Керамична плочка (икона) с надпис †bolgar† от крепостта край град виница, македония



Дата24.06.2017
Размер209.32 Kb.
КЕРАМИЧНА ПЛОЧКА (ИКОНА) С НАДПИС †BOLGAR† ОТ КРЕПОСТТА КРАЙ ГРАД ВИНИЦА, МАКЕДОНИЯ
Александър Мошев
През 1985 г. македонските археолози започват систематични разкопки на археологическия обект “Винишка крепост” в източната част на Република Македония близо до границата с България1. Ръководител на разкопките е д-р Коста Балабанов – историк на изкуството. Разкопките дават значими резултати, като се разкриват различни пластове: късна бронзова епоха, желязна епоха, класически елински период, ранновизантийски период и средновековен некропол от XI–XII в.2

Най-голям интерес обаче предизвикват керамичните икони с библейски сцени и изображения на светци, първите от които (две цели и пет фрагментарни) са намерени през още 70-те години на XX в. – преди започването на методично провеждани разкопки на обекта. По-късно са открити около 50 цели и стотина фрагменти от керамични икони с близо 15 различни изображения3. По форма иконите са два вида: правоъгълни и квадратни. Правоъгълните са с размери 32 x 20 x 4 см., а квадратните с размери 32 x 28 x 4,5 см. с малки разлики4. Анализът на материала, от който са направени иконите и сравнението с находищата на глина в района на гр. Виница показва, че иконите са правени в работилница в рамките на Винишката крепост5. За тяхното предназначение са изказани различни мнения, но най-убедителна остава хипотезата, че те са били апликирани върху стените на сакрален обект. В полза на тази хипотеза говори и фактът, че на задната страна на някои от иконите е запазен хоросанът, с който са били прикрепяни6.

Цоне Кръстевски разделя керамичните икони според иконографските им типове на четири основни групи: старозаветни сцени, илюстрации на псалми, христологични образи и образи на християнски светци. Към първата група той отнася иконата с Иисус Навин и Халев, към втората – Данаил между лъвовете (Псалм 36), Бикът (Псалм 65), Лозовата клонка (Псалм 79), Еленът (Псалми 41 и 42), в третата група са иконите с Константиновия кръст и изображението на лъв, а в четвъртата – св. Архангел Михаил, св. Теодор Драконоубиец и св. Христофор със св. Георги. Две от иконите са интерпретирани различно от Цоне Кръстевски и Коста Балабанов. За едната Кръстевски предполага, че би могла да изобразява чудото на пророк Елисей, а според Балабанов това е “непозната композиция с четири конника”7.

За друга една икона (теракотена плочка) Кръстевски изказва мнението, че представя две ключови сцени от старозаветната книга на Товит – епизодите с Товиевия риболов и изцелението на стария Товит8. Относно същата плочка Коста Балабанов с детайлна аргументация твърди, че изобразява сцена от живота на “божествения Ахил, участник в Троянската война”9. В този случай Балабанов очевидно има право, защото освен надписът (A)HILES† и новооткритите фрагменти от плочката показват, че става дума за персонажа от “Илиада”. Към този проблем ще се върна по-нататък, защото той според мен той има пряка връзка с плочката с надпис †BOLGAR†.

Керамичните икони от Виница поставят множество въпроси, но най-важните, на които ще се опитам да дам отговор са:


  1. Имат ли аналози тези сакрални изображения?

2. Как бихме могли да датираме иконите?

3. Възможно ли е да определят етническата и етнокултурната среда, в която е създаден този интересен феномен на сакралното изкуство?

На първия въпрос може да се отговори така: като иконография сцените от керамичните икони имат достатъчно преки аналози в раннoхристиянското изкуство (с малки изключения). Що се отнася до материала, начина на изработка и функциите им, въпросът е далеч по-сложен. Цоне Кръстевски предполага, че е възможно, керамичните икони да са украсявали зидани раннохристиянски гробници. Подобни плочки с релефни символични изображения са намерени на територията на Франция и по-точно по долината на Лоара и в района на Париж, както и в гробници в Италия10. Коста Балабанов обръща внимание върху находки от Северна Африка (Тунис), които представляват раннохристиянски теракотни икони с няколко иконографски теми, между които изображение на лъв, илюстрация на 42-ри Давидов псалм, Данаил между лъвовете, ангел и няколко други11.

Между Виничките икони и иконите от Северна Африка съществуват множество разлики. При Туниските теракотни плочки виждаме нисък релеф, като понякога скулпторът подчертава някои от линиите на изображението с остър предмет, нещо което не се наблюдава при иконите от Виница. Като цяло качеството на скулптурната изработка и майсторството на неизвестния майстор (майстори) от Виница многократно надвишават тези на керамичните плочки от Северна Африка и между тях едва ли може да се търси пряка връзка12. Все пак, не може да се оспори, че темите на двете групи керамични произведения са сходни13.

Въпросът за датировката на керамичните икони е значително по-сложен. Иконите са намерени главно в едно помещение (“депо”) на дълбочина около 150 см.14 С тях не са открити монети или други материали, които да дадат възможност за по-точно датиране. Остава вариантът, иконите да се датират въз основа на техните стилови особености и изобразените теми, както и чрез епиграфските характеристики на латинските надписи.

Проблемът със стиловите особености на иконите е комплициран, тъй като липсата на преки аналози затруднява датировката по стилови белези. Все пак, представените теми и сюжети, както и иконографските характеристики на изображенията позволяват да се направи приблизителна датировка. Радмило Петрович обръща внимание върху оръжието и бронята, с която са изобразени светците и старозаветните персонажи в иконите от Виница15. Според него Иисус Навин и Халев са изобразени с въоръжение, което може да се датира между 484 и 519 г. Петрович прави паралел между изображението върху една монета от времето на Констанций II (324–361) и иконата на св. Христофор и св. Георги. Двамата светци – воини от монетата са представени като кандидат-центуриони, носещи дълго копие, сфера, и кръгъл щит от типа scutum parte, на който има кръст. Те са облечени с наметки sagum с кръгли фибули, а по ръба на монетата са изписани псалми 79 и 8316.

Единствената по-съществена разлика между двете изображения е, че върху монетата между двамата воини има знака “хи-ро” (хризмон), известен още като Христовия монограм, а на иконата виждаме кръст. Не бих навлизал в детайли относно хронологичния приоритет на единия символ пред другия в ранното християнство. Различните автори защитават различни становища и привеждат различни данни и аргументи. Рудолф Кох смята за Христовия монограм, че като християнски символ е възможно да е по-стар от кръста17. Джон Фоли нарича Христовия монограм “първия общоприет символ на християнството”18. Ханс Бидерман твърди, че съществуват свидетелства за употребата му още преди 312 г.19 Според Бидерман най-древната засвидетелствана употреба на кръста от ранните християни е в Палмира и датира от 134 г.20

Н. И. Барсов, автор на подробната статия за символа на кръста в енциклопедичния речник “Християнство”, смята, че около 355 г. започва постепенния преход от използването на хризмона към използването на кръста, като постепенно от Христовия монограм отпада буквата Х, добавя се хоризонтална черта и краищата на кръста се удебеляват21. Следователно можем да приемем, че композиционно иконата от Виница със св. Христофор и св. Георги се отнася към втората половина на IV в. или началото на V в.

Още по-интересно е заключението, до което достига проф. Христо Меловски, който изследва палеографските особености на латинските текстове. Той смята, че характеристиките на отделните букви водят към становището, че датировката им е в периода III–IV в.22 Аз бих добавил, че самото наличие на латински надписи говори за една възможна по-ранна датировка от VI – VII в. Още при управлението на император Ираклий (610–641) процесът на елинизация на Източната римска империя е твърде напреднал23. Към началото на VII в. използването на латински език, особено в този регион на Балканите е твърде рядко.

Следователно, можем да кажем, че стиловите и композиционни особености, както и палеографските характеристики на надписите говорят за една приблизителна датировка между края на IV и края на V в.24

Що се отнася до етническата среда, в която е възникнал този феномен, не бих искал да давам прибързан и категоричен отговор. Македонските археолози правят опит да определят етнически населението в региона на базата на изворовите данни и археологическите находки. Така Коста Балабанов пише, че местното население в първото хилядолетие пр. Хр. са пеони и споменава по-конкретно племето на дероните, чиито монети са намерени в района на р. Брегалница25. Цоне Кръстевски също смята, че населението на региона е било съставено от пеони26.

Кои са пеоните и каква е тяхната връзка с керамичните икони от Виница? Най-общо казано пеоните са смятани за население, свързано с Мала Азия и сродно с пелагоните и илирите. Някои автори ги причисляват към траките, а други ги определят като самостоятелна етническа и езикова общност27. Съществува обаче една интересна подробност, отбелязана от редица изследователи. Йоан Зонара, византийски писател от XII в., нарича в един свой речник българите „панонци“ (Πανονιοι οι Βουλγαροι), а същевременно отбелязва, че панонците са идентични с пеонците28. Йоан Цецес от своя страна в поемата „Хилиади“, писана между 1144 и 1170 г. директно казва, че „пеонците са българи“ (Παιονες δε οι Βουλγαροι)29. Димитър Ангелов тълкува тези отъждествявания като възможна реминисценция за българите на Кубер и ги отдава на факта, че през XI–XII в. българи са населявали плътно Македония. Това давало основание на Цецес да търси техните корени в античната история на тази област и да ги идентифицира с пеоните30. Димитър Ангелов вероятно има право, още повече, че в района на р. Брегалница са открити множество предмети с древнобългарски знаци, глаголически и кирилски букви, сред които се откроява известният знак IYI31. Проблемът обаче се усложнява от една находка във Винишката крепост, която поставя множество нови въпроси, но същевременно дава изключително важна информация.

В процеса на археологическите проучвания на Винишкото крепост през 1986 г. са открити и шест керамични фрагмента, които привличат вниманието на археолога Коста Балабанов, без обаче да могат да се свържат категорично с някой от дотогава известните сюжети на керамичните икони32. Тринадесет години по-късно е открит още един, седми фрагмент, което дава основание на Балабанов да реконструира керамичната икона като цялостна композиция.

Какво прави най-силно впечатление в открития през 1999 фрагмент? На първо място това е релефният надпис с латински букви и на латински език който гласи: †BOLGAR†33. Освен това изображението на конник с къс меч (нож?) и дълга коса (?), което е в явна връзка с надписа34. Изключително важен елемент на изображението е кръстът, който отбелязва началото на надписа. Не мога да са съглася обаче с Коста Балабанов, който смята, че в случая кръстът няма нищо общо с християнският символ, а е просто знак за начало на надписа35.

Според мен е очевидно, че става дума за сакрално изображение, подобно на останалите керамични икони, открити на Винишката крепост. Коста Балабанов го определя като „керамична плочка с историческо съдържание“36. Той съчетава различните фрагменти така, че да се получи единен сюжет. Според него става дума за релефна плочка, представяща сражение между войски на българите и склавините, което става ясно от надписа †BOLGAR† който той разчита на другите фрагменти от плочката (иконата?)37. Това заключение е доста спорно, като се има пред вид, че надписът †SCLAVIGI не е цялостен а, е съставен хипотетично от Балабанов, като са обединени няколко групи букви. Нещо повече, според мен единствено сигурна като разчитане е буквата S, а всичко останало е в сферата на догадките и спекулациите38.

Разглеждайки внимателно фотографията на с. 277 (фиг. 3) в книгата на Балабанов, виждаме, че е твърде възможно лявата част на плочката, където е надписът †BOLGAR† и дясната половина, където Балабанов разчита думата †SCLAVIGI, да са от различни керамични плочки. Според мен ръбовете на двете половини не пасват плътно, така, че да се образува една плочка. Деян Георгиевски застъпва същото мнение39. Според него надписът †SCLAVIGI (?) може по-скоро да се разчете като SCS (SANCTUS), т. е. става дума за изображение на светец40. Като допълнителен аргумент против разчитането на Балабанов може да се изтъкне, че поне доколкото ми е известно, название sclavigi не е засвидетелствано в изворите, а единствено sclavini.41

Най-важният въпрос за мен е наличието на надписа †BOLGAR†. Въпреки фрагментарността на плочката, неговото разчитане е категорично и едва ли е възможно да се изтълкува по друг начин освен в контекста на българското народностно име. Какви могат да бъдат аргументите против това очевидно тълкуване? Деян Георгиевски се опитва да противопостави няколко довода, които накратко ще разгледам. Първият довод е свързан с факта, че надписът започва с кръст като инвокация, а няма никаква логика християнският символ да бъде поставен пред името на един българин42. Тази теза издава явно непознаване на проблематиката, защото кръстове като инвокация са срещат на много древнобългарски каменни надписи, кръст има и в надпис с „древнобългарски знаци“ (руни) от Мурфатлар43. Разбира се, тези надписи са по-късни от Винишките икони, но трябва да се има предвид, че християнството има много по-дълбоки корени у древните българи, отколкото обикновено се смята. Нови проучвания сочат, че българските владетели са били християни поне от времето на Кубрат, а големи групи хуни и българи приемат християнството още в първите векове от християнската ера44. Съществува хипотеза, подкрепена с писмени извори, че създадената от император Юстиниан с новелите от 535 и 545 г. архиепископия Юстинана Прима е по своя характер българска църковна структура45. Тази хипотеза би обяснила уникалните особености на керамичните икони от Виница, още повече, че съгласно т. нар. Испанска нотиция административният център на Юстиниана прима е Пауталия (дн. Кюстендил), намираща се на няколко десетки километра от Виница46.

Деян Георгиевски не приема възможността конникът с надпис †BOLGAR† да е изображение на български воин (Кубер?)47. Той изтъква, че намерените на територията на българия древнобългарски саби и мечове, както и мечовете от Малая Перешчепина не съответстват на меча от плочката48. Това на пръв поглед звучи убедително, но проблемът е там, че по принцип находките на саби мечове от средновековния период по нашите земи са много редки49. Следователно не може да се направи адекватно сравнение, още повече, че керамичната плочка не е абсолютно обективен източник, а художествено произведение.

Самият Георгиевски изтъква, че мечът от плочката има по-големи аналогии с имперските и късноримските гладиуси. За мен това не е изненадващо, ако се вземат предвид дълготрайните контакти на българите с Римската империя и взаимното културно обогатяване на империята и съседните й народи. Така например знамето с драконова глава, изобразено на една от керамичните икони, което е било възприето в римската армия вероятно през II в. произхожда от скито-сарматската и сасанидската кавалерия, но се превръща в редовно бойно знаме (щандарт) на всички римски войски до VII в.50 В тази насока могат да бъдат приведени още множество примери.

Още по-несериозно изглежда твърдението на Георгиевски, че тъй като в латинските и гръцките извори българите винаги са назовани BULGARES/VULGARES или Βουλγάρων, но никога BOLGAR, изображението на конник не може така лесно да се класифицира етнически като „българин“51. Тук може да се възрази, че българското етническо име има различни варианти на изписване и произношение през различните епохи и в различна езикова среда52.

Съществуват и различни начини за изписване на името „България“ - Bulgaria, Vulgaria, Vulgarii, Pulgarie, Burgaçia, Bolgaraland, Bulgerge, Bulgers, Ulgayre и др.53 Особено показателно е, че в Италия, в изцяло латиноезична среда са се запазили редица названия от корена bolg-. Като пример ще дам фамилиите Болгери, Болгарини и Болгарони и топонима Болгаре54. И до днес съществува фамилията Bolgarelli, която има клонове и в САЩ, а в град Пиза през XIII в. е засвидетелствано мъжкото лично име Bolgarinus55. Опитът на Деян Георгиевски да спекулира, че надписът †BOLGAR† не свършва при меча, а продължава във все още неоткритата част от плочката е несъстоятелен, защото най-вероятно след думата BOLGAR има още един кръст – знак за край на надписа. Всичко това ясно сочи, че надписът †BOLGAR† е категорично свързан с българското етническо име56. Как да си обясним неговото присъствие в тази епоха и този регион на Балканите?

Като начало бих се спрял на хипотезата за връзката на плочката с Куберовите българи, която формулира Коста Балабанов57. За Куберовите българи съществуват множество научни и научно-популярни изследвания, но все още редица въпроси около тяхната локализация, численост, етнически състав и т. н. остават нерешени58. Все пак са в общи линии изследователите са съгласни, че те се заселват в Македония в края на 70-те години на VII в., а локализацията им е обект на спорове. Хипотезите варират между Солунското поле, района на античната Пела, Керамисийското (Битолското поле) и дори днешна Албания. Всчки тези територии обаче се намират далеч от град Виница. Моето заключение на базата на наличните данни е, че нито хронологически, нито териториално Куберовите българи могат да се свържат плочката (иконата) с надпис †BOLGAR†. Ще допълня, че тяхното пребиваване в Македония е само един епизод от хилядолетното българско етническо и културно присъствие в земите на югозападните Балкани. Как тогава да си обясним това ранно споменаване на българското етническо име и то в толкова специфичен контекст?

Ключ за загадката може да ни даде една друга керамична икона, открита във Виница – иконата с изображение на Ахил59. Става дума за сакрално изображение на Омировия герой, а не на светеца Ахилий Лариски, живял в началото на IV в.60 Подобно смесване на християнски и предхристиянски култови елементи само по себе си говори за една религиозна ситуация, характерна за епохата на утвърждаване на християнството на Балканите през IV–VI в. Иконата с Ахил ни дава важна насока на изследване по въпроса за етнокултурната среда, в която са били изработени керамичните икони.

Съществуват сведения, които свързват Ахил и неговите мирмидонци с българите и хуните и е твърде вероятно сред българите на Балканите култът към Ахил да е имал широка разпространение. Йоан Малала (ок. 491–598) пише следното: „Казаният Ахил заминал с Атридите, като водел своя собствена войска от 3000 души, наречени мирмидонци, а сега – българи“61. Византийският писател Йоан Цец (1110–1180) също поставя знак за равенство между Ахиловите мирмидонци, хуните и българите62.

Тези сведения, които обикновено се тълкуват като проява на характерния за византийските автори похват на архаизация, може да отразяват реални етнически и религиозни взаимодействия. Лъв Дякон твърди, като се позовава на Ариан, че Ахил бил скит и произхождал от градчето Мирмикион, на брега на Меотидското езеро. След като скитите го изгонили заради жестокия му и нагъл нрав, той се заселил в Тесалия. Като явно доказателство, според Лъв Дякон, за скитския му произход служат кройката на наметката му, закопчана с фибула, навикът да се сражава пеш (?!), русите коси и светлосините му очи и т. н.63

Следователно, налице са данни за възможен култ към Ахил сред българите на Балканите и в Северното Причерноморие. Според Александър Фол т. нар. „хиперборейски диагонал“ представлява зоната на интензивни културни и етнически взаимодействия между Кимерийския и Тракийския боспор64. Югозападна Тракия, към която спада и районът на днешния град Виница, е съществена част от този диагонал. Ето защо за мен не е изненадващо, че в този регион се открива ясно и недвусмислено доказателство за ранно българско присъствие. Иконата (плочката) с надпис †BOLGAR† не би трябвало да се разглежда изолирано от целия комплекс находки на Винишката крепост. Тя се вписва много естествено в раннохристиянския контекст на тези находки. Латиноезичните надписи говорят за възможната връзка на иконите с богослужебната практика на Юстиниана прима, вероятно създадена за разширение и утвърждаване на християнизацията сред трако-българското население на Югозападните Балкани65. Потомците на пеласги, пеони, мирмидонци, сармати, хуни и българи са изповядвали донякъде синкретичен култ, в който е имала място и почитта към предхристиянски герои-предци като Ахил.



Налице е още един ранен паметник, свидетелстващ за българско присъствие на Балканите преди Аспарух66. Необходимо е той да бъде проучен внимателно, като български изследователи следва да се запознаят с находката de visu, както и с археологическия обект „Винишка крепост“, където тя е открита. За целта ще се изисква и колегиалната помощ на македонските археолози и музейни специалисти. Не е изключено, нови находки на обекта да хвърлят допълнителна светлина върху този уникален артефакт.




1 Крстевски, Ц. Македонските христиjански корени. Теракотни икони от Виница. С., 2005, с. 5.

2 Пак там.

3 Пак там, с. 6.

4 Пак там.

5 Вж. Tanevska, V., I. Kuzmanovski, O. Grupče. Provenance determination of Vinica Terra Cotta Icons Using Self-Organizing Maps. – Annali di Chimia, 97 (7), 2007, pp. 541–552. Според авторите на статията химическите изследвания на глината показват, че е добита в местността Грънчарка, разположена на 2,5 км. от Виничкото кале. По-ранно изследване на химиците С. Павловска, П. Тошев и М. Димески от 1989 г. показва аналогични резултати (Вж. Балабанов, К. Виничко кале. Митологиja, религиja и историja, пишувани со глина. Скопjе, 2011, с. 203).

6 Крстевски, Ц. Цит. съч., с. 6.

7 Пак там, с. 10; Балабанов, К. Цит. съч., с. 185–186.

8 Вж. Библия, сиреч книгите на Свещеното писание на Вехтия и Новия завет. С., 1925, с. 560–570; Крстевски, Ц. Цит. съч., с. 11.

9 Балабанов, К. Цит. съч., с. 187–189, 309–320.

10 Крстевски, Ц. Цит. съч., с. 8.

11 Балабанов, К. Цит. съч., с. 199–200; срв. Duval, N. Le martyrium de Cincari et les martyria triconques et tetraconques en Afrique. – Melanges de l’École Fransaise de Rome Antiquite, 88, 1976, p. 2.

12 За разликите в размерите между иконите от тунис и Виница и други технически подробности вж. Балабанов, К. Виница, стар антички град и центар на ранохристиjанската уметност (По повод на отворањето на првиот музей во град Виница). Виница, 2006, с. 36.

13 Кръстевски, Ц. Цит. съч., с. 200.

14 Балабанов, К. Виничко кале, с. 156; Същият. Виница, стар антички град, с. 32–33.

15 Petrovic, R. Military arms and equipment on ceramic icons from Vinitsa. – In:  Оръжие и снаряжение през късната античност и средновековието IV–XV в. Международна конференция Варна 14 - 16.09.2000 г., Варна, 2002 г., с. 25–36; Idem. Sloveni i Srbi. Kult, mit I religija. Beograd, 2002, s. 108, 123, t. V., 237, 262–264.


16 За качествено изображение на монетата на Констанций II, сечена в Сисция вж. http://wildwinds.com/coins/ric/constantius_II/_siscia_RIC_viii_086.jpg


17 Кох, Р. Книга на знаците. В. Търново, Б. г., с. 28–29.

18 Фоли, Дж. Энциклопедия знаков и символов. М., 1997, с. 170.

19 Бидерман, Х. Речник на символите. С., 2003, с. 464.

20 Пак там, с. 213.

21 Христианство. Энциклопедический словарь. Т. 1. М., 1993, с. 834.

22 Меловски, Хр. Керамичните икони од Виничко Кале. – Жива антика, 9, 1991, с. 179–185.

23 http://en.wikipedia.org/wiki/Heraclius#refDavis1990; http://www.san.beck.org/AB15-ByzantineEmpire.html

24 Елизабета Димитрова ги датира в края на V–началото на VI в. (Вж. Е. Димитрова. Керамичките релjефи от Виничкото кале. Скопjе, 1993; Eadem. The Terracota Relief Plaques from Vinica. - Старинар, XLIII-XLIV/1992–1993, pp. 53–70.). Интересни са аргументите, които Деян Георгиевски привежда, за да обоснове от една страна по-ранна датировка на иконите от тази на Балабанов, а от друга това, че според него надписът †BOLGARняма връзка с българите (Д. Ѓорѓиевски. Прилог кон датирањето на Виничките икони. - Патримониум.мк, 10, 2012, с. 117–126). Георгиевски смята средата на V в. за долна граница на възможната датировка, поради факта, че култът към св. Христофор се утвърждава на през 452 г. За горна граница на датировката той приема VI в.

25 Балабанов, К. Виничко кале, с. 82.

26 Крстевски, Ц. Цит. Съч., с. 1. Вж.за локализацията на пеоните във Фол, Ал., Т. Спиридонов. Историческа география на тракийските племена до III в. пр. н. е. С., 1983, с. 49–50.

27 По-подробно по въпроса вж. в Кратка енциклопедия тракийска древност. С., 1993, с. 210–211.

28 Ангелов, Д. Образуване на българската народност. С., 1971, с. 373; срв. Ioannis Zonnarae. Lecsicon, ed. J. H. Tittman, II, Lipsiae, 1808, col. 1498, 1507; 1495—1496; Извори за бълг. история, XIV, с. 208.

29 Ангелов, Д. Цит. съч., с. 373; срв. Ioannis Tzetzae. Historiae, rec. Р. А. М. Leone, Napoli, 1968, X, 178, p. 394.

30 Ангелов, Д. Цит. съч., с. 373.

31 Бешевлиев, В. Прабългари в Брегалнишко. - Македонски преглед, 1, 1992, с. 85–95.

32 Балабанов, К. Виничко кале, с. 273.

33 Пак там, с. 280.

34 Пак там, с. 282–285.

35 Пак там, с. 281.

36 Пак там, с. 271.

37 Пак там, с. 288, 290, 294.

38 Пак там, вж. с. 289, фиг. 15.

39 Ѓорѓиевски, Д. Цит. съч., с. 121–122.

40 Пак там, с. 122.

41 Вж. по-подробно Lozinski, B. P. The name SLAV. - In: Essays in Russian History. A collection dedicated to George Vernadsky. Hamden, 1964, pp. 19–30 и цит. лит.

42 Ѓорѓиевски, Д. Цит. съч., с. 122.

43 http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/mak_34_3-8.html; http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Nadpisi/Nadpis%20ot%20Murfatlar%20-%203%20church/Nadpis%20ot%20Murfatlar-%20church%201.htm

44 По този въпрос вж. Атанасов, Д. Родът Дуло и християнството. Опит за контекстуален прочит. – В: Юбилейна национална науна конференция с международно участие “Човекът и вселената”, Сборник доклади. Смолян, 2011, с. 249–264; архим. Йеротей. Транслацио „Патриа Оногура“. - В: Епископ-Константинови четения. T. 17. “Vivat academia”. Шумен, 2011, с. 204–210; http://dveri.bg/4k3f; Стоянов, Ив. Козма Индикоплевст и религията на българите през VI в. - Българска наука, 48, 2012, с. 66–68; Същият. Християнството у придунавските хуни IV–V в. - Пак там, с. 68–72.

45 По този въпрос вж. http://www.istor-konf-varna.com/%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8-2012/; Архимандрит Кирил Рилски. Българската самостоятелна църква в Илирия. С., 2012.

46 Prinzing, G. Entstehung und Rezeption der Justiniana-Prima-Theorie im Mittelalter – In: Byzantinobulgarica, T. 5. 1978, pp. 273–277. Вж. също и Тъпкова-Заимова В. Дюканжов списък – Palaeobulgarica, 3, 2000, с. 28 сл.; Naxidou, E. An Aspect of the Medieval History of the Archbishopric of Ohrid: its Connection with Justiniana Prima – Byzantinoslavica, 2006, 64., pp. 153–167. Относно локализацията на Юстиниана прима съществуват множество хипотези: Вж.: Barisic, F. Discussions sur le site de Justiniana Prima. - In: Zbornik Filosofskog Fakulteta, 1963, pp. 127–142; http://web.rgzm.de/fileadmin/gruppen/rgzm/IvanisevicCaricinGrad.pdf

47 Ѓорѓиевски, Д. Цит. съч., с. 123.

48 Пак там.

49 Вж. напр. Iotov, V. A note on the “Hungarian sabers” of medieval Bulgaria. - In: The Other Europe in the Middle Ages. Avars, Bulgars, Khazars and Kumans. Leiden – Boston, 2008, pp. 327–338.

50 Ѓорѓиевски, Д. Цит. съч., с. 120; http://www.fectio.org.uk/articles/draco.htm

51 Ѓорѓиевски, Д. Цит. съч., с. 124.

52 Вж. Тодоров-Бемберски, Хр. Името българи – история и същност. С., 2004, с. 150–157.

53 Гюзелев, В. България е огромна област и многоброен народ. Земя на блажени. Средновековни географски съчинения за българските земи и българите. С., 2012, с. 11.

54 http://ziezi.net/amico/Bankovski.htm

55 http://search.ancestry.com/cgi-bin/sse.dll?MS_AdvCB=1&gl=35&rank=1&new=1&so=3&MSAV=2&msT=1&gss=ms_f-35&gsfn_x=1&gsln=Bolgarelli&gsln_x=1&msbdy_x=1&msbpn_x=XO&msbpn__ftp_x=1&msrpn_x=XO&msrpn__ftp_x=1&msydy_x=1&msypn_x=XO&msypn__ftp_x=1&gskw_x=1&_83004002_x=1&cpxt=0&uidh=000&cp=0; http://heraldry.sca.org/laurel/names/pisa/pisa-given-alpha.html

56 Тук бих отбелязал и знаменитите Fir Bolg от ирландските хроники, за които се твърди, че са преселници от Балканите и в които някои изследователи виждат разклонение на древните българи (За Fir Bolg вж. http://www.shee-eire.com/Magic&Mythology/races/Fir-Bolg/Page1.htm; http://www.ireland-information.com/articles/firbolg.htm)

57 Балабанов, К. Виничко кале, с. 301–309.

58 Вж. Юрукова, Й. Мавър от писмените извори и печатите. - Векове, 3, 1980, с. 6–12; Петров, П. Образуване на българската държава. С., 1981, с. 296–308; Тотев, Б., О. Пелевина. Съкровището от Врап и елитарната култура на дунавските българи. - Археология, 2, 2011, с. 32–51; http://frognews.bg/news_51346/VTORATA_BALGARIIA_V_DNESHNA_MAKEDONIIA_PREZ_V%D0%86%D0%86-%D0%86H_VEK/

59 Балабанов, К. Виничко кале, с. 187–189; 313–316.

60 За св. Ахилий Лариски вж. http://www.pravoslavieto.com/life/05.15_sv_Ahilij_Lariski.htm

61 Joannis Malalae. Chronographia. Ex. rec. L. Dindorfii. Bonnae, 1831, p. 937. Срв. Иречек, К. История на българите. С., 1929, с. 49, бел. 37; Moravcsik, G. Byzantinoturcica. Berlin, 1958, S. 207, 234. Дюла Моравчик без да привежда аргументи смята, че посоченият пасаж е “късна интерполация”.

62 ГИБИ. Т. X. С., 1980, с. 104; Гюзелев, В. (съст.). Самият Търновград ще разтръби победите. Средновековни поети за България. С., 1981, с. 23; Табов, Й. Българи в Троянската война. – В: Българи в античния свят. Сборник статии. Съст. Й. Табов. С., 2006, с. 7–51.

63 Лев Диакон. История. М., 1988, с. 78–79, 210–211. Вж също Табов, Й. Цит. съч., с. 7–8; Попова, Р. Тракийската култура в Северното Черноморие до III век. С., 2010, с. 180.

64 Фол, А. Хиперборейският диагонал. – Векове, 6, 1984, с. 79.

65 Вж. по-подробно: http://bgsviat.narod.ru/drevnobulgarskaistoria/curkva.htm

66 За картата на св. Йероним (IV в.), на която се чете Mesia hec & Vulgaria (Мизия, тук и България) вж. Miller, К. Die altesten Weltkarten. Stuttgart, 1895, Heft III, Tab. 1. За други извори, свидетелстващи за ранно присъствие на българи на Балканите вж. напр. http://www.kroraina.com/g_cenov.html; http://stahlhelm-wse.narod.ru/PHILOLOGISCHEWOCHENSCHRIFT.htm; http://bgsviat.narod.ru/drevnobulgarskaistoria/Arhiv.htm; Георгиев, П. Убий Сабазий, убий българина. С., 2011, с. 4–27.


Каталог: Dokladi -> Text -> 2013
Text -> Странджа и древната металургия. Основни етапи в технологичното развитие на европейския Югоизток
Text -> Космогонични измерения на празника Св. Георги Светлозар Рулински, Русе
Text -> Археологическият феномен „Дуранкулашко езеро“ в праисторията на Долния Дунав и Западното Черноморие. Култура Хаманджия в Добруджа
Text -> Сабазий и св. Атанас – за един древен ритуал по нашите земи
Text -> Доклад за 2011 година за качеството на повърхностните води
Text -> Доклад за качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване в обхвата на управление на Басейнова дирекция Западнобеломорски район
2013 -> Технологични особености и вероятни източници на материали за сребърни монети, в парично обръщение по българските земи от античността до възраждането
2013 -> Eркечката етнографска област в миналото и сега георги Т. Георгиев, доктор по история
2013 -> Доклад на еи „Помак до европейските институции д-р Елена Алекова
2013 -> Закон за живот при българите Душа душа да не поробва и дух духа да не подвежда


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница