Като гледаме на него

Глава 8

Един ден новият пастор в района посещавал миряните си, за да се запознае по-добре с тях и да им покаже загрижеността си за проблемите им. В един от домовете той се срещнал с двамата родители и децата им, проявявайки истински интерес към техните коментари и опитности. В края на посещението си им казал колко му било приятно, че имал възможността да общува с всеки един от тях. След това изказал молитвата си и се приготвил да си тръгва. Майката внимателно го прекъснала, като казала, че неговото посещение им било много приятно, но дали не бил забравил да им каже нещо? Тя започнала да разсъждава на глас дали църквата не събира средства за някакъв проект или пасторът има да дискутира с тях някакъв особен проблем. Пасторът, леко изненадан, обяснил с цялата си искреност, че всъщност нямало никаква програма или проблем, за който бил отишъл при тях и че единствената причина за посещението му били те – той бил отишъл там само заради тях. Трогната от честния му отговор, със сълзи в очите, тя казала, че и други пастори са им идвали на посещения, но винаги поради някакви специални причини.

- За първи път в дома ни идва пастор с единствената причина по-добре да ни опознае – казала тя.

Тази глава разглежда задълбочения разговор между Господа и Неговия народ за етичното им поведение и истинските мотиви за тяхното служене и религиозна практика. Изглежда, че някои израилтяни са имали задни цели в сулженето на Бога и техните ближни. Те били движени от егоистични мотиви и вършели нещата заради себе си, а не заради Господа (Зах. 7:5,6).

Мотивът на Христос да се свърже с нас бе Неговата любов. “Но Бог препоръча Своята към нас любов в това че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас” (Римл. 5:8). Определено може да се каже, че нямахме нищо, което би могло да ни препоръча на Христос, защото бяхме дори Негови врагове. Той дойде за нас, заради самите нас, поради голямата Си любов. Какво подтиква нашите религиозни практики и службата ни на Бога? Дали действаме заради Христос? Дали поведението ни към Него и към другите е мотивирано от Христовата любов или от собствената ни любов към “аз-а”? Истинската религия надминава онова, което хората могат да видят отвън и достига до онова, което Бог може да види вътре в нас.

В тази глава ще насочим вниманието си към Захария 7 гл. Ще разгледаме начина, по който завърналите се изгнаници са практикували своя пост, какво е разкривал той за истинските им мотиви и как Бог ги е увещавал да изследват сърцата си и да отговорят на Неговата любов. Господ бил загрижен за посветеността на Своя народ на техните егоистични традиции, които не водели до истинска връзка с Него. Всеки религиозен акт тярбва да бъде Богоцентричен, а не да поставяме в центъра човека; в противен случай всеки подобен акт води до поклонение пред “аз-а”.

Една делегация от Ветил отишла в Ерусалим, за да пита за постите и оплакванията (Зах. 7:1-3). Очевидно, тази делегация била изпратена, тъй като подобни въпроси извъчвали умовете им. В отговор на запитването им Бог Сам повдига три въпроса – въпроси, пресметнати така че да им помогнат да изследват истинските си мотиви. Отговорът Му бил насочен не само към тях, но и “към всички люде на тая земя и свещениците” (стих 5). Онова, от което имали най-голяма нужда, бил не някакъв повърхностен отговор за дадена ритуална практика, а дълбоко изпитване на сърцата им от страна на Бога, за да им помогне да се съсредоточат върху Него и да оправят духовните си преоритети. В изпитващите Му въпроси Бог им напомнил, че претендирайки, че постят, ядат и пият за Него, те всъщност постели, ядяли и пиели заради самите себе си (стихове 5,6). Напомнил им и за съветите от старите пророци, които те били пренебрегнали и това довело до бедствията, за които плачели и постели (стих 7).

Те пренебрегвали съществения факт, че Той желаел от тях да се вслушат и покоряват на Неговите думи, насочвайки вниманието си към Него, а не към себе си и към манията им за техните провали. Един от начините да разгледаме тяхното ядене и пиене заради самите тях (стих 6) е да сравним въпросния стих с онова, което Бог им казва в следващия (стих 7). Истинският пост и истинското ядене в духовен смисъл означават пост от човешките думи и ядене от Господното слово. Духовно погледнато, ние ставаме онова, което ядем. Ако се храним с Божиите думи, все повече започваме да приличаме на Него. Ако се храним със собствените си думи, ставаме все по-егоцентрични. Бог желае да спрем да прегоавряме в умовете си нашите разочарования и да започнем да се доверяваме на Него и на онова, което иска да направи за нас. “Положителен дълг е да се съпротивляваме на меланхолията, несвързаните мисли и чувства – така, както е наш дълг и да се молим” (“По стъпките на Великия Лекар”). “Всичкото постене на света не може да замени простичкото доверие в словото на Бога” (“Съвети върху диетата и храната”).

Израилтяните проявявали егоизма и погрешната си мотивация не само във връзката им с Бога, но и в неправилното им отношение към другите около тях. Вярно е, че ако служим на Бога, подтиквани от погрешни мотиви, ние ще се отнасяме и към другите, подтиквани от погрешни мотиви. В Божието увещание към тях (стихове 8-10) намираме две утвърдителни заповеди и след това две отрицателни: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание. След това: Не угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца или сиромаха; и не измисляйте зло в сърцата си. Бог не само им казва какво не трябвало да правят, но също и какво изисква от тях. Нещо повече, Той започва увещанието Си в позитивния дух, преди да спомене какво не трябва да вършат. Нито е достатъчно, нито е възпитателно да се казва на хората какво е погрешно. Трябва да знаем, какво е правилното – да търсим изхода. Нуждаем се от положителни неща, които да заместят негативните, които сме вършили преди. Нашият Бог е такъв, че не само ни посочва в какво се състои проблемът, но и ни показва разрешението му.

Какво означава “Съдете справедливо”? Това трябва да е свързано с третирането на другите по справедлив и честен начин – и с чисти мотиви. Не сте ли установили, че е много освежаващо да общувате с човек, който е винаги справедлив, не е дребнав и не зачита някои личности над други? Всички ние високо ценим тези толкова необходими качества. В тези Божии увещания прозира духът на Планинската проповед. Бог надминава буквата на закона, достигайки до сърцето и духа на закона. И Захария, и Матей навлизат дълбоко под повърхността към истинските мотиви и намерения. Това е нивото, което Бог разглежда: “Защото Господ не гледа като човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.” (1 Царе 16:7). Да не се угнетяват вдовиците, сирачето, чужденецът или сиромахът и да не се измисля зло в сърцето против ближния, формират трудността за сърдечната религия. Тя е тотално различна от религията на външния вид, насърчаваща външната проява на плач и пост. Да бъдеш любезен към чужденците и вдовиците, надминава границите на законния дълг. Начинът, по който се отнасяме към подобни хора, разкрива истинските ни мотиви, разкрива какви сме всъщност вътрешно.

“Той (християнинът) постоянно живее като в Божието присъствие, знаейки, че всяка мисъл е разкрита пред очите на Онзи, с Когото трябва да се съобразяваме... Те (думите на Христос) осъждат измамните комплименти, избягването на истината, ласкателните фрази, преувеличенията... Те учат, че никой, който се опитва да се представи като такъв, какъвто не е, или чиито думи не представят истинското състояние на сърцето, не може да бъде наречен истинен” (“Мисли от планината на блаженствата”).

Твърде разочароващо е, че Божият народ не се вслушва в Неговите любящи увещания. Споменавайки трите действия, свързани с трите части на човешкото тяло, Захария много картинно описва как те са се отвърнали от Господа. Забележете тяхното постепенно и прогресиращо отхвърляне на Бога в следната схема на Захария 7:11,12:

Фразеологията на Захария води към една кулминационна точка. Първо, народът не се вслушал и не сътрудничил на Бога, демонстрирайки негативното си отношение. Те не желаели Бог да изследва сърцата им и да познае пътищата им, като по този начин отхвърляли чистото сърце и правия дух (Пс. 51:10). Второ, те оттегляли плещите си – както волът се дърпа от ярема, който трябва да му бъде сложен. Не вслушването в Божия глас води до упоритост и до неуважение на Божията вест, което от своя страна води до запушване на ушите за Божия глас и до угасяване на благоприятните възможности, при коит човек може да бъде повлиян от Неговия Дух. След това с времето сърцето става твърдо като камък. Думата “адамант” е преведена от еврейската дума shamir, визираща камък с изключителна твърдост.

Хората съзнателно избирали да игнорират Бога и дори най-силните Му призиви не могли да смегчат и проникнат в техните shamir сърца. Те прогресивно се отделяли все повече и повече от Него. А ето Го Него – със състрадателно любящо сърце напомня на завърналите се изгнанници, че бествията са сполетели и тях, и техните родители. Той ги умолява да научат ценните уроци от подобни опитности и да обърнат сърцата си към Него. Единственото решение за техните каменни сърца е да приемат и присвоят обещанието Му от Езекиил 11:19: “Аз ще им дам едно сърце и ще вложа вътре във вас нов дух и като отнема каменното сърце от плътта им, ще им дам крехко сърце.”

Разбира се, трябва да приложим онова, което научихме, към нашия живот днес. Нека размишляваме с молитва за нашите собствени мотиви, за етичните ни стандарти и поведение. Колко по-различно би било качеството на християнския ни живот и свидетелство, ако вършехме всички неща така сякаш ги вършим за Господа! А това е единственият правилен мотив за поведението ни в живота. Защото Той е казал: “Истина ви казвам, понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили” (Матей 25:40).