Клиничен случай на хейлетиелоза при декоративен заек никола Христов**, Илия Пеев*, Николай Механджийски*, Костадин Кънчев*, Илия Райчев



Дата24.09.2016
Размер73.74 Kb.

powerpluswatermarkobject3


КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ НА ХЕЙЛЕТИЕЛОЗА ПРИ ДЕКОРАТИВЕН ЗАЕК
Никола Христов**, Илия Пеев*, Николай Механджийски*, Костадин Кънчев*, Илия Райчев*

* Лесотехнически Университет, бул.”Климент Охридски”№10, п.к. 1756, София, Република България, uo_ltu@abv.bg

** Ветеринарна клиника „Глобал Вет”, ул.”Пирински проход”№24А, п.к. 1618, София, Република България, nikovet@abv.bg
Резюме

Статията представя клиничен случай на хейлетиелоза при декоративен заек. Целта беше да се представят различните аспекти от клиничната картина и терапията на това не толкова популярно паразитно заболяване, засягащо редица компанийни животни и човека.


Ключови думи: хейлетиелоза, заек, ивермектин

CHEYLETIELLOSIS IN DOMESTIC RABBIT [A CASE REPORT]
Nikola Hristov**, Iliya Peev*, Nikolay Mehandzhiyski*, Kostadin Kanchev*, Iliya Raychev*
* University of Forestry, 10, Kliment Ohridski Blvd., 1756 Sofia, Bulgaria, , uo_ltu@abv.bg

** Veterinary Clinic “Global Vet”, 24A, Pirinski prohod Str., 1618 Sofia, Bulgaria, nikovet@abv.bg

Abstract

The current article is based on a case of Cheyletiellosis in domestic rabbit. The aim is to present the different clinical aspects and therapy of this relatively rarely diagnosed parasitic disease. This disease is affecting many pets and humans.


Key words: cheyletiellosis, rabbit, ivermectin
Въведение

Хейлетиелозата е силно контагиозно, инвазионно, кожно заболяване. Причинява се от кърлежи, представители на род Cheyletiella, с големина около 385µm, които живеят върху кератиновия слой на епидермиса, без да навлизат и инвазират по-дълбоките слоеве на кожата. Те са коменсални ектопаразити, които могат да не предизвикат проблеми и поява на клиника при здрави зайци като в много от случаите в тази връзка инфекцията може да протече асимптоматично (Richardson, 2000). Правят псевдотунели с отлагане на крусти и десквамирани епителни клетки върху повърхността на кожата (Mederle, 2010). Хейлетиозата засяга различни видове животни - зайци, кучета, котки, и човека. Установени са три вида хейлетиелни кърлежа: Cheyletiella yasguri - най-често срещана при кучето, Cheyletiella blakei - най-често срещана при котката и Cheyletiella parasitovorax – при зайците. Досега не е отбелязана породна предразположеност. Заболяването е известно още и като ,,ходещ пърхот”. Основен начин за предаване на инвазията е директния контакт между инфектирано и неинфектирано животно. Младите животни са по-чувствителни и боледуват по-често. Наблюдава се сезонност, най-често през пролетта. Като предразполагащи фактори се изтъкват: стрес, липса на витамин C, съпътстващи заболявания, свързани с подтискане на имунната система.

Женските възрастни кърлежи снасят яйца върху животното гостоприемник. От яйцата се излюпват ларви, следва нимфата (2 стадия) от която се развива възрастната форма. Целият цикъл трае около 3 седмици. Женските кърлежи могат да живеят върху гостоприемника 10 дни без да се хранят. От друга страна ларвите, нимфите и възрастните мъжки са чувствителни по отношение на околната среда и не могат да живеят повече от 2 дни без да се хранят (Taylor et al., 2007).

Най-често наблюдаваните клинични признаци включват: образуване на специфични, мазни, бели или белезникави люспички върху кожата (пърхот), сърбеж, десквамация, алопеция, в някои случаи оток и образуване на папули, зачервяване на кожата, неспокойствие, всичко това на фона на запазено общо състояние. Кожните поражения могат да са както дифузни, така и локализирани, често обхващащи гръбната област, тила, главата, вентралната коремна област (Harkness and Wagner, 1995; Richardson, 2000; Тилли и Смит, 2001; Mederle, 2010). При хора в контакт с болните животни се наблюдава сърбящ, папулозен обрив, най-често по ръцете (Wall and Shearer, 2001).

Диагнозата на заболяването се базира на анамнезата, клиничните признаци и микроскопско изследване на материал от кожата. Ефективен метод за диагностициране на заболяването е микроскопското изследване на повърхностните слоеве от епидермиса, събрани чрез внимателно остъргване със скалпел или чрез прилепване с прозрачна скоч лента. Поради движението на кърлежите по космената покривка и по-големите им размери е възможно установяването им и чрез обикновена лупа. Специфичните морфологични особености служещи за идентификация са описани от редица автори (Richardson, 2000; Taylor et al., 2007). Ако в ежедневната ветеринарномедицинска практика микроскопската идентификация се окаже трудно осъществима, диагнозата се поставя и въз основа на реакциите към приложеният акарицид (Тилли и Смит, 2001).

Поради известни сходства в клиничната картина, диференциалната диагноза на заболяването включва заболявания като себорея, алергичен дерматит, саркоптоза, атопичен дерматит, хранителна алергия, идиопатичен сърбеж (Тилли и Смит, 2001).


Материал и методи

Касае се за 2 годишен мъжки декоративен заек. Животното се отглежда самостоятелно, затворено при домашни условия в клетка, храни се със сено и стандартна гранулирана смеска за гризачи, прием на вода – на воля. Няма контакт с други зайци, редовно е обезпаразитяван за вътрешни паразити и ваксиниран

Изготви се анамнеза, проведен бе общ, клиничен преглед. От v.cephalica antebrachii с венозен катетър 22G получихме кръв за ПКК и биохимичен профил. Пълната кръвна картина (в т.ч. ДКК - мануелно) и биохимия се изготвиха в МДЛ Цибалаб-гр.София. За паразитологично изследване се взе проба чрез настъргване със скалпел на повърхностния слой на кожата в областта на засегнатите участъци. Пробата беше изследвана в Лабораторията по „Паразитология и инвазионни болести” към Катедра „Инфекциозна патология, ХТКХЖП” при ФВМ на ЛТУ чрез използването на светлинен микроскоп Optica DM-25 (Optica, Italy), с вградена цифрова камера с разделителна способност 3 MP. За видова идентификация използвахме морфологичните белези, дадени от Taylor et al., (2007) и Mullen and Durden, (2009).

За лечението на заболяването при заека се използва нелицензиран за тези животни 1%-ов разтвор на ивермектин за подкожна апликация (Promectine 1%, Invesa®, Spain). Ивермектинът беше прилаган подкожно в доза 0,4 mg/kg през седем дни до две отрицателни проби.



Резултати

При провеждане на общия клиничен преглед установихме следното:

Животното е с добро общо състояние. Апетитът е запазен. Общата телесна температура е 39.1°С. Наблюдават се зачервяване и слабо проявен сърбеж в областта на гърба, шията и около очите. Засегнатите места са покрити със светло-жълти, белезникави, мазни люспички. В тези области се констатира локална алопеция със загуба на лъскавината на космите (фиг.1, фиг2.). Конюнктивите на двете очи са без промени. Над едното око се открива обезкосмен участък без други промени по него (фиг.3).



Фиг.1 Фиг.2 Фиг.3
Резултатите от изследването на кръвта показаха липса на отклонения в червената кръвна картина. В бялата кръвна картина се маркира неутрофилия, моноцитоза и лимфопения.

При извършеното паразитологично изследване беше установено опаразитяване на заека с ектопаразита Cheyletiella parasitovorax. Потвърдените от нас морфологични особености по които извършихме видовата идентификация бяха следните: стеснение в средната част на тялото (фиг.4), много специфично устроени палпи, извити във вид на куки (фиг.5), характерни за представителите на род Cheyletiella. В допълнение специфичната особеност на фемура (фиг.6) и вида на четинката (фиг.7) на първия чифт крайници, се явяват конкретна характеристика на крастният кърлеж Cheyletiella parasitovorax. Диференцирането с останалите представители от рода - Cheyletiella blakei и Cheyletiella yasguri се извърши именно на база тези морфологични белези (фиг. 6 и 7)





Фиг.4: Прищъпване в средата на тялото Фиг.5: Палпи във вид на куки на гнатостомата

при род Cheiletiella (увел. 100Х) на Ch. parasitivorax (увел. 400Х)



Фиг.6: Особеност на фемура на първия чифт Фиг.7: Вид на четинката по фемура на първия

крайници при Ch. parasitivorax (увел.400Х) чифт крайници при Ch. parasitivorax (увел.400Х)

При стопанина на опаразитеното животно се наблюдава еритематозен обрив придружен със сърбеж в областта на предмишницата на едната ръка и корема в пъпната област. Впоследствие тези признаци изчезнаха без допълнително лечение, след прекратяване на прекият контакт със заека.


Обсъждане

Заразяването с хейлетиели става обикновенно при пряк контакт с опаразитени животни. Женските акари могат да преживяват до няколко дни в околната среда, което позволява да се осъществява заразяване чрез замърсени постелки и други предмети влизащи в контакт със заразеното животно. Яйцата на паразита могат също да контаминират околната среда. Хейлетиелите предизвикват дразнене на кожата обикновенно по гърба на животното. Инвазираните животни показват нискостепенна алопеция, сърбеж, а в хроничните случаи и леко удебеляване на кожата. Понякога зайците и котките могат да бъдат безсимптомни носители.

Хейлетиелите са чувствителни към повечето от акарицидите използвани срещу други ектопаразити. Тъй като от една страна при зайците и котките перметрините не са подходящи, а от друга широко застъпеният в практиката фипронил не е показан за зайци, ползването на ивермектин се явява универсален метод подходящ за прилагане при всички податливи на инвазиране животни. В настоящият случай за пълното излекуване на пациента и изчезване на клиничните признаци (Фиг.8, Фиг.9) бяха достатъчни пет третирания с 1%-ов разтвор на ивермектин за подкожно инжектиране (Promectine 1%, Invesa®, Spain). Ивермектинът се аплицира подкожно в доза 0,4 mg/kg. през 7 дни.




Фиг.8 Фиг.9

При попадане на женски кърлежи в околната среда те могат да преживеят до 10 дни, което прави необходимо щателното обезпаразитяване на средата около пациенти засегнати от заболяването.


Изводи

  • Заразяването с хейлетиели може да стане, както при пряк контакт между заразени животни така и от женски кърлежи или яица от околната среда.

  • Предилекционно място на локализация е гърбът , но е възможно да бъдат засегнати и други области на тялото.

  • Зайците и котките могат да бъдат безсимтомни носители

  • Третирането с ивермектин се явява универсален метод подходящ за прилагане при всички податливи на инвазиране животни.

Литература


  1. Тилли, В., Смит, Ф., (2001), Болезни кошек и собак, консультация за 5 минут, 716




  1. Harkness, J., E., Wagner, J., E., (1995), The biology and medicine of rabbits and rodents, 4th ed., 173

  2. Taylor, M., A., Coop, R., L., Wall, R., L., (2007), Veterinary Parasitology, 2007, 3rd ed., 614-616

  3. McKellar QA, Midgley DM, Galbraith EA, Scott EW, Bradley A, Clinical and pharmacological properties of ivermectin in rabbits and guinea pigs Vet Rec. 1992 Jan 25;130(4):71-3.

  4. Mederle, N., (2010), Parasitical identification of Cheyletiella in a rabbit breeding farm, Lucrari Stiintifice Medicina Veterinara, 2010, 43 (1), 57-59

  5. Mullen, G., Durden, L., (2009), Medical and Veterinary Entomology, 2nd ed., Elsevier Academic Press

  6. Wall, R., Shearer, D., (2001), Veterinary ectoparasites: biology, pathology and control, 2nd ed., Blackwell Science, 228

  7. Richardson, V., (2000), Rabbits, health, husbandry and disease , Blackwell Science

http://globalvet.dir.bg/_files/5413536.doc







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница