Католически Литургичен Календар 2010

Една добра изповед изисква:

1. Изпит на съвестта

2. Изповед на всички грехове

3. Разкаяние за греховете

4. Твърдо решение да не се греши вече

5. Удовлетворение за тях.

Изповедта обхваща задължително всички смъртни грехове. Съзнателно скрит смъртен грях прави изповедта невалидна и светотатствена.

Година 2010 – бъдещето, което е пред нас, да го живеем

със силата на любовта

„Бог толкова обикна света, че отдаде Своя единороден Син…“ (Йоан. 3:16). Всички имаме в дар от кръщението вярата, надеждата и любовта. Да посадиш едно дърво трябва да вярваш, че ще се хване, да се надяваш, че ще порасне и ще даде плод, но е нужна грижата да го поливаш, тоест любовта. Без нея не можеш да постигнеш нищо.

В своята мисия тук на земята Исус Христос ни показа, че няма любов по-голяма от тази, да дадеш живота си за тези, които обичаш. „Бог е любов“ (1 Йоан 4:9) и любовта е най-висшият дар, в който се съдържат всички останали. „Тази любов Бог изля в нашите сърца чрез дадения ни Дух Свети“ (Рим. 5:5). „Чрез Светия Дух ни е дадено да възстановим рая, да се възкачим в Царството небесно и да си върнем приемното ни осиновение, получавайки увереността, да зовем Бог свой Отец, да съучастваме в Христовата благодат, да се наречем деца на светлината и да станем причастни на вечната слава“ (Св. Василий Велики).

Това, което трябва да успеем да постигнем за времето, което е пред нас, и да завещаем на тези, които идват след нас, е да изпълним според силите и възможностите си до степен на съвършенство най-голямата заповед на Исус Христос – „Обичайте се помежду си, както Аз ви обикнах“ (Йоан 15:12). Това е гаранцията за бъдещето на нашата Екзархия. Защото, казва още св. апостол Павел: „А сега остават тия три: вяра, надежда и любов. Но по-голяма от тях е любовта“ (1 Кор. 13:13), защото нейното продължение е във вечността: „Любовта не отпада“ (1 Кор 13:8).

Ако искаме да запазим наследството, което нашите предшествениците са ни завещали, трябва да живеем с любов към миналото и с една великодушна прошка за всичко, което се е случило. С любов и с възторг към саможертвата за това, което е запазено и ни е поверено. С признателна любов към Бога и за всичко досега и най-вече с любов помежду ни, защото ще кажа пак заедно с апостола: И вярата, и надеждата са ни необходими тук на земята, а любовта, с която ги живеем, пребъдва вечно.

В Първото съборно послание свети Йоан Богослов ни припомня: „Който каже „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е, защото който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял. И ние имаме от Него тази заповед: Който люби Бога да люби и брата си“ (1 Йоан 4:20–21). Един друг богослов, Бултман, казва: „ двете заповеди за любов към Бога и за любов към ближния няма да бъдат в противоречие само при условие, че виждаме в ближния божественото, което носи в себе си“.

Да поставиш любовта като основа на собствения си живот не означава да правиш извънредни жестове до степен на героизъм. По-скоро означава да направиш от любовта ежедневно измерение на всяко твое действие. Означава да я направиш критерий за интерпретация на самия ти живот. В едно свое послание към младежите от цял свят Божият слуга папа Йоан-Павел II казва: „За да разберем дали наистина обичаме Бога, необходимо е да си дадем сериозна сметка дали обичаме своя ближен“. Няма човек и никога няма да има такъв на земята, който толкова много е паднал, че да се изплъзне от безграничната Божия любов. Ние нямаме право да не обичаме и да нямаме доверие в този, когото Бог обича, и на когото се доверява. А това важи за всички хора. Ако сме обезкуражени от злото, което не може да не сме видели в другия, да си повтаряме думите на св. апостол Павел: „Там, където грехът изобилства, благодатта преизобилства“ (Рим. 5:12). Не е достатъчно да забележим злото, но да окуражим доброто. Или казано с други познати думи: „Много виждай, малко поправяй, много премълчавай, бързо прощавай“.

Така Исус обича. Със същата любов нашите предшествениците мъченици отдадоха живота си за делото на истинската вяра. Това е пътят, който е пред нас. „Моля ви, братя, в името на Исуса Христа“, се обръща св. ап. Павел към християните от Коринт, и аз се присъединявам към него и казвам: „да говорите всички едно и също и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и една мисъл“ (1 Кор. 1:10). Не се касае само за това да бъдем по-добри или по-лоши наследници на завещаната вяра, а да бъдем или да не бъдем въобще християни, защото любовта най-вече е тази, която говори за истинската вяра на християнина. Както чрез любовта Христовото спасение влезе в човешката история, така чрез любовта ние можем и трябва да се окажем продължители на благата вест на Христовото учение и достойни за принадлежността си към Католическата църква.

Някога казваха за първите християни: „Вижте ги как се обичат?“ Може ли да се каже същото и днес за нас, за да бъдем привлекателна сила за другите? Да помним добре: любовта никога не губи битки! Любовта винаги печели.

„Вяра, надежда и любов вървят заедно. Надеждата намира практически израз в добродетелта на търпението, което постоянства в доброто, дори ако претърпява видим неуспех, както и в смирението, което приема Божията тайна и Му се доверява и в мрака. Вярата ни показва Бог, Който даде Сина Си за нас, и по този начин предизвиква у нас победната увереност, че това е точно така: Бог е любов! По този начин тя превръща нашето нетърпение и съмнения в сигурна надежда, че Бог държи света в ръцете Си и че, независимо от всяка сянка, Той побеждава (...). Той е светлината – в крайна сметка единствената светлина, – която винаги осветлява един свят в тъмнина и която ни дава кураж да живеем и да действаме. Любовта е възможна и ние сме в състояние да я прилагаме, защото сме създадени по образ Божи“ (папа Бенедикт ХVІ).

2010 година – година на благодарност и прослава към Бога за всичко, което сме доживели до днес. Сто и петдесет години във времето тук на земята са един кратък период пред вечността. Имаме ли сили да продължим делото, което сме наследили, за да пребъдва то и занапред? Да, ако пребъдваме в любовта към Бога и между нас. Това е нашият дълг, това е нашата отговорност пред идните поколения, които ще поемат от нашите ръце факела на истинската светлина на вярата, която сме наследили.

Буди имя Господне благословено от нине и до века.

Да бъде благословено името на Господа

отсега и довека!

Всичкото си упование на тебе възлагаме,

Майко Божия, запази ни под твоя покров.

В молитвено единение, ви благославям от сърце.

(Из Посланието на Негово Високопреосвещенство Епископ Христо Пройков по случай 150-годишния юбилей от присъединяването ни към Католическата църква).