Катедра „социология” икономика и социология


ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ



страница8/8
Дата23.07.2016
Размер1.41 Mb.
#2904
1   2   3   4   5   6   7   8

ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ,

ЮЗУ „НЕОФИТ РИЛСКИ

Ако трябва да тръгнем от началото- Big Brother се заражда в Холандия и развива една идея, займствана от книгата на Оруел- „1984”. Участниците в шоуто са поставени в извънредна ситуация на денонощно наблюдение, съчетано с пълна изолация от външния свят и безпрекословна подчиненост на чужда воля, при това за продължителен период от време. Така те постепенно трябва да пренастроят защитните си механизми и да разкрият пред зрителите съкровените си емоции и желания; да ги направят съпричастни към ситуации, принципно считани за дълбоко интимни.

В България шоуто има огромен успех. Три месеца- от 18.10. 2004г. до 17.01.2005г. - ставащото на екрана на Нова телевизия е тема номер едно във всички форуми, кафенета, автобусни спирки и дори учебни зали. Всеки има свой фаворит и ревностно защитава или оплюва участниците в зависимост от това как се развиват техните взаимоотношения. Има и хора, които, със същия плам, отричат концепцията на шоуто като цяло, но тяхното антимнение всъщност допринася за по-голямата му популярност.

За да се осигури подобен ефект, трябва да са изпълнени няколко предварителни условия- масирана реклама, излъчване в най-гледаното време, добре адаптиран за българските изисквания сценарий и може би най-важното- внимателен подбор на персонажите. Пресилено е да се каже, че Big Brother представя обществото в умален вариант, но ясно се виждат две тенденции. Първата е хората, включени в шоуто, да са представители на различни социални групи и така да се постигне динамика поради частичната или дори пълна несъвместимост на техните ценности, стил на живот и претенции. Втората е стремежът да се осигурят разнолики типажи, с които да се идентифицират максимален брой зрители, и най-добре личи при замяната на вече изгонени участници с техни „двойници”.

Като характерови особености и поведенчески стил тримата финалисти са коренно различни и това се дължи на постепенното „изчистване” на междинните и по-неутрални персонажи. Виктор е интелигентен, образован, изобретателен, толерантен и крайно неконфликтен. Зара е инфантилна, любопитна, необуздана, неконформист. Тя е и доста небрежна,не се ангажира с домакинска работа. Здравко- фаворитът на публиката- е първичен, груб, подчертано демонстриращ интереса си към жените. Но същевременно е отговорен, подреден и ценящ домашния уют. Разбира се тримата имат и някои общи черти- те са млади, амбициози, позитивни, отворени към промените, със силни характери и устойчива психика.

Ще разгледам какво донесе участието на Зара, не защото ми беше фаворит или защото на успя да спечели, а защото ми се струва, че като модел тя най-много от тримата се нуждае от подобен старт и известност.

За съжаление не е възможно да проследим кои точно групи от населението са подкрепили всеки от тримата, тъй като информацията от мобилните оператори и БТК е поверителна. Ако се доверим на мненията, изказани в пресата и чатовете обаче, можем да направим предположение, че за Зара са гласували предимно млади хора- тийнеиджери и жени на възраст от 19 до 30г. и мъже- от 19 до 45г. Това до голяма степен предопредели и съответните предложения към нея след излизането й от къщата.

За много хора тя стана своеобразен символ на модерната млада жена - добре изглеждаща, приемаща предизвикателствата, разкрепостена, умееща да се възползва от възможностите и едновременно с това да излиза чиста и неопетнена от всяка ситуация. Поведението на Зара не й донесе наградата от 200 хиляди, но пък за сметка на това славата й доведе до голям брой ангажименти след предаването. Както и някои от другите Big Brother - и тя е канена като гост на много предавания и събития.

Ще спомена само две – Стани богат по Нова телевизия и годишните награди на телевизия ММ. Появява се и като участник в програмата на някои клубове разбира се срещу съответно заплащане. Рекламата на продукти на Глобул с нейно участие също е следствие от популярността. „Избрахме Зара за рекламно лице, защото смятаме, че с енергитичността и позитивното си излъчване тя най-добре предава смисъла и характера на рекламното ни послание”, казват от мобилния оператор. На нас ни е ясно, че те залагат не толкова на чара, колкото на нейната известност. Не искам да кажа, че в това има нещо лошо.И естествено- сесията за българския Playboy, която предизвика доста широк отглас в медийното пространство. За броени дни съответният брой на списанието се продаде в най-голям до момента тираж Обществена тайна е, че според предварителния договор на участниците, те се задължават да съгласуват с продуцентите на шоуто ангажиментите си за период от 6 месеца след напускането на къщата. Говори се също така, че само 20% от възнаграждението за тези ангажименти се получават от самите участници, останалите са за продуцентите. Трябва да споменем и приходите от продажбата на различните рекламни стоки- диска с репликите от шоуто, тениски, шапки и т.н., интернет картите e-card, даващи възможност за участие в on-line игрите и гледане на шоуто 24 часа. Прибавяме и спонсорите, и рекламите по време на излъчването. И не на последно място- гласуването с sms-и, което само за финала е касирало приходи от близо 800 хиляди лева.

Мисля, че сами се досещате кой е спечелил. Още повече, държа да подчертая, шоуто е чисто комерсиално и продуцентите му никога не са имали претенции на благотворителна агенция. Обаче е факт, че за Зара печалбата се измерва не в пари, а в медиино внимание и слава. Този факт лично мен не би ме мотивирал и не защото съм меркантилна или измервам всичко в левовата му равностойност. Ако всеки ден хиляди хора стават свидетели на сутрешния ми тоалет, ако всяка нощ напълно непознати наблюдават как спя, не мисля, че бих се съгласила. А Big Brother вижда всичко-дори и най-интимните моменти, макр и под завивките.

Като млад човек аз приемам другостта по принцип и като бъдещ социолог приемам различията.

Но се питам това ли е начина - хомосексуални сцени, секс, голота и прочее. Всеки преценява за себе си. Аз не бих го направила, но приемам различието пък било то и такова – „случаят” Зара.

И накрая, просто си припомням сълзите и ми се струва, че май не си струва.

Корупцията през погледа на един млад социолог



Радостина Георгиева,

ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ,

ЮЗУ „НЕОФИТ РИЛСКИ”

Корупцията е проблем, с който всеки от нас се е сблъсквал поне веднъж и точно за това аз ще си позволя да я нарека “социален феномен”. Този социален феномен може да бъде описан още като болест, завладяваща все повече и повече нашето и без това “ болно” общество. И тази болест ние откриваме най – често в институциите, които от известно време полагат повече усилия, за да се преборят с нея.

По – рядко бихме могли да се сблъскаме с корупция сред така нареченото простолюдие или казано по друг начин – работническата класа, защото тези обикновени хора имащи власт само над себе си търсят единствено средства за препитание. И ако срещнем корумпиран работник ние някъде дълбоко в себе си бихме го оправдали да тази негова грешка, защото знаем, че е по – вероятно такъв човек да се поддаде на този порок, за да задоволи своите или тези на семейството си нужди.

Сред властимащите корупцията е налице и всички ние сме наясно с този факт. Това бихме могли да си обясним само по един начин – богатството води до неутолима жажда за натрупване на такова в максимални количества, а властта до стремеж към по – голяма власт.

Сигурно въпросът, който ще последва е: не са ли властимащите обикновени хора? Защо правя такова разделение между тях и останалите членове на обществото?

Моят отговор е такъв – да, те са обикновени хора, но социалното им положение ги задължава да бъдат преди всичко старателни в изпълнението на задълженията си спямо народа. В този ред на мисли ще продължа, че поради липсата на идеални хора, за тези, работещи в институциите и управляващите държавата също е нормално да грешат, но тяхната грешка би могла да се окаже фатална не само за самите тях, а и за околните поради естеството на тяхната работа.

Както казва Николо Макиавели в произведението си “ Владетелят” властимащия трябва да бъде хитър – добър в един момен и лош в друг, но винаги да бъде предан на народа, за да не се окаже изоставен, а за един владетел най – пагубно е да бъде изоставен от собствения си народ.

Ще ми се да бъда толкова „великодушна”, колкото Макиавели, за да мога да оправдая жестокостите на повечето владетели. Защото, въпреки тези жестокости владетели, като Цезар Борджия и Ханибал са притежавали изключителни предводителски качества и усет към победата.

Не би трябвало всеки властимащ да притежава високи морални критерии и самоуважение.

А къде отиват те, когато говорим за корупция? Нали, никой самоуважаваш се човек не би допуснал да бъде корумпиран, а оше по – малко би си го позволил човек с морал, на който държи.

И какво ми остава, освен да си направя извод, че по тази логика много от хората, от които сме зависими не са на мястото си. Техният морал и чувство за самоуважение в кръговете на корупцията се губят някъде. Като че ли на преден план изпъква невероятно силния стремеж към натрупване на повече богатства и неистовата жажда за власт.

Защо хората от пещерата биха убили този, който иска да ги освободи



Лилия Некова,

ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ,

ЮЗУ „НЕОФИТ РИЛСКИ
Митът за пещерата е един от основните сюжети във философията на Платон. Според него ние, хората, сме оковани, приличаме на затворници. Оковани сме на една стена, някъде зад нас гори огън, а пред себе си виждаме друга тена, на която се отразяват сенките на хора, които вървят по път, говорят и носят някакви фигури. Има възможност някой от нас да се освободи, да излезе от пещерата, и след болката от светлината да види действителни предмети. Може обаче освободеният да не понесе болката от светлината и да предпочете да съзерцажа това, с което е свикнал – сенките. Но може да излезе от пещерата и да види най – истинската светлина – тази на слънцето. Тогава може да види реалните неща и да прозре причините някои от тях да остават сенки. Освободеният може да се върне в пещерата, да поиска да сподели истински видяното с окованите, може да заспори с тях. Но те вероятно няма да го разберат, ще му се изсмеят и ако остане непреклонен в желанието си да ги освободи, биха го убили.

Според мен идеята, която Платон залага в този мит, е тази за възможността дадена на всеки от нас да се извиси духовно и да надмогне сетивната ограниченост на тялото. Но въпросът е в това дали ще положиш усилие да се одухотвориш или ще избереш лесно постижимата сетивност. Неизбежен е сблъсъкът с “болката от светлината”. Тя олицетворява бремето на познанието.

Дали всеки е готов да го понесе? Това вече зависи от волята на човек. Според Платон душата е триединна – разумна, волева и сетивна. Волевата и страна е тази, която свързва другите две. Те се явяват крайности, за които е необходимо да се направи избор. Тук идва момент, в който освободеният, направил своят избор се връща в пещерата и иска да сподели видяното. Но окованите не го разбират и съответно не са съгласни с него.

В един диалог всеки смята или по точно твърди, че олицетворява една истина. Но е необходимо всяка страна в диалога да прозре това, за да вникне в идеята на другата. В никакъв случай не е задължително да се съгласиш с тази идея, но е важно да я осъзнаеш.

За другата страна пък е важно да не налага своята гледна точка. Защото ако не се спазват тези необходимости диалогът прераства в спор и се губи целият смисъл на общуването. Според мен именно липсата на това разбиране между окованите о освободения би ги накарало да го убият. Окованите не са имали възможността да видят действителните предмети, нито пък да ги осмислят, което е по съществено.

Защото видимият свят е често пъти е случаен, преходен, докато същността на нещата е скрита в тях “зад гърба им” и тя е непроменлива и съвършена.

В притчата за пещерата на Платон, аз смятам, че тази същност е изразена в светлината на слънцето. Освободилият се може и да не я е видял, но е имал реалната възможност да го направи. Но това, което е непосилно за него е обяснението на самите предмети, и още повече на светлината на слънцето.

За себе си смятам, че все още съм в пещерата, но имам реалния шанс да изляза. Мисля, че ще преодолея “ болката от светлината”, само се надявам да видя и “светлината на слънцето”. Но ми се струва, че не бих се върнала, или ако се върна бих освободила много малко хора, тези, които смятам, че ще направят усилие да превъзмогнат “болката”.

Другите смятам за пораженци, не друго, а точно пораженци, защото те не искат да осъзнаят каква възможност им се предоставя в „света на светлината”.













1 Основната й цел е създаването на благоприятна среда и условия за развитието на конкурентноспособен сектор на МСП, които ще ускорят икономическия растеж на страната, при запазване на макроикономическата стабилност и ще подпомагат пазарните реформи в Република България при продължаващия процес на присъединяване в Европейския съюз.



2 Съгласно чл.15 от Закона за народната просвета.

3 Кристалина Георгиева, директор на Световната банка за Руската федерация, пред в. Капитал, 31 юли – 6 август, 2004 г.

4 Мирчев, М., Системни критерии за социална промяна (в българското общество след 1989), Доклад пред ІХ-ти конгрес на БСА, 19-20 ноември 1999 г.

5 Лекция на д-р Джон Рейвън, автор на теста за членство в МЕНСА, на семинар, организиран от МЕНСА-България през октомври 2004 г.

6 Данните са от национално представително изследване на агенция “Медиана”, проведено по поръчка на в.”Труд” в периода 11-16 декември 2004 г. с 1003 души

7 За-по кратко ще я наричам Фондацията.

8 Гидънс, А., Социология, Прозорец, С., 2003 г.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница