Съд за реекспорт на лекарства внася Нинова

Съд за реекспорт на лекарства внася Нинова

Да се въведе наказателна отговорност за реекспорт на лекарства. Това предложи БСП, а другата седмица ще внесе такива промени в Наказателния кодекс. Подкрепяме предложенията на главния прокурор Сотир Цацаров за това, коментира соцлидерката Корнелия Нинова.

След извънредна среща при премиера миналата събота от МВР и прокуратурата се похвалиха с разбита престъпна група за износ на лекарства. Нелегалният износ на лекарства бе погнат и от главния прокурор в сътрудничество с министрите на здравеопазването Кирил Ананиев и на вътрешните работи Валентин Радев. Фармацевтичната индустрия също поиска промени в НК.

БСП представи и другите си предложения за промяна на здравния модел, сред които мораториум върху лицензира нето на частни болници, пререгистриране на държавните и общинските болници от търговски дружества в такива по Закона за лечебните заведения, ново ценообразуване по клиничните пътеки.

Предложението за мораториума може да бъде определено като противоконституционно, обясни обаче шефката на здравната комисия Даниела Дариткова. Тя подчерта, че по конституция всеки има право на стопанска инициатива. И напомни, че има решение през 2018 г. касата да не финансира нови частни структури, за да се прецизира националната здравна карта.

Ако трябва да се регистрират по друг закон, лечебните заведения трябва да минат през фалит по Търговския закон, което означава, че някой трябва да цлати задълженията им, каза пък Хасан Адемов от ДПС.

Що се отнася до мораториума, тук трябва да се справим с конституционния текст, че всеки стопански субект в България има право на стопанска инициатива и ограничаването и едва ли е коректно, допълни и д-р Адемов. Според него големият проблем е, че всяка болница, получила лиценз от министъра на здравеопазването, има право да сключи договор с НЗОК, затова трябвало да се търсят решения в тази посока.

Принципна подкрепа за мораториума изрази обаче Калин Поповски от съуправляващите "Обединени патриоти". "И в момента бройката на болниците е прекалено голяма, както и бройката на леглата спрямо населението", каза той.

От "Воля" пък поискаха децентрализация и премахване на монопола на здравната каса, както и регистър на заболяванията в България, на чиято база да се вземат решенията. Хората на Веселин Марешки се обявиха в подкрепа на идеята да се криминализира реекспортът на лекарствата. Резултатите от мащабната кампания показаха, че спекулациите, свързани с "Воля" и Марешки, са фалшиви новини, коментира Пламен Христов.

Кой експерт работи за минимална заплата?

ОЩЕ при изготвянето на наредбата за вещите лица през 2015 г. в частта за възнаграждение е записана като цена на работен час процент от минималната работна заплата. И не мога да не задам на авторите й следния въпрос: Кой експерт работи на минимална работна заплата?

Макар повечето нови промени да са за добро, има някои по-критични точки. Една от тях е, че според наредбата назначилият експертизата не е обвързан с данните от справката декларация, условията и разходите по изготвената експертиза.

Друга "остра" мисъл е частта, че единствено искащият експертизата казва дали по нея да се работи в почивни дни. Всички съдебни лекари в страната от години извършват експертната си дейност само в извънработно време. Те са натоварени при основните си работодатели и ползват почивни и празнични дни, за да спазват процесуалните срокове за изготвяне на всяка отделно възложена им експертиза. С други думи, ако безусловно следва да се спазват изискванията на наредбата, то съдебните лекари от тези звена няма да могат да бъдат назначавани като вещи лица, защото или трябва да напуснат основната си работа, или няма да се справят с експертизите.

От години трудът на съдебните лекари се полага в извънработно време и основно в неработни дни. Това се доказва и от известния за разследващите органи факт, че в Клиниката по съдебна медицина и деонтология има постоянно денонощно на разположение дежурен съдебен лекар, който участва в огледи на местопроизшествие, прегледи на живи лица и други спешни процесуални действия по искане на съответните служби. За този труд се представят съответни справки декларации за отработените часове, но в тях няма графа "нощен труд", няма графа "труд, положен в открити зимни условия във Витоша" или "труд в условията на опасен терен" и т.н. Този положен труд е изцяло извънреден за съдебните лекари и в разрез с Кодекса на труда, но те го полагат заради неотложните процесуални действия.

Трябва да се предвиди и минимална ставка за заплащане на експертния труд. Например за съдебномедицинска експертиза, включваща преглед на живо лице и написване на документа, минималната ставка да е 50 лв. Това е така, защото заради опита си експертът може да свърши работа един час. Това значи ли, че трябва да му се заплати за този труд 11 лв., както е сега.

Прави впечатление, че нито при първоначалното изготвяне на тази наредба, както и при нейните редакции не е потърсено мнението на съдебномедицинското съсловие, например на председателя на Българското дружество по съдебна медицина или националните консултанти по съдебна медицина към МЗ, които са най-добре запознати със спецификата и проблематиката при изготвяне на клас. "Съдебномедицински експертизи". Дружеството по съдебна медицина е юридическо лице, което представлява интересите и проблемите на над 90% от действащите съдебни лекари в България. В състава му като членове участват и други специалисти, назначавани като вещи лица в досъдебния и съдебния процес. Неучастието им ме кара да мисля, че мнението на гилдията от най-важните експерти по разследвания срещу телесната неприкосновеност на човека е, меко казано, пренебрегнато.

*Авторът е ръководител на Катедрата по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет-София, национален консултант по съдебна медицина към МЗ
Д-р Стефан Филев, изпълнителен директор на МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов":