Глава 2 ТОЙ ДАВА ПОКАЯНИЕ

Глава 2

ТОЙ ДАВА ПОКАЯНИЕ

Тъжно е, че толкова много искрени хора имат толкова погрешни разбирания за Бога и за ролята, която Той играе в нашето спасение. Какво може да направи един клон, за да остане жив и да принася плод, ако не е на дървото? Абсолютно нищо. Исус казва: “Аз съм лозата, вие сте пръчките. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод; защото отделени от Мене не можете да сторите нищо” (Йоан 15:5).

Често поставяме ударението върху завръщането ни при Бога и то наистина е необходимо. Но дали поставяме ударението и върху завръщането на Бога при нас? В тази глава ще проучим въпросната важна концепция и ще видим любящия портрет на Христос като Един, Който вече е поел инициативата и е дошъл при нас. Той е Богът, Който се завръща при нас. Той е Онзи, Който ни дава вяра и покаяние и всеки импулс и всяка подбуда да се завърнем при Него. Колко време сме отлагали отиването си при Христа в старанията си да се направим по-добри, докато в същото време Той е копнеел да ни прегърне с любовта Си!

Нашата най-голяма годност да отидем при Него се определя просто от нуждата ни; ето защо всички сме годни. Нуждаем ли се от вяра, за да се завърнем при Него? Той ни дава вяра (1 Кор. 12:9; Ефес. 2:8). Нуждаем ли се от истинско покаяние? Той ни дава и покаяние. Петър казва за Христос: “Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте, като Го повесихте на дърво. Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете” (Деяния 5:30,31). Колебаем ли се дали да отидем при Христос заради тежкото си бреме? Е, Той ни кани: “Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя” (Матей 11:28). “Не слушайте предложенията на врага да стоите далеч от Христос, докато станете по-добри, докато сте достатъчно добри, за да дойдете при Бога. Ако чакате дотогава, никога няма да дойдете” (“Притчи Христови”).

Христос е дошъл при нас. Той иска да ни даде вяра, покаяние, прощение. Копнее да отнеме бремето ни на вина и грях и да ни даде Своя мир. Всичко е готово, но ние трябва да отидем при Него. Това може да звучи прекалено просто и подканящо. Да, но да отиваме постоянно при Христос може да бъде твърде предизвикателно, защото изисква да Му се предадем напълно.

Когато насочим вниманието си към Захария 1:1-6,12-17, ще научим за Божието завръщане при Неговия народ и за тяхното завръщане при Него в контекста на подновяването на заветната връзка между Бог и тях. Следният план хвърля известна светлина по въпроса:

1. “Аз съм се върнал... в Ерусалим” (стих 16).

2. Божиите утешителни думи (стих 13).

3. Божията голяма ревност (стих 14).

4. Божият силен гняв (стих 15).

5. Божието велико състрадание (стих 16).

1. Ревностният Божи апел: “Върнете се при Мене” (стих 3).

2. Божието увещание: “Не бъдете като бащите си” (стих 4).

3. Духовното завръщане на Израил (стих 6).

Божият призив за покаяние, отправен чрез Неговия пророк Захария, е един от най-силните и най-трогателни и духовно наситени призиви в целия Стар завет. Темата “Върнете се при Мене” е приоритетна в служенето на Захария. Преди да може да възстанови Ерусалим и Храма, Бог желаеше да възстанови заветната Си връзка със Своя народ – искаше първо да получи сърцата им. Желаеше да излее върху тях големи благословения – ако просто се завърнеха при Него и ходеха в Неговите пътища.

Завърналите се изгнаници бяха обхванати от разочарование. Бог възнамеряваше поканата Му, Неговият народ да се завърне при Него, да вдъхне кураж и да усили вярата им в Него. Той бе поел инициативата за възстановяването на завета Си с тях. Сам Той се бе завърнал при тях с милост (стих 16).

Божият спасителен план – Неговият завет – никога не се е променял. Нещо повече, Неговите думи и закони са постоянни и непроменими. Но Неговият народ се променя и техните думи и обещания не са трайни (стихове 4-6). Въпреки това Бог обича народа Си и ревнува за тях. Той знае, че заветната връзка е реципрочна. Той се завръща при тях, но същественият въпрос е: Ще се завърнат ли те при Него?

Той дори е съгласен да изпробва различни средства, за да осъществи завета Си. Готов е да опитва отново и отново, но сега за последен път Той ревностно призовава Своя народ – чрез Захария – да се завърнат при Него. Ще се завърнат ли? Той желае те да реконструират Храма и Ерусалим и желае да ги въведе в Месианския век, но истинският строеж не се състои толкова от тухли и хоросан, а е реконструкция на сърцата им по подобие на Бога.

Божиите намерения за нас и начинът, по който се отнася с нас, са толкова чудни, че ние трудно можем дори да ги схванем. “Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли от вашите помисли” (Исая 55:9). Не можем да сравняваме Бога с човека. Когато с нас се отнасят не както трябва, ние можем да изпитаме лоши чувства или дори да сме готови да се бием. Можем да се държим в отбранителна позиция и обикновено очакваме виновният да поеме инициативата за сдобряването и да направи някакви поправки в поведението си. И въпреки това, ситуацията може никога да не бъде напълно възстановена.

Но Бог изобщо не е такъв. Неговата любов е толкова чиста, съвършена и непреодолима, че въпреки че е “засегнатата страна” в нашите взаимоотношения и въпреки че Го напускаме без причина, Той е Онзи, Който ни търси и ни умолява да се завърнем при Него, “без да задава въпроси”. И така, дали ни търси дори тогава, когато ние не Го търсим? Да. Докато още бяхме Негови врагове – напълно отчуждени от Него – когато “още бяхме грешници, Христос умря за нас” (Римляни 5:8). Дори когато Неговият народ убиваше вестителите Му и пророците Му, Христос викаше: “Колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте” (Матей 23:37).

Как можем да обясним това поведение на Бога? Това поведение предизвиква дори и най-благородното човешко поведение и най-смелото човешко въображение. Великият китайски философ Конфуций прекарал целия си живот, стараейки се да достигне състоянието на човешкото съвършенство. Той бил широко известен с голямото си благородство, любов и най-висши етични стандарти. Когато го запитали, какво мисли – може ли на злото да се отплаща с благост, той отвърнал, че злото не би трябвало да бъде третирано с благост, а със справедливост.

За щастие нашият Господ е на друго мнение: отнасяйте се с любов и учтивост към тези, които се отнасят лошо с вас. И чрез Еремия ни казва: “Наистина те възлюбих с вечна любов, затова продължих да ти оказвам милост” (Еремия 31:3). Разбирате ли, Бог е далеч от подкопаването на свободата на избора ни, а върши най-доброто, за да ни убеди и да ни възстанови при Себе Си. Но е необходимо ние да Му отговорим. И ако резултатът не е възстановената връзка помежду ни, то причина за това не е нежеланието на Бога, а нашето нежелание.

В цялата книга на Захария като червена нишка преминава темата за завръщането на Бога при Неговия народ и за тяхното завръщане при Него. Много е важно винаги да помним, че макар Божието завръщане при нас да е доказателство за Неговата любов и приемане, те биха били безполезни, ако и ние не се завърнем при Него. Темата за завръщането е многократно подчертавана в осемте видения, намиращи се в глави 1:7 до 6:8.

В първото видение, дадено на Захария (Захария 1:8-17), намираме един интересен диалог между Христос, Който е Ангелът Господен (човекът, застанал между миртите) и Бог-Отец, Който е Господ на Силите. Синът пита Отец: “До кога няма да покажеш милост към Ерусалим?” (стих 12). В отговора на Отец се съдържат четири съществени елемента, касаещи Божието завръщане. Нека разгледаме тези елементи, водещи до кулминацията – отговорът на Господа на Силите: “Аз Съм се върнал с милост в Ерусалим” (стих 16).

Когато силната емоция на ревността е мотивирана от егоизма, тя е негативна и в края води до омраза към другите. От друга страна, когато тази силна емоция е мотивирана от истинска загриженост, тя е позитивна и води до любов. В контекста на Захария тя е мощен израз на Божието праведно негодувание, подбудено от алтруистичната цел на закрилата, защитата, наказанието и възстановяването на Неговия възлюбен народ.

От нашето проучване на темата за божествената ревност се появява прекрасната картина на нашия Господ. Тя ясно разкрива големия интензитет на Неговата любов към Неговия съгрешаващ народ. Той изобщо не е пасивен или индиферентен. Неговата ревностна и интензивна любов е толкова голяма, че Той не може да стои безучастно. Той е подбуден към действие. Събудил се е от святото Си обиталище (Зах. 2:13), за да защити заблудилия се народ. Той лично участва в това. Ние сме от голямо значение за Него и затова Той се ядосва и ни ревнува. Какъв Бог – Той се грижи, при това се грижи много нежно за нас. Не желаем ли да се върнем при Него?

Големият Божи гняв. “Много се сърдя на охолните народи” (Захария 1:15). Бог бил особено недоволен или ядосан на езическите народи. Библията не се колебае да опише Бог като ядосан или преживяващ други силни емоции. Святото Му същество се отвръща от злото. Казано е, че Бог мрази греха, но обича грешника. Това е съвсем вярно. Но грехът не съществува в празното пространство – той съществува в хората и се практикува от хората. Божият гняв отразява Неговата голяма любов и Неговата загриженост народът да изостави греха.

Защо Бог е бил така ядосан на народите? Не ги ли използва, за да накаже Своя народ, като ги отведе в плен? Да, но тези езически народи – в своята арогантност и гордост – бяха прекрачили всички граници, преследвайки Божия народ. Бог не е бил чак толкова ядосан на народа Си. Фактът, че Бог ни се ядосва, показва, че е загрижен. Той не желае да ни наказва, но ако това е цената, на която можем да се завърнем при Него, Той е готов да я плати. Той е достатъчно загрижен за нас, за да ни наказва, но дори при наказанието е достатъчно загрижен, за да не ни накаже прекалено силно. Това е причината, поради която е проявил прекалена чувствителност, когато народите са отишли твърде далеч в наказанието на Неговия народ.

Захария 1:3 е ключовият текст, в който Бог апелира към народа Си да се завърне при Него. Нека го разгледаме по-подробно в следнаха схема:

“Така казва Господ на Силите.”

“Върнете се при Мене.”

“Казва Господ на Силите.”

“И Аз ще се върна при вас.”

“Казва Господ на Силите.”

Гореспоменатият текст показва, как Божият призив към нас, да се завърнем при Него, е паралелен с Неговото обещание да се завърне. Той започва, включва посредата и завършва с фразата “Казва Господ на Силите”. Това ясно показва колко сериозен и искрен е Бог в Своя призив. Само в един кратък стих Той дава тържествената Си дума, три пъти призовавайки за свидетел собствената Си титла “Господ на Силите”.

В този сериозен апел Бог желае да сложи край на миналото и да започне наново със завърналите се и наказани изгнаници. Неговата покана да се завърнат при Него не само включва споменаването на положителните резултати от завръщането им, но и думи на увещание и предупреждение. Това е бил сериозен въпрос, защото истинското завръщане при Бога би трябвало да включва предаване и отказване от фалшивата сигурност и презумции.

В Библията думата завръщане при Бога е много близка по значение с думата покаяние. Тя обикновено се отнася за човек, който е обърнал гръб на Бога, като постепенно е отивал все по-далеч и по-далеч от Него. Да се “върнеш” означава да спреш, да престанеш да обръщаш гръб на Бога и да започнеш да ходиш в противоположна посока – към Бога. Това е единственият начин да се възползваш от Божието завръщане и да присвоиш Божиите обещания. Бог ни е дал свободен достъп до Него за подновяване на заветната връзка, но и ние трябва да Му осигурим свободен достъп до нас.

Евреите се бяха завърнали буквално от Вавилон. Но само едно малцинство се бяха вслушали в Божия глас да се завърнат в Ерусалим. Множеството остана в удобствата на Вавилон. Цитирайки Захария 2:6-9, Елена Вайт обяснява, че Бог “вдъхнови Захария да умолява заточениците да се завърнат... Но големият брой на онези, които не отговориха на декрета на Кир, останаха незасегнати от по-късните влияния. Дори когато Захария ги предупреди да бягат незабавно от Вавилон, те не се вслушаха в поканата” (“Пророци и царе”).

Сега Бог призовавал остатъка, който излязъл от Вавилон и се заселил в Ерусалим, към духовно завръщане при Него. Призивът включвал прострояването на храма в сърцата им за техния Бог, за да обитава там. Първо трябва да градим за Христос, преди да се опитаме да строим каквото и да било друго нещо. Апостол Павел пише: “Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос” (1 Кор. 3:11). А Давид заявява: “Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите” (Пс. 127:1).

Възможно ли е човек – в известен смисъл – да е излязъл от Вавилон, но в същото време да е останал във Вавилон? Възможно ли е да бъдем членове на църквата на остатъка, но в сърцата си все още да сме във Вавилон? А възможно ли е във Вавилон да има някои, чиито сърца са в ред с Бога? Трябва да има не само физическо излизане, но нещо по-важно – излизане и оставане вън от Вавилон на ума и сърцето. “Въпреки духовната тъмнина и отделяне от Бога по-голямата част от истинските Христови последователи все още принадлежат на църквите, съставляващи Вавилон” (“Великата борба”, стр. 237).

Бог апелира към Своя народ да научи ценните уроци от миналото, за да не бъде осъден да повтори старите си грешки. Той увещава: “Не ставайте такива, каквито бяха бащите ви” (Зах. 1:4). Той ги кани да се поучават от грешките на бащите си, да направят радикална промяна, да скъсат с миналото и да отворят нова страница, като се доверяват на Бог и на Неговото слово. В Захария 1:5,6 Той прави контраст между смъртта на бащите и пророците и трайността на Божиите думи и повеления. Неговите думи са настигнали бащите им. Бащите са чули Божиите слова и са погинали. Пророците са проповядвали думите на Бога и са починали. Но Божиите слова са останали трайни. В дългосрочен план те настигат всеки човек, независимо кой е той. Хората са се опитвали да ги игнорират, да избягат от тях, но в края Неговите слова са ги надживели.

На практика Бог казва, че няма начин народът Му да се справи без Него – колкото и да се опитват. Ако искаме да успеем, трябва да се свържем с Бога и Неговото слово. Хората умират, обстоятелствата се променят, събитията отминават, но Бог и Неговото Слово винаги вървят напред. Независимо какво правим, Божиите думи ще се изправят пред нас или ще ни настигнат – или за да ни утвърдят, или да ни осъдят.

Бог се е завърнал при нас. Нека незабавно се завърнем при Него и да останем с Него.