Като гледаме на него

Глава 3

БОГ С НАС

Когато новозаветните писатели искали да изразят голямата Божия любов, те намерили неутралната гръцка дума agape и я изпълнили с всичко онова, което е Бог. По тази причина Йоан, ученикът, когото Исус обичал, бил вдъхновен да напише една от най-дълбоките истини в цялата Библия: “Бог е любов” (1 Йоан 4:8). Бог е персонифицирана любов агапе и тази любов има различни личностни характеристики. Една от тези важни характеристики на Божията любов е, че тя никога не е сама и винаги търси заедността.

Ако обичаме някого, ние сме привлечени да бъдем с него. От друга страна, ако не можем да понасяме някого, установяваме, че се страхуваме от времето, което ни се налага да прекараме с тази личност и е съвсем възможно да се стараем да избягваме подобни срещи. Добрата новина за Бога е, че Той не ни избягва. Вместо това Той е привлечен към нас, независимо кои сме. Той се старае да бъде с нас и копнее за компанията ни.

Всъщност ние установяваме, че тази тема доминира цялата Библия. Бог силно желае да бъде с нас. Подобно ударение има за цел да премахне дори и сянка на съмнение, че Той наистина ни обича. Изобилието от примери разкрива този факт и от Стария Завет, и от Новия. По време на пътуването им из пустинята Бог казал на израилевите чада чрез Мойсей: “И да ми направят светилище, за да обитавам между тях” (Изход 25:8). Около 15 века по-късно “Словото стана плът и обитаваше между нас” (Йоан 1:14). Същият Исус-Слово, Който обитаваше сред тях в пустинята, е същата личност, която стана човек и която направи обиталището си между тях.

Но Той не е удовлетворен да обитава със Своя народ само в този временен свят. Той желае да обитава с тях цялата вечност в Неговото славно царство. С наближаването на разпятието Му Исус тържествено заяви на Своите учинеци: “Отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз, да бъдете и вие” (Йоан 14:2,3).

В библейските времена всяко име е имало особено значение. Името е представлявало характера и репутацията на човека. На Христос също е било дадено специално име – Емануил, което означава “Бог с нас”. Това име изпраща по цялата планета Земя ясната вест, че Бог възнамерява и желае да бъде със Своя народ. Това име въплъщава целия смисъл на спасението в една дума. “Ето, девица ще зачне и ще роди син и ще го нарекат Емануил (което значи Бог с нас)” (Матей 1:23, вж също Исая 7:14).

Три видения, които ясно показват, че Бог е сред Своя народ, подсилват Божия призив към народа Му, отправен чрез пророк Захария, да се завърнат при Него, защото Той се е завърнал при тях. Първото видение: мъжът сред миртите (Захария 1:7-17). Второто видение: четирите рога и четиримата ковачи (стихове 18-21). Третото видение: човекът с връв за мерене (Захария 2:1-13).

В тази видения се съдържа нещо повече от протоколни детайли и от онова, което се вижда на повърхността. Бог е събуден за действие в полза на обезкуражения Си народ. Да, Той иска тон отново да установи народа Си в тяхната земя, но нещо по-важно – Той желае Сам Той отново да се установи в сърцата им. Желае да им помогне да изградят Неговия храм в сърцата си, за да може да обитава в тях. Готов е да им помогне при възстановяването на стените на Ерусалим, но което е по-спешно – желае Сам Той да бъде тяхната защитна стена.

“Ангелът Господен” се различава от тълкуващия ангел, който придружава Захария във виденията му и когото Захария винаги посочва д думите “ангелът, който говореше с мене” (Зах. 1:9,13). За този тълкуващ ангел ни се говори със същите думи и в Захария 1:19; 2:23; 4:1,4,5; 5:5 и 6:4. Самоличностите и на двата ангела са ясно обозначени и се различават един от друг.

Исус Христос, първото лице на Божеството, е този Ангел Господен. Библейските доказателства сочат недвусмислено на този факт. (Вж Изход 3:2,4; Зах. 3:1,2, цит. Бит. 32:24; Исус Навин 5:13-15). Той е появявалият се пред Мойсей, Яков и Исус Навин; а сега в нашето проучване се явява и пред Захария. Това е Христос, Който моли “Господ на Силите”, т.е. Отец да отговори на страстния въпрос кога ще възстанови Своя народ (Захария 1:12).

Въпросът на Христос към Неговия Отец разкрива голямата Му любов и загриженост като посредник в полза на народа. Важно е да се отбележи, че отговорът на Отец разкрива не по-малка любов и състрадание от тези на Сина. Бог Отец ни обича точно толкова, колкото Неговия Син. Ободряващо е да научим, че Те си говорят за нас, че ние сме от значение за Тях и че Те гледат сериозно на проблемите ни. Какви чудесни Приятели имаме! Те не само са дълбоко загрижени за проблемите ни, но и са в състояние и имат желание да направят нещо за разрешаването им. Кои други приятели в този свят могат да направят това?

Захария 1:8,10 ни казва, че Христос е стоял между миртовите дървета. Какво биха могли да означават тези дървета? Съвсем вероятно е те да символизират завърналите се изгнанници и Божията любов и благодат, които Той излива върху тях. Това подобие е подсилено от следните разсъждения, които предлагам внимателно да разгледаме.

1. Миртовите дървета са били позната гледка в Израил и Юдея. Те са били нещо обикновено в Палестина, като много от тях са расли около Ерусалим (Неем. 8:15; Исая 41:19). Освен това това дърво “е съвсем вероятно вечнозеленото Myntus communis, което ражда снежнобели цветове, които в краищата си са пурпурно-червени, а плодовете му са ароматни и от тях се правели парфюми... Миртовите клони са били използвани при изработката на палатки за празника Шатроразпъване в Ерусалим в периода след завръщането от плена (Неем. 8:15)” (“Адвентен Библейски Речник”, стр. 770).

2. На Захария бил показан “Ангелът Господен”, Христос, стоящ между тези миртови дървета. Този факт е в синхрон с цялото първо видение и с третото, където ни се посочва, че Бог желае да обитава сред Своя народ. Следователно Христос сред миртовите дървета е равен на Хирстос сред Своя народ.

3. Великата тема на Завръщането на Бога при Неговия народ и обитаването Му между тях е централната тема на цялата книга на пророк Захария и на въпроса за възстановяването. Така че Христос, застанал между миртите, е в съгласие с тази централна тема.

4. Миртовите клони били използвани за изработката на палатки за празника Шатроразпъване. Този празник се отбелязвал през есента, в края на сухия период, като очакване на Божието проявление сред тях посредством водните потоци на дъжда. Исус е посещавал празника Шатроразпъване в Ерусалим. Забележително е, че през последния ден на този празник Той предложи Себе Си като водата на живота и даде обещанието на изливането на Духа като цялостна проява на Божието присъствие и благословение сред Своя народ.

“А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика, казвайки: Ако някой е жаден, нека дойде при Мене и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече Писанието” (Йоан 7:37,38).

5. Захария е много месианска книга, а Христос е сърцето и центърът й. С всичките му сериозни апели към деморализирания Му народ и копнежа Му да бъде с тях и да ги възстанови би изглеждало съвсем естествено да желае да бъде сред тях – така, както е бил видян сред миртовите дървета.

Какво ни казва всичко това за Христос? Това не е някой отсъстващ, вместо това Той застава на страната на обесърчения Си народ и идва при тях със симпатия и солидарност. В резултат на присъствието Му между тях те получават много благословения. Захария 1:13-17 споменава някои от тези големи благословения. Той им дава Своята утеха, любов, защита, състрадание, просперитет и възстановяване.

Интересно е да се отбележи, че имената на Ерусалим, Юда и Сион се споменават няколко пъти в Захария 1. Това се наблюдава и в цялата книга. “Ерусалим” е споменат по име 41 пъти, “Юда” – 21 пъти. Вярно е, че сме склонни да мислим и да споменаваме имената на онези, които са ни близки и скъпи. Тук, в този пасаж и в цялата книга, Господ очевидно е толкова погълнат от обичта Си към Своя народ, че споменава имената им много често.

Четирите рога и четирите ковачи. Това кратко видение се състои само от четири стиха – два въпроса и два отговора. Откриваме, че младият пророк Захария е проницателен, застанал нащрек и почти не дочакал отговора на първия си въпрос, веднага задава втори. Първият въпрос и отговор са свързани с четирите рога, вторият въпрос и отговор – с четиримата ковачи. Това видение е един диалог между Захария и ангела, който говори с него.

Думата “рог” се среща често в Писанието. В пророчеството с нея се представят политическа сила, царе или царства (Даниил 7:8,20,21; Откр. 17:12,16). Това е и значението на символа, използван в контекста на видението за четирите рога. “Рогът” би могъл да означава и сила, смелост, дързост, арогантност – също както животното използва рогата си, за да се хвали със силата си и ги използва за нападение или защита (вж Пс. 75:4,5; 132:17).

“Какви са тия?” (Зах. 1:18), пита Захария присъстващия ангел. Отговорът на ангела недвусмислено ни показва, че тази рогове са силите, “които разпръснаха Юда, Израил и Ерусалим” (стих 19). Броят на роговете – четири – вероятно е свързан с четирите страни и посоки на компаса – изток, запад, север и юг – и то тук всемирното приложение за целия езически свят.

Интересно еда се отбележи, че въпросът на Захария за четирите рога е свързан с тяхната идентичност: “Какви са тия?” Но във втория си въпрос за четиримата ковачи той се интересува от тяхната функция: “Какво да дошли да правят тия?” (стих 21). Това посочва, че ковачите са тук, за да действат, а роговете са получателите на това действие (стих 21).

Някои преводи посочват думата “дърводелец”, други – “ковач”. Различията идват от еврейската дума charashim, която означава “занаятчия” – някой, който се занимава с метал, дърво и камък. Тези четирима занаятчии представляват Божиите средства, които биха защитили Неговия народ от четирите рога, “които разрпъснаха Юда, Израил и Ерусалим” и да ги “повалят” (стихове 19,21).

Библейските изследователи са правили много предположения за отъждесвяването на четирите рога и четиримата занаятчии. Например някои считат, че четирите рога представляват четирите враждебни империи, преследвали и разпръснали Израил – Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим. Достатъчно е да се каже, че тези езически народи от своя страна също щяха да се ужасят и да бъдат повалени от занаятчиите, есперти по работата с дърво, камък и метал, които представляват “средствата, използвани от Господа, за възстановяването на Неговия народ и дома за поклонението пред Него” (“Пророци и царе”).

Какво ни учи видението за четирите рога и четиримата ковачи за начина, по който Бог се намесва в делата на Своя народ и на целия свят. Бог е интимно запознат с делата на човечеството. Той знае наистина всичко – миналото, настоящето и бъдещето. С цялото Му познание Той използва възможностите и обстоятелствата в историята, за да помогне на народа Си. Затова желае да обитава между тях и да ходи с тях – за да може да действа в тяхна полза.

От това видение можем да почерпим и други духовни поуки. Бог е реалист. Той не само предлага разрешения на проблемите, но и представя проблемите точно такива, каквито са. Той показва на Захария не само ковачите, но и роговете. Не желае да си скриваме главите в пясъка, претендирайки, че всичко е наред. Наистина от всички страни сме обкръжени с рогове, но, благодаря на Бога, ние сме обкръжени и от Неговите занаятчии, които могат и са готови да повалят заплашващите ни рогове. Но съществува опасността да забелязваме само първата част от видението на Захария – роговете – и да бъдем така погълнати и изплашени от тях, че да пропуснем да забележим втората част от видението, Божието разрешение на проблема – Неговите способни занаятчии.

Четиримата занаятчии ни казват още нещо – че когато Бог обитава между нас, всичко е възможно. Независимо колко силни могат да бъдат роговете на нашите проблеми или пред колко от тях сме изправени, Божиите занаятчии са повече от подходящи да посрещнат всеки един от тях. За четирите рога има четирима ковачи. И за всеки рог Бог е подбрал подходящия занаятчия, който да се справи с него.

И най-накрая, в Библията “занаятчиите” се отнасят до специалистите, работещи с дърво – дърводелците; специалистите, работещи с камък – каменоделците; и специалистите, работещи с метал – ковачите. Говорейки символично, ние може да се изправим пред “дървени” рогове – не много твърди, или пред “каменни” рогове – твърди, или пък пред “метални” рогове – много твърди. Добрата новина е, че Бог има Свои божествени специалисти, които знаят как да се справят с всички видове рогове. Дърводелците, каменоделците и ковачите знаят как да режат, строшават или стопяват каквито и рогове да се изправят пред тях.

От “Пророци и царе” научаваме как Бог видоизмени начина за осъществяването на вечния Си план: “Онова, което Бог възнамеряваше да извърши са света чрез Израил, избрания народ, Той най-после ще осъществи чрез Своята църква на земята днес.” Независимо колко силно желае да остане Бог със Своя народ, няма да има никаква полза, ако и те не пожелаят да остане с тях. Той няма да им се натрапи. И въпреки че уважава техния избор, като им позволява да Го напуснат, Той плаче за тях: “Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю?” (Осия 11:8).

В Римляни 9-11 апостол Павел изяснява преминаването от буквалния към духовния Израил. Той потвърждава, че Бог ще спаси обещанията Си, които ще бъдат осъществени чрез духовния Израил или Християнската църква. В Римляни 9:30,31 той заявява, че духовният Израил е заел мястото на буквалния Израил и че всеки, който приеме Христос и преживее Неговото пребъдващо присъствие, ще стане част от Божия духовен Израил.

На младежа с връвта за мерене било попречено да премери целия Ерусалим. Защо ли го е спрял ангелът? Когато изследваме Захария 2:4,5, ние откриваме две причини, поради които около Ерусалим не биха се издигнали стени.

1. Широтата и богатството на Божиите благословения. Поради множеството хора и добитък, идващи в него от другите народи, нямало начин такова голямо множество да се задържи със стени. Разпростирането на широтата, величието и влиянието на Ерусалим щяха да надминат всички построени и ограничени стени (вж Зах. 2:4).

2. Господното присъствие сред тях. Външно Бог щеше да бъде “огнена стена около него”, с което се визира Неговата защита и протекция от враговете му. Вероятно Бог щеше да е “славата всред него”, с което посочва Неговото божествено присъствие (вж Зах. 2:5).

Темата за Божието присъствие сред и около народа Му (представено чрез слава, огън и светлина) е една от важните теми в Библията. Сам Христос е огненият и облачен стълб (Изх. 13:21,22; Неем. 9:12). Агнето е светлината и славата на Ерусалим (Откр. 21:23,24). Бог даде това видение, за да увери народа Си, че е с тях. Те не били сигурни в това. Тъй като гледали недовършения храм (символизиращ Неговото присъствие) и разрушените градски стени на сигурност и закрила, те се чудели дали Бог не ги е изоставил и напуснал. Те имали и болезненото вътрешно чувство, че дори и да завършат Храма и града, те не биха възстановили предишната слава и величие.

Те търсели увереност в изграждането на сгради и стени в миналата слава. Точно тук ги посрещна Бог – в точката на тяхната нужда. В Захария 1 Той апелира към тях да се доверят на думите Му. Сега в глава 2 Той апелира към тях да се доверят на могъщото Му и славно присътсвие с и около тях. Те трябваше да положат доверието си не толкова върху стени и сгради, а върху Него, защото Той им се беше обещал.

Когато римляните превзели Ерусалим през 70 г.сл.Хр., те запалили храма и ограбили града. Какво бе станало с Божието обещание за вътрешна слава и светлина и външна протекция и безопасност? Тази стена от огън и тази на светлина и слава не бяха загасени и премахнати според Божия избор, а от евреите, които не останали верни на своята част от завета. За съжаление те бяха забравили своя Бог и греховете им ги бяха отделили и отдалечили от Него. Като последица те бяха оставени да пожънат естествените резултати от бунта си. (Вж Осия 8:14; Амос 2:5; Матей 23:37,38.)

“Вестите на Захария, излагащи славното бъдеще на Ерусалим, бяха условни (Зах. 6:15). Тъй като евреите, които се завърнаха от робство, не успяха да отговорят на духовните условия, на които се основаваше просперитетът им, пророчествата не се осъществиха според първоначалния им замисъл. Определени черти от него обаче ще се изпълнят в християнската църква” (“Адвентен Библейски Коментар”, том 4, стр. 1085).

Обещанията, дадени на евреите, бяха прехвърлени на църквата и нейните членове, които някога са били в тъмнина, но сега са станали светлина на света в Господа (Ефес. 5:8). Неговата светлина и слава сияе чрез ония, които отразяват Неговата светлина и слава. Християнската църква, Божият верен остатък, е била защитавана и предпазвана през вековете от Божията “огнена стена” – Неговото присъствие в нея. Стените не можеха да задържат и ограничат експанзията й. Члез силата, светлината и Божието присъствие църквата се разпростря по целия познат тогава свят, като продължава да се разпростира по света и днес, евангелизирайки го и подготваяки го да влезе в “святия град, новия Ерусалим, който слиза от небето от Бога” (Откр. 21:2). Този нов Ерусалим ще притежава Божията слава (стих 11) – и “Божията слава го осветява и неговото светило е Агнето” (стих 23).

Каква ограничаваща “връв за мерене” използваме в живота си и в нашата църква? Кое са “стените” на сигурност в живота ни? На какво възлагаме доверието си? Можем да имаме свои планове и цели, своя връв за мерене, но и Бог има планове и цели за нас и за нашите църкви. Дали понякога не сме прекалено погълнати от измерванията си, че изгубваме от погледа си онова, което Бог желае да извършим в нас и чрез нас?

Винаги е имало статистици и определители на цели, които желаят да преброят и измерят всичко, което им падне под ръка. Без съмнение това е нужно и полезно. Но трябва да сме внимателни да не поставяме ограничения и да не определяме стриктно Божието дело и планове. Нека не забравяме, че Той мисли за огън, светлина и слава! Как да измерим това! Или нима можем да измерим границите на едно любящо и благо дело? А какво да кажем за Божията любов? Тя е толкова велика и обширна, толкова могъща и неограничена, че никакви стени не могат да я задържат в човешкото сърце, в църквата или в света като цяло.

Когато наближаваме края на тази глава, ние ще разгледаме някои важни моменти, съдържащи се в Захария 2:10-13,8. Те са свързани с Божието обещание да обитава в Сион, да наследи Юда и да избере Ерусалим, така че всеки, който ги докосва, докосва ценицата на очите Му. В стихове 10 и 11 Господ два пъти заявява: “Аз ще обитавам всред тебе” и в резултат на това “много народи ще се прилепят при Господа” (стих 11).

“Имайки предвид славната перспектива, Сион е призован да се радва. Ако народът бе обърнал внимание на вестите на своите пророци, градът щеше да устои в гордостта на просперитета, царицата на царствата” (Животът на Исус). Бог щеше да обитава всред него и Ерусалим щеше да се превърне в славната корона на света. С провала на Израил и осъществяването на Божиите намерения в духовното семе, християнската църква, почвата за радост вече е Новият Ерусалим, “слизащ от небето от Бога” (“Адвентен Библейски Коментар”, том 4 стр. 1091).

Нека разгледаме Захария 2:12 в светлината на Новия завет и християнската църква:

1. Господ наследява земята на Юда. Чрез Христос християните стават “наследници на Бога и сънаследници с Христа” (Римл. 8:17). И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание” (Галатяни 3:29).

2. Господ избира Ерусалим. Християните чрез Христос са избрани от Христа (Йоан 15:16). “Вие сте избран народ” (1 Петрово 2:9).

Изводът не може да бъде пропуснат: Бог е твърде любящ и много чувствителен спрямо нас. Стихът ни казва това по един много личен и интимен начин. Имаме Бог, Който се грижи за нас. Всички знаем колко чувствителни и скъпи са очите ни и как се грижим за тях, особено ако някой се опита да ги докосне. “Живата Библия” използва един много интересен начин да перефразира Захария 2:8: “Който ви причинява зло, бърка с пръст в окото на Йехова!” А Той казва това за Неговия неверен народ!

Да, да ни причини някой зло е да бръкне в окото на Бога! Той е Бог с нас. Той се отъждествява с нас по един интимен начин. Той е сред нас. Ние сме в сърцето Му. Ние сме зеницата на окото Му.