ИКОНОМИКА И ОБРАЗОВАНИЕ – ВЪВ ВРЪЗКА С ДЕЙНОСТТА НА МЕЖДУНАРОДНА ФОНДАЦИЯ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

ИКОНОМИКА И ОБРАЗОВАНИЕ – ВЪВ ВРЪЗКА С ДЕЙНОСТТА НА МЕЖДУНАРОДНА ФОНДАЦИЯ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

Александър Панайотов,

ОБЩОИКОНОМИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ, УНСС

• 
  Каква е системата на образование в България?
  
• 
  Защо са необходими граждански структури в сферата на образованието?
  
• 
  Мястото и ролята на МФ “Св.Св. Кирил и Методий” в образователната система?
  
• 
  Бизнесът и неговото отношение към дейността на неправителствените организации в сферата на образованието?
  
• 
  Как бизнесът може да допринесе за по-голямата ефективност на тази дейност?
  

• 
  изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура;
  
• 
  задоволяване на индивидуалните интереси и потребности и придобиване на широка обща култура;
  
• 
  усвояване на основни научни понятия и принципи за интегриране на минал опит с нови знания от различни области на науката и практиката;
  
• 
  избор на варианти за подготовка и професионална квалификация според възможностите на учениците и избраното от тях училище;
  
• 
  развитие на материалната, културната и екологичната среда на детските градини, училищата и обслужващите звена. ²
  

За съжаление преходът на България към пазарна икономика даде своето негативно отражение и в системата на образованието – “в качеството му на “производител” на масовия човешки капитал, националния кадрови потенциал, като основен ресурс за социална интегрираност и конкурентоспособност на българите в днешния отворен глобален свят, както и за свободно и суверенно съществуване (на индивида, на органичните общности, на нацията)”⁴.

Днес образованието е изправено пред редица проблеми. Това, което липсва на обучението в училищата, е:

• 
  да създаде самостоятелно мислещи хора;
  
• 
  да насърчи собствения им талант;
  
• 
  да ги обучи да се справят с нови проблеми.
  

• 
  половината от завършилите гимназия или универеситет не работят по специалността си (при това знанията остаряват и не са свързани с извършваната работа)
  
• 
  100 % получените знания “живеят” само половин година след завършването, 75 % от тях се забравят след 2 години, а след 3 години “изчезват” 81%.⁵
  

Сега липсва начинът на оценка, самото “наливане” на знания е пълна загуба на време, ако няма промяна в определението на компетентност. Традиционните тестове не са достатъчни, защото не покриват всички способности на децата. Трябва да има всеобхватност на оценката, да има кратко- и дългосрочни оценки, трябва да се насърчава компетентността, хората трябва да се учат да мислят.

Вместо това неграмотността на българските граждани се задълбочава все повече. Днес вече всеки седми пълнолетен български гражданин не може да чете свободно на български език. Става въпрос за младите хора до 30 години. Сред ромската общност именно възрастните са тези, които могат да четат и пишат. Сред младите цигани процентът на напълно неграмотните достига 25 %, а заедно с тези, които споделят, че четенето им се удава трудно, процентът скача на 60 %. При българските турци положението е идентично – отново по-възрастните генерации са тези, които по-добре се справят с четмото. Проблемът далеч не е само етнически, въпреки, че сред малцинствените групи е най-страшен. Над 6 % от младите българи до 30 годишна възраст не могат да четат!⁶

Тъжната истина е, че дори и ако приемем, че взетите мерки оттук нататък ще ликвидират напълно неграмотността сред младите, то досега вече е формирана една млада генерация от около 200 хиляди напълно неграмотни млади хора. Млади хора, които практически имат минимален шанс да се интегрират в обществото, да намерят реализация на трудовия пазар, да се измъкнат от мизерията.

“За учебници и други ученически пособия не можем да отделим средства, защото родителите ми са безработни… Имам амбиции и мечти, но мисля, че няма да мога да продължа образованието си. Мечтая да стана медицинска сестра, за да помагам на хората. Но освен учебници и тетрадки са необходими средства за дрехи, транспорт, за храна. Моето семейство не може да отдели финанси за това и оттам идва моето разочарование, защото между мечтата и реалността има разминаване. Аз не мога да се сърдя на моите родители.” Този откъс от съчинение на Гюлер Сунай Юсеин, 14-годишна ученичка в ОУ “П. К. Яворов”, гр. Кърджали на тема “Моят живот и моята мечта” е доста показателен за това колко малко може да направи образователната система за някои деца в България.

При това положение възниква необходимостта от граждански организации, които да подпомагат образованието и развитието на хората, да възстановят човешкия ресурс на нацията. В България вече съществуват редица неправителствени организации, чиято дейност е насочена към образователната сфера: Фондация “Просвета 21 век”, Фондация “Интегра”, Фондация “Интер- Атлантик мюзик”, Джуниър Ачийвмънт България и др.

Една от най-големите граждански структури в сферата на образованието е Международна фондация "Св.Св. Кирил и Методий"⁷. Тя е учредена на 20 октомври 1982 година (до 24 февруари 1990 г. се нарича Международна фондация “Людмила Живкова”) като неправителствена организация с идеална цел, имаща статут на юридическо лице, със седалище и адрес на управление в гр. София, но има информационни центрове и в Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора, Шумен, Русе.

Работата на Фондацията се основава на принципите на прозрачност и реалистична оценка на индивидуалните постижения. Тя преследва изключително полезни за цялото общество цели (съгласно Учредителния акт на организацията):

• 
  действа за постигане на международно разбирателство, обединение и утвърждаване на ценностите на човешката цивилизация чрез развитие и подпомагане на обмен в областта на културата, изкуството, науката, образованието и професионалната подготовка;
  
• 
  подпомагане изследвания в областта на образованието, професионалното обучение, науката и културата;
  
• 
  подпомагане образованието, професионалното обучение и творческо развитие на талантливи деца и способни млади хора;
  
• 
  благотворителност насочена към младото поколение;
  
• 
  подпомагане опазването, поддържането и популяризирането на културното и историческо наследство;
  
• 
  подпомагане изследването и популяризирането на духовното наследство на СВ. Кирил и Св. Методий, ценностите и книжнината, вдъхновени от тяхното дело.
  

• 
  сътрудничи с организации, институции и физически лица;
  
• 
  организира, участва, финансира и изпълнява самостоятелно и съвместно нестопански проекти и дейности;
  
• 
  организира благотворителни прояви и набира средства за постигане целите и извършването на дейностите в обществена полза;
  
• 
  отпуска помощи, стипендии и награди на конкурсна основа и при направени целеви дарения;
  
• 
  подпомага издаването на публикации и книги за деца и младежи;
  
• 
  организира и подпомага симпозиуми и конференции, летни училища и семинари, изложби и др.;
  
• 
  създава и развива образователни центрове за предоставяне на услуги;
  
• 
  кани и организира посещенията на чуждестранни учени, дейци на културата и групи и поддържа пътувания със специализирана цел в чужбина;
  
• 
  извършва и друга стопанска дейност, допълнителна и свързана с предмета на дейностите и пряко насочена за постигането на целите, и отговаряща на действащото в страната законодателство.
  

Движещата сила, основа на философията на Фондацията е ясното съзнание за необходимостта от изграждане на интелектуален капацитет, осигурявайки достъп до най-престижните световни образователни центрове на талантливи и способни млади българи, които да посрещнат предизвикателствата на промяната, както и да спомогнат за интегрирането на България в Нова Европа и света.

Към Фондацията е създаден и Учебен център, чието мото е “Обучението – инвестиция в бъдещето”. Дейността на Учебния център е естествено продължение на програмните цели на Фондацията.

Основният капитал на Фондацията е събран чрез дарения от български и чуждестранни организации и физически лица. Значителна част от тези дарения са произведения на изкуството.

Според Учредителния акт на Фондацията предмет на даряване или завещаване могат да бъдат пари, движими и недвижими имоти, произведения на изкуството и културата, и други, които се вписват в специален регистър.

Разходите свързани с дейността и управлението на Фондацията се покриват от нейните приходи.

Фондацията разходва приходите от своята дейност единствено за постигане на целите и извършване на дейностите и не разпределя печалба.

Международна фондация "Св. Св. Кирил и Методий" организира и осъществява различни конкурси и програми:

• 
  Отпускане на финансова помощ по индивидуални образователни проекти във висши учебни заведения в САЩ за учебната 2004-2005 г.
  
• 
  Конкурси за специализации и следване ва Япония организирани съвместно от японското посолство и Фондацията.
  
• 
  Конкурси за стипендии на Германската служба за академичен обмен (ДААД) за изследователски проекти и следване на български студенти и висшисти във Федерална Република Германия.
  

• 
  Конкурс за стипендии на Конфедерация Швейцария на български граждани, завършили висше образование, за академичната учебна година 2005/2006.
  

• 
  Конкурс на Фондацията и Русийския детски фонд за 5 стипендии за продължаване на образованието в областта на математиката и информатиката във висши учебни заведения в Русия (след завършено средно образование или след завършен 1-ви курс).
  
• 
  Конкурс на Мемориален фонд "Д-р Илко Ескенази" към Международна фондация "Св. Св. Кирил и Методий" за приемане на нови членове на Фонда (до 10 студенти), юристи и икономисти.
  
• 
  Конкурс за ученици за продължаване на обучението във веригата “Колежи на обединения свят” за учебните 2005/2007 г. На България са предоставени 4 места в следните колежи: Armand Hammer UWC of the American West (Montezuma, New Mexico, USA); UWC of the Adriatic (Duino, Italy); Lester B. Pearson UWC (Canada); Red Cross Nordic UWC (Fjaler, Norway).
  

• 
  Национален конкурс за млади художници и критици.
  

• 
  Отпускане на финансова помощ по индивидуални образователни проекти във висши учебни заведения в областта на музиката и пластичните изкуства за учебната 2004-2005 година.
  

• 
  Конкурс на Фондацията в сътрудничество с Българо-американското дружество, САЩ за 25 стипендии по 1000 лв. годишно за студенти с ниски материални възможности, записани в първи курс на университети в България през учебната 2004-2005 година, и др.
  

Бизнесът може да се включи в този процес като:

• 
  отпуска дарения по програмите на Международната фондация "Св. Св. Кирил и Методий" и въобще всички организации, чиято дейност е насочена към сферата на образованието;
  
• 
  осигурява стажове на студентите по специалността, която следват за по-бързото им адаптиране към реалната икономическа ситуация;
  
• 
  участва в изготвянето или промяната на нормативната уредба на системата на образованието в България.
  

Един от най-съществените проблеми, с които се сблъскват всички, които завършат своето образование е че не могат да си намерят работа по специалността. Отдавна отминаха времената, когато завършилите веднага започваха трудовия си живот като биваха разпределяни по различни предприятия или учреждения. Днес по-често младите хора са принудени да работят нещо, което няма нищо общо с ученото по време на следването. Очевидна е необходимостта от прецизиране на търсенето на работна сила с предлаганото обучение. Тогава и фирмите ще бъдат по-смели при осигуряването на стажове за студентите. Тези стажове ще спомогнат на младите хора по-бързо да се адаптират към реалната икономическа ситуация. Те ще натрупат нужния опит, който почти винаги фирмите изискват при наемането на работа и ще изградят така необходимата връзка с конкретна икономическа организация, която след това може да помогне за реализацията им в нея.

От съществено значение е бизнесът да участва в разработването на нормативната уредба на образователната система. Това може да стане чрез предложения за промяна в законодателството, насочени към стимулиране на бизнеса да назначава младите хора на работа (най-вече чрез данъчни облекчения или преференции). Или пък чрез предложения при изготвянето на образователните програми за различните университети, които да отговарят на икономическите реалности в страната. Това може да бъде осъществено, ако се засили взаимодействието от една страна между бизнеса и държавата и от друга, между бизнеса и образователните институти. При всички положения държавата ще има интерес човешкия капитал да притежава по-високо образование, защото то ще му създаде по-големи шансове за достъп до трудовия пазар, а с това и да плаща по-високи данъци, отколкото ако си остане с по-ниско образователно и квалификационно ниво. За университетите също ще е от полза подобно взаимодействие, защото добрата реализация на техните студенти ще засили престижа им в обществото и ще ги направи по-конкурентоспособни.

В бъдеще образованието ще трябва да се съобразява с новите информационни технологии, които променят същността на труда, като заменят част от човешкия труд с машини. Самата скорост на технологичната промяна създава много по-голяма професионална динамика отпреди. Образованието вече не може да се разглежда единствено като етап на подготовка преди започване на работа. Технологичните промени водят до промени в необходимата квалификация и ето защо то трябва да продължава през целия живот.

С развитието на технологиите връзката между икономика и образование все повече ще намалява. Образованието ще бъде по-скоро “средство и цел на развитието на хармонично и автономно самообразование в услуга на саморазвитието и самопознанието”⁸. В развитите държави вече съществува “университетът на третата възраст”. “Третата възраст” е възрастта след пенсионирането. Понякога пенсионирането се преживява не по-малко трудно от безработицата – каквото е всъщност. Университетът на третата възраст предоставя на по-възрастните хора възможност да се образоват по собствено желание и да развиват интересите си без каквито и да е било ограничения.

За България подобен университет все още е твърде далечно понятие. Усилията у нас трябва да бъдат насочени към спиране на тенденцията ценността на образованието да намалява и хората все по-често да си казват, че обучението не е гаранция за реализацията им в различните сфери на обществения живот. Развиването на нови технологии и интеграцията на България в различните световни и европейски структури и свързаната с това конкуренция на тези пазари, налагат една солидна образователна подготовка, съобразена със съвременните изисквания и тенденции. Международната фондация "Св. Св. Кирил и Методий" дава шанс на младите хора да получат тази подготовка не само у нас, но и в чужбина. За повишаване на ефективността от нейната дейност и тази на другите неправителствени организации в областта на образованието от съществено значение е по-голямата активност на бизнеса по отношение инвестирането в нея. Това ще подпомогне развитието на българското общество и ще даде възможност на българина да докаже пред света големия си потенциал, както и да разкрие по най-добрия начин своите умения и талант.

Финансовата несъстоятелност - мотив или бариера за българите да продължат обучение в престижен университет в чужбина

Мирослава Маринова

ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ,

ЮЗУ „НЕОФИТ РИЛСКИ

След падане на социалистическия режим в България всеки има шанс, на практика, да продължи образованието си в чужбина. Всеки има възможност да избира къде.

Такъв е случаят и на Емануела Николова, която учи в колеж в Кембридж от две години. Всички разноски по образованието й там са поети от нейните родители. Тя казва, че това е нейната голяма мечта, която вече е реалност. Там тя се чувства истински щастлива и единственото, което й липсва от България е семейството, приятелите и футболните мачове на „Левски”. Емануела споделя, че не изпитва носталгия и тук е моментът да се запитаме къде е магията на България.

Дали госпожица Николова е разомагьосана от тази „мръсна приказка”?

И дали в повечето случаи е така? Може ли всеки да замине или това е частен случай? Бариера ли е финансовата несъстоятелност на по-голямата част от българското общество да изпрати децата си да учат в чужбина? Да, бариера е, защото повечето български семейства са средно статистически и нямат тази финансова възможност. Алтернативата на повечето млади хора е да продължат образованието си с малко средства в наш университет. Да останат в България и да работят тук. Другата възможност е да заложат на своите интелектуални качества, да положат успешно нужните тестове и да спечелят стипендия, с която да успеят да се издържат. Но да не забравяме, че това са единици, успели по този начин.

Кое стимулира младите българи да искат да продължат обучението си в чужбина? Какъв е техният мотив? Както споделя и Емануела Николова, повечето са загубили мечтата по всичко българско. Те са разомагьосани от тази „мръсна приказка”- България”. Няма го това носталгично чувство по всичко родно и наше. Липсата на доверие в България и липсата на бъдеще в нея.

Завършвайки образованието си в чужбина, имат именно тази възможност за едно по-добро бъдеще там. Превръщайки се в едни добри професионалисти, те остават в чужбина, защото им се предлага добра работа и шанс за една добра кариера. Престижът на един университет извън Бългаия води и до по-добра реализация. А все пак кой не иска това? Не бива да забравяме и факта, че след завършването на престижен университет извън страната реализацията дори и в България е по-добра. Именно тези кадри са предпочитани пред вишистите, завършили в български университети.

Аз, като млад човек, самоопределящ се в категорията „бариера”, съм тук и сега, защото все още съм омагьосана от България и всичко българско. Защото вярвам в образованието, което получаваме в български ВУЗ-ове, които все повече отговарят на стандартите на ЕС и защото вярвам, че ще успея да бъда конкурентно способна на пазара на труда, и защото вярвам в своето бъдеще тук и сега.

И след всичко написано дотук си задавам въпроса бих ли заминала да уча извън страната. Да, бих заминала, но при условие-ако мога да се върна и да бъда полезна на страната си, защото за мен България е една магия.

А сега питам Вас, уважаема аудитория, Вие какво бихте избрали, ако имахте финансовата възможност да заминете?

Лилия Некова

От няколко години у нас навлезе практиката студентите да ходят на така наречените “бригади” в чужбина. Тези бригади се организират от български фирми от сферата на междукултурния обмен, които чрез свои колеги от други страни осигуряват работа на младите хора през летните месеци. Има различни програми, посредством които студентите с редовна форма на обучение могат да живеят и работят в чужбина за 4-5 месеца.

Най-разпространената програма е Work & Travel (Работа и Пътуване). С нея младите хора получават работни оферти с осигурено настаняване и най-важното – възможност да се запознаят с други култури, което е крачка към интеграцията им в свят на общи духовни ценности и глобални комуникации.

Докато за България това е нещо сравнително ново, макар и вече широко разпространяващо се, в чужбина отдавна съществува практика за културно – образователен обмен на ученици и студенти с цел разширяване техните познания за света. За съжаление някои организационно – политически и финансови ограничения затрудниха по – ранното и пълноценно разгръщане на тази практика у нас. На бригадите обаче се гледа с друго око, тъй като те осигуряват скорошна възвращаемост на вложените средства, а също така се отразяват и на по нататъшното реализиране в живота на младите.

Различни са причините, които обуславят решението на студентите да заминат. Докладът ми се основава на лични наблюдения сред мои приятели и колеги.

По-голямата част от тях виждат в това възможност да изкарат пари, с които след като се върнат да живеят тук, а много малко са тези, които заминават и за да опознаят културата на страната. Но за съжаление всичко не свършва с еднократното пътуване. Веднъж осъществили контакт с живота там студентите се връщат в България с една нова гледна точка за начина, по който може да се живее. Започват да подреждат така приоритетите си, че да заминат отново.

Постепенно разширяват познанията си и за условията за обучение в другите страни, които предлагат стабилни образователни системи и възможности за реализация след дипломиране. Държавата ни, чийто икономически преход продължава вече петнадесет години и никой не се ангажира с даването на краен срок на този преход, не е в състояние да осигури на хората и в частност на младите, тези възможности за осъществяване на поставените цели, които те са видели зад граница през краткия си престой. Поради тази причина идва момент, в който у младите се избистря идеята да останат там. Там, където те са само работна ръка – ниско платена и извършваща работа, която местните не желаят да вършат. Но за младите и амбициозни българи това не е проблем, защото те са наясно със способностите си и са доволни, че най-после са намерили поле за изява. Те в никакъв случай не остават за постоянно на тази работа, която са си осигурили чрез студентските бригади.

Никой никъде не им казва, че ще е лесно, но това пък съвсем не ги плаши, защото когато се обърнат виждат само неясната и несигурна реалност в родината си. Малко по малко се разделяме с неоценения и нереализиран потенциал на млади и способни хора, въпреки че често чуваме фрази като:

“ Бъдещето е в ръцете на младите!”

“ Нашите надежди са в младото поколение!”

Положителните страни от тези пътувания са “чистите” пари, които директно се вливат в икономиката на страната, тъй като студентите пращат пари на роднините си или се възползват пълноценно от тях след завръщането си и усъвършенстването на чуждия език , на който са говорили през престоя си в чужбина. Но това не е достатъчно.

Необходимо е да се стимулират младите хора да пътуват, но да се връщат тук с нови идеи и да имат желание да ги реализират, за да се подобри живота в страната ни. Защото за сега се очертава една неблагоприятна тенденция – младите не виждат смисъл да се стремят да постигнат нещо в България, защото е много по – лесно да заминат и да се установят на място, където всичко вече е подредено и осигурено и изисква малко усилия, за да бъде получено.

Зара и Големият брат – печелившият...

Люба Спасова