пациентите.

Петата конфликтна зона е между самите общо практикуващи лекари.Този тип конфликти са обусловени от обективният стремеж на личните лекари да привлекат като свои пациенти колкото се може по-голям брои здравно осигурени лица, тъй като заплащането им пряко се влияе от този фактор. Не са изолирани случаите на лекарите,при които пациентите трябва да се запишат няколко дни предварите-лно,за да могат да бъдат прегледани от него и той да им постави съответната диагноза и предпише необходимите лекарства.

Наблюдават се и конфликти между структури и лица, свързани със системата на здравеопазване и структури и лица, несвързани със системата на здравеопазване, по повод приватизацията на болниците и превръщането им в търговски дружества. В този конфликт е намесена и трета страна - общинските съвети и техните специфични интереси, относно начина и сроковете на приватизация на болничната инфраструктура.

Противоречията между здравната каса и гражданите са наистина големи.Конфликтната ситуация донякъде се поуспокои с включването на още 148 лекарства в списъка на безплатните лекарства. Списъкът на Касата се разширява след като позитивната листа допусна извадените през миналата година медикаменти. Сред тях са: инсулинът - лантус, препаратът за диабет -амарил, за остеопороза - миакалцик, за астма - сингюлер и други.

Здравната каса започва проверки на аптеките в страната съвместно с данъчните власти.Тази проверка е съвместна ,защото само данъчните имат право да проверяват касовите апарати,които засичат реалните нарушения в аптеките.Проверките се налагат заради зачестилите случаи на продажба на лекарства на по-ниски цени и тяхното отчитане пред касата на по-високи цени .

Не са редки и случаите на договаряне между лекарите и аптекарите. При изписването на лекарства, особено скъпоструващи, лекарите изпращат пациентите за изпълнение на рецептата в определени аптеки, като вземат определен процент от стойността на продадените лекарства. Срещана практика са и лекарите, които целенасочено изписват медикаментите на дадена фирма на своите пациенти срещу определено парично възнаграждение от страна на фирмата. В много от случаите лекарствата са по-скъпи от аналогични, но предлагани от конкурентни фирми.Това е конфликт с много дълбоки последици за нашето общество.

Като последна конфликтна зона бих могла да определя конфликта Здравна каса-лични лекари-пациенти, относно минималният брои изследвания назначавани от личните лекари според новият рамков договор с Националната здравно осигурителна каса .

Практиката показва че нашата здравно осигурителна система е осеяна с много конфликтни ситуации с най-разнообразен характер, причини за възникване и начин на проявление. Здравните институции в нашата страна са призвани да пазят здравето на своите граждани. Но не винаги това е възможно,не винаги всеотдайността на лекарите и медицинският персонал е достатъчна,за да се спаси един човешки живот. Лечебните заведения не винаги на време получават необходимите средства, за да могат да функционират по един нормален начин. Въпреки липсата на средства в държавните здравни заведения, голяма част от жителите на страната не могат да си позволят да се лекуват в частни клиники.

Възниква въпросът:”Имат ли гражданите вяра в здравно осигурителната ни система?”

Голяма част от хората са скептично настроени към условията предлагани от здравно осигурителната ни система. Хората изискват срещу заплатените от тях здравно осигурителни вноски да получават качествено здравно осигуряване, навременни грижи, както за тях, така и за членовете на своите семейства. Голяма част от жителите на страната живеят под и около границата на социалният минимум, не могат да си позволят постоянни прегледи при лекари специалисти,затова за тях остава само вярата,че при необходимост могат да получат необходимото медицинско внимание и грижи.

Конфликтни ситуации възникват и в други области на общественият живот. Втората конфликтна зона върху която съм насочила своето внимание е за конфликтните ситуации, възникващи между органите за ред и сигурност в страната (Министерството на вътрешните работи, Полиция, Съд, Прокуратура) и гражданите. Конфликтите в тези структури условно могат да се разделят на две основни групи:

1. 
   Вътрешни конфликти( в рамките на самите структури)
   
2. 
   Външни конфликти (конфликти между институциите и външната среда)
   

• 
  Недобра организация
  
• 
  Неефективно управление
  
• 
  Междуличностни фактори
  

Първата конфликтна зона е между органите за ред и сигурност и гражданите по отношение на Закона за закрила на частната собственост.Според споменатият закон, ако гражданите хванат нарушител в своето движимо или недвижимо имущество, те не могат да му противодействат по никакъв начин,защото ще носят наказателна отговорност със цялата строгост на закона. Могат да го направят едва когато са напълно убедени в неговите користни намерени, когато са сигурни, че има непосредствена опасност за живота им.

Втората конфликтна зона със силно противоречив характер е тази описваща взаимодействието Полиция – Съд – Прокуратура. Тя е свързана със въпроса къде е мястото на следствието в системата за ред и сигурност в държавата-дали към Прокуратурата или към Съда. Това противоречие затруднява както тяхната работа,така и дейността на всички други институции свързани с тях.

Третата конфликтна зона върху която съм насочила своето внимание е свързана с употребата на огнестрелно оръжие от служителите на реда в държавата-регламентирането на кое място може да се използва огнестрелно оръжие,от кого и при какви условия.Чести са случаите на полицаи или следователи,които в компания било то в заведение или в къщи решават да покажат превъзходство над другите или просто да се представят в по-добра светлина пред някоя дама стреляйки с повереното им служебно оръжие.В някои от тези случай се стига и до раняването на случайно преминаващи хора, нерядко и на деца.

Четвъртата конфликтна зона, върху която насочвам своето внимание е за закона за държавният служител и закона за неприкосновеност на личността. Служителите на разглежданите органи са държавни служители и като на такива трябва ясно да са изяснени както функциите, които те изпълняват,така и функциите , които трябва да се осъществяват от гражданите. Трябва да се обърне внимание и на факта, че неприкосновеността на личността в България е доста дискутирана.Чести са случаите на посегателство върху служителите на органите на реда от страна,на граждани,нерядко от малцинствен етнически произход,но не е изк-лючена и обратната ситуация.

Конфликти се наблюдават и по отношение на независимостта на съдебните заседатели и вещите лица в съда даващи своите заключе-ния по дадено дело.

Практиката на използването на съдебните заседатели не е широко разпространена в нашата страна. Тя доби популярност в последно време и веднага възникна въпросът за това доколко независими са те,доколко правилен е метода по които те се избират.

Подобен въпрос стои и по отношение на вещите лица, които дават своите заключения по дадено дело и по този начин могат да предрешат неговият изход. Доколко те действат независимо,а не в полза на някоя от страните е въпрос на които трябва да се обърне много сериозно внимание от страна на компетентните органи.

Конфликтна ситуация се наблюдава и в отношенията арестанти-съдебна система. Често се срещат хора, извършители на определено престъпление да стоят в ареста дълго време, без да имат влязла в сила присъда. Част от тях декларираха желание да съдят страната пред Международният съд за правата на човека.

Видяхме, че конфликтни ситуации се проявяват и в органите за ред и сигурност в държавата,в тези които са призвани да се грижат за нашата безопастност и да бдят за нашата сигурност. Те също имат различен характер и се проявяват по различен начин. Съвсем логично възникват редица въпроси:”По какъв начин институциите гаранти-рат или не гарантират нашата сигурност?”, ”Дали има или няма наличие на доверие в тях и в дейностите които осъществя-ват?”,”Дали хората смятат,че плащайки данъци парите им отиват на вятъра,че не постъпват там откъдето ще има най-голяма полза от тях при осигуряването на ред в държавата.” Отговорът на тези въпроси може се получи, ако проследим въздействията, които конфликтите поражда ,у хората,техните реакции,начин на действие и на мислене при възникването на всяка една от тези конфликтни ситуации. Голям процент от хората са били жертва на някакво посегателство върху движимо или недвижимо имущество. Какво става, когато полицаите хванат извършител, дори и на местопрестъплението, но въпреки това той е освободен и отново необезпокояван действа до следващият арест.

Противоречив е и законът за частната собственост - невъзможността на хората да защитават себе си и своят дом ги поставя в положението на пасивен наблюдател на всичко случващо се около тях. Всичко показва, че доверието на гражданите в тези институции, макар и намаляло, все още съществува, но непременно трябва да се направи нещо това доверие да не изчезне напълно, а да достигне своята най-висока точка на развитие.

Видяхме, че напрежението между институциите съществува и то в доста голяма степен. Хубаво би било, ако се приложат редица мерки за това то да се намали и постепенно да изчезне:

1) Чрез установяването на общуване и диалог на институциите с гражданите-органите за власт прекъсват изцяло диалога с обществото, с отделните социални групи или говорят за неща, от които хората не се интересуват, които не са актуални за потребностите на гражданите. Подменят се важни въпроси, чието решаване е неотложно,с маловажни теми и въпроси.

2) Чрез поемане на отговорност в случаите, когато има значителен риск при изпълнение на задачите,а грешките и пропуските трябва да бъдат санкционирани.

3) Да се намали корумпираноста на институциите и на служителите в тях, както и да се намали бюрокрацията в тях.

4) Бързо адаптиране на институционалната структура към европейските стандарти и съобразяване на нашето законодателство с европейското и редица други методи прилагани при

В заключение може да се каже, че не съществува взаимовръзка между разглежданите две институции - макар и да има информация за лекари вземащи пари от свои пациенти за настаняване в болнични заведения,за фалшиви болнични листове и други подобни,все още е нищожен броя на лицата следствени за някои от посочените неща или подобни престъпления.От Здравната каса такива лица няма.

Готовността на българското общество за

влизане в ЕС през 2007г.

Ели Недкова и Христа Христова ,

ОБЩОИКОНОМИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ, УНСС
Влизането на България в Европейският Съюз е важна стъпка за целия Български народ. Но, дали сме готови за предстоящата промяна? Знаем ли, изобщо, какво се изисква от нас? Това са въпроси които всеки от нас си задава. Всички ние се надяваме Европейският съюз да ни “даде”по-добро бъдеще.

Сега ще разгледаме изискванията на ЕС към Социалната политика, Законодателството, Администрацията и Икономиката.

1. 
   Пълна заетост и качество на труд,което ще се постига в следните области:
   
   • 
     Насърчаване на създаването на по-вече и по-добри работни места - чрез повишаване на квалификацията,подкрепа на предприемачеството, даване на равни възможности, засилване на ролята и инициативите на ЕС.
     
   • 
     Адаптиране към новите условия на труд-чрез предоставяне на информация и консултации, подобряване на законодателството и регулациите.
     
   • 
     Стимулиране на географската мобилност - чрез подобряване приложението на регулациите на ЕС, създаване на Пенсионен Форум.
     
2. 
   Качество на социалната политика, което ще се постига чрез
   
   • 
     Модернизиране и засилване на социалната защита - за целта се изисква адаптиране на социалните системи и сътрудничество между тях-социален диалог.
     
   • 
     Стимулиране на социалното приобщаване-за интеграция и участие в икономическия и социалния живот и предпазване от бедност и социално отпадане на лица и социални групи.
     
   • 
     Стимулиране равенство между половете - необходимо е равно заплащане за двата пола, интегриране в трудовия пазар и съчетаване на семейния и трудовия живот.
     
   • 
     Засилване на основните права и противодействие на дискриминацията необходимо е уважение на човешката същност независимо от расовия и етническия произход.
     
3. 
   Повишаване качеството на индустриалните отношения-което ще допринесе за увеличаване на конкурентно способността и солидарността, баланс в интересите и модернизиране на Европейският социален модел.
   
4. 
   Подготовка за разширяването - чрез създаване на условия за балансирано социално и икономическо развитие.
   
5. 
   Стимулиране на международното сътрудничество - за обмен на опит и добра практика с международни организации в областта на заетостта, образованието, квалификацията,социалната защита и спазването на основните социални права.
   
6. 
   Мониторинг-осъществяван по линията на сътрудничество на националните институции и органите на ЕС, както и създаване на мрежи от национални инспекции по труда за наблюдение на прилагането на законодателството на ЕС.
   

1. 
   Създаване на конкурентно способна икономика чрез:
   

• 
  Ускорена приватизация и структурна реформа;
  
• 
  Подобряване на инвестиционния климат в страната:данъчна политика, банково кредитиране, премахване на бюрократичните пречки пред търговията и производството със стоки и услуги;
  
• 
  Привличане на чуждестранни инвеститори;
  
• 
  Ускорено въвеждане на европейските стандарти като предпоставка за увеличаване на конкурентно способността на външните пазари;
  
• 
  Защита на чувствителни производства;
  
• 
  Промяна на стоките и услугите предназначени за износ.
  

2. 
   Пълно либерализиране на износа чрез:
   
   • 
     премахване на тарифите и тарифните ограничения;
     
   • 
     провеждане на стабилна и прогнозируема търговска политика;
     
   • 
     либерализиране на износа на капитал.
     
3. 
   Разширяване на достъпа на български стоки и услуги до световните пазари чрез:
   

• 
  сключване на споразумения за свободна търговия;
  
• 
  договаряне на преференциални условия за износ на български селскостопански стоки в ЕС;
  
• 
  защита на българските интереси;
  
• 
  търсене на нови пазари.
  

Свободно движение на стоки-за преодоляване и отстраняване на техническите бариери за търговията и защита на потребителите:

• 
  хармонизиране на техническото законодателство с приоритет нормите, регулиращи безопасността на стоките, нормите за информация относно техническите изисквания и отговорността на производителя за дефектна продукция;
  
• 
  по-нататъшно въвеждане на хармонизираните стандарти на ЕС като български;
  
• 
  подготовка на внедряване на секторните директиви в промишлеността и селското стопанство;
  
• 
  осигуряване на равнище на защита на потребителите,сходно с това на ЕС,чрез пълно хармонизиране на законодателната уредба и практика с тази на ЕС;
  
• 
  пълно прилагане на принципите и целите, залегнали в Закон за защита на потребителите и за правилата в търговията чрез създаване на специализирани органи за контрол на пазара;
  
• 
  създаване на органи и структури за прилагане на законодателството и координация на дейностите;
  
• 
  разработване на нормативна уредба относно потребителския кредит и заблуждаващата реклама;
  
• 
  създаване на условия за развитието на независимите организации на потребителите и осъществяване на техните функции и цели.
  

• 
  постигане на висока степен на политическа зрялост на обществото и функционираща демократична и правова държава;
  
• 
  привеждане на конституционните разпоредби в пълно съответствие със задълженията на членството;
  
• 
  до изграждане на администрация,способна да проведе подготовката и преговорите за присъединяване към ЕС и да изпълнява задълженията, произтичащи от пълноправното членство;
  
• 
  сигуряване на пълноценно функциониране на гражданското общество чрез:
  

• 
  активно включване на не правителствените организации в социалния, икономическия и политическия живот;
  
• 
  развитие на механизмите за ефективен и пълен граждански контрол върху държавната и общинската администрация;
  
  • 
    укрепване на гаранциите за спазване правата на човека и правата на лицата, принадлежащи към малцинствата чрез:
    
    • 
      въвеждане и прилагане на международните договорености в тези области;
      
    • 
      поддържане на необходимите икономически и политически условия за пълноценно участие на малцинствените групи в обществения живот;
      
      • 
        укрепване на инстанциите на съдебната система и подготовката им за функциониране в условията на пълноправно членство чрез :
        
        • 
          качествено подобряване на съдопроизводството и създаване на ефективна и оперативно функционираща съдебна система;
          
        • 
          сближаване на наказателното и гражданското право в България с приетото на ЕС;
          
        • 
          реално осигуряване еднакво прилагане на закона и стабилност на влезлите в сила съдебни решения.
          

• 
  Към Министъра на регионалното развитие и благоустройството функционира Централно координационно звено, което организира дейностите по специалната подготвителна програма и подготовката на проекти за кандидатстване за финансиране от фондовете на ЕС. Те организират и изработват Националния план за икономическо развитие.
  
• 
  Министъра на правосъдието и правната евроинтеграция следи при изготвянето на проекта на законодателната програма да се включат законодателни инициативи, залегнали в Националната програма за приемане на достиженията на правото на Европейската общност. Той трябва редовно да изготвя и поддържа, актуализира националната хармонограма за състоянието на сближаване на националното законодателство с това на ЕС. В негово подчинение се създава Национален документален център по въпросите на европейското законодателство, осигуряващ документалното обслужване на държавната администрация и на администрацията на Народното събрание в дейността им по проблемите на европейската интеграция;
  
• 
  Министъра на държавната администрация отговаря за организацията на подготовката и обучението на служители от държавната администрация по въпросите на европейската интеграция;
  
• 
  Към Министъра на финансите функционира Централно звено за финансиране и договаряне,което е отговорно за провеждането на тръжните процедури,договорите и финансовото управление на средствата по ФАР;
  
• 
  За оперативното функциониране и осъществяване на политиката на присъединяване към Министъра на външните работи като помощен орган функционира Съвет по европейската интеграция. Членовете на СЕИ са отговорни за диалога с европейските институции. СЕИ определя задачите на работните групи по проблемите на европейската интеграция, консултира икономическите и социалните партньори за позиции по различни проблеми от тяхната компетентност. Към СЕИ са създадени Комитет по европейска интеграция по въпросите на “Обща външна политика и сигурност” и Комитет по европейска интеграция по въпросите на “Правосъдие и вътрешни работи”
  

Тази информация е получена от представително социологическо изследване за готовността на българския народ за влизане в Европейския съюз.

Изследването е направено на два етапа в цялата страна.

Първият етап включва интервю с представители на Държавната администрация. От това изследване се вижда, че държавната администрация е отговорила на изискванията на ЕС. Представителите на държавната администрация са държали курс по английски език и компютърна грамотност, както и са запознати с новите изисквания на ЕС в областта на администрацията в Института по публична администрация и Евроинтеграция към Министерство на държавната администрация. Те са добре подготвени за предстоящите промени.

Вторият етап на изследването включва преки анкети с обикновени граждани. От това изследване са направени следните изводи. 80% от пълнолетните граждани не знаят изискванията на Европейският съюз и не познават Европейската конституция. 90% от населението е съгласно с приемането на. България в Европейския съюз. Едва 10% от анкетираните не са заинтересовани от влизането на България в ЕС и са против. 30% от анкетираните не владеят чужди езици те са на възраст между 40-60 г.със средно и по-ниско образование. 70 % от населението на възраст между 18-60 г. владеят поне един чужд език. Само 40% от анкетираните имат компютърна грамотност и боравят ежедневно с компютър. 60% от населението имат бегли познания или изобщо не боравят с компютър. Хората се информират за въпросите свързани с европейската интеграция основно с телевизия и радио. Те представляват 90% от запитаните. Едва 10% от запитаните ползват интернет. 80% от анкетираните очакват да запазят работата си с влизането на България в ЕС,20 % от запитаните се надяват на промяна.

В разрез с общественото мнение проведеното изследване показва,че жените са по-информирани от мъжете и по-заинтересовани относно влизането на България в ЕС така отговарят 60% от анкетираните жени и 40% от запитаните мъже.

От направеното изследване може да се твърди, че въпреки краткия период, но благодарение на значителния обем свършена работа,преговорите за присъединяване на България към ЕС ускориха и повишиха ефективността на подготовката на страната за пълноправно членство. Уверено може да се каже,че нашата страна има висока степен на готовност за влизане в Европейската общност.

ЦЕНЗУРАТА В БЪЛГАРИЯ – ВРАГ ИЛИ ПРИЯТЕЛ НА СВОБОДАТА НА СЛОВОТО