Кипър кратки исторически данни

Населението на Кипър възлиза на 802.500 (2001 г.) души, от които 78 % са гръцки кипърци и 18 % турски кипърци.

Историята на Източното Средиземноморие е тясно преплетена със съдбата на кипърския народ, носител на дългогодишна културна традиция. Кипър е един от центровете на критско-микенската култура (колонизиран от древните елини през 1600 г. пр.н.е.). От 700 г.пр.н.е. островът е бил владян последователно от финикйци, асирийци, египтяни и перси. Окупиран е от римляните през 58 г. пр.н.е. При разделянето на Римската империя през 364 г. н.е. Кипър е включен в състава на Византия. Той е византийска провинция в продължение на осем века до завладяването му през 1191 г. от английския крал Ричард Лъвското сърце, който го продава една година по-късно на франките. Династията на Лузинянците управлява три века, след което е отстъпен на Венецианската република (през 1489 г.)

Османската империя завладява Кипър през 1571 г., след ожесточени тринайсетмесечни битки на територията му. Повечето от турците, които се заселват на острова по време на тривековното османско господство, остават там след отстъпването на контрола върху него на Великобритания през 1878 г. През последните години на османската власт историческите изследвания отбелязват укрепване на чувството за гръцка идентичност и засилване на желанието за обединение с Гърция (т.нар. еносис) сред гръцките кипърци.

През 1878 г. след претърпяната загуба на Отоманската империя в руско-турската война, Великобритания се възползва от ситуацията и налага на султана т.нар. Конвенция за отбранителен съюз. Този договор предоставя на Великобритания правото да управлява Кипър, макар че формално островът продължава да бъде част от Отоманската империя.

Великобритания анексира Кипър на 5 ноември 1914 г. след избухването на Първата световна война и присъединяването на Турция на страната на Германия. Турция изразява съгласието си с анексията чрез подписването на Лозанския договор от 1923 г.

По време на британското управление идеята за еносис се проявява в политически действия и пропаганда. След Втората световна война (по-точно след започването през 1955г. на въоръжената борба на кипърските гърци против британското управление) кипърските турци издигат в противовес на еносиса идеята за т.нар. таксим (разделение) и подялба на Кипър между Гърция и Турция. Тогава се регистрират и първите случаи на сблъсъци между кипърските гърци и кипърските турци. Започва образуването на анклави само от турско население, развива дейност турската терористична организация “ТМТ”.

През 1959 г. приключва борбата срещу колониализма с подписването на Цюрихско- Лондонските споразумения между Великобритания, Гърция и Турция. След петдневни преговори в Цюрих е постигнато съгласие за предоставяне независимост на Кипър с гаранти: Великобритания, Гърция и Турция. Метрополията си запазва военните бази на острова и са съгласувани основите на бъдещата конституция. На разговорите в Цюрих не присъстват представители нито на кипърските гърци, нито на кипърските турци, но се подписва изключително важен документ за кипърската държава, наречен “Основна структура на Република Кипър”. Споразумението съдържа 27 члена, които трябва да бъдат инкорпорирани в конституцията, като текстовете им не могат да се изменят или променят. Освен че тази конституция не може да бъде променяна, на практика в нея се предвижда двуобщностна независимост на основата на политическото равенство и административното сътрудничество между кипърските гърци и турци.

Непосредствено след преговорите в Цюрих е организирана конференция в Лондон относно Кипър, в която участват освен страните гарантки и лидерите на двете общности – архиепископ Макариос и д-р Кючук. Конференцията приема Меморандум за съгласуваните основи на окончателното разрешаване на кипърския въпрос. Участието на архиепископ Макариос и д-р Кючук се свежда до правото да парафират готовите документи, независимо от това дали са съгласни с тях. Макариос е изправен пред дилемата дали да парафира документите във вида, в който са гласувани, или да ги отхвърли, като поеме отговорността за всички произтичащи от това последствия и да остане в пълна изолация, без да има подкрепата на Гърция.

На 16 август 1960 г. Конституцията на Р Кипър влиза в сила. Съгласно нейните разпоредби, турско-кипърската общност се ползва от културна и религиозна автономност, както и от някои прерогативи в системата на управление.

Турските кипърци, които представляват 18 % от населението, въз основа на Конституцията, заемат 30 % от местата в държавната служба и представляват 40 % от полицейските сили и войската.

Определените за турско- кипърската общност места в правителството са както следва: мястото на Вицепрезидента, комуто са дадени големи правомощия, между които правото на вето върху всички значими въпроси и местата на 3 министри от общо 10 министри в правителството. Допълнително, 15 от общо 50 места в парламента принадлежат на турските кипърци, които имат големи правомощия. Осем турско-кипърски депутати могат да бламират закон, гласуван от останалите 35 гръцко-кипърски и 7 турско-кипърски депутати.

Цюрихско - Лондонските споразумения от 1959 г., които довеждат до създаването на първата конституция на независим Кипър, временно слагат край на петгодишното насилие на острова. Те имат за цел осигуряването на мирно съвместно съжителство между г/к и т/к. Смята се, че несъвършенствата им произтичат от компромисния характер на споразуменията, изработени без участието на самите кипърци. От друга страна, независимостта и суверенитетът на новата държава са съществено ограничени от Цюрихско - Лондонските споразумения не само чрез закрепване на суверенните права на Великобритания върху територията на базите, но и чрез въвеждане на военни контингенти на Гърция и Турция на територията на Кипър в съответствие с разпоредбите на Договора за съюз, наложен на кипърците като съставна част на конституцията. Концепцията за “гарантираната независимост” намира практически израз в Договора за гаранции, който съгласно Цюрихското споразумение има също конституционна сила. Според този договор Великобритания, Гърция и Турция са гаранти на независимостта, териториалната цялост, сигурността и основните разпоредби на конституцията на Р Кипър, което означава, че те имат право на колективни или индивидуални действия за изпълнение на това свое задължение.

България е една от първите страни установили дипломатически отношения с Р Кипър след обявяването на независимостта й. Управляващият българската легация в Гърция Коста Ламбрев е упълномощен от българското правителство да води в Кипър преговори за установяване на дипломатически отношения между България и Кипър. Преговорите (25-30 октомври 1960г.) завършват с подписване на съвместно комюнике за установяване на дипломатически отношения с ранг на посолства. Новосъздадената република е приета за кратък период от време в различни международни организации като суверенна държава.

Разногласия и спорове между двете общности относно прилагането на Конституцията възникват почти веднага след обявяването на независимостта на Р Кипър. Непримирими противоречия се появяват между к/г и к/т през октомври 1961 г., когато трябва да се решава въпросът за създаване на национална армия. Даденото на вицепрезидента право на вето, както и възможността турско-кипърските депутати да бламират предлаганите закони с цел да бъдат удовлетворени искания на т/к води до големи затруднения в законодателната система.

Според к/г основният закон предопределя привилегировани позиции за к/т общност, докато к/т разглеждат конституцията като осигуряваща абсолютния минимум гаранции за тяхното пълноценно участие в управлението на държавата. Като се аргументира с очерталата се сложна ситуация в страната в резултат на поредица от патови конституционни ситуации, президентът на Републиката с писмо до вицепрезидента от 30 ноември 1963 г. изпраща меморандум, съдържащ 13 предложения за изменения и допълнения на Конституцията. Предложенията имат за цел улесняване работата на държавните органи, както и отстраняване на някои от причините за междуобщностните конфликти. Тези предложения обаче отменят всички конституционни разпоредби, които са от фундаментално значение за к/т и които те възприемат като гаранция против подчиняването им на гръцкото мнозинство във вече независимата република.

Предложенията за конституционни поправки са отхвърлени, а представителите на к/т в държавния апарат отказват да изпълняват своите задължения. През декември 1963 г., три години и половина след влизането в сила на основния закон се възобновяват въоръжените сблъсъци между двете общности, които слагат край на конституционния ред, създаден с влизането в сила на Конституцията от 1960 г.

Въоръжените сблъсъци между к/г и к/т през 1963 -1966 г. служат като основание ООН да бъде ангажирана в две основни направления за възстановяването на мира на острова: чрез изпращането в Кипър на сили под флага на ООН /УНФИСИП/ и осигуряването на посреднически услуги между двете общности за намиране на решение. /Поставянето на кипърския въпрос за обсъждане в рамките на ООН датира от средата на 50-те години, когато Гърция внася в Общото събрание въпроса за колониалното управление на острова от страна на Великобритания и предоставянето на правото на самоуправление на кипърското население. Създаването на Р Кипър през 1960 г. отчасти се дължи именно на поставянето на КВ в ООН./.

Целите на УНФИСИП са описани в първата резолюция на Съвета за сигурност на ООН за Кипър и могат да бъдат обобщени като осигуряване на т.нар. “негативен мир”, т.е. на отсъствие на въоръжени сблъсъци в условията на продължаващ политически конфликт. “Сините каски” са разположени между кипърските гърци и турци, като основната им задача е да следят за спазване на примирието и поддържане на военното статукво. Операцията на ООН по поддържане на мира в Кипър продължава и до днес, като УНФИСИП се оказа една от най-продължителните мисии на Обединените нации.

В горецитираната резолюция на Съвета за сигурност допълнително се препоръчва на ГС на ООН да бъде назначен посредник за намиране на мирно решение и съгласувано уреждане на проблема в Кипър, което да е в съответствие с Устава на ООН. По този начин косвено се подкрепят исканията на кипърските гърци за ревизия на съпътстващите създаването на Р Кипър международни договори. Може да се каже, че с тази резолюция (183/1964 г.) правителството на Макариос е постигнало почти всички от основните си цели.

Като посредник на ООН в Кипър е изпратен бившият еквадорски президент д-р Гало Пласа, който след една година връчва доклад на ГС на ООН. По-голямата част от съдържанието му е посветена на позициите на двете общности и на фактологично изложение на събитията. Препоръките, съдържащи се в доклада на посредника, съвпадат изцяло с политическите цели и концепцията на архиепископ Макариос за уреждане на КВ, с изключение на проблема за еносиса, който не следвало да се поставя от кипърските гърци в “тогавашните условия”.

От гледна точка на кипърските турци д-р Пласа е действал като пристрастен арбитър, защото направените от него предложения свидетелстват за взимане на отношение по същество на КП и не са съгласувани с двете заинтересовани страни. В резултат Турция и т/к отхвърлят доклада като пристрастен и т/к страна отказва повече да приема Пласа като посредник.

С прекратяването на мандата на Пласа приключва и посредничеството на ООН като един от начините за мирно урегулиране на кипърския конфликт. В последващите усилия на ООН за подпомагане на неговото разрешаване са използвани и се използват много по-внимателни формулировки за ролята и средствата, с които организацията си служи: мисии на добра воля и размяна на нон-пейпъри.

Лидерите на кипърските гърци не желаят да бъде възстановена ситуацията в Кипър отпреди кризата от края на 1963г. Архиепископ Макариос до края на 1967 г. отказва да се срещне с лидерите на кипърските турци, докато не приемат за основа на преговори гарантирането на статута им на малцинство (а не на партньори и съоснователи на Републиката) в управлявана от кипърските гърци държава.

Конституционният конфликт навлиза в нова фаза през 1968 г, когато под подновената заплаха от турско нашествие и натиск от страна на САЩ, Великобритания и ООН кипърският президент е принуден да проведе предварителни разговори с кипърските турци. Взима се решение да започнат вътрешнокипърски преговори с основна цел възстановяването на сътрудничеството и политическата реинтеграция на двете общности в рамките на обща държава.

От 1968 до 1970г. се провеждат няколко кръга вътрешнокипърски преговори, които завършват без успех. Основният проблем е, че кипърските турци държат да се отчита наличието на две различни общности и се обявяват против всеки опит отношенията между тях да се свеждат до отношения между мнозинство и малцинство. Дори обвиняват кипърските гърци в сътрудничество с Гърция за осъществяване на мечетата за еносис, която според тях е опасна фикс-идея. Преговорите са прекъснати, след като лидерите на кипърските турци поискват разяснения (и не получават задоволителен отговор) относно намеренията на архиепископ Макариос в светлината на изявлението му през март 1971 г. (Кипър е неделим и гръцки и като такъв ще бъде присъединен към Гърция), в което той, според тях, се бил обявил за еносис.

След едногодишно прекъсване вътрешнокипърските преговори са подновени през юни 1972 г. По препоръка на ГС на ООН в тях участват негов представител и експерти по конституционно право от Гърция и Турция, тъй като конституционните аспекти на КВ придобиват особена важност. През последния етап на преговорите процедурните препятствия се отстраняват и двете страни са близко до намиране на компромисно решение по конституционния въпрос, но до споразумение не се стига. Преговорите са окончателно прекъснати в резултат на турската военна операция в Кипър през лятото на 1974 г.
2. Възникване на Кипърския въпрос
Повод за турската “мирна” операция е послужил превратът срещу правителството на Макариос, организиран на 15 юли 1974 г. от гръцката хунта. Гръцките въоръжени сили, дислоцирани в Кипър в съответствие с Цюрихско-Лондонските споразумения и Договора за военния съюз, участват в преврата срещу Макариос в нарушение на Договора за гаранции. /Под натиска на гръцкия режим на “черните полковници” през юни 1967 г. контролираният от кипърските гърци парламент одобрява единодушно, макар и след бурни дебати, декларация, подчертаваща решимостта за довеждане до успешен край на борбата за присъединяване на “целия Кипър” към Гърция). На 20 юли 1974 г. Турция нахлу в Кипър. Четиридесет хиляди турски войници, с подкрепата на въздушни и морски сили, навлязоха в острова. През август започна втора атака срещу Кипър.

В резултат на операцията в северната част на острова са дислоцирани турски военни части. Под контрола на Турция и кипърските турци се намират около 37 % от територията на острова /най-богатата част, която представлява 70 % от икономическия потенциал/, около една четвърт от гръцко-кипърското население е изселена /200 000 бежанци/, хиляди граждани са убити, малтретирани или съдбата им е неизвестна. Състоянието на правата на човека и по-конкретно –проблемът с изчезналите лица, както и с вътрешноразселените лица са обект на проучване от страна на Европейската комисия за правата на човека. Балансът на силите е драстично променен в полза на Турция, вследствие на което кипърските гърци трябва да преговарят вече от позицията на по-слабия и са принудени да направят серия от отстъпки в новата ситуация.

От юли 1974 г. до 1977 г. се провеждат няколко кръга преговори между двете общности като основните отстъпки, които прави гръцко-кипърската страна са:

приемат категорично оспорвания от тях дотогава “федерален принцип” и дават съгласието си за приемане на конституция на федерална, многорегионална и двуобщностна държава. /Гръцко-кипърската амбиция е единна държава и единен народ./

Дават съгласието си да бъде конституционно закрепено изключването на пълен или частичен еносис, с която и да е държава.

На 12 февруари 1977 г. в Никозия, в присъствието на ГС на ООН Макариос и Денкташ се споразумяват за възобновяване на вътрешнокипърския диалог. Постигнатото от тях споразумение е трета отстъпка за кипърските гърци, защото с него се приема принципа на двузоналносттта – в противовес на търсената от тях унитарна държава.

През май 1979 г. в Никозия с участието на ГС на ООН се провежда среща между Киприану-президент и Денкташ –лидер. Подписват т.нар. Споразумение от 10 точки, с което се отбелязва напредък в търсенето на цялостно решение на КВ. Двете страни се съгласяват да бъде подновен вътрешнокипърският диалог, но не успяват да се споразумеят и преговорите са отложени.

През 1975 г. окупираният Северен Кипър бе обявен за "Турско-кипърска федерирана държава", а на 15 ноември 1983 г. бе преименуван в "Севернокипърска турска република /СКТР/. Реакциите са многобройни. Съветът за сигурност на ООН разкритикува нейното прокламиране и призовава към отменянето на този акт в специална резолюция 541/83, чийто текст се възпроизвежда във всички последвали резолюции по КВ. Аналогични са позициите на Европейския парламент, на ПАСЕ, на Движението на необвързаните страни, на Британската общност и др.

Според кипърските гърци създаването на СКТР е етап от последователно провежданата турска политика на “свършените факти” относно Кипър: узаконяване окончателното разделяне на острова с последваща интеграция на завзетата част към Турция.

СКТР е призната само от Турция и благодарение на нейните усилия през 1984 г. получава статут на наблюдател в ОИК, която оказва морална и финансова подкрепа.

Въпреки че СКТР няма международно признат статут, със съществената помощ на Турция кипърските турци последователно изграждат нейните “държавни” структури. На територията на Северен Кипър сега функционира добре изграден административен механизъм, който притежава почти всички основни елементи на една съвременна държава.

До 1992 г. са проведени множество кръгове от преговори, без да се постигне споразумение и без да бъде отбелязан някакъв съществен напредък. Като основна причина за протакането и неуспеха на преговорите се изтъква отсъствието на политическа воля за търсене на компромис. Преговорите се използват само за излагане на позициите на двете общности, без да се намерят допирни точки и решение.

От 1992 до май 1994 г. в проведените преки и непреки вътрешнокипърски преговори, както и в посредническата мисия на ГС на ООН, осъществена чрез негови представители, основен акцент е поставен върху мерките за укрепване на доверие между двете общности, които включват откриването на международното летище на Никозия и заселването на Вароша. До сближаване на позициите и до споразумение обаче не се стига.

Прекалено нереалистичен са оказва компромисният вариант за деблокиране на КВ чрез мерки за укрепване на доверието между двете общности, които да доведат до намиране на решение по конституционните аспекти на устройството на острова като единна държава под формата на двузонална федерация преди започването на преговорите по присъединяването на Кипър към ЕС./Кипър подаде молба за присъединяване към ЕС през юли 1990 г./

През август 1994 г. Законодателното събрание на СКТР с декларация се отказва от идеята за федерация като основа за решение на КВ и се обявява за започване на икономическа интеграция с Турция. Турският външен министър подкрепя декларацията и по-конкретно – отказа от федерация. Кипърско-гръцката страна се придържа към позицията за създаване на федерация, гарантираща т.нар. три свободи . право на придвижване, право на заселване и владеене на собственост на цялата територия на острова, завръщане на бежанците по родните места.

През март 1998 г. започват преговори за присъединяване на Р Кипър към ЕС. Кипърското правителство покани турските кипърци да участват в групата за предприсъединителните преговори, с цел и те да се облагодетелстват от присъединяването към ЕС. Кипърско-турската страна отхвърля членството в ЕС докато не бъде приета Турция. Според тях единствено Анкара може да балансира Атина в Съюза..

В поредния си доклад относно своята мисия на добра воля между двете общности, публикуван в края на юни 1999 г., ГС на ООН определя основните теми, по които следва да се водят предстоящите тогава преговори. Така наречените “основни въпроси” са : сигурност, разделение на властите (или с други думи, разпределение на правомощията между двете общности), въпроси на собствеността, територия.

През есента на 1999 г. започват нови вътрешнокипърски преговори под егидата на ГС на ООН. Самият диалог се води под специфичната форма на непреки преговори с посредичеството на специалния пратеник на ГС на ООН по Кипър Алваро де Сото. До ноември 2000 г. се провеждат общо пет кръга преговори.

Сроковете, поставени от ГС на ООН не бяха спазени, тъй като участниците в преговорите обявиха, че е необходимо допълнително време за намиране решение на кипърския въпрос. В опит да спаси преговорната процедура Кофи Анан предложи две ревизии на плана /на 10 декември 2002 г. и 27 февруари 2003 г./, отразяващи позициите на двете страни от последните преговори. Връчвайки третия вариант на плана, Генералният секретар изрази надеждата, че могат да бъдат спазени първоначалните срокове. Заяви, че новият текст отговаря напълно на изискванията за справедливост и балансираност и е последният, който предлага до края на мандата си в СС на ООН. Новите дати, заложени в последния текст бяха насочени към постигане на решение на КВ до 28 февруари 2003 г., но не по-късно от една седмица след тази дата, с оглед на 30 март 2003 г. да се проведат едновременно два референдума в гръцко-кипърската и турско-кипърската част, на които да бъде одобрено постигнатото решение.

Опитите на Денкташ да създаде пречки в евроинтеграцията на Кипър претърпяха неуспех и на 16 април 2003 г в Атина президентът Т. Пападопулос подписа Договора за присъединяване на Кипър към ЕС. Отново бе заявено желанието на Съюза през 2004 г. да се присъедини обединен Кипър, като двете страни бяха призовани да постигнат цялостно решение на КВ въз основа резолюциите на СС на ООН. Бе подчертано, че присъединяването на Кипър към ЕС трябва да бъде от полза за всички кипърски граждани.

Седмица след подписване на Договора за присъединяването на Кипър към ЕС, правителството на т.нар. “Северно-кипърска турска република” оповести облекчена процедура за преминаване на турските и гръцките кипърци през буферната зона /23 април 2003 г./. Обявените мерки от страна на правителството на “Северно-кипърската турска република” определено целяха пропаганден ефект, насочен към излизане от затрудненото положение, в което бе поставена турско-кипърската страна след провала на последните преговори с посредничеството на ГС на ООН в Хага /30 март 2003 г./ и резолюцията на СС на ООН, посочваща Денкташ като виновник за блокирането на преговорния процес.

Населението и от двете части на острова реагира положително на облекчената процедура за преминаване на зелената линия, което до момента допринася за намаляване на негативните нагласи и недоверие сред хората.

Инициативата получи широка международна подкрепа. Представителите на ООН, ЕС, САЩ, Великобритания оцениха тези мерки като добър знак, че КВ скоро ще бъде решен. Като особено важна победа се счита развенчаването на един насаждан дълги години от Денкташ мит, а именно, че двете общности не могат да живеят заедно в мир.

След подписването на Договора за присъединяване на Кипър към Евросъюза, зачестиха изказванията от гръцко-кипърска страна, че е необходимо извършване на промени по плана Анан, за да бъде решението на КВ ефективно, жизнеспособно и максимално отговарящо на европейските достижения.

Парламентарните избори в т.нар. “СКТР” /14 декември 2003 г./ бяха посрещнати с особено внимание както във вътрешен, така и в международен план. Очакваше се опозицията да спечели и да настъпи съществена промяна в развитието по КВ. Изборните резултати доведоха до пълно равенство между опозиционните сили и партиите, подкрепящи политиката на Р. Денкташ /по 25 места в парламента/. Невъзможността опозицията да си осигури мнозинство създаде трудности при сформирането на правителство и попречи за отстраняването на Денкташ от поста на преговарящ по КВ. Това породи у гръцко-кипърската страна доста по-сдържани оценки за вероятността да се постигне решение на КВ до май 2004 г.

На 4 февруари 2004 г. ГС на ООН отправи покана до лидерите на двете общности да проведат разговори за намиране решение на КВ. Като основа за разговорите се посочва планът Анан в последния му ревизиран вариант. Министър-председателите на страните-гарантки също получиха писма, с които се приканват да изпратят свои представители. В писмата си Анан призовал преговарящите да мобилизират необходимата политическа воля, за да бъде постигнат резултат в оставащото кратко време, с цел на 1 май Кипър да се присъедини обединен към ЕС.

На 29 март 2004 г. в Бюргенщок Кофи Анан връчи на представителите на двете кипърски общности, Гърция и Турция четвърти по ред план /трети ревизиран вариант/ за намиране цялостно решение на КВ. Поради отсъствие на напредък в преговорите и съгласно договореностите от 13 февруари 2004г., с които двете страни се ангажираха да предоставят на ГС на ООН арбитражна роля в случай, че не се споразумеят, Кофи Анан сам нанесе някои допълнения в своя план. През следващите 48 часа последваха консултации с двете страни, които приключиха на 31 март с представянето на окончателния текст на плана Анан /пети вариант/. В Швейцария бе взето решение референдумите в двете части на Кипър да се проведат на 24 април т.г.

На 24 април 2004 г. се проведоха едновременно два референдума в северната и южната част на Кипър по предложението на ГС на ООН за намиране цялостно решение на кипърския въпрос /КВ/.

Гръцките кипърци отхвърлиха плана Анан с 75,83 %, докато 64,9 % от турските кипърци гласуваха за плана. Въз основа на резултатите от вота Споразумението за обединяването на Кипър не влезе в сила и на 1 май 2004 г. гръцко-кипърската общност се присъедини към Европейския съюз от името на целия остров. До намирането решение на КВ европейските acquis ще се прилагат само в южната част /съгласно решенията от Копенхаген/.

Според гръцко-кипърската позиция резултатът от референдума не бива да се тълкува като нежелание на гръцките кипърци да бъде разрешен кипърският въпрос, а като отхвърляне на конкретното предложение. Планът Анан в неговия последен вариант бил изключително небалансиран, удовлетворяващ изцяло исканията на турско-кипърската страна и само част от гръцко-кипърските. Основните елементи от плана, предизвикали гръцко-кипърския отрицателен вот били свързани на първо място с въпросите на сигурността, броя на оставащите в северната част на Кипър след разрешаването на КВ турски заселници и войски, етническото разделение във физически и политически план и на последно място с имуществения въпрос.

Гръцко-кипърското правителство посочи като своя основна цел намирането в скоро време на справедливо и трайно решение в рамките на двузонална двуобщностна федерация. Като първа стъпка в тази посока бе обявен пакет от мерки за подпомагане на турските кипърци, чрез който да се възползват от всички права, произтичащи от пълноправното членство на Кипър в ЕС. Неизменна цел на кипърското правителство е прилагането на мерките да бъде съобразено с изискванията на международноправните норми и недопускане макар и косвено признаване на т.нар. “Северно-кипърска турска република” /СКТР/. Напълно се изключва установяването на преки икономически отношения със “СКТР”, тъй като подобни действия можели да лишат турските кипърци от мотивация за обединението на острова и до незачитане суверенитета на Р Кипър.

Преди референдума Гърция се обяви в подкрепа на плана Анан. Въпреки отрицателния вот на гръцките кипърци, бе запазено нивото на двустранните отношения. Бе потвърдена пълната подкрепа на Гърция за гръцко-кипърската общност по пътя към общата цел - намиране решение на КВ въз основа на плана Анан. Напълно отхвърлят повторното му поставяне на референдум, без предварителни корекции, удовлетворяващи гръцко-кипърските искания.

Действията на турско-кипърското правителство бяха съгласувани с политиката на Турция както преди, така и след референдумите. В резултат на непосредствената лична заслуга на турския премиер Т.Ердоган, турско-кипърският лидер Рауф Денкташ бе изолиран от процеса на вземане на решения и авторитетът му силно спадна. Министър-председателят Мехмед Али Талат укрепи своите позиции и насочи усилията си към създаване на благоприятни предпоставки за получаване в близко бъдеще на икономическа подкрепа за т.нар. “СКТР”. Не се крият амбициите за постигане политическо признаване на турско-кипърската администрация в по-далечен план.

Според турско-кипърската позиция резултатите от референдумите са показали нежеланието на гръцко-кипърското правителство островът да се обедини, а действията му на практика са насочени към изолиране на турско-кипърската общност от преки контакти с европейските институции. Подчертава се желанието на народа на Северен Кипър за обединение на острова и членство на обединен Кипър в ЕС. Настоява се европейските политици да изпълнят поетите ангажименти за икономическото подпомагане на това население и гарантиране гражданските му права в съответствие с европейските стандарти.

Турската дипломация се възползва от положителните за нея обстоятелства след вота на 24 април и предприе енергични действия пред европейските институции и международните посредници за политическо, икономическо и социално подпомагане на турско-кипърската общност. Външният министър А. Гюл подчерта, че не бива да бъдат наказани турските кипърци и положението в т.нар. “СКТР” трябва да се промени. Изразено бе желание Европейската комисия да открие свой офис в Северен Кипър и да бъде направена декларация в подкрепа усилията на Турция за намиране решение на политическия проблем. Бе обявено, че планът Анан остава базата за търсене решение на КВ.

Позицията на ЕС по резултатите от референдумите бе отразена в приетия от съвета на министрите на външните работи заключителен документ /26 април, Люксембург/. Бе изказано разочарование от липсата на решение по КВ и невъзможността на 1 май обединен Кипър да се присъедини към Съюза. Турско-кипърската страна бе похвалена за демонстрираното “смело поведение”. Бе заявено желанието на Съвета да се постави край на икономическата изолация на турско-кипърската общност и да се улесни обединението на Кипър, подпомагайки икономическото развитие на т.нар. “СКТР”. Призовава се Европейската комисия да направи предложения в тази насока, като се поставя акцент върху икономическата интеграция на острова и подобряване контактите между двете общности и ЕС. Съветът препоръча предвидените 259 млн евро за икономическото развитие на турско-кипърската част след обединяването на острова да бъдат отпуснати, въпреки липсата на решение на КВ. Не се предвиждало в скоро време подновяване на диалога по КВ, поради констатираните сериозни различия във вижданията на всяка от страните.

Аналогични бяха реакциите на САЩ и Великобритания. Бе изразено разочарование за пропуснатата историческата възможност Кипър да се обедини. Предложението на ГС на ООН за намиране решение на КВ бе оценено като най-добрата перспектива за справедливо и мирно бъдеще на Кипър.

На 28 май ГС на ООН представи своя доклад по последното развитие на КВ. Основните моменти в доклада са отправената препоръка да бъде подпомогната икономически турско-кипърската общност и призивът към всички страни да развиват двустранни отношения с кипърските турци. Последното предизвика силно безпокойство у гръцко-кипърската страна. Според гръцките кипърци, подобен акт може да се оцени като пряко насърчаване на сепаратистките тенденции в т.нар. “СКТР”, противоречащи на резолюциите на ООН по КВ. Положително се оценява фактът, че ГС не се отказва от дейността си по намиране решение на КВ, макар засега да няма основа за подновяване на посредническите му усилия.

По време на срещата на външните министри на Организацията Ислямска конференция /ОИК/ в Истанбул /14 – 16 юни/ бе направен пръв пробив по отношение издигане статута на т.нар. “СКТР”. Според данни от СМИ, по призив на Турция страните-членки признали турско-кипърската общност под названието “Турско-кипърска съставна държава на Обединена република Кипър”. Основания затова давали последното развитие по КВ, положителният вот на турските кипърци на референдума от 24 април и използваната в плана Анан формулировка /”турско-кипърска съставна държава”/. Всички членове на Организацията били приканени да установят преки политически и икономически отношения с т.нар. “СКТР”. В приетата от ОИК декларация се заявява готовност да бъдат предприети мерки за извеждане на турските кипърци от досегашната изолация. Изразява се подкрепа за направените в доклада на ГС на ООН по КВ изводи и препоръки, както и за усилията на Кофи Анан да бъде намерено решение на КВ.

Това е първата международна организация, предприела стъпки към издигане статута на т.нар. “СКТР”, с което се създава политически прецедент. Трябва да се отбележи, че в ОИК участват страни членки на СС на ООН, както и на Движението на необвързаните страни. Кипърското правителство подчерта факта, че т.нар. “СКТР” е запазила статута си на наблюдател в ОИК и на практика не се е стигнало до нейното признаване.

Втори опит за издигане статута на т.нар. “СКТР” бе направен в навечерието на срещата на страните от ЕС и ОИК /Истанбул, 4-5 октомври 2004 г./. Турция, като страна домакин, положи максимални усилия турските кипърци, участващи във форума като наблюдатели, да бъдат представени с названието “турско-кипърска съставна държава”. Според турския премиер Т. Ердоган, новото название произтичало от плана Анан, вече било прието от ОИК и не водело до признаването на т.нар. “СКТР”. След остра реакция от страна на Гърция и Кипър, холандското председателство на Евросъюза призова всички страни-членки да не участват в срещата. Това доведе до анулирането на форума, с което бе осуетено косвеното признаване на т.нар. “СКТР” от ЕС.

На 7 юли 2004 г. Европейската комисия представи пакет от мерки за икономическа подкрепа на турските кипърци в съответствие с решението на министрите на външните работи на ЕС /26 април, Люксембург/. Предложени са три регламента относно:

директна търговия с турските кипърци. Предложението предвижда привилегирован режим за стоките, изнасяни от северната част на острова за ЕС.

отпускане на 259 млн евро икономическа помощ за периода 2004–2006г., предвидени за хармонизиране със законодателството и политиката на ЕС, социално и икономическо развитие, мерки за установяване на доверие, развитие на инфраструктурата и на контактите между хората.

режим на “зелената линия” - разглежда търговията между двете общности.

През септември т.г. Комисията по юридическите въпроси на Европейския съвет даде писмена експертна оценка, съгласно която са налице юридически спънки за отпускането на икономическа помощ в размер на 259 млн. евро за северната част на острова и за директна търговия на ЕС с турските кипърци. Тази оценка удовлетворява гръцко-кипърската страна и е в унисон с техните позиции, насочени към недопускане макар и косвено признаване на т.нар. “СКТР”. Друга цел за кипърското правителство е отпускането на финансовата подкрепа за турските кипърци да не бъде за сметка на правото на недвижима собственост на кипърските гърци.

На 29 септември на заседание на постоянните представители на ЕС /КОРЕПЕР/ бе преразгледан въпросът за финансова подкрепа на турските кипърци на стойност 259 млн. евро. Регламентът бе одобрен, след като бяха приети няколко предложения за поправки на кипърското правителство, които гарантират запазване правото на гръцките кипърци на недвижима собственост в окупираните територии и недопускане макар и косвено признаване на т.нар. “СКТР”. На 23 ноември на заседание на КОРЕПЕР предстои окончателното съгласуване на регламента. Следващите усилия на кипърското правителство ще бъдат насочени към недопускане одобрението на регламента за директна търговия между т.нар. “СКТР” и ЕС.

След отрицателния вот на гръцките кипърци, президентът Пападопулос проведе консултации по КВ с всички политически сили, които се обединиха около позицията да бъдат направени изменения в плана Анан. Основните искания за промяна съвпадат с обявените още преди референдума на 24 април – въпросите на сигурността, завръщането на бежанците, гаранции за прилагането на плана на ГС на ООН.

Неизменни останаха позициите на т.нар. “СКТР” и Турция, които са против всякакви промени в плана Анан и повторното провеждане на референдуми.

От своя страна ГС на ООН потвърди своето становище /в разговор с президента Пападопупос в рамките на 59-та сесия на ОС на ООН/, че не възнамерява да предприеме нова инициатива за търсене решение на КВ, докато не настъпи промяна в позициите на двете заинтересовани страни.

При тези обстоятелства гръцко-кипърската страна счита, че е малко вероятно да бъдат подновени преговорите преди края на годината, когато предстои вземането на решение относно турската еврокандидатура и Кипър би могъл да упражни своето право на вето. В тази връзка кипърското правителство оценява като не особено благоприятен редовния доклад на Европейската комисия /6 октомври/ за осъществения от Турция напредък по хармонизиране с достиженията на ЕС. Като негативен елемент се разглежда откриването на пътя за започване на присъединителните преговори на Турция с ЕС, без да се поставят предварителни условия на турската страна за намиране решение на КВ.

Първите резултати от действията на правителството на Тасос Пападопулос бяха намалената подкрепа от международната общност за популяризираното гръцко-кипърско становище и загуба на политическа инициатива. Действията на гръцките кипърци бяха насочени основно към преодоляване на негативните реакции след референдума, водени от убеждението, че международното право и законодателството на ЕС са в подкрепа на тяхната кауза и в крайна сметка ще се стигне до съобразяване с тях. Тази позиция на гръцко-кипърската страна се оказа печеливша и може да се счита, че първоначалните негативни реакции и оценки на международната общност спрямо кипърското правителство и отчасти спрямо Гърция са частично преодолени сред значителна част от страните-членки на ЕС.

Основните надежди за намиране решение на КВ остават свързани с факта на приемането на Кипър в ЕС и превръщането на кипърския въпрос в европейски проблем. Гръцко-кипърската общност разчита пълноправното членство да й осигури по-добри за нея условия за решение на националния проблем, при стриктно спазване резолюциите на ООН по КВ. Би могло да се очаква, че за да запази подобрението в цялостната нагласа сред страните-членки на Съюза, Кипър ще се стреми към смекчаване и умереност на своите позиции в рамките на ЕС, ще се насочи към търсене на повече вътрешна подкрепа и дори би се отказала от правото си на вето върху турската еврокандидатура, особено ако други страни се обявят против даването на дата за предприсъединителни преговори ЕС-Турция.

Факторът, който несъмнено ще изиграе най-голямо влияние върху развитието на КВ е европейският ход на Турция. Президентът Пападопулос многократно заяви, че Република Кипър няма да използва правото си на вето при разглеждането на турската еврокандидатура, но може да се очаква да поставят редица условия пред Турция, които да изпълни до декември. Такива условия биха били признаването на Кипърската република от Турция и стъпки от турска страна за разрешаването на КВ.

Въз основа на горното, като най-печеливш за гръцко-кипърската страна се очертава сценарият, при който Турция получи през декември дата за започване на предприсъединителните преговори заедно с “пътна карта”. При подобно развитие, кипърското правителство би насочило усилията си към това в “пътната карта” да е отбелязана необходимостта от скорошното разрешаване на КВ. Пряк резултат би бил Турция да запази своята европейска перспектива, кипърският въпрос да остане на дневен ред пред международната общност и да бъдат осуетени опитите за признаване на т.нар. “СКТР”.

Турско-кипърската страна обяви, че първо трябва да бъде “възнаградена” за своята подкрепа за плана Анан, след което би приела нова инициатива по КВ. Следващите стъпки за търсене решение на КВ трябвало да започнат през идващата година, след решението на ЕС по еврокандидатурата на Турция. Сердар Денкташ заяви пред журналисти, че ако решението на ЕС е отрицателно, няма да чакат “до безкрай гръцките кипърци да решат, че са техни партньори”.

Благодарение на позитивния вот в Северен Кипър, положението на турските кипърци ще бъде значително облекчено. Мерки в тяхна подкрепа бяха обявени както от гръцко-кипърското правителство, така и от Европейската комисия и САЩ. Малко вероятно е обаче да постигнат признаването на т.нар. “СКТР” и установяване на директни политически и икономически отношения.

Независимо от съдбата на кипърския въпрос, той ще продължи да оказва влияние върху отношенията Гърция - Турция, както и върху диалога на турското правителство с ЕС. Резултатите от референдума безспорно ще подпомогнат Турция, предоставяйки й по-добри позиции. В тази връзка, би могло да се очаква, че Турция ще се съгласи да бъде подновен диалогът по КВ при получаването на ясни гаранции, че страната ще получи дата за започване на предприсъединителните преговори с ЕС през декември т.г.

Срещите в работен порядък на министрите на външните работи на сесиите на ООН и други международни форуми потвърждават взаимния стремеж към контакти и диалог на всички равнища. Последното официално посещение на български външен министър в Кипър бе осъществено през 1996г. от Г. Пирински.

През април 1999 г. на посещение в Кипър бе българска парламентарна делегация начело с председателя на Народното събрание Й. Соколов.

През ноември 2000 г. за участие в 10-та среща на председателя на Европейския парламент с председателите на парламентите на страните-кандидатки за членство в ЕС, в Никозия бе председателят на българското Народно събрание Йордан Соколов.

На 15 март 2002 г. заместник-министърът на външните работи и главен преговарящ на България с ЕС Меглена Кунева посети Република Кипър по покана на ръководителя на екипа за водене на преговори за присъединяване към ЕС г-н Георгиос Василиу. Последният направи ответна визита в България на 22-23 март 2004 г.

На 19 април 2002 г. в рамките на участието си в международна конференция, външният министър на Република Кипър Янакис Касулидис посети България и се срещна с министър Соломон Паси.

Промените в България разкриха значителни възможности за разширяване на българо-кипърското сътрудничество в икономическата област. Търговско-икономическите отношения между България и Кипър през последните години се развиват активно. От кипърска страна има интерес към инвестиции у нас в редица отрасли. Вече е налице съвместна дейност с наши фирми от леката и хранителната промишленост, битовата химия и др. Размерът на кипърските инвестиции у нас за периода 1992-2002 г. е 266,7 млн щ.д., като това го нарежда на седмо място по общ обем на инвестициите в България. За първите осем месеца на 2003 г. стокообменът е в размер на 17,407 млн щ.д. при положително салдо за България.

В България работят над 30 кипърски фирми, а в Кипър са регистрирани 2 фирми с българско участие.

Между двете страни има изградена солидна договорно-правна база. Полагат се постоянни усилия за осъвременяването й в духа на новите европейските реалности. През последните години са подписани Договор за сътрудничество в областта на туризма, Споразумение за сътрудничество в областта на пощите и далекосъобщенията, Протокол за сътрудничество между министерствата на външните работи на двете страни.

По време на посещението на министъра на финансите на Република България Муравей Радев в Никозия на 1 ноември 2000 г. бе подписана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото на гражданите на двете страни. Тази Спогодба актуализира и замени денонсираната вече стара Спогодба в тази област.

На 21 май 2002 г. в София министърът на външните работи на Република България Соломон Паси и министърът на образованието и културата на Република Кипър Ураниос Йоанидис подписаха Програмата за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата за периода 2002-2004 г.

На 13 юни 2003 г. в Никозия министърът на младежта и спорта В. Иванов подписа Протокол за сътрудничество в областта на спорта между Р България и Р Кипър за 2003г.

На 2 декември 2003 г. в Никозия министърът на вътрешните работи проф. Г.Петканов подписа с кипърския си колега Д. Теодору Споразумение за сътрудничество в борбата срещу трансграничната и организираната престъпност, тероризма, нелегалната миграция, търговията с хора и незаконния трафик на наркотични вещества.

На 27 май 2004 г. в Никозия министърът на здравеопазването Сл. Богоев подписа с министъра на здравеопазването на Р Кипър К. Акелиду Спогодба за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука.

В настоящия момент в процес на съгласуване са няколко спогодби:

* Спогодба за взаимна защита и насърчаване на инвестициите;

*Спогодба за обратно приемане на лица, които влизат и/или пребивават незаконно на територията на двете страни

* В процес на финализиране е работата по подготовката и подписването на Спогодба за социално осигуряване между двете страни.

Спогодбата за сътрудничество между правителствата на Република България и Република Кипър в областта на науката, културата и образованието и тригодишните Програми към нея е основата, върху която се развиват отличните отношения между двете страни в тази област. България е привлекателен образователен център за кипърските студенти. През последните три години техният брой бележи ръст и в момента в българските висши учебни заведения се обучават около 500 кипърски граждани. Българските представители на изкуството се радват на радушен прием в Кипър и техните изяви предизвикват голям интерес.

Българската позиция по кипърския въпрос остава непроменена. България се обявява за справедливо и трайно решаване на кипърския въпрос в съответствие с жизнените интереси на кипърския народ. Република Кипър трябва да остане единна, независима и териториално цялостна държава, чийто суверенитет се разпростира върху цялата територия на острова. Бъдещото държавно устройство на Кипър трябва да гарантира мирното съществуване на общностите в условия на пълна сигурност. България ще продължи да оказва съдействие и подкрепа за постигане на мирно, справедливо и трайно решение на кипърския въпрос както по линия на двустранните отношения, така и в рамките на ООН и другите международни организации.

Взаимно е разбирането, че приобщаването към европейските структури е най-сигурната гаранция за суверенитета на всяка една от страните. Присъединяването към ЕС ще създаде по-благоприятен климат за справедливо и трайно решение на кипърския въпрос.

Основните предизвикателства в двустранните отношения са свързани с осъвременяване на договорно-правната им база в контекста на новата рамка - членство в ЕС и от тук- използване на новите възможности, които тя разкрива.

28 октомври 2004 г.