Като евродепутат избирам комисията на правосъдието и фундаменталните човешки права,защото



Дата28.10.2018
Размер52.5 Kb.
#102903

Като евродепутат избирам комисията на правосъдието и фундаменталните човешки права,защото....................


ЕСЕ

Българсият евродепутат-нашия бял гълъб отлитнал към Европейския съюз,нашата справедлива Темида.

Днес в България повечето институции, са корумпирани. На кратко за корупцията:  „Корупция” в най-общ смисъл е злоупотребата с обществена служба за лично облагодетелстване или, по-конкретно, поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с поверената им власт. Всички форми на управление са уязвими за корупцията, като степента варира значително от дребно използване на влияние за извършване на услуги до институционализирано рушветчийство и отвъд него. Крайната точка на корупцията е клептокрацията, при която дори външните претенции за почтеност са изоставени. Корупцията съществува, както при политическите, така и при административните длъжности и може да бъде дребна и едра, организирана или неорганизирана. Макар че корупцията често улеснява криминални деяния, като трафик на наркотици, пране на пари или проституция, тя не се ограничава до тях и често е свързана с дейности, които сами по себе си са законни. А условията за развитието на корупцията са: концентрация на власт у хора, които не са пряко отговорни пред обществото, което е честа практика при недемократичните режими ; липса на прозрачност при решенията на правителството; големи по размер обществени средства, използвани за даден проект ; наличие на затворени клики и мрежи от "наши хора" ; слабо правораздаване; ограничена свобода на словото или на печата ; нископлатени държавни служители ; апатична, незаинтересована или наивна общественост.

     Е, изглежда, че покриваме почти всички точки. Изглежда, че в България корупцията не само я има, а и тя расте,развива се... направо процъфтява. Корупция в здравеопазването- за всеки е голяма радост да се сблъсква с корумпираните лекари. Принципно вярвам в медиците, които се грижат за здравето ни и носят титлата лекар,но напоследък титлата придобива друг смисъл- търговец.

     Корупция в образованието.Кога най-после ще започнем да говорим за корупцията в системата на образованието? Всеизвестна истина е,че за да започнеш работа като учител трябва да си "спуснат" от инспектор, да си личен роднина на директор или да си платиш. Учениците, които пълнят класните стаи? Напоследък се забелязва приема на ученици, чиито родители са спонсори или важни личности. След това дечицата на същите тези родители получават стипендии, бележници, в които не се нанасят оценки цяла година(през която индивидът е болен от съмнителна болест, която възпрепятства посещаването на часове, но не пречи на посещаването на дискотеки и барове) и прочие.

     И така кой е глупакът? Този, който яде баницата или този, който му я дава? Дали има и други като него?

     Цял град ,всички негови институции-кмет,кметство,отдела за незаконно строителство, , Районна Прокуратура , Пожарна,Съд ,Полиция, се подчиняват сляпо на мръсните пари. Има случаи с документи, които в една правова държава не биха се написали, камо ли подписали и подпечатани; фалшифициране на дипломи и т.н. „А медиите?”- наивно ще попиташ ти. „Медиите нали никога не лъжат?”. На медии не вярвам, защото и те семейство хранят. Излиза, че всички са „навързани”. Пак в търсене на отговор на въпроса „Как да стане?”но вече убеден, че ... спасение по единично няма. Каква е цената на една ваша УМНА мисъл? Колко струва мълчанието ? И колко дълго ще мълчим за пари. Не се ли наядохте??

     Институциите спъват ли правата ни? Права?...Едва една пета от българите знаят какви са правата им в случай на дискриминация. В останалите страни от ЕС хората, запознати с правата си, са с 11% повече. В България е голям броят и на тези, които са отговорили с “не знам” – 12%, което е четири пъти повече от средното в Европа. Може би причината е, че българите имат доверие на властта.

     Виждаш ли, в условията на демокрация –  при, макар и привидното, зачитане на правата на всеки гражданин и на свободата на словото –  съвестното изпълнение на задълженията, служебни или обществени, не стига. Нужно е също познаването на правата и отстояването на собствените позиции. Да се разчита, че някой ще уважава безкрайно някой друг, когато това е в явен конфликт със собствения му интерес-печалба, ми се струва наивно. Друго е обаче отношението към човек, който познава добре правата си, знае колко струва, какво желае и ... приблизително как да го постигне. Затова не е случайно, че икономическият елит, чрез политиците, се старае с всички сили да създава неграмотни, но много добре специализирани труженици. Така, с покорно стадо овчици, се управлява много по-лесно и не е нужно да се съобразяваш с ерудирани подчинени. Все още повечето от сънародниците ни се заблуждават, че на запад някой се грижи за благоденствието и достойнството на масите, когато трябва сами да си помогнем...

     Война срещу невежеството? за повечето от съгражданите ни четенето не е любимо занимание. Страшно е, че последните поколения(включае и това, на което принадлежа аз), са крайно незаинтересовани. Компютърните игри навлизат и изместват старите, прашни книжки, които нашите родители така старателно са събирали години наред, с надеждата, че един ден любимите им неуки дечица ще имат желанието да ги прочетат. Затова смятам, че толерирането на невежество е едно от най-страшните престъпления.

     Същите тези български институции определят цената на енергийната независимост. Закопаването на една малка, но прогресираща, икономика под тежестта на непоносим външен дълг е известен и широко прилаган метод за „укротяване” и вкарването й под контрол на ... „когото трябва”. Механизмът е жесток и безотказен. Двете условия за успешно екзекутиране на икономиката ни са:  Консултантът, изпълнителят и инвеститорът на проекта са в комбина  ;  Родните управници са некомпетентни и продажни. Следователно най-важният въпрос, на който дружината от поръчители, изпълнители и инвеститори, трябва да отговори задължително, ясно и на висок глас пред целия български народ е: „Ами ако сметките относно цената на парите (т.е. лихвите) и относно икономическия растеж на България, в следствие на инвестицията, се окажат грешни, какво ще правим? Кой ще поеме отговорността и ще плаща 4-те милиарда с лихвите?” Сякаш чувам дебелашкия им смях: „Ти, бе мой човек. Ти и децата ти, и внуците ти. Но не се притеснявай много, ние финансовите разчети така и няма да ти ги представим.”

     Забелязвам с радост че все по-често в българското Интернет пространство се водят полемики за това, защо България е толкова зле. "Защо сме толкова зле?" в какъв смисъл? Въпросът зададен така няма смисъл. Няма смисъл!. Ако се запитаме "защо хората в България не могат да си позволят повече от 3 чифта обувки?" това вече е смислен въпрос. Корупцията в България наистина спира развитието й, плюс, че ни излиза лошо име. „Когато корупцията се изкорени, България ще се оправи!” или „Новото управление ще ни оправи!”. Истината е, че нито някой, нито нещо ще оправят България! България ще трябва да я оправяме ние, за да не хленчим след време, че България все още я съсипват.  Думи, думи, празни приказки и никакво действие. На маса всички българи са родолюбци, а после- всеки по къщите си и отново нахлузват хомота и смирено „пасат” тревицата, която им дават управляващите.

    На тази страна и трябват млади , свестни, знаещи и можещи хора. Подчертавам “свестни”,защото с многото си специалисти по източване на фирми, по приватизация с цел разпродажба, по финансови операции за източване на ДДС, по изнудване, рекет и “охрана”… България го е докарала до това дередже. Нужни са й свестни и силни хора които да докажат,че, освен престъплението и наглостта, съществуват и други начини (чрез труд, банално…) да постигнеш едно достойно съществуване. 

  И така, крайно разочаровани от институциите, българите се изнасят. Не че навън ще ни приемат по-добре...На къде сте тръгнали 22.000 българчета ?!? Една лястовичка пролет не прави! Не правят пролет и 100 лястовички! Но двайсет и двете хиляди, които всяка година си “взимат чуковете” и заминават (повечето,за да “мият чинии”!?!) в някоя далечна страна, да! Тазгодишните 22.000, плюс миналогодишните 22.000 и онези 22.000 които мислят за догодина, да! Но защо тогава събират багажи вместо да действат, да критикуват, да псуват, да рушат и да градят Българията такава каквато им харесва? Най-вероятно по същите причини,поради които 53% от целокупният български народ не ще гласува, ако изборите бяха сега: безверие, отчаяние и бедност...

Интересното е,че когато говорим че “са я съсипали”,все нещо и някого имаме в предвид: комунизмът, „мръсните комунисти”, анархията, системата, разбойниците, корупцията, …. Дори някои казват имена: “Луканов съсипа България!”, ”Костов разпродаде България!”, “Чорни купи България!”, … . Като стане приказка за нещо градивно и позитивно или “кой ще я оправи България”, … до преди време : “Царят! Царят ще ни оправи!”.

Затова избирам комисията по правосъдието,за да може най-после някой да отговаря за действията си,без да страдат невинни.Фундаменталните права са много,но като изключим правото на труд и живо, за мен наий-важните права са правото на свобода и правото на любов.



Ценностите в нашия живот определят целите, които си поставяме и начините за тяхното достигане. Те определят нашия жизнен път – поведението ни, отношенията ни с хората, с които общуваме. Помагат ни да си отговорим на вечните въпроси: Какви искаме да бъдем? Откъде тръгваме и къде искаме на отидем? и Как да стигнем до там?
Най-важната ценност в моя живот е СВОБОДАТА. За мен свободата не е самоцел. Не означава само да нямам окови. Защото може да си затворен или прикован неподвижно в леглото и пак да бъдеш свободен. Свободата е правото ми да избирам какъв да бъда, къде да бъда, с кого да бъда. Свободата да бъда себе си, да ме приемат такаъв какъвто съм. Свободата ДА СЪМ! Без да ограничавам другите, без да ги „прегазвам по пътя си”! Свободата, която така задължава, защото да бъдеш свободен значи да зачиташ свободата на другите, да ги цениш и уважаваш, да виждаш Човека във всеки човек.
Свободата, така както аз я разбирам, значи и ЛЮБОВ. Тази любов, която те кара да се смееш и да твориш, да протегнеш ръка на непознат, когато има нужда от нея, да кажеш – „Приятелю ти сгреши. Аз те обичам”. Да се засмееш на дете или просто на вятъра само защото ги има. Любовта, която те прави по-силен, по-уверен, по-истински. Защото любов значи да можеш да дава, без да очакваш нещо в замяна, да приемаш - без да се чувстваш длъжник. Навярно звучи високопарно или много отнесено. Много хора казват, че това е глупаво, наивно, детински. Но любовта е толкова важна в нашия живот. Не само любовта към съпруга, детето, родителите, приятелите, а любовта към света, който ни заобикаля – такъв какъвто е, към хората,с които се разминаваме всеки ден – без да ги познаваме. Защото тази любов ми носи свободата. Позволява ми да бъда АЗ, да ходя с вдигната глава. Освобождава ме от тежестта на вещите, на ежедневието, понякога толкова еднообразно и скучно, и ми позволява да вървя напред.
И колкото и странно да звучи, друга ценност за мен са парите. Те ми осигуряват необходимото, за да поддържам жилището, да си издържам детето, да посрещам ежедневните си нужди. Не те са целта на моя живот – те са средството, с което мога да си осигуря свободата. Те са „необходимото зло”, защото не разбирам свободата в това да живея извън обществото, да стана скитник, или клошар. Помагат ми да се откъсвам и отдалечавам от всичко, което мразя – предателството, завистта, клюкарството.
Най-страшното, което можеш да направиш е да предадеш човек, който ти се е доверил. Най-страшното, което може да ти се случи е да те предаде човека, на който си се доверил. Предателството ме кара да се чувствам уязвим, да загубя част от безрезервната любов, която изпитвам към хората, които са ми скъпи. Отнема ми свободата да общувам, прави ме несигурен, подозрителен, държи ме в напрежение и колкото и време да мине винаги остава белег, който ми напомня, че съм бил предаден или че съм предал.
Тези ценности са най-важните в моя живот. Не аз ги откривам, те съществуват от както съществува света. Много хора са се борили за тях, умирали са, писали са поеми. Но всеки човек разбира по различен начин свободата и любовта. Те са особени „неща” – не могат да се пипнат, не могат да се ядат. С тях не ни става по-топло, не ни носят скъпи вещи, не ни носят много пари. Свободата и любовта ни даряват възможността да разберем другите и себе си, даряват ни силата да рушим преградите в човешкото общуване, даряват ни силата да достигнем нашите цели – да бъдем свободни в общество на свободни.

Васил Петровичин



ПМГ,,Яне Сандански”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница