Като гледаме на него

Глава 7

Образът на Отрасълът се появява като център на книгата на Захария. Отрасълът е, Който защитава Исус и го покрива със Своята правда, Той е, Който чрез Духа Си повлиява на Зоровавел да съгради отново Храма. Той е силата зад всички Божии действия на спасение и възстановяване.

В тази глава ще насочим вниманието си към пасажите, засягащи темата за Отрасъла. Ето една приблизителна схема на тези пасажи:

“Служителят Ми Отрасълът”. Във видението за очистването и възстановяването на Исус, Йоседековия син, като първосвещеник Христос е представен като Служителя-Отрасъл, като Спасителя на Своя народ, Който “ще изглади беззаконието на тая земя в един ден” (Зах. 3:8,9). Този Служител-Отрасъл напълно се покорява на Своя Отец и изцяло се предава за човечеството. Исая описва праведния Служител-Отрасъл като оправдаващ мнозина, понасящ беззаконията им и застъпващ се за тях (Исая 53:11,12). А апостол Павел представя Христос като отказал се от всичко, “взел образ на слуга” и станал “послушен до смърт, даже смърт на кърст” (Фил. 2:7,8).

В Стария завет поне на четири главни места се говори за Месия като за Отрасъл. В тези четири месиански пасажа намираме четири различни портрета на Христос:

1. Божественият и праведен Цар идва от потомството на Давид като наследник на правдата. Той е наречен Господ Наша Правда и носи спасение (Ерем. 23:5,6; 33:15).

2. Служителят-Отрасъл осъществява Божието вечно намерение да спаси човечеството (Зах. 3:8).

3. Мъжът-Отрасъл представлява човешката раса в Неговото въплъщение като Човешки Син – истинския Човек (Зах. 6:12).

4. Богът-Отрасъл, отрасълът на Йехова е Божият Син (Исая 4:2).

Захария 3:8,9 говори за Служителя-Отрасъл като за един-единствен камък, на който са издълбани седем очи. Той носи обещанието, че вината на Израил един ден ще бъде премахната. Така както седемте очи на Господа от Захария 4:10 посочват неговото съвършено знание и всеприсъствие, това правят и очите на този уникален камък. Премахването на вината от народа отговаря на премахването на вината от Исус Йоседековия син (Зах. 3:4). Това има и ескатологично приложение за бъдещето. В Господния ден, когато Той се завърне, ще премахне вината и греха от цялата земя, възлагайки ги върху главата на Сатана. Можем да сравним този есхатологичен “камък” със споменатия в Дан. 2:34,35,44, където камъкът, “отсечен не с ръце”, унищожава всички земни царства и установява собственото Си вечно царство.

Нещо повече, онзи “един ден” може да се отнася за смъртта на Исус на кръста, когато Той пое върху Си вината и греха на света така че всеки, който Го приеме, да може да бъде покрит с Неговата правда. (Вж 1 Петрово 3:18; Евреи 9:25-28). В Откровение 5:6 Йоан вижда “Агне като заклано” със седем рога и седем очи. Тук очите на Христос са свързани с Неговото разпятие, когато Той премахна вината на света, поемайки я върху Себе Си.

Издълбаването върху камъка посочва нещо трайно – така и Божието предложение за прощение и мир е определено и сигурно за всеки, който Го търси. Той е изпитаният и сигурен камък за основа – скъпоценен крайъгълен камък, който няма да разочарова никой, положил доверието си върху Него (Исая 28:16). Определено може да се каже, че образът на камъка е много подходящ при описанието на Христос и често се споменава в Библията. Той бе Канарата, на която е построена църквата (Матей 16:18).

Вината е ужасно преживяване, тъй като тя тежи върху ума и бремето й съкрушава духа. Никой не може да премахне бремето на вината - никой, с изключение на Господ Исус. Само Той може да отнеме личната ни вина. Представяте ли си какво щеше да стане, ако нямаше начин за премахването й! Колко благодарни би трябвало да сме винаги за това уникално и неоценимо служене на нашия Служител-Отрасъл.

Когато Бог премахне вината на Неговия народ, следват сигурност, мир и просперитет. “В оня ден... ще поканите всеки ближния си под лозата си и под смоковницата си.” (Зах. 3:10). Стих 10 е тясно свързан с 9 чрез повтарянетона думата ден. Този “един ден”, за който ни говори стих 9 и в който Той премахва вината, е същият като “оня ден” (стих 10).

Лозите и смокините, характерни за Палестина, станали символ са Израил. Засаждането, радостта от плодовете на жетвата и спокойната почивка със семейството и приятелите под студената сянка на тези дървета означавали мир, радост и просперитет. Та нали точно това е естественият резултат от премахването на тежкото бреме на вината и греха?

Ето Мъжа. Тримата мъже, дошли от Вавилон, дали на Захария подаръци – злато и сребро, които той използвал за изработката на корона за Исус. Веднага след като сложил короната на главата на Исус, Господ казва на Йоседековия син: “Ето Мъжът, чието име е Отрасъл” (Зах. 6:11, 12). В такъв случай каква е връзката между Исус, Йоседековия син, и Мъжът-Отрасъл? В Захария 3:1-4 Исус представя своя грешен народ – тук той служи като тип на Царя Месия, Който ще действа в полза на народа Си.

Мъжът-Отрасъл “ще израсте от мястото си и ще построи храма Господен” (Зах. 6:12). Когато сравним този текст с Исая 11:1, в който също се споменава отрасълът и “коренът от суха земя” от Исая 53:2, виждаме много тясна връзка. И на трите места се загатва за израстването на растение, като се употребяват думи, като корен, пръчка, отрасъл, издънка. Бог гледаше на народа Си по този начин. Възлагаше на тях толкова големи надежди! Те трябваше да бъдат като дърво, което израства и разпростира клоните си, но в резултат на бунта им Бог бе наказал народа Си, отрязвайки това дърво и ги бе изпратил изгнаници във Вавилон. Но в милостта Си Бог все пак бе оставил корена и пъна (Исая 11:1), символ на надеждата и възстановяването, че един ден дървото – а именно обещаният Месия – щеше да израстне от корена Давидов.

Следващата схема сравнява и контрастира Отрасъла с пъна, описани в Исая 53:2; 11:1; 4:2 и Захария 6:12. Какъв би бил животът ви без живия Отрасъл?

“Сухата земя” символизира сухостта и безсъдържателността на духовния живот на Израил. От безнадеждността се появява надежда, а от сухия пън произраства жив отрасъл – като обещание за ново начало и нов живот. Този Жив Отрасъл щеше да успее там, където сухият пън, еврейският народ, се беше провалил.

Живият Отрасъл е обещание за ново начало и за нас днес. Чувствате ли, че вашият живот е като сух пън в суха земя? Позволете на Давидовото семе, на Живия Отрасъл, да израстне в живота ви и да ви даде надежда, правда и духовно плодоносен живот.

Захария 6:12,13 представя този Мъж-Отрасъл като активна личност. За това ни говорят няколко активни глагола, използвани, да опишат Неговата любов. Обърнете внимание на следната диаграма:

Повторението и ударението, поставено върху местоимението “Той”, визиращо Отрасъла, както и утвърдителното “да!” в стих 13, потвърждават определеното велико дело, което ще извърши. Тази идея се подкрепя и от честата употреба на активни глаголи, като: израсте, построи, приеме, седне и в някои преводи и управлява. Обещанието “Той ще построи храма Господен” е повторено, с което му се придава по-голяма тежест.

Знаем, че Мъжът-Отрасъл (действащ чрез Зоровавел) е истинският Строител на Храма. Но по-важното е, че Той изгражда храма на Своето присъствие сред нас. В Матей 26:61 Той нарича Своето тяло храм. А във въплъщението Си Той стана изпълнение на обещанието “Той ще построи храма Господен” (Зах. 6:12), ставайки плът и обитавайки между нас. В Христос бе разкрито Божието присъствие и слава: “Който е видял Мене, видял е Отца” (Йоан 14:9). Нещо повече, в Христа човечеството бе примирено с Бога. Неговата личност, въплъщението на Божията сила, присъствие и слава (Кол. 2:9) е мястото за среща – Храмът – където Бог и народът Му могат да общуват и да се примирят един с друг.

В края на тази глава ще разгледаме Мъжът-Отрасъл като Царя-Свещеник, символизиран с Исус Йоседековия син. Въпреки че е бил първосвещеник, той бил коронован като цар, за да покаже, че Христос ще съчетава в Себе Си двете божествени служби, изпълняващи двойните функции на царя/свещеника. Зоровавел и Исус са типове на делото на обещания Отрасъл. Въпреки че не са можели – и по отделно, и взети заедно – адекватно да представят функциите на Христос като цар и свещеник, Той съвършено и хармонично съчетава в Себе Си и двете служби.

Когато проучваме как Захария 6:13 илюстрира царските и свещеническите функции, съчетаващи се в Месия, забелязваме следния буквен образец: А Б А Б АБ.

Стихът завършва с подходящо обобщение на царските/свещеническите функции, които ще съчетава Мъжът-Отрасълът. Между тези царски/вещенически функции, съчетани в Христос-Отрасъла, ще съществуват хармония, разбиране и мир.

При първото си пришествие Христос стана наш първосвещеник (Евр. 2:17), а при Второто Си пришествие ще дойде като победоносен цар (Матей 25:31). Месията-Отрасъл съвършено съчетава тези две служби (вж. Евр. 4:17; Откр. 19:16; Ерем. 23:5,6). Той може да бъде сравнен и с Мелхиседек, който също съчетавал две функции на цар и свещеник (Евр. 5:5-10; 7:1,2).

Хармония, съвещание за мир – намираме ли ги, като работим заедно за изграждането на Христовото тяло като църква? Пастори и администратори, работещи хармонично за Господа. Академици, евангелизатори, медицински професионалисти и други, сътрудничащи си в единство и мир за напредъка на царството на нашия Цар и Свещеник.

Отрасълът не е само Отрасъл Израилев, но и на целия свят, за “далечни люде” (Зах. 6:15). В Христос разделителните стени между отделните народи са разрушени, така че тези, които са близо, и тези, които са далеч, могат да се срещнат като едно в Христа (Ефес. 2:13,17). В известен смисъл това е мисионска програма за достигане на другите нации извън Израил. Наистина Бог е планирал другите народи да научат за Него чрез свидетелството на Неговия народ и да се присъединят към тях в изграждането на духовния Му храм в живота им, в преживяването ан Неговото присъствие и благословения.

За съжаление буквалният Израил не отговори на Божиите условия за оформянето на онзи духовен дом, където всички народи да могат да общуват с истинския Бог. Той ги съветва внимателно да Му се покоряват, за да могат тези обещания да се изпълнят в живота им (Зах. 6:15). Но Божията цел се осъществява днес – в установяването на духовен Израил от всеки народ.

Помислете си върху въпроса: Прилежно ли поддържам живата връзка между живия Отрасъл и моя сух пън? Търсенето на Отрасъла Христос, за да ни съживи и изгради обигалището Си в живота ни, е най-важната ни задача. От това зависи вечната ни участ. “Ние не трябва да ходим с Бога само за известно време и след това да си отидем от Него и да ходим в светлината на нашите факли. Трябва да имаме твърда продължителност и устойчивост в делата на вярата... Никой от нас няма да получи победата без устойчиви, неуморни усилия, пропорционални на стойността на целта, която преследваме – вечния живот” (“Свидетелства към проповедниците”).