Катедра „социология” икономика и социология


Стоян Стоянов, Любомир Каракашев ОБЩОИКОНОМИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ, УНСС



страница6/8
Дата23.07.2016
Размер1.41 Mb.
#2904
1   2   3   4   5   6   7   8

Стоян Стоянов, Любомир Каракашев ОБЩОИКОНОМИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ, УНСС


Нашата тема има за задача да покаже какво означава приватизацията на едно предприятие за значителна част от българското население, т.е. социалната роля, която тя изпълнява. В тази сфера има и много важни икономически аспекти, за които ще бъде загатнато.

Ако България все още има някаква слава като държава тютюнопроизводител, тя се дължи точно на шест общини в югозападните части на страната ни. Това е основния поминък на населението, която осигурява най-сериозната част от приходите му. По данни на общинските администрации в различните общини между 80% и 90% от населението в този регион си вади хляба от тютюнопроизводство. Обединяващият признак е високия дял на българските турци сред населението. По този показател общините:



  • Момчилград

  • Джебел

  • Ардино

  • Кирково

са класирани от програмата за развитие на ООН топ двайсет сред общините в България. Индустрията е все по чуждо понятие за региона. Тук времето е спряло в края на ХІХ в. – промишленост почти няма, основния транспорт е кон с каруца, а тютюнът се отглежда основно с ръчен труд. Несъмнено многото природни забележителности правят възможно да се развие и туризъм. Но това е в бъдеще време. Деиндустриализацията на региона е поставила отпечатък и върху основния отрасъл – тютюнопроизводството. Примерно цеховете в Ардино вече не работят, а там е осигурявана работа на около 180 души. В някои общини, като Момчилград, които са изключение, отрасълът се развива. Предприятията в Хасково, Шумен и Видин обаче вече са закрити, а това води след себе си до разширяване на социалните проблеми в тези региони. Процентът на безработицата в тези региони се разширява.

Булгартабак е постоянен играч на местния тютюнев пазар. От години компанията изкупува продукцията. Но, проблемите на населението си остават от неизкупена и неизплатена продукция. Икономическата визия на региона се допълва от множество шивашки и текстилни цехове, но извън тютюнопроизводството и текстила примерите за икономическа активност в региона са твърде оскъдни.



Високата безработица – това е един от основните икономически и социални проблеми в този регион. По официални данни в различните общини тя се движи между 12% и 22%, но неофициално хората разказват за двойно повече безработица. В някои общини е повече от половината от активното население. В региона е много популярна така наречената трудова миграция.

Много хора търсят работа в страната и чужбина, но много хора остават и в този регион продължавайки да живеят в своя собствен „тютюнев свят”. Също надежда на населението там да се справи с тази ситуация е свързана с развитието на туризма и откриването на нови гранични контролно-пропускателни пунктове. В община Неделино например разчитат главно на селския туризъм. А община Ардино е най – богата по културно - историческо наследство. В този регион има несъмнено голям природен и културен потенциал, но основното средство за преживяване си остава тютюнът и за да може труда на много хора да не отиде на вятъра трябва процедурата по – приватизация на най – основния тютюноизкупвач да приключи възможно най - скоро. И, за да не стоят тези думи в пространството, от данните, които ще ви бъдат представени ще стане ясно защо това трябва да стане. Техен източник са НСИ и общинските администрации. Ние като социолози трябва да вярваме на данните, те трябва да са нашата основа към всеки анализ, които правим. Тези ще дадат почва за размисъл по редица въпроси.

І. Показват се три таблици, изграждайки социалния образ на региона и показвайки защо това предприятие не само трябва да работи, но и да се развива. Затова приключването на процедурата му по приватизация трябва да приключи в един разумен срок.

Тези таблици имат за цел да покажат изгубения потенциал на региона от към работна сила, но също и да покажат, че там все още е възможно чрез една добра и усърдна работа отново да се превърне в потенциален за живот и работа регион.



  • 1.- Възрастово разпределение на населението по общини

  • 2.- Механичен прираст на населението по общини

  • 3.- Гъстото и безработица на населението по общини

2003г.

Съдбата на „ Булгартабак” е важно погледната и от икономическия аспект, но ние нямаме претенции в това изложение да я защитаваме. Нашата основна цел е да покажем по – важната страна на този проблем, а именно социологическата, обществената зависимост за страната на едно предприятие, даващо икономическата стабилност на редица региони в България, колкото и спорно да е това на какво ниво е тази стабилност. Както народният представител Лютви Местан казва в интервю за вестник 24 часа „ Това не е сделка само в икономически измерения. Тя е натоварена с много ярки социални и политически измерения. Той също казва в това интервю следното ”че едва ли има друга държава, в която за цели региони тютюнопроизводството да е единствения поминък на стотици хиляди хора.



Българският национален интерес включва два основни параметри:

1. Съхраняване и по възможност развитие на тютюновия отрасъл

2. Запазване и съхраняване на пазара

Тук се привеждад данни и от едно изследване с източник Маркет Линс:

КАКВО СПОРЕД ВАС Е НАЙ – ДОБРОТО РЕШЕНИЕ ЗА СЪДБАТА НА БУЛГАРТАБАК?

На въпросите:



  • Да остане държавна - 51.3% от населението в страната отговаря именно така, а 29.6% от жителите на София също подкрепят това мнение.

  • Да се продаде на стратегически инвеститор – 31.7% от населението в страната отговарят с да, а 62.2% от жителите на София също подкрепят това мнение.

Заключение

Държавно, частно или смесено предприятие то трябва да продължи да функционира, трябва да бъдат пренебрегнати всякакви политически интереси, гонени от ляво и дясно. Трябва да се разбере, че това не обикновена сделка. Това може да се нарече сделка, засягаща живота на голяма част от българските граждани. Между 200 – 300 хиляди семейства са обречени, ако отрасълът умре. Това е така защото става въпрос за цял икономически отрасъл, а той е един от факторите в икономиката на България.



Източници:

НСИ


в-к Капитал бр. от 22-28 януари 2005г., 5-11 февруари 2005г.

в-к 24 часа 27.2.2005г.




Безработицата - важен социално-икономически фактор.

Максим Димитров (Украйна),

ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТУТ,

ЮЗУ „НЕОФИТ Рилски”
Какво е значението (и имали го изобщо) на икономиката в развитието и живота на едно общество? Със сигурност всеки мислещ човек би трябвало да отговори – да, има. Действително икономиката заема много важно място в обществото и неговото изграждане като цяло.

Връщайки се назад в историята ние можем да проследим, че "икономическата теория" се зародила доста отдавна (Аристотел, Платон). Икономическата теория в развитието си има няколко етапа (в зависимост от развитието на обществото) и всеки един от тези етапи в своето време са функционирали добре и са заемали стратегическа ниша в живота на обществото.

И разбира се, че основната цел на теорията - е да се подобри живота на обществото, или с други думи казано - тя е насочена към подобряването на благосъстоянието на населението (хората).

И всъщност какво е икономика? Това е изследване на човека (неговото поведение) в процеса на производството, разпределение и употребяване на материалните блага. Икономиката изследва ефективното използване на производителните ресурси и управлението им с целта да се постигне максималното удовлетворение на потребностите на човека. Тук би било логично да си зададем въпроса: действително ли това е определението на икономиката и ако е така, то имали тя развитие в България?

И ако има - защо живота на хората не се подобрява? Веднага си намирам отговор - властите под целта на да се достигне максималното удовлетворение на потребностите на човека - имат предвид "човека" - като себе си, неговото семейство, а не тезе, от които са избрани.

Днес, процентно безработицата е много висока и особенно сред младежта, макар че броя на населението всяка година намалява. А това доказва, че икономическата политика на България не протича в правилно посока. Има много грешки и неточности в програмата за борбата с този социално-икономически фактор - безработицата.

Причините за възникване на това явление са няколко:


  • внедряването на нови технологии, оборудвания, което води до съкратяването на излишната работна сила;

  • сезонните изменение в производството на отделните отрасли;

  • изменението на демографската структура на населението.

Безработицата се дели на:

  • фрикционна - е свързана с преминаването на хората от място работа, към друго;

  • структурна - измения в технологиите;

  • сезонна безработица - работат е в определени периоди на годината (селското стопанство);

  • скрита безработица - непълно използване на ресурсите на предприятието, предизвикан е от икономическия кризис, работниците не се уволняват, а се превеждат на съкратен режим.

  • доброволна безработица - във всяко едно общество съществува група от хора, които така или иначе не искат да работят.

Безработицата може да се съкрати до минимум, но не може да изчезне.

Тя поражда нови социално-икономически явления. В този случай се понижават данъчните плащания, понижава се нивото на живота в семейството на безработния, тъй като посбието по безработицата е по-малко отколкото заплатата. Влошава се психологическото състояние на безработния, неизбежни са и са по-чести конфликтите в семейството. Прекъсва се социалната връзка между членовете на семейството.

Безработицата води зад себе си тежки социални явления сред младежите, като престъпност, наркомания, проституция. Расте броят на самоубийствата. Младият човек, който е разцвета на силите си, попада в състояние на аномия, ако не може да се адаптира в обществото, да намери изход от кризата на реализацията си.

Какво му остава в този случай, освен скитания с приятелите и търсене начин на собственото си задоволяване, начин да забрави, да се оттегли от този свят. Търси се начин за спечелване на пари и това най-често се изразява чрез кражби, престъпност.

Много от тези, които намират начин за реализацията си се наемат на работа без трудови договори, без осигуровки, и в случай на здравословни проблеми, без сигурност в утрешния ден. От безкрайните въпроси "какво да правя?", "как да намеря изход?" - човек забравя да помисли за бъдещето си. Той живее само днес.

По-активните, оптимистите мигрират в други държави, търсейки мястото си под слънцето. В този случай страда не само държата от която мигрира, а и тази, която го приема на работа, защото от получените пари не се изплащат данъци, съответно постъпленията в бюджета намаляват, което в никакъв случай не води до подобряване на условията на живота на дадената държава.*

Германският модел се заключава в създаване на социална инфраструктура - държавата не установява икономически цели, а създава надеждни правови и социални условия за реализацията на икономическата инициатива. Правителството е длъжно да разработи по-реални програми за функционирането на "Бюрото на труда", което в истинския смисъл на думата да се бори с този социално-икономически фактор - безработицата.

Необходимо е да се разработят и да се усъвършенстват програмите за развитието на селското стопанство, необходимо е да се даде "свобода" на начинаещите в дребния и средния бизнес. Правителството трябва да осъзнае, че бъдещето е младежа и да създаде условия (и те да се реални) за реализацията на завършилия студент.

Не трябва да се живее само днес и сега, а да се помисли за бъдещето. А какво ще е бъдещето при положение, че бурно се развива на наркоманията, проституцията, престъпността.

И без това властта си знае задълженията, знае си грешките, само че не иска да ги признае. И всичко това е заради лични интереси. Необходимо е да се седне за дкръгла маса с всички от които зависи решаването на проблема и да се намерят компромисни решения заради НАСЕЛЕНИЕТО на България.



*(Тук от личния си опит ще Ви кажа, където и да сте в чужбина - НИКЪДЕ, НИКОГА, НИКОЙ не Ви чака. Кой ме чакаше тук??? Дошел съм да уча. Преподователите чакат от мен да си покажа в нужен момент знанията си, способностите си, уменията и само тогава ще ме приемат. От първите дни на пребиванието ми, почнах да се адаптирам в това "българско" общество. И мисля, че моята адаптация е успешна. Искам да се възползвам със случая и да поблагодаря преподователите от катедра "Социология" , че се ме приели, че ме разбират и подкрепят. Което е много важно за мен. ПОВЯРВАЙТЕ В МЕН - ЗА ДА ПОВЯРВАМ И АЗ В СЕБЕ СИ. )





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница