ХРИСТОС – НАДЕЖДАТА НА ОСТАТЪКА

Глава 9

Няма пример, който да говори по-красноречиво за остатъка, отколкото могъщата защита на Господа заради Исус, Йоседековия син, и завърналите се изгнаници на Юда: “Не е ли този една главня, изтръгната из огъня?” (Зах. 3:2). Представете си как вадите някаква вейка от наръч горящи сухи клони. Рискувате яростния огън да изгори ръката ви. Тази вейка – почти напълно изгоряла и все още димяща – е спасена за миг, но точно навреме. Захария използва този силен пример, за да обрисува как Христос спасява остатъка от народа Си, рискувайки всичко – дори и собствения Си живот – за да го избави и запази от сигурно унищожение. Държи го близо до сърцето Си и няма сила, която може да го изтръгне от сигурната Му прегръдка. Представителите на този остатък са “зеницата на окото Му” (Зах. 2:8) и “камъни на корона” (Зах. 9:16).

Христос ни изкупи не със сребро или злато, но със собствената Си скъпоценна кръв (1 Петрово 1:19). Вложи в нас живота Си и ни цени толкова много, колкото и Самия Себе Си – ако не и повече. Живеем чрез надеждата си в Него и Той прави всичко, което е по силите Му, за да поддържа жива тази надежда. Отпарвя обещание на надежда дори към онези, които за другите изглеждат безнадеждни. “Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси” (Исая 42:3). “Отрасълът” е единствената надежда за “главнята”. Месията-Отрасъл е жив и силен и ще отдаде живота Си за всички застрашени “главни”, които Му предадат живота си.

Захария 8 поставя голямо ударение върху темата за остатъка. В тази глава пророкът на няколко места загатва за остатъка. Главата е пропита с думите и обещанията на Господа. Тези обещания представляват 10 вести на насърчение и надежда, като всяко едно започва с думите: “така казва Господ на Силите”. Четири пъти те включват “укрепете ръцете си” и “не бойте се”. Това повторение ясно разкрива сигурността, надеждата на Неговите обещания, заслужаващи пълно доверие. В тази глава намираме обнадеждаваща картина на това, какво ще представлява Ерусалим, ако Неговият народ Му се покорява. Бог е толкова загрижен народът Му да се върне при Него, че рисува една оптимистична картина на това, какво би станало, ако се върне. Той се надява, че големите обещания за великото бъдеще, което ги очаква, ще ги вдъхновят да Го следват от цяло сърце.

Той поражда такава надежда чрез обещанието, че ще се върне при Израил и ще обитава сред тях. В следствие на това “Ерусалим ще се нарече град на Истината и хълм на Господа на Силите, Святия хълм” (Захария 8:3). В този стих се говори за град и за хълм, свързани с две важни прилагателни: истинен и свят. “Святият хълм” е Ерусалим (Исая 27:13; 66:20). Ето защо обещаният Ерусалим ще има две отличителни черти: истинност и святост. В този стих думата, използвана в еврейския оригинал за истина, е emeth, което означава “стабилност”, “достойно за доверие”, “вярност” – от там “град на истината”.

Ерусалим, видът град, който Бог има предвид, би отговарял на името си. Жителите му – остатъкът – ще живеят според смисъла на името си. Те ще бъдат истинни и святи, защото Бог, Който обитава между тях, е истинен и свят. Това пророчество ще се изпълни съвършено и цялостно в Новия Ерусалим с остатъка от духовния Израил.

Захария 8:4,5 рисува прекрасната картина на ерусалимските улици, където старците и младежите се движат свободно в съвършен мир и безопасност. Старите и младите обикновено са най-уязвими за опасности, глад и война; а самият факт, че живеят в такова спокойствие и сигурност, доказва, че в Ерусалим съществуват идеални обстоятелства.

По какво се оценява даден град? По високите му сгради, богатството, технологиите? Не, не точно по това. Оценява се по начина, по който се отнася с двете групи от най-често пренебрегваните хора – старите и децата. В това материалистично и бързо движещо се общество често пъти е съвсем лесно да игнорираме съвсем младите и по-възрастните. Хората прекалено често биват оценявани по това, което могат да произведат финансово, а младите и старите по години обикновено не са продуктивни. Младите още не работят, а старите вече са пенионирани. Особено пенсионерите – независимо колко влиятелни са били преди – често пъти биват пренебрегвани дори и от членовете на собственото си семейство. Какво можем да кажем за улиците на даден град? До известна степен по тях можем да съдим за качеството на живота в града. Дали улиците са безопасни през нощта или дори през деня, за да могат децата и възрастните спокойно да се придвижват по тях, без да бъдат нападнати? За съжаление колко далеч от идеала са някои от нашите градове – с убийствата, нападенията и изнасилванията, които стават в тях ежедневно.

Господ задава на Своя народ един въпрос, който първоначално ни се струва объркващ, но след по-внимателно вглеждане ни разкрива колко много желае Той да извърши онова, което ни се струва невъзможно. “Ако това се види чудно в очите на останалите от тия луде в тия дни, ще се види ли чудно и в Моите очи, казва Господ на Силите?” (Захария 8:6). Думата чудно идва от еврейския термин pala, който би могъл да има две значения: да бъде прекалено труден или да бъде виден или различен. Обединявайки двете значения, бихме могли да заключим, че липсата на вяра от страна на Израил – в известен смисъл – прави за Бога невъзможно да извърши това, което Той би извършил в противен случай, ако те биха Му се доверили. Нищо не е прекалено чудно за Господа, защото Той ще осъществи такива неща, каквито не е имало преди.

Затова не е задължително да разглеждаме стих 6 като въпрос. Възможно е това да е едно иронично изречение, което (от гледна точка на логическото ударение) би могло да означава, че онова чудно нещо, което ще направи Бог, ще бъде изненада дори и за Самия Него. Бог планира да възхити Самия Себе Си, така да се каже. Ефесяни 3:20 пасва съвсем удачно на този контекст. “На Този, Който според действащата в нас сила може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим.”

Бог многократно изразява копнежа си да обитава сред тях, за да бъде техен Бог, а те да бъдат Негови люде (Зах. 8:8). Той желае връзката Му с тях да е реципрочна, основана на взаимна любов, уважение и вярност. Той винаги спазва Своята част от завета, а за да мотивира народа Си да спази неговата част, Той рисува картината на благословенията, които ще излее над тях (Зах. 8:9-13). В стих 11 намираме една преходна черта между преживяното от Неговия бутновен народ в миналото и начина, по който Той ще се отнася към завърналия се от Вавилон остатък. Тази вест на надежда за остатъка започва и завършва с думи, които го насърчават да бъде силен и да не се бои.

Може би една схема би направила думите ми по-ясни:

След това Бог призовава остатъка към освещение и социална праведност (стихове 14-19), споменавайки две неща като предговор: Той намисля в “тия дни да стори добро на Ерусалим” и подвига духа им с думите “не бой се” (стих 15). Бог продължава да ги увещава към правдата. Само когато Бог остава активен в живота, вярата, смелостта и надеждата на човека, могат да изпълнят моралните Му и етични императиви. Господ копнее да ни обедини със Себе Си и да работи в нас според доброто Си намерение.

Към остатъка са насочени следните морални и етични очаквания: 1) да говори истината; 2) извършване на справедлив съд; 3) да не се въобразява зло; 4) да не изговаря лъжливи клетви. След това този пасаж директно споменава или загатва няколко важни духовни добродетели. Тези добродетели трябва да лежат в основата на всяко поведение. Те са: 1) любов, 2) истина, 3) мир, 4) радост, 5) честност и 6) чистота. Тези определения за остатъка, приготвящ се за първото пришествие на Христос, са съпоставими и обобщени в отличителните знаци на църквата на остатъка от последните дни, която се подготвя за второто прешествие. “Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса” (Откр. 14:12).

Радостта и веселието в Господа са един искрен израз, че Той наистина обитава в сърцето. В Захария 8:19 Бог идва като Бога на радостта, променяйки постите на оплакване в пости на радост. Той желае отсатъкът Му да размишлява за Неговата милост и любов, а не за миналите им мрачни събития. Та нали Той е с тях и храмът и Ерусалим скоро щяха да бъдат съградени отново? Защо да се отчайват, когато има основания за толкова голяма надежда? Защо са тези възпоменания на разрушаването на Храма, когато той започва да се съгражда отново? Ако обичат правдата и мира и ако се занимават само със справедливото и праведното, това ще се справи с тъжните спомени, ще ги преобрази в радостни случаи.

Триъгълникът на трите добродетели – правда, справедливост и мир – е основата, на която е изграден моралният свят, при това в този ред. Винаги трябва да започваме с правдата, с истината, което означава не само да я познаваме, но и да бъдем истинни. Правдата води до справедливостта, а където има справедливост, има и мир. И както мразим и премахваме лъжата и злото, така трябва да обичаме и преследваме истината и мира Любовта представлява единствената и най-великата мотивация за истиниия човек и за миротвореца. А когато с любов практикуваме правдата, справедливостта и мира, ние преживяваме радост и веселие.

Божият остатък е свидетелстващ остатък, както виждаме от последния стих на глава 8. Това е едно от най-силните заявления за евангелизма. “Ще идем с вас, защото чухме, че Бог бил с вас” (стих 23). Остатъкът от завърналите се изгнанници трябваше да доведе околните народи до истинско познание за Бога. Най-голямата им притегателна сила нямаше да бъде в самите тях, а във факта, че Бог е с тях. Това е най-силният и единствено възможен начин да привлечем другите към Бога.

В резултат на това голямо евангелизаторско начинание към Израил щеше да се присъедини един универсален остатък (Вж Захария 8:20-23; 9:7; 14:16). Например дори на техните врагове, филистимците, трябваше да бъде дадена възможност да се обърнат към истинския Бог. Бог говори не за тяхното унищожение, а за спасението им (Зах. 9:7). За съжаление, остатъкът от Израил не успя да осъществи тази велика задача – да подготви света за първото пришествие на Христос.

Но ние сме духовният остатък в последните дни и Бог ни е поверил задачата да подготвим един всемирен остатък, който ще посрещне Христос, когато се завърне втори път. Да не допуска Бог да се провалим като тях! С Христос – надеждата на остатъка – действащ чрез нас, ние ще извършим задачата да подготвим всемирния остатък за влизане в Новия Ерусалим.