Като гледаме на него
Глава 4 ХРИСТОС – НАШИЯТ ХОДАТАЙ
Изтегляне 1.3 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава 5
- Осигуряват светлина/сила
Глава 4ХРИСТОС – НАШИЯТ ХОДАТАЙКой не би желал да има добър адвокат – защитник, ако е обвинен в извършването на сериозно престъпление? Сигурно всички бихме желали да имаме на своя страна такъв адвокат. Бихме желали и нашият случай да бъде разгледан от съдия, който се ползва с добра репутация. Защо? Защото в същата съдебна зала ще има и прокурор, който ще се старае да защити обвинението си до краен предел. Ще ни засипе с всички възможни алинеи от Кодекса, може и с нещо друго. Гореизложеното е хипотетична ситуация. Но разглеждането на случая на всеки човек в небесния съд изобщо не е хипотетично. И по-добре да имаме добър адвокат и съдия, защото там, в същата съдебна зала на небесния съд, се намира и един много упорит прокурор – нашият противник Сатана, “клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог” (Откр. 12:10). Той е експерт по обвиненията и е развил тази специалност до състоянието на изящно изкуство, което практикува неуморно – като се осмелява да го прави в небесната съдебна зала дори в присъствието на Самия Бог. Фактите по делото сочат, че ние наистина сме виновни и прокурорът Сатана изисква максималната присъда – смъртно наказание. Но, благодаря на Бога, нещата не спират дотук. Ние имаме един Адвокат – защитник, който е повече от подходящ за такъв прокурор като Сатана. Той е и експерт – експерт по нашата защита. Нашата защита е пълното посвещение на нашия могъщ Молител, Който “може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее, за да ходатайства за тях” (Евр. 7:25). Колко голяма е разликата между нашия Прокурор и нашия Адвокат! Сатана живее, за да обвинява и унищожава, а Христос живее, за да ни защитава и съвършено да спасява в милост и правда. Захария рисува Христос, нашия Адвокат, който се превръща във фокусна точка на тази глава. Помислете за следния преглед на четвъртото видение на пророка, записано в глава 3. След това ще продължим по-нататък проучването на тази важна тема:
1. Обвиняемите (стихове 1,3). 2. Обвинителят (стих 1). 3. Адвокатът (стих 1,2). Защитата 1. Сатана е смъмрен (стих 2). 2. Една главня е изтръгната от огъня (стих 2).
1. Обличане: оправдание (стихове 4,5). 2. Ходене (тук): освещение (стих 7). 3. Ходене (там): прославяне (стих 7). Първо, трябва да прегледаме историческия контекст на това важно видение. Завърналите се наскоро от Вавилон изгнанници са били като “главня, изтръгната от огън” (стих 2). Те са били почти унищожени от огъня на трудностите, отчаянието и гоненията. Всъщност те са щели да бъдат напълно унищожени, ако техният милостив Бог не се бил намесил точно навреме. Исус Йоседековия син в това видение представлява народа, застанал е на тяхно място като техен първосвещеник. Той е централната човешка фигура в това видение и той е получателят на Христовата правда. “Ангелът Господен”, Христос, нашият Адвокат, втората личност от Божеството, е втората божествена централна фигура. Обвинителят Сатана се възползвал от уязвимото положение, в което се намирал народът. Тъй като те били в упадък, той си мислел, че това е идеалното време да развихри силите си против тях, да ги довърши веднъж завинаги. Освен това Сатана бил твърде разтревожен, тъй като вече забелязал известен напредък в изграждането на Храма, а той желаел да загаси и последния им лъч на надежда. Той бил “решен да положи всички усилия, за да отслаби и обезсърчи Божия народ, издигайки пред очите им несъвършенствата на техните характери” (“Пророци и царе”). Но Бог, Който не задрямва или не спи, също бил там и “чрез една впечатляваща илюстрация на делото на Сатана и това на Христос Той показал силата на техния Посредник да победи обвинителя на Неговия народ” (пак там). Тази специфична вест от четвъртото видение на пророк Захария има особено, уместно и спешно приложение в опитността на Божия народ на остатъка сега и в близкото бъдеще. Ние, които живеем в последните дни на земната история точно преди края на благодатното време, трябва да изучаваме, преживяваме и споделяме тази жизненоважна вест от Бога. “Настойчиво ви моля... прочетете третата и четвъртата глави на Захария. Ако тези глави бъдат правилно разбрани, ако бъдат приети, ще бъде извършено едно дело за гладуващите и жадуващите за правдата, едно дело, което за църквата означава: ‘Върви напред и нагоре’”(“Свидетелства”, том 6). “Видението на Захария за Исус и Ангела Господен с особена сила важи за опитността на Божия народ в заключителните сцени на великия умилостивителен ден” (“Пророци и царе”).
Тук е и Бог-Отец като председателстващ съдия. Той е “Господ”, споменат три пъти в Захария 3:2, Който смъмря Сатана. Той е и същият “Господ” и “Господ на Силите”, споменат по-рано в Захария 1:10,12,13,14,16 и 17. Трябва да правим разлика между Него и “ангела Господен” или “ангела”, който е стоял пред Исус (Зах. 3:1,3). Ангелът е Христос, Ходатаят, второто лице на Божеството, Който заповядва мръсните дрехи да бъдат свалени от Исус (стих 4). Но трябва да помним, че Отец и Синът си сътрудничат в нашата защита. Библията ни учи, че Бог Отец наистина е съдията, но е делегирал тази отговорност на Своя Син. Сам Исус казва: “Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички” (Йоан 5:22). Павел нарича Христос “праведния съдия” (2 Тим. 4:8). Ето защо Христос е не само наш способен адвокат, но и нашият праведен съдия и съчувствителен първосвещеник.
В еврейския и гръцкия език имената Исус и Йешуа са идентични. Йешуа е еврейската форма, Исус – гръцката – и двете имена означават “Йехова е Спасител”. В Матей 1:21 четем: “Ще го наречеш Исус, защото Той е, Който ще спаси людете Си от греховете им”. Колко е съществено първосвещеникът да се нарича Исус! Големият проблем за Израил била планината от грехове, която ги разделяла от Бога. В това четвърто видение Исус Йоседековият син в известен смисъл представлява тип на нашия верен първосвещеник Христос. Исус представя своя грешен народ и става техен заместник пред небесния трибунал. Това е пит на Слугата Отрасъл, Който “ще изглади беззаконието на тая земя в един ден” (Зах. 3:8,9; вж още Зах. 6:11-13). Исус е облечен “в нацапани дрехи” (Зах. 3:3). Тези “нацапани дрехи” представляват паралел на “омърсената дреха” на Исая – те отразяват нашето истинско състояние и дори нашето най-добро състояние или цялата човешка правда. Защото Исая заявява: “Защото всички станахме като човек нечист и всичката ни правда е като омърсена дреха” (Исая 64:6). О, колко отчаяно се нуждаем от съвършената правда на Христос – нашия ходатай и първосвещеник! Не можем да не забележим, че Исус не казва нищо в своя защита. Не произнася нито дума на извинение. Той просто стои там, осъзнавайки своята и на народа вина и предавайки се на Божията милост. И точно това е отношението, което трябва да имаме. Можем да открием пет стъпки в смълчаването на обвинителя и получаването на прадвата на нашия Изкупител, кагота получим следното важно заявление от книгата “Пророци и царе”: “Първосвещеникът не може да защити себе си и народа си от сатанинските обвинения. Той не твърди, че Израил е невинен. Изцапаните дрехи, с които е облечен като техен представител, символизират греховете на людете. С тях застава пред Ангела, изповядва вината им, но и посочва тяхното покаяние и смирение и заявява, че разчита на милостта на опрощаващия Изкупите. С вяра се позовава на Божиите обещания” (стр. 297,298). 1. Исус не защитава, нито извинява своя грях. 2. Той изповядва вината на народа си. 3. Сочи на тяхното покаяние и смирение. 4. Разчита на милостта на Изкупителя. 5. С вяра се позовава на Божиите обещания. Елена Вайт ни дава и друга чудесна духовна формула: да отклоним погледа си от аз-а и от Сатана и да погледнем нагоре към нашия ходатай и Изкупител. “Когато Сатана дойде при вас и ви каже, че сте голям грешник, погледнете нагоре към вашия Спасител и говорете за Неговите заслуги... Признайте греха си, но кажете на врага, че “Исус Христос дойде на света, за да спаси грешните” и че и вие можете да се спасите чрез несравнимата Му любов” (“Пътят към Христа”). Това е най-голямото дело, което можем да направим – да отидем при Христос и да останем при Него. Нашата част не е да защитаваме себе си. Това е работа на нашия Защитник; нека Му позволим да си свърши работата! Той ни предлага в Свое лице най-добрата защита. Нашата част се състои в това – да гледаме нагоре към Него. Ето какво се получава, когато се опитваме сами да се защитаваме или да извиняваме грешките си: “Ако онези, които скриват и извиняват греховете си, биха могли да видят как Сатана ликува над тях, как се подиграва на Христос и святите ангели за техния курс на поведение, те бързо щяха да изповядат греховете си и да ги изоставят” (“Великата борба”, кусривът е мой – б.а.). Обвинителят. Въпреки че Сатана е в небесния съд, за да се “възпротиви” на Исус (Зах. 3:1), ние не научаваме какво точно е казал. Разбира се, там не е необходимо да говори много, защото той е обвинявал Исус и неговия народ пред Бога през цялото време, “денем и нощем” (Откровение 12:10). Щателно се е подготвял за случая. Той е напълно запознат и със случая на всеки един от нас. Направил е цялостно проучване и е винаги готов да обвинява и да настоява за правотата си против нас до крайност. Апостол Павел хвърля допълнителна светлина за идентичността и функцията на Сатана като обвинител. Той ги счита за яростна и лукава личност и ни предупреждава да се пазим от него. Съветва ни да бъдем “трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне” (1 Петр. 5:8). Еврейската дума за Сатана е същата като българската – hassatan, което буквално означава “противник” или “обвинител”. Думата, преведена в Захария 3:1 като “възпротивява”, също идва от еврейския глагол satan, буквално означаващ “обвинявам”. Тук, в това видение, се срещаме със Сатана като истинска личност, която си върши добре работата. Той не е плод на нечие въображение, просто идея или някаква безлична зла сила. Той явно се противи като оделна специфична личност на Исус Йоседековия син и се изправя пред неговия Адвокат. Изглежда, че той действа като официален служител в небесния съд, защото е застанал от дясната страна на обвиняемия Исус – а обикновено това е мястото, където застава прокурорът. Христос толерира ли Своя архивраг да идва в святото Му присъствие? Христос няма абсолютно нищо, от което да се бои от Сатана. Той го победи на кръста и държи живота му в ръцете Си. Не се опитва да скрие Сатана в някой ъгъл, смълчавайки обвиненията му. Желае истината да стане позната и Сатана да бъде разкрит такъв, какъвто е. Ако Сатана си мисли, че може да представя съдебни дела в съда – нека го направи и тогава истината ще излезе на бял свят. Но какъв е мотивът на Сатана да обвинява Божия народ така безжалостно? Той оспорва правото на Христос да им прости и да ги избави, защото претендира, че те не заслужават това и че са негова собственост. Винаги, когато някоя нещастна душа потърси избавление от Христос, Сатана се разярява и става все по-решителен. “Когато човек бъде приет в Божието семейство, това винаги предизвиква решителната съпротива на неприятеля” (“Пророци и царе”, стр. 298). Освен това той мрази Христос с дива омраза. Атакувайки Божия народ, Сатана желае да си отмъсти на нашия Спасител и Неговия спасителен план. “Атаките му произлизат единствено от враждата му с Христос... Цялата омраза и злоба на архибунтовника излиза наяве, когато вижда доказателствата за Христовото превъзходство. С демонска сила и лукавство действа той, за да изтръгне от Божиите ръце хората, приели спасението” (пак там, стр. 298,299). Нуждаем се от Божествена мъдрост, ако искаме да свалим маската на този лукав враг. Той постоянно търси начин да изкушава и пленява Божия народ. Вършейки това, прилага двойна стратегия: да ги примами да съгрешат и след това да ги обвинява и осъжда за греховете им. Той е напълно запознат с всичките им слабости и грехове и ги трупа, за да звучат обвиненията му по-солидно в съда. “Сатана много добре знае кои грехове са извършили Божиите люде в резултат на изкушенията му. Обвинява ги, че чрез тях са загубили Божията закрила и сега има право да ги погуби” (пак там, стр. 300). Нашата единствена надежда е Христос да се представи за наш заместник и сигурност и Той го прави. Той живее, за да извърши най-доброто за нашата защита и в Своята милост и любов Той застава на огневата линия на Сатана. Това не ни ли е достатъчно, за да се откажем от греха? Не бихме ли желали да не бяхме давали на нашия обвинител толкова много амуниции, с които да разработи така добре обвиненията си против нас и нашия Спасител? Даваме ли му и днес допълнителни амуниции? Ами утре или другата седмица? Заради Христос и заради нашата собствена вечна съдба няма ли да Му се предадем напълно? Няма ли да се откажем от греха? Как можем да сме толкова безгрижни спрямо връзката си с Него? Как можем да продължим да си играем с греха, заслепени за невидимите сили, които постоянно се борят за душите ни? Божествената защита. Исус представлява Божия народ с отчаяната му нужда от служенето на Христос в тяхна полза. Христос и Сатана се борят за тях, като Сатана претендира за тях, като принадлежащи му по право. Обвинителят сочи на греховете им като основание за принадлежността им и се противопоставя на възстановяването им за Христос. Вечната им участ виси на везните. Сатана казва истината в обвиненята си – защото те наистина са виновни. А тяхната единствена надежда се крие в Христос – защитата и правдата им. Елена Вайт пише: “Но Този, Който тогава беше надеждата на Израил, неговата защита, оправдание и изкупление, е надеждата и за днешната църква” (пак там, стр 298). Исус Христос е антитип на Исус Йоседековия син като наш ходатай и първосвещеник. “Който (Бог) за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога” (2 Коринтяни 5:21). “И Господ възложи на Него (Христос) беззаконието на всички ни” (Исая 53:6). Смъмрянето на Сатана. Защитата на Исус не представляваше отричане на вината, вместо това тя се състоеше от молба за симпатия и милост. С Христос не трябва да мислим за вината – ако вече сме преживели истинската изповед на греха и предаване. Господ не извинява греха на Исус, нито го извинява или игнорира мръсните дреги на първосвещеника. Но Той е съгласен да се изправи пред Сатана и да отговаря на обвиненията му. Той го смълчава, като представя Себе Си като тяхна жертва и ги покрива със съвършената Си праведност. “Кръвта на Исус Христос е красноречива молба в полза на грешниците” (“Свидетелства към проповедниците”). Как да се справяме със Сатана, когато дойде при нас да ни изкушава, да се пазари с нас, да спори? Ние не сме му равностойни противници, но Христос е и Той ни предлага Своята победа и Самия Себе Си за победата над изкусителя. Освен в записаната в Захария 3 среща между Христос и Сатана има и няколко други. (Вж Юда 9 и Лука 4:3,4,13,35). Христос, доверявайки се на Своя Отец, се позовава на Неговото слово и смъмри Сатана. Нека не бъдем привлечени от примките на измамника. Не трябва да сключваме никакви сделки с него. Той е господар на злото, но е победен и обречен и знае това. Трябва да свалим маската му със светлината на Божията любов и истина. Не е необходимо да влизаме в бой с него, достатъчно е просто да го предадем на “ангела Господен”. Нашият Ходатай знае как да го смъмри и как да смълчи обвиненията му. “Той (Исус) ходатайства за тях и с мощното доказателство на Голгота побеждава обвинителя им” (“Пророци и царе”, стр. 299). Христос основава защитата на Исус и народа върху две точки. Първата е свързана с това, което е направил заради тях. Втората точка от защитата Му е свързана с жалкото състояние на Израил и с отношението им на покаяние. С други думи защитата на техния случай се основаваше на Господната инициатива да избере Ерусалим и на техния отговор на покаяние и предаване като “главня, изтръгната от огън” (Зах. 3:2). Божието спасително дело и нашият отговор трябва винаги да вървят заедно ръка за ръка.
Ако се чувстваме така за парче хартия, представяте ли си как се чувства Христос за Своя скъпоценен народ на остатъка! Израилевите чада преминаха през огъня на изгнанничеството и гоненията така че почти бяха погълнати от пламъците. Сатана би ги оставил в пламъците до пълното им унищожение, но милостивият Бог се бе намесил и ги бе възвърнал – един скъпоценен остатък. Да, главнята още пушеше, миришеше на огън и бе безформена. Но Той ги бе извадил от огъня точно навреме и не желаеше никой да ги отнеме от ръката Му. Разбира се, срамно и низко е за Сатана да се занимава с главня, която вече страда достатъчно и е почти унищожена. Но това е Сатана. Той иска да угаси всеки лъч на надежда или да потуши дори и мъждукащата светлинка на очакване в борещото се човешко сърце. Точно обратното, Христос поддържа всяка искрица надежда и привдига отпадналите. Исая казва за Него: “Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси” (Исая 42:3).
Удивително е, че тези няколко кратки стиха обобщават целия спасителен план, представен в лицето на Исус Йоседековия син – от осквернена личност до светия, служещ на Бога в небесните дворове! “Той (Исус) моли за Своя народ не само опрощение и оправдание – пълно и цялостно, но и дял в Неговата слава и място на Неговия трон” (“Великата борба”). Обличането. Христос кара свидетелстващия ангел да отнеме мръсните дрехи на Исус, символициращи неговата човешка праведност, и след това се обръща към Него с думите: “Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в богати одежди” (Захария 3:4). Интересно е да се отбележи, че предложението на бдителния Захария за поставяне на “хибава митра” на главата на Исус е било прието. Така че двете неща, поставени върху Исус, са “богатите одежди” и “хубавата митра”. Темата за Христос, Който ни покрива със Своята дреха на праведност, е много силна както в Стария, така и в Новия завет. Исая възкликва с голяма радост, защото Господ “ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда” (Исая 61:10). Еремия предава едно месианско пророчество за праведния Отрасъл, който ще донесе спасение и който ще не нарича “Господ наша правда” (Ерем. 23:6). Сравнете това с Отрасъла, споменат в Захария 3:8,9, който “ще изглади беззаконието на тая земя в един ден”. А Павел заявява за Христос, че Той е източникът на нашия живот “в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изпълнение” (1 Кор. 1:30). Казано по-просто, Христос е праведност и без Него няма дори и най-малка черта от прадва. Правдата, от която се нуждаем, винаги идва с Христос и никога отделно от Него. Той ни предлага Себе Си и, приемайки Го, ние приемаме Неговата праведност. Коментирайки тази тема от Захария 3, Елена Вайт пише някои бисери на истината относно покриването ни с Христовата дреха на правдата. “Израил бе облечен с “богати одежди” – вменената Христова правда” (“Пророци и царе”, стр. 298). “Всички, облекли одеждата на Христовата правда, ще бъдат пред Него избрани, праведни и верни. Сатана няма да ги изтръгне от десницата на Спасителя. Христос няма да позволи нито една душа, поискала с покаяние и вяра Божията закрила, да попадне под властта на Сатана” (пак там, стр. 299). Какво означава “хубавата митра”, сложена на главата на Исус? Думата “хубава” идва от еврейската дума tahar, която означава “да бъдеш чист” или “да бъдеш обявен за чист”. В Стария завет митрата на първосвещеникът е носела надписа “свят Господу” (Изх. 28:36-38). Поставяйки чиста митра на главата на Исус, Господ го обявявал за способен да функционира като първосвещеник, служещ пред Него. Чистите дрехи и чистата митра, поставени върху тялото и на главата на Исус, символизират оправданието. Но чистата митра би могла да означава и освещението и от тук – посвещението на ума и сърцето на Христос. Оправданието винаги трябва да води до един и същи резултат – “свят Господу” – един осветен живот. Защото Христос не е разделен. Той не е само нашето оправдание; Той е и нашето освещение (1 Кор. 1:30). “Не можем да заслужим спасението, но трябва да го търсим с такъв интерес и упоритост, сякаш трябва да изоставим за него всичко на света” (“Притчи Христови”). При съвършената защита на Христос, Сатана е бил напълно смълчан. Аргументите му се изчерпали и той замлъкнал, преди още Господ да започне мощната Си защита. Да, Сатана може да спори за човешката праведност, но как би могъл да оспори съвършената прадевност на Христос, която покрива каещия се грешник? “Само Христос може да отправи ефективна молба в наша полза. Той е в състояние да смълчи обвинителя с аргументи, основаващи се не на нашите заслуги, а на Неговите” (“Свидетелства”, том 5). Ходене с Господа. От Захария 3:7 става ясно, че покриването с Христовата праведност включва опитността на ходене с и в Господа. Това включва ходене в Неговите пътища и спазване на Неговите заповеди. Ходенето е дума, която означава продължителност – от тук – живот на постоянно освещение в и с Христос. Това не е задължително тежка работа. По-скоро е работа на сърцето. Вслушайте се в думите натова дълбоко изказване, особено като имате предвид как да се живее за Христос. “Всяко истинско послушание идва от сърцето. Христос работеше от сърце. Ако сме съгласни, Той ще се уеднакви с нашите мисли и цели и така ще съчетае сърцата и умовете ни и ще ги слее в послушание спрямо Неговата воля, че когато Го слушаме и Му се покоряваме, ние просто ще изпълняваме собствените си подбуди... Когато познаваме Бога така както имаме радостта да Го познаваме, животът ни ще бъде живот на постоянно послушание. Оценяването на Христовия характер и близостта си с Бога ще ни накарат да намразим греха” (“Животът на Исус”, стр. 372, курсивът е мой – б.а.). Ходене там, в небето. Спасението не би било пълно без напускането на този нечестив свят за новия свят, където обитава правдата и където ще се наслаждаваме на присъствието на ангелите, стоящи до Христос. Оправданието и освещението чрез правдата на Христос ще ни доведат със сигурност до прославянето, когато Господ се завърне, за да ни вземе със Себе Си. Каква добра новина! Той се е погрижил не само за наказанието и силата на греха – самото присъствие на греха ще бъде изличено от този стар свят. В Захария 3:7 четем: “Така казва Господ на Силите: Ако ходиш в пътищата Ми и ако пазиш наредбите Ми, тогава пак ти ще пазиш дома Ми и пак ще пазиш дворовете Ми и ще ти дам свободен достъп между седящите тук.” Ако сме врени на Христос до край, Той ще ни даде свободен достъп до небесните дворове, за да бъдем с Него и с всички ангели завинаги. Тук намирам и едно вторично приложение. Ние можем да ходим между ангелите и в този свят. След като цитира горепосочения текст, Елена Вайт прави едно двойно приложение, заявявайки, че ако Исус Йоседековият син е верен до край, “той щеше да се присъедини към множеството около Божия трон” (“Пророци и царе”, стр. 298). И “Божии ангели ще ходят сред нас дори в този свят и накрая ще застанем сред ангелите около Божия трон” (пак там, стр. 299). Цялостното изпълнение на Захария 3 протича сега и ще продължи и в бъдеще. Елена Вайт коментира темата за последното оправдание и реабилитиране на Божия народ в контекста на опитността на Исус, Йоседековия син. За това споменава и Адвентният Библейски Коментар: “Показано ми бе, че опитността, записана в третата глава на Захария, сега се осъществява и ще продължи до тогава, докато хората, изповядващи чистота, отказват да се смирят в сърцата си и да изповядат греховете си” (“Коментари на Елена Вайт”, том 4). А “Пророци и царе”, стр. 301, загатва за времето на запечатването на Божия народ. Цитирайки Захария 3:4, г-жа Вайт пише: “Презреният остатък се облича в славни одежди, които повече няма да бъдат омърсени от покварата на света... Докато Сатана представя обвиненията си, святи невидими ангели минават напред-назад и поставят на верните печата на живия Бог.” Сега живеем във великия Ден на Умилостивението и трябва да се облечем с Христос и с дрехата на Неговата праведност. Без всякакво закъснение трябва да изследваме сърцата си, за да се уверим дали наистина сме се облекли с Христос. Някои са объркани и не знаят какво означава да си облечен и покрит с Христовата праведност. “Покорим ли се на Христос, сърцето се съединява с Неговото сърце, волята се превръща в Негова, умът става едно с Неговия ум, помислите са запленени от Него; ние живеем Неговия живот. Ето какво означава да бъдем облечени с одеждата на правдата Му” (“Притчи Христови”, стр. 92, курсивът е мой – б.а.). Някои хора стъпват в опасна зона – тази на смъртоносните предположения. Те повърхностно приемат Христовата благодат, като дори красноречиво обсъждат Неговата чудесна праведност, която ги покрива, но не живеят за Христос, а за света. Те имат вид на благочестие, но се отричат от силата му (2 Тим. 3:5). “Христовата правда няма да покрие ни един подхранван грях” (пак там, стр. 195). Нашият Ходатай е “Исус Христос праведния” (1 Йоаново 2:1), чието мощно застъпничество в наша полза значи много, но ние трябва да направим всичко, на което сме способни, за да се държим здраво за Него. Ако изберем да не поставим Христос в центъра на живота си, на практика решаваме да се отделим от Него и от тук – да се отделим и от дрехата на Неговата праведност. Това би причинило най-голямата сърдечна болка на нашия Изкупител. Той ни привлича с връзки на любов и ни казва, че спасението ни се намира само в идването при Него и в пребъдването в Него. В тази велика борба, бушуваща между Христос и Сатана за нашите души, Христос, нашата правда, винаги живее, за да ходатайства за нас; дяволът живее, за да отправя обвинения срещу нас. Ние би трябвало да имаме “здравословен респект” към Сатана, защото ние не сме му подходящи противници. Ето защо Яков ни дава един от най-практичните съвети в това отношение. Той пише: “Покорявайте се на Бога, но противете се на дявола и той ще бяга от вас” (Яков 4:7). Забележете реда, по който са подредени глаголите в този стих: 1) покорете се; 2) противете се; 3) бяга. Преди всичко друго ние трябва да се покорим, да се предадем на нашия Адвокат, за да бъдем едно с Него преди да се съпротивим на Сатана. В резултат на това Сатана ще бяга пред лицето на нашия Спасител. Това е най-добрият и единствен начин да живеем изобилния живот тук, да ходим с Него на тази земя така както ходеше Енох, така че когато дойде с облаците, Неговото явление да не бъде изненада за нас и да продължим да ходим с Него завинаги в славата Му. Глава 5ЧРЕЗ ДУХА МУПреди няколко години имах възможността да посетя едно лагерно събрание с важна тема “Ела, о, Душе Святи!” като фокусната точка на всяко събрание. Спомням си, че бях много развълнуван от темата за получаването на Святия Дух в живота ни и очахвах това лагерно събрание с голямо нетърпение. Но за мое разочарование събранията, провеждани всяка вечер през седмицата, разглеждаха въпроса как да не получим погрешния дух, вместо този за получаването на правилния Дух. Бяхме толкова внимателни за опасностите на емоционализма и фалшификациите,че по някакъв начин пропуснахме онова, което искаше да предаде основната тема “Ела, о, Душе Святи!”Разбира се, трябва да внимаваме за фалшификациите особено втези последни дни на духовно объркване, но не до степента, че да не получим от Бога онова, което е истинско. С други думи старайеки се да не преживеем погрешна опитност, ние можем да пропуснем получаването на истинското преживяване на Святия Дух. И това би било трагична грешка. Може би липсата на познаване на третото лице на Божеството се крие зад тази наша неспособност. Чувстваме се по-удобно с Христос, нашия Спасител. Христос ни изглежда по-реален, затова можем да се отъждествим с Него. Може би употребата на термина дух, с който Той ни е описан, ни оставя с впечатлението, че Той е нещо възвушно – някаква сила или влияние, а не реална личност като Христос. В тази глава ще изучим Святия Дух в контекста на Захария 4 и ще видим, как Той рисува прекрасен портрет на Месия. До тук съсредоточихме вниманието си върху Бог-Отец и Бог-Син в действие, но сега ще разгледаме Бог-Святи Дух. Святият Дух е също такава личност, като Отец и Синът. Библията ясно Го представя като някой, който функционира с капацитета на личност. Той не е идея или влияние – Той е личност. Святият Дух учи (Лука 12:12), утешава и убеждава (Йоан 16:7,8,15; 14:26) и освещава (1 Петр. 1:2). Близостта на Отец и Сина със Святия Дух е очевидна от името, с което Той ни е представен – и като “Божи Дух”, и като “Христов Дух” в един и същи стих (Римл. 8:9). В Захария 4:6 е наречен Дух на Господа на Силите. Делото на Святия Дух е свързано с живота и служенето на Христос. Той бе близък спътник на Христа още от самото начало. Христос бе заченат от Святия Дух (Матей 1:20), бе помазан от Духа при кръщението Си (Йоан 1:32-34), с което се сложи начало на обществената Му дейност. Святият Дух бе изпратен да запълни мястото на Христос като другия Утешител и е между нас като личен представител на Христос (Йоан 14:16-26). Не говори по собствен авторитет, но свидетелства за Христос и Го прославя (Йоан 16:13,14; 15:26). Най-накрая в Святия Дух Христос идва при нас, защото Духът обитава в нас и е в нас (Йоан 14:17,18). Така, както в предишната глава научихме, че правдата на Христос е съществена, ефикасна и достатъчна за първосвещеника Исус, така и в тази глава ще научим, че Святият Дух, който е Духът на Христос, е съществен и достатъчен за Зоровавел, управителя на Юдея. Както в Захария 3, така и в Захария 4 има две централни фигури. Централната човешка фигура е Зоровавел, а централната божествена фигура е Святият Дух. Темата на глава 4 е Святият Дух, символизиран с маслото, даващо сили на Зоровавел да извърши Божията воля като водач на Неговия народ. Също както маслото от двете маслинени дървета пълни светилника, така и маслото на Святия Дух дава сили на Зоровавел. Централната тема е явна от отговора на ангела на въпроса на Захария какво означават всички неща, които е видял. “Ето Господното слово към Зоровавела, което казва: “Не чрез сила нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на Силите” (Зах. 4:6). Нещо повече, Захария 4 допълва и усилва Захария 3 и е много съществена за нея. Великата опитност на приемането и живеенето на Христовата праведност в глава 3 трябва да бъде поддържана от упълномощаващото служене на Святия Дух в глава 4. Вярно е също така, че за да се запази Христовата праведност, ние трябва ежедневно да поддържаме ходенето си с Него. Защото за да продължи и процъфти подобна опитност, тя трябва да зависи от непрекъсващия поток и споделяне на Святия Дух в и чрез нашия живот. Запазваме дрехата на Христовата праведност не с човешките си сили, а чрез Духа Му.
1. Зоровавел е потомък на царското семейство на цар Давид (1 Лет. 3:19). 2. Той е бил принц и управител на Юдея (Ездра 1:8 и Агей 2:21). В Ездра 1:8 е посочено вавилонското му име Сасавасар. 3. Бил е определен за важиня пост на водач на завърналите се пленници от тяхното вавилонско робство (Неем. 7:6,7). 4. Бил е първият политически лидер, който възстановил поклонението пред Бога в Ерусалим, след като еврейският остатък се завърнал от изгнанието си във Вавилон (Ездра 3:8). 5. Той е бил политическият лидер, завършил възстановяването на Храма, въпреки многото препядствия и пречки - и вътрешни, и външни. Завърналите се изгнанници били обезсърчени, а враговете им свирепо им се противопоставяли. Пророчеството в Захария 4:9,10 относно завръщането за възстановяването на храма всъщност се е изпълнило съобразно Ездра 6:14,15 в шестата година от царуването на Дарий. 6. Той е бил прародител на Христос, Месия (Матей 1:12; Лука 3:27). 7. И най-после, Зоровавел е бил тип на Христос като Божи Служител и Отрасъл (Агей 2:23; Зах. 6:12,13). Това сравнение е много подходящо, тъй като Христос също бил надарен със силата на Святия Дух, за да възстанови храма на Божието присъствие в човешкото сърце. Проучете следната схема на всичко, което Захария е видял във петото си видение. След това отбележете изобразеното на схемата, тъй като и схемата, и този списък ще се окажат много полезни за разбирането ни на важните приложения на видението: 1. Златен светилник със седем лампи. 2. Чаша над светилника. 3. Всяка една от седемте по-малки цеви, водеща от чашата до всяка една от седемте лампи. 4. Всяка една от двете по-големи цеви, водеща от всяко маслиново дърво към чашата над светилника. 5. Двете маслинови дървета, източници на златното масло, предават маслото през двете по-големи цеви към чашата, а от чашата златното масло се предава на седемте лампи посредством седемте по-малки цеви. В петото видение на Захария се появяват четири главни симвора: двете маслинови дървета, светилникът, маслото и светлината. Тук наблюдаваме логична последователност на символите. Но може би ще е по-добре да ги проучим в последователността, в която са представени във видението и неговото тълкуване.
Друго контекстуално доказателство, че светилникът символизира Зоровавел, е отговорът на ангела на въпроса на Захария: “Какви са тия”? (Зах. 4:4) относно светилникът и маслиновите дървета. Отговорът е адресиран директно до Зоровавел: “Ето Господното слово към Зоровавела, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на Силите” (стих 6). С това Бог сякаш казва: “Зоровавеле, ти не можеш да построиш храма със собствени сили, със собствената си празна лампа; но можеш да го построиш чрез онова, което виждаш във видението: златното масло на Святия Дух, течащо през лампата на твоя живот, даващо ти светлина и сила да извършиш спешната задача, която непосредствено предстои – възстановяването на Храма” Обърнете внимание на следната диаграма:
Елена Вайт използва думата “лампа”, за да посочи живота на отделния човек. Говорейки за контраста на Захария 4 гл., тя на няколко пъти споменава златното масло на Святия Дух в лампата на сърцето на даден човек, предаващо светлина и сила. Например: “Всеки човек трябва да се погрижи за светенето на неговия светилник; и ако небесното масло е изпразнено в тези лампи последством златните цеви; ако съдовете са изпразнени от аз-а и подготвени да приемат святото масло, ще огрее светлина” (“Свидетелства”, том 6, курсивът е мой – б.а.). За да освети и да разпръсква светлина, светилникът е напълно зависим от златното масло на двете маслинови дървета. В известен смисъл самите ние сме светилници или както Исус каза на учениците Си и на нас: “Вие сте виделината на света” (Матей 5:14). Но нашата светлина без Исус се превръща в тъмнина, защото Сам Исус е “светлината на света” (Йоан 8:12). А Павел пише: “Тъй като някога си бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, обхождайте се като чада на светлината” (Ефес. 5:8). Цар Давид, прародителят на управителя Зоровавел, в Билията също е наречен “светилото на Израил” (2 Царе 21:17). Но само една глава по-късно сам Давид признава, че Господ е светилникът: “Защото Ти, Господи, си светилник мой и Господ ще озари тъмнината ми” (2 Царе 22:29). Друг пример намираме в притчата на Исус за десетте девици (Матей 25:1-13). Светилниците на разумните девици били пълни с масло, като с това символизирали изпълнения им със светлината и силата на Духа живот. А светилниците на неразумните девици нямали масло – символ, че животът им е лишен от същата тази светлина и сила. “Разумните (девици) взели масло във съдовете си и със светилниците си. Това е святото масло, представено в Захария 4:11-14: “Тогава, отговаряйки, му рекох: Какви са тия две маслинени дървета отдясно на светилника и отляво. И втори път отговорих, като му казах: Какви са тия две маслинени клончета, които през двете златни цеви изпразват из себе си маслото като от злато? А той в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са те? И рекох: Не зная, господарю мой. Тогава каза: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят.”... Маслото се получава в съдовете, приготвени за масло. Святият Дух в сърцето е Този, Който работи с любов и очиства душата” (“Адвентен Библейски Коментар”, Коментари на Елена Вайт, том 4). От гореизложените примери става ясно, че Давид, Зоровавел, учениците на Христос, разумните девици и всички ние можем да бъдем символизирани със светлините или светилниците, светещи с Божията светлина и сила. Но независимо колко изтънчени и талантливи може да сме, ако нашите човешки светилници не са снабдени с горивото на Христовия Дух, ние се превръщаме в тъмнина, лампи без пламък. “Ние, човеците, нямаме в себе си никаква наша светлина. Без Христа ние сме като една незапалена свещ, подобно на луната, когато е далеч от слънцето; ние нямаме нито един-едничък лъч за тъмния свят. Но когато се обърнем към Слънцето на правдата, когато се свържем с Христа, тогава цялата ни душа се просветлява от блясъка на божественото присъствие” (“Мисли от планината на блаженствата”, стр. 48).
Обезсърчението може да е една от най-високите планини, пред които се изправяме, а когато към него се прибавят външните присмехи и гонения, то става опустошително. Обезсърчението може да бъде особено деморализиращо и отслабващо силите ни, когато си позволим да съсредоточим мислите си върху онова, което е обезсърчаващо и по този начин да отклоним погледа си от Исус. Обезсърчението може да ни доведе до разочарование, което от своя страна да доведе до отчаяние; а отчаянието води до бедствие. Но ние не трябва да се поддаваме на обезсърчението – едно от най-опустошителните оръжия на Сатана. Трябва да отклоним погледа си от нас самите и да го насочим към Христос. “През цялата история на Божия народ големите планини от трудности, очевидно непреодолими, са безпокояли онези, които са се опитвали да осъществят Божия план” (“Пророци и царе”, стр. 303). “Ако осъзнаваме нуждите си, ние не бива да отдаваме всичките си сили в оплакване. Докато осъзнаваме безпомощното си състояние без Христос, ние не трябва да се отдаваме на отчаяние, а да разчитаме на заслугите на един разпънат и възкръснал Спасител. Погледни и живей!” (“Патриарси и пророци”, стр. 294). “Говорете и действайте така, сякаш вашата вяра е непобедима” (“Притчи Христови”). Зоровавел лесно можел да се поддаде на отчаянието и да се откаже от всичко, но той позволил на Святия Дух да го изпълни – да му даде сили да види изравняването на голямата планина. Ръцете на Зоровавел приключили строежа на Храма (Зах. 4:9), донесен бил и връхният камък, за да се ознаменува завършването му (стих 7; вж още Ездра 6:14,15). Исус, като антитип на Зоровавел, бил изпълнен със Святия Дух, който му дал сили да посрещне победоносно голямата планина на сатанинските изкушения в пустинята и по време на цялото Му служене. Сатана не можа да Го отклони от построяването на Неговия храм в човешките сърца последством Святия Дух. Със сигурност можем да кажем, че Той е бил изправен пред много по-големи планини, отколкото Зоровавел или който и да е от нас някога ще е принуден да преодолее. Той добре познава нашите борби и затова ни съчувства. “Като Изкупител на света, Христос постоянно бил изправен пред привиден неуспех. Като че ли е вършел съвсем малка част от работата, която би желал, в издигането и спасяването. Сатанинските сили постоянно работели, за да попречат на Неговия път. Но Той не допускал обезсърчението” (“Служители на евангелието”). Можем ли да се отъждествим с Христос в това отношение? Научихме, че Зоровавел завършил възстановяването на Храма. Забележете, че той не само започнал, но и завършил това дело. Някои хора са много ефективни в началото на дадени нови проекти, но са твърде неспособни в завършването им. Безкрайно много са програмите, започнати с голям шум и въодушевление, но след това провалени поради липса на достатъчно ентусиазъм! За да запазим и успешно да завършим задачите, които Духът ни призовава да извършим, са необходими посвещение и дисциплина от наша страна, както и Неговата сила. Святият Дух ни кара да се съсредоточим не толкова върху “голямата планина”, а нещо по-важно – върху Неговата сила да превърне такава голяма планина в равно поле. Той е начинателят и завършителят. Той не само дава инициативата за даден проект, но и го завършва. Вие и аз сме Негови специални проекти и “оня, който е започнал доброто дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исуса Христа” (Фил. 1:6). В своето “Кредо за Мислите за Възможности” Робърт Шулър разказва, какво можем да направим, когато сме изправени пред планина. “Когато съм изправен пред планина, аз няма да се откажа. Ще продължа да се боря, докато я изкатеря, докато намеря път през нея, тунел под нея или просто ще остана и ще превърна планината в златна мина – с Божията помощ.”
И двамата мъже вършели една и съща работа – привидно маловажна, но двамата гледали по съвсем различен начин на ситуацията. Как гледаме на нашите дни от привидно маловажни работи? Дали просто местим боклуци от едно място на друго или помагаме във важното дело за изграждане на Божието царство? Зоровавел, новият управител на малката група завърнали се еврейски пленници, добре познавал “деня на малките работи”, споменат в Захария 4:10. Във всички малки начала той прозирал великия Божи план да възстанови за Себе Си Своя народ. Понякога Божията програма може да ни се струва незначителна, но тя ще триумфира чрез силата на Святия Дух. Този Храм не бил така величествен като първия. Сега човешките и материалните ресурси били по-ограничени, отколкото по времето на царуването на Соломон. Завърналите се от плена евреи често се обезсърчавали, когато сравнявали своя “ден на малките работи” с великите дни на цар Соломон. Те трябвало да възстановят прекрасния Соломонов Храм от отломъците – нещо, което изисквало голямо търпение и забавяне, както и вършенето на множество малки неща. Но Бог гледал на нещата по по-различен начин, тъй като Той заявява, че “последната слава на тоя дом ще бъде по-голяма от предишната” (Агей 2:29). Бог щеше да го изпълни със Своята слава и Христос щеше да го благослови с присъствието Си по време на първото Си пришествие. Това определено е било много повече, отколкото която и да било огромна сграда, която те биха могли да построят. Дори и Соломоновият Храм не бил благословен с физическото присъствие на въплътения Божи Син. Христос говори – често пъти незабележимо – с “тих и тънък глас” (3 Царе 19:21) чрез Своя Свят Дух. Той използва мощния пример, когато говори за големия потенциал на едно от най-мъничките семенца – синаповото зърно – което се превръща в огромен храст (Марко 4:30-32). Освен това Той каза: “Верният в най-малкото и в многото е верен” (Лука 16:10). Сигурно сте чували популярната пословица “Колкото повече, толкова по-добре?”, нали? И тъй като понякога разсъждаваме по този начин, ние сме склонни да презираме деня на малките работи. Често желаем нещата да са големи, впечатляващи – и то сега. Но Бог често пъти действа по друг начин. Големите събития в живота ни често започват и са резултат от някакво малко начало. Големият ден често идва в резултат на много съвсем обикновени дати. Историята на света е пълна с велики събития, започнали от привидно маловажни неща. Кой може да определи стойността на истинската усмивка, на приятелския жест, на здравото ръкостискане или на любезната дума? “Обикновено светът започва някое начинание с помпозност и хвалби. Божият начин е скромното начало да стане славен триумф на истината и правдата” (“Пророци и царе”, стр. 304). “Църквата изглежда доволна да направи само първите крачки в обръщането. Те гледат с по-голяма готовност на активната работа, отколкото на смиреното посвещение, с по-голяма готовност на включването във външна религиозна служба, отколкото във вътрешното дело на сърцето. Размишлението и молитвата биват пренебрегвани за сметка на суетата и показността” (“Свидетелства”, том 4). Двете маслинови дървета и златното масло. Маслината играе важна роля в изхранването и осигуряването на жизнения стандарт за много от средиземноморските страни. Така е било от древността, особено около Палестина. Маслините и олиото, получавано от тях, в продължение на много години са били жизненоважен хранителен елемент в тази част на света. Маслото, извличано от маслиновите дървета, има много приложения; то се радва и на богат символизъм в Библията. Подобни приложения включват: за храна (Числа 11:8), за помазване (1 Царе 10:1), за осветление (Изх. 25:6; Матей 25:3-8) и за разкрасяване (Рут 3:3). То символизира и просперитета (Втор. 32:13), братската любов (Пс. 133:2), радостта (Исая 61:3) и Святия Дух (Матей 25:4; 1 Йоан 2:20,27). Захария три пъти задава въпрос за двете маслинови дървета и тълкуващият ангел му дада два отговора (Зах. 4:4-6,11-14). В отговора на първия му въпрос ангелът изрично посочва Святия Дух: “Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми” (стих 6). Но след това ангелът отговаря на последните два въпроса, като казва, че двете маслинови дървета “са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят” (стих 14). “Двата помазани” буквално означава “двамата синове на маслото”. От контекста става ясно, че те снабдяват със златно масло, но не го получават. Изразът “двамата синове на маслото” на еврейски може да означава, че те са доставчици на масло – негови първоизточници. “Така че от святите, които стоят в Божието присъствие, Неговият Дух бива предаван на човешките инструменти, посветени на служба Нему. Мисията на двамата помазани е да предават светлина и сила на Божия народ” (“Свидетелства към проповедниците”). Ангелът не обяснява с точност кои са двамата помазани. Но приложението става ясно от контекста; логичният извод е, че представляват Божия Дух, споменат в Захария 4:6 и Неговите божествени средства. Те са посочени като източник на златното масло, чакащ наставления от “Господаря на целия свят” (стих 14). Те са също така представители на Божия Дух, като маслиновите дървета (стих 6) и изпълняват същата важна функция. Така както те пълнят светилника със златното масло, така и Святият Дух ни дава от Самия Себе Си. Ето защо тези важни символи – двете маслинови дървета, двата помазани, златното масло – представляват една и съща личност, Святия Дух. Интересно е да се отбележи, че светилникът се подхранва от двете маслинови дървета (или от двамата синове на маслото), но не от някоя човешка ръка. Това е много важно, тъй като златното масло на Божия Дух не се осигурява чрез никакви човешки усилия, а единствено от неизчерпаемия и неотслабващ Божи източник. Запасът е неограничен и тече постоянно и свободно така, както Духът пожелае. В това няма абсолютно никаква следа от човешки усилия или манипулации – всичко е дело на Бога. “В Божието дело човешкият елемент не може да сътвори нищо. Никой не може чрез собствените си усилия да стане носител на светлина за Бога” (“Притчи Христови”, стр. 263). “Трябва много по-малко да се уповаваме на човешките възможности и много повече да се доверяваме на способността на Бога да действа за всяка една вярваща душа” (пак там, стр. 82). Не чрез сила, нито чрез мощ. Дотук вече ни стана ясно, че Зоровавел не завърши възстановяването на Храма благодарение на собствените си сили или на човешки усилия, а благодарение на божествената мощ на Божия Дух. Сега трябва да си зададем средния важен въпрос: Каква е силата на Божия Дух в Захария 4:6? Обикновено тълкуването на този стих звучи горе-долу така: “не чрез човешка сила, а чрез Божията сила”, вместо “не чрез човешка сила, а чрез Божия Дух”. Има начин, по който можем да разгледаме този текст и той надминава великата Божия сила и се спира на силата на Неговия Дух на любов и милост. Той по-скоро винаги би се отнасят с любов към хората, отколкото да използва силата като първа мярка. Сатана предпочита да използва сила и насилие. За него силата определя правото, но Бог заради правото прави силата. Сатана няма на своя страна нито истината, нито праведността, но с Бога не е така. Често пъти е вярно, че когато даден човек, група или народ няма правото на своя страна, е склонен да използва сила и принуда в отношенията си с другите като един приемлив начин на поведение. Накратко, това е явен знак за слабост, а не за истинска сила. Той трябва да използва сила, защото в противен случай за него нищо не остава. Помислете за примера на Исус. Когато триумфално влезе в Ерусалим, възседнал на осле (Зах. 9:9), Той показа, че е “кротък и смирен по сърце”. Магарето е символизирало кротост, смирение и мир. Исус не бе победител, яздещ на кон, нито на колесница, използвайки силата на меча. В края Исус ще спечели великата борба не защото е по-силен, а защото е олицетворение на правдата и любовта. Святият Дух е и “Духът на истината” (Йоан 14:17) и “Духът Исус Христов” (Фил. 1:19), който свидетелства и прославя Христос (Йоан 16:13,14). Исус каза на учениците Си, че “за вас е по-добре да отида Аз, защото ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас, но ако отида, ще ви Го изпратя” (стих 7). В Своето въплъщение човекът Исус не бе всеприсъстващ, но сега присъства навсякъде благодарение на Своя Свят Дух. В тази връзка можем да разгледаме и Захария 4:10, където се казва: “Тия седем са очите Господни, тичащи през целия свят”. Съществува тясна, интимна връзка между Христос и Святия Дух така че тези седем очи биха могли да се отнасят предимно до Святия Дух, но биха могли да визират и Христос или и двете. Числото седем е симвор на пълнота и съвършенство. А маслото в седемте лампи на светилника в Храма бе разположено в седем посоки, с което се символизираше всеобхватното присъствие и сила на Святия Дух по цялата земя, свидетелствайки и прославяйки Христос. Разбира се, маслото в седемте рампи представлява Святия Дух, отиващ по цялата земя. Тази всевиждащи, всезнаещи и всеприсъстващи очи на Бога никога не задрямват, нито заспиват (Пс. 121:4) и те “се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него” (2 Лет. 16:9). В заключение нека отново разгледаме въпросите, поставени във въведението относно нашето приемане от Святия Дух, но този път в светлината на следните боговдъхновени думи: “Но ако Господ направеше да се почувства действието Му върху хората, както направи това в деня на Петдесятницата, много лица, изповядващи, че вярват в истината... биха извикали: “Внимание, избягвайте крайностите!”... Ще се намерят такива, които ще подвигат въпроси и ще критикуват, когато Божият Дух обхване мъже и жени и това е, защото сърцата им не са били докоснати и защото са останали студени и непокътнати” (“Избрани вести”, книга II, стр. 40). “Обещанието (за Святия Дух) ни принадлежи съко токлова, колкото и на тях (учениците) и все пак колко рядко се представя пред хората и колко рядко в църквата се говори за приемането му... Обещанието за Святия Дух се вмъква в разговорите ни като нещо обикновено, за него се говори съвсем инцидентно и това е всичко... Тази тема е била отлагана настрана сякаш някога в бъдещето ще й се отдаде необходимото внимание. Това обещано благословение, ако се изисква вяра, би донесло със себе си и всички останали благословения... Божията сила очаква тяхното изискване и приемане” (“Свидетелства към проповедниците”). “Защо не гладуваме и не жадуваме за дара на Духа, след като това е средството за получаване на сила? Защо не говорим за него, защо не се молим за него, защо не проповядваме за него?” (“Свидетелства”, том 8). Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 1.3 Mb. Сподели с приятели:
|