Казус за семестриален изпит по Семейно и наследствено право 2010-07-04



Дата10.04.2018
Размер65.17 Kb.
#66240
Казус за семестриален изпит по Семейно и наследствено право 2010-07-04
Иван Христов Силянов (род. 1932 г.) и Мария Тодорова Нейкова (род. 1934 г.) заживели на съпружески начала през октомври 1964 г., като и двамата били жители на град Стара Загора. Иван имал син от предходен брак – Ивайло – роден през 1962 г., спрямо когото на Иван било възложено упражняването на родителските права с бракоразводно решение. На свой ред Мария имала дъщеря – Петя - без установен произход от бащата, родена на 16 април 1964.

Преди да изтекат триста дни от раждането на Петя – на 28.10.1964 г. Иван и Мария сключили граждански брак.

През 1967 година семейството се преместило на работа в град Нова Загора, като закупили от Стоян Миладинов Костурков двустайно жилище за сумата 35 000 лева. В нотариалния акт с дата 14.08.1967 г. имотът бил записан на името на Мария.

Два месеца след закупуването на жилището – на 18.10.1967 г. Мария умира при ж.п. катастрофа, което довело Иван до състояние на шок.

След смъртта на Мария Иван и двете деца продължили да живеят в закупеното приживе на Мария жилище.

През 1970 г. Иван сключил брак с Катя Василева, като от брака през 1972 г. се родило дете – Марин.

През 2002 г. Иван умира, а два месеца по-късно – на 18.06.2002 г. Петя продава жилището, закупено през 1967 г., на Петър Бакърджиев.

На 18.04.2003 г. Ивайло предявил иск за делба на същото жилище.


Въпроси:

1. Кой е собственик на споменатото в казуса жилище след смъртта на Мария? посочете квотите на всеки от съсобствениците, ако е налице съсобственост.

2. Има ли промяна в собствеността на жилището към момента на смъртта на Иван и ако има такава – кой става собственик от този момент насетне?

3. Какво ще е въздействието на започналото делбено производство върху продажбата на жилището от 2002 г.? А ако делбата беше поискана от Марин?


При отговорите на въпросите имайте предвид, че от 1953 до 1968 г. в сила е бил чл. 63, ал. 1 (отм.) ЗЛС, който е гласял: „Предполага се до доказване на противното, че съпругът на майката е баща на детето, което е родено през траенето на брака или не по-късно от 300 дни след прекратяването му.

Насоки за решаване на казуса


1. Кой е собственик на споменатото в казуса жилище след смъртта на Мария? посочете квотите на всеки от съсобствениците, ако е налице съсобственост.


За да се отговори на този въпрос, трябва да се установи:

- кой е собственик на жилището до смъртта на Мария и

- кои са наследниците на Мария

Кой е собственик на жилището до смъртта на Мария?


Жилището е закупено през 1967 година и в нотариалния акт като собственик е посочена само Мария. Към момента на придобиването Мария е била в брак с Иван. Този брак към същия момент (на придобиването) се е уреждал от Закона за лицата и семейството в актуалната му към 1967 г. редакция. Член 33 (отм.) ЗЛС установява режим на разделност и жилището е лична собственост само на Мария.

Тъй като бракът между Мария и Иван е прекратен със смъртта на Мария и то – преди влизане в сила на Семейния кодекс от 1968 г. (отм.), чл. 103 СК `1968 (отм.) (действие на новия закон спрямо заварени правоотношения) не е приложим към вече прекратения поради смърт брак. Поради това жилището не се превръща в съпружеска имуществена общност по силата на чл. 13 СК `1968. В случая е налице „преживяване” на отменения закон (особено проявление на общия принцип „tempus regit factum).

Изводът е, че към деня на смъртта на Мария закупеното през 1967 г. жилище е било нейна лична собственост (чл. 33 (отм) ЗЛС).

Кои са наследниците на Мария?


Към деня на смъртта си Мария има дъщеря Петя и е в брак с Иван.

Синът на Иван – Ивайло – не е осиновяван от Мария, поради това няма родствена връзка с нея и не я наследява.

Мария не е оставила завещание, така че следва да се наследява само по закон.

Поради това нейни наследници са дъщеря й Петя и вдовецът й Иван.


Квоти на наследниците


Наследството е открито през 1967 г., т.е. преди действието на особеното наследствено правило на чл. 14, ал. 7 СК `1968. Поради това приложение намира чл. 9, ал. 1 ЗН и вдовецът Иван и дъщерята Петя имат по ½ съсобствен дял в наследеното жилище.

2. Има ли промяна в собствеността на жилището към момента на смъртта на Иван и ако има такава – кой става собственик от този момент насетне и при какви квоти?


За отговора на този въпрос следва да се изясни:

  • кои са наследниците на Иван и

  • чия собственост е жилището към момента на смъртта на Иван?

Наследниците на Иван


Към деня на смъртта си Иван има двама сина (Ивайло и Марин) и съпруга (Катя).

Трябва да се изясни, дали дъщерята на починалата Мария – Петя, е дъщеря и на Иван. Петя е родена преди брака между Мария и Иван. Тя е родена и преди те да заживеят на съпружески начала. Нито едното, нито другото изключват еднозначно, Петя да е биологическо дете на Иван. Принципната мислимост на такова родство обаче не е достатъчно, за да се установи нейният произход от бащата.

За Петя не може да се приложи презумпцията за бащинство, основаваща се на брак (чл. 63, ал. 1 (отм.) ЗЛС), тъй като Петя не е родена нито през време на брака, нито пък до 300 дни след прекратяването му. Това, че тя е родена по-малко от 300 дни преди брака, няма никакво правно значение, тъй като презумпция в такъв смисъл няма.

Петя не е била припозната от Иван, нито е осиновена от него.

Поради това Петя няма родствена връзка с Иван и не е негова наследница по закон.

Иван не е оставял завещание и поради това се наследява само по закон.

Наследници на Иван следователно са двамата му сина Ивайло и Марин и вдовицата му Катя.

Чия собственост е жилището към момента на смъртта на Иван?


След смъртта на Мария (първоначален собственик) жилището е наследено от дъщеря й Петя и от Иван в равни дялове (вж. отговора на първия въпрос).

Последвалият между Иван и Катя брак не въздейства върху собствеността на жилището. Този брак се урежда от СК `1968 и от СК `1985. И според първия, и според втория закон делът на Иван в апартамента е негово предбрачно имущество (и е придобито по наследство) и остава негова лична собственост (чл. 13, ал. 2 СК `1968 и чл. 20, ал. 1 СК `1985), а не се превръща в съпружеска имуществена общност.


Квоти на съсобственост


½ от собствеността принадлежи на Петя (дъщеря на починалата през 1967 г. Мария).

Останалата ½ от собствеността, принадлежала до 2002 г. на Иван, след смъртта му се разпределя поравно между двамата му сина Ивайло и Марин и вдовицата му Катя (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН). При това няма значение, че Ивайло не е син на Катя, а само на Иван. При сънаследяване между деца и преживял съпруг значение има произходът на децата само от наследодателя, а не от преживелия съпруг.


Така квотите след смъртта на Иван ще са, както следва:

- ½ за Петя;

- по 1/6 за Ивайло, Марин и Катя.

3. Какво ще е въздействието на решението по започналото делбено производство върху продажбата на жилището от 2002 г.? А ако делбата беше поискана от Марин?


Петя, която е собственик само на ½ от жилището (а не на цялото), продава цялото жилище на Петър. Поначало тук би следвало да действа принципът „nemo dat quot non habet” и продажбата да има действие само за собствената на Петя ½ идеална част. В продължение на същата линия на разсъждение приложение би следвало да намерят и правилата на чл. 33 ЗС за правото на изкупуване на останалите съсобственици.

В случая обаче е налице особената хипотеза на чл. 76 ЗН (съсобственост, възникнала от сънаследяване и разпореждане на сънаследник с дела му преди делбата). Този текст като lex specialis изключва приложението на общите правила за съсобствеността.



Често срещана грешка при отговора на този въпрос е следната: Приема се, че Петя не е сънаследник, а „само” съсобственик. Вярно е, че тя не наследява починалия през 2002 г. Иван и в този смисъл не е „сънаследник” с Ивайло, Марин и Катя. Но както Петя, така и Иван (а след смъртта му Катя, Марин и Ивайло) са сънаследници по отношение на Мария. В крайна сметка, съсобствеността върху апартамента произтича все от наследяване – било пряко, било косвено – на починалата през 1967 г. Мария. Поради това няма значение, дали някой е пряк или косвен наследник на Мария. Всички – Петя, Ивайло, Марин и Катя – имат качеството сънаследници по отношение на Мария. Поради това качеството „сънаследник” се преценява не от гледище на непосредствения наследодател, а следва да се установи, дали има общ наследодател. В случая такъв има и това е Мария.

Разпореждането със съсобствен дял от сънаследник ще е „нищожно”, ако вещта не се падне в негов дял при делбата (чл. 76 ЗН). С ТР 1/2004 г. ВКС е приел, че в случая става дума за относителна недействителност (а не за „нищожност”), от която се ползват неразпоредилите се сънаследници.

Поради условността на хипотезата на чл. 76 са възможни два отговора в зависимост от това, дали жилището при делбата се отреди на Петя или на друг съделител.


  • Ако жилището се падне не на Петя, а на друг съделител, продажбата между Петя и Петър ще е действителна в отношенията помежду им, но ефектите от нея (прехвърлянето на собствеността) ще са относително недействителни (непротивопоставими) спрямо останалите сънаследници Ивайло, Марин и Катя. Непротивопоставимостта се отнася не само до непринадлежащата на Петя ½ (3 х 1/6 ид.ч.), а за цялостното разпореждане. В случая е налице хипотезата на евентуална евикция (чл. 189, ал. 1 ЗЗД) и последиците ще се определят именно от тази разпоредба (разваляне, обезещетение за разноските по договора и по вещта, вреди).

  • Ако жилището се падне на Петя, продажбата поражда предвидените в нея последици и Петър става собственик на жилището. Той обаче може да търси от Петя претърпените от участието в делбения процес вреди (чл. 190 във вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД).

Ако при продажбата Петър е бил недобросъвестен (знаел е за правата на останалите сънаследници Ивайло, Марин и Катя), той не може да търси вреди от участието си в процеса – чл. 192, ал. 1 ЗЗД, а при евентуално отстранение ще получи само платената цена.

В делбата – при предявен иск по чл. 76 ЗН – трябва да участват както приобретателят на имота (Петър), така и сънаследничката Петя (ТР 1/2004 г. ВКС).



Няма значение, кой е поискал делбата (Ивайло или Марин). Всеки от съсобствениците може да започне делбен процес. Резултатът би бил същият.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница