Кератоконус. Лечение чрез кръстосано свързване на колагеновите фибрили с рибофлавин и облъчване с ултравиолетова светлина

Роговицата е най-предната прозрачна тъкан на окото. Благодарение на пречупваща й сила, в съчетание с тази на лещата, светлината се фокусира върху ретината. Окото прилича на фотоапарат – има обектив с определена диоптрична сила /роговица и леща/ и светлочувствителна фотолента /ретина/.

Кератоконусът е двуочно заболяване, при което роговицата прогресивно се деформира и изтънява, като придобива неправилна конусоподобна форма. В резултат се появява неправилен роговичен астигматизъм, който е трудно /понякога невъзможно/ да се коригира с очила или контактни лещи. Зрителната острота силно намалява. Честотата на заболяването е приблизително 1:2000, двата пола са засегнати еднакво.

Първите симптоми се появяват обикновено в младежка възраст /16-30 г./, като в началото периодично се променят изписаните очила или твърди контактни лещи. В около 15-20% от случаите може да се стигне до трансплантация на роговица /пенетрираща кератопластика/, която да подобри в известна степен зрителната острота.

Те са все още неизвестни, но най-вероятно са генетични. Със сигурност някои от случаите са наследствено обременени, като около 8% от пациентите с кератоконус имат кръвни родственици с подобни изменения и оплаквания. Ако във фамилията няма други пациенти с кератоконус, при децата на такъв пациент шансът да се развие това дегенеративно заболяване на съединителната тъкан е под 10%.

Първоначалните симптоми са замъглено зрение и честа промяна на рецептите за очила или лещи с нарастване на късогледството и астигматизма.

Да. Само в много малък процент /под 1%/ се засяга само едното око. Обикновено промените в роговицата с асиметрични, едното око може да е с много по-напреднала деформация и изтъняване от другото.

Счита се, че има връзка със сенна хрема, бронхиална астма, екземи, недостатъчност на митралната клапа, синдроми на Даун и Марфан, “халтави” стави.

При това заболяване зрителната острота може да спадне значително и да инвалидизира пациента, което изисква трудоустрояване или пенсиониране по болест. В същото време окото винаги ще вижда поне светлина и посоките, от които тя идва.

В ранните етапи с очила или контактни лещи се коригира постоянно променящия се астигматизъм и късогледство. Обикновено меките контактни лещи не са подходящи поради невъзможността да коригират неправилния астигматизъм. При 15-20% от пациентите са достига до роговична трансплантация.

Всички известни до момента методи за справяне с оплакванията при кератоконус се изразяват в корекция на прогресиращите рефракционни отклонения – с различни оптични средства /очила или контактни лещи/ се коригират, доколкото е възможно, постоянно изменящите се късогледство и астигматизъм. Те не лекуват причините за прогресиращото изтъняване и деформация на роговицата. Развитието на заболяването не спира.

От няколко години се прилага нов метод за кръстосано свързване на колагеновите фибрили в роговицата чрез фотосенсибилизатора рибофлавин /вит. Б₂/ и ултравиолетова светлина. В подробни предварителни проучвания в експериментални условия при животни относно биомеханичния стрес на роговицата е доказана значително увеличената роговична ригидност и подобрена стабилност след кръстосано свързване на колагеновите фибрили с рибофлавин и ултравиолетова светлина.

Заключението от публикуваните проучвания върху пациенти е, че кръстосаното свързване на колагена при очи с кератоконус спира прогресията на заболяването. Към днешна дата /януари 2007 г./ в определени центрове в Германия има третирани очи с 5-годишен период на проследяване, а методът вече се прилага в повечето развити европейски страни.

Тя включва премахване на най-повърхностния слой на роговицата /корнеен епител/ и последващо накапване на капки Рибофлавин. Окото се облъчва с ултравиолетова светлина за 30 минути. След това се поставя мека контактна леща или превръзка за 4-5 дни докато оголената строма на роговицата се покрие отново с епител и отшумят неприятните усещания, сълзенето и зачервяването. Използват се антибиотични капки или очен мехлем.

Трябва да се подчертае, че кръстосаното свързване на колагена спира или силно забавя прогресията на кератоконуса. Не съществува метод, който да “излекува” това заболяване. Нормално е да се очаква, че след процедурата необходимостта от очила или контактни лещи ще продължи да съществува, но без да се налагат чести промени в рецептите. Счита се, че процедурата спира по-нататъшното влошаване на зрението и намалява шанса да се стига до кератопластика /роговична трансплантация/.

При пациенти с кератоконус в краен стадий /много ниско зрение, силно деформирана роговица с множество мътнини и развита непоносимост към твърди лещи/ не се очаква съществена полза от лечебната процедура, без разбира се да има вреда.

Подходящ кандидат ли съм за кръстосано свързване на колагена с рибофлавин/ултравиолетова светлина?

Необходимо е очният специалист да потвърди диагнозата кератоконус посредством роговична топография /цветната карта на роговичните диоптри има характерна форма/ и ултразвукова пахиметрия /измерва се намалена дебелина на роговицата/. През последната 1 година е необходимо да има прогресия на заболяването, която се изразява в промяна на изписваните контактни лещи, очила или в параметрите на кератометрията, роговичната топография или пахиметрия.

Неподходящи кандидати за лечение с кръстосано свързване на колагена с рибофлавин и ултравиолетова светлина са:

• 
  непълнолетните пациенти,
  
• 
  бременните жени или кърмачки,
  
• 
  пациенти с прекарани инфекции /херпес/ или изгаряния на роговицата
  
• 
  очи с роговица, която е по-тънка от 400 микрона
  
• 
  алергия към витамин Б₂
  

Не съществува безрискова и напълно гарантирана медицинска процедура. Лечението с витамин Б₂ и ултравиолетова светлина се счита за достатъчно безопасно и ефективно, за да се прилага в развитите европейски страни. Съществуват хипотетични рискове и те са следните:

• 
  ултравиолетовата светлина е вредна за ендотела /единичен слой клетки, който покрива вътрешната повърхност на роговицата. Ето защо светлинното облъчване е така дозирано, че да обхваща първите 300 микрона от роговицата.
  
• 
  Процедурата включва премахване на епитела /най-повърхностния слой/ на роговицата, който след 4-5 дни се възстановява напълно. През този период съществува риск от инфекция, за чиято профилактика рутинно се използват антибиотични капки или очни мехлеми. По време на епителизирането на роговицата окото сълзи, зачервено е, има светлочувствителност и лека до умерена болезненост.
  

Възможно е след няколко десетилетия увеличената ригидност и стабилност на роговицата да намалеят, което да наложи повторна процедура.