Каучукова промишленост” информационен бюлетин
Изтегляне 132.08 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Каучукова промишленост” Съставил
- 2011 – ГОДИНА НА ХИМИЯТА
- МЕЖДУНАРОДНИ ФОРУМИ TECHNOMER 2011
- Секции на конференцията
- ЗАЩИТЕНИ ДИСЕРТАЦИИ “Полимерни състави за възстановяване на транспортни ленти” инж. Васил Рангелов Генадиев
- “доктор”
- Всички проекти за Европейски стандарти вече се разпространяват в рамките на БИС за предварително обществено обсъждане и се подлагат на гласуване, но само за членовете на техническите комитети.
| БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ
“КАУЧУКОВА ПРОМИШЛЕНОСТ” 
ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН година V, брой 5 януари, 2012 г. Информационният бюлетин се издава от Българска асоциация “Каучукова промишленост” Съставил: Проф. дтн. Евгения Джагарова evguenia.djagarova@abv.bg
София 1756, бул. “Климент Охридски” №8, Химикотехнологичен и металургичен университет
Стр.
заседание на БАКП . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3
тържественото заседание . . .. . . . . . . . . . . . . . . . 8
2011 – ГОДИНА НА ХИМИЯТА На 11 ноември 2011 г. по повод на обявената за година на химията 2011 г. се състоя тържествено заседание на членовете на Българската асоциация по каучукова промишленост в гр. Царево . Слово на тържественото заседание произнесе проф.Евгения Джагарова. Основното съдържание на словото е отпечатано в бюлетина. 2011 – ГОДИНА НА ХИМИЯТА Евгения Джагарова През 2006 г. Общото събрание на ООН е взело решение 2011 г. да се обяви за Година на химията. Предложението за това решение е направено от IUPAC (International Union of Pure and Applied Chemistry). Поводите за това предложение са поне два. През 2011 г. се навършват 100 години от присъждането на Нобеловата награда по химия на Мария Склодовска-Кюри и 100 години от създаването на международната организация по химия – сега IUPAC. Мария Кюри е първата жена носителка на Нобелова награда и единствената с две Нобелови награди – едната по химия, а другата по физика. За нас тази година съвпада със 110 годишнината от създаването на Съюза на химиците в България от проф. Асен Златаров. Във връзка с това през цялата година по света се състояха редица тържествени и научни форуми. Химията е наука, която изучава свойствата и превръщанията (химичните реакции) на веществата. Химията е една от науките, без които е невъзможна съвременната човешка цивилизация. От каменната ера до сега се разработват и прилагат огромен брой нови и полезни материали. Каква е разликата между вещество и материал? Според едно кратко и точно определение материалът е вещество с практическо приложение. Съвременната класификация на материалите обхваща три големи класа: = метали и техни сплави = стъкло и керамика =органични полимери. Във връзка с това може да се постави един интересен въпрос: Водата материал ли е? Знаем, че животът е невъзможен без вода, водата е източник на енергия. Но в смисъла на определението за материал излиза, че водата не е материал. С едно малко изключение – ледът може да се разглежда като материал. Органичната химия е химия на въглерода и неговите съединения. Това определение е дадено от френския химик Lavoisier още през 17 век и се приема и до сега. Като клон на органичната химия едва в началото на ХХ век се развива и химията на полимерите. През 20-те години на ХХ век немският химик Herman Staudinger е предложил идеята за съществуването на макромоле-кулите. Тази идея е срещнала огромна опозиция от страна на учените в онова време. По-късно Щаудингер със своята школа изучава свойствата и структурата на полимерите, за което едва през 1953 г. му е присъдена Нобелова награда по химия. През 30-те години на ХХ век американският химик Wallace Carothers успява да получи чрез поликондензация синтетичен полимер – полиамид. Така за по-малко от век химията и технологията на полимерите направи огромен скок в развитието си. Каучукът като полимер е бил познат на хората много преди това. Принос за разпространението и използването на естествения каучук има френският учен La Condamine. Той не е химик, а е бил изпратен на експедиция в Южна Америка от Френската академия в Париж. Задачата му е била да направи определени астрономически измерва-ния, за да се реши спора за формата на нашата планета. Тогава вече се знаело, че Земята е сфера, но Нютон е твърдял, че тя е “сплескана” при полюсите, а Касини – при екватора. Експедицията е траяла около 7 години в екваториалната част на Амазонка. От измерванията на La Condamine се установило, че Нютон е прав. Но La Condamine n’a pas porté ses yeux dans la poche ( идиом във френския език, който приблизително съответства на нашия “не е бил кон с капаци”). Той наблюдавал живота на индианците, флората и фауната по поречието на Амазонка и донесъл в Европа огромна информация, включително и рисунки на дървото и листата на hevea brasiliensis, както и мостри от този материал, наричан от индианците “кау чу”. Така наименованието каучук добило гражданственост. Но на индианския език тази дума е била цяло изречение – дървото, което плаче. Така са означили тези хора добиването на каучука от латекса на дървото. Първото приложение на ЕК в Европа е в медицината. Изработвани са катетри, които били приети с възторг от пациентите. Технологията за производството им била оригинална. Най-напред от восък се изработвали пръчки с външен диаметър равен на вътрешния диаметър на катетъра. След това неколкократно восъчните пръчки се потапяли в латекс, докато се получи желаната дебелина, след което се потапяли в гореща вода, където восъкът се стапял и оставала тръбичката от каучук. Латексът се използвал за импрегниране на чаршафите в болниците. Впоследствие настъпила мода в използването на каучука още преди откриването на вулканизацията. От каучук са изработвали павета, които слагали на улиците пред скъпите хотели, за да не бъдат безпокоени клиентите на хотела от преминаващите каляски; поставяли са каучукови ленти вместо килими в хотели и дворци; импрегнирали са платнени обувки, за да не пропускат вода и др. Но истински бурно развитие придобива ЕК след откриването на процеса вулканизация от американския специалист Goodyear през 1869 г. От плантациите за ЕК той се добива и до сега. Най-големите производители на ЕК в света са Малайзия, Тайланд и Индонезия, които са били колонии на Великобритания. Първият патент за получаването на синтетичен каучук е даден на немския химик Hofmann през 1910 г. за бутадиенов каучук. Този патент влиза в работа много скоро след това. През време на Първата световна война (1914-1918) Германия е имала нужда от каучук, но достъпът й до пазарите на ЕК е бил спрян от противника й Великобритания. Ето защо през време на войната в Германия са произведени около 3 000 тона бутадиенов каучук за военни нужди. След края на войната това производство е било спряно като нерентабилно. От сегашна гледна точка е много странно за какво им е бил нужен каучук на военните, като се има предвид каква е била техниката по онова време. Отговор на този въпрос трудно може да се намери в литературата. Но който търси – намира. Установи се, че от каучука се е изработвал ебонит за акумулаторните кутии на подводниците. Това вече прави от ЕК стратегически материал. Голям скок в развитието на химията и технологията на полимерите представлява откритието през 1953 г. на катализатори за полимеризация, които са комплекси на преходни метали, познати като катализатори на Ziegler-Natta. Благодарение на тези катализатори е станало възможно да се получат полимери с определена структура и свойства, получен е полиетилен при ниско налягане, станала е възможна полимеризацията на пропилена и съответно са се появили етилен-пропиленовите каучуци. През 80-те години на ХХ век започва производството на термопластичните каучуци или както още се наричат термоеластопласти. Това са полимери, които при невисоки температури се отнасят като еластомери, но не се вулканизират и се формуват като пластмаси. Провеждат се множество изследвания с оглед на подобряването на свойствата на съществуващи вече каучуци. Като пример за това може да послужи бутадиенстиреновият каучук. Знаем, че най-напред е започнало производството на SBR, получен чрез емулсионна съполимеризация. След това и успоредно с него започва и производството на SBR, получен чрез съполимеризация в разтвор. А в най-нови публикации, от тази 2011 година, вече се съобщава за наноSBR. (фиг. 1) 
фиг.1 Нано-каучукът е разработен от професор Werner Obrecht и Lanxess и защитен със серия от патенти за процеса на производството и за приложението му. Той е дефиниран като нано-каучук, защото се характеризира с химична структура, в която каучуковите частици са с размери 40 – 65 nm. Нано-каучукът е изграден от частици, в които ядрото е с висока степен на омрежване, и краища на веригите с функционални групи. Поради високата степен на омрежване на ядрото ингредиенти на сместа, като сяра, ускорители, масла, не се адсорбират от ядрото. Когато нано-каучукът се диспергира в обичаен полимер, той образува отделна фаза в непрекъснатата фаза на полимерната матрица. По този начин той се отнася като пълнител, още повече, че размерите на саждените частици са сравними с тези на нано-каучука. Нанокаучукът има своя специфична температура на встъкляване Тg, която оказва влияние върху някои зависещи от температурата характеристики на вулканиза-тите, като съпротивлението при търкаляне и тягата при мокър път. Функционалните групи в краищата на веригите биха позволили използването на полярни пълнители и без силани. Освен каучук основен ингредиент в сместа представлява усилващият пълнител и още от края на XIX век и до сега саждите си остават на първо място по приложение. Известно е, че саждите, които се използват в каучуковата индустрия, представляват технически въглерод. Въгле-родът съществува още като диамант и графит. През 1985 г. е открита още една алотропна форма на въглерода – фулерени. Фулерените представляват молекули, изградени от въглерод, като кухи сфери, приличащи на футболна топка, но с наноразмери. (фиг. 2) 
фиг. 2 Фулерените са наречени така на името на американския архитект Фулер, който тогава е бил вече покойник, но той за първи път е въвел куполообразните постройки в архитектурата, а те приличат на новите структури на въглерода. Този вид въглерод се получава от графит при повишена температура и налягане и в инертна атмосфера. За сега фулерените са скъпи. За тях е установено, че са “лакоми” за радикали. На тях се възлагат надежди за борба с раковите клетки в човека. Графенът е друга форма на въглерода, открита съвсем наскоро. Графените представляват равнинен лист от свързани въглеродни атоми. Те са двумерни варианти на пространствения графит. Те са ароматни. Идеалните графени се състоят от шестоъгълни клетки. (фиг. 3) Петоъгълните и седмоъгълните са дефекти. 
фиг. 3
Ако има една изолирана петоъгълна клетка, равнината се изкривява в конична форма. При вмъкването на 12 петоъгълни клетки биха се получили фулерени. Въглеродните нанотръби може да се разглеждат като графенови цилиндри. През 2006 г. специалистите от Джорджа Тех съобщават, че са изградили успешно изцяло графенов равнинен транзистор. Бъдещите приложения на графените се очакват за батерии, суперкондензатори и като заместители на силиция за чипове.
(термопластични и термореактивни пластмаси) = Преработване на пластмаси и композити = Технология на еластомерите = Полимери, напълнени с влакна = Конструкционни елементи = Технология на свързване на материалите = Екструзионна техника и технология за производството на фолии =Изпитване и осигуряване на качеството = Технология на полимерите за автомобилостроенето Тук прилагаме заглавията на изнесените доклади и на представените постери. Доклади
Постери
От 1999 г. до 2009 г. вкл. На тази конференция активно участвуваха наши колеги предимно в секцията по каучук. На последната конференция за съжаление поради финансови затруднения наш представител нямаше. Но колегиалните отношения с организаторите на конферен-цията ни позволиха да получим материалите. При интерес към някои от тях може да се обърнете към проф.Е.Джагарова. В интернет може да се намерят само резюметата. Официалните езици на конференцията са английски и немски. ЗАЩИТЕНИ ДИСЕРТАЦИИ “Полимерни състави за възстановяване на транспортни ленти” инж. Васил Рангелов Генадиев представен за получаване на научната и образователна степен “доктор” по научната специалност 02.10.13 “Технология на каучука и гумата” Научни ръководители: Проф.д-ртн Иван Главчев Доц.д-р Илия Илиев Васил Рангелов Генадиев е роден в Перник през 1979 г.. Притежава дипломи за завършено висше образование на образователно-квалификационните степени “бакалавър” (1998-2002) и “магистър” (2002-2004) по специалността “Еластични омрежени полимери”. Редовен докторант е в катедра “Полимерно инженерство”. От 1.04.2008 г. и до сега работи като инженер-химик в НИИСМ ЕООД – София в областта на научните и приложни изследвания върху нови продукти за строителството на полимерна основа и разработване на технологии за производството им. Научните и научно-приложни приноси в дисертациония му труд се състоят в следното:
Публичната защита на дисертационния труд се състоя на 4.10.2011 г. пред научно жури, назначено със заповед на Ректора на ХТМУ в състав:
СТАНДАРТИЗАЦИЯ Българският институт по стандартизация (БИС) организира и ръководи утвърждаването на европейски и международни стандарти у нас чрез Технически комитети (ТК) в различните области на икономиката и техниката. За стандартизацията в областта на каучуковата промишленост работи Технически комитет № 76 Каучук. Съгласно Правилника на БИС един ТК може да е активен, ако има поне 4 редовни членове. Както вече информирах членовете на БАКП нашият ТК има само 4 редовни члена, от които само един (фирма “Каучук” – Пазарджик) е член на ТК. Това, че може да бъде закрит ТК 76 , не е обект на това съобщение.
С това напомням на колегите от Асоциацията, че освен другите възможности се губи още достъп и възможност за влияние в областта на новата стандартизация. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 132.08 Kb. Сподели с приятели:
|