Казвам се Анжела Илиева и съм майка на 18 годишна госпожица с трайни физически и ментални увреждания
Изтегляне 29.4 Kb.
|
| Казвам се Анжела Илиева и съм майка на 18 годишна госпожица с трайни физически и ментални увреждания. Член сам на родителска организация НПО Асоциация „И нас ни има” и съм директор на Дневен младежки център „Свети Мина” за хора със специални потребности.
Когато в семейството ти по някакви причини се появи човек със специфични потребности, целият ти живот се променя и трябва да го организираш така, че да се справиш и живееш с тази промяна. Предполагам едва ли някой е подготвен за такова събитие, преди то да ти се случи. В такива случай осъзнаваш много различни неща за живота, поглеждаш го по много различен начин и се опитваш, да поемеш отговорността и да се справиш по възможно най-добрия вариант с проблема. Обикновенно се променя средата около теб, губиш много приятели и печелиш други такива, търсиш други ценности в живота и се опитваш да съчетаеш много неща. Необходимо е, да се погрижиш за този член от семейството, да положиш грижи за него, да съчетаеш това с осигуряване на финанси за отглеждането му, за подходящи условия при неговото обгрижване и да му помогнеш, да се чувства възможно най-добре и най-пълноценно като човек. Това е съпроводено с твърде много усилия и не малко проблеми с теб самият, с твоят личен живот, с твоето лично здравословно състояние, с това сам да преодолееш това, че ти се е случило и трябва, да се справиш. В много случай имаш подкрепата на семейството си, помагат ти близки или роднини, също и приятели, в такива именно моменти остават само истинските ти приятели, но има не малко случаи в които се налага да се справяш и сам. Най-лесният и краен вариант е да оставиш грижата на това дете или човек, в ръцете на институциите или държавата, но това не е най-доброто решение на проблема. Отговорността все пак за това не е само твоя и на семейството ти, мисля за това трябва да се включат и различните институции, които се ангажират с подобни проблеми, да те насочат, да помогнат с добри практики в разрешаването на проблемите ти по възможно най-добрият начин. Да има подходящи програми, за стимулиране на тези, които се заемат с тази не лека задача, да се подпомогат и насърчават, за отглеждането и обгрижването на членовете от обществото със специфични проблеми. Да се насърчават семействата, да отглеждат тези хора в семейна среда или подходяща такава, близка до семейната. Поради тази именно причина се опитахме в продължение на пет години, да създадем Дневен център за деца и младежи с трайни физически и ментални увреждания. В този център, те да получават дневна грижа, подходящи за тях терапевтични занимания, социални контакти и да не се чувстват изолирани от обществото, и непотребни. Дневният център е създаден в община Младост, изцяло на дарения от Фирми, Фондации, частни дарители, проекти, изключително трудно, с безкрайно много усилия и труд, битка за оцеляване, граничеща с лудост, на две майки и огромното предизвикателство, дали ще ни има и следващият месец? Създадохме един оазис, в пустинята на безумието и само който извърви нашият път, може, да ни разбере, то не може, да се опише! Всеки ден ме преследват, нашите девойки и младежи, „Анжи, нали няма, да ни изпратиш в къщи”? Ами, не знам, какво, да им отговоря! Създадохме го, с цел, родителите да имат малко свободно време, да упражняват своите професии, а същевременно вечер да полагат домашни и семейни грижи за своите деца. Според нас, като родители, това е един вид добра практика, за отглеждането на нашите деца и техният по-пълноценен живот. Мисля, че трябва, да се потърси баланса, между семейството, с цялата му отговорност и отношение към човека със специални потребности, което е от съществена важност за него самият! После отговорността на държавните институции, като такива, с подходящите закони, програми, целенасочени субсидии, със съществен контрол върху това какво и как се случва! Вярно е, че сме във финансова криза, че проблемите са безкрайни, но не можем, да бъдем социално безотговорни, можем, до помогнем поне с малко, а за някои това означава твърде много. Има подходящи програми и проекти, има много социално отговорни фирми, които благодарение намесата и препоръката на прекрасни Фондации, чйето доверие е необходимо, да спечелиш, вършат чудеса в социалната сфера! Работата е доста отговорна, психически изтощаваща и на моменти отчайваща, но ти остава щастието, че си направил нещо за този свят, за да бъде мъничко по-добър, ако има повече такива хора, светът ще стане много по-добър! Както казва г-жа Мария Петкова от Фондация „Лале”, „Не че Земята ще спре, да се върти, ако няма такива като нас, но светът ще стане много, много по-добър!” Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 29.4 Kb. Сподели с приятели:
|