Катерина Кокинова е редовен докторант по история на славянските литератури в Катедра по славянски литератури, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Кл. Охридски“ (2012–). Тя е орисана да държи химикалката от най-ранна детска възраст, макар още да не ѝ е съвсем ясно как да се трансформира от чукча-читател в чукча-писател.
Темата, на която е посветила заниманията си през последните няколко години, формално гласи: авторефлексията в творчеството на Витолд Гомбрович и Владимир Набоков. На практика се изследва „до-говореното“ четене: инструкциите, спуснати от автора, и участието на читателя (насочван и/ли съпротивляващ се) в конструирането на текста. Премислят се редица понятия като авторефлексия, автотекстуалност, автотематичност и метафикция и тяхната видимост и функциониране в текста. Дисертацията на теория се основава на различни подходи в наратологията, рецептивната естетика, „Реторика на фикцията“ от Уейн Бут и различни етапи от работата на Ролан Барт. На практика основен метод се явява една инструкция на Витолд Гомбрович: „Никога не пишете за автора или произведението, а само за себе си в сблъсък с произведението или автора“. В отделните глави се разглежда процесът на трениране на читателя, авторовите жестове против чуждата интерпретация, видовете инструкции и съставянето на „договор“ с авторови заповеди към читателя. Дисертацията изучава различните форми на авторефлексивно поведение и метанаративни стратегии, проследяват се степените на инструктивност, както и ролята на текста в скоби. Обект на изследване също е реториката на читателското участие в конструирането на текста у Набоков, както и какво е да напишеш читателя у Гомбрович. Разглеждат се също отношенията памет–образ и образ–мислене като основни и за двамата писатели. От една страна спомените могат да бъдат пренаписвани и режисирани, а авторефлексията се оказва израз на стремежа към договорено безсмъртие. От друга страна са любопитни два случая: 1) авторовото неуморно претворяване на собствения образ в отношение към читателското въобразяване на образа на пишещия у Гомбрович и 2) авторовото непрестанно мислене в образи и съответната инструкция към читателя да мисли в образи у Набоков. Всичко това цели да разбере как един текст борба приютява едновременно диктатора създател и читателя, може ли да се догони автора беглец.
Други интереси: сравнително славянско литературознание, рецептивна естетика, психонаратология, редактиране на художествена литература, преподаване.
Повече тук: https://sofia.academia.edu/KatherinaKokinova