Трябва ни втори стълб здравно осигуряване с още 2% вноска

Трябва ни втори стълб здравно осигуряване с още 2% вноска

- Първо, явно са създадени условия за преекспонирани количества -над реалните нужди, от определени лекарства, а това дава възможност за излишества и реекспорт. Второ, безконтролното покриване на разходите в последните години доведе до това, че никой няма сметка за контролиране на използваемостта. Индикациите за някои лекарства толкова много са се разширили, че се създават условия за спекулации.

- Със сигурност сме една от страните в Европа с най-либерална политика относно лекарствата в онкологията. Да, те трябва да се плащат от касата, така е навсякъде в Европа, но все пак трябва да има разум и контрол. Не само в лекарствената политика, но навсякъде в здравната система трябва да има контрол на входа и контрол на изхода.

- Трябва да има контрол на индикациите, когато пациентът постъпва в болница, и контрол на резултатите, постигнати през болничния престой. Броят или процентът усложнения в лечението не може да бъде еднозначен в две болници с различен тип пациенти - едната приема предимно леки случаи, предимно за изследване и с предвидимо добър развой, а другата приема сложните пациенти, вече лекувани неуспешно другаде. Ясно е, че при еднакъв дял усложнения втората е за предпочитане. Болниците не са еднакви, както и хората не са еднакви.

- Това не трябва да става административно. Първо, трябва да има оптимизация в реимбурсирането. От години се боря касата да плаща медицинските изделия за ендоваскуларно лечение, специално за ендопротезиране на аортата. Все още мисля, че за повечето реимбурсирани изделия не трябва да има пълно финансиране от страна на НЗОК, за да не се създават условия за спекулации. И за всичко трябва да е така,

Най-рационално работещите здравни системи са хибридните. Такива са например френската, японската. При тях за разлика от комунистическия тип, където уж всичко е безплатно за всеки, има един социален стълб - в нашия случай това идеално се покрива от НЗОК. Във Франция и Япония той покрива

70% от здравните разходи, но България е бедна страна и националният фонд може да осигурява 80% от разходите - както материални, така и за дейност.

Останалите 20% да бъдат отговорност на всеки от нас

- Под каква форма?

- Това е допълнително здравно осигуряване и във Франция например то е задължително. Всеки работещ се осигурява допълнително, като сумата се разделя поравно между работодателя и работника. Обсъждахме темата със здравния министър Ананиев и подчертах, че тази мярка ще има отличен контролиращ ефект. Образно казано, тези 20% ще контролират безпардонното разходване на 80-те процента от основния стълб. Щом трябва нещо да плащаш лично - чрез допълнителния осигурителен фонд, винаги има контрол върху индикациите. В САЩ и Аржентина, където съм специализирал, много често индикациите при плановите процедури се препотвърждават от фонда. Така

без там да им се случва нищо - не може той да обиколи 3 болници и да не е излекуван. Огромната част от диагностиката може да се прави амбулаторно, а в болницата се влиза за лечение. У нас пациентът често влиза "да полежи", но от това "полежаване" никой няма сметка.

- Абсолютно съм съгласен. Неправилно са разпределени разходите, някои диагностични и терапевтични процедури трябва да се насочат към амбулаторната помощ, където да се правят адекватно. Повечето болници имат медицински центрове и ДКЦ в крайна сметка.

- Така е. Решението е постепенно въвеждане с осигуряването на нарочен, изцяло държавен фонд, който след съответна оценка да покрива разходите на социално слабите групи от населението, включително деца и пенсионери. Въпреки това за 20-те процента допълнително осигуряване трябва да се запази структурата - и за тях да са във втори фонд, за да остане контролиращият ефект. Няма какво да се лъжем: в момента имаме преекспониране на медицинска дейност и много често на ниско ниво, грубо казано, с имитира не на дейност. Тези излишни разходи трябва да се насочат към сложните дейности за истински болните.

- Не зная, изглежда, няма достатъчно желание. Изглежда, има доста интереси. Но нещата са пред скъсване - ясно е, че повече така не може. Трябва да се въведе рационална реформа, която да осигури умно изразходване на наличните средства. Не може всеки да тегли чергата към себе си. Слушам сега воя за онколекарствата и щом ще е такъв диалогът, нека си припомним, че основният "убиец" у нас са сърдечносъдовите заболявания. Една от най-тежките патологии в нашата област са заболяванията на аортата - изцяло нереимбурсирани. Това води до дисбаланс и дискриминация. Вчера дойде писмо от НЗОК за оценка на молбата на такъв пациент, който иска да се лекува във Франция по ендоваскуларна методика заради аневризма на аортата. Принуждава се от факта, че ендопротезите у нас не се плащат от НЗОК и болните почват да ходят в чужбина -Белгия, Франция, Холандия, като им се покриват разходите от българския фонд. Е, що за абсурд - България да има всички професионални и технически възможности за това лечение, а пациентите да ходят в чужбина?! Говоря с реални данни - между 8 и 13% на 100 000 са аортните дисекации годишно, а ане вризмите са около 10-15 % на 100 000. Една част умират без диагноза и лечение. Общо около 700 българи годишно се нуждаят от такава терапия. И много други дейности в сърдечносъдовите и мозъчносъдовите болести не се плащат от НЗОК у нас. Всички те трябва да се реимбурси рат частично, не изцяло. В момента

Това е изкривяване на практиката и на статистиката. Не упреквам колегите, такава е системата - за да се покрият разходите на пациент в нужда, се налага да се попро менят малко диагнозите. Не визирам конкретна специалност, сгрешена е схемата.

- Да, определено. Обсъждали сме и с председателя на здравната комисия в НС д-р Дариткова и смятам, че има воля в тази посока - за повече разум, баланс и рационалност. Идеална система няма, но може да се постигне по-справедливо разпределение на средствата. Доплащане от пациента има и в момента, но без ясни правила, прикрито, под масата. Това трябва да се прекрати категорично. Доплащането трябва да се въведе ясно, и то чрез балансирана схема като допълнителното осигуряване с гарантиран социален стълб. Не застраховане, а осигуряване. Бих се осигурил веднага, защото зная, че има огромни дефицити във всички специалности. Не е виновна здравната каса, тя толкова може, разпределя определен бюджет.

- Най-добре още 2%, общо 10% е напълно реално. България не е богата, но и

Дисбалансът е огромен, защото и в най-богатите страни, и у нас работим една и съща медицина, с едни и същи клинични ръководства, медицински изделия, консумативи, лекарства. Всички сме били от 2-те страни на бариерата и си знаем, че твърдението "здравната каса покрива всичко" е една огромна лъжа, тиражирана от 15 г. И аз дадох над 12 000 лв. доплащане за лечението на родител, просто такива са условията.

***

CV

• 
  Завършва медицина през 1992 г. в МУ - София
  
• 
  Има специалност по вътрешни болести, кардиология, ангиология и инвазивна кардиология
  
• 
  От 2012 г. досега е медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология към "Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов център"
  
• 
  Председател на Българското дружество по ендоваскуларна терапия