Катедра „социология” икономика и социология

Not Free / 61 to 70

Afghanistan; Angola; Azerbaijan; Brunei; Burundi; China; Egypt; Guinea; Haiti; Iran; Kazakhstan; Kyrgyzstan; Laos; Lebanon; Liberia; Malaysia; Oman; Rwanda; Saudi Arabia; Somalia; Swaziland; Syria; Tajikistan; Togo; Tunisia; United Arab Emirates

Belarus; Congo-Kinshasa; Equatorial Guinea; Eritrea; Israeli-Administered; Territories/; Palestinian; Authority; Libya; Sudan; Uzbekistan; Vietnam; Zimbabwe

Burma; Cuba; Iraq; Korea, North Turkmenistan

ТЮТЮНОПУШЕНЕТО И НЕГОВАТА ЗАБРАНА

Даниела Митова,

ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ, ЮЗУ „НЕОФИТ РИЛСКИ”
Истерията в Европа и светът относно така наречения „ здравословен начин на живот” все още с постепенни, но силни, крачки завладява и нашата страна. През здравословния начин на хранене, разделението на „добри” и „лоши” храни, „ хранене в зоната”, „хранене според кръвната група”, до фитнес манията- зали, претъпкани с уреди- пътечки, тренажори, гладиатори и така нататък и всичко това, направено така, че тичаш, а не отиваш никъде или скачаш и си седиш на едно и също място. И, накрая, след безвкусното, но полезно хранене, след потенето с фитнес уредите и разбира се с известна доза положително мислене, ето че сме се сдобили, както с мечтаната фигура, така и със здравето на орлите.

Или с други думи- живеем във времето на здравето и красотата или във времето когато се изкореняват нездравословните навици.

И в този ред на мисли, тютюнопушенето остава онова нездравословно действие, което бавно или не чак толкова, но все пак сигурно, руши човешкото здраве. Тогава не трябва ли да си зададем въпроса какво носи тютюнопушенето в чисто емоционален, всекидневен, културен или социален аспект?!

Може ли да се твърди, че тютюнопушенето е фундамент, върху, които се гради една масова култура! А може би то вече е една отминаваща мода – един остарял способ за протест, за оразличаване от останалите, а всъщност част от един масов порок. Общо известен факт е , че голяма част от пушачите се превръщат в такива още в тийнейджърските години или по конкретно силно влияние при това има училищната среда. Удачно ли е в такъв случай да се твърди ,че тютюнопушенето е вид мода, модно течение?!

Модата , като явление в културния или обществения кипеж, има способа да контролира, тя ръководи; определят я дори като наръчник за правилно конструиран живот; Модата диктува тенденции – от облеклото, през дома до маниери и държание! Продиктувана , обаче от малцина , тя си присвоява правото на всеобщ закон за мнозинството.

От всичко казано до тук можем ли да разгледаме тютюнопушенето като вид моден тренд при подрастващите?! Едва ли отговорът трябва да е еднозначен, но според мен той клони към положително обяснение !

Да се запитаме, обаче, тютюнопушенето с какви асоциации е свързано? При тийнейджърите може да се каже, че то е вид демонстрация на лична свобода , на независимост. Какъв по ясен и категоричен протест спрямо авторитетите били те училище, родители и т.н.- общо взето на борба срещу всеки и всичко излъчващо и диктуващо респект. Или казано и иначе - тютюнопушенето при подрастващите е опит да се припознаят те самите като възрастни , а и в същото време да демонстрират на авторитетната сила , че са независими , зрели и вярващи в себе си .

Не знам до колко семейство на страстни пушачи може да бъде силно определящо за склонността на един подрастващ към тютюнопушенето. Но наблюденията ми се простират в по- пространна плоскост , касаеща масовата употреба.

Известен е изразът: „Повторението е майка на знанието”! И така като фактори за появата на подрастващ пушач , определяме не само семейната среда / Ако в нея има пушачи !/ но и училищната среда. Съзнателно или не до там всеки индивид повтаря аспекти от моделите на поведение на родители , съученици, приятели , близки и т.н. за това много вероятно индивид , чиято среда е наситена с пушачи да му повлияе , до толкова ,че и той да стане пушач. Тогава разковничето къде е - в положителния пример? Може да звучи клиширано, но ми се струва, че е точно така.

Но, нека хвърлим и поглед на т.н. ЗАКОРАВЕЛИ ПУШАЧИ.

След като са преминали тийнейджърската възраст, и някогашните авторитети са повалени , модните изисквания и изисквания не са толкова определящи , тогава защо съществуват пушачи в по- зряла възраст?!

Истината е, че в живота на един „зрял” пушач цигарите и самия акт на тютюнопушенето вече се превръща в тип култура или начин на живот , на поведение. Именно и за това ми се струва, че пушачите трудно отказват цигарите именно, защото трябва да извършат необходимите промени в протичането на ежедневието си.

Като споменавам промени имам предвид зачертаване на неща като – цигарата с кафето сутрин цигарата в кратката почивка и т.н.- дребни ритуалчета, които всеки един пушач спазва! Липсата и зачеркването или води до дискомфорт , свързан не с физическата им потребност, а с психическата.

„Дребните ритуалчета” специално отделеното време за цигара , аксесоари за пушене като запалките например, различните видове цигари - всичко това са изисквания наложени от една масова култура!

Култура , изградена на базата на вреден навик – тютюнопушенето! Той в същото време служи и като белег за разпознаване, като спойващ елемент и дори като необходимо условие за спойка с определена общност, в случая на пушачите!

Абсурдно някак си звучи, че на базата на тютюноупотребата, се оформя още едно деление на хората в социалната ни реалност-това на пушачи и непушачи !

И след като то е факт да разгледаме как се реагира на това явление в социалния живот! Удачно ли е да говорим за дискриминация спрямо пушачите, визирайки новия закон за здравето, забраняващ тютюнопушенето на публични места?

Каква е рефлексията в други страни спрямо проблема с тютюнопушене и как те се борят с него ?

Колкото до закона за здравето, неговата поява, влизането му в действие е все още мъглява (поне за ме е така). Именно защото преди да бъде приложен или в началните месеци от неговото прилагане, той беше натрапен на обществото! Имам предвид натрапен в смисъл ,че може като закон да влиза в действие , но на практика е безполезен- защо обаче? Защото не е съобразен с българската реалност. Ако наистина замисълът на закона е да намали числото на пушачите в страната няма да са достатъчни разделителните табелки по масите в заведенията, предупредителните надписи върху кутиите с цигари и заплахи за глоби !

Решението би било по- реалистично ако то е подчинено на една социална кампания подета не само от Министерство на здравеопазването , но и от частните работодатели , собственици на фирми и т.н.

В тази посока на мисли да си припомним колко например реклами със социална ориентираност сме виждали по телевизията , такива обаче , касаят тютюнопушенето!

За съжаление аз не си спомням нито една!

В други страни обаче се реализират поредица от тях и не само свързани с тютюнопушенето, но и употребата на алкохол и т.н.

В нашето съвремие властта на масовите комуникации е безспорна и тяхната дори в повечето случаи манипулативна способност е доказана и в такъв ред на мисли, защото именно тя тази им способност да не бъде използвана в разработването на една масова кампания.

Средствата за масова комуникация могат да бъдат каналът, по който да се въздейства на пушещите . Всеки пушач в една или друга област е запознат с вредните за него физически последствия от тютюнопушенето и едва ли задълбочаването в тази плоскост би била толкова удачна . Ако обаче се ориентира вниманието на пушачите посока на въздействие – грижа за другите – тогава ефектът надявам се би бил различен.

След като разгледахме възможни варианти за обществено въздействие, нека сега да насочим поглед към частния икономически сектор и как там се трактува проблема с тютюнопушенето.

Необходимо е да спомена, че в настоящия си текст съм използувала информация от статията на Зорница Маркова, озаглавена – „Имаш избор да работиш, или да пушиш”, публикувана във вестник „Дневник” от 10.03.2005. Статията е свързана с чисто икономическата страна на проблема. Визира се твърдението, че непушачи се ползуват с преференции за постъпване на работа, именно защото не ощетяват своя работодател, в аспекти - работно време и здравни осигуровки .

Най-стриктни по отношение на тютюнопушенето са американските фирми, които не само поставян изрични условия кандидатите да са им непушачи, но дори стигат до ниво въвеждане на вътрешно корпоративно право гласящо че, действащите им служители трябва да откажат цигарите. Друг интересен факт е свързан с мениджърите на американската компания „УИКО” ,които поставят гратисен период от петнадесет месеца на служителите си пушачи, за да откажат цигарите. Освен това , служителите на фирмата са „следени” , дори и в извън работно време, за да се провери в действителност дали са непушачи. Глобата при нарушение е с висок паричен размер или е равносилна на изгонване.

Пресилено е обаче, да се твърди, че работодателите трябва да се разглеждат като специални наказателни отряди на здравното министерство. Истината е в това, че пушачите нанасят финансови вреди на своите работодатели. Един от аргументите за неназначаването на пушачи е – „пушачите са със нарушено здравословно състояние и слаба имунна система, поради което по-често се разболяват и отсъстват от работа.

Вторият аргумент е свързан с времето, което пушачите използват за пушене. То по груби изчисления се равнява на една трета от работния ден , който бива прекаран в неизпълнение на работните задължения.

Според изследване на отдела за контрол и превенция на тютюнопушенето в Северна Каролина, пушачите ощетяват своите работодатели, средно с 1400 долара на година за здравни осигуровки, а да си спестят тези разходи работодателите осигуряват на служителите си лечение за отказване на цигарите.

У нас, темата за тютюнопушенето на работното място също е актуална. Все по-често в обявите за работа се среща изискването кандидатът за работното място да не е пушач. Някои фирми вече въвеждат рестриктивни мерки към служителите си пушачи- следи се колко време се прекарва в отделенията за пушене , следват глоби при просрочена почивка , съществуват и премии за отказалите се пушачи, допълнително възнаграждение за непушачите, санкциониране на пушачите , под формата на отнемащ се процент от месечната им заплата.

Едва ли със въвеждане на закона за здравето пушачите в България ще намалеят драстично. И, все пак преобразуванията в частния сектор, съобразени със закона, забраната за пушене на обществени места, разделенията в заведенията, биха могли да доведат до положителен резултат.

Тютюнопушенето от индивидуален проблем се превръща в обществена зараза, която се разпространява чрез линията на подражание. От обществените нагласи и настроения зависи не просто намаляването употребата на тютюневи изделия , а достигането на статично ниво в тютюноупотребата.

Приватизацията и нейният социален аспект – Булгартабак